Решение № 1999 от 18.8.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 6824/2025 г.

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК –за допълване на Решение №1514/17.06.2026 г., постановено по гр.д. №6824/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас. Образувано е по молба с вх. №••• от •••., подадена от М. С. А. с ЕГН ••••••••••, с адрес •••, чрез пълномощника й, като се прави искане за допълване на постановеното по делото Решение №1514/17.06.2026 г., постановено по гр.д.№6824/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас - в постановения по делото диспозитив не е обявена за относително недействителна сделката, обективирана в Нотариален акт за покупкопродажба № ••• за прехвърляне на 1/16 ид. ч. от ПИ •••, вписан в Служба по вписванията - гр. Бургас с № ••• на ••• С Решение №1514/17.06.2026 г., постановено по гр.д. №6824/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас съдът е обявил на основание чл. 76 от Закона за наследството по искането на М. С. А. с ЕГН ••••••••••, с адрес •••, за относително недействителен сключения между: Х. С. С. с ЕГН ••••••••••, с адрес •••, в качеството на прехвърлител, от една страна и, от друга, •••, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление •••, като приобритател, договор за замяна на недвижим имот с движима вещ, обективиран в НОТАРИАЛЕН АКТ за замяна на недвижим имот с движима вещ №•••, дело № •••/••• на нотариус Н. Н. с район на действие – Районен съд – Бургас. С решението е допуснато извършването на съдебна делба между М. С. А. с ЕГН ••••••••••, с адрес •••, Х. С. С. с ЕГН ••••••••••, с адрес •••, М. Г. Х. с ЕГН ••••••••••, с адрес •••, М. Д. Р. с ЕГН ••••••••••, с адрес •••, П. Д. А. с ЕГН ••••••••••, с адрес ••• и А. А. Ч. с ЕГН ••••••••••, с адрес •••, на следните недвижими имоти: 1. Имот с идентификатор ••• (•••) по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на град Бургас, одобрени със Заповед № ••• на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР засягащо поземления имот от 10.07.2013 г., с адрес на поземления имот: •••, с площ на целия имот от 14 038, 00 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с категория на земята: 4 /четвърта/, с предишен идентификатор ••• (•••), с номер по предходен план: имот № ••• (•••), ••• (•••), парцел ••• (•••), при съседи: поземлени имоти с идентификатори •••, •••, •••, •••, •••, •••, •••, •••, •••, •••, •••, •••, •••, •••, съставляващ съгласно Заповед № ••• на Община Бургас, издадена на основание чл. 16, ал. 5 от ЗУТ: УПИ ••• (•••) в кв. 45 (•••) по ПУП - ПРЗ на •••, с граници: УПИ •••, УПИ ••• и УПИ •••, УПИ •••, УПИ •••, УПИ •••, улица, УПИ ••• и улица, вписана в Агенция по вписванията под № •••, том •••, peг. № ••• от •••.; 2. Имот с идентификатор ••• (•••) по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на град Бургас, одобрени със Заповед № ••• на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР засягащо поземления имот от 10.07.2013 г., с адрес на поземления имот: •••, с площ на целия имот от 14038, 00 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с категория на земята: 4 (четвърта), с предишен идентификатор ••• (•••), с номер по предходен план: имот № ••• (•••), квартал ••• (•••), парцел ••• (•••), при съседи: поземлени имоти с идентификатори •••, •••, •••, •••, съставляващ съгласно Заповед № ••• на Община Бургас, издадена на основание чл. 16, ал. 5 от ЗУТ: УПИ ••• (•••) в кв. ••• (•••) по ПУП - ПРЗ на •••, с граници: улица, улица, улица и УПИ •••, вписана в Агенция по вписванията под № •••, том •••, peг. № ••• от •••.; 3. Имот с идентификатор ••• (•••) по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на град Бургас, одобрени със Заповед № ••• на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР засягащо поземления имот от 10.07.2013 г., с адрес на поземления имот: •••, с площ на целия имот от 4738,00 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с категория на земята: 9 (девета), с предишен идентификатор ••• (•••), с номер по предходен план: имот № ••• (•••), квартал ••• (•••), парцел ••• (•••), при съседи: поземлени имоти с идентификатори •••, •••, •••, •••, •••, •••, съставляващ съгласно Заповед № ••• на Община Бургас, издадена на основание чл. 16, ал. 5 от ЗУТ: УПИ •••- ••• (•••) в кв. ••• (•••) по ПУП - ПРЗ на •••, с граници: ••• - за озеленяване, край на регулация, УПИ •••, улица и •••I—за тп, вписана в Агенция по вписванията под № •••, том •••, peг. № ••• от •••.; 4. Имот с идентификатор ••• (•••) по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на град Бургас, одобрени със Заповед № •••. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР засягащо поземления имот - няма извършено изменение на КККР със заповед, с адрес на поземления имот: •••, с площ на целия имот от 15 678, 00 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, с категория на земята: 10 (десета), с предишен идентификатор - няма, с номер по предходен план: ••• (•••), при съседи: поземлени имоти с идентификатори •••, •••, •••, •••, •••, •••, •••, на осн. чл.34 от ЗС, при следните права в съсобствеността: 1/8 идеални части за М. С. А. с ЕГН ••••••••••; 1/8 идеална част за Х. С. С. с ЕГН •••••••••• ; 1/4 идеална част за М. Г. Х. с ЕГН ••••••••••; 1/8 идеална част за М. Д. Р. с ЕГН ••••••••••; 1/8 идеална част за П. Д. А. с ЕГН ••••••••••; 1/4 идеална част за А. А. Ч. с ЕГН ••••••••••. Препис от искането за допълване на решението е получено от ответника, като в срока за това е изразено становище, като се счита подадената молба за допълване за неоснователна. Изложени са подробни доводи и аргументи в тази насока. Бургаският районен съд намира молбата за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице. Районният съд намира, че не е налице необходимост от изясняване на спора, поради което не е необходимо молбата за допълване на решението да бъде разглеждана в открито съдебно заседание. По същество, БРС намира следното: По делото действително е направено възражение за обявяване на основание чл.76 от Закона за наследството, както на договор за замяна на недвижим имот с движима вещ, обективиран в НОТАРИАЛЕН АКТ за замяна на недвижим имот с движима вещ №•••, дело № •••/••• на нотариус Н. Н. с район на действие – Районен съд – Бургас, така и също на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № •••, том •••, рег. № •••, дело № •••/••• на нотариус Н. Н. с район на действие – Районен съд – Бургас, с която е прехвърлена 1/16 ид. ч. от ПИ •••, вписан в Служба по вписванията - гр. Бургас с № ••• на ••• Следва да се има предвид, че възражението е направено в рамките на съответните преклузивни срокове за това. Както е посочено и в първоначалното решение, постановено по делото, правото на сънаследника, да иска прогласяване на относителната недействителност на такова разпореждане със сънаследствения имот по чл. 76 ЗН, може да се упражни само в първата фаза на делбения процес, с инцидентен установителен иск или с правоизключващо възражение. Спорът по чл. 76 ЗН е преюдициален и обуславящ спора за собственост в делбения процес, тъй като с решението по чл. 282, ал. 1 ГПК (отм.), сега чл. 344, ал. 1 ГПК, следва със силата на пресъдено нещо да се разреши спора кой е титуляр на правото на собственост. Съдът дължи произнасяне с отделен диспозитив както в случай, че искът по чл. 76 ЗН бъде упражнен с инцидентен установителен иск, така и в случай когато правото е упражнено с възражение, тъй като мотивите на съда, дори в тях да се съдържат изводи за основателност на възражението, нямат обвързваща сила по отношение на страните. Приобретателят по сделката е ответник по иска, тъй като ако при делбата имота се падне в дял на друг съделител, разпоредителната сделка ще бъде относително недействителна и в този случай сънаследникът прехвърлител отговаря спрямо приобретателя по реда на чл. 189 и сл. ЗЗД /В този смисъл Решение № 160 от 30.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 333/2010 г., I г. о., ГК, Решение № 35 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5675/2014 г., I г. о., ГК/. Съдът не споделя доводите, изложени от ответника по това възражение – третото за сънаследниците лице •••, с ЕИК •••, което е и приобретател на идеални части от един от делбените имоти, за това, че възражението е неоснователно, доколкото и разпореждането с имота е извършено след завеждане на иска за делба, като в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл.226, ал.1 от ГПК, като с посочената разпоредба в достатъчна степен е защитен интереса на съделителите, поради което и липсва интерес от уважаване на иска по чл.76 от ЗН, доколкото и целите, които се преследват с него, са постигнати, а в производството на общо основание участват първоначалните сънаследници. Както е прието в мотивите на т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/04 г. ОСГК на ВКС, в съдебния исков процес за ликвидиране съсобствеността, възникнала по наследяване или при иск за собственост относно нейното съществуване, сделката може да се обяви за недействителна по чл. 76 ЗН по искане на сънаследника, който не желае в делбата да участвува приобретателя по нея. Правото на сънаследника да иска прогласяване на относителната недействителност по чл. 76 ЗН може да се упражни само в първата фаза на делбения процес-по арг. на чл. 279 ГПК, под формата на инцидентен установителен иск или правоизключващо възражение. Спорът по чл. 76 ЗН се явява преюдициален и обуславящ спора за собственост и в делбения процес, тъй като с решението по чл. 282, ал. 1 ГПК следва със силата на пресъдено нещо да се разреши спора за страните съделители, титуляри (съпритежатели) на правото на собственост. Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗН установява, че ако делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е нищожна. Изразът "без участието на някой от сънаследниците" се тълкува в широкия смисъл, че при всички хипотези на извършване на делба без участието на лице, от кръга на титулярите на правото на собственост, делбата е нищожна. За да се извърши делбата между действителните съсобственици, ако е заявен искът по чл. 76 ЗН, като главна надлежна страна в процеса следва да участвува сънаследника прехвърлител. Приобретателят по сделката, също има качеството на главна страна (ответник (и необходим другар по иска за прогласяване на относителната недействителност. Сънаследниците, упражнили иска си по чл. 76 ЗН, целят по отношение на тях да бъде прогласена недействителността на акта на разпореждане със сънаследствената вещ и връщането на същата в делбената маса. Между страните по сделката, актът на разпореждане е валиден, но не прехвърля права, ако искът по чл. 76 ЗН се уважи. Последиците на акта на разпореждане не се зачитат в отношенията на сънаследниците, поради което не приобретателя, а разпоредилият се с вещта или части от нея сънаследник, е носител на правото на собственост на сънаследствената вещ и делбата следва да се извърши с неговото участие. Ако във втората фаза, при извършване на делбата, разпоредената сънаследствена вещ не се падне нему в дял, то ще следва, че в отношенията между прехвърлител и приобретател актът на разпореждане макар и действителен, не може да прехвърли права. Прехвърлителятсънаследник отговаря спрямо приобретателя по реда на чл. 189 и сл. ЗЗД. Видно от тълкувателния акт, с който се преоценя вече даденото тълкуване от 1985 г. по отношение на правната природа на разпоредбата на чл.76 от Закона за наследството, основната й функция е защитна по отношение на съделителите, като спрямо тях целта е делбата да се извърши между първоначалните сънаследници, без участието на трети лица, външни за сънаследствената общност. По този начин и се охраняват техните интереси във втората фаза на делбеното производство. Действително с цитираното от ответника по възражението Тълкувателно решение № 3/2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, конституирането на приобретателя наред с прехвърлителя не е необходимо в рамките на делбеното производство, вкл. и в първата фаза на делбата, тъй като прехвърлителят участва като процесуален субституент на приобретателя, а неговата процесуалната легитимация произтича от самия закон, въпреки че не е носител на материалното право, като постановеното решение във всички случаи ще съставлява пресъдено нещо както за съделителите, така и спрямо приобретателя по въпросите дали имотът е съсобствен между съделителите и какви са делбените им права, като признатите на прехвърлителя права ще се считат за права на приобретателя. Посочено е също така, че с влизане в сила на решението по извършване на делбата съсобствеността ще се счита прекратена и спрямо приобретателя, независимо в чий дял се е паднал имотът. Ако предмет на делбата е само един имот и той бъде поставен в дял на прехвърлителя, вещноправните последици на решението ще настъпят в правната сфера на приобретателя, а ако имотът бъде поставен в дял на друг съделител, приобретателят ще има правото да получи дължимите за уравнение на дяловете суми, присъдени на прехвърлителя. Ако предмет на делбата са няколко имота и имотът, част от който е била прехвърлена в хода на делбеното производство се падне в дял на прехвърлителя, вещноправните последици на решението по извършване на делбата ще настъпят в правната сфера на приобретателя. Ако обаче този имот се падне в дял на друг съделител, приобретателят ще има правото да претендира връщане на даденото по договора от прехвърлителя - чл.192 ЗЗД. Тоест по отношение на правоотношението между прехвърлител и приобретател на практика се постига същия ефект, както и с уважаване на иска по чл.76 от Закона за наследството. Именно поради изложеното и в част от практиката на ВКС се приема, че предвид правните последици от разпоредителната сделка, извършена с идеална част от сънаследствен имот, предмет на делбено производство, но след предявяването на иска за делба, доколкото и в делбеното производство приложение намира правилото на чл. 226, ал. 3 ГПК, иск, респ. възражение по чл. 76 ЗН в същото производство биха били допустими само ако приобретателят встъпи главно в процеса /В този смисъл е Определение № 78 от 27.04.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 798/2022 г., I г. о., ГК/. Съдът не споделя посочената съдебна практика, която и няма задължителен характер, доколкото следва да се отчете, че приемане на посоченото по – горе в цитираното Определение № 78 от 27.04.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 798/2022 г., I г. о., ГК се основава на тезата за липса на правен интерес от предявяване на иск, респ. възражение по чл.76 от ЗН, поради защитата, която така или иначе се предоставя и от чл.226, ал.1 и сл. от ГПК, поради което и целта на закона е изпълнена. Следва обаче да се има предвид, че целта на закона, както и вече бе посочено по – горе и както се приема безпротиворечиво в практиката на ВКС е делбата на наследствено имущество да се реализира между наследниците на починалия, като в това производство да не участват трети за тази своеобразна общност лица, което участие би затруднило евентуално и прилагане на принципа на чл.69, ал.2 от ГПК – всеки съдилетел по възможност да получи реален дял от наследството, а неравенствата да се изравняват в пари. Погледното през посочената призма, действително и целта на разпоредбата би могла да се счита, че е изпълнена с процесуалните средства за защита, които дават институтите, регламентиращи прехвърляне на спорното право в процеса /чл.226 от ГПК/. Следва обаче да се има предвид и това, че посочените институти не възпрепятстват все пак участието на приобретателя на идеална част от делбени имоти да участва в процеса. За същият е налице възможност да вземе активно участие в процеса, при това като главна страна, като замести със съгласието на останалите съделители прихвърлителя по правилата на чл.222 от ГПК /чл.226, ал.2 от ГПК/. По съществено е обаче, че същият може да реши и да встъпи главно в процеса по реда на чл.225 от ГПК, като предяви иск против и двете страни. Следва да се акцентира и на възможността, която не се отрича, а дори напротив – изрично се приема за допустима, в Тълкувателно решение № 3/2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, за това, че третото лице – приобретател на делбен имот, респ. идеална част от него, макар и обвързано от последиците на процеса, по време на който е придобил част от спорното право, може да избере да встъпи главно в него, без да е налице нужда от съгласието на която и да е от страните по него, тоест от съделителите. Тази възможност съществува за него и при извършване на делбата, тоест във втората фаза на делбеното производство. Така и изрично в Тълкувателно решение № 3/2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС е посочено, че като лице, притежаващо самостоятелни права върху имуществото, предмет на делбата, приобретателят може да встъпи в делото и по реда на чл.225 ГПК /чл.181 ГПК/отм./. Така той ще може да упражни лично правото си да участва в производството по прекратяване на съсобствеността и да получи припадащия му се дял от делбеното имущество, включително като защити становището си за начина на прекратяване на съсобствеността. Последното именно има предвид втората фаза на делбеното производство. В настоящия случай съдът не оспорва това, че действително в делбеното производство на общо основание намират приложение правилата на чл.226, ал.1 и сл. от ГПК, както и това, че дори да не участва в процеса, приобретателят е обвързан от влязлото в сила решение. Това положение и този въпрос е разрешен със задължителната практика от ВКС и също така намира опора в правната теория. Но това не изключва изначално допустимостта, а и основателността на иск по чл.76 от Закона за наследството или възражение в тази насока, доколкото не може да се отрече правния интерес на съделителя – наследник да поиска прогласяване на относителната недействителност на сделката, с която е прехвърлена част от делбеното и сънаследствено имущество, дори и по време на делбеното производство, защото в противен случай е налице реална възможност третото лице приобретател да участва в делбеното производство, дори и в неговата втора фаза, вкл. и като главна страна, при това без изразяване на съгласие и воля за това на първоначалните съделители. За съделителя, който прави възражение по чл.76 от ЗН не е безразлично дали няма лица, които да могат да упражнят самостоятелни права в делбения процес, които да са трети за сънаследниците, вкл. и като изберат да встъпят главно, при което и същият този съделител не би могъл да се противопостави, като отрече правната възможност на приобретателя да встъпи в процеса, предявявайки самостоятелните си права, вкл. и в момента на извършване на съдебната делба. Именно за да предотврати тази възможност, следва да се налице възможност за третото лице да изпревари потенциално такива действия на приобретателя, като единственото му средство за това е именно искът, респ. възражението по чл. 76 от Закона за наследството. По тази начин със сила на пресъдено нещо се разрешава още в първата фаза на делбеното производство въпросът за прехвърлителната сделка, като се подготвя и успешното реализиране на втората фаза по извършване на съдебната делба, при гарантиране в пълна степен именно на принципа на чл.69, ал.2 от ЗН. Следва да се подчертае, че в цитираното по – горе Определение № 78 от 27.04.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 798/2022 г., I г. о., ГК не се отрича възможността за предявяване на такъв иск или възражение, но единствено в хипотезата, в която приобретателя избере да встъпи главно в процеса. Настоящият състав намира, че това разрешение не намира законодателна опора, доколкото и формално не се съдържат такива предпоставки за предявяване на иск или възражение по чл.76 от Закона за наследството. В допълнение и следва да се подчертае, че съгласно чл.225, ал.2 от ГПК третото лице – приобретател може да встъпи главно до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, а от друга страна възможността на съделителя да предяви иск или възражение по чл.76 от ЗН е до първото по делото съдебно заседание, съгласно чл.342 от ГПК, тоест допускайки такова разрешение се нарушава баланса в процеса и принципа за равенство на страните, доколкото безспорно се дава преимуществено положение на третото лице – прехвърлител, който може да избере да встъпи в по – късен момент в процеса, когато правата за предявяване на възражения и искове за съделителите в рамките на делбения процес са преклудирани. Още повече, че това трето лице може да встъпи главно и във втората фаза по извършване на делбата, когато като цяло не е допустимо разглеждане на възражения по чл.76 от ЗН. Прилагайки това разрешение би означавало да бъде обусловена възможността от оспорване на разпоредителната сделка с наследствено имущество по реда на чл.76 от ЗН да бъде обусловена не само от волята на конкретния съделител, а преди всичко от волята и действията на трето за съделителите лице, което по мнение на настоящия състав противоречи на принципите на равенство и състезателно начало в гражданския процес. Както се посочи, съвсем отделен е въпросът, че като цяло в тълкувателната практика на ВКС, а и в каузалната практика по чл.290 от ГПК, вкл. и в нормативната уредба, подобно разрешение не намира опора, поради което настоящият състав не намира за оправдано да се ограничат процесуалните възможности на съделителите да въвеждат оспорвания, вкл. и такива по чл.76 от ЗН, което безспорно би внесло и яснота в отношенията между съделителите, а и в техните отношения и спрямо приобретателя на имота, което е в интерес на целите, които предпоставя цялостния комплекс от правни норми, образуващи делбеното производство, както и нормата на чл.76 от Закона за наследството. По изложените съображения, молбата с правно основание чл. 250 от ГПК следва да бъде уважена и да се допълни постановеното по делото решение, като бъде обявена на основание чл. 76 от Закона за наследството по искането на М. С. А. с ЕГН ••••••••••, с адрес •••, за относително недействителен сключения между: Х. С. С. с ЕГН ••••••••••, с адрес •••, в качеството на прехвърлител, от една страна и, от друга, •••, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление •••, като приобритател, договор за покупко – продажба на 1/16 ид. ч. от ПИ •••, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № •••, том •••, рег. № •••, дело № •••/••• на нотариус Н. Н. с район на действие – Районен съд – Бургас, вписан в Служба по вписванията - гр. Бургас с № ••• на ••• На основание чл. 250, ал. 3 от ГПК, настоящото допълнително решение подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва първоначалното решение. Така мотивиран, Бургаският районен съд