Решение № 274 от 6.3.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 505/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК. С решение № 262515 от 27.07.2022 г., постановено по гр.д. № 10563/2020 г. по описа на Софийски градски съд, на основание чл. 108 от ЗС е признато за установено по отношение на ответника „ФИП ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 131401241, представлявано от управителя И. П. П., ЕГН ••••••••••, че ищецът И. П. И., ЕГН ••••••••••, поставен под ограничено запрещение и действащ със съгласието на своя попечител П. И. Р. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1108.58.2.59, намиращ се в сграда 2, разположена в имот с идентификатор 68134.1108.58, с предназначение за жилище, при съседи на същия етаж 68134.1108.58.2.58;68134.1108.58.2.60; под обекта 68134.1108.58.2.56; над обекта 68134.1108.58.2.62, състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащите му 3 .952 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място по силата на нотариален акт № 117, том. ІІІ, дело № 517 от 1985г. за право на собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ и е осъдено „ФИП ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 131401241 да предаде владението на имота на И. П. И., ЕГН ••••••••••. Осъдено е „ФИП ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 131401241, да заплати на И. П. И., ЕГН •••••••••• поставен под ограничено запрещение и действащ със съгласието на своя попечител П. И. Р.: на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 12 675 лева, представляваща обезщетение за ползване на процесния имот за периода 17.11.2016 г. – 31.10.2019 г., ведно със законната лихва , считано от 31.10.2019 г., като е отхвърлил иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от 21 900 лева; на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва, за периода от 17.10.2019 г. д о 31.10.2019 г. , в размер на сумата от 52.06 лева, като е отхвърлил иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от 3 000 лева и забава, за периода 17.12.2016 г. до 16.10.2019 г. Отхвърлен е предявеният от „ФИП ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 131401241, срещу И. П. И., ЕГН ••••••••••, със съгласието на попечителя му П. И. Р. насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 във вр. с чл. 34 ЗЗД, за сумата от 34 000 лева, представляваща платена продажна цена по договор за продажба на недвижим имот, извършен с нотариален акт № 43 от 28.10.2015 г., т. ІV, рег. № 10055, н.д. № 549/2015 г. по описа на нотариус, вписан под № 065 в регистъра на Нотариалната камара, район на действие – Софийски районен съд, унищожен с влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 6818/2016 г. от Софийски градски съд. Осъдено е „ФИП ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 131401241, да заплати адвокатско възнаграждение на адв. Д. Г., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, в размер на 2 182.49 лева и държавна такса по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 825.21 лева и разноски, в размер на сумата от 481.50 лева; Решението е обжалвано с въззивна жалба от „ФИП ИНВЕСТ“ ЕООД, като по отношение на исковата претенция за обезщетение за неоснователно обогатяване поради ползване на процесния имот на отпаднало правно основание по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД са изложени възражения, че доводите, че дружеството е заемало без правно основание недвижимия имот са неоснователни, тъй като до влизане в сила на решението по гр.д.№ 6818/20016г по описа на СГС е било добросъвестен владелец. Изложени са доводи, че СГС не е изложил мотиви от който момент ответникът се е превърнал в държател на процесния имот, че неправилно е прието, че от момента, в който е отпаднало основание на което се владее вещта, оттогава се дължи обезщетението. Посочено е, че за периода от предявяване на ревандикационния иск до влизане в сила на решението по него ответникът не дължи на ищеца обезщетение за недобросъвестно ползване на процесния имот за претендирания период. При новото разглеждане на делото пред въззивната инстанция процесуалният представител на въззивното дружество е заявил, че следва да се разгледа поведението на купувача, дали е било причина за унищожаването на процесния договор, от кой момент ответникът е станал недобросъвестен владелец. С решение № 1050/31.07.2023г, постановено по в.гр.д.№ 3619/2022г по описа на САС, е потвърдено решение № 262 515/27.07.2022г по гр.д.№ 10563/2020 от СГС. С решение № 87/12.02.2025г, постановено по гр.д.№ 1198/2024г на ВКС, е отменено решение № 1050/31.07.2023г по в.гр.д.№ 3619/2022г на САС в частта му, с която е потвърдено решение № 262515/27.07.2022г, постановено по гр.д.№ 105638/2020г на СГС, с което ответникът „ФИП ИНВЕСТ“ ЕООД е осъдено да заплати на И. П. И. с ЕГН ••••••••••, постановен под ограничено запрещение и действащ със съгласието на своя попечител П. И. Р., на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД , сумата от 12 675, представляваща обезщетение за ползване на процесния имот за периода 17.11.2016г до 31.10.2019г, ведно със законната лихва, считано от 31.10.2019г, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД да заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва, за периода от 17.10.2019г до 31.10.2019г в размер на сумата от 52.06лв. и е върнато делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на САС. В решението са дадени указания, че съгл. чл.71 ЗС предвижда, че добросъвестният владелец се ползва от вещта и получава добивите, които тя е дала, до предявяването на иска за връщането на вещта. Следва да с приеме, че това разрешение се прилага само в хипотезата, в която не е проведен предходен процес относно валидността на придобивното основание, легитимиращо владелеца като добросъвестен. В този случай предявяването на иска за връщането на вещта се явява момент, в който владението е смутено и е пречка владелецът да упражнява правата си по чл.71 от ЗС. В решение № 35 от 25.02.2013 г. по гр. д. № 669/2012 г. на ІІ г. о. е прието, че от гледна точка на предпоставките за приложението на чл. 71 и чл. 72 ЗС, добросъвестността се трансформира в недобросъвестност не само с предявяването на иска за връщането на вещта, но също така и при настъпването на други обстоятелства, следващи във времето момента на установяването на фактическата власт, но предхождащи предявяването на иска за връщането на вещта. Според т.11 ППВС№6/74г. при унищожение, разваляне или отменяване на придобивното основание подобрителят се обезщетява като добросъвестен владелец, ако до завършване на подобренията не е узнал за обстоятелство, послужило за отпадане на основание, и поведението му не е било причина за унищожението, развалянето или отмяната на придобивното му основание. Ако узнаването на този факт предхожда извършването на подобренията, то ликвидацията на отношенията между подобрителя и собственика на имота следва да се уреди по реда на чл.74, ал.1 от ЗС. Най-късният момент, в който владелецът може да узнае за „обстоятелството, послужило за отпадане на основанието“ е получаване на препис от исковата молба, предмет на която е претенцията на прехвърлителя за унищожението, развалянето или отмяната на придобивното му основание по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС.В същия смисъл е и решение № 15 от 20.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2207/2021 г., II г.о., в което се приема, че приобретателят узнава за недостатъка на сделката, която впоследствие е унищожена на основание чл. 31 ЗЗД , в момента на предявяването на конститутивния иск за унищожаване на договора. Считано от този момент приобретателят по договора не само добива представа за обстоятелствата, формиращи основанието на иска по чл. 31 ЗЗД, а също така е изправен и пред надлежно упражнено от съконтрагента му право да потърси защита посредством унищожаването на сделката, с което се лишава от субективната увереност, че има право да упражнява пълновластно господство върху вещта. Отсъствието на тази увереност, според мотивите към т. 11 от ППВС № 6/1974 г., е пречка приобретателят да се ползва от правата по чл. 72 ЗС за извършените подобрения, респ. – поставя край на периода, през който може да ползва вещта, без да заплаща обезщетение за това, както и да става собственик на добивите, които тя е дала. Посочено е, че в процесния случай се установява, че ответникът по делото е бил въведен във владение на процесния имот на 17.11.2016г., а производството пред СГС за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот е било образувано през 2016г. Съобразно изложеното по-горе следва, че ищецът би имал право да претендира обезщетение по чл.59 от ЗЗД от момента, в който е бил отстранен от имота само тогава, когато ответникът по делото е получил препис от исковата молба по гр.д.№6818/2016г. по описа на СГС/участващ в това производство също като ответник/ преди 17.11.2016г. Посочено е, че по делото няма данни кога „Фип Инвест“ЕООД е получил препис от разпореждането на съда по чл.131 от ГПК, исковата молба и доказателствата към нея, което е пречка да се определи периодът, за който ответникът дължи заплащането на обезщетение по чл.59 от ЗЗД, поради което за извършване на нови процесуални действия делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Указано е да се изиска и приложи служебно гр.д.№6818/2016г. по описа на СГС, за да установи на която дата ответникът „Фип Инвест“ЕООД е бил уведомен за образуваното срещу него исково производство. От приложеното гр.д.№ 6818/2016г по описа на СГС се установява, че препис от исковата молба за унищожаване на договора за покупко-продажба на недвижим имот е връчен на ответника „ФИП ИНВЕСТ“ ЕООД на 31.08.2016г., т.е. преди началото на периода по предявения иск по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД. С влязло в сила решение е установено, че ищецът И. П. И. е собственик на процесния имот, че основанието, на което ответникът е получил фактическата власт върху вещта е унищожено с влязло в сила решение по гр.д.№ 6818/2016г. по описа на СРС, поради което е отпаднало основание на ответника да владее вещта и същият дължи обезщетение за ползата, от която е лишен. Исковата претенция по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД е предявена за периода 17.11.2016г до 31.10.2019г, като началната дата на периода е след датата на връчване на препис от исковата молба на ответното дружество „ФИП ИНВЕСТ“ ЕООД за унищожаване на договора / 31.08.2016г.. По делото се установява, че ответникът е ползвал процесния имот за посочения период, след като е бил въведен във владение. Съобразно заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза се установява, че обезщетението за ползване за процесния период се изчислява на 12 675лв., а лихвата за забава върху главницата е 52.06лв. Лихвата за забава върху обезщетението се дължи от изпращане на покана до ответника за плащането, която се установява, че му е връчена на 16.10.2019г. Ищецът е изпратил покана на ответника да плати това обезщетение, която е връчена на 16.10.2019г., поради което лихвата за забава се дължи за периода 17.10.2019г до 31.10.2019г в размер на 52.06лв. Възраженията на ответника, че не е установено от кой момент се дължи обезщетението, са неоснователни, с оглед изложените мотиви на ВКС и цитираната съдебна практика. Въз основа на изложеното следва да се осъди „ФИП ИНВЕСТ“ ЕООД да заплати на наследника на И. П. И., ЕГН ••••••••••- П. И. Р., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 12 675 лева, представляваща обезщетение за ползване на процесния имот за периода 17.11.2016 г. – 31.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 31.10.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва, за периода от 17.10.2019 г. до 31.10.2019 г., в размер на сумата от 52.06 лева, за периода 17.12.2016 г. до 16.10.2019г. Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено на основание чл.271 ГПК.