Решение № 207 от 9.6.2026 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 197/2023 г.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.45 от ЗЗД.

Ищцата Е. А. И., на 19 години, твърди в исковата си молба, че в резултат на ПТП са й причинени телесни увреждания, както и е причинена смъртта на А. Г.ев А., на 21 години - съпруг на ищцата. Сочи се, че на 29.11.2022 г. около 11:24 ч. е настъпило ПТП на главен път 1-5, км. 253+700 в землището на с. С., при което се е движил л.а. „Ауди А8“ с per. № ••, управляван от К. Н. К., който нарушил правилата за движение по пътищата, като реализирал удар с движещото се МПС л.а. „Сеат Алхамбра“ с per. №••, управляван от С.Р. А.. В резултат на реализираното ПТП е причинена смъртта на пътника в л.а. „Сеат Алхамбра“ А. А., причинени са телесни повреди на Е. И., както и телесни повреди и смърт на повече от едно лица. Посочва се, че по случая е образувано ДП № 295/2022 г. по описа на ОД на МВР гр. С., пр.пр. № 5398/2022 по описа на ОП-С., което към настоящия момент не е приключено. Причина за настъпване на ПТП са допуснатите от К. К. нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за него са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата. Ищцата твърди, че в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на К. К. и настъпилите

общественоопасни последици - смъртта на А. А. и причинените телесни повреди на Е. И.. Ищцата твърди, че за увреждащия л.а. „Ауди А8“ с per. № ••, с водач К. Н. К., има сключена застраховка “Гражданска отговорност” със ЗАД „А..И.“ АД, обективирана в полица № BG/33/122000927131 със срок на валидност от 29.03.2022 г. до 29.03.2023 г. По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер 10 420 000 лв., която сума представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В исковата молба се посочва, че в изпълнение на разпоредбата на чл.380 от КЗ, ищцата е предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗАД „А..И.“ АД с писмо, получено от застрахователя на 19.01.2023 г., към която са приложени всички документи, с които разполага. По случая е заведена щета, по която застрахователят в законоустановения срок не е заплатил обезщетение. Сочи се, че в случая са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ЗАД „А..И.“ АД, гр. С. за причинените неимуществени и имуществени вреди на ищцата. Посочва се, че при процесното ПТП Е. И. е получила следните травматични увреждания: contusio capitis et corporis; contusio cerebri; contusion pulmonum; fractura pelvis; St post section Caesarea pro foetus mortus; множество травми, наранявания и охлузвания по глава, тяло и крайници; психически стрес и др. Сочи се, че след инцидента на 29.11.2022 г. ищцата е транспортирана по спешност до МБАЛ „••“ АД - гр. С., с опасност за живота, в тежко общо състояние, с наличие на тежка черепно мозъчна травма, получила неколкократни гърчове. Направени са й лабораторни, образни и ренгенови изследвания по спешност. Направени са й консултативни прегледи от лекари специалисти. На 29.11.2022 г. от извършения преглед от гинеколог е установено: бременна жена с плод приблизително 16-17 г.с. със сърдечна дейност, от прегледа на 30.11.2022 г. е установено - липса на сърдечна дейност на плода, с мнение за прекъсване на бременност при стабилизиране състоянието на пациента. От извършения преглед на 30.11.2022 г. от гр.хирург се е установило - от КТ на б.дроб наличие на минимален пневмоторакс в дясно върхово и контузионен б.дроб двустранно, на контролна Р. графия след интубация разгънати бели дробове двустранно. От извършения преглед на 30.11.2022г. от ортопед се установява - пострадала при ПТП в тежко общо състояние, по отношение на ОДА Fractura pelvis. От извършения преглед на 01.12.2022 г. е установено - пациент в медикаментозна кома, в критично състояние, бременност в 19 г.с. с мъртъв плод. От извършения преглед на 02.12.2022 г. от лекарска комисия е взето решение за извършване на оперативно родоразрешение по витални индикации на бременната. От прегледа на 08.12.2022г., извършен от ортопед е установено фрактура пелвис, предложение за покой и при необходимост нова консултация. От прегледа на 14.12.2022 г. - във връзка с фрактурата пелвис е предложен постелен режим за 60 дни, лекарствена терапия. От прегледа на 19.12.2022г., извършен от психиатър - психо-емоционално лабилна, изписана лекарствена терапия. От извършените КТ на глава, гръден кош, корем се установило мозъчен оток, контузионен бял дроб, интраутеринно разположен плод, фрактура на двете лонни кости, фрактура на дясна исхиадична кост, сакрум в дясно и проц. трансверзи на Л5. От КТ на глава - субарахноидните пространства по конвекситета темпоропариетално са леко изгледани; мозъчните вентрикули са с нормални размери и разположение, в 3 и латерално мозъчни вентрикули е видно хеморагично - еквивалентно съдържимо; супратенториално - в двете ГМХ, фронтално, париетално и темпорално, са видими хеморагичноеквивалентни лезии с плътност 72-74 ХЕ и размер от 3,7 мм до 7,3 мм-в лява фронтална област, като същите са с околна хиподенсна зона на едем. От КТ на гръден кош, корем, таз в сравнение с предходната КТ е установено наличие на минимално въздушно еквивалентно съдържимо в десен бял дроб върхово; двустранни контузионни промени, особено в десен бял дроб, са по-изразени и по- обширни; ЦВК в дясно; фрактура двустранно на двете лонни кости, сакрум в дясно и десния напречен израстък на пети лумбален прешлен. От заключението се установява мозъчна контузия; мозъчен оток темпоропариетално; хеморогично еквивалентно съдържимо в 3 и латерални вентрикули; контузионни бели дробове; минимален пневмоторакс в десен бял дроб върхово; ЦВК в дясно; фрактури двустранно в двете лонии кости, сакрума в дясно и десния напречен израстък на пети лумбален прешлен; пикучен мехур- катетеризиран; интраутеринно разположен плод. От повторно направените прегледи е установено - контузионни промени в мозъчен паренхим в стадий на напреднала резорбация; минимално съдържимо хеморагично-еквивалентно съдържимо в задния рог на ляв латерален вентрикул; контузионни промени в белодробен паренхим са в напреднала резорбация. Посочва се, че на 02.12.2022 г. е извършена оперативна интервенция на пострадалата - секцио Цезареа истмико-трансверзалис, екстрагиран е плод от мъжки пол с тегло 220 гр., ръст 19 см, без признаци на живот и без видими малформации. Твърди се, че на ищцата е поставена окончателна диагноза: contusio capitis et corporis; contusio cerebri; contusion pulmonum; fractura pelvis; St post section Caesarea pro foetus mortus. Пострадалата е изписана от болничното заведение на 19.12.2022 г. с препоръка да спазва режим, да се обслужва с помощта на близък човек, изписана терапия за дома с лекарствени средства. Твърди се, че в резултат на процесното ПТП пострадалата Е. И. е получила множество травматични увреждания и психически стрес, напрежение и тревожност. Твърди се също, че пътният инцидент е причинил на Е. И. внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. С големи усилия се справя в ежедневието си. Ограничила е социалните си контакти поради болката, дискомфорта и страданията, които изпитва от причинените травми. След преживяното произшествие ищцата за дълъг период от време е изпитвала трудности в извършването на елементарни битови дейности и е имала нужда от помощта на своите близки. Изпитвала е болки при ходене, както и при заемането на опредЕ. поза на тялото. Възстановяването от получените при процесното ПТП увреждания, както физически, така и психически продължават и към настоящия момент.

Твърди се, че преди процесното ПТП Е. И. е била активна, в добро здраве, без здравословни проблеми и оплаквания. В исковата молба се посочва, че в резултат на инцидента е загинал А. Г.ев А., на 21 г. Същият е получил тежки несъвместими с живота телесни увреждания, довели до смъртта му на 16.12.2022 г. Загиналият е бил мъж в работоспособна възраст, деен, активен и в добро здравословно състояние. Бил е отговорен и трудолюбив, който се е грижил всеотдайно за своето семейство. Починалият А. е загубил майка си при ПТП през 2021 г. На 29.11.2022 г. е пътувал, заедно с роднините си и съпругата си, за да присъстват на делото, във връзка със смъртта на майка му, когато се случва този инцидент, в който загива и той. Посочва се, че ищцата Е. И. е съпруга (на семейни начала) на починалия А. Г.ев А.. Тя изключително тежко приема смъртта на своя съпруг. Връзката между Е. и А. е била изключително силна, разбирали са се и взаимно са си помагали. Двамата са живеели във фактическо съжителство от около 2 години преди датата на ПТП. Непосредствено преди ПТП, Е. забременяла и носила в утробата си общото им дете. Смъртта на А. е съкрушителна за ищцата, не само поради факта, че е загубила своя съпруг и баща на детето им, но и поради обстоятелство, че е загинало и нероденото им дете, което е било дълго чакано и много желано. Всичко напомня на Е. за разбитите й мечти - никога няма да може да види своята неродена рожба, няма го вече нейният съпруг, с когото са споделяли заедно най-хубавите си моменти. Е. и А. са живели в много обич и разбирателство, подкрепяли са се, били са винаги заедно. Е. загубва човека, с когото е изградила хармонична връзка в най-хубавите и щастливи години от съвместния им живот, когато най-много се нуждае от неговата подкрепа и опора, починалият й липсва много, той е бил нейният най-близък човек. Имали са общи планове, не е допускала, че нещо може да ги раздели. С причинената загуба Е. остава без опората, подкрепата и любовта на мъжа до себе си. И до настоящия момент, покрусата и мъката от внезапната загуба на любимия човек предизвикват силни емоционални изживявания, които тормозят ищцата. Моралните страдания, търпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще я съпътстват през целия й живот.

Кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е посочен изчерпателно в ППВС № 4/61 г. и ППВС №5169 г., с оглед на което ищцата Е. И. безспорно е от кръга на лицата, които имат право на обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на А. А., с когото са живеели на съпружески начала и са установили трайни семейни отношения. Твърди се, че изживеният стрес от произшествието и загубата на фактическия съпруг на Е., рефлектират върху общото емоционално състояние на пострадалата. Отрицателно е повлиял инцидентът върху психиката й. В резултат на ПТП е станала раздразнителна, с честа смяна на настроенията, изпитва чести приливи на чувство на безпокойство и притеснение, особено когато остава сама. Тези емоции са породени не само от тежките физическите уврежданията, които е получила при катастрофата, но и от неочакваната и безвъзвратна загуба на нейния фактически съпруг, както и от загубата на общото им дете. Изпитва неувереност и страх от МПС. Разстройва се и се натъжава, спомняйки си ужаса, изживян при случилото се с нея по време на описаното ПТП. Сънува кошмари, свързани с преживения инцидент. Стряска се на сън и не може да преодолее неприятния спомен от пътния инцидент, в който е увредено здравето й и е причина за смъртта на най-близкия до нея човек - А., както и загубата на нероденото им дете. Чувства безсилие от състоянието, в което се намира. Възстановяването й все още не е приключило.

Сочи се, че с оглед на изложеното, причинените неудобства, болки и страдания на пострадалата следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат много по-голямо значение и се оценяват в пъти по-високо. Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт и причинените телесни повреди. Посочва се, че вредите на ищцата са в резултат на виновното поведение на водача К. Н. К., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото ЗАД „А..И.“ АД. Съгласно чл. 432 от КЗ, увредените имат право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за ищцата е налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените й неимуществени вреди. Претендираните суми са съобразени от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинената смърт и причинените телесни повреди, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме, че предявените граждански искове са основателни и доказани по размер, и да осъди ответника ЗАД “А..И.“ АД, гр. С., да заплати на ищцата Е. А. И. следните обезщетения: обезщетение в размер на 26 000 лева, частично предявен от 200 000 лева за претърпените неимуществени вреди - болки, страдания и психически стрес, причинени на ищцата от получените телесни увреждания, както и от направеното принудително прекъсване на бременност, аборт, в резултат на настъпилия пътен инцидент на 29.11.2022 г. и обезщетение в размер на 26 000 лева, частично предявен от 200 000 лева за претърпените неимуществени вреди - болки, страдания и психически стрес, причинени на ищцата в резултат на смъртта на фактическия й съпруг А. Г.ев А., при настъпилия пътен инцидент на 29.11.2022 г.

Претендира законна лихва върху горните суми, считано от 06.12.2022 г.- датата на която изтича срокът по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане на главницата. Претендира направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл.38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, тъй като пълномощникът на ищцата е регистрирана по ЗДДС, като моли съда да счита настоящата молба за списък на разноски.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба във връзка с механизма на осъществяване на ПТП, както и твърдението, че произшествието е настъпило вследствие на противоправно и виновно поведение на водача на лек автомобил Ауди А8 с per. № •• К. Н. К., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗАД „А..И." АД. Твърди, че в исковата молба са изложени единствено твърдения за подобно поведение, без дори да се сочи в какво то се изразява, какви действия е извършил водачът и какви правила за движение по пътищата е нарушил. Счита, че липсват каквито и да е доказателства, които да обосновават наличие на елементите от фактическия състав на деликтната отговорност на водача К. К.. Представен е единствено Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който изцяло липсват данни за механизма на ПТП и за наличието на противоправно и виновно поведение на водача на лек автомобил Ауди А8 с per. № •• - К. К.. Заявява, че при липса на противоправно поведение на водача не може да се приложи презумпцията за вина в гражданското право. Посочва, че липсва краен съдебен акт по наказателно производство, който да има обвързваща настоящия състав сила по отношение на обстоятелствата, извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Сочи, че доколкото договорната отговорност на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност на застрахованото лице, то не е налице и основание за ангажиране на отговорността на ЗАД „А..И.“ АД по предявените искове. При условията на евентуалност, прави възражение за наличие на независимо съизвършителство от страна на двамата водачи - участници в ПТП, а именно на лек автомобил Сеат Алхамбра с per. №•• - С.Р. А. и на лек автомобил Ауди А8 с per. №•• К. Н. К. по отношение на причинените увреждания на ищцата Е. А. И. и настъпилата смърт на А. Г.ев А.. За частта от вредите, причинени от водача С. А., следва да отговаря застрахователят по неговата гражданска отговорност, като водач на лек автомобил Сеат Алхамбра с per. № •• - З. АД. По отношение на иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки, страдания и психически стрес, причинени от получени телесни увреждания, заявява, че оспорва вида, тежестта и размера на твърдените, като причинени на ищцата неимуществени вреди, както и причинно-следствената връзка между описаните вреди и процесното ПТП. Оспорва твърдението, че ищцата е търпяла всички описани в исковата молба телесни увреждания, като последица от ПТП. Посочва, че от представената медицинска документация за проведените изследвания и лечение не се потвърждават всички твърдени в исковата молба увреждания, още повече в твърдяната степен. Оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, като счита същия за прекомерно и неоснователно завишен, в противоречие с принципа за справедливост (чл. 52 от ЗЗД) и съдебната практика. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалата Е. А. И., изразяващо се в нарушение на задължението за ползване на обезопасителен колан като пътник в лек автомобил Сеат Алхамбра с per. № ••, с което поведение е допринесла в изключително висока степен за получаването на по-тежки по вид, степен и характер увреждания. Предвид горното, в случай че съдът намери предявения от ищцата Е. А. И. против ЗАД "А..И.” АД иск за основателен, то моли неговият размер да бъде намален с процент, съответстващ на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна, а именно с 50%. По отношение на иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки, страдания и психически стрес, причинени от смъртта на А. Г.ев А., оспорва активната материално-правна и процесуална легитимация на ищцата Е. А. И. по така предявения иск. Посочва, че в настоящото производство ищцата претендира заплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, за неимуществени вреди претърпени в резултат на смъртта на А. Г.ев А. при ПТП от 29.11.2022 г., за който твърди, че е неин съпруг на семейни начала. Оспорва така посоченото обстоятелство, включително твърденията за съжителство на семейни начала около 2 години преди датата на ПТП. Предвид горното, счита, че ищцата не попада в кръга от лицата, имащи право на обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на смърт, очертан с Постановление №4/25.V.1961 г. и с Постановление №5/24.XI.1969 г, на Пленумът на ВС. При евентуалност, оспорва вида, тежестта и размера на твърдените неимуществени вреди. Твърди, че не са настъпили претендираните неимуществени вреди, както и че ако има настъпили болки и страдания, то те не отговарят на степента и интезитета, твърдян от ищцата. Оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, като счита същия за прекомерно и неоснователно завишен, в противоречие с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Счита, че претендираният размер на обезщетение не съответства на твърдените в исковата молба, като претърпени от ищцата неимуществени вреди. В условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване от страна на починалия А. Г.ев А., изразяващо се в нарушение на задължението за ползване на обезопасителен колан като пътник в лек автомобил Сеат Алхамбра с per. №••, с което поведение е допринесъл в изключително висока степен за получаването на по-тежки по вид, степен и характер увреждания. Счита, че ако е бил с поставен предпазен колан, той не би получил тежките и несъвместими с живота травми. Предвид горното, в случай че съдът намери предявения от ищцата Е. А. И. против ЗАД ‘‘А..И.” АД иск за основателен, то моли да намали неговия размер с процент, съответстващ на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, а именно с 50%. По отношение на акцесорните искове за заплащане на обезщетение за законна лихва за забава върху размерите на застрахователните обезщетения, оспорва като неоснователни акцесорните искове, предвид неоснователността на главните искове. Оспорва акцесорните искове и с оглед началната дата на периода, за който се претендира законна лихва за забава, а именно - 06.12.2022 г. Твърди, че ищцата не сочи фактическото основание за така претендирания период. Посоченото правно основание - чл. 429 ал, 3 от КЗ вр. с чл. 430 ал. 1 от КЗ е неотносимо, тъй като регламентира договора за обща „Гражданска отговорност“. Задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение е регламентирано от специалната разпоредба на чл. 497, ал. 1 от КЗ. Посочва, че ищцата е предявила претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл.380 от КЗ с молба от 19.01.2023 г., както е посочено в исковата молба. Посочва, че с писмо - изх. № 002- 334/27.02.2023 г. (приложено към исковата молба) са изискали допълнителни документи във връзка с образуваната преписка - краен акт от образуваното досъдебно производство, автотехническа експертиза, протоколи от разпити на свидетели. С Писмо - изх. № 002-578/13.04.2023 г. е отказано изплащане на застрахователни обезщетения, поради обстоятелството, че не са представени доказателства, изискани по реда на чл. 106 от КЗ, които имат значение за установяване на основанието и размера на претенциите. Посочените доказателства не са представени и към момента на депозиране на отговора на исковата молба. Предвид липсата на доказателства и по аргумент от чл. 497 ал. 1, т. 2 от КЗ, ЗАД „А..И.“ АД не е в забава, поради което не дължи лихва за забава. Посочва, че при условията на евентуалност, предвид посочената разпоредба, релевантната начална дата за периода на дължимата лихва за забава върху размера на застрахователните обезщетения, в случай на основателност на главните искове, е 19.04.2023 г. - датата, на която е изтекъл тримесечния срок по 496, ал. 1 от КЗ, с оглед предявяване на претенциите по реда на чл.380 от КЗ пред застрахователя с горепосочената молба от 19.01.2023 г. или датата, на която е налице произнасяне от страна на застрахователя в рамките на тримесечния срок - 13.04.2023 г.

Оспорва размера на адвокатския хонорар на пълномощника на ищцата, в случай че същият надвишава минималните такива, определени с Наредба № 1/2004 г. на ВАС. Моли в полза на ЗАД „А..И." АД да се присъдят направените по производството съдебни и деловодни разноски, включително

юрисконсултско възнаграждение. Прави искане на основание чл. 219 от ГПК съдът да конституира в качеството на трето лице помагач на страната на ЗАД „А..И.“ АД, Застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на С.Р. А. като водач на лек автомобил Сеат Алхамбра с per. № ••, а именно: З. АД, ЕИК ••, със седалище и адрес на управление: гр. С. ••, представлявано от изпълнителните директори ••. Посочва, че интересът от привличането на същото произтича от обстоятелството, че ако по делото се докаже възражението на ответника за независимо съизвършителство на процесното ПТП от двамата водачи, участници в ПТП, а именно на лек автомобил Сеат Алхамбра с per. №•• - С.Р. А. и на лек автомобил Ауди А8 с per. №•• - К. Н. К., то ще има двама деликвенти по отношение на причинените увреждания на ищцата Е. А. И. и настъпилата смърт на А. Г.ев А., съответно двама деликвенти по отношение на всички причинени на ищцата Е. А. И. неимуществени вреди. Сочи, че според чл.53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Съгласно чл. 499 ал. 7, изр. 2 от КЗ, когато причинителите отговарят солидарно, застрахователите по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите също отговарят солидарно. Съгласно чл. 127 от ЗЗД, това което е платено на кредитора, трябва да се поеме по равно от солидарните длъжници, доколкото не следва друго от отношенията между тях, като всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. При хипотезата на чл. 53 от ЗЗД, в случай, че бъде осъдено да плати обезщетение на Е. А. И., то ЗАД „А..И." АД ще има право на вземане срещу З. АД, като застраховател на гражданската отговорност на водача на лек автомобил Сеат Алхамбра с per. № ••. Твърди, че за лек автомобил Сеат Алхамбра с per. № ••, към датата на процесното ПТП - 29.11.2022 г., е имало валидно сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, полица №BG/30/122003307283, издадена от ЗАД Д.“ АД, по която се покрива отговорността на С.Р. А. за причинените от него вреди на трети лица.

В допълнителната исковата молба ищцата, с оглед обстоятелствата, че ответното дружество не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, респ. наличието на валидна застрахователна полица „Гражданско отговорност“ за увреждащия л.а. „Ауди А8“, моли на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, съдът да обяви това обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от доказване. Оспорва всички възражения на ответното дружество като незаконосъобразни, неоснователни и недоказани. Счита, че неоснователно ответникът оспорва механизма на процесното ПТП, вината и противоправното поведение на водача на л.а. „Ауди А8“ К. К.. Посочва, че доколкото констативният протокол за ПТП с пострадали лица е изготвен от органите на полицията след оглед на местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП - датата на настъпване на ПТП, участниците в него, мястото на инцидента, посоката на движение на автомобилите. Предвид и факта, че съгл. чл.45 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, с оглед установената презумпция за вина, счита, че не е в тежест на ищеца да доказва обстоятелства от механизма, който не е част от фактическия състав на непозволеното увреждане. По отношение вината и противоправността на деянието посочва, че към исковата молба са представили доказателства и са направили доказателствени искания. Посочва също, че в гражданското право, за да се приеме, че има вина по см. на чл.45 от ЗЗД, не се изисква същата да е установена с влязла в сила присъда по наказателно дело. Напротив, тази презумпция е въведена в гражданското право за ефективната и бърза защита на пострадалите. Дори наказателното производство да не приключи с влязла в сила присъда, респ. решение, в гражданското производство може да не се обори установената презумпция за вина. Присъдата има действие само относно конкретни текстове по ЗДвП, във връзка с чл.343 от НК и те могат да са различни от нарушенията на правилата за движение, установени от гражданския съд. В тази вр. следва да се има предвид Решение №25/17.03.2010 г. по т.д. №211/2009 г., II ТО на ВКС. Оспорва твърдението, че вина за ПТП има другият водач. Дори и да се установи негово виновно поведение, следва да се има предвид, че при съпричиняване на увреждането от няколко деликвента, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредата до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него деликвент. В този смисъл е и съдебната практика решение №121/18.09.2014 г., по т.д.№ 2859/2013 г. на I ТО на ВКС; решение № 37/01.09.2015 г. по д.№ 1070/2014 г. на ВКС, II ТО. Счита оспорването на настъпилите за ищцата неимуществени вреди, респ. травми при процесното ПТП и тяхната причинно-следствената връзка, за неоснователно. Всички описани в исковата молба травматични увреждания, болки и страдания, стрес, техният интензитет и проявление при ищцата са настъпили вследствие претърпяното от нея ПТП от 29.11.2022 г. Счита също, че ответникът неоснователно навежда възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. От представените писмени доказателства не може да се направи извода, че тя е извършила нарушения, които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат. Твърди, че оспорването на ответната страна на материално-правната и процесуалноправната легитимация на ищцата и причинените й неимуществени вреди вследствие смъртта на А. А., са неоснователни. Сочи, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е посочен в ППВС № 4/61 г. и ППВС №5/ 69 г., като с Тълкувателно решение №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС кръгът на лицата, имащи право да получат обезщетение за смъртта на близък е разширен. Това може да бъде „всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания“. Между тях е била създадена „трайна и дълбока емоционална връзка“, характеризираща се с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, по смисъла на Тълкувателно решение №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Очаквали са с нетърпение появата на своето дете. От смъртта на своя съпруг /на семейни начала/ ищцата търпи продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Счита, че неоснователно ответникът оспорва размера на предявените искове. Същите са съобразени от една страна с принципа за справедливост, с оглед причинените неимуществени вреди на ищцата вследствие причинените й увреждания и вследствие смъртта на нейния съпруг и загубата на детето им при процесното ПТП, а от друга страна - с броя на пострадалите лица, лимита на отговорност на ответника за 2022 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид. Заявява, че възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан, е неоснователно. От представените писмени доказателства не може да се направи обоснования извод, че А. А. е извършил нарушения, които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат. Съответно, не са налице основания за намаляване на претендираните обезщетения, в каквато насока е искането на ответното дружество. Счита оспорването от страна на ответника на настъпилите за ищцата неимуществени вреди и тяхната причинноследствената връзка, за неоснователно. По отношение претенцията за лихви за забава, посочва, че при деликт лихви за забава се дължат от датата на непозволеното увреждане. В тази връзка следва да се има предвид, че задължението за изплащане на застрахователно обезщетение възниква с настъпването на застрахователното събитие, покрито от ЗГО на автомобилистите. Приложимата правна норма е чл. 429, ал.3 КЗ, в която е уредено задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. Тъй като за делинквента е установено задължение да уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата на настъпване на застрахователното събитие, което не се оспорва от ответника, то за застрахователя възниква задължение за плащане на лихви към пострадалия от 7-мия ден, така, както е посочено в исковата молба - 06.12.2022 г. Твърди, че най-късният момент, от който възниква задължение за лихви, е 19.01.2023 г., за която дата са представени доказателства, че от ищцата е постъпило уведомление до застрахователя. В допълнение посочва, че следва да се има предвид разпоредбата на чл.107 от КЗ, която предоставя право и възможност - при желание от страна на застрахователя да получи необходимата информация, съхранявана от органите на МВР, разследващите органи, другите държавни органи, личния лекар, лечебните и здравните заведения и от лицата, които имат право да удостоверяват настъпването на обстоятелствата за установяване на застрахователното събитие и причините от него, както и да получава заверени преписи от документи, което ответникът очевидно не е сторил. Прави възражение за недължимост на юрисконсултско /адвокатско възнаграждение, респ. на прекомерност на претендираните от ответника разноски.

В допълнителния отговор ответникът заявява, че оспорва допълнителната искова молба изцяло по основание и размер. Поддържа всички направени с първоначалния отговор възражения и оспорвания относно основателността и размера на предявените обективно съединени искове за заплащане на застрахователни обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за претърпени неимуществени вреди, вследствие на телесни увреждания и неимуществени вреди, вследствие на смъртта на А. Г.ев А. при ПТП от 29.11.2022 г., както и на акцесорните искове за заплащане на законна лихва за забава. По повод оспореното му възражение, свързано с механизма на процесното ПТП и липсата на безспорни доказателства за противоправно и виновно поведение на водача на л. а. Ауди А8 с per. № СИ 5353 ВА, заявява, че доказателствената тежест за наличието на деликтна отговорност, съответно за отговорност на застрахователя е изцяло върху ищцовата страна. Посочва, че действително, съгласно презумпцията за вина при непозволено увреждане в чл. 45 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, но основанието за деликтната отговорност е осъществен фактически състав, включващ четири кумулативни елемента, само един от които е вината - противоправно поведение, вреда, причинна връзка и вина. Твърди, че ищцовата страна при условията на пълно и главно доказване следва да установи осъществяването на всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност, за да обоснове основателността на претенциите си. Излага съображения. Заявява, че не оспорва наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилата смърт на А. Г.ев А., но поддържа възражението за съпричиняване от страна на починалия поради нарушение на задължението за ползване на обезопасителен колан като пътник в л. а. Сеат Алхамбра с per. № ••, което е направил с първоначалния отговор на исковата молба.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

От събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установено, че на 29.11.2022 г. около 11:24 ч. на главен път 1-5, км. 253+700 в землището на с. С. е настъпило ПТП между л.а. „Ауди А8“ с peг. № ••, управляван от К. Н. К. и л.а. „Сеат Алхамбра“ с per. № ••, управляван от С.Р. А..

Не се оспорва обстоятелството, че в резултат на реализираното ПТП е причинена смъртта на пътника в л.а. „Сеат Алхамбра“ - А. А. и са причинени телесни повреди на ищцата Е. И.. По случая е образувано ДП № 295/2022 г. по описа на ОД на МВР гр. С., пр.пр. № 5398/2022 по описа на ОП-С., което към настоящия момент не е приключено.

Не се оспорва обстоятелството, че за увреждащия л.а. „Ауди А8“ с per. № ••, с водач К. Н. К., има сключена застраховка “Гражданска отговорност” със ЗАД „А..И.“ АД, обективирана в полица № BG/33/122000927131 със срок на валидност от 29.03.2022 г. до 29.03.2023 г. Ищцата е предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗАД „А..И.“ АД с писмо, получено от застрахователя на 19.01.2023 г., като по случая е заведена щета, по която застрахователят в законоустановения срок, а и към настоящия момент не е заплатил обезщетение.

От данните по делото се установява, че в резултат на процесното ПТП пострадалата Е. И. е получила множество травматични увреждания. Установява се по безспорен начин също така, че в резултат на описаното ПТП е загинал А. Г.ев А., на 21 г., който е получил тежки, несъвместими с живота телесни увреждания, довели до смъртта му на 16.12.2022 г., с когото ищцата твърди, че е живяла на семейни начала.

За изясняване на спорните въпроси, свързани с механизма на настъпване на ПТП са разпитани свидетели-очевидци.

От показанията на св.К. Н. К., водач на л.а.Ауди, участвал в процесното ПТП, се установява, че на 29.11.22022г. свидетелят К. и св.И., негов спътник пътували от Сливен за Х., с кола Ауди. На пътя пред неговия автомобил се движела кола, която предприела спиране в дясно, подала мигач, но не спряла, а рязко завила на ляво. Според свидетеля, тази кола тръгнала да отбива в дясно, но рязко направила обратен завой. Св.К. Н. К. се движел с около 90-100 км/ч. Свидетелят посочва, че не знае другата кола с каква скорост се е движела. Според св. К., имало уширение на платното. Другият автомобил напуснал платното, отишъл в уширението, след което рязко завил на ляво. Св.К. ударил странично колата, от ляво, от страната на шофьора. Според св.К., другият водач не дал сигнал, че ще завива на ляво. Той не спрял в уширението, движел се. Колата му не била в покой. Ударът настъпил в платното, по което се движел автомобилът на св.К.. Според св.К., всичко станало за част от секундата. Нямало как да реагира. Двата автомобила били в ляво, в нивата след удара прекосили насрещното платно. Нямало други автомобили нито насреща, нито зад тях. Не помни дали В.ло в момента, било В.ло преди това, докато чакали линийките росяло. Св.К. твърди, че се движел по магистралата. На Н. пътят бил затворен. От Н. се включил на магистралата. Св.К. твърди, че отивал в Х. за предаване на метал, един багажник товар, около 300 кг. материал. Твърди, че не може да посочи разстоянието до другия автомобил и не може да прецени дали се е движел в близост на автомобила, с който е станало ПТП. Свидетелят уточнява, че това е по пътя за С.-Д., общ. О.. Извън населено място се случило произшествието. Л.а.Сеат Алхамбра тръгнал да намаля, подал мигач, отклонил се вдясно, видяли се стопове да светят. Автомобилът на св.К. бил ударен челно, а другият - странично, в ляво. Свидетелят сочи, че слязът от автомобила си, около 20 минути нямал въздух от възглавницата. Като успял да си поеме въздух, попитал спътника си как е, разбрал, че е добре, но не може да си движи краката. Обадил се на тел.112. Отишъл до другата кола, видял положението. Не помни дали другата кола имала въздушни възглавници. Шокът бил пълен, не помни от там почти нищо. Не може да каже дали е имало завъртане на автомобилите и по какъв начин са се озовали в нивата след удара. Линейките не пристигнали бързо. Полицията дошла преди тях. В болницата разбрал какво се е случило. Били са 7 човека в другия автомобил.

От показанията на св. Д. С. И., се установява, че е участвал в ПТП на 29.11.2022г., като пътник в Ауди А8, управляван от К. К.. Свитетелят седял отпред в дясно. Имало добра видимост. Пътували за Х.. Не помни кое е селото, след селото изскочил автомобил на пътя и се блъснали. След селото пътят имал десен завой и надолу бил прав. Пътното платно било с две пътни летни, по една лента за всяка посока на движение. Пред тях се движел автомобил, който влязъл в отбивката в дясно и направил обратен завой. Дал десен мигач, влязъл в отбивката и рязко завил на ляво. Не спрял преди да навлезе в лентата за движение. Според свидетеля, автомобилът се отбил в отбивката, движил се и направил обратен завой. Свидетелят не може да каже какво разстояние е минал в отбивката преди да направи обратен завой. Преди да навлезе в лентата този автомобил не подал ляв мигач. На 15-20 метра пред автомобила, в който пътували К. и свидетеля този автомобил навлязъл в платното, по което се движел л.а. Ауди. Свидетелят посочва, че К. не е променял посоката си на движение преди да настъпи ударът. Ударът настъпил в пътната лента, в която се движел л.а. Ауди. Не може да каже под какъв ъгъл е бил автомобилът, когото ударили, но ударът бил от ляво на л.а.Сеат Алхамбра- предна лява врата и задна, там някъде настъпил ударът. След удара и двата автомобила се отклонили в ляво. Напуснали пътното платно. Автомобилите след удара като спряли били долепени един за друг. К. след удара излязъл от автомобила, питал свидетеля как се чувства, подал сигнал на тел.112, откопчал колана на свидетеля и отишъл да помага на другите. Свидетелят бил заклещен от удара. Наложило се и двата автомобила да бъдат разместени, за да могат да извадят пътниците от автомобилите.

Свидетелят Г. А. И., осъждан за шофиране в нетрезво състояние, роднина на ищцата Е. А. И., посочва в показанията си, че ищцата му е снаха, женена била за сина му - А., починал вследствие на ПТП. Посочва, че е участвал в катастрофата. Тръгнали от Н.о за Пловдив. Жена му Айрие имала дело в Пловдив, тръгнали за делото от Н.о. Минали от С.. С. карал. Баща му бил също в автомобила. Били две коли, защото били десет човека. Излязли от С. за Пловдив. Другата кола изостанала, чули се по телефона. Видяли една отбивка. Автомобилът, с който пътувал свидетелят се движел към Д.. Водачът бил С.. Свидетелят стоял отпред отдясно до С.. Отзад била М. – дъщеря на свидетеля. Тя стояла зад него от дясната страна. До нея стояла К. в средата, в ляво стояла Е.. На третия ред зад Е. стояла Е. /ищцата/, А. стоял зад М., от дясната страна. С. объркал пътя и тръгнали към Д.. Бащата на С. им се обадил. Те спрели на отбивката, защото чакали да дойде Р., защото били с две коли. Р. им казал, че са объркали пътя и трябва да се върнат. Според свидетеля, на отбивката стояли 10-15 минути, говорили с Р.. През това време двигателят на колата работел. С. тръгнал, огледал се, дал мигач. Нямало кола. Л.а Ауди се движил много бързо - с 200 км/ч. Почти да направят завоя и да навлезат в лявата страна на платното и тази кола много силно дошла и ги ударила. Свидетелят бил в безсъзнание, но описва усещанията и спомените си след ПТП. Твърди, че ударът настъпил от лявата страна, в другата лента за движение, тяхната кола почти направила завоя, когато л.а. Ауди ги ударил. Другата кола влязла в тяхното платно. Ударът настъпил в насрещната лента. Преди да направят обратен завой се огледали, и свидетелят също гледал. Нямало никакви коли. Не могли да разберат откъде излязла тази кола. На колата, в която пътувал свидетеля, имало счупени седалки, прозорци. Седалките на третия ред отзад били счупени. На втория ред не знае какво се е случило, но М. била приклещена на седалката. От багажника на Ауди нямало разпилени части. Отпред не видял дали е имало разпилени части, отзад нямало. Багажникът му бил затворен. На отбивката спряли с предната част на колата към Д.. Твърди, че не са гасили двигателя. Потеглили първо направо и после завили наляво. От потеглянето до момента на удара изминали 1-2 метра, дал мигач шофьорът им и свидетелят се оглеждал, защото жена му починала от катастрофа преди три години и изпитвал страх от колите, даже идвал на делата в С. и пак го било страх от колите. Когато С. потеглил, докато извика „С.е, кола, блъскай на газта!“, за да идбегнат удара, Аудито ги ударило. Искал да каже „С.е, натискай газта!“, за да може да се изтеглят по- бързо и да не ги удари Аудито. Едновременно се случили нещата - в момента, в който предупреждавал, се случили нещата. Видял за първи път л.а. Ауди в момента, в който ги ударил. Аудито влязло от лявата страна срещу тяхната кола. Искало да ги заобиколи отпред. Ударило ги странично в предната лява част на автомобила, до вратата от лявата страна. В предната лява врата ги ударило. Преминали разделителната линия между двете платна, малко я преминали и Ауди ги ударило. В момента на удара предната част на автомобила им сочела към полето, задницата сочела към отбивката. В момента на удара предната част на автомобила им л.а.Сеат Алхамбра била преминала бялата лента. Аудито било без фарове. Докато го видят, Аудито ги ударило. Платното, по която се движели, имало маркировка „прекъсната линия“. Според свидетеля, С. имал право да се обръща, да прави завой. Свидетелят видял, че преди да направи опит С. да направи обратен завой, С. включил мигача. Не може да каже с каква скорост се движел автомобилът, докато правел обратен завой, свидетелят не видял километража. Свидетелят бил от дясната страна и не могъл да види километража. Мигачът се намирал от лявата страна. Видял, че С. пуснал мигача. Пуснал ляв мигач, свидетелят чул и звука на мигача.

Идентични на показанията на св.Г. А. И. са и показанията на св.М. Г.ева А.а, също участник в ПТП, пътувала също в автомобила на ищцата.

Показанията на двете групи свидетели – тези на ищцата и тези на ответното застрахователно дружество, са противоречиви досежно основни обстоятелства от значение за спора, свързани с механизма на ПТП. Според показанията на св.Г. А. И. и св.М. Г.ева А.а л.а.Сеат Алхамбра, в който са пътували е спрял и престоял известно време в уширението, след което водачът на автомобила е сигнализирал, че ще се включва в движението и след като не са видели никакви автомобили в двете посоки, е предприел обратен завой.

Според показанията на св.К. и неговия спътник, л.а.Сеат Алхамбра напуснал платното, отишъл в уширението без да спира, след което рязко завил на ляво и предприел обратен завой, без да се съобразява с останалите участници в движението. Според показанията на посочените свидетели, другият водач не дал сигнал, че ще завива на ляво, не спрял в ушерението, движел се и колата му не била в покой. Ударът настъпил в платното, по което се движил автомобилът на св.К..

С оглед изясняване на фактическите обстоятелства по делото са назначени комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза и впоследствие повторна съдебна автотехническа експертиза.

Заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза е оспорено в автотехническата й част от страна на ответника по делото и от страна на третото лице помагач на страната на ответника „З. Д.“ АД.

Обясненията на автоексперта, направени в съдебно заседание на 17.04.2024г. /л.429-441 –том III от делото/ са в известно противоречие с констатациите и изводите, направени от автоексперта в комплексната експертиза, поради което настоящият състав на съда намира, че не следва да възприема заключението на първоначалната комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза в автотехническата й част. Поради това и експертизата в тази й част не се коментира от съда в настоящото изложение.

От заключението на повторната автотехническа експертиза /л.498 – л.556 от делото/, изготвена от експерта Т. Ц. П., се установява следният механизъм на настъпване на ПТП:

На 29.11.2022 г., около 11:25 ч., по ПП 1-5 в посока от север на юг се е движил л.а. Ауди А8 с peг. ••, управляван от К. Н. К.. До водача, на предна дясна седалка е пътувал св.Д. И.. Било е светлата част на денонощието. Пътният участък бил прав, с наклон на спускане 2° на юг. Времето било облачно и дъждовно, а пътната настилка е била мокра. В същото време, по същия път и в същата посока, пред него се движил л.а. Сеат Алхамбра с peг. № ••, управляван от С.Р. А. и пътници: Г. И. - заемал предна дясна седалка, на средната седалка са пътували К. А., Е. А.а и М. А.а, а на задната седалка - А. А. и Е. И..

На километър 253+700, водачът на л.а. Сеат е спрял на крайпътна отбивка, след което е предприел маневрата „Завиване в обратна посока“. Водачът на л.а. Ауди е възприел л.а. Сеат като опасност за движението си и на разстояние 76,21 м е завъртял кормилния кръг наляво, с намерението да предотврати удар между двете МПС, като е навлязъл в източната пътната лента, предназначена за насрещно движещите се ПС. Времето, за което л.а. Ауди изминава това разстояние е 2,57 сек. Мястото на удара се намира на около 19,25 м южно от ориентира т. Ор и на около 3,15 м - 4,75 м източно от западната граница на платното за движение и заема част от двете пътни ленти. Видът на удара между двата автомобила е страничен - кос. За л.а. Ауди ударът е настъпил в предните му челни състави, а за л.а. Сеат - в странична лява част, в областта на предната и задната врата. След удара л.а. Ауди е продължил движението си напред и е напуснал платното за движение на югоизток. Установил се е в покой с предните си състави, насочени на югоизток така, както е описан в протокола за оглед и е нанесен в мащабната скица. В резултат на удара, л.а. Сеат се е завъртял около вертикалната си ос в посока на часовата стрЕ. и е продължил движението си с предните си състави на югоизток. Напуснал е платното за движение и се е установил в покой източно от него, с предните си състави, насочени на югоизток в непосредствена близост до л.а. Ауди, вдясно от него. В резултат на ПТП е причинена смъртта на водача на л.а. Сеат и пътниците Е. А.а и К. А.. Другите пътници са получили различни по степен телесни увреждания, като в резултат на уврежданията от ПТП, А. А. е починал след няколко дни в болницата. Водачът на л.а. Ауди и пътникът до него също са получили травматични увреждания. На двата автомобила са нанесени материални щети.

Видно от експертизата, разрешената скорост в участъка, в който е реализирано ПТП е 90 км/ч.

Автоекспертът е установил, че скоростта на движение на л.а. Ауди А8 с peг. ••, управляван от К. Н. К., преди и по време на удара е около 106,56 км/ч. Скоростта на движение на л.а. Сеат към момента на удара е била 15,30 км/ч.

Ако се приеме, че водачът на л.а. Сеат е спрял в крайпътната отбивка преди да предприеме маневра“Завиване в обратна посока“, скоростта на автомобила преди ПТП е нарастваща величина, от 0 км/ч до 15,30 км/ч.

Ако се приеме, че водачът на л.а. Сеат не е спрял в крайпътната отбивка преди да предприеме маневра“Завиване в обратна посока“, скоростта на автомобила преди ПТП е била същата, както скоростта преди удара - 15,30 км/ч.

Видно от единичната автотехническа експертиза, опасната зона за спиране на л.а. Ауди за скоростта му на движение със скорост 106,56 км/ч е 112,97 м.

Опасната зона за спиране на л.а. Ауди при скорост на движение от 90 км/ч е 85,83 м.

Опасната зона за спиране на л.а. Сеат за скоростта му на движение със скорост 15,30 км/ч е 7,45 м.

Видно от експертизата, преди да настъпи ПТП, водачът на л.а. Ауди е променил направлението си на движение наляво, спрямо първоначалното си положение. Мястото на удара заема част и от двете пътни ленти. Установено е от експертизата, че към момента на реакция на водача - въртене на кормилния кръг наляво, л.а. Ауди се е намирал на разстояние от мястото на удара - 76,21 м, като времето, необходимо на л.а. Ауди да измине разстоянието от момента на реакция на водача с въртене на кормилния кръг наляво до мястото на удара е 2,57 сек.

В материалите, приложени по делото, има данни, че л.а. Сеат Алхамбра, с peг. № •• се е движил в западната пътна лента на път 1-5 в посока от север на юг. Водачът е напуснал платното за движение и е навлязъл в пътна отбивка, намираща се вдясно и от там е предприел маневрата „Завиване в обратна посока“. По делото са събрани противоречиви данни за това, дали водачът на л.а. Сеат е спрял преди да предприеме маневрата, поради което вещото лице е направило анализ на пътната ситуация в два варианта:

• Анализ на пътната ситуация, при която водачът на л.а. Сеат предприема маневрата „Завиване в обратна посока, като потегля от крайпътната отбивка,т.е. след спиране в крайпътната отбивка;

• Анализ на пътната ситуация, при която водачът на л.а. Сеат не спира на крайпътната отбивка, а предприема маневрата „Завиване в обратна посока в движение, от нея.

В първата ситуация, при която водачът на л.а. Сеат предприема маневрата „Завиване в обратна посока, вещото лице е разгледало хипотеза, в която л.а. Сеат потегля от крайпътната отбивка, от средата на пътната отбивка, един метър преди да навлезе в пътната лента за движение на л.а. Ауди. В тази пътна ситуация към момента на потегляне на л.а. Сеат от крайпътната отбивка, л.а. Ауди се е намирал на разстояние 114,25 м от мястото на удара.

Според експертизата, времето, за което л.а. Сеат е изминал разстоянието от навлизането по път I-5 до мястото на удара е 2.5 сек., като за това време л.а. Ауди се е намирал на разстояние 74 м от мястото на удара. Към момента на реакция на водача на л.а. Ауди с въртене на кормилния кръг наляво, л.а. Сеат е изминал от изходното си положение разстояние 0,92 м, т.е. към момента на реакция на водача на л.а. Ауди с въртене на кормилния кръг наляво, л.а. Сеат се е намирал в крайпътната отбивка и все още не е навлязъл западната пътна лента на път 1-5.

От получените резултати експертът прави извод, че водачът на л.а. Ауди е имал техническата възможност да предотврати ПТП, както със скоростта си на движение от 106,56 км/ч, така и със скорост от 90 км/ч, като предприеме аварийно спиране към момента на потегляне на л.а. Сеат от крайпътната отбивка, тъй като опасната му зона за спиране и при двете скорости е помалка от разстоянието, на което се е намирал до мястото на удара към този момент.

Според експертизата, ако към момента на въртене на кормилния кръг наляво, водачът на л.а. Ауди е предприел аварийно спиране и запази разположението на автомобила в своята пътна лента, не би настъпил удар между двата автомобила и те биха се разминали безопасно, като експертът е посочил, че този извод важи за всички пътни ситуации.

Експертът е изследвал възможността на л.а. Ауди да премине зад л.а. Сеат, ако запази разположението си в западната пътна лента, без да предприема намаляване на скоростта или спиране, като е установил, че в този случай, той би могъл да премине зад л.а. Сеат, но с дистанция, по-малка от безопасната. Ако настъпи удар между двете МПС при тази ситуация, то той би бил със значително по-малка препокриваща площ (най-много 0,21 м) и би настъпил в задните леви състави на л.а. Сеат, като в този случай механизмът на ПТП би бил различен от реално настъпилия.

В пътна ситуация, при която автомобил Сеат потегля от крайпътната отбивка от позиция, в непосредствена близост до западната пътна лента на път 1-5, до навлизането му в западната пътна лента на път 1-5, л.а. Ауди се е намирал на разстояние 100 м от мястото на удара. Към момента на реакция на водача на л.а. Ауди с въртене на кормилния кръг наляво, л.а. Сеат е изминал от изходното си положение разстояние 0,40 м. Експертът прави извод, че водачът на л.а. Ауди е имал техническата възможност да предотврати ПТП, ако се е движил с максимално допустимата скорост от 90 км/ч, като предприеме аварийно спиране към момента на потегляне на л.а. Сеат от крайпътната отбивка и навлизането му в западната пътна лента на път 1-5, тъй като опасната му зона за спиране е по-малка от разстоянието, на което се е намирал до мястото на удара към този момент.

Водачът на л.а. Ауди, обаче е нямал техническата възможност да предотврати ПТП при траекторията му на движение наляво, при скоростта му на движение от 106,56 км/ч, като предприеме аварийно спиране към момента на потегляне на л.а. Сеат от крайпътната отбивка и навлизането му в западната пътна лента на път 1-5, тъй като опасната му зона за спиране е по-голяма от разстоянието, на което се е намирал до мястото на удара към този момент.

Изводът на автоексперта е, че ако водачът на л.а. Ауди запази разположението на автомобила в своята пътна лента и предприеме своевременно аварийно спиране, към момента на навлизане на л.а. Сеат в западната пътна лента, не би настъпил удар между двата автомобила и те биха се разминали безопасно.

В експертизата е изследвана и възможността л.а. Ауди да премине зад л.а. Сеат, ако запази разположението си в западната пътна лента, без да предприема намаляване на скоростта или спиране. В този случай, ако водачът на л.а. Ауди запази разположението си в дясната част на западната пътна лента, но не предприеме намаляване на скоростта на движение или аварийно спиране, той би могъл да премине зад л.а. Сеат, но с дистанция, по-малка от безопасната. Според експертизата, ако настъпи удар между двете МПС при тази ситуация, то той би бил със значително по-малка препокриваща площ (най-много 0,21 м) и би настъпил в задните леви състави на л.а. Сеат, т.е. механизмът на ПТП би бил различен от реално настъпилия.

Анализирана е възможността на водача на л.а. Сеат да предотврати ПТП при тази пътна ситуация, като изводът на вещото лице е, че водачът на л.а. Сеат е нямал техническата възможност да предотврати ПТП, ако предприеме аварийно спиране към момента на отклоняване на л.а. Ауди наляво, тъй като дължината на опасната зона за спиране на л.а. Сеат е по-голяма от разстоянието, което е изминал до мястото на удара по платното за движение.

Експертът е разгледал пътна ситуация, при която водачът на л.а. Сеат не спира на крайпътната отбивка, а предприема маневрата „Завиване в обратна посока“ в движение, от нея. В този случай, видно от направените в експертизата изчисления, към момента на навлизане на л.а. Сеат в западната пътна лента на път 1-5, л.а., Ауди се е намирал на разстояние 50 м от мястото на удара. Водачът на л.а. Ауди е реагирал, като е завъртял кормилния кръг наляво, когато автомобилът се е намирал на разстояние 76,21 м от мястото на удара.

От получените резултати авторекспертката прави извод, че водачът на л.а. Ауди е нямал техническата възможност да предотврати ПТП при траекторията му на движение наляво, както със скоростта си на движение от 106,56 км/ч, така и със скорост от 90 км/ч, като предприеме аварийно спиране към момента на навлизане на л.а. Сеат от крайпътната отбивка в западната пътна лента на път 1-5 със скорост 15,30 км/ч, тъй като опасната му зона за спиране и при двете скорости е по-голяма от разстоянието, на което се е намирал до мястото на удара л.а. Ауди към този момент.

Ако към момента на въртене на кормилния кръг наляво, водачът на л.а. Ауди е предприел аварийно спиране и запази разположението на автомобила в своята пътна лента, не би настъпил удар между двата автомобила и те биха се разминали безопасно.

Ако водачът на л.а. Ауди запази разположението си в дясната част на западната пътна лента, но не предприеме намаляване на скоростта на движение или аварийно спиране, той би могъл да премине зад л.а. Сеат, но с дистанция, по-малка от безопасната. Ако настъпи удар между двете МПС при тази ситуация, то той би бил със значително по-малка препокриваща площ (най-много 0,21 м) и би настъпил в задните леви състави на л.а. Сеат, т.е. механизма на ПТП би бил различен от реално настъпилия.

Вещото лице посочва следните причини за настъпване на процесното ПТП от техническа гледна точка:

• субективните действия на водача на л.а. Ауди, който към момента на възникване на опасността за движението му, не е предприел аварийно спиране и не е запазил разположението на автомобила в дясната част на своята (западната) пътната лента.

• субективните действия на водача на л.а. Ауди, който непосредствено преди ПТП се е движил със скорост, по-висока от максимално допустимата за конкретния пътен участък;

• субективните действия на водача на л.а. Сеат, който е предприел маневрата „Завиване в обратна посока“, като не се е съобразил с положението, посоката и скоростта на движение на приближаващия се в посока от север на юг л.а. Ауди.

Видно от експертизата, ако се приеме варианта, при който л.а. Сеат потегля от крайпътната отбивка от позиция №1, от мащабна скица № 3 /неразделна част от експертизата/:

-Водачът на л.а. Ауди е имал техническата възможност да предотврати ПТП, както със скоростта си на движение от 106,56 км/ч, така и със скорост от 90 км/ч, като предприеме аварийно спиране към момента на потегляне на л.а. Сеат от крайпътната отбивка, тъй като опасната му зона за спиране и при двете скорости е по-малка от разстоянието, на което се е намирал до мястото на удара към този момент.

-Видно от експертизата, водачът на л.а. Ауди е имал техническата възможност да предотврати ПТП, ако предприеме аварийно спиране, към момента на въртене на кормилния кръг наляво, и запази разположението на автомобила в своята пътна лента. В този случай не би настъпил удар между двата автомобила и те биха се разминали безопасно.

Според повторната автотехническа експертиза, ако се приеме варианта, при който л.а. Сеат потегля от крайпътната отбивка от позиция, в която е в непосредствена близост до западната пътна лента на път 1-5 (мащабна скица № 4 към експертизата):

• Водачът на л.а. Ауди е имал техническата възможност да предотврати ПТП, ако се е движил с максимално допустимата скорост от 90 км/ч, като предприеме аварийно спиране към момента на потегляне на л.а. Сеат от крайпътната отбивка и навлизането му в западната пътна лента на път 1-5, тъй като опасната му зона за спиране е по-малка от разстоянието на което се е намирал до мястото на удара към този момент.

• Водачът на л.а. Ауди е имал техническата възможност да предотврати ПТП, ако запази разположението на автомобила в своята пътна лента и предприеме своевременно аварийно спиране, към момента на навлизане на л.а. Сеат в западната пътна лента. В този случай не би настъпил удар между двата автомобила и те биха се разминали безопасно.

• Водачът на л.а. Ауди е имал техническа възможност да предотврати ПТП, ако предприеме аварийно спиране, към момента на въртене на кормилния кръг наляво и запази разположението на автомобила в своята пътна лента. В този случай не би настъпил удар между двата автомобила и те биха се разминали безопасно.

Според експертизата, ако се приеме варианта, при който водачът на л.а. Сеат не спира на крайпътната отбивка, а предприема маневрата „Завиване в обратна посока“ в движение, мащабна скица № 5 към експертизата:

• Водачът на л.а. Ауди е имал техническата възможност да предотврати ПТП, ако предприеме аварийно спиране, към момента на въртене на кормилния кръг наляво и запази разположението на автомобила в своята пътна лента. В този случай не би настъпил удар между двата автомобила и те биха се разминали безопасно.

В експертизата е изследвана техническата възможност водачът на л.а. Сеат Алхамбра, с peг. № •• да не допусне ПТП, като от резултатите, получени при направените изчисления е видно, че водачът на л.а. Сеат е нямал техническата възможност да предотврати ПТП, ако предприеме аварийно спиране към момента на отклоняване на л.а. Ауди наляво, тъй като дължината на опасната зона за спиране на л.а. Сеат е по-голяма от разстоянието, което е изминал до мястото на удара по платното за движение.

Изводите на експерта са, че при тази пътна ситуация ПТП не би настъпило, ако водачът на л.а. Сеат предприеме маневрата „Завиване в обратна посока“, след като пропусне движещия се от север на юг л.а. Ауди.

Експертът е изследвал и варианта, при който автомобил Сеат потегля от крайпътната отбивка от позиция, в непосредствена близост до западната пътна лента на път 1-5 – (мащабна скица № 4) Изводите на експерта са, че водачът на л.а. Сеат е нямал техническата възможност да предотврати ПТП, ако предприеме аварийно спиране към момента на отклоняване на л.а. Ауди наляво, тъй като дължината на опасната зона за спиране на л.а.Сеат е поголяма от разстоянието, което е изминал до мястото на удара по платното за движение.

Изводите на експерта са, че при тази пътна ситуация ПТП не би настъпило, ако водачът на л.а. Сеат предприеме маневрата „Завиване в обратна посока“, след като пропусне движещия се от север на юг л.а. Ауди.

Експертът е изследвал и варианта, при който автомобил Сеат не спира на крайпътната отбивка, а предприема маневрата „Завиване в обратна посока“ в движение, от нея (мащабна скица № 5). Изводите на експерта са, че водачът на л.а. Сеат е нямал техническата възможност да предотврати ПТП, ако предприеме аварийно спиране към момента на навлизането в западната пътна лента на път 1-5, тъй като дължината на опасната зона за спиране на л.а. Сеат е по-голяма от разстоянието, което е изминал до мястото на удара по платното за движение.

При тази пътна ситуация ПТП не би настъпило, ако водачът на л.а. Сеат предприеме маневрата „Завиване в обратна посока“, след като пропусне движещия се от север на юг л.а. Ауди.

Обстоятелствата, свързани с причинените на ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от получените вследствие на ПТП травми се установяват от назначените по делото експертизи – КСМАЕ, съдебно – медицинска експертиза, изготвена от лекар-гинеколог и съдебно – психологическа експертиза.

Видно от заключението на комплексната съдебно-автотехническа експертиза в медицинската й част, която страните по делото не са оспорили и която се възприема и от съда, при процесното ПТП ищцата е била пътник на задна дясна седалка /трети ред/ и вследствие на процесното ПТП е получила следните травматичните увреждания:

-Мозъчна контузия с лезии с размери от 3.7 мм до 7.3 мм-в лява челна област;

-Мозъчен оток теменно- слепоочно двустранно;

-Интравентрикуларен мозъчен кръвоизлив в 2 и 3 вентрикул ;

-Белодробна контузия;

-Пневмоторакс дясно върхово/въздух между белият дроб и плеврата/;

-Счупване на таза /исшиадичната кост в дясно и двете лонни кости/ ;

• Процеси трансверзи /страничен израстък/ на пети кръсцов прешлен ;

-Счупване на сакрума в дясно.

Видно от заключението, медико-биологичният характер на травмите е, както следва:

-Мозъчна контузия с лезии в лява челна област е временно разстройство на здравето с опасност за живота.

-Мозъчен оток теменно - слепоочно двустранно е временно разстройство на здравето с опасност за живота.

-Интравентрикуларен мозъчен кръвоизлив в 2-ти и 3-ти вентрикул е временно разстройство на здравето с опасност за живота.

-Белодробна контузия е временно разстройство на здравето с опасност за живота.

-Пневмоторакс дясно върхово е временно разстройство на здравето с опасност за живота.

-Счупване на таза /исшиадичната кост в дясно и двете лонни кости/, трайно затрудненние на движението на снагата и долните крайници, повече от 30 дни.

-Процеси трансверзи на пети кръсцов прешлен/, трайно затрудненние на движението на снагата и долните крайници, повече от 30 дни.

-Счупване на сакрума в дясно/, трайно затрудненние на движението на снагата и долните крайници, повече от 30 дни.

Според заключението в медицинската му част, в резултат на получените травматични увреждания ищцата е претърпяла болки, страдания и неудобства, както следва:

-Мозъчна контузия с болки и страдания до 3 месеца-купирани с аналгетични средства и дехидратираща терапия, стартиращи от момента на влизане в съзнание.

-Мозъчен оток теменно-слепоочно двустранно с болки и страдания - до 2 месеца, стартиращи от момента на влизане в съзнание.

-Интравентрикуларен мозъчен кръвоизлив - с болки и страдания до 2 месеца, стартиращи от момента на влизане в съзнание.

-Белодробна контузия - с болки и страдания до 1,5 месеца, стартиращи от момента на влизане в съзнание.

-Пневмоторакс дясно върхово до 2 месеца, стартиращи от момента на влизане в съзнание.

-Счупване на таза /исшиадичната кост в дясно и двете лонни кости/до 4 месеца. Ограничена подвижност в таза, стартиращи от момента на влизане в съзнание.

-Процеси трансверзи на пети кръсцов прешлен до 2 месеца. Ограничена подвижност в кръста, стартиращи от момента на влизане в съзнание.

-Счупване на сакрума в дясно до 3 месеца. Ограничена подвижност в таза, стартиращи от момента на влизане в съзнание.

Според експертизата, към датата на изготвяне на заключението и извършения по повод експертизата преглед на ищцата, пострадалата е в съзнание, адекватна и подвижна. Движи активно шията, гръдния кош, таза и крайниците. Предвижва се сама, без чужда помощ. Дишането е двустранно, везикуларно, без добавни хрипове, без оплакване от страна на белия дроб.

Остатъчните явления са трайно постоянно главоболие, неповлияващо се от време и сезон, трудно повлияващо се от аналгетична терапия. Болки в областта на кръста и сакралната кост вдясно, с ограничение на движенията в тях. Парези и патологични рефлекси не се установяват. Намалена мускулна сила за горните крайници, с променена чувствителност за горните крайници, с хиперестезии по тях, двустранно. Пробата на Ромберг и НПП са нормални. ТР - контролира.

Раната от извършената оперативна интервенция в областта на корема е зарастнала първично, с видим груб цикатрикс /ръбец/.

Видно от констатациите и отговорите на автоексперта П. в съдебно заседание /л.566, л.577/, коланите на третия ред седалки в автомобила са блокирани в изходно положение,т.е. не са използвани. Експертът обяснява, че пострадалата ищца и починалият впоследствие А. да заемали последния, трети ред седалки, като коланите на тези седалки са блокирани в изходно прибрано положение, което означава, че към момента на удара те не са били поставени.

Експертът посочва в съдебно заседание, че коланът е ефективен при челни удари и близки до челния и няма възпиращо действие при движение на тялото в страни. Този удар в случая за пътниците в автомобила е страничен, т.е. и телата се движат към мястото на удара - встрани на ляво. Единствено поставеният предпазен колан не би позволил свободното движение на цялото тяло, но горната част на тялото при странични удари, коланът няма възпиращо действие за него.

Експертът посочва в съдебно заседание, че е възможно да има и удари между телата /на седящите на третия ред в автомобила/. При свободно движение на телата може да има удари и дори при поставен колан при странично движение също може тялото на единия да достигне до тялото на другия.

В съдебно заседание от 17.04.2024г. /л.433- 434 от делото/ експертът д-р К. посочва, че няма данни дали ищцата е била с поставен предпазен колан, както и че няма налице травматичен белег, който остава при поставен предпазен колан. Посочва, че „при този удар щеше да има някакъв белег, останал от предпазния колан, който да е описан от лекарите. Такъв белег няма“.

Съдът приема, с оглед изводите на експерта д-р К., както и заключението на повторната автотехническа експертиза, че ищцата не е била с поставен предпазен колан при процесното ПТП. Също така експертът д-р К. посочва, че дори и да е била с предпазен колан, предвид „тежките деформации в лявата част на автомобила и пътника от лявата страна“ пак е имало възможност „да получи такива тежки травми“.

Във връзка с получените от ищцата увреждания вследствие на процесното ПТП съдът е назначил и съдебно-медицинска експертиза, изпълнена от вещо лице- гинеколог. Видно от експертизата /л.330 , том II от делото/, в момента на катастрофата ищцата Е. И. е била бременна. Тъй като бременността е в началото на втори триместър / още е в малкия таз / самата травма от катастрофата е с по-малка тежест. Но поставянето й под медикаментозна кома е много вероятно да е причина за смърт на плода.

Видно от експертизата, направеното Цезарово сечение няма отношение към бъдещето като майка за Е. И.. Фрактурата на таза на няколко места е тежка телесна повреда и има отношение към бъдещето й като майка. Това значи, че всяка следваща бременност може да завършва само с Цезарово сечение.

За установяване на получените от ищцата увреждания съдът е назначил и съдебно-психологична експертиза /л.332-л.344 от делото/. Видно от експертизата, непосредствено след претърпяната от нея катастрофа, при която е получила телесни увреждания, тежка ЧМТ и контузия на мозъка, освидетелстваната ищца Е. И., е имала степенно разстройство в яснотата на съзнанието - сомнолентност, както и конградна и антероградна амнезия.

В продължение на няколко месеца е била нарушена способността й за елементарно самообслужване и самостоятелно ежедневно функциониране, което е наложило постоянно обгрижване от страна на нейните близки.

Смъртта на нейния фактически съпруг А. А. и настъпилата смърт на нероденото им дете при ПТП са представлявали за ищцата стресогенни събития, които са предизвикали у нея разстройство в адаптацията с депресивен облик, което към момента на прегледа е отзвучало.

Към момента на прегледа от проведеното психологично изследване на освидетелстваната Е. И. се установяват данни за настъпили постконтузионни усложнения, изразяващи се в когнитивни, емоционални и поведенчески нарушения. Те представляват последици за психиката й и значимо нарушават нормалното й психологично и социално функциониране, в т. ч. и изпълняването на обичайните й социални роли.

В съдебно заседание от 13.02.2024г. при изслушването на посочената експертиза, вещото лице посочва, че установените от нея „когнитивни, емоционални и поведенчески нарушения са във връзка с получената контузия на мозъка при черпномозъчната травма, която ищцата е получила вследствие на ПТП. Тези нарушения нямат връзка със загубата на партньора и нероденото детето. Това са характерни усложнения за психиката на едно лице, което е получило мозъчна травма със съответната контузия на мозъка, без значение дали има други проблеми под формата на починал близък, т.е. те са независими.“

Вещото лице посочва също така, че поведенческите нарушения, констатирани при ищцета „са във връзка с мозъчната контузия. Те са пряко следствие от нея.“

В съдебно заседание от 13.02.2024г. вещото лице посочва, че за ищцата“последиците от загубата на партньора на ищцата и нейното неродено дете, …. за нея тези събития са представлявали силни стресогенни фактори, вследствие на които е развила разстройство на адаптацията, което е имало, придобило депресивен облик. Това разстройство е продължило около 4 месеца, като естествено то е повлияло на нейното функциониране, тъй като тя е била с депресивни симптоми. По принцип този вид разстройства не продължават повече от шест месеца.“

Вещото лице посочва, че по време на проведеното с ищцата интервю не е установила данни към момента това депресивно състояние да продължава, защото тя / ищцата/ вече е приела тази загуба. Експертът обяснява, че това означава, че „е извършила една емоционална преработка на тези стресиращи събития и постепенно с времето е приела този факт с което се е примирила и страданията и не са вече толкова силно изразени. Това не означава, че тя не тъгува и не мисли или тъгува за тях. Нормалният процес на тъгуването продължава. Нямаме това разстройство, което излиза извън рамките на нормата.“

Вещото лице психолог посочва в съдебно заседание от 13.02.2024г., че във връзка с оплакванията, които са от психично естество, разбрала, „че не е посещавана от психиатър, въпреки че е била насочена при изписването от неврохирургия, към посещение на психиатрично заведение поради необходимост от провеждане на лечение, такова лечение не е провеждано и не са приемани такива медикаменти.“ Във връзка с въпроса дали би имало ефект, вещото лице посочва, че „ този вид оплаквания и симптоми, каквито са целебрастении, които се проявяват вследствие на мозъчната контузия, биха били облекчени при провеждане на психиатрична терапия, както и психична терапия или друг вид рехабилитация. По принцип това се провежда и облекчава симптоматиката.“

Съдът възприема заключенията на експертите, свързани със здравословното състояние на ищцата – това на експерта-медик от комплексната СМАЕ, на експерта-гинеколог, както и на съдебнопсихологичната експертиза. Заключенията и изводите на експертите са задълбочени и мотивирани, експертите са отговорили на всички зададени им в съдебно заседание от страните и от съда въпроси, подробно са изложили и защитили становищата си.

Във връзка с получените от ищцата травми в резултат на процесното ПТП съдът е допуснал и разпитал свидетели по делото.

От показанията на св.И.А.П., брат на майката на ищцата, се установява, че същият познава ищцата и починалия в резултат на процесното ПТП неин съжител А. откакто са родени. Посочва, че много се обичали откакто са малки, но нямали възможност да се вземат, тъй като нямали навършени години за това. А. се оженил, после оставил жена си и се оженил за ищцата. Вследствие на съжителството, ищцата забременяла, но около 5-ия месец била бременна, когато след ПТП“лекарите махнали бебето“. Живяли година и половина преди ПТП заедно в къщата на А., в гр. Н.о.

Свидетелят посочва, че първи видял ищцата след ПТП, веднага отишъл в болницата. Била в много лошо състояние. Според свидетеля, още не е добре психически и физически. Докторите я оперирали. Лежала 10 дни в болница в кома. Свидетелят посочва, че не помни колко време общо е лежала ищцата, били в шок от случилото се. Видял ищцата след болницата, постоянно викала от болките, 6 месеца била полумъртва, само лежала на легло и викала, била на памперси. Доведената й майка се грижела за нея, тъй като майката на ищцата починала. През тези 6 месеца тя била с нея в болницата, да й сменя памперсите, и досега тя й помагала. Свидетелят посочва, че ищцата не може да прави нищо сама. Доведената й майка й перяла и готвила. Ищцата влизала няколко пъти в болницата. Посочва, че ищцата не е добре, психическото и физическото й състояние било недобро. Не помнела какво прави понякога, къде е сложила нещо. Забравяла. Преди ПТП тя била много хубаво момиче, всичко си правела сама, била здрава. Не забравяла преди ПТП.

Свидетелят посочва, че два месеца и половина не й казали нищо за А. и детето. След като минали шест месеца и станала малко да ходи, на осмия месец й казали за А.. Ищцата не помнела нищо за тях, била като малко дете. Още оплаквала А. и детето си. Още била с болки, не можела да готви сама. Не й хващали пръстите и постоянно плачела. Свидетелят посочва, че ищцата сега живее с баща си и доведената си майка. Преди ПТП ходили в Х. с А. за 2- 3 месеца и после се прибрали тук. Посочва, че тук ищцата не е работила.

Свидетелят посочва, че преди А., преди 4-5 години ищцата имала друг мъж и има дете от другия мъж. Свидетелят не знае колко е годишно детето. Посочва, че дядото и бабата се грижат за него. Около 5-6 месеца била с този мъж, забременяла, родила и се оставили. Не помни всички обстоятелства. Не живяли заедно, защото не се искали. От малки се искали с А., въпреки, че била женена. Имали голяма любов.

Свидетелят посочва, че ищцата и А. са от Н.о, от един квартал. Те нямали брак. Свидетелят посочва, че баща й ходел с нея в С. и Казанлък, но не знае какъв лекар точно са посещавали. Посочва, че предстои да ходят на психиатър да й правят терапия. Свидетелят посочва, че не знае дали ищцата взима лекарства за психиката, но за болките взимала, още била с болки. Свидетелят посочва, че ищцата ходи на контролни прегледи, баща й я води, не зная кога точно като дати, но знае, че продължава да ходи. Свидетелят не знае дали ищцата ходи на рехабилитация. Според него, има малко подобрение след ПТП, но пак имала болки. Според свидетеля, не е чак толкова зле, като след ПТП-то. Не се обличала сама изцяло, майката й помага. Не била на памперси вече. Сама ходела до тоалетна. Сама се хранела. Не можела да готви, не можела да чисти. Според свидетеля, ищцата е болна и не може да прави такива неща.

СвидетЕ.та Н.Й.М., втора майка на ищцата, твърди, че познава ищцата Е. и А. откакто са се родили. От 7 години свидетЕ.та живеела с бащата на ищцата. Посочва, че били в А., когато разбрали за ПТП. Тръгнали си и на 03.12.2022г. били тук. СвидетЕ.та видяла ищцата, след като последната излязла от кома, ищцата била 10 дни в кома. Един месец била в болница, свидетЕ.та била с нея, тъй като ищцата не можела да става и да мърда. Само лежала и викала. Изписали я, като с линейка я докарали в дома им. Не можела да върви, само викала. Започнала да говори месец след като се прибрала в къщи. СвидетЕ.та посочва, че ищцата има увреждания след ПТП има в таза, главата и тялото. Била бременна преди ПТП, но махнали делото с операция. Ищцата имала нужда от помощ като се прибрала - не можеле да се движи, само едната ръка движела. СвидетЕ.та твърди, че се грижела за нея 6 месеца – къпела я, памперси слагала, хранела я, вода със спринцовка давала, хапчета давала. СвидетЕ.та твърди, че и сега ищцата не е добре. СвидетЕ.та всичко правела –къпела я, готвела. Посочва, че ищцата била много нервна, искала сама да стои в стаята, плачела за бебето си. СвидетЕ.та твърди, че ищцата нищо не знаела за ПТП, не помнела. Когато малко се оправила, й казали за А. и детето. Почнала да вика, да плаче, търсела бебето в корема си. После видяла, че има операция. Оплаквала се от болки в кръста и в главата. Приемала аналгин и аспирин. За А. много тъжала, постоянно ходела на гробищата, с нея ходела и свидетЕ.та, тъй като ищцата не можела да се оправи сама. СвидетЕ.та твърди, че ищцата имала друго дете /момиче/ на 5 години, свидетЕ.та се грижела за нея – водела я на градина. СвидетЕ.та посочва, че ищцата живяла с А. година и половина - две, в къщата на А. живяли. С предния си мъж като се оставили, дъщерята на ищцата не била още родена. СвидетЕ.та не помни точно колко време е живяла ищцата с първия си мъж, около три години. Оставила се с първия си мъж и родила детето при баща си и втората му съпруга. СвидетЕ.та се грижела за детето като се родило, Е. била малка, на 14 години го родила. А. живял с Е. в Н.о, в неговата къща. СвидетЕ.та посочва, че преди 7 години починала майката на Е. - Александра. Посочва, че ще водят ищцата на психиатър, досега не били ходили. СвидетЕ.та посочва, че ищцата не е взимала лекарства за психиката, само за болките. След ПТП е приемала лекарства, каквото докторът е предписал. На легло била 6 месеца. После свидетЕ.та пак лежала с ищцата в болница заради главоболието. Тази година лежала с нея, за главата, боляла я главата. Твърди, че ищцата не е падала тази година, не си е удряла главата. Февруари я водили на лекар, но не си е удряла главата. Не я били водили на рехабилитации, в къщи я гледали. Можела да се облича сама, но не можела да си вдига ръцете. Хранела се, до тоалетната сама ходела, но като В.л сняг, свидетЕ.та я придружавала. Преди ПТП ищцата не е имала здравословни проблеми. Сега постоянно забравяла, питала какво готви свидетЕ.та, след малко пак питала същото. Познавала детето си. Когато свидетЕ.та й припомняла случки, тя не ги помнела. Повече свидетЕ.та гледала детето, в една къща живеели с ищцата. Понякога ищцата взимала гребен, за да реши детето, но не можела. Преди ПТП се грижела за детето. Детето било с нея при А..

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ , е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. По делото не е спорно, че към датата на ПТП– 29.11.2022 г., за л.а. „Ауди А8“ с peг. № ••, с водач К. Н. К., има сключена застраховка “Гражданска отговорност” със ЗАД „А..И.“ АД, обективирана в полица № BG/33/122000927131 със срок на валидност от 29.03.2022 г. до 29.03.2023г.

Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ , която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата е предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗАД „А..И.“ АД с писмо, получено от застрахователя на 19.01.2023 г., към която са приложени всички документи, с които разполага. По случая е заведена щета, по която застрахователят в законоустановения срок не е заплатил обезщетение. Поради това съдът намира, че предявените искове за неимуществени вреди са допустими.

В настоящия случай, доколкото няма постановена присъда, която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода на настоящото производство. В настоящото производство са назначени комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, която е оспорена в автотехническата й част /изготвена от в.л. инж. Х. Х./. Поради това, съдът е допуснал повторна автотехническа експертиза, изготвена от инж. Т. Ц. П., която съдът подробно коментира по-горе в изложението си и възприема направените от експерта изводи и констатации.

На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. От заключението на повторната съдебно-автотехническа експертиза се установява, че скоростта на движение на л.а. Ауди А8 с peг. ••, управляван от К. Н. К. преди и по време на удара е била около 106,56 км/ч. Скоростта на движение на л.а. Сеат към момента на удара е била 15,30 км/ч. Разрешената скорост в участъка, в който е реализирано ПТП е 90 км/ч. Опасната зона за спиране на л.а. Ауди за скоростта му на движение със скорост 106,56 км/ч е 112,97 м. Опасната зона за спиране на л.а. Ауди при скорост на движение от 90 км/ч е 85,83 м. Опасната зона за спиране на л.а. Сеат за скоростта му на движение със скорост 15,30 км/ч е 7,45 м.

Според експертизата, преди да настъпи ПТП, водачът на л.а. Ауди е променил направлението си на движение наляво, спрямо първоначалното си положение. Мястото на удара е заемало част и от двете пътни ленти. Установено е от автоексперта, че към момента на реакция на водача - въртене на кормилния кръг наляво, л.а. Ауди се е намирал на разстояние от мястото на удара - 76,21 м, като времето, необходимо на л.а. Ауди да измине разстоянието от момента на реакция на водача с въртене на кормилния кръг наляво до мястото на удара е 2,57 сек.

Видно от експертизата, техническите причини за настъпване на процесното ПТП, посочени от вещото лице са:

• субективните действия на водача на л.а. Ауди, който към момента на възникване на опасността за движението му, не е предприел аварийно спиране и не е запазил разположението на автомобила в дясната част на своята (западната) пътната лента.

• субективните действия на водача на л.а. Ауди, който непосредствено преди ПТП се е движил със скорост, по-висока от максимално допустимата за конкретния пътен участък;

• субективните действия на водача на л.а. Сеат, който е предприел маневрата „Завиване в обратна посока“, като не се е съобразил с положението, посоката и скоростта на движение на приближаващия се в посока от север на юг л.а. Ауди.

Видно от експертизата, водачът на л.а. „Ауди А8“ е имал възможност да не допусне ПТП, както при пътна ситуация, при която л.а. Сеат потегля от крайпътната отбивка от средата на пътната отбивка, един метър преди да навлезе в пътната лента за движение на л.а. Ауди, така и при ситуация, при която л.а. Сеат потегля от крайпътната отбивка от позиция, в която е в непосредствена близост до западната пътна лента на път 1-5, а също и при вариант, при който водачът на л.а. Сеат не спира на крайпътната отбивка, а предприема маневрата „Завиване в обратна посока“ в движение, от нея. Водачът на л.а. Сеат Алхамбра, с peг. № •• е нямал техническата възможност да предотврати ПТП нито чрез предприемане на аварийно спиране към момента на отклоняване на л.а. Ауди наляво при нито една от разгледаните пътни ситуации.

ПТП, обаче не би настъпило, ако водачът на л.а. Сеат предприеме маневрата „Завиване в обратна посока“, след като пропусне движещия се от север на юг л.а. Ауди.

Съдът приема, че водачът на л.а. "Ауди" е карал с превишена скорост от 106,56 км/ч, при разрешена 90км/ч, което представлява нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. На следващо място с предприемане на маневра – отклоняване наляво преди или към момента на навлизане на л.а. „Сеат“ в западната пътна лента, водачът на л.а "Ауди" е нарушил и разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, според която водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Нарушена е и разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, която вменява задължение, че когато възникне опасност за движението, водачите са длъжни незабавно да намалят скоростта, а при необходимост – да предприемат аварийно спиране /каквото в случая не се установява при представянето на всички варианти, с оглед липсата на спирачни следи на л.а "Ауди"/ и не извършват маневри /в случая отклоняване наляво/, с които могат да застрашат своя живот или здраве, живота или здравето на други лица, както и да причинят значителни материални вреди.

Във връзка с направеното възражение за наличие на независимо съизвършителство от страна на двамата водачи - л.а. „Ауди А8“ с peг. № ••, с водач К. Н. К. и лек автомобил "Сеат" Алхамбра" с рег. № ••, управляван от С.Р. А., съдът намира за необходимо да посочи, че доколкото ПТП се дължи и на поведението на водача на лек автомобил "Сеат" Алхамбра" с рег. № ••, е въпрос на преценка във вътрешните отношения на двамата застрахователи по арг. на чл. 499, ал.7 от КЗ, но не и спрямо пострадалата. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на вредите. При съпричиняване на вредите от няколко застраховани лица, техните застрахователи, отговаряйки вместо тях по силата на застрахователния договор, отговарят така, както всеки от причинителите отговаря солидарно пред увреденото лице /чл. 499, ал. 7 от КЗ и чл. 53 ЗЗД /. Увреденият може да претендира пряко вредите в пълния им размер от всеки един от застрахователите, така, както може да ги претендира от всеки от съпричинителите. При предявяване на иска срещу един солидарен длъжник, той отговаря за целия размер на вредите, независимо от приноса за причиняването им. Солидарният съдлъжник не може да противопоставя на ищеца възраженията на своите съдлъжници, нито ищецът е длъжен да раздели отговорността на съизвършителите и да води иск поотделно срещу всеки от тях.

Когато ищецът събере вземането си от единия от солидарните съдлъжници, останалите не са освободени от задължение за плащане на обезщетението и по пътя на регреса платилият обезщетението следва да урежда отношенията си с другия съизвършител, съгласно чл. 127, ал. 1 ЗЗД. Размерът на щетата от действията на всеки съизвършител е от значение само в отношенията между тях, а не спрямо ищеца.

Следователно, съдът счита, че от правна страна допуснатите от водача на л.а. Ауди А8, с peг. •• нарушения са в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие. Поради това съдът приема, че деянието на водача на лек автомобил л.а. Ауди А8 осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на ЗАД „А..И.“ АД следва да бъде ангажирана, като предявените искове за неимуществени вреди са доказани по основание.

Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:

Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване и на общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Възприето е и становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено- икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". Обезщетението за неимуществени вреди от претърпените увреждания на ищцата в резултат на процесното ПТП, както и обезщетението за претърпените от нея вреди – болки и страдания в резултат на смъртта на съжителя й А. А. следва да се определят към датата на застрахователното събитие – 29.11.2022 г.

По отношение на вредите, причинени лично на ищцата и изразяващи се в болки и страдания от причинените й физически и психически увреждания съдът следва да се съобрази с вида, тежестта на уврежданията и последиците от тях.

Видно от заключението на комплексната съдебно-автотехническа експертиза в медицинската й част, която страните по делото не са оспорили и която се възприема и от съда, при процесното ПТП ищцата е получила множество травматични увреждания:

-Мозъчна контузия с лезии с размери от 3.7 мм до 7.3 мм-в лява челна област;

-Мозъчен оток теменно- слепоочно двустранно;

-Интравентрикуларен мозъчен кръвоизлив в 2 и 3 вентрикул ;

-Белодробна контузия;

-Пневмоторакс дясно върхово/въздух между белият дроб и плеврата/;

-Счупване на таза /исшиадичната кост в дясно и двете лонни кости/ ;

• Процеси трансверзи /страничен израстък/ на пети кръсцов прешлен ;

-Счупване на сакрума в дясно.

Медико-биологичният характер на травмите е, както следва:

-Мозъчна контузия с лезии в лява челна област е временно разстройство на здравето с опасност за живота.

-Мозъчен оток теменно - слепоочно двустранно е временно разстройство на здравето с опасност за живота.

-Интравентрикуларен мозъчен кръвоизлив в 2-ти и 3-ти вентрикул е временно разстройство на здравето с опасност за живота.

-Белодробна контузия е временно разстройство на здравето с опасност за живота.

-Пневмоторакс дясно върхово е временно разстройство на здравето с опасност за живота.

-Счупване на таза /исшиадичната кост в дясно и двете лонни кости/, трайно затрудненние на движението на снагата и долните крайници, повече от 30 дни.

-Процеси трансверзи на пети кръсцов прешлен/, трайно затрудненние на движението на снагата и долните крайници, повече от 30 дни.

-Счупване на сакрума в дясно/, трайно затрудненние на движението на снагата и долните крайници, повече от 30 дни.

Според заключението в медицинската му част, в резултат на получените травматични увреждания ищцата е претърпяла болки, страдания и неудобства, както следва:

-Мозъчна контузия с болки и страдания до 3 месеца-купирани с аналгетични средства и дехидратираща терапия, стартиращи от момента на влизане в съзнание.

-Мозъчен оток теменно-слепоочно двустранно с болки и страдания - до 2 месеца, стартиращи от момента на влизане в съзнание.

-Интравентрикуларен мозъчен кръвоизлив - с болки и страдания до 2 месеца, стартиращи от момента на влизане в съзнание.

-Белодробна контузия - с болки и страдания до 1,5 месеца, стартиращи от момента на влизане в съзнание.

-Пневмоторакс дясно върхово до 2 месеца, стартиращи от момента на влизане в съзнание.

-Счупване на таза /исшиадичната кост в дясно и двете лонни кости/до 4 месеца. Ограничена подвижност в таза, стартиращи от момента на влизане в съзнание.

-Процеси трансверзи на пети кръсцов прешлен до 2 месеца. Ограничена подвижност в кръста, стартиращи от момента на влизане в съзнание.

-Счупване на сакрума в дясно до 3 месеца. Ограничена подвижност в таза, стартиращи от момента на влизане в съзнание.

Според експертизата, пострадалата към датата на експертизата е в съзнание, адекватна и подвижна. Движи активно шията, гръдния кош, таза и крайниците. Предвижва се сама, без чужда помощ. Дишането е двустранно, везикуларно, без добавни хрипове, без оплакване от страна на белия дроб. Съдът счита, че към датата на изготвяне на експертизата ищцата като цяло е възстановена.

Следва да се вземе предвид при определяне на обезщетението, че като остатъчни явления са останали трайно постоянно главоболие, неповлияващо се от време и сезон, трудно повлияващо се от аналгетична терапия. Болки в областта на кръста и сакралната кост вдясно, с ограничение на движенията в тях. Намалена мускулна сила за горните крайници, с променена чувствителност за горните крайници, с хиперестезии по тях, двустранно.

Съдът следва да се съобрази и с обстоятелството, че в момента на катастрофата ищцата Е. И. е била бременна, като вследствие на претърпяното ПТП и последващите животоспасяващи за ищцата медицински интервенции /поставянето й под медикаментозна кома/ е много вероятно причина, според съдебно-медицинската експертиза, извършена от лекар-гениколог за смъртна на плода.

Видно от експертизата, фрактурата на таза й на няколко места е тежка телесна повреда и има отношение към бъдещето й като майка, като според експертизата, всяка следваща бременност може да завършва само с Цезарово сечение.

За установяване на получените от ищцата увреждания съдът е назначил и съдебно-психологична експертиза /л.332-л.344 от делото/. Видно от експертизата, непосредствено след претърпяната от нея катастрофа, при която е получила телесни увреждания, тежка ЧМТ и контузия на мозъка, освидетелстваната ищца Е. И., е имала степенно разстройство в яснотата на съзнанието - сомнолентност, както и конградна и антероградна амнезия.

В продължение на няколко месеца е била нарушена способността й за елементарно самообслужване и самостоятелно ежедневно функциониране, което е наложило постоянно обгрижване от страна на нейните близки.

Смъртта на нейния фактически съпруг А. А. и настъпилата смърт на нероденото им дете при ПТП са представлявали за ищцата стресогенни събития, които са предизвикали у нея разстройство в адаптацията с депресивен облик, което към момента на прегледа е отзвучало.

Към момента на прегледа от проведеното психологично изследване на освидетелстваната Е. И. се установяват данни за настъпили постконтузионни усложнения, изразяващи се в когнитивни, емоционални и поведенчески нарушения. Те представляват последици за психиката й и значимо нарушават нормалното й психологично и социално функциониране, в т. ч. и изпълняването на обичайните й социални роли.

В съдебно заседание от 13.02.2024г. при изслушването на посочената експертиза, вещото лице посочва, че установените от нея „когнитивни, емоционални и поведенчески нарушения са във връзка с получената контузия на мозъка при черпномозъчната травма, която ищцата е получила в следствие на ПТП. Тези нарушения нямат връзка със загубата на партньора и нероденото детето. Това са характерни усложнения за психиката на едно лице, което е получило мозъчна травма със съответната контузия на мозъка, без значение дали има други проблеми под формата на починал близък, т.е. те са независими.“

Вещото лице посочва също така, че поведенческите нарушения, констатирани при ищцета „са във връзка с мозъчната контузия. Те са пряко следствие от нея.“

В съдебно заседание от 13.02.2024г. вещото лице посочва, че за ищцата“последиците от загубата на партньора на ищцата и нейното неродено дете, …. за нея тези събития са представлявали силни стресогенни фактори, вследствие на които е развила разстройство на адаптацията, което е имало, придобило депресивен облик. Това разстройство е продължило около 4 месеца, като то е повлияло на нейното функциониране, тъй като тя е била с депресивни симптоми. По принцип този вид разстройства не продължават повече от шест месеца.“

Вещото лице посочва, че по време на проведеното с ищцата интервю не е установила данни към момента това депресивно състояние да продължава, защото тя / ищцата/ вече е приела тази загуба. Експертът обяснява, че това означава, че „е извършила една емоционална преработка на тези стресиращи събития и постепенно с времето е приела този факт с което се е примирила и страданията и не са вече толкова силно изразени. Това не означава, че тя не тъгува и не мисли или тъгува за тях. Нормалният процес на тъгуването продължава. Нямаме това разстройство, което излиза извън рамките на нормата.“

Съдът, на основание чл. 214 ГПК, е допуснал изменение на петитума на предявените искове за неимуществени вреди, както следва:

• от 180 000 лв. на 220 000лв., частичен иск от 260 000лв., за причинени неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес, причинени на ищцата от получените телесни увреждания, както и от направеното принудително прекъсване на бременност, аборт, в резултат на настъпилия пътен инцидент на 29.11.2022г., ведно със законната лихва върху сумата така, както е претендирана, до окончателното изплащане;

• от 100 000лв. на 160 000лв., частичен иск от 200 000лв. за причинените й неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес, причинени на ищцата в резултат на смъртта на фактическия й съпруг А. Г.ев А., при настъпилия пътен инцидент на 29.11.2022г., ведно със законната лихва върху сумата така, както е претендирана, до окончателното изплащане.

Съдът, като се съобрази с претърпените от ищцата неимуществени вреди, причинени от процесното ПТП и изразяващи се в болки и страдания от причинените й увреждания, счита, че искът се явява основателен и доказан за сумата 130 000лв., частичен от 260 000лв. За разликата над 130 000лв. до предявения размер от 220 000лв., частичен иск от 260 000лв., съдът намира искът за неоснователен и недоказан и счита, че следва да го отхвърли като такъв.

По отношение на предявения иск за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес, причинени в резултат на смъртта на фактическия й съпруг А. Г.ев А., починал вследствие на процесното ПТП, съдът намира иска за основателен и доказан за сумата 100 000лв., частичен иск от 200 000лв. За разликата над 100 000лв. до предявения размер от 160 000лв., частичен иск от 200 000лв., съдът намира иска за неоснователен и недоказан и счита, че следва да го отхвърли като такъв. При определяве на размера на обезщетението съдът взема предвид свидетелските показания, изводите и заключението на съдебно психологическата експертиза и разясненията, дадени от експерта в съдебно заседание.

По възражението за съпричиняване съдът приема следното:

Разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД предвижда възможност обезщетението за вреди от непозволено увреждане да се намали, ако самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. От значение за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице е съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на делинквента, доколкото намаляване обезщетението за вреди от деликт не може да почива на предположения. Затова при въведено възражение за съпричиняване, винаги следва да прецени дали конкретните, установени при условията на пълно и главно доказване, действия на пострадалия са допринесли за така настъпилата вреда – създали са условия или са я улеснили, и въз основа на тях да определи обективния принос на последния.

Доказателствената тежест за установяване на твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно, съобразно правилата, предписани в нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК. От страна на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване, изразяващо се в неползване на предпазен колан към момента на ПТП.

От доказателствата по делото се установява, че ищцата е пътувала без поставен предпазен колан. Въпреки това, с оглед механизма на ПТП,

деформациите по л.а., вида на ударите и скоростта на движение, експертите са посочили, че в конкретната пътна ситуация, предпазният колан няма възпиращо действие върху движението на тялото встрани - наляво към мястото на удара и в този смисъл, в конкретния случай, няма значение използването му. Според експертите, травмите биха били получени и при поставен предпазен колан със същата тежест. С оглед установеното, съдът намира за неоснователно и недоказано възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата ищца, поради непоставяне на предпазен колан.

По иска за законна лихва.

Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от поранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума.

В настоящия случай ищцата претендира законна лихва от 06.12.2022 г. По делото е представено уведомление от К. Н. К., от което се установява, че на 08.12.2022 г. същият е уведомил ЗАД „А..И.“ АД за настъпилото ПТП, като това е и датата, от която следва да се присъди законна лихва върху присъдените обезщетения.

По отговорността за разноски:

От представените по делото доказателства се установява, че ищцата е материално затруднено лице, поради което адвокатската защита е осъществявана безплатно. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА в такива случаи адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна в размер, определен от съда и не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал. 2 ЗА. Съгласно решение по дело С-438/22 на СЕС при определяне на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА съдът не е обвързан от размерите в Наредба № 1/2004 г., защото такава обвързаност нарушава забраната по чл.101, § 1 ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС. Решението на СЕС е задължително за всички национални съдилища. По тази причина съдът следва да съобрази произнасянето си не с действащата редакция на чл. 7, ал.2, т. 5 НМРАВ, а с действителната фактическа и правна сложност на спора, обема на извършената работа и размера на защитения интерес. В конкретния случай предметът на делото са преки искове на пострадало лице към застрахователя по застраховка "Гражданската отговорност на автомобилистите" за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди при ПТП. Направено е едно възражение на ответника за съпричиняване и доказателствени искания за установяване на обстоятелствата, относими към приложението на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, вкл. за експертиза и свидетелски показания, които по правило и по своя характер са очаквани процесуални действия по такъв вид дела. Действително се касае до обективно съединени искове, но фактическите обстоятелства, на които се основават, са едни и същи.

За оказаната адвокатска защита по първия иск /за неимуществени вреди, претърпени от ищцата от причинените й вследствие на ПТП физически и психически травми/ съдът определя възнаграждение в размер на 11 820лв. с ДДС, което съобразно уважената част на иска следва да се присъди в размер на 6985 лв. с ДДС.

За оказаната адвокатска защита по втория иск съдът определя възнаграждение в размер на 10380лв. с ДДС, което съобразно уважената част на иска следва да се присъди в размер на 6487.50 лв. с ДДС.

Или общият размер на дължимото от ответника адвокатско

възнаграждение е в размер на 13 472,50лв. с ДДС.

Поради това, съдът намира, че с оглед фактическа и правна сложност на делото, обема на оказаната правна помощ на ищцата от адв. К., адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 13 472,50лв. с ДДС.

С оглед изхода на делото, ЗАД „А..И.“ АД следва да заплати на адв. К. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата в размер на 13 472,50лв. с ДДС.

Видно от данните по делото ЗАД „А..И.“ АД е направило разноски за експертизи и 1бр.удостоверение в размер на 2955 лв. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 675лв., съгласно чл.25, ал. 2 вр. с ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Или така общият размер на разноските е 3495 лв. Съобразно отхвърлената част от исковете, ищцата следва да заплати направените от дружеството разноски по делото в размер на 1371.79 лв.

Видно от данните по делото от бюджета на съда е изплатено възнаграждение в размер на 610лв. за изготвяне на съдебно-медицинска експертиза, изпълнена от лекар-гинеколог и в размер на 727.74лв за съдебнопсихологичната експертиза.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗАД „А..И.“ АД следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт, държавна такса в размер на 9 200лв., както и сумата от 816.02 лв., представляваща възнаграждение за изготвяне на посочените по-горе експертизи, съобразно уважената част на исковете, изплатени първоначално от бюджета на Съдебната власт.

Ищцата следва да заплати сумата 521.72лв., представляваща

възнаграждение за изготвяне на посочените по-горе експертизи, съобразно отхвърлената част на исковете, изплатени първоначално от бюджета на Съдебната власт.

Съгласно чл.3-5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ), решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г. и Регламент (ЕС) 2025/1409 на Съвета от 8 юли 2025 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2866/98 по отношение на валутния курс към еврото за България, към настоящия момент официална парична единица е евро, равностойно на 1,95583 български лева. Поради това, горепосочените суми следва да се превалутират по правилата на чл. 12-13 от ЗВЕРБ, тъй като решението е постановено след 01.01.2026г.

Водим от горните мотиви, съдът