Решение № 84 от 24.2.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 903/2025 г.

Производството е по чл.267 и сл. от ГПК. Делото е образувано по въззивна жалба от Сдружение МУЗИКАУТОР, ЕИК: 831005050, адрес: гр. София, ул. „Будапеща” № 17, ет.4, представлявано от И. Д. - Изпълнителен директор против решение per. № 273 от 27.05.2025г. по т.д. №46/24г. на СОС ,IV с-в, с което са отхвърлени предявените от сдружение „МУЗИКАУТОР срещу Община Челопеч и Фараон 56 ООД искове с правно основание чл. 95 от ЗАПСП за сумата 15 000 лв. - обезщетение за вреди за нарушени авторски права на посочените в исковата молба автори, както и в частта за разноските. В жалбата са развити подробни съображение относно незаконосъобразността на решението.Иска се да бъде постановено решение,с което обжалваното решение бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявения иск бъде уважен.Претендират се направените по делото разноски. Постъпил е отговор на жалбата от „Фараон-56“ ООД, ЕИК 175412759,със седалище и адрес на управление: село Челопеч, община Челопеч, област Софийска, п. код 2087, ул. „Двадесет и трети септември“ № 16, представлявано от Управителя и законен представител И. И. И.,с който се оспорва подадената жалба по подробно развитите съображения.Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено като бъдат присъдени направените по делото разноски. Постъпил е отговор и от ОБЩИНА ЧЕЛОПЕЧ, БУЛСТАТ 000777223, адрес: село Челопеч, община Челопеч, област Софийска, п. код 2087, пл. „Освобождение“ № 1, представлявана от инж. А. И. К. - кмет на община Челопеч, ,с който се оспорва подадената жалба по подробно развитите съображения.Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено като бъдат присъдени направените по делото разноски. Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна: Производството е образувано по искова молба от Сдружение „Музикаутор“, гр. София срещу Община Челопеч и „Фараон-56“ ООД, с. Челопеч.Подържа се в исковата молба,че ищецът е регистриран по ЗЮЛНЦ и в качеството си на организация за колективно управление на авторски права по чл. 94а, ал. 2 от ЗАПСП, е вписан в регистъра на Министерството на културата под № 11/13.01.1994 г. и пререгистриран със заповед на Министъра на културата съгласно Удостоверение за регистрация № 62-00-0152/27.10.2011 г. и Удостоверение № У-62/05.09.2014 г. Поддържа, че на основание чл. 95в, ал. 2 от ЗАПСП, притежава качеството „особен ищец“ и като такъв може да предявява искове по повод права, които са му поверени за управление, без да е необходимо да установява индивидуални права на управление на сродните чуждестранни организации за колективно управление на права, вписани в регистъра по чл. 94г, ал. 3, т. 7 от ЗАПСП. Подържа се,че ответниците съвместно са организирали концертна проява – рок фестивал, провеждан традиционно под наименованието „Вълчата пътека“,който е проведен в периода 08.07.-09.07.2022 год. в парка „Корминеш“, с. Челопеч, като по време на провеждането му публично са използвани песни, съдържащи музикални произведения, без предварително отстъпени авторски права, каквото е императивното изискване на чл. 58 от ЗАПСП. Посочени са под опис песните, които са ползвани по време на фестивала, включващи музикални и литературни произведения с посочване на техните заглавия и изпълнител, композитор и автор на текста. Посочените автори на музика и текст са членове на норвежкото сдружение за колективно управление на права ТОНО, на британското дружество за управление на права Пи ар Ес и на шведската организация за колективно управление на права СТИМ, с които сдружението Музикаутор има сключени договори за двустранно представителство, съгласно които представлява на територията на Република България тези автори и управлява техните права. Ответниците не са сключили писмени договори и не са заплатили възнаграждение за използваните права съгласно чл. 35 и чл. 58 от ЗАПСП, каквото съгласно чл. 19 от ЗАПСП се дължи за всеки вид използване. Иска се ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца обезщетение за претърпени вреди под формата на пропуснати ползи поради нарушаване на правата на авторите - членове на дружества за колективно управление на права, представлявани на територията на Република България от ищеца, върху всеки от обектите по чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП, включен във всяка песен, в общ размер на сумата 15 000 лв., формирана от обезщетение от по 1000 лв. (по 500 лв. за текста и 500 лв. за музиката) за използването на всяка от посочените в исковата молба петнадесет песни, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. В условията на евентуалност - в случай, че съдът приеме, че организатор на процесната проява не е Община Челопеч, то моли ответната община да бъде осъдена да заплати на ищеца солидарно с организатора – втория ответник, сумата 15 000 лева, представляваща обезщетение за използвани без отстъпени авторски права произведения, на основание чл. 58, ал. 3, изр. второ от ЗАПСП по време на фестивала в периода 08.07.-09.07.2022 год. поради факта, че е предоставила мястото на ползване за процесната проява без предварително предоставени договори за отстъпени права. Ответниците оспороли предявените искове. За да постанови обжалваното решение съдът приел следното от фактическа страна: С договор от 06.11.2019 год. Община Челопеч възложила на „Фараон-56“ ЕООД, с. Челопеч да извърши срещу заплащане следните услуги: организация и провеждане на рокфест „Вълчата пътека 2020“, местност Корминеш, а именно: набиране и селектиране на изпълнители, договорно уреждане на всички финансови отношения с изпълнителите – хонорари за участие, настаняване и др., уреждане на финансовите отношения с организациите за колективно управление на авторските и сродни права и др. Срокът за провеждане на рок фестивала е 2 дни – 10-11.07.2020 год. С допълнително споразумение от 27.05.2021 год. срокът на изпълнение на договора е изменен на „08-09.07.2022 год.“. Представен е договор от 06.05.2021 год. между „Фараон-56“ ООД като организатор и дружеството Doomstar Booking Agency – представител /продуцент/ на музикална група „Mayhem“ за участието на групата на рок фестивала „Вълчата пътека“ през м. юли 2022 год. чрез публично изпълнение на живо от 90 мин. срещу заплащане на сумата в общ размер на 18 000 евро, заплатена изцяло на две вноски. По делото е приет и договор от 04.11.2019 год. между между „Фараон-56“ ООД като организатор и дружеството Artist & Crew Management – представител /продуцент/ на музикална група „Candlemass“ за участието на групата на рок фестивала „Вълчата пътека“ през м. юли 2022 год. чрез публично изпълнение на живо от 75 мин. срещу заплащане на възнаграждение. Поради отлагането на провеждането на рок фестивала заради съществуващата извънредна обстановка на територията на страната, породена от ковид пандемията, договорът за концертно изпълнение е изменен с два анекса, последният – от 19.05.2021 год. Организаторът е заплатил всички дължими суми в общ размер от 17 000 евро на две вноски. Преди концертното събитие „Фараон-56“ ООД е поискало и получило лично от авторите на процесните музикални произведения съгласие за публичното им изпълнение на живо. Видно от писмената декларация за групата „Mayhem“ от 05.07.2022 год., съавторите на текста и музиката на процесните музикални произведения, които са и членове на групата „Mayhem“ – Jan Axel Blomberg, Charles Hedger и Jorn Stubberud са дали изрично съгласие за безплатно публично изпълнение на живо, както и че нямат претенции към организатора „Фараон-56“ ООД за заплащане на авторски възнаграждения за публичното изпълнение на изброените в декларацията музикални произведения било пряко или чрез българското дружество „Музикаутор“. Останалите съавтори, посочени в декларацията, са починали. Видно от писмената декларация за групата „Candlemass“ от 09.07.2022 год. авторът на текста и музиката на процесните музикални произведения - Leif Edling е дал изрично съгласие за безплатно публично изпълнение на живо, както и че няма претенции към организатора за заплащане на авторски възнаграждения за публичното изпълнение на изброените в декларацията музикални произведения било пряко или чрез българското дружество „Музикаутор“. Според заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л. А. от 29.05.2024 год. автори на процесните музикални произведения са следните лица: Jan Axel Blomberg, Charles Hedger, Jorn Stubberud и Leif Edling – композитори и автори на текста, като същите членуват в следните организации за колективно управление на авторски права – PRS /Великобритания/ - Charles Hedger; STIM /Швеция/ - Leif Edling и TONO /Норвегия/ - Jan Axel Blomberg Jorn Stubberud. Чуждестранните организации за колективно управление на права имат актуални двустранни договори за взаимно представителство с „Музикаутор“, вкл. предоставено по тези договори право на последното сдружение да представлява членовете на съответните чуждестранни организации на територията на България, като договаря с местни ползватели правата на публичното изпълнение на произведенията на съответните чуждестранни автори. По делото е открита процедура по оспорване истинността на декларациите от 05.07.2022 год. и 09.07.2022 год. по реда на чл. 193 от ГПК. Според заключението на приетата съдебнопочеркова експертиза на в.л. С. А. от 16.12.2024 год. подписът и ръкописният текст под него в приетата по делото декларация за групата „Candlemass“ от 09.07.2022 год. са положени от Е. Л. Е., като този извод е направен въз основа на неоспорения сравнителен материал /копие от паспорт и писмена декларация от 05.11.2024 год./. Подписът в писмената декларация за групата „Mayhem“ от 05.07.2022 год. за Charles Hedger е положен от същото лице, като този извод е направен въз основа на неоспорения сравнителен материал – договор за членство в PRS. По делото не може да се установи по категоричен начин дали подписите в писмената декларация за групата „Mayhem“ от 05.07.2022 год. за Jan Axel Blomberg и Jorn Stubberud са положени лично от посочените лица, тъй като при оптическото налагане на изображенията на подписите – обект на експертизата с копието на подписите в сравнителния материол – документи от партидата на дружеството „Mayhem“ в търговския регистър, се установява пълно съвпадение, от което следва изводът, че копията на подписите са от един оригинален подпис, т.е. поне върху единия от двата документа копието на подписа е пренесено по технически способ или са положени с помощта на клише /печат/. По делото не е представен оригинал на декларацията от 05.07.2022 год. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от правна страна следното:Съдът е приел,че ищеца се легитимира като организация за колективно управление на авторски права по смисъла на чл. 94 а от ЗАПСП. Съгласно разпоредбата на чл. 95 в от ЗАПСП организациите за колективно управление на права, когато предявяват искове или искат налагането на мерки, не трябва да установяват индивидуални права на управление, съответно за защита, на техните членове, оповестени в списъка по чл. 94, ал. 1, т. 10, и на сродните чуждестранни организации за колективно управление на права, вписани в регистъра по чл. 94г, ал. 3. Съдът е приел,че по делото не се спори за провеждането на фестивала посочен по-горе по време на провеждането,на който са изпълнени песните, подробно посочени в исковата молба, включващи музикални и литературни произведения, като същите са изпълнени лично от техните автори – членовете на групите „Mayhem“ и „Candlemass“, като мястото за провеждане на фестивала е предоставено от Община Челопеч, а организатор на събитието е „Фараон 56“ ООД, с. Челопеч. Безспорно е и обстоятелството, че по време на концерта са били изпълнени петнадесетте музикални произведения, индивидуализирани подробно в исковата молба, както и че изпълнението е било осъществено от посочените две групи. Не се спори, а и от приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че процесните песни, изпълнени на живо пред публиката на фестивала са с автори на музиката и текста Jan Axel Blomberg, Charles Hedger, Jorn Stubberud – членове на групата „Mayhem“ и Leif Edling – член на групата „Candlemass“, които са присъствали и са взели лично участие в изпълнението на песните. Съдът е приел,че спора по делото е налице ли е твърдяното от ищеца нарушение на авторските права върху музиката и текста на конкретизираните в исковата молба петнадесет музикални произведения, осъществено на 08-09.07.2022 год. в парка „Корминеш“, с. Челопеч.Съдът е приел,че от представените по делото договор от 06.05.2021 год. между „Фараон-56“ ООД като организатор и дружеството Doomstar Booking Agency – представител /продуцент/ на музикална група „Mayhem“, както и договор от 04.11.2019 год. между „Фараон-56“ ООД и Artist & Crew Management – представител /продуцент/ на музикална група „Candlemass“, ведно с анекс от 19.05.2021 год. и приложените на л. 145-147 по делото писмени декларации се установява, че авторите на музиката и текста на процесните музикални произведения са предоставили правото на публичното им изпълнение. Това удовлетворява напълно изискването на чл. 58, ал. 2 от ЗАПСП за предварително сключване на договор в писмена форма между лицето - организатор на концерта и осигуряващо неговото техническо обезпечаване и авторите на произведенията, които ще бъдат изпълнявани, по силата на който авторът предоставя предварително в писмена форма съгласието за публично изпълнение на живо на авторските си музикални произведения, по смисъла на чл. 58, ал. 1 от ЗАПСП. Съдът е приел за неоснователни доводите на ищеца за нищожност на декларациите на авторите с аргумента, че последните нямат право сами да отстъпват своите права, тъй като са ги предоставили на организациите, в които членуват, на изключителна основа,поради това,че фактът на членство в организация за колективно управление на авторски права не лишава лицето от правото му да управлява и да се разпорежда с авторското си право, в хипотезата, в която същият изпълнява лично публично собственото си произведение. Това право на автора е закрепено изрично в разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАПСП, съобразно която съгласието за публично изпълнение може да се даде индивидуално от автора, чрез регистрирана организация за колективно управление на права или чрез регистрирано независимо дружество за управление на права, освен ако в закона е предвидено друго. Съдът е приел,че разпоредбата не поставя като изискване в случай на членство на автора в организация за колективно управление на права съгласието да бъде давано само и изрично от последната. В настоящия случай съгласието е предоставено лично от авторите, т.е. в първата от предвидените от закона хипотези, поради което и предоставянето на съгласие от организацията за колективно управление на права не е необходимо. Съдът е приел за неоснователни и доводите на ищеца, че във всички случаи съгласието следва да бъде предоставяно единствено чрез организацията за колективно управление на права, тъй като в противен случай авторът бива лишен от правото си да претендира обезщетение за вреди. Съдът е приел,че предоставеното от автора в полза на съответната организация за колективно управление на права по силата на чл. 94, ал. 2, т. 1 от ЗАПСП право на отстъпване в полза на трети лица на правото да бъде използвано произведението, включително и чрез неговото публично изпълнение по никакъв начин не изключва или погасява правото на самия автор по чл. 58, ал. 2 от ЗАПСП да се съгласи същото за бъде изпълнено публично. Съдът е приел,че в случая се касае до лично използване от самия автор на притежаваното от него основно право по чл. 18, ал. 1 ЗАПСП, а това води до изгубване на правото на автора да търси обезщетение на вреди, като последица от неразрешено ползване на произведението му в рамките на осъществилото се публично изпълнение.Дори нещо повече-при подобно упражняване на права от техния пряк титуляр изобщо не е необходимо даването на разписаното в чл. 58 от ЗАПСП предварително писмено съгласие от автора или съответната организация за колективно управление на права, което да е дадено на организатора на събитието във връзка с ползването му чрез публичното му изпълнение в пределите на състоял се концерт. С оглед на това съдът е отхвърли предявените искове. Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя оплаквания в жалбата. Във връзка с направените в жалбата оплаквания съдът счита следното: Подържа се в жалбата,че при постановяване на решението съдът допуснал процесуално нарушение като не изложил мотиви на решението,а изложените мотиви били взаимствани от друг съдебен акт. Съдът счита,че становището на жалбоподателя е неоснователно.За да е налице липса на мотиви в съдебното решение, следва същото да не съдържа изложение относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценка на доказателствата, доводите и възраженията на страните и изводите за приложението на закона. Видно от съдържанието на обжалваното решение, първоинстанционният съд подробно е изложил установената по делото фактическа обстановка, включително и е отдели спорните от безспорните факти, преценил е представените от страните и приети по делото доказателства, подробно е изложил и анализирал допуснатите по делото съдебно-техническа и съдебно-почеркова експертизи, изложил е в цялост доводите на страните, обективирани в представените от тях процесуални книжа и въз основа на гореизброените по-горе свои действия е направил собствените си изводи за приложението на закона. Въз основа на установеното от фактическа страна, подкрепено от приетите и кредитирани доказателства, първоинстанционният съд е изложил ясни мотиви, които са формирали вО.та на съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Съдът счита,че съвпадението на правните изводи на различни съдебни състави при сходна или идентична фактическа обстановка не означава, че постановените от тях съдебни решения са немотивирани. В процесния случай правните изводи на първоинстанционния съд в хипотезата на публично изпълнение на музикално произведение лично от неговия автор съвпадат и с тези на съдебните състави, постановили Решение № 1540 от 23.11.2020 г. по в.т.д. № 2483/2020 г. на Апелативен съд - София; Решение № 699 от 06.04.2015 г. на в.т.д. № 465/2015 г. на Апелативен съд - София; Решение № 361/22.06.2021 г. по в.т.д № 2605/2020 г. на Апелативен съд - София; Решение № 10012 от 28.01.2022 г. по в.т.д. № 4503/2019 г. на Апелативен съд - София. Подържа се в жалбата,че съдът допуснал и процесуално нарушение,което се изразява в необсъждане на събрани по делото доказателства,а именно-не обсъждане на приложените от Сдружение МУЗИКАУТОР индивидуални договори на авторите с чуждестранните организации за колективно управление на права. Съдът счита,че становището на жалбоподателя е неоснователно.Видно от съдържанието на обжалваното решение първоинстанционният съд е разгледал и обсъдил тези договори, но е аргументирал подробно непротивопоставимостта им на индивидуално даденото от авторите на процесиите музикални произведения съгласие на организатора „Фараон-56“ ООД за публичното им изпълнение по време на проведената концертна проява. Съдът счита,че не само личното участие на авторите като изпълнители указва за непосредствено и лично дадено от тях съгласие за публично изпълнение на музикалните им произведения, но и предоставеното индивидуално от тях (по смисъла на чл. 58, ал. 1, изр. 2- ро, предложение 1 от ЗАПСП) на „Фараон-56“ ООД предварително писмено съгласие за публично изпълнение на музикалните им произведения на проведената концертна проява чрез приетите по делото писмени декларации за групата „Mayhem” от 05.07.2022 г. и за групата “Candlemass” от 09.07.2022 г. Подържа се в жалбата,че изготвеният от първоинстанционния съд проект на доклад по делото, обективиран в определение № 265/08.04.2024 г. е непълен и неточен.Съдът счита,че това възражение е неоснователно.Видно от протокола от проведено открито съдебно заседание на 06.06.2024 г. ищецът е заявил , че няма възражение по отношение на изготвения от съда проектодоклад, като моли докладът да бъде допълнен в частта по чл. 146, ал. 1, т. 4 от ТПК, което искане е прието от първоинстанционния съд с обявяването на безспорни ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства - че през календарната 2022 г. процесният фестивал е проведен в периода 08.-09.07.2022 г. в парка „Корминеш“, с. Челопеч и по време на провеждането му публично са изпълнени песните, включващи музикални и литературни произведения с посочване на техните заглавия и изпълнител, композитори автор на текста, подробно описани в исковата молба. Съдът е допълнил доклада като изчерпателно е уточнил обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения, определил е правилно правна квалификация на правата на ищеца, както и на насрещните възражения на ответника, посочил е изчерпателно обстоятелствата, които се нуждаят от доказване и е разпредели правилно доказателствената тежест. Настоящата инстанция счита,че след като процесиите автори, упражнявайки своето изключително право да разрешават използването на своето музикално произведение на други лица (чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП) са дали лично (чл. 58, ал. 1 от ЗАПСП) на „Фараон-56“ ООД, като организатор на проведената в периода 08.07. - 09.07.2022 г. в с. Челопеч, парк „Корминеш“ концертна проява, своето предварително писмено съгласие за публично изпълнение на живо на музикалните им произведения, то първоинстанционният съд е стигнал до правилното и законосъобразно заключение, че в полза на ползвателят „Фараон- 56“ ООД е налице валидно отстъпено право на използване на защитените интелектуални права. В тази връзка неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че първоинстанционният съд не е съобразил изискването на разпоредбата на чл. 58 от ЗАПСП за начина и последователността от действията, които следва да бъдат извършени, когато се дава съгласие за използване на произведения при публично изпълнение, а именно, че съгласието на правоносителите трябва да бъде предоставено предварително и писмено. Настоящата инстанция счита,че въз основа на приетите по делото и кредитирани от първоинстанционния съд писмени доказателства - писмени декларации за групата „Mayhem” от 05.07.2022 г. и за групата “Candlemass” от 09.07.2022 г., договор № DSB/C21-000239 от 06.05.2021 г., сключен между „Фараон-56“ ООД, като организатор и дружеството Doomstar Booking Agency - продуцент и представляващ музикалната група „Mayhem” и договор от 04.11.2019 г., ведно с Анекс 1 от 22.05.2020 г. и Анекс 2 от 19.05.2021 г. към него, сключени между „Фараон-56“ ООД, като организатор и дружеството Artist & Crew Management - продуцент и представляващ музикалната група “Candlemass”, правилно СГС се е съобразил с последователността от действията, които следва да бъдат извършени, когато се дава съгласие за използване на произведения при публично изпълнение в съответствие с предвиденото в чл. 58, ал. 1 и ал. 2 от ЗАПСП. Съдът счита,че становището на жалбоподателя,че договор № DSB/C21- 000239 от 06.05.2021 г., сключен между „Фараон-56“ ООД, като организатор и дружеството Doomstar Booking Agency - продуцент и представляващ музикалната група „Mayhem” и договор от 04.11.2019 г., ведно с Анекс 1 от 22.05.2020 г. и Анекс 2 от 19.05.2021 г. към него, сключени между „Фараон-56“ ООД, като организатор и дружеството Artist & Crew Management - продуцент и представляващ музикалната група “Candlemass”, са договори за услуга/изработка, а не договори за използване на произведение, не намират опора при разглеждането на разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗАПСП. Видно и от двата приложени договора, същите имат за предмет публичното изпълнение (използване по смисъла на чл. 18, ал. 2, т. 3 от ЗАПСП) на живо срещу заплащане. Съдът, съобразявайки се с безспорното между страните обстоятелство на лично изпълнение на процесиите музикални произведения от техните автори,е разгледал и обсъдил разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАПСП, изискваща предварително писмено съгласие от авторите за използването на техните произведения в контекста на предвиденото в чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП изключително право на авторите да използват създаденото от тях произведение. При посоченото разглеждане и обсъждане първоинстанционният съд правилно е заключил, че дори и процесиите автори да не бяха дали своето предварително писмено съгласие за публично изпълнение на музикалните им произведения и да не бяха сключили договорите по чл. 58, ал. 2 от ЗАПСП, то спецификата на процесното публично изпълнение - осъществено от артисти - изпълнители, които се явяват едновременно и автори на тези музикални произведения, обоснова извода за неприложимост на разпоредбата на чл. 58, ал. 1 ЗАПСП. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ал. 1 от ЗАПСП във връзка с чл. 18, ал. 2, т. 3 от ЗАПСП авторът има изключителното право да изпълни публично своето произведение. В процесния случай е налице лично упражняване на имущественото право на автора да представи сам пред публика създаденото от него музикално произведение, което може да бъде упражнено по всяко време лично по усмотрение на автора, като същото не зависи от наличието или липсата на членство на автора в ОКУП - в този смисъл Решение № 1540 от 23.11.2020 г. по в. т. д. № 2438 / 2020 г. на Апелативен съд - София. В качеството си на първичен носител на авторското право авторът има безусловно право да използва лично произведението си, вкл. и чрез начина, посочен в чл. 18, ал. 2, т. 3 ЗАПСП - като публично и лично изпълнява същото - в този смисъл Решение № 699 от 06.04.2015 г. по в. т. д. № 465 / 2015 г. на Апелативен съд - София. Съдът счита,че становището на жалбоподателя, че първоинстанционният съд е основал мотивите си въз основа на приети за установени факти, за които липсват доказателства (липсват доказателства, че авторите, чиито изпълнения са използвани, имат право сами да управляват правата си и да дават разрешение за това използване), също е неоснователно. Съдът счита,че не е необходимо наличието на каквото и да е доказателство, от което да се установи в условията на пълно и главно доказване, че авторът на музикално произведение има право самостоятелно да разрешава неговото публично изпълнение на живо. Разпоредбата на чл. 51, ал. 1, изр. 2-ро от ЗАПСП не поставя като изискване в случай на членство на автора в ОКУП съгласието да бъде даване само и изрично от последната. ЗАПСП урежда само един случай - хипотезата на чл. 21, ал. 3, при който използването на дадено произведение се разрешава само и единствено чрез ОКУП, и това е случаят на използване на произведението под формата на препредаването му, но настоящият случай на използване на процесиите музикални произведения не е препредаване, а е публично изпълнение. С оглед на гореизложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено. По отношение на разноските Предвид решението по спора и на основания чл.273 във връзка с чл.78,ал.3 от ГПК на въззиваемите следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.От страна на същите се претендират разноски в размер на по 1329,36 евро,за което са представени и писмени доказателства за извършването им. От страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено възражение за прекомерност. Съдът като взе предвид предмета на спора пред настоящата инстанция, обстоятелството,че производството е приключило е едно открито съдебно заседание,в което не са събирани доказателства,като отчете,че делото не се отличава със значителна фактическа и правна сложност и защитата е еднаква и за двамата въззиваеми,счита,че възражението за прекомерност е основателно и следва да бъде уважено. Съдът счита,че на въззиваемите следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 255,65 евро /500лв./, за която сума съдът счита,че отговаря на положените усилия от процесуалния представител. Водим от горното Софийският апелативен съд