Решение № 3011 от 17.7.2026 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 450/2026 г.

Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл.25, ал.5 от Закона за хората с увреждания/ЗХУ/.

Образувано е по жалба вх. № 2895/04.05.2026г. в АСВТ, подадена от Е. К. К. от •••

Оспорва се Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ-ГО/1455/ФП/31.03.2026г. на директора на ДСП-Горна Оряховица, потвърдена с Решение № 04-РД06-0023/15.04.2026г. на РДСП В. Търново. С тази Заповед е прекратена, считано от 01.03.2026г., месечна финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ/в размер 95,70лв./, отпусната на жалбоподателя за периода от 01.09.2025г. до 31.10.2026г.

Жалбоподателят счита Заповедта за процесуално и материално незаконосъобразна. Намира за нелогично прекратяването на ФП да е за срок от 01.03.2026г. до 01.03.2026г. Неговата ИОП е със срок 31.10.2026г., който не е изтекъл. Освен това ЕР, въз основа на което е отпусната МФП е съдебно потвърдено. Новото ЕР на ТЕЛК от 24.02.2026г. не е ново обстоятелство по см. на закона, щом отмяната от НЕЛК на предходното му ЕР от 28.07.2025г., по което първоначално е отпусната МФП, не е такова основание. Счита, че органите на АСП са тълкували и приложили неправилно ЗХУ в противоречие на неговата цел.

В открито с.з. жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Ответникът – директорът на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Горна Оряховица, действащ чрез упълномощения юрисконсулт, ангажира писмен отговор със становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Представя писмени доказателства. Изтъква, че Заповедта е постановена от компетентен АО, в предвидената форма, при спазване на процедурата за това и правилно приложение на материалния закон. Не претендира разноски.

Впоследствие по делото е съединен по почин на ищеца иск срещу АСП за вреди от процесната заповед. Поради липса на идентичност на страната на ответника, искът е отделен от съда, на основание чл. 206 от АПК. Образувано е АД № 657/2026г. по описа на АСВТ, понастоящем спряно.

Съдът констатира, че оспорената Заповед е потвърдена с Решение № 04-РД06-0023/15.04.2026г. на РДСП В. Търново, макар адм. контрол да не е задължителен, но има значение за определяне на срока за обжалване. Решението на РДСП-ВТ, връчено на 20.04.2026г, а жалбата е депозирана на 26.04.2026г. в РДСП-ВТ, т.е. в срока по чл.149, ал.1 от АПК. За жалбоподателя е налице правен интерес от оспорване, тъй като Заповедта засяга претендираното от него право на месечно финансово подпомагане по ЗХУ. Същата е годен предмет на съдебен контрол. С оглед гореизложеното, съдът прие жалбата за допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът указа върху ответника доказателствената тежест за наличието на фактическото основание на оспорената Заповед и спазване на процедурата по издаването ѝ. В тази връзка ответникът представи з.к. от административната преписка, както и доказателства с ПО. В хода на съдебното следствие не бяха ангажирани нови доказателства.

Съдът като анализира доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните, намери за установено следното по фактите:

1. С Експертно решение № 92504/06.08.2025г. на НЕЛК е потвърдено изцяло ЕР на ТЕЛК № 90064 от 01.10.2024г. при МБАЛ „д-р Стойчо Христов“ ЕООД гр. Севлиево, определящо 75% ТНР и срок на действие 01.10.2026г.

2.На 06.10.2025г. Е. К. е подал Заявление –декларация до ДСП-ГО за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите/ИОП/ за отпускане на месечна финансова подкрепа/МФП/.

3.Положителна ИОП е изготвена на 15.10.2025г. и във връзка с горепосоченото ЕР, със Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ-ГО/1455/ФП от 15.10.2025г. на К. е отпусната финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ, считано от 01.09.2025г. до 31.10.2026г., в размер на 95,70лв. месечно.

4. Междувременно в срока на действие на предходното ЕР лицето е преосвидетелствано и е налице произнасяне на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Пантелеймон“ гр. Ямбол с ЕР №92541/28.07.2025г. – определя ТНР 73% и срок 01.07.2026г. Същото е обжалвано и НЕЛК го отменя и връща преписката за ново произнасяне/ЕР № 93716 от 20.11.2025г./. При новото произнасяне с ЕР № 90658/24.02.2026г. ТЕЛК Ямбол определя 77% загуба на трудоспособност и срок на действие на ЕР до 01.02.2028г.

5.След получаване по служебен път от РКМЕ при РЗИ-В.Търново на новото ЕР от 24.02.2026г., ДСП изпраща на жалбоподателя писмо/получено на 06.03.2026г./ за необходимостта да подаде ново ЗД за изготвяне на нова индивидуална оценка на потребностите.

6.На 31.03.2026г. директорът на ДСП-ГО издава оспорената понастоящем Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ-ГО/1455/ФП/31.03.2026г., с която прекратява плащането на МФП по чл.70, т.2 от ЗХУ, считано от 01.03.2026г./ и всъщност до 01.03.2026г. според посоченото в нея/. Като фактическо основание на Заповедта АО сочи настъпила промяна в обстоятелствата, при които е отпусната помощта, а за правно основание е посочен чл.66, ал.5, т.2 от ППЗХУ.

6.1. Заповедта за прекратяване на подпомагането с МФП по чл.70, т.2 от ЗХУ е оспорена по административен ред. Директора на РДСП-В. Търново е отхвърлили жалбата, като неоснователна, потвърждавайки Заповедта с Решение № 04-РД06-0023/15.04.2026г.

7.На 24.04.2026г. Е. К. подава ново Заявление-декларация за изготвяне на ИОП и формуляр за самооценка на лице с увреждане. В тази връзка с нова Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ-ГО/603/ФП/29.04.2026г. директора на ДСП-ГО отпуска МФП за периода от 01.03.2026г. до 31.03.2026г. и съответно от 01.04.2026г. до 29.02.2028г., в размер на 58,59 евро месечно.

При тези фактически установявания, съдът формира следните правни изводи:

От изложените в жалбата твърдения за факти следва, че приложим материален закон при решаване на спора е Закона за хората с увреждания /обн. ДВ бр.105 от 18.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г./ и Правилника за приложението му/ППЗХУ/, обн. ДВ бр.27 от 2019г, а процесуален АПК/обн. ДВ бр.30 от 2006г., в сила от 12.07.2006г./.

Воден от предмета на съдебната проверка, възложена му с чл.168, ал.1 от АПК, съдът установи следното:

Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗХУ, заповедите за отпускане на месечна финансова подкрепа се издават от директора на дирекция "Социално подпомагане". В чл. 81 от ЗХУ е посочено, че редът за отпускане, изплащане, изменяне, спиране, прекратяване и възобновяване на финансовата подкрепа се определя с правилника за прилагането на закона. Според чл. 66, ал. 1 ППЗХУ, месечната финансова подкрепа се отпуска, изплаща, изменя, спира, прекратява и възобновява със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на оправомощено от него длъжностно лице. При установените по делото факти, оспорената Заповед е постановена от компетентен орган – титуляра на длъжността „директор ДСП-ГО“.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма. Съдържа фактическо и правно основание, както и разпоредителна част. Дали посочените факти съответстват на действителното положение е въпрос по същество.

Съдът не установи в хода на проведеното административно производство да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат отмяната на Заповедта на това основание.

Относно приложението на материалния закон съдът прие следното:

Нормата на чл.66, ал.5 от ППЗХУ гласи, че месечната финансова подкрепа се прекратява при:1. извършване на нова индивидуална оценка на потребностите съгласно чл. 26, ал. 5 от Закона за хората с увреждания; 2. промяна в обстоятелствата, при които е отпусната.

В случая ответния АО се позовава на настъпила промяна в обстоятелствата, при които МФП е отпусната, като твърди, че в срока на действие на ИОП по предходно ЕР - до 01.10.2026г. има издадено ново ЕР на ТЕЛК Ямбол от 24.02.2026г., с което лицето е преосвидетелствано, като му е определен по-висок процент ТНР, което обстоятелство е относимо при определяне размера на МФП, видно от чл.70 от ЗХУ. Тоест, действително е налице промяна в обстоятелствата, при които помощта е отпусната. Доказани са фактите, които са послужили на АО да упражни правомощието си по чл.66, ал.5, т.2 от ППЗХУ да прекрати МФП. Налице е съответствие между фактическо и правно основание. Нормата от Правилника не противоречи на закона, който в чл.26, ал.5, т.1 от ЗХУ посочва, че нова индивидуална оценка на потребностите може да бъде изготвена преди изтичането на срока на издадената оценка при издаване на ново експертно решение от ТЕЛК (НЕЛК) преди изтичането на срока на действащото експертно решение. Това е т.нар. „преосвидетелтване“ и се отличава съществено от случая, когато НЕЛК е отменила ЕР на ТЕЛК и е върнала преписката за ново разглеждане. Тъй като в случая е осъществено преосвидетелстване на лицето е налице необходимост от нова ИОП, която не може да се изготви служебно без искане и съдействие от лицето, т.к. определеният процент ТНР не е единственият показател, който следва да се прецени за подпомагането. В тази хипотеза следва да се съобрази и това дали е налице и каква промяна в потребностите на човека с увреждане и съответно заявеното от него желание за вида и формата на подкрепа. Именно поради това е без значение дали е налице предходно ЕР, което е стабилен ИАА, чийто срок не е изтекъл и дали същото е дори съдебно потвърдено. Логиката на законодателя е да се приспособи формата на подкрепата на лицето с неговото актуално здравно състояние и дефицитите и затрудненията, които среща в този момент в битов и социален характер.

Следва да се отбележи и това, че независимо дали новото ЕР е обжалвано или не, то на основание чл.112, ал.9 от ЗЗДр. произвежда своето действие, т.к. обжалването не спира изпълнението му.

Изводът, че в процесния случай се касае за изключение от обичайната процедура се потвърждава и от нормата на чл. 67, ал.1 от ППЗХУ, която гласи, че в случаите на преосвидетелстване на хора с трайни увреждания месечната финансова подкрепа се отпуска от началото на месеца, през който е прекратена, въз основа на новата индивидуална оценка на потребностите и издадената заповед за нейното отпускане, в случай че заявлението декларация за извършване на индивидуална оценка на потребностите е подадено в 2-месечен срок от издаването на новото експертно решение. Именно за тази възможност МФП да бъде отпусната отново от минал момент, момента, в който е прекратена е уведомен жалбоподателя и е реализирал тази своя възможност. Това ретроактивно действие на ИАА, което по принцип е недопустимо е предвидено изрично в специалния закон, за да може да се постигне законовата цел, обсъждана по-горе, без да се засягат права на лицето в по-голяма степен от необходимото за целта. В тази връзка не изглежда нелогично прекратяването на МФП да е за срок от 01.03.2026г. до 01.03.2026г. Извън несъвършенствата на самата деловодна система на АСП, следва да се запази възможността МФП да бъде отпусната отново именно от тази дата. Този начин на посочване макар и смущаващ на пръв поглед не води до незаконосъобразност на Заповедта, защото е напълно ясно от кой момент е прекратена МФП.

Така посочените съображения способстват извода, че оспорената Заповед е материално законосъобразна, т.к. прекратяването на МФП е извършено при наличие на законовите предпоставки за това. Същата е съответна и на законовата цел, както бе изяснено по-горе в настоящото.

В заключение, по изложените мотиви решаващият правен извод на съда е, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора разноски не се присъждат, т.к. такива не са поискани.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2, предложение последно от АПК, VII - ми състав на Адм. съд Велико Търново