Решение № 2 от 5.1.2026 г. на Районен съд - Горна Оряховица по дело № 3067/2025 г.

Производството е по реда на чл.97 във вр. чл.95 и сл. от Закона за социалните услуги. Постъпила е молба от Агенция за социално подпомагане гр. София - Дирекция „Социално подпомагане” гр. Горна Оряховица, чрез пълномощник – юрисконсулт К., с правно основание чл.95,ал.2 във вр. ал.1 от ЗСУ. В молбата се сочи, че лицето И. И. Й. с ЕГН •••••••••• е на 38 години, неомъжена, страда от психично заболяване с водеща диагноза „Умерена умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение”,, с определена над 80 % ТНР. Сочи, че съгласно Решение № 481 от 02.03.2006г. по гр. дело № 40/2006г. на Окръжен съд – Враца, И. Й. е поставена под пълно запрещение, а като настойник на лицето е назначена С. К. П. – психолог в ДПЛУИ. Сочи, че Й. е в задоволително общо състояние, има изградени базови навици за поддържане на личната си хигиена, но не би могла да се адаптира в нова среда, трудно взаимодейства с околните и не може да се самообслужва. Заявява, че с Решение № 614 от 22.11.2022г. по гр. дело № 1807/2022г. по описа на ГОРС, Й. е настанена в социална услуга от резидентен тип – ДПЛУИ с. Драганово, за срок от 3 години. Твърди, че на 23.10.2025г. в ДСП – Горна Оряховица е подадено заявление относно ползване на социални услуги, финансирани от Държавния бюджет с вх. № СУ/Д-ВТ-ГО/122 от Й., придружено от становище на настойника С. П., която декларира, че няма възможност да полага грижи за лицето в семейната си среда. Заявява, че поради това е издадена Заповед на № СУ/Д-ВТ [1]- ГО-122-1/11.112025г.. на директора на ДСП – Горна Оряховица, с която лицето И. Й. е настанена отново в специализирана институция – Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост /ДПЛУИ/. Счита, че предвид изтичане на горепосочения срок, становището на законния представител и невъзможността за полагане на грижи в семейна или близка до семейната среда, в интерес на лицето И. Й. е да бъде удължен срока за настаняване в социална услуга от резидентен тип – ДПЛУИ село Драганово, общ. Горна Оряховица, ул. „Георги Раковски” № 25, където да продължи да получава помощ и внимание, адекватни медико-социални грижи и добра социална среда в подкрепа на социалното й включване. Моли съда да се произнесе с решение, с което да удължи срока за настаняване на поставената под пълно запрещение И. И. Й. с ЕГН •••••••••• в социална услуга от резидентен тип – ДПЛУИ село Драганово, общ. Горна Оряховица, ул. „Георги Раковски” № 25, за срок от 3 години, тъй като лицето няма възможност за подкрепа и грижи в домашна среда. В съдебно заседание, Дирекция „Социално подпомагане” – Горна Оряховица, представлявана от юрисконсулт К., поддържа молбата. Излага съображения в подкрепа на твърденията си. Моли съда да уважи депозираната молба. Съдът, след като изслуша становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното : С Решение № 481 от 09.03.2006г. по гр. дело № 40/2006г. по описа на ОС - Враца, И. И. Й. с ЕГН •••••••••• е поставена под пълно запрещение. Видно от приложеното по делото удостоверение № 26/23.05.2024г. на Органа по настойничество и попечителство при Община Горна Оряховица, за настойник на И. И. Й. е назначена С. К. П. – психолог в ДПЛУИ С експертно решение на И. И. Й. с ЕГН •••••••••• е определена над 80 % ТНР,., с водеща диагноза : „Умерена умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение”. С Решение № 614 от 22.11.2022г. по гр. дело № 1807/2022г. по описа на ГОРС., съдът е настанил по съдебен ред в специализирана институция – ДПЛУИ село Драганово, поставената под пълно запрещение И. И. Й., за срок три години, считано от влизане в сила на решението. Видно от приложения по делото социален доклад, издаден от Д”СП” – Горна Оряховица, както и предварителна оценка на потребностите от социални услуги, И. Й. е на 38 години, неомъжена, страда от горепосоченото умствено заболяване, поради което е дългогодишен потребител в специализирана институция, а от 2019 г. е настанена в социалната услуга от резидентен тип – ДПЛУИ с. Драганово, общ. Горна Оряховица. От социалния доклад се установява, че лицето се е адаптирало в ДПЛУИ и в тази среда се чувства защитена и на сигурно място. Видно от социалния доклад, Й. е в добро физическо състояние, предвижва се сама, не ползва помощни средства. Видно от доклада, Й. не може да задоволява основните си жизнени потребности и не е в състояние да отговаря за своите действия. От социалния доклад е видно, че никой от роднините и близките на лицето няма възможност да се грижи за нея, като е изчерпана възможността й да бъде реинтегрирана в семейна среда. Изразява се становище, че в интерес на И. Й. е да бъде пренастанена в социалната услуга от резидентен тип - ДПЛУИ с.Драганово, общ. Горна Оряховица, където ще получи помощ и внимание, адекватни медико-социални грижи и добра социална среда в подкрепа за социалното й включване. Горепосочените факти се установяват и от всички писмени доказателства, приети в настоящото производство: Заявление вх. № СУ/Д-ВГ[1]ГО/122/23.10.2025 г. за ползването на социални услуги, финансирани от държавния бюджет; Становище от настойника С. К. П.; Социален доклад със становище относно възможностите за полагане на грижи за лицето в домашна среда; Предварителна оценка на потребностите от социални услуги по чл. 73 от ЗСУ; Справка относно съществуващите подходящи социални услуги за резидентна грижа н рамките на област Велико Търново; Заповед N9 СУ/Д-ВТ-ГО/122-1/11.11.2025 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане" - Горна Оряховица; Експертно решение № 90003/25 от 03.07.2024 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Иван Рилски" гр. Горна Оряховица; Решение № 481 от 09.03.2006 г. по гр. д. № 40/2006 г. на Окръжен съд Враца; Удостоверение № 26/23.05.2024 г. на Органа по настойничество и попечителство при Община Горна Оряховица; Решение № 614 от 22.11.2022 г. по гр. дело № 1807 по описа за 2022 г. на Районен съд - Горна Оряховица. Със Заповед на № СУ/Д-ВТ[1]- ГО-122-1/11.112025г на Директора на ДСП – Горна Оряховица, лицето И. Й. е настанено в специализирана институция – Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост /ДПЛУИ/ с. Драганово, общ. Горна Оряховица, ул. „Георги Раковски” № 25, до произнасянето на районния съд с решение. Изслушана в съдебно заседание, настойникът С. П. посочва, че И. е неграмотна, не можа да чете и да пише, не може да взема самостоятелни решения и всичко, което прави, трябва да е под контрол. Сочи, че И. се държи много добре, не проявява агресия и автоагресия, справя се добре, когато извършва дейности под чужд контрол. Поставената под пълно запрещение И. Й. се явява и отговаря кратко на поставените й въпроси. Споделя, че иска да остане там. При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че молбата е процесуално допустима – същата е предявена от оправомощено лице по смисъла на чл.95,ал.2 във вр. ал.1 от Закона за социалните услуги, въз основа на писмено декларирано желание от лицето и становище на настойника, приложени към молбата, до съответния районен съд по настоящия адрес на поставения под пълно запрещение. Съдът счита, че разгледана по същество молбата се явява основателна. Съдът приема, че в настоящия случай са налице предпоставките, визирани в чл.95 и чл.96,ал.1 от Закона за социалните услуги, за настаняване на поставената под пълно запрещение И. И. Й. в социална услуга – резидентен тип. Приложеният препис от експертно решение № 90003 от заседание 171/03.07.2024г. на ТЕЛК Велико Търново удостоверява, че на И. И. Й. е извършено преосвидетелстване, определена й е над 80 % ТНР за срок от две години – до 01.07.2026г., с водеща диагноза : „Умерена умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение”. От същото писмено доказателство, от приложения по делото социален доклад се установява по безспорен начин, че Й. страда от умерена умствена изостаналост; същата говори с прости изречения, не може да чете и да пише, влиза в комуникация с околните; лицето може да се придвижва само, може да се облича и да се храни сама, но предвид психичното си състояние, не може да се грижи за своите работи и да защитава интересите си; същата е зависима от чужда помощ, от постоянни медицински грижи и квалифициран надзор, за да бъдат задоволявани адекватно потребностите й и да бъде съхранено психичното и физическото й здраве. На следващо място, от цитираните по-горе писмени доказателства се установява, че Й. пребивава в социални услуги от години, като няма близки и роднини, които да разполагат с възможност и намерение да окажат подкрепа в семейната си среда, с цел превенция на настаняването. Наред с това, съдът взе предвид, че към молбата на Д”СП” – Горна Оряховица са приложени писмено декларирано желание от лицето И. Й. и становище на настойника, съгласно изискванията на чл.95,ал.2 от ЗСУ, както и всички документи, изискуеми от закона – чл.95,ал.3 от ЗСУ. При тези безспорно установени обстоятелства, съдът приема, че в настоящия случай са налице предвидените от закона предпоставки за настаняване на поставената под пълно запрещение И. Й. в социална услуга от резидентен тип, тъй като не са налице възможности за оказване на подкрепа и закрила в семейна среда. По тези съображения, след като взе предвид приетите по делото писмени доказателства и приложения социален доклад, и след като изследва волята на лицето – лично, съдът намира, че молбата е основателна и следва да бъде уважена. Поради това, лицето И. И. Й. с ЕГН ••••••••••, поставена под пълно запрещение, следва да бъде настанено в социална услуга за резидентна грижа, а именно : в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост /ДПЛУИ/, за срок от три години, съгласно изискванията на чл.98,ал.3 от ЗСУ. Съдът счита, че настаняването е в интерес на поставената под пълно запрещение и ще допринесе за отглеждането й в подходящи за нейната възраст, заболяване и психически особености социално-битови и медицински условия, под непосредствените и адекватни грижи на специализиран персонал, от които болната се нуждае непрекъснато, предвид установената липса на възможност за полагане на грижи и осигуряване на подкрепа за лицето в домашна среда и в общността. Воден от горните съображения, съдът