Решение № 283 от 4.3.2026 г. на Административен съд - Силистра по дело № 315/2025 г.

Производството по делото е образувано по жалба на „Ш.-Ш. Н.“ЕТ с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], обл.Силистра, [улица], представлявано от Ш. М. Н. с [ЕГН] срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 480-ФК/29.07,2025 г., издадена от Д. Г. Р.- К.-••• отдел „Оперативни дейности“-Варна, Главна дирекция „Финансов контрол при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от ЗАРИДСНПНП е наложена ПАМ "запечатване на предприятието" - запечатване на търговски обект - бензиностанция, находящ се в [населено място], община Д., обл. Силистра, път - Д. [община], стопанисван от „Ш. - Ш. H. “ ЕТ , [ЕИК], със срок - до датата на регистрация на лицето за извършване на дейността по чл. 2, ал. 1, т. 2 от закона. Жалбоподателят релевира възражения за неправилност и незаконосъобразност на заповедта и моли същата да бъде отменена. Изложил е доводи, че оспореният акт е засегнат от пороци по чл. 146, т.3-т.5 АПК, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и без да са обсъдени всички факти и доказателства. Изложени са и доводи, че заповедта е издадена при допуснато нарушение на принципа на съразмерност съгласно чл.6 ал.1 АПК Излагат се доводи, свързани с неправилно приложена правна норма, като жалбоподателят счита, че не са налице основанията за преустановяване на дейността му по чл. 2 ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП, тъй като по отношения на нея не са констатирани и обсъждани нарушения. Ответникът – ••• отдел „Оперативни дейности“ - Варна, Главна дирекция „Финансов контрол при ЦУ на НАП, изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли за отхвърлянето ѝ. Счита, че заповедта е издадена от компетентен орган, без допуснати нарушения на процесуалните правила и при наличие на материалноправни предпоставки за постановяването ѝ, поради което подадената жалба следва да се отхвърли като неоснователна. Административен съд - Силистра, след като обсъди доводите на страните във връзка със събраните по делото писмени доказателства, намира следното: Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Админстративнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 28, ал. 3 от с чл. 28, ал. 3 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход / ЗАРИДСНПНП/. Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт. Началото на производството е поставено във връзка с извършена проверка в ТД на НАП Варна, офис Русе, във връзка с проверка, на основание чл. 26, ал. 1 ЗАРИДСНПНП, на търговски обект -бензиностанция, находящ се в [населено място], община Д., обл. Силистра, път - Д. [община], стопанисван от „Ш. - Ш. H. “ ЕТ , [ЕИК]. Резултатите от извършената проверка са обективирани в Протокол за извършена проверка в обект № 0181177/30.04.2025г. № 1877617/10.06.2025 г., съставен на основание чл. 110, ал. 4 във вр. с чл. 50, ал. 1 от ДОПК от К. С. Н. - инспектор по приходите при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. При проверката е констатирано, че дейността на дружеството попада в обхвата на чл. 2, ал. 1, т. 6, във връзка с § 11 от ДР от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход /ЗАРИДСНПНП/, както и че дружеството доставчик „БЛУ ЕНЕРДЖИ ГАЗ ПАЗАРДЖИК“ ЕООД, [ЕИК], няма регистрация като лице, осъществяващо дейност по чл.1, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП от което следва, че жалбоподателят не попада в обхвата на чл.2, ал.2 от ЗАРИДСНПНП. Същият има регистрация и издадено Удостоверение № 1956/20.11.2020 г. за извършване на дейност по чл.2, ал, 1, т.2 от ЗАРИДСНПНП, но няма регистрация като лице, осъществяващо дейност по чл.2, ал.1, т.6 от същия закон. На основание фактическите данни, съдържащи се в Протокол за извършена проверка № 0181177/30.04.2025г,, № 1877617/10.06.2025 г. е издадена атакуваната в настоящото съдебно производство Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 480-ФК/29.07,2025 г., издадена от Д. Г. Р.- К.-••• отдел „Оперативни дейности“-Варна, Главна дирекция „Финансов контрол при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от ЗАРИДСНПНП е наложена ПАМ "запечатване на предприятието" по чл. 2, ал. 1, т. 2 от закона. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 07.10.2025 г., а жалбата срещу нея е подадена на 10.10.2025 г. От страна на процесуалния представител на жалбоподателя са представени: Удостоверение № 1956 от 20.11.2020 г., възражение срещу АУАН; уведомление за едностранно прекратяване на договор и договор за доставка и продажба на втечнен въглероден газ и предоставяне правото за отдаване на газови бутилки на депозит на крайни клиенти № 08-151025-01 / 15. 10. 2025 год.. При така установената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл. 146 АПК, вр. чл. 168 АПК, се налагат следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването. Оспорената заповед е издадена в изискуемата от закона писмена форма и е мотивирана - съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, в това число и чрез препращане към протокола за извършена проверка, т. е. по отношение на административния акт не са налице отменителните основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. В хода на производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Съобразно разпоредбата на чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. С оспорения индивидуален административен акт е разпоредено прилагането на принудителна мярка по запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 28 от ЗАРИДСНПНП. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В случая материалната и териториална компетентност на органа се установява от представената заповед № 3ЦУ-1148/25.08.2020 год. на изпълнителния директор на НАП, с която същият, на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за НАП и чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС, чл. 28 от ЗАРИДСНПНП и чл. 81, ал. 1 от АПК е определил началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ "запечатване на обект" по чл. 186 от ЗДДС. Законосъобразността на оспорената заповед следва да бъде преценена и на основание въведените с жалбата срещу нея оплаквания. Основното оплакване на жалбоподателя е свързано с обстоятелството, че мярката е наложена по отношение на всички, извършвани дейности, без да е отчетен фактът, че по отношение на дейността по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП не са отчетени нарушения. Съгласно чл. 16, ал. 2 от ЗАРИДСНПНП за всяка от дейностите по чл. 2, ал. 1, т. 1 – 6 се прави отделна регистрация на лицето. Дейността, която е установена по време на проверката е такава по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП, както и такава по чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗАРИДСНПНП. Действително, по отношение на дейността по чл. 2 ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП не са констатирани и обсъждани нарушения, както и е представено удостоверение № 1956 / 20.11.2020 г. за наличие на регистрация в „Регистър на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход“ по отношение на тази дейност. Не е представено обаче удостоверение за регистрация като лице, осъществяващо дейност по чл.2, ал.1, т.6 от ЗАРИДСНПНП както на дружеството, с което е сключен договор от 06.11.2024 г. за продажба и доставка на газ пропан-бутан за битови нужди и временно предоставяне на газово оборудване - „БЛУ ЕНЕРДЖИ ГАЗ ПАЗАРДЖИК“ ЕООД, [ЕИК], така и на жалбоподателя. Същевременно последният не попада в изключенията на чл. 3, ал. 2 от ЗАРИДСНПНП, както и по отношение на него не е приложимо и изключението по чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗАРИДСНПНП, което обуславя законосъобразност на издадената заповед за налагане на ПАМ - "запечатване на предприятието" на съответното лице до регистрацията на лицето за извършване на дейността. Основателно обаче се явява възражението на жалбоподателя, че административният орган е наложил процесната ПАМ по отношение на целия обект на жалбоподателя, без да съобрази, че в него се извършват дейности както по чл.2, ал.1, т.6 от ЗАРИДСНПНП, така и по чл. 2 ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП / което всъщност е и основната му дейност/. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от ЗАРИДСНПНП, в случай, че лице извършва дейност по чл. 2, ал. 1 в нарушение на условие, установено в глава втора или без регистрация, длъжностни лица, определени по чл. 26, ал. 1, издават заповед за преустановяване на дейността на съответното лице и запечатване на предприятието му до изпълнение на съответното условие за извършване на дейността, съответно до регистрацията на лицето за извършване на дейността. Когато нарушението е за отделна дейност по чл. 2, ал. 1 или отделен обект на контролираното лице, преустановява се само съответната дейност, съответно се запечатва само съответният обект. В конкретния случай проверката е осъществена по отношение на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, по смисъла на която разпоредба - "Търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. Легална дефиниция за "бензиностанция" е дадена в § 1, т. 6 от ДР на ЗАРИДСНПНП, съгласно която "Бензиностанция" е трайно прикрепен към недвижим имот обект, отговарящ на изискванията на Закона за устройство на територията, предназначен за непосредствено зареждане на пътни превозни средства на територията на обекта, а съгласно § 1, т. 11 от ДР на ЗАРИДСНПНП "Дистрибуция на бутилирани втечнени нефтени газове" е дейност по пренос, доставка и продажба на бутилки с втечнен нефтен газ (LPG) до други търговци и крайни клиенти. В конкретния случай, в обекта, предмет на проверката е осъществявана основна дейност по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП, по отношение на която не са установени нарушения, както и допълнителна дейност по чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗАРИДСНПНП, при това / по неоспорени твърдения на жалбоподателя / - в отделен обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС. Съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗАРИДСНПНП, когато нарушението е за отделна дейност по чл. 2, ал. 1 или отделен обект на контролираното лице, преустановява се само съответната дейност, съответно се запечатва само съответният обект. В случая административният орган е следвало да пристъпи към преустановяване на съответната дейност, извършвана в обекта, касаеща дистрибуция на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗАРИДСНПНП, а не да запечата целия обект. В случая, с издадената Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 480-ФК/29.07.2025 г., в частта, с която е наложена принудителна административна мярка "запечатване на предприятието" – бензиностанция, находяща се в [населено място], община Д., обл. Силистра, път - Д. И., стопанисвано от „Ш. - Ш. H. “ ЕТ, административният орган е излязъл извън пределите на принципните изисквания за съразмерност по смисъла на чл. 6 от АПК. Така наложената мярка представлява несъразмерно засягане на нейния адресат в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава. Във връзка с изложеното, настоящата инстанция приема, че оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 480-ФК/29.07.2025 г., в частта, с която е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – бензиностанция находяща се в [населено място], община Д., обл. Силистра, път - Д. И., стопанисвано от „Ш. - Ш. H. “ ЕТ, е постановена в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменена. Заповедта, в частта, с която е постановено преустановяване на дейността по чл. 2 ал. 1, т. 6 от ЗАРИДСНПНП до регистрацията на лицето за извършване на дейността, на основание чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от ЗАРИДСНПНП е законосъобразна, поради което жалбата срещу нея като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски, които съобразно заявеното от жалбоподателя, представените писмени доказателства и уважената част от жалбата са в размер на 25.00 лева – половината от заплатената ДТ и определено в размер на 500.00 лева – адвокатско възнаграждение. Относно определянето на размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца адв. В. П. в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 2 от Закона за адвокатурата (оказана безплатна адвокатска помощ на близки лица) съдът счита, че размерът на възнаграждението следва да се съобрази с посочения минимален размер в наредбата на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ минималният размер за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без материален интерес, извън случаите по ал. 2. е 1000.00 лева. С оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, в частта, с която е отхвърлена жалбата, разноски се дължат и на ответника в размер на 100 лева - половината от претендираното минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид приетия Закон за въвеждане на еврото в Република България, към момента на постановяване на настоящия акт, сумите следва да бъдат посочени в евро и в левовата им равностойност. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът