Решение № 351 от 12.2.2026 г. на Административен съд - Добрич по дело № 574/2025 г.

Производството е по чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Образувано е по жалба на А. А. К. с [ЕГН] и с адрес в [населено място], [жк], [адрес], ет.10, подадена чрез адв.Г. С., срещу Акт за установяване на задължения № АУЗ-107-1228/18.09.2023 г., издаден от С. К. – старши инспектор дирекция „Мести данъци и такси“ в Община [населено място], частично потвърден с Решение № 94А-00-337#1 от 05.08.2025 г. на Д. С. – директор на дирекция „Местни данъци и такси“ в Община [населено място], с който са установени изискуеми и неплатени задължения за Данък върху превозно средство и лихви за забава към 15.09.2023 г. в общ размер на 277,46 лева за периода 01.01.2015 г. до 30.06.2023 г. Жалбоподателката не е съгласна с оспорения акт в потвърдената му част, с която за периода 01.01.2015 г. – 30.06.2023 г. са установени задължения за данък върху ППС. Заявява, че автомобилът, заради който е обложена с данък, не е в движение повече от 25 г., както и че превозно средство не се води на нейно име, не е нейна собственост, реално не съществува, поради което незаконосъобразно общинската администрация й начислява данък за внасяне. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли оспореният Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК да бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът, директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Добрич, представляван от старши юрисконсулт Г. К., оспорва жалбата като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Позовава се на нормата на чл. 54 ал. 4 от ЗМДТ, в която било предвидено при придобиване на превозно средство по наследство, декларацията от наследници да се подава в 6 месечен срок по реда на чл. 32 от ЗМДТ. А в случай на неподаване на такава декларация, било предвидено общинска администрация служебно да образува партида на превозното средство въз основа на данните, които общината има и от регистъра на населението. В изпълнение на законовия текст, органът по приходите в Община [населено място] бил взел предвид, че Г. С. С. е направила отказ от наследството на С. Г. С. и в последствие служебно образувала партиди по отношение на наследниците по съребрена линия А. А. К. и С. А. А.. В тази връзка имало и разяснение на НАП № 08-б-35 от 27.09.23 г. по отношение на прилагане на ЗМДТ точно в такива случаи. От справка от регистъра на КАТ било установено, че автомобилът не бил с прекратена регистрация и все още бил регистриран на починалото лице. Ответникът счита, че с оглед чл. 58 ал. 4 от ЗМДТ данъчното облагане на автомобилите се прекратява след прекратяване на регистрацията на автомобила, а не след спирането им от движение. Налице били и законови изменения на ЗМДТ от 2007 г. и 2010 г., където било предвидено, че се облагат с данък и автомобилите, които са спрени от движение до тази дата. По тези съображения моли жалбата да бъде отхвърлена и в полза на ответната страна да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е допустима като подадена от адресата на акта, в законоустановения срок и срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ вр. чл. 107, ал. 4 от ДОПК вр. чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспореният акт за установяване на публично задължение е издаден при съществени процесуални нарушения, довели до неправилно прилагане на материалния закон изразяващо се в неправилно определяне субекта на задължението, както и до начисляване на данък в противоречие с чл. 52, т. 1 от ЗМДТ. От данните по делото се установява, че с оспорения Акт за установяване на задължения № АУЗ-107-1228/18.09.2023 г., издаден от С. К. – старши инспектор дирекция „Местни данъци и такси“ в Община [населено място], на жалбоподателката, А. А. К., са начислени изискуеми и неплатени задължения за Данък върху превозно средство ( ДПС) и лихви за забава към 15.09.2023 г. в общ размер на 362,55 лева за периода 01.01.2015 г. до 30.06.2023 г., представляващи половината от начисления данък и лихви за лек автомобил [Марка], модел 412/2140, произведен 1976 г., с рег. № ТХ7095А. Актът е оспорен по административен ред и в производството по чл. 155 от ДОПК е постановено Решение № 94А-00-337#1 от 05.08.2025 г. на Д. С. – директор на дирекция „Местни данъци и такси“ в Община [населено място], с което актът е отменен частично по отношение на установените задължения за периода на 2013 и 2014 г. и е потвърден по отношение на установените задължение за 2015, 2016 г., 2017г., 2018 г., 2019 г. 2020, 2021 г., 2022 г. и 2023 г. в общ размер на главницата и лихвите от 277,46 лева. Неправилно в решението по чл. 155 от ДОПК се сочи, че оспореният АУЗ е потвърден изцяло. Видно от съдържанието на жалбата, жалбоподателката оспорва определянето й като субект на данъчното задължение, оспорва и наличието на годен обект за облагане с данък за ППС. По първия спорен въпрос, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: В данъчното производство е установено, че собственикът на автомобила, С. Г. С., е починал на 31.07.2002 г. От съдържанието на самият АУЗ № АУЗ-107-1228/18.09.2023 г. не могат да се установяват правните основания за определянето на данъчно задълженото лице, каква е връзката му с имуществото, заради което е начислен данъка. Едва в решението по чл. 155 от ДОПК е посочено, че процесното МПС е било собственост на починалия С. Г. С. и че неговата дъщеря е направила отказ от наследство. В мотивите на решението по чл. 155 от ДОПК е визиран единствено този отказ от наследство, т.е. отказът, извършен от Г. С.-И. като ответникът представя по делото доказателства само за този отказ. С придружително писмо с изх. № 11-09- 84#1 от 02.10.2025 г. ответникът представя Удостоверение № 5997/28.09.2002 г. на Добрички районен съд за извършен от Г. С.-И., дъщеря на починалия собственик, отказ от наследство. Същевременно ответникът представя данни и за други наследници на починалия собственик на МПС. Според представено по делото удостоверение за наследници, издадено служебно на 18.11.2025 г., л.45 от делото, С. Г. С. е оставил и други наследници освен дъщеря - съпруга, Й. Е. С. и син, Е. С. С.. Както бе посочено по-горе, в данъчното производство са събрани доказателства за вписан отказ от наследството на С. С., извършен от неговата дъщеря - вписан под № 8 от 26.09.2002 г. в Особената книга за приемане и отказ от наследство при Районен съд –Добрич, но няма данни останалите двама наследници на С. С., неговата съпруга и син също да са правили отказ от наследство. Следователно цялото наследство на С. С. е преминало в патримониума на съпругата му и неговия син, след вписването на отказа от наследство, извършен от Г. С.- И.. От същото удостоверение за наследници се установява, че съпругата на първоначалния собственик на автомобила, Й. Е. С., е починала на 20.06.2013 г. като е оставила наследници Г. С.-И. и Е. С. С.. Няма данни за извършени откази от наследството на Й. Е. С.. Установява се и че Е. С. С. е починал след своята майка на 04.07.2016 г. като след смъртта си е оставил един наследник, своята сестра Г. С. –И.. Няма данни за извършвани откази от наследството на Е. С. С.. При така установената фактическа обстановка неправилно органите по приходите са приели, че въз основа на извършения от Г. С.-И. отказ от наследството на С. С., неговото имущество е преминало в патримониума на племенницата му, т.е. в патримониума на жалбоподателката А. А. К., която е дъщеря на неговата сестра, В. Г. А.. Явно е, че при липса на данни за извършен отказ от наследството на С. С. и от останалите му двама наследници, неговата съпруга и син, след тяхната смърт, имуществото като съвкупност от права и задължения и в обема, в който е съществувало към 04.07.2016 г. е преминало въз основа на наследяване върху Г. С. – И., тъй като липсват данни тя да е извършила отказ и от наследството на майка си или на брат си. По тези съображения съдът счита, че оспореният акт за установяване на задължение и потвърждаващото го решение са немотивирани и необосновани, издадени при неизяснена фактическа обстановка и при неправилно прилагане на материалния закон – чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството, довело до незаконосъобразно начисляване на данък на жалбоподателката, която не е данъчно задължено лице за процесното задължение, доколкото същото съществува. Поради незаконосъобразно определяне на субекта на задължението, АУЗ следва да бъде отменен. Вторият спорен по делото въпрос е дали съществува годен обект на облагане. В оспорения АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, издаден въз основа на служебно съставено от органите по приходите декларация, не е посочено правното основание за облагане на жалбоподателката с процесното данъчно задължение, което е съществено нарушение на общите изисквания за форма на актовете, с които се установяват задължения. Едва в мотивите на потвърждаващото акта решение е посочено, че се касае за данък по чл. 52 от ЗМДТ. Съгласно чл. 52 от ЗМДТ, с данък върху превозните средства се облагат: 1. превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България; 2. корабите, вписани в регистровите книги на малките и на големите кораби от регистъра на корабите, плаващи под българско знаме; въздухоплавателните средства, вписани в държавния регистър на Република България за гражданските въздухоплавателни средства. Към административната преписка е представена разширена справка от Националния регистър на ППС и техните собственици, от която е видно, че според този регистър собственик на автомобил с рег. № ТХ 7095А, марка и модел „Москвич 412“, лимонено жълт цвят, е С. Г. С., т.е. починало лице. Така събраните данни са дали повод за издаването на оспорения акт за установяване на публични задължения срещу жалбоподателката, вероятно на основанието по чл. 52, т. 1 от ЗМДТ, непосочено в АУЗ. Жалбоподателката оспорва твърдението на органите по приходите, че е налице годен обект за облагане по чл. 52, т. 1 от ЗМДТ- ППС, регистрирано за движение по пътната мрежа в Република България като твърди, че посоченият автомобил не е в движение повече от 25 години. По повод оспорването бе изискана и представената справка от Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Добрич с данни за регистрацията на процесния автомобил. С писмо с изх. № 851000-23669 от 01.12.2025 г. ВПД началник на Сектор „Пътна полиция“ –Добрич представя Справка по история за регистрацията на МПС с рег. № ТХ7095А. Видно от представената по делото справка автомобил с рег. № ТХ 7095А, марка и модел „Москвич 412“, произведен 1976 г. лимонено жълт цвят, със собственик С. Г. С., първоначално е бил спрян от движение на 28.10.1996 г. като основание за спирането е отбелязано- по желание на собственика. На същия ред от справката е вписано, че впоследствие, състоянието на автомобила е „прекратен – служебно от 01.10.2006 г.“ След като не е възможно състоянието на автомобила да е „прекратено“, е явно, че вписаната информация касае прекратяване на регистрацията на автомобила, извършено служебно 10 години, след като същият е бил спрян от движение и не е имало искане от собственика за отменяне на спирането. По делото са налични два документа с противоречиво съдържание. Първият е извършената от органите по приходите справка от Националния регистър на ППС и техните собственици, въз основа на който ответникът е приел, че има регистрирано МПС – обект за облагане с данък по чл.52, т. 1 от ЗМДТ. Вторият документ е представената от началника на Сектор „Пътна полиция“ Справка по история за регистрацията на МПС с рег. № ТХ7095А, според която автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 01.10.2006 г. Видно е, че данните в националния регистър не са актуални, понеже като собственик на процесния автомобил е вписано починало още през 2002 г. лице. Отделно от това Националният регистър не е първичният документ относно регистрацията на ППС. Първичните документи са свидетелство за регистрация, каквото по делото не е приложено и данните, съхранявани от местните служби за контрол на МПС към областните дирекции на МВР. Затова съдът приема, че актуална е информацията изискана и представена по делото от началника на Сектор „Пътна полиция“ –Добрич, а не вписаните в националния регистър данни. Неоснователно е становището на ответника, че поради законодателни изменения данък се дължи и за автомобили със служебно прекратена регистрация. Действително нормата на чл. 58, ал. 5 от ЗМСМА предвижда, че данъкът се дължи за превозни средства, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата и за превозните средства със служебно прекратена регистрация поради това, че са с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските държавни стандарти - БДС 15980 и БДС ISO 7591. Освен че в данъчното производство не е изследван въпроса на какво правно основание е извършено на 01.10.2006 г. служебно прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Москвич 412“ с рег. № ТХ7095А, то нормата на чл. 58, ал. 5 от ЗМДТ е неприложима в настоящия случай. С изменението на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, публ. ДВ бр. 95/2009 г., в сила от 01.01.2010 г. за първи път се предвижда, че за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. Към момента на влизане в сила на горецитираната разпоредба, процесният автомобил е бил вече с прекратена служебно регистрация от близо четири години. Затова следва да се приеме, че по силата на закона и считано от 01.01.2010 г. процесният лек автомобил рег. № ТХ 7095А, марка и модел „Москвич 412“, произведен 1976 г., е престанал да бъде годен обект за данъчно облагане по чл. 52 от ЗМДТ. Цитираната от ответника норма на чл. 58, ал. 5 от ЗМДТ, предвиждаща изключения за необлагането с данък на автомобили с прекратена служебно регистрация, е нова и приета седем години по-късно – публ. в ДВ бр. 97/2017 г., в сила от 01.01.2018 г. Затова тя не е приложима по отношение на автомобил с прекратена служебно регистрация към момента на влизането в сила на изменението на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, публ. в ДВ бр. 95/2009 г. – 01.01.2010 г. Считано от 01.01.2010 г. по силата на закона процесният автомобил със служебно прекратена регистрация през 2006 г. и спрян от движение 10 години преди това, е престанал да бъде годен обект за данъчно облагане. По тези съображения съдът приема, че оспореният акт е издаден и срещу негоден обект за данъчно облагане, т.е. при липса на обект за облагане по см. на чл. 52, т.1 от ЗМДТ. В резултат от горното оспореният АУЗ следва да бъде отменен като незаконосъобразен, тъй като е като издаден при съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неизясняване на относимите в производството факти по отношение на субекта и обекта на данъчното облагане, довели до неправилно прилагане, както на норми от специалния закон - чл. 52, т. 1 и чл. 58 ал. 4 и ал. 5 от ЗМДТ, така и до неправилно прилагане на норми от Закона за наследството. Жалбоподателят претендира присъждане на направените по делото разноски, както и за определяне на възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата. Предвид изхода на делото и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК искането за присъждане на извършените разноски е основателно. Жалбоподателката представя доказателства за внесена по сметка на съда държавна такса и разходи по внасянето й в общ размер от 6,18 евро. По делото е представено пълномощно за процесуално представителство, уговорено по реда на чл. 38, ал. 1, т.3 от Закона за адвокатурата - оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие на роднини, каквито са жалбоподателката и процесуалния й представител. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Предвид материалният интерес по делото от 277,46 лева или в действаща валута- 141, 86 евро, възнаграждението по чл. 38, ал. 2 от ЗА следва да бъде определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, в размер на 400 лв. или 204,52 евро Воден от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 и ал. 7 от ДОПК, Административен съд - Добрич, V състав