Решение № 30 от 1.4.2026 г. на Районен съд - Трявна по дело № 423/2025 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на С. И. С. срещу ТП на НОИ – Габрово. В исковата молба се твърди, че във връзка с предстоящо пенсиониране ищецът започнал да събира необходимите документи за трудов стаж. Първото му работно място било предприятието ССМП „Агрострой“ в гр. Г. О., където започнал работа на 18.06.1984 г. и работил като монтажник в специализирана бригада за строеж на силози за зърно. Базата се намирала в гр. Г. О., но обектите се намирали на територията на цялата страна. Бригадата се състояла от осем човека, като колегите му тогава били около 50 годишни и от различни населени места. След като напуснал работата на 23.10.1986 г. ищецът не поддържал връзка с тях, а имало вероятност някои от тях да са починали или на много висока възраст. В трудовата книжка на ищеца била отразена като дата на постъпване на работа 18.06.1984 г., а дата на прекратяване на трудовия договор 23.10.1986 г., но липсвал надлежно оформен продълговат печат за периода на изслуженото време. Понастоящем работодателят ССМП „Агрострой“ – Горна Оряховица бил с прекратена дейност и без правоприемник. В архивите на НОИ липсвали данни за трудовия му стаж там. В посоченото предприятие ищецът работил на пълен работен ден и пълна работна седмица. Получавал и месечно трудово възнаграждение, изплащано по ведомост за заплати. Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което да се да се признае за установено по отношение на НОИ, че ищецът е работил по трудово правоотношение в ССМП „Агрострой“ – Горна Оряховица за периода 18.06.1984 г. – 23.10.1986 г. на длъжност „монтажист“, на пълно работно време и месечно заплащане на трудовото възнаграждение, което време да се зачита за трудов стаж за пенсиониране. В срока по чл.131 ГПК ответникът ТП на НОИ – Габрово е представил писмен отговор, в който оспорва предявеният иск за неоснователен и недоказан. Трудовата книжа на ищеца не била оформена съобразно относимата към времето на полагане на труда правна уредба. Липсвали други писмени доказателства за положения стаж през процесния период. Нямало искания за разпит на свидетели. Приложената декларация по чл.8 от ЗУТОССР не можела да е единственото доказателства за положения от ищеца стаж. В открито съдебно заседание ищецът, лично и чрез пълномощник адв. З. К., поддържа предявеният иск. В открито съдебно заседание ответникът ТП на НОИ – Габрово не изпраща представител. Чрез писмено становище на упълномощен юрисконсулт П. Р. заявява, че счита иска за вероятно основателен, но недоказан. В случай на уважаването му счита, че разноските на ищеца по делото следва да останат в негова тежест, тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на делото. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, писмени и гласни, съдът намира следното за установено от фактическа страна: Според представено по делото заверено копие на заглавна страница и на стр. 3, 10, 11 от трудова книжка на ищеца С. И. С., видно от която е, че същият е работил в ССМП „Агрострой – Горна Оряховица, като „монтажист“, считано от 18.06.1984 г. до 23.10.1986 г., при посочен размер на заплатата. Записаното е удостоверено с подпис и печат на ръководителя на организацията. Липсва положен в трудовата книжка печат относно продължителността на трудовия стаж на ищеца в ССМП „Агрострой – Горна Оряховица. Според удостоверение изх.№5510-07-1/11.09.2025 г., издадено от ТП на НОИ – ГАБРОВО на основание чл.5 ал.2 от ЗУТОССР, в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от лицето С. И. С. трудов/осигурителен стаж за периода 18.06.1984 г. – 23.10.1986 г. при работодател/осигурител ССМП „Агрострой – Горна Оряховица“. С декларация по чл.8 от ЗУТОССР ищецът С. И. С. е декларирал, че е работил в ССМП „Агрострой – Горна Оряховица“ по трудово правоотношение за периода 18.06.1984 г. – 23.10.1986 г. на длъжност „монтажист“ на пълно работно време и месечно заплащане на трудово възнаграждение. Като свидетел по делото е допусната до разпит С. П. Л. (работила в ССМП „Агрострой – Горна Оряховица“ през периода 01.11.1983 г. – 15.11.1984 г. съобразно трудовата й книжка). От показанията й се установява, че ищецът е започнал работа в посоченото предприятие след свидетелката и е останал да работи в него, след като тя е напуснала. Работил в него като „монтажник“, на 8 часов работен ден и при месечно трудово възнаграждение. Монтирал силозни системи и по тази причина пътувал често из страната. При тези пътувания получавал командировъчни пари. Това предприятие не съществувало отдавна. При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното: Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР). По реда на ЗУТОССР може да се установява време, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби. Съгласно чл.3 ал.2 ЗУТОССР, искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, а ако работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник – само срещу съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В настоящия случай ищецът претендира установяването на трудов стаж, придобит в ССМП „Агрострой – Горна Оряховица“. По делото не е спорно, а и се установява от предоставените писмени доказателства, че работодателят е прекратил дейността си и понастоящем няма правоприемници. Установява се също, че за положения от ищеца трудов стаж през периода 18.06.1984 г. – 23.10.1986 г. няма съхранени трудово-правни документи. Писмени данни за положения стаж при посочения работодател не са налице и при ответника ТП на НОИ, съобразно отразеното в издаденото удостоверение по чл.5 ал.2 ЗУТОССР. Всички тези обстоятелства обосновават правният интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск. По същество съдът счита предявеният иск за основателен и доказан. Положеният от ищеца трудов стаж в ССМП „Агрострой – Горна Оряховица“ през периода 18.06.1984 г. – 23.10.1986 г. се установява по безспорен начин от следните ангажирани по делото доказателства, а именно: стр. 10-11 от трудовата книжа на ищеца, декларация по чл.8 от ЗУТОССР и показанията на свидетелката С. П. Л. (работила при същия работодател през част от периода, през който е положен претендираният стаж). Въз основа на тях се установява също, че длъжността, на която е бил назначен и работил ищецът при посочения работодател е „монтажник“. Работният му ден е бил осем часов. Получавал е месечно трудово възнаграждение. Поради всичко изложено по-горе съдът счита, че на основание чл.1 ал.1 т.3 ЗУТОССР следва да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е работил през периода 18.06.1984 г. – 23.10.1986 г. в ССМП „Агрострой – Горна Оряховица“, на длъжност „монтажник“, при условията на осемчасов работен ден и ежемесечно трудово възнаграждение. Относно разноските: Съгласно тълкувателно решение №2/06.06.2016 г. по т.д. №2/2015 г. на ОСГК на ВКС на РБ, при уважаване на предявения положителен установителен иск за трудов стаж на ищеца следва да се присъдят разноски, на основание чл.78 ал.1 ГПК. Направените от ищеца по делото разноски са в размер на 255,65 € и включват адвокатско възнаграждение в такъв размер, заплатено в брой от ищеца на упълномощения да го представлява в производството по делото адв. З. К., съобразно договор за правна защита и съдействие серия 03.12.2025 г. Тази сума ответникът следва да бъде осъден да му заплати, на основание чл.78 ал.1 ГПК. Съгласно чл.9 ал.1 от ЗУТОССР, по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж по този закон не се събират държавни такси, поради което заплащането на такава не следва да се възлага на ответника. Водим от горното, съдът