Решение № 1466 от 5.3.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 9110/2025 г.

Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от Столична община, ответник в първоинстанционното производство, чрез юрк. А., срещу решение № 10764 от 07.06.2025 г. по гр. дело № 48313/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 119-и състав, с което ответникът е осъден да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД /ищец/, сума в размер на 2097.68 лв., по иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. с чл. 49 ЗЗД, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета, както и мораторната законна лихва върху тази сума от предявяването на исковата молба – 14.08.2024. до окончателното й изплащане, както и сумата от 542.31 лв. – лихва за забава за период 12.07.2022-12.08.2024 г. В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението. Твърди се, че не се установява, че именно попадането в дупката е довело до описаните в исковата молба щети по автомобила. Посочва, че съставеният във връзка с ПРП протокол няма обвързваща доказателствена сила. Счита, че доколкото приетата по делото САТЕ е работила единствено върху представените от ищеца документи, а именно протокол за ПТП, застрахователна полица, документ за завеждане на щета, то тя не е достатъчно обективна, за да се черпят от нея правни изводи, базирани на посоченото в заключителната й част. Излага твърдения, че не се доказва да е бил налице валидно сключен застрахователен договор между ищеца и водача на автомобила, доколкото приложената по делото застрахователна полица не е надлежно подписана от страните. Това опорочавало нейната форма, правило договора недействителен, тъй като не съдържал един от основаните, предвидени в закона реквизити, а именно подпис на страните при законоустановена писмена форма на този тип договори. Моли решението да бъде отменено, а исковата претенция отхвърлена. Претендират се разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на жалбата от въззиваемия ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с който се оспорва жалбата. Посочва, че неподписването на полицата не води до нейната нищожност, доколкото застрахователния договор представлява търговска сделка и на основание чл. 293, ал. 3 от ТЗ липсата на подпис не я опорочава. Излага и твърдения, че съобразно чл. 187 КЗ договорът влиза в сила с плащането на вноските по него, което било извършено в настоящия случай. Претендират разноски. Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият съд намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма и когато е длъжен да следи служебно за интереса на някоя от страните (така Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Предявен e иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. с чл. 49 ЗЗД. Според чл. 343, ал. 1 КЗ с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума. Правопораждащият фактически състав за присъждане на регресната претенция за застрахователно обезщетение включва следните елементи: 1. Наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил; 2. Заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца - застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 3. Отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане - деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага. Това са и необходимите от доказване обстоятелства, които да обусловят уважаване на исковата претенция. С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава проверката на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че спорните въпроси и, за които е направено оплакване във въззивната жалба са: налице ли е валиден застрахователен договор между ищеца и водача на автомобила; налице ли е причинно-следствена връзка между описаното ПТП и щетата, заведена за автомобила; Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 45 ЗЗД. В настоящия случай не се оспорва извършено плащане, респективно регресното право, възникнало в патримониума на застрахователя. При съобразяване на приетата фактическа обстановка, правилно установена от СРС, както и доказателствата по делото, доводите на страни, съдът намери, че по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения: На първо място, касателно наличието на вадилен договор за застраховка, разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ установява забраната за позоваване на нищожността на договора по отношение на страната, която с поведението си е демонстрирала зачитане на действието на изявленията по сделката. Поведение, от което може да се заключи, че липсва оспорване, е приемането на изпълнението на насрещната страна по договора, какъвто е именно разглеждания случай. По делото са представени разписки за заплащане на застрахователната премия, документ за завеждане на щета, приемането й, както и заплащането на застрахователното обезщетение. От всички тези действия може да се заключи, че нито една от страните по договора за застраховка не е оспорила неговата действителност. По делото не е спорно обстоятелството, че застрахованият е заплатил на ищеца уговорената застрахователна премия, а след настъпване на процесното ПТП – в срока на действие на договора за имуществено застраховане, във връзка с подаденото уведомление за щета застрахователното дружество е извършило действия по образуването на щета, определянето на застрахователно обезщетение и престирането на такова. Следователно ищецът, а още по-малко трето за договора лице, каквото е ответникът, не разполага с възражение за нищожност на договора. В тази връзка следва да бъдат съобразени и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 2А от Тълкувателно решение № 1 от 07.03.2019 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2018 г., ОСТК, според които липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, като основание за нищожност на застрахователния договор "Гражданска отговорност" на автомобилистите, не е налице в хипотезата на неположен подпис от някоя от страните, поради което и правните последици на тази вид недействителност няма да настъпят. Наистина формалното отсъствие на подпис в застрахователната полица, като несъобразено с императивното изискване за форма на застрахователния договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, установено с чл. 344, ал. 1 КЗ /респ. чл. 184, ал 1 КЗ – отм./, може да обективира и липсата на съгласие за неговото сключване, но характерът на този договор на абсолютна търговска сделка и разпоредбата на чл. 343, ал. 2 КЗ, дават основание да се приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо правилото на чл. 293, ал. 4 ТЗ. Макар да се отнасят до действителността на застрахователния договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, при липсата на положен подпис от някоя от страните, посочените разяснения на ВКС следва да намерят приложение и в настоящия случай, доколкото договорът за имуществено застраховане /"Каско"/ по правната си същност представлява абсолютна търговска сделка, към която приложение намира посочената разпоредба от ТЗ. С оглед изложеното съдът приема релевираното възражение за неоснователно. Между ищеца и собственика на процесното МПС е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане по застраховка “КАСКО” за процесния автомобил. Следващото спорно между страните обстоятелство е налице ли е причинно-следствена връзка между описаното ПТП и настъпилата щета. Въззивникът намира, че не се доказва такава, доколкото протоколът за ПТП няма обвързваща съда доказателствена сила, като намира и, че приетата по делото САТЕ е работила единствено върху документите, представени от ищеца, както и протокола за ПТП, поради което счита, че е едностранна и не могат да бъдат приети направените с нея заключения. Съдът намира за безспорни доказателствата, подкрепящи наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и щетата. Такива са представеният протокол за ПТП. Действително този документ е частен и в този смисъл не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Това обаче не означава, че документът няма никаква доказателствена стойност, както неправилно счита въззивникът, а той следва да бъде ценен с останалия доказателствен материал. Протокол за ПТП № 1776228/30.08.2021 г., съставен от полицейски служител от ОПП на СДВР, след посещение на място, уведомление за настъпило застрахователно събитие, депозирано пред застрахователя на 30.08.2021 г. – в същия ден на настъпване на ПТП, както и от приетото, неоспорено от страните, заключение на САТЕ, се установява, че в срока на застрахователното покритие на договора на 30.08.2021 г. в гр. София водачът на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Елантра“, с рег. № •••• по време на движение по ул. „Плачковица“ с посока на движение към ул. „Галичица“, претърпява ПТП, като преминава през несигнализирано и необезопасено препятствие – дупка и неравност, находяща се на пътното платно в гр. София. Вследствие преминаването през дупката са настъпили материални щети по процесното МПС – предна подрама. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, се установява, че причина за настъпване на процесното ПТП е преминаването на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Елантра“, с рег. № •••• през дупка и неравност на платното за движение, която не е била обозначена и сигнализирана. Видно от заключението на САТЕ е, че посочените от застрахователя повреди на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Елантра“, с рег. № •••• отговарят на описания в заявлението за щетата и в протокола за ПТП механизъм на ПТП, както и че вредите са настъпили в причинна връзка с описания механизъм на ПТП. Протоколът е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на произшествието. Ето защо по отношение на възприетите от съставителя факти, а именно наличието на необезопасена необозначена дупка и неравност (обозначена на скицата в протокола) и видимите щети по автомобила, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. В тази връзка изрично следва да се посочи и обстоятелството, че по делото няма никакви данни – преки или косвени, които да сочат на вероятен друг механизъм на увреждане на процесния автомобил, поради което възражението на ответника в този смисъл е неоснователно. В действителност СРС е положил необходимите усилия да призове и разпита свидетел по делото, а именно шофьора на автомобила при настъпване на ПТП, същото отправено като доказателствено искане от ищеца, но не е успял да открие лицето. Независимо от това обаче, по делото е налице достатъчна доказателствена маса, подкрепяща твърденията в исковата молба, водещи и до основателност на претендираните вземания. С оглед липсата на други заявени от въззивника възражения, то въззивната проверка се изчерпва. Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. По разноските пред СГС При този изход на спора и съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски пред СГС има въззиваемата страна ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД. Претендираните такива са за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде присъдено на страната, в размер на 103 евро, определени по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. С оглед цената на всеки един от обективно кумулативно съединените искове и предвид ограничението по чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване. Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав,