Решение № 29 от 24.2.2026 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 462/2025 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадените от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/ чрез процесуалния й представител Д.В.С. въззивна и частна жалба, както следва:

I. Въззивна жалба вх.№ 261614/18.06.2025г против Решението на ОС- Варна № 260009/02.06.2025г по гр.д.№ 2373/2019г, с което са отхвърлени като недоказани по основание исковете, предявени от Комисията против:

1/ М. И. Г. ЕГН ••••••••••, действаща чрез своите родители и законни представители И. В. Г. и Б. Д. Г. - за отнемане в полза на Държавата, на осн.чл.153 вр.чл.142 ал.2 т.2 вр.чл.141 вр.чл.144 от ЗОНПИ, на сл. имущество - 1/2ид.част от ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр. Варна, р-н Аспарухово с.о. „Прибой“ с ид. № 10135.5549.1455 с площ от 1000кв.м., при граници: ПИ с ид. №№ 10135.5549.1458, 10135.5549.1452, 10135.5549.1453, 10135.5549.1456, 10135.5549.1457, 10135.5549.9546, заедно с построената в имота сезонна постройка ВИЛНА ЕДНОФАМИЛНА СГРАДА с ид. № 10135.5549.1455.1 със застроена площ от 43кв.м., придобит по силата на договор, обективиран в НА за дарение на недв. имот № 120, том І, рег. № 1167, дело № 83 от 04.04.2018 /Акт № 66, том ХІХ, дело № 3517/2018 на СлВп – Варна/;

2/ В. И. Г. ЕГН ••••••••••, действаща чрез своите родители и законни представители И. В. Г. и Б. Д. Г. - за отнемане в полза на Държавата, на осн.чл.153 вр.чл.142 ал.2 т.2 вр.чл.141 вр.чл.144 от ЗОНПИ, на сл. имущество – 1/2ид.част от описания по-горе имот, придобит от по силата на договор, обективиран в горепосочения НА за дарение на недв. имот № 120/ 4.04.2018;

3/ И. В. Г. и Б. Д. Г. - за отнемане в полза на Държавата, на осн.чл.151 вр.чл.142 ал.2 т.1 вр.чл.141 ЗОНПИ, на сл. имущество:

• сумата в размер на 4 500лв, представляваща пазарната стойност на мотоциклет „Пиаджио М 69“ с рег. № ••••, дата на първоначална регистрация 20.09.2011 г., рама № ZAPM6920000020838, двигател № M692M1015639 към датата на отчуждаване на 11.12.2018 г.;

• сумата в размер на 12 000лв, представляваща пазарната стойност на л.а. „Тойота Авенсис“ с рег.№ ••••, дата на първоначална регистрация 08.01.2009г, рама № SB1ED76L00E001029, двигател № 1AD5430130 към датата на отчуждаване на 11.02.2019г;

II. частна жалба вх.№ 261712/03.07.2025 против Определение № 260036/23.06.2025 по гр.д.№ 2373/2019 на ВОС, с което е изменено на осн.чл.248 ГПК решението на ОС в частта за разноските, като КОНПИ е осъдена да заплати на адв. Св. С. сл. суми:

• 8 460лв с ДДС - адв. възнаграждение в минимално определения по Наредба № 1/9.07.2004 размер за осъществената безплатна адв. помощ по чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв на ответниците М. Ив. Г. и В. Ив. Г.;

• 2 262лв с ДДС - адв. възнаграждение в минимално определения по Наредба № 1/9.07.2004г размер за осъществена безплатна адв. помощ по чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв на отв. И. Вес. Г. и Б. Д. Г..

В ъ в въззивната си жалба КОНПИ изразява становище за неправилност, необоснованост на решението на ВОС, постановено при нарушение на материалния закон, като подробните аргументи са изложени в Определението № 646/17.09.2025 за изготвяне на проект за доклад на делото, обявен за окончателен с Протоколно определение от о.с.з. № 5/22.01.2026г. Основното оплакване се свежда до неправилния извод на ОС-Варна, че общата стойност на придобитото и налично в края на проверявания период имущество следва да възлиза над 150 000лв, за да се изследва дали е налице значително несъответствие между имуществото и нетния доход на ответниците по делото съобразно дефиницията на „значително

несъответствие“ в § 1 т.3 от ДР на ЗОНПИ и на мотивите на ТР № 4/18.05.2023 по тълк.д. № 4/2021 на ОСГТК на ВКС.

Отправя искане за отмяната на постановеното от ВОС решение и вместо него за постановяване на друго за уважаването на предявените от КОНПИ искове след допуснатия частичен отказ от иск.

Претендират се и сторените разноски по делото, вкл. и юриск. възнаграждение за въззивната инстанция.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна по делото - четиримата ответници: И. В. Г., Б. Д. Г., В. И. Г. и М. И. Г., чрез процесуалния им представител адв. Св. С. от АК– Варна със становище за неоснователност на жалбата, като подробните аргументи са изложени в Определението № 646/17.09.2025 за изготвяне на проект за доклад на делото, обявен за окончателен с Протоколно определение от о.с.з. № 5/22.01.2026г. Основното възражение се свежда до това, че в жалбата на КОНПИ липсват данни за конкретни документи по делото, от които да се установят двата елемента на значителното несъответствие – размер на имущество на ответниците и техния нетен доход, като същевременно въззивникът не е оспорил правилността на приетата от съда стойност на имуществото от 95 540лв. и не е посочил размер на нетния доход, съставляващ втория елемент от значителното несъответствие.

Поради изложеното моли за потвърждаване решението на ВОС.

Производството по делото е образувано по исковата молба на КОНПИ, действащо чрез председателя П.Г.Д., против И. В. Г. ЕГН ••••••••••, Б. Д. Г. ЕГН ••••••••••, М. И. Г. ЕГН •••••••••• и В. И. Г. ЕГН ••••••••••, действаща чрез законните й представители - нейни родители И. В. Г. и Б. Д. Г., като излага следните фактически твърдения :

В ТД на КПКОНПИ Варна е постъпило уведомление от Специализирана прокуратура вх.№ УВКП-1420-2/7.11.2018 вх. № УВКП-1420-2/07.11.2018 по описа на ТД-Варна, за това, че лицето И. В. Г. ЕГН •••••••••• е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 201/2018 по описа на ГДБОП, прокурорска преписка № 985/2018г по описа на Специализирана прокуратура за това, че:

1. за времето от неустановена дата през м.март 2017г до 1.11.2018г на територията на гр.Варна и страната е участвал в организирана престъпна група – структурно трайно сдружение на три и повече лица, създадено с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години (престъпления по чл.246 и 308 от НК) с ръководител Ж.М.Щ. и с участници И.И.Б. и И. В. Г., като групата е създадена с користна цел - престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал. 2 от НК.

2. за времето от неустановена дата през м. март 2017г до 1.11.2018г в гр.Варна м-ст „Ексиновград“ ул. 22-ра № 27 и ул.„Корал“ № 6 ет.2 ап.6, е придобил, пазил и укривал предмети, материали и оръдия, за които знае, че са предназначени за подправка на парични знаци - престъпление по чл.246 ал.3 от НК.

Престъпленията попадат в обхвата на чл.108 ал.1 т.17 и т.23 от ЗОНПИ.

Твърди се, че при извършен икономически анализ било установено значително несъответствие над 150 000лв за целия проверяван период в имуществото на проверяваното лице по см.чл.107 ал.2 ЗОНПИ вр.§1 т.3 от ДР на ЗОНПИ.

Поради изложеното моли за постановяване на решение, с което да се постанови отнемане в полза на Държавата, на осн.чл.153 вр.чл.142 ал.2 т.2 вр.чл.141 вр.чл.144 от ЗПКОНПИ на имущество от ответниците.

След подадена от КОНПИ уточняваща молба вх.№ 264987/ 16.10.2023 /л.478, т.2-ри от 1-воинст.д./ ищцовата страна е уточнила, че първоначалният общ размер на претендираното за отнемане имущество е възлиза на 360 009,24лв /а не както е било посочена първоначалната сума от 456 509,24лв поради погрешното включване на два пъти изцяло цената на недв.имот, от който всяко от децата е получило по 1/2ид.част/, както и след частичен отказ от претенциите си общо в размер на 280009,24лв, да бъде прекратено производството по делото в тази част – подробно са посочени по пера в решението на КОНПИ /л.492-496, т.3 от 1-воинст.д./

В тази връзка е представено актуализирано Решение на КОНПИ № РД —05-356/3.10.2023г /л.484-I/, в което е посочено, че след извършен повторен анализ на събраните данни и въз основа на ТР № 4/18.05.2023, постановено по тълк. д.№ 4/2021, цената на предявения иск се намалява от 456 509,24лв на 96 500лв, като предмет на отнемане остава имуществото, налично в края на периода, както следва :

от М. И. Г. ЕГН:•••••••••• - 1/2 ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр.Варна р-н „Аспарухово“ с.о.„Прибой“ с ид.№ 10135.5549.1455, с площ от 1 000 кв.м., при описаните граници, заедно с построената в имота сезонна постройка ВИЛНА ЕДНОФАМИЛНА СГРАДА с ид.№ 10135.5549.1455.1, със ЗП 43кв.м., придобит от ответника с договор с НА за дарение № 120 том I рег. № 1167 н.д № 83/4.04.2018г /Акт № 66, том ХІХ, дело № 3517/2018 на СлВп – Варна/;

от В. И. Г. ЕГН ••••••••••, действаща чрез своите родители и законни представители И. В. Г. и Б. Д. Г. - на другата 1/2ид.част от описания по-горе имот, придобит от по силата на договор, обективиран в горепосочения НА за дарение на недв. имот № 120 4.04.2018;

от И. В. Г. и Б. Д. Г. -

• сумата в размер на 4 500лв, представляваща пазарната стойност на мотоциклет „Пиаджио М 69“ с рег. № ••••, дата на първоначална регистрация 20.09.2011 г., рама № ZAPM6920000020838, двигател № M692M1015639 към датата на отчуждаване на 11.12.2018 г.;

• сумата в размер на 12 000лв, представляваща пазарната стойност на л.а. „Тойота Авенсис“ с рег.№ ••••, дата на първоначална регистрация 08.01.2009г, рама № SB1ED76L00E001029, двигател № 1AD5430130 към датата на отчуждаване на 11.02.2019г;

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който оспорват иска като неоснователени. Възразяват, че не е налице незаконен източник на доходи на ответниците и излагат конкретни твърдения за доходи от законен източник. Поради това молят съдаза неговото отхвърляне и претендират сторените разноски.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, с оглед пределите на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна:

С Решение № 2287/02.10.2019г на КПКОНПИ е образувано

производството за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в ТД на КПКОНПИ Варна уведомление от Специализирана прокуратура с вх. № УВКП-1420-2 от 07.11.2018 с вх.№ УВКП-1420-2/07.11.2018г по описа на ТД Варна, за това, че лицето И. В. Г. ЕГН •••••••••• е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 201/2018г по описа на ГДБОП, прокурорска преписка № 985/2018г по описа на Специализирана прокуратура за това, че:

1. За времето от неустановена дата през месец март 2017 г. до 01.11.2018 г. на територията на гр. Варна и страната е участвал в организирана престъпна група – структурно трайно сдружение на три и повече лица, създадено с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години (престъпления по чл. 246 и 308 от НК) с ръководител Ж.М.Щ. и с участници И.И.Б. и И. В. Г., като групата е създадена с користна цел - престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК.

2. За времето от неустановена дата през месец март 2017 г. до 01.11.2018 г. в гр. Варна, местност Ексиновград, ул.22-ра № 27 и ул. „Корал“ № 6, ет. 2, ап. 6, е придобил, пазил и укривал предмети, материали и оръдия, за които знае, че са предназначени за подправка на парични знаци - престъпление по чл. 246, ал. 3 от НК.

Престъпленията попадат в обхвата на чл.108 ал.1 т.17 и т.23 от ЗПКОНПИ.

С Протокол № ТД 04ВА/УВ-15582/08.11.2018. е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето И. В. Г., ЕГН ••••••••••.

Отв. И. Вес. Г. с отв. Б. Д. Г. са бивши съпрузи, сключили граждански брак, за което е съставен АГБ № 2480/17.12.2003г, който е прекратен с развод по взаимно съгласие с Решение № 1149/ 19.03.2019г на ВРС. От барака имат родени две деца – отв. М. И. Г., род.2004г, вече пълнолетна, и отв. В. И., Г., род.2012.

Периодът на проверка е от 8.11.2008г до 8.11.2018г.

С НА за покупко-продажба № 51 том 6, рег. № 10619 н.д. № 950 от 21.12.2012г, вписан в СлВп с Акт № 128 том LXXV дело № 15794/2012г, И. В. Г. и Б. Д. Г. купуват от И.С.С. и Е.С.С. недв. имот, находящ се в гр.Варна, р-н Аспарухово, с.о.„Прибой“: ДВОРНО МЯСТО с ид.№ 10135.5549.1455 с площ от 1000кв.м., при описаните граници, заедно с построената в имота сезонна постройка – ВИЛНА ЕДНОФАМИЛНА СГРАДА с ид.№ 10135.5549.1455.1 със ЗП от 43кв.м.

Действителна цена на сделката към датата на придобИ.е е 86056,52лв.

С НА за дарение на нед.имот № 120 том I рег.№ 1167 н.д.№ 83 от 4.04.2018г, вписан в СлВП с Акт № 66 том ХIХ дело № 3517/2018г, И. Вес.Г. и Б. Д. Г. даряват по 1/2ид.част от имота на всяко от двете си деца М. Ив. Г. и В. Ив. Г., като са запазили пожизненото си и безвъзмездно право на ползване върху имота.

Страните не спорят, че пазарната стойност на процесния имот възлиза на 80 000лв.

На 9.10.2017г И. В. Г. е закупил от Н.В.П. мотоциклет „Пиаджио М 69“ с рег. № ••••, дата на първоначална регистрация 20.09.2011г, рама № ZAPM6920000020838, двигател № M692M1015639 по договор за сумата от 5 000лв.

Пазарната стойност на мотоциклета към датата на отчуждаването му на 11.12.2018г, е в размер на 4 220лв според заключението на в.лице Г.Й.Д..

На 21.09.2018г И. В. Г. е закупил лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № ••••, дата на първоначална регистрация 8.01.2009г, рама № SB1ED76L00E001029, двигател № 1AD5430130, внос от Холандия, за сумата по договор от 5 300евро, равняваща се на 10365,90лв, приета за действителна стойност по сделката.

Пазарната стойност на л.а. към датата на отчуждаването му 11.02.2019г е 11 320лв според в.л ице-оценител Г.Й.Д..

Така, общата стойност на претендираното от четиримата ответници имущество през проверявания период, останало налично към края на периода 8.11.2018г, възлиза на сумата от 96 500лв.

По делото е прието заключението на в. лице по допуснатата СИЕ, неоспорено от страните и възприето от съда като обективно и компетентно дадено.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Нормата на чл.141 от ЗОНПИ визира, че на отнемане в полза на Държавата подлежи незаконно придобито имущество. Предпоставката за това е да се установи, че между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика, като имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения размер в §1 т.3 от ДР на ЗОНПИ. Едва при констатиране на такова превишение, на изследване подлежи дали доходът на лицето има законен характер.

Според ТР № 4/18.05.2023 по тълк.д.№ 4/2021г на ОСГК на ВКС „предмет на отнемане е незаконно имущество /това, за което не е с установен законен източник на доходи/, което е налично към датата на проверката и може да форМ. стойността на „значителното несъответствие” по смисъла на § 1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ“.

Легалната дефиниция, дадена в т.3 от ДР на ЗОНПИ за значително несъответствие указва на онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000лв. за целия проверяван период. Или, за да бъде определен в какъв размер е това значително несъответствие, е необходимо да бъде определен размерът на наличното в края на периода имущество и размерът на нетните доходи /§1 т.8 от ДР на ЗОНПИ/ . Последните се определят като разлика между законните доходи и размера на извършените разходи /обичайни и извънредни/ от проверяваното лице и членовете на семейството му.

Пак в ТР № 4/18.05.2023 по тълк.д.№ 4/2021г на ОСГК на ВКС е, че не представляват „имущество“ по см.на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобИ.ето му, щом като не са налични в патримониума му в края на проверявания период. Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното лице, тъй като са негови вземания към съответната банка. С изтеглянето им или с извършването на преводи, обаче, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от горепосоченото имущество.

В тази връзка е направеният частичен отказ от иска поради липсата на налични движими вещи /МПС/ и парични средства в банковите сметки на ответниците.

Доколкото е прието от ВКС, че наличието на имущество с неустановен законен произход не е достатъчно основание да се пристъпи към неговото отнемане, поради което е необходимо да се установи наличието на значително несъответствие. Стoйнocттa на т.нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000лв от стойността на имуществото /а не на сбора на разходите/ над общата стойност на нетния доход за проверявания период.

В конкретния случай се установи, че в края на проверявания период наличното имущество на обща стойност възлиза на сумата от 95540лв, която не представлява превишение, налагащо изследване законността на доходите и тяхното обосноваване от ответниците, както и съпоставянето им с нетния им доход за проверявания период.

Гореизложеното налага извод, че не може да се форМ. основателно предположение имуществото, придобито от проверяваното и свързаните с него лица, да е от незаконен източник. Това в съответствие с нормата на чл.107 ал.2 ЗОНПИ - обосновано предположение е налице, само когато е установено значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, и това несъответствие следва да е над 150 000лв.

Само когато е налице несъответствие над 150 000лв, на проверка подлежи какъв е източникът на доходите на лицето за изследвания период и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице намаляване на имуществото в края на проверявания период, то липсва обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане /така в цитираното по-горе ТР № 4/2023/.

Следователно, в случая не са налице предпоставките, визирани в ЗПКОНПИ, за отнемането на претендираното с ИМ имущество на ответниците в полза на Държавата.

Изложеното обосновава извод за недоказаност на исковата претенция по основание и затова подлежи на отхвърляне.

Съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции обуславят потвърждаване постановеното от ОС-Варна решение.

По разноските за въззивното производство

Неоснователността на подадената жалба предпоставя присъждане на разноски в полза на въззиваемите, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.

Представен е списък по чл.80 ГПК вх.№ 427/21.01.2026 от адв. Св. С. като процесуален представител на всички въззиваеми.

Към него са приложени обикновени писмени договори за правна помощ /а върху бланка от кочан/, сключени с всеки един от въззиваемите поотделно, с идентично съдържание за представителство по делото пред АпСъд-Варна /л.58, 59, 60/, като са договорени различни размери на възнаграждението с включено ДДС, както следва:

от И. Г. – 240евро

от Б. Г. в лично качество - 240евро

от Б. Г. като законен представител на В. Г. и от М. Г. общо за сумата от 1200евро, т.е. по 600евро от всяка от тях. Същите съдържат и уговорката за заплащането на допълнителна сума от по 120евро /с вкл. ДДС/ от всеки един от въззиваемите при провеждане на повече от едно съдебни заседания. Последните не следва да бъдат съобразявани, доколкото във въззивното производство е проведено само едно открито съдебно заседание.

Отделно са представени договори за изготвянето на писмен отговор по подадената от КОНПИ въззивна жалба /л.61, 62, 63/, които също не са върху бланка от кочан. Договорените възнаграждения са от по 300лв от всеки един от въззиваемите.

По всички горепосочени договори сумите са с начислено ДДС, и във всички е посочено, че следва сумата да бъде заплатени по банковата сметка на адвоката /номерът й е посочен в договора/ или в брой.

Така дължимите в полза на адвокат Св. С. суми за възнаграждения са, както следва.

от И. Г. – 300лв + 240евро

от Б. Г. в лично качество – 300лв + 240евро

от М. Г. - 300лв + 600евро

от В. Г. – 300лв + 600евро

По делото са представени 7бр фактури, /л.л.64, 65, 66, 68, 69, 70, 71/, издадени от адв. Св. С. за горепосочените суми, с изключение на тази от 300лв, дължима от В. Ив. Г.. Същите не съдържат отбелязване по какъв начин е била заплатена сумата - дали в брой или по банков път.

В т.1 от ТР № 6/06.11.2013г по тьлк.д.№ 6/2012г на ОСГТК на ВКС по въпроса за доказването на разноските в исковото производство е прието, че само, когато е доказано извършването им в производството, тогава могат да бъдат присъждани по правилата на чл.78 ГПК.

Договорът за права помощ /ДПП/ се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. В него следва да бъде указан видът на плащането, освен ако по силата на нормативен акт е задължително това да стане по определен начин /напр. по банков път/. Когато е договорено заплащане, то следва да бъде установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането.

Когато е договорено заплащане в брой, това следва да бъде отразено в договора, тъй като в този случай има характера на разписка, удостоверяваща реалното заплащане на договорения размер на адв. възнаграждение.

В настоящия случай представените договори са в обикновена писмена форма, различаваща се от изготвените върху бланка от кочан, съдържаща и разписка при получаване на сумите в брой. Във всички представени договори са уговорени алтернативни начини на плащане – по банков път или в брой. Така изготвените договори не съставляват доказателство за реално получени от адвоката суми.

Що се отнася до представените фактури, издадени от самия адвокат, то същите не съдържат отбелязване дали се касае за получени суми в брой или за преведени по банковата му сметка такива, като по отношение на последното липсват и доказателства за издадени платежни нареждания.

Предвид, че в сумите за възнагражденията е включен и ДДС, като са представени и доказателства /л.67/ за регистрацията на адвоката по ДДС, а и във фактурите е посочен номерът на банковата му сметка, то следва да се мисли, че заплащането следва да се осъществи по банков път. За последното, обаче, също липсват доказателства за платежните нареждания.

Ето защо не може да се направи категоричен извод за реалното заплащане на претендираните суми и затова разноски в полза на въззиваемите не следва да бъдат присъждани.

На осн.чл.157 ал.2 ЗОНПИ Комисията следва да заплати държавна такса върху обжалваемия интерес във въззивното производство /каквато е отхвърлената част от иска общо за 95 540лв/, която възлиза на 1930лв, съответна на 976,98евро.

II. По частната жалба на КОНПИ срещу Определението на ОС- Варна № 260036/23.06.2025 в ЧАСТТА му, с която съдът е изменил, на осн.чл.248 ГПК, Решението си № 260009/2.06.2025 по гр.д. № 2373/2019 в частта за разноските, като е ОСЪДЕНА Комисията да заплати на адв. Св. С. сл. суми:

• 8460лв с ДДС - адв. възнаграждение в минимално определения по Наредба № 1/9.07.2004г размер за осъществена безплатна адв.помощ по чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв на ответниците М. Ив. Г. и В. Ив. Г. , малолетна, както и - 2262лв с ДДС – адв. възнаграждение в минимално определения по Наредба № 1/9.07.2004г размер за осъществена безплатна адв. помощ по чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв на ответниците И. Вес. Г. и Б. Д. Г. , на осн.чл.78 ал.3 ГПК вр.чл.38 ал.2 ЗАдв.

Счита определението на ВОС в тази част за неправилно, тъй като намира присъденият размер на адв. възнаграждение за прекомерен, като излага, че единственият мотив на ВОС е позоваването на Решението на Съда на ЕС /СЕС/ от 25.01.2024 по дело С-438/22, по силата на което Наредбата е приета за нищожна и затова размерът на дължимото адв. следва да бъде съобразяван с предоставените услуги, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко - фактическата и правна сложност на делото.

Счита, че делото не е от голяма фактическа и правна сложност и затова положеният от адвоката труд в никакъв случай не може да се оцени на 10 722лв, поради което претендира за намаляване му

В постъпилия в срока по чл.276 ал.1 ГПК постъпил писмен отговор от насрещната страна се изразява становище за недопустимост на обжалването на съдебен акт в частта за присъдено адв. възнаграждение за оказана безплатна помощ, без преди това жалбоподателят да е оспорил размера му в последното о.с.з. и в срещу молбата по чл.248 ГПК. По същество счита същата за неоснователна, като моли да бъдат съобразени фактическата и правна сложност на делото, Наредба № 1/9.07.2004г, както и ТР № 6/06.11.2013г на ОСГТК на ВКС по тълк. д.№ 6/2012г.

Намаляване на размера на адв. възнаграждение поради прекомерност, съгл.чл.78 ал.5 ГПК, е допустимо само ако е била направено такова искане от насрещната страна. В случая такова не е било заявено.

Позовава се и на това, че основен критерий при определяне размера на дължимото адв. възнаграждение, според практиката на българските съдилища, е цената на иска. В настоящия случай, в първоинст. производство първоначалната цена на иска е била 456 509,24лв, впоследствие намалена на 96 500лв, съгл. Решение № 904/ 26.09.2023 на КОНПИ поради направен частичен отказ от иска за сумата от 280 009,24лв и при отчетено погрешно определена първоначална цена в по-голям размер поради двукратното включване в цялост в цената на иска стойността на недв. имот.

Поради изложеното моли за оставяне без уважение подадената частна жалба.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД намира частната жалба за допустима – подадена е в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е неоснователна по сл. съображения:

С влязлото в сила на 17.02.2026г изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, обн. ДВ бр.17/13.02.2026, са въведени редица изменения, от които относимите за случая норми са тези на чл.36 – чл.38 ЗАдв. В същите са предвидени съществени промени, касаещи начина на договаряне размера на адв. възнаграждение и правилата за определянето му, когато такова не е било уговорено /чл.38 ал.3/, както и при възлагането на разноски върху насрещната страна при оказано безплатно правно съдействие и защита в хипотезата на чл.38 ЗАдв. В последния случай, съобразно изменената норма на ал.2 от същия член, Законодателят предвижда съдът при определяне на разноските за адвокат, да прилага изменените разпоредби на чл.36 ал.3 и 4 ЗАдв, към които препраща. Съобразно последните, по искане на съда адв.съвет към съответната АК, където членува адвокатът, с мотивирано решение да определи размера на възнаграждението, при спазване на посочените в нормата критерии. Правилата и начинът за прилагане на критериите по ал.3 /при липса на договор/ се определят в наредба, издадена от министъра на правосъдието съвместно с Висшия адвокатски съвет. Съгласно § 21 ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗАдв /обн. в същия ДВ бр.17/2026г/ приемането на Наредба по чл.36 ал.4 и чл.36а ал.2 следва да стане в 6-месечен срок от влизането в сила на тези изменения на закона. При липсата на такава към момента е приложима хипотезата на ал.2 на § 21 – за прилагане по аналогия Наредба № 1/9.07.2004г, при съобразяване на критериите, посочени в чл.36 ал.3.

Горепосочените норми на чл.36 – чл.38 ЗАдв са с материално-правен характер. С ПЗР към това изменение на Закона липсва изрично посочване за обратно действие на същите; не е указано и изрично преуреждане на заварените случаи. Затова следва да се приеме, че имат действие само занапред от влизането на изменението на закона в сила.

При това положение в настоящия случай въззивният съд следва да приложи разпоредбите на Наредба № 1/2004г, при съобразяване решението на СЕС, 11с-в от 25.01.2024г по дело C438/22/, съобразно което посочените в Наредба № 1/2004 за мин. размери на адв. възнаграждения могат да служат само като ориентир, без да обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, интереса, вида на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа /в т.см. Опр. на ВКС №2470/21.05.2024г по гр.д.№ 2822/2023 IV ГО/.

Съдът съобразява, че искането за присъждане на разноски е било направено своевременно от процесуалния представител на ответниците в последното о.с.з. на 14.05.2025г, в което адв. С. е заявил, че поддържа молбата си от м.11.2023г за присъждане на адв. възнаграждение. Към нея са приложени ДППЗС от 27.09.2022г, в които е посочено, че адвокатът осъществява безплатна правна помощ по чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв по отношение на ответниците Б. Д. Г., И. В. Г., М. И. Г. и В. И. Г..

Съдът съобразява размера на исковите претенции срещу всеки от ответниците, фактическата и правна сложност на делото, продължителността на производството пред ВОС /от 2019 до 2025 със спирането му на два пъти на две различни основания/, поведените повече от едно заседания, извършените процесуални действия от процесуалния представител, изразяващи се в изготвянето на писмени отговори, явяване в о.с.з. и своевременно направени доказателствени искания.

Съобразява се и размерът на възнаграждението, което да не е по-ниско спрямо предвидения такъв в Наредбата чл.7 ал.2, определен според защитавания материален интерес.

В случая поддържаните от КОНПИ искове, след частичния отказ до размера от 280 009,24лв, остава общо за сумата от 96 500лв.

Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г, за регистрираните по ЗДДС адвокати (адв.С. представя копие от удостоверение за регистрация по ДДС) дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по Наредбата и се счита за неразделна част от дължимото адв. възнаграждение и затова върху определените от съда размери на адв. възнаграждения следва да бъде начислен 20% ДДС.

От данните по делото се установи, че недв. имот е на стойност 80000лв, от която всяко от двете деца на ответниците И. и Б. Г.и, притежава по 1/2, т.е исковете срещу тях са отделни, всеки за по 40 000лв, т.е. касае се за две отделни искови претенции, всяка с размер от 40 000лв. При това положение, съгл. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/9.07.2004, възнаграждението по всеки един от тези искове възлиза 3850лв + 20%ДДС = 4620лв. Общо по двата иска възлиза на сумата от 9240лв. Присъдената от ВОС сума с ДДС е в размер ва 8460лв. Следователно, същата не е прекомерна и затова в тази част определението следва да бъде потвърдено. Освен това, липсва искане от насрещната страна за изменението на дължимия размер за адв.

възнаграждение по чл.38 ЗАдв чрез неговото увеличаване.

По отношение на съпрузите И. В. Г. и Б. Д. Г., от които се претендира отнемането на : мотоциклет „Пиаджио М 69“ с рег.№ ••••, с претендирана от КОНПИ равностойност е 4 500лв ; и л.а. „Тойота Авенсис“ с рег.№ ••••, с цена по иска на КОНПИ 12 000лв. Двамата ответници са съпрузи и процесните обекти са били придобити в СИО и затова са претендирани общо от тях. При това положение следва да бъдат сборувани двете суми, равно на 16 500лв. Съгл. чл.7 ал.2 т.3 от Наредбата, полагащото се възнаграждение възлиза на 1417лв + 20% ДДС = 1700,40лв. Определеният от ВОС размер от 2262лв с включено ДДС въззивният съд намира за непрекомерен. Ето защо и в тази част определението следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Апелативен съд-Варна