Решение № 612 от 28.4.2026 г. на Районен съд - Русе по дело № 143/2025 г.

Предявени са обективно съединени искове от А. Ч. Ю. против „ЕУРОКОНТАКТ.БГ“ ЕООД с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 във вр. с чл.82 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумите от 4000 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди и 58 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие неизпълнение на договорни задължения на ответника по сключен между страните договор за наем на лек автомобил; по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.228 ЗЗД за заплащане на сумата от 587 лева, представляваща левовата равностойност на 300 евро – подлежаща на връщане гаранция-депозит по договора, ведно със законната лихва от предявяване на исковете до окончателното изплащане. Ищцата твърди, че на 12.12.2024 г. й предстояло сключване на граждански брак, поради което било необходимо на 10.12.2024 г. да пътува от гр. Русе до гр. София и да получи документи, необходими за сключване на брака, изпратени по пътуващ от Сърбия до България автобус. Ищцата наела от ответното дружество лек автомобил CITROEN C5 Break и предоставила депозит в размер на 300 евро. Пътувайки с наетия автомобил в посока към гр. София заедно с леля си, на автомагастрала „Хемус“ около 16,30 ч. на таблото на автомобила се появил сигнал, че е налице повреда в двигателя. Ищцата отбила автомобила в аварийната лента и спряла, а от предната част под капака започнал да излиза бял дим. Обадила се по телефона на дъщерята на управителя на ответното дружество, която заявила, че ще организира идването на пътна помощ и превоза им до гр. София за сметка на дружеството, като ги посъветвала да стоят извън колата. Докато чакали репатриращия автомобил, ищцата и леля й стояли навън, където било студено, духал вятър, ищцата измръзнала и изпитвала силни притеснения, че няма да успее да получи навреме документите, които чакала от Сърбия. Пътната помощ пристигнала около 17 ч. Ищцата успяла да вземе документа, изпратен от Сърбия. Тъй като ищцата трябвало да вземе фактура от репатриращата фирма за извършената услуга, която да занесе на ответника, се наложило да чака до 20 часа, когато било извършено плащане от ответното дружество на стойността на услугата за репатриране на автомобила. Ответното дружество не осигурило на ищцата заместващ автомобил и отказало да заплати превоза й до гр. Русе, поради което се наложило ищцата да изчака заедно с леля си следващия автобус от гр. София до гр. Русе, който потеглял в 22,30 ч. и за който закупила 2 билета на обща стойност 58 лева. На следващия ден – 11.12.2024 г. направила опит да върне ключа за процесния автомобил на ответното дружество и поискала да й бъде възстановено капарото, при което получила грубо отношение от управителя на ответното дружество. Било й отказано връщането на капарото, а ключът за автомобила бил приет от дъщерята на управителя на дружеството – наемодател едва следобеда, което попречило на ищцата да стигне навреме в Сърбия, където имали запазен част за сключване на граждански брак на 12.12.2024 г. – дата, изключително важна за младоженците, носеща символика за успешен брак. Сключили брак едва на 16.12.2024 г. Предвид изложеното ищцата претендира обезщетение в размер на 4000 лв. за претърпените неимуществени вреди вследствие на преживените притеснения, продължителен престой на открито на студ и вятър и отложената дата за сключване на брак. Претърпяла и имуществени вреди в размер на 58 лева, представляващи стойността на закупените автобусни билети за нея и леля й от София за Русе. Претендира и връщане на неправомерно задържания депозит от 300 евро, ведно със законната лихва върху главниците от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. По делото е издадена обезпечителна заповед по молба на ищцата. В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на исковете. Възразява, че ищцата не е изпълнила задълженията си по договора за наем на автомобила, като не е съобразила поведението си с предупрежденията, изписани на дисплея, относно пониженото ниво на охлаждаща течност. Тя продължила да управлява автомобила въпреки предупредителното съобщение, което довело до по-сериозна повреда на автомобила. Ответникът бил заплатил за репатрирането на автомобила сума, с която се изчерпвал внесения депозит, поради което не дължал връщането му. Ответникът предявява насрещен иск с правно основание чл. 79, ал.1 вр. чл.233, ал.1, изр.2 ЗЗД за заплащане на сумата от 6500 лева, ведно със законната лихва от предявяване на насрещния иск, представляваща разноските за превоз от гр. София до гр. Русе на авариралия автомобил и за ремонт на двигателя на автомобила, чиято повреда настъпила в резултат на неправилното управление на автомобила от наемателя. Ответницата по насрещния иск оспорва същия като неоснователен, твърди, че не е получавала предупредителни сигнали и причината за настъпване на повредата е, че автомобилът е бил технически неизправен при наемането му. След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното: По делото не е спорно и от писмените доказателства се установява, че на 10.12.2024 г. между страните е бил сключен договор за наем на автомобил CITROEN C5 Break с рег. № ....., че при сключването му ищцата е заплатила депозит в размер на 300 евро, който не й е върнат и че ответното дружество е заплатило разходите в размер на 576,00 лв. за репатриране на повредения автомобил по фактура от 10.12.2024 г., издадена от „ЗВЯРА АСИСТЪНС“ ЕООД, гр. София. Съгласно сключения между страните договор за автомобил под наем, при наемането автомобилът е проверен и приет от наемателя в техническо състояние, отговарящо на ЗДвП. Наемателят е заплатил гаранция – депозит в размер на 300 евро, чрез която отговаря за щети и липси по автомобила, описани в договора, нанесени при неправомерно използване на автомобила. Според т.8 от договора ако наемателят върне автомобила повреден, от гаранцията се удържа необходимата сума за покриване на щетата. Според т.12 от договора при евентуална повреда на автомобила, наемателят трябва първо веднага да уведоми по телефона наемодателя. В т.13 е регламентирана отговорност на наемателя за всички щети през периода на наема, ако наемателят е проявил небрежност относно наетия автомобил. От свидетелските показания на свид. А.Ф. и от приложените разпечатки от електронна кореспонденция и снимки, които не са оспорени, се установява, че на 10.12.2024 г. около 12,00 ч. ищцата потеглила с наетия автомобил от гр. Русе за гр. София, заедно със своята леля – свид. Ф. Около 15,30 ч. се качили на магистралата в посока към гр. София, спрели на бензиностанция за кафе и след 10 мин. продължили пътя си. Около 15,30 - 15,40 ч., когато ищцата се движела по магистралата в посока към гр. София, сигнализацията на таблото на автомобила изписала надпис за проблем с охладителната система и от двигателя на автомобила от страната на водача започнал да излиза пушек. Страните не спорят и е видно от снимковия материал, че на дисплея на таблото на автомобила се е появил предупредителен надпис на немски език, разбираем за ищцата, за понижено ниво на охладителна течност в охладителната система на автомобила. От представените от ищцата снимки съдът достига до извод, че ищцата не е преустановила незабавно движението на автомобила, след появата на предупредителното съобщение, а е продължила да го управлява със скорост около 104 км/ч според индикацията от навигационната система, движейки се в дясната лента на платното за движение /видно от снимката на л.18/. На снимката на л.19 се вижда, че автомобилът е в аварийната лента и на таблото свети предупредително съобщение, но очевидно двете снимки са направени през определен интервал от време, след като автомобилът се е движил известно разстояние, тъй като са направени на различно място по пътя. От становището по приетата по делото САТЕ, което съдът кредитира като компетентно, обективно и пълно, се установява, че е настъпила повреда на автомобила, изразяваща се в прегряване, дължащо се на загуба на охладителна течност и повишаване работата на работната температура на двигателя. Загубата на охладителна течност е свързана с постепенно повишаване на температурата на двигателя, информация за което е била изписана на информационния дисплей. Въпреки изписаното предупреждение ищцата е продължила да управлява автомобила, а не е преустановила движението му незабавно. В този смисъл съдът приема за недостоверни показанията на свид. Ф. която се явява заинтересован свидетел по смисъла на чл.172 ГПК, в частта, в която твърди, че ищцата е спряла автомобила, когато лампата на таблото е светнала. Видно от приложените снимки, автомобилът не е спрян незабавно, а едва когато от двигателя е започвал да излиза пушек, за чиято поява сочи свидетелката. Ищцата уведомила ответното дружество за настъпилата повреда и според указанията на дъщерята на управителя на ответното дружество изчакала идването на Пътна помощ, което се случило след 17 ч. Свид. Ф.заявява, че първоначално дъщерята на управителя на ответното дружество, с която комуникирали по телефона във връзка с инцидента, ги посъветвала да облекат светлоотразителните жилетки и да излязат от колата. След това им казала да се върнат на бензиностанцията, за да не „ги убият на пътя“. Те се върнали и по-късно получили обаждане от дъщерята на управителя на ответното дружество да се върнат при колата, защото идва Пътна помощ. Пътна помощ транспортирала наетия автомобил до паркинга на м-н Джъмбо, заедно с ищцата и нейната леля, където двете жени били заставени да стоят, докато не бъде заплатена дължимата сума за репатриране на автомобила в размер на 576 лв., което се случило около 21 часа. Не се оспорва и е видно от писмените и гласните доказателства /показанията на свид. Петров/, че разходите за репатриране на автомобила са заплатени от ответника и била издадена фактура от дружеството, предоставило услугата, която ищцата предала на наемодателя. Ищцата закупила два билета за автобус за 22,00 ч. от гр. София до гр. Русе за 10.12.2024 г. на стойност 58 лева, с който двете жени се прибрали в гр. Русе. Според свид. Ф.пътуването до гр. София на процесната дата с нает автомобил се налагало, защото ищцата планирала да сключи брак със сръбски гражданин на 12.12.2024 г. и около 18 ч. трябвало да се яви на определена автобусна спирка в гр. София, за да получи изпратен от годеника й документ, необходим за сключване на брака, по автобус, пътуващ от Сърбия. Документът бил взет от шофьора на репатриращия автомобил и предаден на ищцата. Ищцата не успяла да сключи брак на 12.12.24 г., а на друга дата – 16.12.24г. според приложеното брачно свидетелство. Съдът кредитира показанията на свид. Ф.в частта, в която не се опровергават от останалия доказателствен материал, с изключение на твърдението й, че след изписване на предупредителния надпис на дисплея на таблото на автомобила, ищцата веднага е спряла автомобила, той като това твърдение е в противоречие с приложения снимков материал и становището по САТЕ. Според експертизата по време на огледа автомобилът е бил с демонтирана цилиндрова глава, премахнати всмукателни и изпускателни колектори, горивни дюзи и периферия към тях. По охладителния радиатор липсвали обичайните побитости по ламелите, омазняване и прах, което навеждало на извод, че е бил подменен скоро и е на малък пробег. Според експертизата не е възможно да се идентифицират с точност засегнатите от прегряването възли, агрегати и части към процесната дата. Поради тази причина в заключението не е посочена точната пазарна стойност на ремонтните дейности по отстраняване на повредата, която може да е в широк диапазон в зависимост от конкретните увреждания. При необходимост от ремонт на двигателя, стойността на ремонта би надвишила средната пазарна стойност на автомобила, която възлизала на 2231 евро. Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните правни изводи: Съгласно чл.230 ЗЗД, ако не е уговорено друго, наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползването, за което е наета. Страните не са съставили приемо-предвателен протокол, но в договора е налице клауза, според която при наемането автомобилът е проверен и приет от наемателя в техническо състояние, отговарящо на ЗДвП. Първата регистрация на автомобила е от 2005 г. и това обстоятелство е било известно на наемателя при сключване на договора, като той се е съгласил да наеме конкретния лек автомобил. В настоящия случай договорът съдържа уговорка наемателят да заплати гаранция – депозит в размер на 300 евро, която съдържа белезите на договор за залог по чл.149 - чл.161 ЗЗД, тъй като чрез заплащане на депозита страните са постигнали съгласие чрез него да се обезпечи изпълнението на паричните задължения на наемателя, възникнали в резултат на щети или липси по време на ползването на автомобила. Съгласно чл.79 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Според чл.82 ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. В настоящото производство според указаната доказателствена тежест ищцата е следвало да докаже по предявените от нея искове точното изпълнение на нейните задължения по договора за наем, неизпълнението на ответника да й предостави изправен и годен за ползване автомобил, характера и размера на претърпените имуществени и неимуществени вреди и причинно-следствената връзка между вредите и неизпълнението на ответника. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства съдът намира предявените от А. Ю. против „ЕУРОКОНТАКТ.БГ“ ЕООД обективно съединени искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди за неоснователни и недоказани. Съгласно чл.233 ЗЗД до доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние. По делото не е доказано при предаването автомобилът да е бил повреден и да е бил в състояние, което го прави негоден за използването му по предназначение. Ищцата се е съгласила в договора, че автомобилът е в добро техническо състояние. Ищцата е изминала повече от 200 км с автомобила, без индикация за наличие на повреда, което според поясненията на вещото лице в с.з. означава, че до този момент автомобилът е бил изправен. След изписване на предупредително съобщение на таблото на автомобила, ищцата е продължила да го управлява, докато от двигателя не започнал да излиза пушек. Ищцата е следвало да съобрази поведението си със сигнализацията на таблото на автомобила и да преустанови незабавно движението, като уведоми веднага наемодателя. Като не е сторила това, тя е нарушила задълженията си по т.12 от договора. Наемодателят е уведомен на по-късен етап, когато аварията под предния капак започнал да излиза пушек. Чрез доказателствата по делото не е обоР. презумпцията по чл.233 ЗЗД относно предаването на вещта в добро състояние и съответно не е доказано неизпълнение на договорно задължение от страна на ответното дружество, да предостави годна за ползване вещ. Предвид изложеното не са налице основания за ангажиране на неговата отговорност за обезщетяване на претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди. Въпреки това съдът счита, че са налице основания за връщане на дадения от ищцата депозит в размер на 300 евро. Според т.13 от договора щетите по автомобила, настъпили при проявена от наемателя небрежност, са за негова сметка. Уговорено е депозитът да обезпечава щети, нанесени при неправомерно използване на автомобила. Според приетата САТЕ прегряването на автомобила може да е причинено от повишено налягане в охладителната система или нехерметичност на охладителната система, които е възможно да са провокирани от компрометирана гарнитура на цилиндрова глава, пукнатина в цилиндровата глава или цилиндровия блок, въздушен блок в охладителната система, неизправна помпа на охладителната система, непроходим воден радиатор и други. Точната причина не може да се установи на този етап, тъй като са налице подменени части на автомобила и не е известно какво точно е било състоянието на автомобила към 10.12.2024 г. В с.з. вещото лице посочва, че самата повреда няма връзка с поведението на шофьора. Предвид изложеното съдът приема, че не е доказано наличието на основание за задържане на депозита – гаранция, доколкото не са установени конкретните щети на автомобила и наличието на причинно-следствена връзка между поведението на водача и настъпилите щети. Дори при незабавно спиране на автомобила от наемателя при появата на предупредителното съобщение на дисплея на таблото, би било необходимо репатриране на превозното средство и за ответника отново би възникнало задължение да заплати тези разходи. Предвид изложеното искът за връщане на депозита следва да бъде уважен. По насрещния иск ответникът /ищец по този иск/ претендира заплащане на сумата от 6500 лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени от ищцата за заплащане на разноски за репатриране на автомобила и за неговия ремонт. По делото са приложени допис – поръчка от 07.02.2025 г., протокол за оглед и фактура от 07.02.2025 г. /л.70-72/ относно извършени разходи от ответника в размер на 200 лв. за ремонт на автомобила. В протокола за оглед /л.71/ се посочва, че е необходим ремонт на двигателя на стойност над 5000 лева. Въпреки това протоколът от извършен извън рамките на съдебното производство оглед не може да се приеме за доказателство, безспорно удостоверяващо необходимостта от извършване на разходи на подобна стойност. От съдебната експертиза не се установява категорично необходимостта от извършване на ремонт на двигателя и конкретна стойност на необходимите ремонтни дейности в резултат на прегряването на автомобила, настъпило на 10.12.2025 г. Извършените разходи за репатриране на автомобила ва размер на 576 лв. са доказани по размер чрез представените по делото писмени доказателства – фактура и фискален бон /л.6-7/, но съдът счита за недоказано основанието за тяхното заплащане от ответницата по насрещния иск. По делото не е установено категорично повредата на автомобила, налагаща транспортирането му от пътна помощ, да е пряка и непосредствена последица от поведението на А... Ю.. От писмените доказателства е видно, че тя е изпълнявала указанията на управителя на дружеството и на неговата дъщеря относно предоставената услуга от пътна помощ и получаване на фактура за услугата. Дори ако ответницата по насрещния иск е спряла незабавно автомобила при изписване на предупредителното съобщение на дисплея за намаляване на охладителната течност, не се изключва необходимостта същият да бъде транспортиран чрез пътна помощ до автосервиз за проверка на състоянието му. По делото не се доказа извършените разходи за пътна помощ да са непосредствена последица от недобросъвестното поведение на ответницата по насрещния иск. Предвид изложеното съдът намира за неоснователен и недоказан предявения от „ЕУРОКОНТАКТ.БГ“ ЕООД насрещен иск. На осн. чл.78 ГПК, съобразно изхода на спора, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени деловодни разноски пропорционално на уважената част на иска /който е уважен на 12,63%/ - в общ размер на 65,22 евро за държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение. В полза на ответника следва да се присъдят деловодни разноски съобразно отхвърлената част на исковете в размер на 446,71 евро. По отхвърления насрещен иск разноски в полза на ищеца по този иск не следва да се присъждат, а доколкото липсват писмени доказателства за направени разноски от ответницата по този иск, такива не се дължат и в нейна полза. Следователно по компенсация ищцата дължи на ответника деловодни разноски в размер на 381,49 евро във връзка с предявените от нея обективно съединени искове. Мотивиран така, съдът