Решение № 71 от 11.2.2026 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 464/2025 г.

Предявени обективно съединени искове по чл.515 от КЗ ввр. чл.513 от КЗ ввр. чл.511 ал.3 ввр. ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД и чл.84 ал.3 от ЗЗД. Производството по делото е образувано по предявени от Г. Т. М. и Й. М. А.(двамата чрез адв.М. М.И. от ЛАК) и Т. Т. М.(чрез адв.С. М.В. от ЛАК) срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ гр.С. кумулативно, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 511, ал. 3, във връзка с ал. 1 от КЗ ввр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД. Проц.представители на ищците развиват съображения, че на 25.07.2024г. в с.В. Общ.В.Т., А.И.A.I./ -* гражданин, управлявайки товарен автомобил - влекач „Рено“ с рег. № •••••• с прикачено полуремарке „Тирсан“ с рег.№••••••, при нарушаване правилата за движение по пътищата предизвикал пътнотранспортно произшествие, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на Т. М. М., който е баща на Г. Т. М. и Т. Т. М. и брат на Й. М. А.. Посочва, че с влязла в сила присъда по НОХД № 528/2024г. по описа на ВТОС водачът на товарния автомобил е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал.1 б. „в" във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20 ал. 1 от ЗДвП. Посочва, че в резултат на ПТП на ищците са нанесени непоправими неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от възникването на същото, които се изразяват във внезапното прекъсване на съществувалата между починалия и роднините му силна духовна и емоционална връзка /сочещи на силна привързаност и трайни емоционални връзки, между тях/, интензитета и необратимия характер на понесените морални болки и страдания, които всички ищци са претърпели и търпят заради загубата на своя близък. Навежда доводи, че към момента на настъпване на ПТП за процесния товарен автомобил е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в Република Т., зелена карта по полица, валидна до 20.02.2025г., като от справка в официалния сайт на ответника се установява, че няма кореспондент от * страна, поради което е приложима разпоредбата на чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ. Посочва, че с молба от 12.02.2025г. ищците са отправили искане до ответника да изплати справедливо обезщетение относно претърпените от ищците неимуществени вреди, причинени им в резултат на настъпилото ПТП, по която е образувана застрахователна преписка (щета) с № № BG- 25-TR-00•••, по което ответникът е определил обезщетение за първите двама ищци и е отказал изплащане на такова, с което те не се съгласили. Твърди, че с платежно нареждане от 13.05.2025г. на ищците е изплатена сумата в размер на 322 554.00 лева - по 160 000.00 лева за първите двама ищци, ведно с разноските по извършеното погребение, а на Й. М. не е преведено обезщетение. Посочва, че така предложените и изплатени обезщетения са крайно занижени, предвид нанесените неимуществени вреди, съпоставени със съдебната практика в такива случаи. Направено е искане: Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ - град С. да бъде осъдено да заплати на Г. Т. М., сумата в размер на 90 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 25.07.2024г., при което е починал баща й Т. М. М., която сума се явява разликата между претендираната пред ответника /250 000 лв./ и изплатената от него /160 000 лв./, както и сумата в размер на 3 010.69 лева, представляваща обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 12.02.2025 година до 15.05.2025 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 16.05.2025 година до окончателното изплащане на задължението; Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ - град С. да бъде осъдено да заплати на Т. Т. М., сумата в размер на 90000.00лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 25.07.2024г., при което е починал баща му Т. М. М., която сума се явява разликата между претендираната пред ответника /250000.00лв./ и изплатената от него /160000.00лв./, както и сумата в размер на 3010.69лв, представляваща обезщетение по чл.86 ал.1 от ЗЗД за периода от 12.02.2025г. до 15.05.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 16.05.2025г до окончателното изплащане на задължението; Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ - град С. да бъде осъдено да заплати на Й. М. М., сумата в размер на 100000.00лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 25.07.2024г., при което е починал брат й Т. М. М., както и сумата в размер на 3345.21лв., представляваща обезщетение по чл.86 ал.1 от ЗЗД за периода от 12.02.2025г. до 15.05.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 16.05.2025г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира да бъдат присъдени направените от ищците разноски по делото. Чрез представените писмени защити по реда на чл.149 ал.3 от ГПК процесуалните представители на ищците правят възражения за прекомерност на адв.възнаграждение на процес.представител на ответното сдружение. Ответникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“(чрез адв.Т. Хр.Я. от САК) оспорва предявените искове. Не оспорва валидността на застрахователното правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, система „Зелена карта“ за товарния автомобил, управляван от виновния водач, сключен с * застрахователна компания, валиден към датата на ПТП; вината на водача на товарния автомобил А.И.A.I./ за реализиране на ПТП; че пред ответника на 12.02.2025г. е заведена извънсъдебна претенция от ищците за изплащане на застрахователно обезщетение, като посочва, че с извършеното извънсъдебно плащане ответникът е обезщетил и репарирал изцяло претърпените от ищците неимуществени и имуществени вреди, поради което предявените искове се явяват неоснователни. В условията на евентуалност оспорва същите по размер, като завишени и несъответни на твърдените като претърпени вреди, принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД и съдебната практика по сходни на настоящия случаи за годината на реализиране на ПТП. Посочва, че в исковата молба не се сочат конкретни твърдените за претърпени от ищците неимуществени вреди. На следващо място оспорва материалноправната легитимация на ищцата Й. М. М. да получи обезщетение за твърдените като претърпени в причинна връзка със смъртта на брат и Т. М., произтекла от процесното ПТП, тъй като не е лице от кръга лицата имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния родственик - брат. Твърди, че между ищцата и починалия от ПТП не е установена трайна емоционална връзка, както и че ищцата е претърпяла по-големи обем, интензитет и продължителност вреди от обичайните при смърт на близък от тази степен на родство. Навежда доводи, че доколкото главните искове са неоснователни, такива са и искове за законна лихва по чл.86 от ЗЗД. Претендира разноските по делото в т.ч. и адв.възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждения на процес.представители на ищците, само ако същите надхвърлят съответния размер по Наредба№1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съдът, след като събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на ГПК, приема за установено следното: На 25.07.2024г. в с.В., община В. Т., А.И.A.I./ - * гражданин, управлявайки товарен автомобил - влекач „Рено” с per.№•••••• с прикачено полуремарке „Тирсан“ с per.№••••••, собственост на НМС D.L., Република Т., при нарушаване правилата за движение по пътищата предизвикал пътнотранспортно произшествие, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на Т. М. М. от гр. Л.. По повод настъпилото пътнотранспортно произшествие е образувано ДП№689/2024г. по РУМВР В.Т.(пр.преписка вх.№2684/2024г. на ВТОП) за извършено престъпление по чл. 343, ал.1 б. „в“ ввр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.16, ал.1, т.1, чл. 20 ал.1 от ЗДвП. След приключване на разследването по досъдебното производство по внесен Обвинителен акт на ВТОП е образувано НОХД№528/2024г. на ВТОС. Производството е приключило с влязла в законна сила на 28.10.2024г. осъдителна присъда, като А.И.A.I./, е признат за виновен за това, че на 25.07.2024г., в с.В. Общ.В.Т., на път 11-55 км•• (гр.В.Т. - гр.Г.), при управление на моторно превозно средство тов.влекач „Рено“ с per.№•••••• с прикачено полуремарке „Тирсан“ с per.№••••••, собственост на ХПЦ Д.Л. /ПМС D.L./, Република Т., със скорост от 88.9km/h навлязъл в лентата за насрещно движение, с което нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП(„На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“) и чл.21 ал.1 от ЗДвП(„При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство (категория С+Е) е забранено да превишава следните стойности на скоростта, в km/h, в населено място - 50km/h“) и по непредпазливост причинил смъртта на Т. М. М. от гр.Л., поради което и на основание чл. 343, ал. 1 б.„в“, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, вр. чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, вр. чл. 36 от НК, вр. с чл.373, ал. 2 от НПК и чл. 58а, ал.1 от НК, му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири години, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, вр. чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, е намалено с 1/3 и е определено окончателно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години и осем месеца. На основание чл.66 ал.1 от НК, е отложено изпълнението на така наложеното наказание от две години и осем месеца „Лишаване от свобода“, с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. Приспаднато е, на основание чл.59 ал.1 т.1 от НК, времето, през което А.И.A.I./, е бил задържан и по отношение па него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, при което един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода, считано от 25.07.2024г. до влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, А.И.A.I./ е бил лишен от право да управлява МПС, за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. От страна на ответното сдружение не се спори механизма на ПТП, установен и в нак.производство, както и вината на водача А.И.A.I./. Не се спори валидността на застрахователното правоотношение, възникнало по силата на застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“, система „Зелена карта“ №637015••• за МПС - тов.влекач „Рено”, с рег.№••••••, ведно с прикачено към него полуремарке „Тирсан“ с рег.№••••••, сключен от собственика на тоВ.та композиция с * застрахователна компания “T.S A.S.”, валиден към 25.07.2024г. - датата на ПТП. На 12.02.2025г. пред Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ била заведена извънсъдебна претенция от ищците за изплащане на застрахователно обезщетение, както и извършеното извънсъдебно плащане по заведената претенция. По заведената извънсъдебна претенция от Г. Т. М. и Т. Т. М. ответното сдружение заплатило извънсъдебно обезщетение на всеки от тях в общ размер на 322554.00лв., както следва: - 160000.00лв. - обезщетение за неимуществени вреди на ищцата Г. Т. М., претърпени от смъртта на баща и Т. М. М., произтекла от ПТП; -160000.00лв. - обезщетение за неимуществените вреди на ищеца Т. Т. М., претърпени от смъртта на баща му Т. М. М., произтекла от ПТП; -2554.00лв. - имуществени вреди на Г. Т. М., представляващи разходи във връзка е погребението на баща и Т. М. М.. По делото са ангажирани гласни доказателства. Св.Д. Г.Н.а(съседка на Т. М.) познава Т. М. и сестра му Й. М.. Двамата имали наследствено жилище в кооперацията, като преди инцидента Й. М. се била изнесла. Т. М. и Й. М. имали силна връзка. След развода си Т. М. се бил пренесъл в наследственото жилище, като Й. М. му освободила хола и помогнала да си пренесе багажа. Всяка седмица си идвала и готвела, тъй като Т. М. пътувал. Били непрекъснато заедно. Майката на Т. и Й. М.и почина една година преди Т.. На погребението Т. М. близките му били съкрушени. След погребението свидетелката често виждала Й. М., която и споделяла, че много и липсвал брат и Т.. Св.М.М.П(майка на Г. М. и Т. М. и бивша съпруга на Т. М.) твърди, че се развели с Т. М. една година преди инцидента, но останали в добри отношения и поддържали връзка. С Й. М. била в добри отношения – виждали се по събирания, на гости, по празници, с поводи и без поводи... Т. М. и Й. М. се уважавали и разбирали - доста добри отношения имаха като за брат и сестра. Й. М. останала да живее в жилището на родителите си. Свекървата и починала една година преди смъртта на Т. М.. След като свидетелката се разделила с Т. М., той отишъл да живее в жилището на майка си. Сестрата Й. М. ходела да помага на брат си Т. М., когато той се прибирал от път – почиствала, готвела, перяла… След инцидента, децата тежко приели смъртта на баща си, макар да са силни по характер. Наблюдавала се голяма промяна в поведението им. Г. М. станала позатворена, по-изнервена. Личните си неща, Т. М. споделял с баща си Т. М.. Т. М. израснал много след инцидента - наложи му се да бъде мъжът вкъщи(„изведнъж пораснал“)… След инцидента се прибрал в гр.Л. при майка си. Г. М. учела „Фармация“ в гр.В.. Основно издръжката се поемала от баща и Т. М.(Т. М. бил материалната подкрепа, а св.М.М.П – моралната…). Св.П.Г.Ц.(живеещ на семейни начала с Г. М.) твърди, че Г. М. била много близка с баща си Т. М.. Първоначално живеели в гр.Л., но по-късно отишли да живеят в гр.В., където Г. М. продължила образованието си(„фармация“). Г. М. доста тежко прие инцидента емоционално. Не можела да учи, да спи… Постоянно била разстроена. Свидетелят често контактувал с Т. М., който след инцидента се върнал в Л., след като бил на работа във В., за да е по-близо до близките си. Не знаел какво да прави. Било му тежко. Година преди неговата смърт, Т. М. се развел и със сестра си Й. М. станали още поблизки. След като разгледали записа от инцидента(записан от тол-камера и разпространен в социалните мрежи) доста се разстроили. Доста тежко приели това, да виждат баща си, как тирkaмион го връхлита и избухва в пламъци. На погребението на Т. М. били дошли най-близките му хора. За Г. М. се грижили родителите и(М.М.П и Т. М.). Баща и Т. М. се опитвал всячески да помага и финансово. Съдът, съобразявайки разпоредбата на чл.172 от ГПК, кредитира свидетелските показания и им дава вяра, които са плод на непосредствени впечатления. Същите не влизат в противоречие с останалия доказателствен материал и кореспондират с обективната истина, макар истината да е достъпна само ретроспективно… По делото е допусната и приета комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза. На базата на наблюдение, събеседване и използването на различни тестови методики вещите лице дават отговор на поставените задачи. Отчетено е, че не съществуват по делото обективни данни(медицински документи) за психичното здраве на Й. М. преди датата на ПТП. Данни за психичното състояние се извеждат от анамнестичните данни и психиатричния преглед на Й. М. М.. Според вещите лице характерът на връзката(от най-ранно детство и до момента на смъртта на Т. М.) между Й. М. и брат и Т. М. е силно емоционална, съчетаваща дълбока любов, подкрепа, споделени спомени, ценно приятелство и доверие, подпомагано от насърчаване на позитивното взаимодействие, разбиране и споделяне. Контактите между сестрата и нейния брат в ежедневието са се изразявали повече в разговори по телефона(споделяне на проблеми, на позитивни и негативни преживявания, в даване на съвети и осъществяване на емоционална и физическа подкрепа), поради факта, че Т. М. е пътувал постоянно извън страната, а и в Р.България, но се е прибирал в гр.Л. само за почивните дни. От страна на Й. М. се осъществявала помощ при отглеждане на децата на Т. М.; грижи след развода му(предоставя му наследствения си апартамент, готвене, поддръжка на апартамента, емоционална подкрепа в тежки за него ситуации…). От страна на Т. М. се осъществявала финансова помощ по отношение на Й. М., физическа помощ, емоционална подкрепа. Внезапната смърт на Т. М. е повлияла изключително негативно на психическо и емоционално състояние Й. М., изразяващо се в преживяване на негативен стрес(тъга; безпомощност, свързана с тревожност; умора, преживявана като апатия; раздразнителност; страх…). Й. М. все още не може да преодолее загубата на брат си. Преживяванията на ищцата М. в резултат на настъпилото травматично събитие са с характер на негативен стрес или т.н. дистрес. От една страна тя е оценила тази ситуация като носеща и силна вреда и заплаха за психичното и оцеляване, но не е намерила у себе си достатъчно ресурси, за да се справи с нея. При М. се развивало разстройство в адаптацията(протрахирана депресивна реакция - състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство, което нарушава социалното функциониране, което възниква в периода на адаптация към значими жизнени промени или към последиците на стресогенно житейско развитие…). Вещите лица, отчитайки личностните характеристики на Й. М., считат, че психичното и състояние ще се подобрява с течение на времето и тя ще намери в себе си ресурси за справяне, които ще намалят до минимум нейната тревожност; скръб, депресия и другите негативни емоции. Й. М. съобщава, че във връзка със смъртта на нейния брат приемала билков медикамент Д.(валериан и маточина), като след консултация с невролог на 09.12.2025г. била изписана терапия с успокоителен медикамент Р. 2x1таб.(растителен лекарствен продукт). В случай, че Й. М. е била потърсила своевременно специализирана помощ от психиатър и е предприела лечение, тревожно-депресивната симптоматика би отзвучала за по-кратък период. Съдът споделя изводите на вещите лица в изготвеното заключение и му дава вяра. Същото не е оспорено от страните по делото. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Нормата на чл.511 ал.1 от КЗ регламентира: в случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Р.България с участието на виновен водач, който управлява МПС, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва от: кореспондента за територията на Р.България на застрахователя на виновния водач; бюрото - в случаите, когато няма кореспондент за територията на Р.България на застрахователя на виновния водач или когато има кореспондент за територията на Р.България на застрахователя на виновния водач, но съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата, Сдружение „НББАЗ“ е приело решение да ликвидира щетата. Не се спори валидността на застрахователното правоотношение, възникнало по силата на застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“, система „Зелена карта“ №637015••• за МПС - товарен автомобил - влекач „Рено” с рег.№••••••, ведно с прикачено към него полуремарке „Тирсан“ с рег.№••••••, сключен от собственика на тоВ.та композиция с * застрахователна компания “T.S A.S.”, валиден към 25.07.2024г. - датата на ПТП. Установи се, че за *та застрахователна компания “T.S A.S.” няма кореспондент за територията на Р.България на застрахователя, поради което е приложима разпоредбата на чл.511 ал.1 т.2 от КЗ(…в случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Р.България с участието на виновен водач, който управлява превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва от бюрото - в случаите, когато няма кореспондент за територията на Р.България на застрахователя на виновния водач или когато има кореспондент за територията на Р.България на застрахователя на виновния водач, но съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата бюрото е приело решение да ликвидира щетата…). Според чл.511 ал.3 от КЗ в случаите на чл.511 ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако кореспондентът или бюрото не са се произнесли по подадената претенция в срока по чл.496 ал.1 от КЗ, отказано е изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като съответно се прилага чл.380 от КЗ, поради което процесуална предпоставка за допустимост на иска е извънсъдебно заявена претенция за доброволно уреждане на спора. С оглед данните за депозирана претенция пред Сдружение „НББАЗ“ и изтекъл срок по чл.380 от КЗ(по делото липсват данни бюрото да се е произнесло в тримесечния срок по чл.496 ал.1 от КЗ, което обстоятелство не се оспорва от ответника по настоящото дело), съдът намира депозираните искови претенции за процесуално допустими. Легитимацията на ответника Сдружение „НББАЗ“ се аргументира и с разпоредбата на чл.513 ал.1 от КЗ, съгласно която, в случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл.511 ал.1 или ал.2 от КЗ, и при спазване на реда по чл.511 ал.3 от КЗ, Сдружение „НББАЗ“ е единствено процесуално легитимирано пред компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу застрахователя на виновния водач. С Тълкувателно решение от 21.06.2018г. по тълк.дело№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление№4/25.05.1961 г. и Постановление№5/24.11.1969г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В този най-близък кръг увредени са децата, родителите и съпругът, включително и фактическият съжител. Така, по изключение право да търси обезщетение има и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалата и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. За основателността на предявените искове по делото следва да бъде доказано кумулативното наличие на следните предпоставки: -вреди, които стоят в причинна връзка с осъществено застрахователно събитие; -наличие на застрахователен договор, по който застрахован е причинителя на вредата. Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Вредата подлежи винаги на репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и виновно деяние. Отговорността на застрахователя при деликт е гаранционно-обезпечителна и се определя от предмета на имущественото застраховане. В съответствие с правилото на чл.154 ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, ищците следва: -да докажат противоправно поведение на соченото за делинквент, причинило процесното ПТП, лице, от което е настъпила смъртта на Т. М. М.(баща на Г. Т. М. и Т. Т. М. и брат на Й. М. А.; -да установят и характера и интензитета на търпените вреди по повод смъртта на близкия им. За упражняване на прякото право на увредените лица не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на присъдено нещо, но в случая причинителят на ПТП е осъден с влязла в сила присъда. Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в законна сила присъда на наказателния съд, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на извършителя. Оттук следва, че присъдата е задължителна и за това, доколко е извършено деянието от подсъдимия по наказателното дело. Относно обстоятелствата, посочени в чл.300 от ГПК, присъдата се ползва със сила на присъдено нещо. Това се отнася до елементи от фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане - деянието, наличността на вреди, причинната връзка между него и вредите. Следователно противоправното поведение на А.И.A.I./ - водач на товарен автомобил-влекач „Рено” с прикачено полуремарке „Тирсан“, чиято гражданска отговорност е застрахована от * застрахователна компания “T.S A.S.”, която няма кореспондент за територията на Р.България, е установено, както се посочи, със задължителен акт за гражданския съд, с който е установено извършването на престъпление(чл.343 ал.1 б.„в“ ввр. чл.342 ал.1 от НК ввр. чл.16 ал.1 т.1 и чл.21 ал.1 от ЗДвП), изразяващо се в нарушения на ЗДвП, в резултат от което е причинена и смъртта на Т. М. М.. Това противоправно вредоносно поведение е обуславящо за възникване на отговорността на ответника, застраховал гражданската отговорност на причинителя на вредите. Доводи, с които се отрича противоправността на поведението на застрахования при ответника водач, са недопустими на този етап от производството. Съгласно ППВС№4/1968г. при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане на тяхното значение за размера на вредите. При причиняване на смърт за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от значение са възрастта на пострадалия, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия и редица други конкретни обстоятелства, в т.ч. и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че между ищците Г. Т.М. и Т. Т.М. и баща им Т. М.М. е съществувала близка емоционална връзка, за която свидетелстват разпитаните по делото св.М.М.П(майка на Г. М. и Т. М. и бивша съпруга на Т. М.) и св.П.Г.Ц. (живеещ на семейни начала с Г. М.), които показания съдът прецени с оглед на всички други данни по делото и съобразявайки се с чл.172 от ГПК. Съдът счита, че следва да кредитира показанията на тези свидетели, тъй като същите като лица от най-близкия родствен кръг около ищците и имат преки и непосредствени възприятия от съществуващите взаимоотношения между баща и дъщеря и баща и син, и от последиците от загубата на родителя в психиката на ищците Г. Т.М. и Т. Т.М.. От показанията на посочените свидетели се установява, че бащата и двете деца са поддържали близки лични контакти, нямали са конфликти и между тях е съществувала емоционална връзка каквато е тази между родител и дъщеря/син, както и факта, че и към момента ищците продължават да изпитват болки и страдания от загубата на баща си Т. М.М.(починал на 25.07.2024г. в резултат на ПТП) и трудно ще преживеят смъртта му. Житейски приемливо и достоверно звучат показанията на свидетелите, за това, че Г. Т.М. и Т. Т.М. са приели тежко внезапната загубата на баща си, както и че скърбят за загубата му. Специфичното е, че стойността на неимуществената вреда не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта навлиза в неимуществената сфера на пострадалия/увредения и е част от неговия психо-емоционален статус, който няма как да бъде обективно установен. В тази насока възприятия се съдържат в показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават известна светлина за претърпените от увредените лица болки и страдания. Размерът на дължимото обезщетение във всеки конкретен случай следва да се прецени по справедливост, като се отчитат понесените от увреденото лице болки и страдания, а и неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор - конкретния психо-емоционален статус на пострадалия(субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето, възрастта му и др.). С оглед изложеното, съдът счита, че е налице основание за ангажиране отговорността на ответника за причинените на Г. Т.М. и Т. Т.М. неимуществени вреди, свързани с претърпените от тях болки, страдания и негативни изживявания, последица от смъртта на баща им Т. М.М., като се отчете обстоятелството, че към датата на смъртта бащата на ищцата е бил на около 47г., активен, трудоспособен и в добро здравословно състояние. Смъртта му е настъпила внезапно. Между баща и дъщеря, както и между баща и син са съществували силни и емоционални връзки, като отношенията им са били много добри, макар и да не са живели в едно домакинство, но при установената близост между членовете на фамилията. Липсата на бащата е голяма, като е необходимо време ищците да свикнат с мисълта, че баща им вече го няма. При анализа на всички обективни обстоятелства в конкретния случай - причинените болки и страдания в резултат на смъртта на Т. М.М., съобразявайки възрастта на пострадалия, продължителността и степента на претърпените болки и страдания, продължаващото състояние да потиснатост от страна на Г. Т.М. и Т. Т.М. вследствие загубата на баща им и след съобразяване с конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, които съдът следва да отчита като критерий за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, съдът намира за справедливо претърпените болки и страдания да се остойностят в идентичен размер от по 220000.00лв. за всеки от Г. Т.М. и Т. Т.М.. Като от обезщетенията следва да се приспадне заплатените извънсъдебно обезщетения от ответника в размер на по 160000.00лв., поради което се дължат такива в размер на по 60000.00лв. (30677.51€) за Г. Т.М. и за Т. Т.М. – двамата като деца и законни наследници на Т. М.М.. При определяне на дължимите се по справедливост обезщетения за вреди съдът съобразява и стандарта на живот в страната към момента на деянието м.юли.2024г., доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване. При съобразяване на тези критерии съдът намира, че така определеното обезщетение в посочения размер отговаря на обществените изисквания за справедливост. В останалите части до пълния предявен размер от по 90000.00лв.(46016.27€) исковете се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят. Както е посочено в мотивите на цитираното Тълк.решение от 21.06.2018г. по тълк.дело№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в Постановление№4/25.05.1961г. и Постановление№5/24.11.1969г. на Пленума на ВС, че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. За българската народопсихология връзката между брат/сестра, съответно брат/брат се характеризира с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Това, обаче само по себе си не е достатъчно от гледна точка на справедливостта да обоснове право на обезщетение по чл.52 от ЗЗД. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни(като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Необходимо е допълнително да са налице и конкретни житейски обстоятелства, въздействали върху тези отношения и променили същите по начин, че те да се различават от обичайното за българското семейство. От събраните по делото доказателства(св.показания) се установява, че между ищцата Й. М.М. и брат и Т. М.М. са съществували близки взаимоотношения, помагали си взаимно. От страна на Й. M.М. се осъществявала помощ при отглеждане на децата на Т. M.М.. След развода си Т. М.М. се бил пренесъл в наследственото жилище, като Й. М.М. му освободила хола и помогнала да си пренесе багажа. Всяка седмица идвала, за да чисти, готви и пере и помага на брат си в тежки за него ситуации…, тъй като Т. М.М. пътувал. От страна на Т. М.М. се осъществявала финансова помощ по отношение на Й. М.М., както и физическа помощ, емоционална подкрепа… Били непрекъснато заедно. Майката на Т. и Й. М.и починала една година преди Т. М.. Й. М. споделяла, че много и липсвал брат и Т.. Според заключението на комплексната съдебна психологопсихиатрична експертиза, при съобщаването за смъртта на Т. М.М., ищата Й. М.М. преживял остра стресова реакция. Преживяванията на ищцата М. в резултат на настъпилото травматично събитие са с характер на негативен стрес или т.н. дистрес. От една страна тя е оценила тази ситуация като носеща и силна вреда и заплаха за психичното и оцеляване, но не е намерила у себе си достатъчно ресурси, за да се справи с нея. Й. М.М. все още не може да преодолее загубата на брат си, като при нея се развивало разстройство в адаптацията(протрахирана депресивна реакция - състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство, което нарушава социалното функциониране, което възниква в периода на адаптация към значими жизнени промени или към последиците на стресогенно житейско развитие…). Ако ищцата М. е била потърсила своевременно специализирана помощ от психиатър и е била предприела лечение, според вещите лица тревожно-депресивната симптоматика би отзвучала за по-кратък период. Така, в производството по делото е установена особена, трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и брат и, като неочакваната и внезапна смърт на брат и е причинила на ищцата М. болки и страдания, които са повлияли негативно на психическото и емоционалното и състояние, и са значителни по времетраене и надхвърлят присъщите за родствената връзка между брат и сестра неимуществени вреди, поради което е справедливо да се признае правото на Й. М.М. да бъде обезщетена за търпените от нея страдания. Настоящият съдебен състав отчита, че обезщетение в размер на 30000.00лв.(15338.76€) е справедливо и адекватно на установените по делото вреди, търпени от Й. М.М.. В останалата част до пълния предявен размер от 100000.00лв.(51129.19€) искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли. Предвид основателността на главния иск/искове следва да се присъди и законната лихва. По отношение на момента на дължимост на същата - по делото ответникът Сдружение „НББАЗ“ отговаря като представително национално бюро, като отговорността на бюрото замества чуждестранния застраховател за настъпило произшествие на територията на страната, причинено по вина на водач на МПС, застрахован при чуждестранен застраховател. В хипотезата на иск от увреденото лице срещу застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезщетение за вредите, причинени от застрахования деликвент, в застрахователната сума по чл.429 от КЗ се включва дължимото от застрахователя обезщетение за забава за периода от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя. След изтичане на срока по чл.496 ал.1 от КЗ и при липса на произнасяне или плащане на обезщетение, се дължи законната лихва върху обезщетението за собствената му забава. Съдът приема, че ответникът дължи на ищците Г. Т.М. и Т. Т.М. обезщетения за забава върху присъдените главници от по 60000.00лв.(30677.51€), считано от 12.02.2025г., датата на предявяване на претенциите от Г. Т.М. и за Т. Т.М. до 15.05.2025г. в размер на по 2112.65лв. (1080.18€), на основание чл.162 от ГПК. В останалите части до пълните предявени размери от 3010.69лв.(1539.34€) исковете се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят. Също така ответната страна дължи на Й. М.М. обезщетения за забава върху главницата от 30000.00лв.(15338.76€), считано от 12.02.2025г., датата на предявяване на претенциите до 15.05.2025г. в размер на по 1056.33лв.(540.09€), определено по реда на чл.162 от ГПК. В останалата част до пълния предявен размер от 3345.21лв.(1710.38€) искът за лихва се явява неоснователен и следва да се отхвърли. В полза на Г. Т.М., Т. Т.М., Й. М.М. следва да се присъди: законната лихва върху главниците-обезщетения(от по 60000.00лв.(30677.51€) и съответно от 30000.00лв.(15338.76€)) за претърпени неимуществени вреди, считано от датата на завеждане на исковата молба 16.05.2025г. до окончателното и изплащане. При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищците следва да се присъдят разноски, съразмерно на уважените искове, както следва: -в полза на Г. Т.М. следва да се присъди и сумата 5342.40лв.(2731.53€) представляваща направени разноски в производството по гр.дело№464/2025г. на ВТОС, съразмерно на уважените искове и които да му бъдат заплатени от Сдружение „НББАЗ“; -в полза на Т. Т.М. следва да се присъди и сумата 5342.40лв.(2731.53€) представляваща направени разноски в производството по гр.дело№464/2025г. на ВТОС, съразмерно на уважените искове и които да му бъдат заплатени от Сдружение „НББАЗ“; -в полза н а Й. М.М. следва да се присъди и сумата 2704.60лв.(1382.84€) представляваща направени разноски в производството по гр.дело№464/2025г. на ВТОС, съразмерно на уважените искове и които да му бъдат заплатени от Сдружение „НББАЗ“. Предвид, че претендираните разноски(за трите ищци – договорени и заплатени адв.възнаграждения от Г. Т.М. – 8000.00лв., от Т. Т.М. – 8000.00лв., от Й. М.М. – 9000.00лв.) са към съответния размер, съобразно чл.7 ал.2 т.1, т.2, т.4 от Наредба№1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, възраженията за прекомерност по реда на чл.78 ал.5 от ГПК(в условията на евентуалност) от страна на ответното дружество се явяват неоснователни. Ответникът претендира присъждането на разноските по делото, като представя списък по чл.80 от ГПК общо за 32686.00лв.(31416.00лв. – адв.възнаграждение с ДДС(26180.00лв. без ДДС) за процесуално представителство, по фактура№2123/11.06.2025г., заедно Извлечение от интернет банкиране по банкова сметка; 255.65€ - възнаграждение за вещи лица по КСППЕ по преводно нареждане; 108.71€ – допълнително възнаграждение за вещи лица по КСППЕ по преводно нареждане). Обстоятелството, че на основание чл.83 ал.2 от ГПК, ищците са освободени от такси и разноски в случая е неотносимо, защото посочената разпоредба урежда освобождаването от предварително заплащане на разноските, дължими от ищците в хода на съдебното производство(ДТ, възнаграждения за вещи лица, разноски за явяване на свидетели и др.). Дължимите в тези случаи разноски се заплащат от сумите, предвидени в бюджета на съда - чл.83 ал.3 от ГПК. От друга страна, в чл.78 от ГПК се урежда отговорността за разноски между страните по делото и се въвежда като критерий за разпределението им съразмерността на направените разноски по производството с уважената, респ. отхвърлената част от исковете. Изрично е предвидена отговорност за разноски на осъдената страна спрямо бюджета, ако делото е решено в полза на лице, освободено от разноски по производството - чл.78 ал.6 от ГПК. Съпоставянето между регламентацията на освобождаването от заплащане на разноски по чл.83 от ГПК и на отговорността за разноски по чл.78 от ГПК налага извод, че законодателят не е изключил лицето, освободено от внасяне на разноските по производството, от отговорност за заплащане на разноските, направени от другата страна, независимо от наличието на предпоставките по чл.83 ал.2 от ГПК, като при отхвърляне на иска, ищците може да бъдат осъждани за разноски, на основание чл.78 ал.3 от ГПК(съразмерно на отхвърлените искове). За процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете - чл.2 ал.5 от Наредба№1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. В конкретния случай, при предявени първоначално шест иска(90000.00лв., 3010.69лв., 90000.00лв., 3010.69лв., 100000.00лв., 3345.21лв.) и съобразно чл.7 ал.2 т.1, т.2, т.4 от Наредба№1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа минималното адв.възнаграждение е 26180.00лв.(без ДДС)(31416.00лв. с ДДС), като договореното и заплатено общо възнаграждение е към този минимален размер. Съдът не може да намали служебно размера на адвокатското възнаграждение, без да е направено възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 от ГПК и да е извършена преценка на фактическата и правна сложност на делото. Претенцията за разноски съставлява искане свързано със спорния предмет, което следва да бъде заявено до приключване на съдебното заседание пред съответната инстанция, т.е. исканията за присъждане на сторените разноски, съответно възраженията за техния размер, могат да бъдат валидно заявени най-късно в съдебното заседание, в което приключва делото, респ. когато страната е уведомена за тях(според мотивите към т.11 на Тълк.решение от 06.11.2013г. по тълк.дело№6/2012г. - ОСГТК на ВКС). Възраженията са заявени в писмените защити по чл.149 ал.3 от ГПК(след приключване на съдебното дирене и след обявяване на устните състезания за приключени, в представена писмена защита от ответника в определения от съда подходящ срок) и като такива са преклудирани. Дори извън съображенията за настъпила преклузия, направеното от ищцовата страна възражение за прекомерност по реда на чл.78 ал.5 от ГПК се явява неоснователно, предвид отчетения по-горе факт, че договореното и заплатено общо адв.възнаграждение за процес.представител на дружеството е към регламентирания размер по Наредба№1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Заплатеното адв.възнаграждение 26180.00лв.(без ДДС) би могло да се „разпредели“, съобразно размерите на предявените искове: за иска 90000.00лв. – 7850.00лв., за иска 3010.69лв. – 600.00лв., за иска 90000.00лв. – 7850.00лв., за иска 3010.69лв. – 600.00лв., за иска 100000.00лв. – 8650.00лв., за иска 3345.21лв. – 630.00лв.). Според §.2а от Наредба№1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС. Щом ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска/исковете – чл.78 ал.3 от ГПК, то оглед изхода на спора, в полза на ответното дружество следва да бъдат присъдени разноски, съответно: -2795.93лв. (2616.66лв.+179.27лв.), която сума след превалутиране(чл.11 от Закон за въвеждане на еврото в Р.България) е 1429.54€(без ДДС), или 1715.45€ с ДДС, съразмерно на отхвърлените части от и с ко в е т е , дължима от Г. Т.М.; -2795.93лв.(2616.66лв.+179.27лв.), която сума след превалутиране(чл.11 от Закон за въвеждане на еврото в Р.България) е 1429.54€(без ДДС), или 1715.45€ с ДДС, съразмерно на отхвърлените части от исковете, дължима от Т. Т.М.; - 4234.35€(3979.49€+254.86€), от които: -за адв.възнаграждение 6486.00лв.(6055.00лв.+431.00лв.), която сума след превалутиране(чл.11 от Закон за въвеждане на еврото в Р.България) е 3316.24€(без ДДС), или 3979.49€ с ДДС; -възнаграждения за вещи лица - 254.86€, съразмерно на отхвърлените части от исковете, дължима от Й. М.М.. При този изход на делото на основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на ВТОС сумата 5019.00лв. (2400.00лв.+84.50лв.+2400.00лв.+84.50лв.+1200.00лв.+50.00лв.) - след превалутиране(чл.11 от Закон за въвеждане на еврото в Р.България) – 2566.17€, представляваща ДТ по чл.1 от Тарифа за ДТССГПК, сумата 5.00лв.(2.56€ - след превалутиране), представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изп.лист.