Решение № 713 от 30.5.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 401/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0002531 / 10.12.2025 година на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на С. М. К., ЕГН ••••••••••, за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 6, буква В от Наредба № 11 / 3.07.2001 година за движение на извънгабаритни и / или тежки пътни превозни средства е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева (1533,80 евро) на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДП). В Жалбата си С. М. К. моли за отмяна на Наказателното постановление като с доводи за незаконосъобразност и необоснованост, както и за прекомерност на наложената глоба. Редовно призован, жалбоподателят не се явява в съдебно заседание за лично и непосредствено упражняване правото си на защита. Въззиваемата страна Началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Пловдив, редовно призован, не се явява, не изпраща представител, не взема становище по Жалбата. След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалваното наказателно постановление, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното: Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледани по същество е неоснователна. От фактическа страна: По силата на Трудов договор № 114 / 09.09.2025 година жалбоподателят работи в отдел „Строителна механизация“ на „Ири Транс 15“ ЕООД, ЕИК •••, •••, на длъжност: •••, с код по НКПД 83322008. През деня на 24.11.2025 година в изпълнение на задълженията си по трудовото правоотношение С. К. работи с камион „МАН ТГС“ с рег. № •••, категория N3, собственост на „Ири Транс 15“ ЕООД, за което е издаден Пътен лист серия ВА № 484948 / 24.11.2025 година, че моторното превозно средство е технически изправно и шофьорът му е годен да го управлява. Така към обяд С. К. отива до Кариера „Мулдава“ на „НВГ Трейдинг“ ООД и товари фракция 0/63 (несортиран трошен камък, скална маса) за което от изпращача „Ес Пропърти“ е издадена Товарителница серия М № 518057 / 24.11.2025 година с адрес на натоварване: Мулдава и адрес на разтоварване: Стряма, както и от „НВГ Трейдинг“ ООД е издадена Кантарна бележка № 123796 / 24.11.2025 година, съгласно която натовареното моторно превозно средство е с бруто тегло 43,520 това, с тара 16,400 това и нето тегло на товара 27,120 тона. Документите са връчени на водача и то тръгва обратно по маршрута си. На същата дата – 24.11.2025 година, М. Т. Н. (инспектор в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Пловдив) – актосъставител, и колегата му К. С. К. изпълняват задълженията си на главен път I-8 в посока град Пловдив (в близост до комплекс Кемера), когато виждат по пътя да се движи товарният автомобил „МАН ТГС“ с рег. № ••• и го спират за проверка. Двамата са униформени, с жилетки с инициали на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с баджове и са оборудвани със стоп-палка. Спреният камион е без ремарке, с четири оси, две от които управляеми, като при проверката инспекторите установяват самоличността на водача, който им представя съответните документи, включително копие на Лиценз № 1158560022 на Общността за превоз на товари. Така служителите на Автомобилната администрация по Кантарната бележка констатират, че общото тегло надвишава нормите на максимално допуснимата маса на пътно превозно средство за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, от 32,000 тона, като превишението на допустимата маса е с 11,520 тона, а на „Ири Транс 15“ ЕООД няма издаден от документ за претоварване или извънгабаритен товар. За констатациите на С. К. от М. Н. на място е съставен и връчен срещу подпис Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 00830 / 24.11.2025 година за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДП във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 6, буква В от Наредба № 11 / 3.07.2001 година. Въз основа на Акта е издадено атакуваното Наказателно постановление. Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция актосъставител в качеството на свидетел, които се кредитират като обективни и логични, и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства – приложените по административнонаказателна преписка и представените от жалбоподателя. От правна страна: По фактически установеното правилно от наказващия орган се сочи нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 6, буква В от Наредба № 11 / 3.07.2001 година за движение на извънгабаритни и / или тежки пътни превозни средства. Съгласно визираната разпоредба от ЗДП Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението и в случая това е точно Наредба № 11 / 3.07.2001 година (издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 65 от 24.07.2001 г.), чийто чл. 6, ал. 1, т. 6, буква В предвижда: Допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, е за моторни превозни средства, както следва: моторно превозно средство с четири оси с две управляеми оси – 32 t. Точно нарушението е подведено и под санкционната норма на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДП, съгласно която: Наказва се с глоба 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред, управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В случая няма спор, че на инкриминираната дата С. К. е водач по смисъла на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДП, а главен път I-8 е отворен за обществено ползване път по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДП и от административнонаказателната разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДП ясно се установява, че при управление на пътно превозно средство (каквото е „МАН ТГС“ с рег. № •••), което надвишава допустимата максимална маса съгласно нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, отговорността е за водача. Факт е, че от нарушението няма настъпили обществоопасни последици като резултат, но това е формално нарушение, на просто извършване и от обективна страна е довършено с факта на осъществяването на изпълнителното му деяние, без необходимост от определен вредоносен резултат, а като е управлявал на 24.11.2025 година камион с 11,520 тона превишаване над допустимата маса от 32,000 тона, С. К. е осъществил състава на това вменено му в отговорност административно нарушение. От субективна страна нарушението е извършено умишлено, защото като водач на моторно превозно средство и то професионален шофьор, жалбоподателят е длъжен да знае правилата за движение, разпоредбите на подзаконовите нормативни актове, свързани с тези правила, и техническите показатели на машината, която управлява, а Кантарна бележка № 123796 / 24.11.2025 година, в която ясно е посочена нетната маса на товара, му е връчена срещу подпис, но въпреки това С. К. съзнателно управлява претовареният камион на „Ири Транс 15“ ЕООД при липса на издаден от документ за претоварване или извънгабаритен товар. Несъстоятелни са защитните доводи за некомпетентност на проверяващите инспектори и наказващия орган и за необективност при установяване на нарушението, защото контролните органи не са използвали везна и рулетка при проверката. Нарушението е установено въз основа на официален документ – Кантарната бележка, в която са посочени бруто теглото, тарата и нето теглото на товара, а допустимата максимална маса на пътното превозно средство с рег. № ••• е отразена в свидетелството му за регистрация. Компетентността на М. Н. да осъществява контрол по прилагането на закона при извършването на превози на пътници и товари с моторни превозни средства и да съставя актове за установяване на административни нарушения е определена в чл. 91 и чл. 92 от Закона за автомобилните превози, а на наказващия орган да издава наказателни постановления – със Заповед № РД-08-107 / 29.02.2024 година на министъра на транспорта и съобщенията. Що се отнася до аргументите за прекомерност на наказанието – то е в съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН: глобата е точно фиксирана от законодателя и наказващият орган не може да определя размера й. Тук трябва да се отбележи, че според настоящия съдебен състав тази санкция не нарушава чл. 49, параграф 3. от Хартата на основните права на ЕС и Директива 96/53/ЕО и глобата не се явява несъразмерна на конкретното нарушение, защото превишаването е с 36% над допустимата максимална маса по чл. 6, ал. 1, т. 6, буква В от Наредба № 11 / 3.07.2001 година и съгласно т. 4 на Приложение І „Групи нарушения на Директива 96/53/ЕО на Съвета (Правила за масата и размерите)“ от Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18 март 2016 година, това претоварване с 11,520 тона попада в т. 3 на чл. 1 (надхвърлена максимално допустима маса за превозни средства от категория N3), като „най-тежко нарушение“: над 20%. И Актът, и Наказателното постановление са конкретизирани по време, място и извършител и са в съответствие с всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН и при издаването им няма неяснота и / или липса на пълнота при описание на обстоятелствата, очертаващи от обективна страна състава на нарушението, за да се счете, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Не са налице и условията на маловажен случай по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от Допълнителната разпоредба на ЗАНН, защото нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, а трябва също да се отчете, че при претоварването на превозното средство, освен, че се руши пътната инфраструктура, се затруднява и маневреността на превозното средство – потрудно се изнася и спира по-бавно, с което се създава потенциална опасност за здравето и дори живота на другите участници в движението, предвид тонажа на машината. С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски, но не се претендират и не са представени доказателства за такива. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Районен съд - Пловдив, ХІІ наказателен състав