Решение № 30 от 16.6.2026 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 30/2025 г.

за да се произнесе, съобрази: Производство по чл.432 от Кодекса за застраховане. Съдът е сезиран с искова молба от С. А. А., ЕГН ••••••••••, с адрес в гр. Т., •••, чрез адв. П. К., САК, адрес за призоваване: гр. К., •••, офис 10, против ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление в гр. София, пл. „Позитано" № 5, с искане за присъждане на обезщетение в размер на 70 000 лева, частичен иск от 130 000 лева за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие наполучените телесни увреждания при процесното ПТП, както и сумата от 5.80 лева за причинените и имуществени вреди – извършени разподи за лечение. Претендират и законна лихва върху всяка една от сумите, считано от 01.12.2024 година – датата на която изтича срока по чл. 429, ал.3 от КЗ, вр мл. 430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане, както и присъждане на направените по делото разноски и адвокатдски хонорар на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв сДДС. В исковата молба се твърди, че на 24.11.2024 г. в гр. Т., около 10:50 ч. на кръстовището, образувано от ••• и ••• е настъпило ПТП, като водачката на рек автомобил и модел „Рено Каджар“ с рег. № РВ 4636 ХТ, Д.С.Г., нарушила правилата за движение по пътищата – не пропуснала и блъснала пресичащата пешеходка С. А.. Вследствие на това й били причинени травматични телесни увреждания- фрактура на сакрума – счупване на костита на таза и оток в областта на дясна тазобедрена става; множество травми и наранявания по глава, тяло и крайници, психически стрес и др. Посочва, че механизмът за настъпване на ПТП, бил описан в констативен протокол за ПТП с пострадали лица и образувано ДП № 26/ 2025 година по описа на РУ – Троян, пр.пр. № 190/2025 година по описа на РП – Троян. Считат, че отговорността за настъпване на ПТП е на водача на МПС, който с непредпазливото си и неправомерно поведение допуска настъпването на пътнотранспортното произшествие, в пряка причинно-следствена връзка с което са последвалите телесни повреди на ищеца. Твърди се, че към дата на инцидента посоченото МПС е имало валидна за периода 06.10.2024 г. до 05.10.2025 г., застраховка "Гражданска Отговорност" на автомобилистите при ответното дружество. Посочват, че на основание чл. 380, ал. 1 от КЗ ищецът е депозирал писмена претенция до ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, на 07.01.2025 година, като е представила всички документи, с които разполага. Въз основа на това е образувана претенция № 026/ 07.01.2025 година. Твърдят, че вредите, които ищецът търпи, са в пряка причинноследствена връзка с настъпилото ПТП, същите са с висок интензитет, отразяват се негативно на психиката му. Излагат следните аргументи: непосредствено след процесното произшествие ищцата е прегледана в лечебно заведение и освободена за домашно лечение. Поради продължаващи болки на 26.11.2024 година отново посетила лекар – специалист и след прегледа били установени травматични увреждания. Назначена е медикаментозна терапия и дадени указания относно двигателния режим. Бил издаден болничен лист от 24.11.2024 година до 15.12.2024 година. Посочват, че във връзка с претърпените телесни увреждания пострадалата е търпял, търпи и ще продължава да търпи интензивни болки и страдания за неопределен период от време, същият все още се нуждае от чужда помощ и от медикаменти. Твърдят, че в резултат на уврежданията, ищцата търпи силни болки и много страдания, като възстановяването от получените травми не е приключило, не се чуства добре физически и психически. В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата търпи и имуществени вреди, изразяващи се в реално заплатени разходи за лечение - в общ размер на 5.80 лева за потребителска такса. Представени са писмени доказателства и са направени доказателствени искания. В срок е постъпил отговор на исковата молба от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, чрез юриск. Н. З.. Изтъква нередовност на исковата молба, тъй като не отговаря на разпоредбата на чл. 127 от ГПК, поради което считат, че исковата молба следва да бъде оставена без движение. Прави възражение за липса на местна подсъдност по спора с оглед разпоредбата на чл. 105 от ГПК. С отговора е направено искане за спиране на делото, на осн. чл. 229, от ГПК, тъй като има данни за престъпни обстоятелства, за което е образувано досъдебно производство, което е преюдициално и не е приключило. Цитират съдебна практика. Ответникът оспорва твърденията за вина у водача на МПС-то, което е причинило ПТП, оспорват и механизма на ПТП. Посочват, че представеният констативен протокол за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила спрямо фактите и обстоятелствата относно настъпване на ПТП. Оспорват твърдените увреждания и причинната връзка, както и това, че преди инцидента ищцата е работила, тъй като не са представени доказателства в тази насока. Правят възражение за съпричиняване в значителна степен от страна на ищцата, като твърдят, че внезапно е излязла на пътното платно, като оспорват и твърдението й за светлоотразителна жилетка. Оспорват размера на претенцията за обезщетение за настъпили неимуществени вреди. Считат същия за прекомерно завишен. Оспорват акцесорния иск за лихва, на първо място поради неконкретизация на размера и периода за който се твърди, че се претендира. Не възразяват срещу направените доказателствени искания, като правят такива от своя страна. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, като им бъдат присъдени и направените по делото разноски. В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба. Считат, че не са налице предпоставки за спиране на производството по делото. Не считат, че е налице нередовност на исковата молба, поради факта, че не е посочена банкова сметка на ищеца, но представят такава. Поддържат изложеното в исковата молба, поддържат направените доказателствени искания. Не възразяват делото да бъде гледано от СГС. В допълнителната искова молба оспорват възражението за съпричиняване, тъй като считат, че то се основава на предположения, а по делото липсват каквито и да било данни ищецът да е допринесъл за настъпване на процесното ПТП. По делото не е постъпил отговор на допълнителна искова молба от застрахователното дружество. Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, в съответствие с разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното: Съставен е констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 359р- 20458/24.11.2024 година, от който се установява, че на 24.11.2024 година около 10:50 чеса в град Т., в кръгово кръстовище образувано от ул. „Васил Левски“ и ул. „Минко Радковски“, автомобил марка „Рено“, модел „Каджар“, с рег. № РВ4636ХТ, управляван от Д.С.Г. блъска С. А. А., която била на пътното платно. Отразено е, че А. е с натъртвания. По случая е образувано досъдебно производство № 26/ 2025 година по описа на РУ-Троян, преписка № 190/ 2025 година на РП - Ловеч. С постановление от 02.04.2025 година по пр.пр. № 3494/ 2024 година на Районна прокуратура – Ловеч. Производството е образувано за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, пр.2, вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК. На 24.11.2024 година С. А. е хоспитализирана в МБАЛ – Троян. Видно от приложената по делото медицински документи се установява, че фрактура в дясната половина на сакрума, и оток в областта на дясната тазобедрена става. Представена е фактура в размер на 5.80 лева потребителска такса в МБАЛ – Троян. На 26.11.2026 година е била прегледана от ортопед в МБАЛ „Сърце и мозък“ – Плевен и извършено рентгелогично изследване. Към датата на ПТП-то А. е работила към ОП „Комунални услуги“ – Троян в периода 16.12.2024 година - 03.10.2025 година е получавала само болнични, други суми не са изплащани. Представени са копие от болнични листи в периода в периода 16.12.2024 година до 28.02.2025 година. Видно от приложената епикриза в периода 04.12.2024 година – 11.12.2024 година А. е била на лечение в Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести – Троян „ ЕООД, Пневмологично отделение, с диагноза остра екзацербация (рязко обостряне на хронично заболяване). Диагностика и лечение на хронична обструктивна белодобра болест. Представено е писмо от ответното дружество до ищцата, с което по повод претенция за заплащане на обезщетение за претърпяното ПТП вх. № 026/ 07.01.2025 година е поискано представяне на влязло в сила Наказателно постановление, на водача, управлявал процесното МПС и виновен за ПТП-то. Представена е справка от ГФ за наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество на автомобила към датата на ПТП-то.информация от НЗОК за изписани лекарствени средства, медицински прегледи и хоспитализация на Мита С.а Василева за периода от 11.07.2024 година до 14.08.2025 година. По делото са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите Д.С.И., син на ищцата и А.А.А., живееща на съпружески начала със сина на ищцата, и П.А.Й. сестра на ищцата. Свидетелят Д.И. (син на ищцата) посочва, че като отишла на мястото на катастрофата заварил майка си да лежи на земята в безпомощно състояние, не можела да се движи, според него била в безсъзнание, била се напишкала. Била хоспитализирана в болницата в Т., изписали я на следващия ден, но имала страхотни болки и пиела обезболяващи. На следващия ден в МБАЛ „Сърце и мозък“ Плевен установили, че има счупване, искали да я оперират, но тя не се съгласила. Лекувала се в къщи кракът й бил подут и продължавал да я боли до третия месец имала болки към четвъртия започнала да се движи. След четвъртия месец отишла на работа. Твърди, че вече не може да се грижи за градината си и за животинките си и като ходела по улиците изпитвала страх. Няколко дни след произшествието била приета с пневмония в СБАЛББ – Троян. В този смисъл се и показанията на св. А.А., с която св. И. живеел на съпружески начала. Свидетелката П.А.Й. (сестра на ищцата) посочва, че била заедно с нея през м. октомври 2024 година на кръговото на работа. Било към 11 чеса преди обяд имало боклук и трябвало да пометат. Тя била на две-три крачки преди С.. Помели на тротояра и следвали долу на пътя, за да пометат и в един момент чула силен удар. С. паднала на пътя, била в безсъзание, била се напишкала и не реагирала. Твърди, че С. метяла на платното близо до тротоара, нямало движение, колата се появила изведнъж. Било слънчево и били със светлоотразителни жилетки-оранжеви, но завързани на кръста. От назначената комплексна автотехническа и медицинска експертиза се установява механизмът на ПТП-то, настъпило на 24.11.2024 г. около 10,00- 10,30 11.07.2024 г. около 9,05 часа в гр. Т. на кръговото кръстовище образувано от ••• с участието на лек а-л „Рено Каджар“ с per. № РВ46-36ХТ с водач Д.Г. от гр. Т. и пострадалата С. А. А. от гр. Т.. При навлизане в кръговото откъм ул. В.Левски, внезпно вижда пред автомобила в предната лява част, която мете на уличното платно с гръб към автомобила и в момента в който се обръща настъпва удар. Автомобилът се е движил със скорост 15 км в час, но тъй като внезапно е възприела пешеходката и въпреки натискането на спирачки, е настъпил удар между автомобила и ищцата в задната странична част на дясното бедро. Според експертът възможност е било и заслепяване от слънцето, каквито са твърденията на водачката, да е попречило да възприеме, навреме намиращата се на платното жена, тъй като от писмените материали по ДП може да се направи извод, че водачката е имала видимост към пешеходката. Друга възможност, която експертът посочва в с.з. е и ищцата да е била в „сляпата зона“. След удара А. пада на платното на една страна. Вследствие на удара с автомобила ищцата е получила контузия в дясна глутеална област, счупване на таза – сакрална кост и множество малки травми по тялото. Първоначално е проведено двудневно лечение в МБАЛ – Троян – покой и обезболяващи. Впоследствие в МБАЛ „Сърце и мозък“ – Плевен след направено КТ изследване са установява счупване на сакралната кост. Препоръчан е покой в домашни условия и прием на аналгетици, отбременителен режим с патерици за около 3-4 месеца. За това са ползвани болнични листи за домашно амбулаторно лечение. Обективно е възстановена фрактурата на сакралната кост, има субективни оплаквания от мястото на кръвоизлива в дясна глутеална област. В началото след травмата болките са били най-силни, като постепенно намаляват след третата седмица, но се изпитват до края на четвъртия месец. След това само при претоварване, повече ходене и при метеопромени. Получените травми са във връзка с процесното ПТП, както и представения документ за разходи. В съдебно заседание мед. експерт посочва, че постелният режим е около 30 дни и последващо обременяване с патерици за около три – четири месеца. Загубата на съзнание не е отразено никъде мед. Документация, няма обективни данни. Установеният бронхит по повод на който е била в Белодробно отделение не може безспорно да се свърже на настъпилото ПТП – фактът, че е лежала на земята. Според експерта сакралната кост е счупена найвероятно при падането, а не от директен удар и е нормално това да се случи при тази възраст. При така установената фактическа обстановка, Съдът приема, че е сезиран с пряк иск от увреденото лице С. А. А., ЕГН ••••••••••, с адрес в гр. Т., •••, чрез адв. П. К., САК, адрес за призоваване: гр. К., •••, офис 10, против ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление в гр. София, пл. „Позитано" № 5, по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД, с претенция за заплащане на 70 000 лева, частичен иск от 130 000 лева за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при настъпилото на 24.11.2024 година около 10.50 в град Т. ПТП, на кръстовището, образувано от ••• и •••, като водачката на лек автомобил и модел „Рено Каджар“ с рег. № РВ 4636 ХТ, Д.С.Г., нарушила правилата за движение по пътищата – не пропуснала и блъснала пресичащата пешеходка С. А.; както и сумата от 5.80 лева за причинените и имуществени вреди – извършени разходи за лечение. При условията на обективно съединяване е предявен и акцесорен иск за присъждане на законна лихва върху всяка една от сумите, считано от 01.12.2024 година – датата на която изтича срока по чл. 429, ал.3 от КЗ, вр мл. 430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане, както и присъждане на направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв сДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. При действието на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, при наличието на валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност" по отношение на управлявания от причинителя на деликта автомобил, при спазване изискванията на чл. 380 – да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по договора за застраховка, следва да бъдат установени и елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД по отношение на прекия причинител на вредите. В конкретния казус не се спори, че е налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност”. По делото са представени доказателства, че е изпълнена процедурата по чл. 380 от КЗ, а и ответната страна не оспорва този факт. Съгласно разпоредбата на чл. 496 от КЗ срокът за произнасяне по претенцията е три месеца от нейното предявяване. Процесуална предпоставка увреденото лице да предяви претенцията си за плащане по съдебен ред е: застрахователят да не плати в срока по чл. 496; да откаже да плати обезщетение, или ако увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението – чл. 498, ал. 3 от КЗ. За да се ангажира отговорността на застрахователя по договор „Гражданска отговорност”, следва да се установят кумулативните предпоставки за наличие на деликтна отговорност по чл. 45 от ЗЗД на застрахования - противоправно деяние (действие или бездействие), вреда, причинна връзка и вина. В конкретния случай тези елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД следва да бъдат установени в настоящото производство. От заключението на САТЕ се установява безспорно вината на водача на лекия автомобил, тъй като теоретично е имала видимост към постардалата и е ако е имало заслепяване през цялото време, тя е следвало да спре - чл. 77 от ЗДВП при заслепяване водачът е длъжен да намали скоростта и при необходимост да спре, при положение, че от данните по делото. Още повече, че в показанията в ДП (признания по см. на чл. 175 от ГПК) водачката е посочила, че е видяла едната жена да мете. Получените травми и причинната връзка с настъпилото ПТП са установени от представената медицинска документация и заключението на експерта по СМЕ. Не се установя безспорна причинна връзка между претърпяното ПТП и твърдяното заболяване - бронхита, за което се наложило лечение в специализирана болница. Като от в приложените медицински документи е посочено, че лицето е пушачка и се касае за обостряне на хронично заболяване. Предвид наличието на валидна застраховка на автомобила, с който е причинено процесното ПТП и доказаната деликтна отговорност на застрахования, са налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя. Съгласно разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В конкретния случай ищцата С. А. е предявила претенция за обезщетение на претърпени неимуществени вреди в размер на 70 000 лева (35790,43 евро), като частичен от 130 000 лева (66467,94 евро). Причинната връзка между деянието и вредите се установяват от заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, както и от събраните гласни доказателства. От заключението на експерта се установяват причинените на А. телесни увреждания - травматично контузия в дясна глутеална област, счупване на таза – сакрална кост. Експертът е посочил, че счупването е причинила трайно затруднение движенията на лявата ръка за около 3-4 месеца, като първоначалното обездвижване е в рамките на един месец, а след това с помощта на патерици. Съгласно заключението получените увреждания кореспондират с механизма на настъпване на ПТП, като към момента на заключението обективно фрактурата е възстановена. Болките са били най-силни около три седмици след което постепенно намаляват и до края на четвъртия месец е имало болки. Не е извършвана рехабилитация в лечебно заведение, в домашни условия е правила упражнения, препоръчани от лекуващия лекар. При определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 от ЗЗД на обезщетението на неимуществени вреди, съдът следва да съобрази конкретните обстоятелства по всеки отделен случай, а именно характерът на причинената телесна повреда, естеството и интензивността на претърпените болки и страдания, периода на пълното възстановяване на пострадалия, обществено-икономическите условия и към момента на настъпване на увреждането и др. В конкретния случай, съдът съобразява вида на получените травми, продължителността на лечение, вида лечение – консервативно, интензивността на болките около три седмици, след което постепенно отшумяват, възрастта на ищцата, липсата на усложнения, както и на данни за психични страдания, надвишаващи нормалните при такъв вид стресова ситуация. При съобразяване тези обстоятелства, обществено-икономическите условия към момента на настъпване на увреждането и общественото възприемане на справедливостта, съдът счита, че адекватно за репариране на търпените от ищцата неимуществени вреди е обезщетение в размер на 20 000 лева (10225,84 евро). Неоснователно се явява направеното от ответника възражение за съпричиняване вредоносния резултат от пострадалата, изразяващо се в нарушаване задълженията си по чл. 5, ал.1, чл. 108, ал.1, чл. 113, ал.1 е т.2 от ЗДвП, като пешеходец. Предпоставка за приложение разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ГПК е увреденият да е допринесъл с поведението си за настъпване на вредите. В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че пострадалата, е извършвала работа на пътя, поради което не е имало качеството на пешеходец, респ. не е имала задължение да се намира на тротоара. Не може да се направи и категоричен извод, че пострадалата е могла да възприеме движението на автомобила поради това, че от свидетелските показания се установява, че е била с гръб към автомобила, и според експерта с тази скорост, двигателят е работел тихо и не е могла чуе приближаването на автомобила. Не може да се приеме в конкретния случай, че е допринесла за ПТП, тъй като не е била с светлоотразителна жилетка (същата е била завързана на кръста), с оглед становището на експрета, че при твърдяното заслепяване, дали и да е била с нея, то пак не би могла да бъде възприета. В този смисъл възражението на ответното дружество, че пострадалата е съпричинила увреждането си чрез нарушаване правилата на ЗДвП е недоказано. С оглед гореизложените съображения, настоящият състав счита, че исковата претенция за присъждане на неимуществени вреди е основателна и доказана в размер на сумата от 20 000 лева (10225,84 евро), а в останалата част до пълния претендиран размер на сумата от 70 000 лева (35790,43 евро), като частичен от 130 000 лева (66467,94 евро), като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. Предвид акцесорния си характер основателен и доказан е и искът за присъждане на законна лихва от датата на уведомяването на застрахователя до окончателното плащане на сумата. Съгласно разпоредбата на чл. 429. От Кодекса за застраховане с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В застрахователното обезщетение лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, като тези лихви се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност), считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В практиката на ВКС е възприето, че в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ лихвите за забава се включват в застрахователното обезщетение, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. След предявяване на претенция от увредения застрахователят дължи законна лихва върху обезщетението за собствената си забава. (Решение № 228 от 31.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 2154/2024 г., II т. о., ТК, Решение № 231 от 1.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 1225/2024 г., II т. о., ТК и пр.) В конкретния случай по делото липсват данни за уведомяване от страна на застрахования, както и кога е предявена претенцията от пострадалата. От приложеното копие от писмо изх. № 064 -22.01.2025 година от застрахователното дружество е видно, че по заявената претенция вх. № 026/ 07.01.2025 година ответникът е поискал от пострадалата допълнителни документи, и известие за доставяне с датата на приемане 03.01.2025 година, съдът приема, че това е най-ранната дата от която е предявена претенцията. При това положение и съобразявайки разпоредбата на чл. 429, ал.2, т.2, вр. ал.3 от КЗ, че лихвите следва да бъдат присъдени от 03.01.2025 година до датата на окончателното изплащане на присъдената сума, като претенцията за присъждане на законна лихва за периода от 01.12.2024 година до 02.01.2025 година като недоказана следва да бъде отхвърлена. По отношение на заявената претенция от С. А. за имуществени вреди в размер на 5.80 лева (2,97 евро) заплатени суми за потребителска такса, ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя до окончателното плащане. От заключението по СМЕ се установява, че заплатените суми са във връзка с проведеното лечение на получените вследствие на претърпяното ПТП травми. В този смисъл е налице причинна връзка между настъпилите имуществени вреди и деянието. С оглед по-горе изложените мотиви, ангажиращи отговорността на застрахователя, представените писмени доказателства за заплащане на претендираните суми настоящата инстанция счита, че претенцията е основателна и доказана и следва да бъде уважена, ведно с законната лихва от 03.01.2025 година, с оглед изложените по.горе съображения за датата на уведомяване на застрахователя, до датата на окончателното изплащане на присъдената сума, като претенцията за присъждане на законна лихва за периода от 01.12.2024 година до 02.01.2025 година като недоказана следва да бъде отхвърлена. При този изход на производството на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Окръжен съд – Ловеч държавна такса върху размера на уважената сума – 409,04 евро (800 лева), както и за изготвяне на експертизи 127.82 евро. Възнаграждението на адв. П. К. следва да се определи съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и при съобразяване на уважената част от иска в размер на 2 640 лева с вкл. ДДС (1349,81 евро), съобразно чл. 7, ал.2, т.3 от НВАР. Разноски в производството е направил и ответника в размер на 485.73 евро (950 лева) за експертиза. На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищцата следва да заплати на ответника 346,95 евро (678.57 лева) разноски по делото, както и 109,56 евро (214.29 лева), съобразно отхвърлената част, при определено общо възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 300 лева (153,39 евро). Водим от гореизложеното, съдът