Решение № 107 от 24.8.2026 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 3/2024 г.

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Предявени са обективно съединени искове от С. В. Б., ЕГН ••••••••••, действащ лично и със съгласието на своята майка М. Л. С., ЕГН ••••••••••, двамата с адрес: •••, чрез пълномощника адв. Н. Н. Д., с адрес за призоваване: •••, с р е щ у ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: ••• – предпочитан ответник, и ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ 121446665, със седалище и адрес: ••• – евентуален ответник, с посочено правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“, вр. чл. 558 КЗ, чл. 429, ал. 3, вр. чл. 380, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, чл.52 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът претендира предпочитаният ответник ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД да бъде осъден да му заплати сумата 409 033,50 евро (левова равностойност 800 000 лв.), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на настъпилото на 08.07.2023 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 01.08.2023 г. до окончателното й зплащане, както и сумата 45 991,22 евро (левова равностойност 89 951 лв.), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на същото ПТП, ведно със законната лихва, считано от 01.08.2023 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

П р и условията на евентуалност ищецът претендира същите суми, ведно със съответните законни лихви и разноски, от ответника ГАРАНЦИОНЕН ФОНД.

В исковата молба ищецът твърди, че на 08.07.2023 г., около 04:30 часа, по път II-15 /Враца – Борован – Мизия – п.к. Сараево – Оряхово/, в района на км 14+280, обл. Враца, е настъпило ПТП между товарен автомобил марка „Рено“, модел „Т“, с рег. № СВ •••• ТН, с прикачено към него полуремарке марка „Шмитц“, модел „Каргобул СЦБ СЗТ“, с рег. № СВ •••• ЕВ, собственост на „ВФС България“ ЕООД, управляван от Г. Д. Д., и лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № VS613257, собственост на Н. П. и управляван от неправоспособния водач Р. Ц. А..

Ищецът е пътувал на задната седалка на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № VS613257.

Настъпването на ПТП е удостоверено с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 407/08.07.2023 г. по описа на „ОП“ при РУ – Враца. Във връзка с произшествието е образувано ДП № 684/2023 г. по описа на РУ – Враца, пр. пр. № 4630/2023 г. по описа на РП – Враца, което към датата на подаване на исковата молба е било висящо.

Сочи, че водача на товарния автомобил „Рено“, модел „Т“, с рег. № СВ •••• ТН, с прикачено полуремарке „Шмитц“, модел „Каргобул СЦБ СЗТ“, с рег. № СВ •••• ЕВ, се движил с несъобразена скорост, неспазил необходимата дистанция, неправилно боравил с уредите за управление и неотдавал необходимото внимание при управлението. Поддържа, че принос за настъпването на произшествието има и водачът на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № VS613257, изразяващ се в движение с несъобразена с пътните условия скорост, неспазване на необходимата дистанция спрямо останалите превозни средства, неправилно боравене с уредите за управление на автомобила и неотдаване на необходимото внимание при управлението.

С оглед на изложените твърдения и след запознаване с материалите по досъдебното производство ищецът поддържа, че за настъпването на произшествието са допринесли и двамата водачи. Поради това е насочил претенциите си срещу ЗАД „ОЗК –

ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД като предпочитан ответник, в качеството му на застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на товарния автомобил, а срещу Гаранционния фонд – като евентуален ответник, доколкото твърди, че по отношение на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № VS613257 към датата на произшествието не е съществувало валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Ищецът посочва, че към датата на процесното ПТП за товарния автомобил марка „Рено“, модел „Т“, с рег. № СВ •••• ТН, е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с период на действие от 09.08.2022 г. до 08.08.2023 г.

Твърди, че при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ на 01.08.2023 г. е предявил пред ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД писмена извънсъдебна претенция с вх. № 99- 5067/01.08.2023 г., по която е образувана щета № 0411-180-0010-2023 г. С писмо изх. № 99- 5107/03.08.2023 г. застрахователят е изискал представянето на допълнителни документи във връзка с образуваното досъдебно производство, включително автотехническа експертиза, протокол за оглед на местопроизшествието, протоколи за разпит на свидетели, съдебномедицинска експертиза, снимков материал, както и акт за приключване на наказателното производство и данни за банкова сметка.

На 27.09.2023 г. ищецът е депозирал допълнение към извънсъдебната претенция с вх. № 99-6333/27.09.2023 г., към което е представил допълнителни документи. С последващо писмо изх. № 99-6413/29.09.2023 г. застрахователят е изискал представянето на допълнителни доказателства, а с писмо изх. № 99-7136/01.11.2023 г. е отказал изплащането на застрахователно обезщетение за претендираните от ищеца имуществени и неимуществени вреди, като е приел, че представените доказателства не са достатъчни за установяване основателността на претенцията.

Наред с това ищецът е сезирал и Гаранционния фонд с писмена извънсъдебна претенция по чл. 380 КЗ с вх. № 24-01-330/01.08.2023 г., по която е образувана щета № 23210153/01.08.2023 г. С писмо изх. № 24-01-330/15.08.2023 г. Гаранционният фонд е отказал изплащането на обезщетение, като е посочил, че съгласно извършената справка в Информационния център на Фонда към датата на процесното ПТП е била налице валидна и действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за товарния автомобил „Рено“, модел „Т“, с рег. № СВ •••• ТН, с прикачено към него полуремарке „Шмитц“, модел „Каргобул СЦБ СЗТ“, с рег. № СВ •••• ЕВ, поради което е приел, че не са налице предпоставките по чл. 557 КЗ за ангажиране отговорността на Фонда.

На 27.09.2023 г. ищецът е депозирал и допълнение към извънсъдебната претенция пред Гаранционния фонд, с което е представил допълнителни документи във връзка с претендираните вреди, като по делото няма данни за последващ отговор.

Ищецът твърди, че вследствие на процесното ПТП от 08.07.2023 г. е получил множество тежки травматични увреждания, по повод на които непосредствено след произшествието е транспортиран по спешност от екип на ЦСМП до МБАЛ „Христо Ботев“ АД – гр. Враца и е приет за лечение в Хирургично отделение. При постъпването е бил в общо тежко състояние, с оплаквания от болки в областта на главата, врата и кръста, загуба на съзнание, множество охлузни рани по лицето, избити постоянни зъби, кръвонасядания и хематоми в областта на очите и кръвотечение от двете ноздри. Извършени са необходимите параклинични и образни изследвания и е проведено първоначално лечение. На 13.07.2023 г. е изписан с окончателни диагнози: дифузна травма на главния мозък без открита вътречерепна травма, закрито счупване на черепа и лицевите кости и закрито счупване на гръбначен прешлен Th12, удостоверени с Епикриза по ИЗ № 8190/13.07.2023 г. и приложената история на заболяването.

След изписването си от МБАЛ „Христо Ботев“ – Враца, ищецът е продължил лечението в Частна болница „Оптимед Интернешънъл“, гр. Чорлу, Република Турция, където е постъпил с болки в областта на главата, лицето, шията и гърба, изтръпване на дясната ръка, пълна загуба на зрението на дясното око и множество травматични увреждания на лицето, като е използвал цервикоторакален корсет. Проведените образни, лабораторни и специализирани изследвания са установили множество фрактури на лицевите и носните кости, орбиталните ръбове, максиларните структури и носната преграда, травматични изменения на гръбначния стълб, както и тежко увреждане на дясното око с кръвоизлив в стъкловидното тяло и загуба на зрителната функция.

На 17.07.2023 г. под обща анестезия е извършена оперативна интервенция на лицевите травми, включваща отворена репозиция и фиксация на орбиталните фрактури с плака и микровинтове, както и закрита репозиция на носната фрактура с поставяне на шина. В следоперативния период са провеждани ежедневни прегледи, медикаментозна, инфузионна и антибиотична терапия, раздвижване и рехабилитация, като ищецът е продължил да използва корсет при ходене и е проследяван от неврохирург, офталмолог и пластичен хирург.

Поради персистиращата (постоянна) загуба на зрението на дясното око на 28.07.2023 г. е извършен специализиран офталмологичен преглед и ехографско изследване, при които са установени кръвоизлив в стъкловидното тяло и локализирано отлепване на ретината. Последвала е оперативна интервенция на дясното око, включваща отстраняване на кръвоизлИ., обработка на ретиналните увреждания и лазерна терапия, след което е назначено последващо медикаментозно лечение.

След проведеното лечение са посочени окончателни диагнози, включващи фрактури на носните кости, орбиталното дъно, скулите и горната челюст, нарушение на зрението, увреждания на гръбначния стълб и радикулопатия. След изписването, лечението и възстановяването на ищеца са продължили в домашни условия. За проведеното лечение са представени медицински документи с превод на български език.

В подкрепа на претенцията за направените разходи ищецът е представил документи във връзка с организирането и заплащането на лечението, включително оферта за лечение и оперативна намеса от 17.07.2023 г., проформа фактура № 0000000004/18.07.2023 г. и платежно нареждане; оферта за офталмологично лечение от 25.07.2023 г., проформа фактура № 1/14.08.2023 г. и платежно нареждане от 04.09.2023 г.; както и оферта от 05.09.2023 г. за организиране на последващи контролни прегледи, проформа фактура № 2/05.09.2023 г. и платежно нареждане от 12.10.2023 г. В хода на процеса е представил следните фактури: № 5/21.07.2023 г. за сумата 66 895 лв. без ДДС, № 1/07.09.2023 г. за сумата 21 516 лв. без ДДС, № 2/13.10.2023 г. за сумата 1 540 лв. без ДДС.

Ищецът поддържа, че получените при произшествието травматични увреждания, проведеното продължително лечение и оперативните интервенции са му причинили значителни по интензитет и продължителност физически болки и страдания, както и тежки неблагоприятни психически и емоционални последици. Твърди, че след произшествието е бил зависим от грижите на своята майка и близките си и се е нуждаел от чужда помощ при извършване на основни ежедневни дейности, включително при поддържане на личната хигиена, хранене и придвижване.

Твърди още влошаване на емоционалното и психическото си състояние, изразяващо се в чувство на безсилие, несигурност и безпомощност, емоционално страдание, затруднено приемане на настъпилите промени, страх за бъдещето и ограничаване на социалните контакти. Поддържа, че преживяното произшествие и последиците от него са оказали съществено негативно отражение върху самостоятелността, самочувствието, социалния му жИ.т и перспективите му за бъдещето, като особено значение отдава на обстоятелството, че към момента на произшествието е бил едва 16-годишен.

Посочва, че преди произшествието е бил физически здрав, жизнен и активен, посещавал е училище, поддържал е широк кръг от социални контакти и е водел пълноценен за възрастта си начин на жИ.т, докато след произшествието здравословното му състояние и последиците от получените увреждания са довели до съществена промяна в ежедневието и социалното му функциониране.

С оглед характера и тежестта на уврежданията, продължителността и интензитета на физическите и психическите страдания, възрастта му към момента на произшествието и отражението на травмите върху бъдещия му жИ.т, ищецът определя дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди на 800 000 лв.(409033,50 евро).

По отношение на претендираните имуществени вреди ищецът твърди, че във връзка с проведеното лечение е направил разходи в общ размер на 89951 лева (45 991,22 евро) за които се позовава на представените с исковата молба финансови и платежни документи.

Посочва следните разходи: 34 202,87 евро (левова равностойност 66 895 лв.) във връзка с първоначалното лечение и оперативна намеса, включващи според твърденията му транспорт, преводач, болничен престой с придружител, образни, лабораторни и биохимични изследвания, консултации със специалисти, терапевтични и оперативни дейности,

рехабилитация, ЕМГ, превръзки и други дейности, съобразно оферта от 17.07.2023 г., проформа фактура № 4/18.07.2023 г. и платежен документ; 11 000,96 евро (левова равностойност 21 516 лв.) във връзка с последващото офталмологично лечение, включващо според твърденията му транспорт, преводач, болничен престой с придружител, специализирани изследвания и оперативна интервенция, съобразно оферта от 25.07.2023 г., проформа фактура № 1/14.08.2023 г. и платежно нареждане от 04.09.2023 г; 787,39 евро (левова равностойност 1 540 лв.) във връзка с организирането на последващи контролни прегледи след извършената оперативна интервенция, съобразно оферта от 05.09.2023 г., проформа фактура № 2/05.09.2023 г. и платежно нареждане от 12.10.2023 г.

С оглед изложеното ищецът моли съда да осъди предпочитания ответник ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД да му заплати сумата 409 033,50 евро (левова равностойност 800 000 лв.), представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП от 08.07.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 01.08.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата 45 991,22 евро (левова равностойност 89 951 лв.), представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди от същото произшествие, ведно със законната лихва, считано от 01.08.2023 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

П р и условията на евентуалност, в случай, че исковете срещу предпочитания ответник бъдат отхвърлени изцяло или частично или производството спрямо него бъде прекратено изцяло или частично, ищецът моли съответните претенции да бъдат разгледани срещу Гаранционния фонд, като последният бъде осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 409 033,50 евро (левова равностойност 800 000 лв.) и обезщетение за имуществени вреди в размер на 45 991,22 евро (левова равностойност 89 951 лв.), ведно с претендираната законна лихва върху всяка от сумите, считано от 01.08.2023 г. до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, чрез процесуалния си представител адв. И. Е., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените срещу него искове като недопустими, а при условията на евентуалност – като неоснователни и недоказани.

Ответникът поддържа, че исковата молба е нередовна, тъй като не съдържа достатъчно пълно и конкретно изложение на механизма на процесното ПТП и на обстоятелствата, при които ищецът твърди да са му причинени претендираните вреди. Навежда и възражение за недопустимост на исковете, поради неизчерпване на процедурата по чл. 380 КЗ. Сочи, че след предявяване на извънсъдебната претенция е изискал от ищеца представянето на допълнителни документи, които според него не са били представени в необходимия обем, поради което счита, че извънсъдебната процедура е била изпълнена само формално, без реално да е осигурена възможност за доброволно уреждане на претенцията. Поддържа още, че по застрахователната преписка не е представена банкова сметка, което според ответника представлява и нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 4 ГПК.

Ответното дружество е поискало производството по делото да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, като поддържа, че в рамките на спора се разкрИ.т твърдени престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи правилното разрешаване на гражданскоправния спор, включително по въпросите за вината на участниците в произшествието, механизма на ПТП, причиняването на уврежданията и евентуалната отговорност за обезщетяването им.

ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД признава, че към датата на ПТП – 08.07.2023 г., е съществувало валидно застрахователно правоотношение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на товарния автомобил „Рено“, модел „Т“, с рег. № СВ •••• ТН, и прикаченото към него полуремарке „Шмитц“, модел „Каргобул СЦБ СЗТ“, с рег. № СВ •••• ЕВ. Не оспорва и обстоятелството, че ищецът е предявил пред дружеството извънсъдебна претенция по реда на чл. 380 КЗ, както и датата на нейното предявяване.

По същество ответникът оспорва изцяло предявените срещу него искове както по основание, така и по размер. Поддържа, че представените с исковата молба доказателства не позволяват да бъдат установени по категоричен начин механизмът на произшествието и виновното поведение на участвалите в него водачи.

Според ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД вина за настъпването на процесното ПТП носи водачът на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № VS613257. Твърди, че автомобилът не е бил технически изправен и не е преминал задължителен годишен технически преглед; движил се е с несъобразена и превишена спрямо пътните условия скорост; водачът му е бил неправоспособен и е управлявал след употреба на алкохол; не е упражнявал необходимия контрол върху автомобила и в нарушение на чл. 20 ЗДвП е предприел поведение, поставило водача на товарния автомобил в обективна техническа невъзможност да предотврати произшествието.

Ответникът оспорва и наличието на пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП и всички твърдени от ищеца телесни увреждания, болки и страдания, като поддържа, че липсват достатъчно доказателства претендираните травматични увреждания да са настъпили именно вследствие на процесното произшествие.

При условията на евентуалност ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД поддържа, че ако бъде установено протИ.правно поведение на Г. Д. Д. като водач на товарния автомобил „Рено“, то за настъпването на произшествието е налице и независимо протИ.правно поведение на водача на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ Р. Ц. А., с оглед твърдените нарушения на правилата за движение.

Ответникът прави и възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Поддържа, че ищецът е пътувал без правилно поставен предпазен колан в нарушение на чл. 137а ЗДвП; не е провел предписаното лечение, контролни прегледи и необходимата рехабилитация и/или физиотерапия, с което според ответника е допринесъл за интензитета и продължителността на вредоносните последици. Наред с това твърди, че ищецът съзнателно се е качил в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол, и определя приноса му за настъпилия спрямо него вредоносен резултат приблизително на 90%.

ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД оспорва размера на претендираните обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, като прекомерно завишен и несъответстващ на действително претърпените вреди и на критерия за справедлИ.ст. Оспорва и акцесорните претенции за законна лихва върху главниците с оглед твърдяната неоснователност на главните искове.

С оглед изложеното ответникът моли предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани и претендира присъждане на направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът Гаранционен фонд, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Йордан Шишков, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените срещу него евентуални искове, като неоснователни и недоказани.

Гаранционният фонд поддържа като основна теза, че вина за настъпването на процесното ПТП носи водачът на товарния автомобил „Рено“, модел „Т“, с рег. № СВ •••• ТН, като същевременно счита, че представените с исковата молба доказателства не са достатъчни за пълното установяване на механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, както и на поведението на участвалите в него водачи.

При условията на евентуалност оспорва изложения от ищеца механизъм на ПТП и поддържа, че представеният с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица сам по себе си не е достатъчен за установяване на всички релевантни за спора факти относно механизма на произшествието и поведението на участниците в него. В подкрепа на възраженията си се позовава и на съдебна практика.

Гаранционният фонд е направил и искане за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до приключване на ДП № 684/08.07.2023 г. по описа на РУ – Враца, като поддържа, че изясняването на обстоятелствата по наказателното производство е от значение за правилното разрешаване на гражданскоправния спор.

Ответникът оспорва предявените срещу него евентуални искове както по основание, така и по размер, като ги счита за неоснователни, недоказани и прекомерно завишени. Оспорва наличието на предпоставките от фактическия състав на непозволеното увреждане и поддържа, че не е установено виновно и протИ.правно поведение, което да обоснове ангажиране на отговорността на Фонда за претендираните вреди.

При условията на евентуалност Гаранционният фонд поддържа, че водачът на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № VS613257, не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на произшествието, не е нарушил виновно правилата за движение и по отношение на него е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Оспорва и наличието на пряка причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и всички твърдени от ищеца вреди.

Гаранционният фонд не оспорва, че е бил сезиран от ищеца с извънсъдебна претенция, по която е образувана претенция № 23210153/01.08.2023 г. Поддържа обаче, че е изискал представянето на доказателства, установяващи наличието на предпоставките по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, но според него такИ. не са били представени в необходимия обем.

Ответникът прави и възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като твърди, че ищецът е пътувал без поставен предпазен колан; че се е съгласил да пътува на задната седалка на автомобила заедно с още трима пътници въпреки, че същата не е предназначена за превоз на четирима души; както и е знаел, че водачът Р. Ц. А. е неправоспособен и е употребил алкохол, но въпреки това се е качил в управлявания от него автомобил.

Гаранционният фонд оспорва и акцесорните претенции за законна лихва върху претендираните обезщетения с оглед тяхната зависимост от основателността на главните искове.

Поддържа още, че между ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД и Гаранционния фонд не е налице солидарна отговорност, тъй като според ответника такава не е нито уговорена, нито установена със закон – арг. от чл. 121 ЗЗД. Наред с това сочи, че наличието на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за увреждащото МПС изключва отговорността на Гаранционния фонд.

С оглед изложеното Гаранционният фонд моли предявените срещу него евентуални искове да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани, като претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която, във връзка с направените от ответниците оспорвания и възражения, поддържа изцяло предявените искове, заявените доказателствени искания и представените с исковата молба писмени доказателства.

По отношение на оспорения механизъм на процесното ПТП ищецът поддържа, че е ангажирал необходимите доказателствени искания за установяването му, като се позовава и на презумпцията за вина при непозволеното увреждане до доказване на противното.

Във връзка с оспорването на твърдените неимуществени вреди ищецът е поискал допускането на съдебно-психологична експертиза и събирането на гласни доказателства. По отношение на оспорените имуществени вреди е поискал допускането на съдебномедицинска експертиза със задача да установи дали направените разходи са свързани с лечението на получените при процесното ПТП травматични увреждания.

По направените от ответниците възражения за съпричиняване ищецът поддържа, че наличието на твърдения принос на пострадалия и неговият размер подлежат на пълно и главно доказване от страната, която се позовава на него.

В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е депозирал допълнителен отговор, с който поддържа изцяло изложените в първоначалния отговор твърдения, възражения и доказателствени искания.

Ответното дружество е поискало на ищеца да бъде указано да представи банкова сметка.

В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът Гаранционен фонд е депозирал допълнителен отговор, с който поддържа изцяло становището, възраженията и доказателствените искания, изложени в първоначалния писмен отговор, и продължава да оспорва предявените срещу него евентуални искове както по основание, така и по размер.

Към допълнителния отговор Гаранционният фонд е представил официален отказ от Националното бюро на Швейцария, получен чрез Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, който към момента на представянето му не е бил придружен с превод на български език.

С Определение № 188/11.06.2024 г., на основание чл. 219 ГПК, съдът е допуснал привличането на Р. Ц. А., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: •••, и настоящ адрес: •••, като трето лице – помагач на страната на ответниците ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД и Гаранционен фонд.

Третото лице – помагач не се е явявало и не е било представлявано в проведените по делото открити съдебни заседания и не е депозирало становище по предявените искове.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, както и са назначени и приети съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертиза и допълнителни заключения към тях.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните и от събраните по делото доказателства се установява, че на 08.07.2023 г., около 04:30 часа, на път II-15 /Враца – Борован – Мизия – п.к. Сараево – Оряхово/, в района на км 14+280, обл. Враца, е настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на товарен автомобил марка „Рено“, модел „Т“, с рег. № СВ •••• ТН, собственост на „ВФС България“ ЕООД, с прикачено полуремарке марка „Шмитц“, модел „Каргобул СЦБ СЗТ“, с рег. № СВ •••• ЕВ, управляван от Г. Д. Д., и лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № VS 613257, собственост на Н. П. и управляван от неправоспособния водач Р. Ц. А.. Произшествието е удостоверено с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 407/08.07.2023 г. по описа на РУ – Враца, като във връзка със същото е образувано ДП № 684/08.07.2023 г. по описа на РУ – Враца.

При произшествието е пострадал ищецът С. В. Б., пътувал на задната седалка на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“. След ПТП същият е транспортиран от екип на ЦСМП – Враца до МБАЛ „Христо Ботев“ – Враца с травматични увреждания в областта на главата и лицето, избити зъби и хематоми около очите, като е приет за болнично лечение в тежко общо състояние.

От заверено копие от протокол от съдебно заседание от 03.07.2025 г. по НОХД № 364/2025 г. на Районен съд – Враца се установява, че на основание чл. 382, ал. 7 вр. чл. 24, ал. 3 НПК съдът е одобрил споразумение, по силата на което Г. Д. Д. се е признал за виновен в това, че на 08.07.2023 г., около 04:30 часа, на път II-15, в района на км 14+280, на разклона за с. Мраморен, при управление на влекач „Рено Т“, с рег. № СВ •••• ТН, с прикачено полуремарке „Шмитц Каргобул СЦБ СЗТ“, с рег. № СВ •••• ЕВ, е нарушил правилото на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, като не е пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег.№ VS 613257 /образец Швейцария/, управляван от неправоспособния Р. Ц. А. и с това по непредпазлИ.ст е причинил телесни повреди на повече от едно лице.

Сред причинените на С. Б. увреждания са приети една тежка телесна повреда – оптична невропатия на дясното око, възникнала като усложнение от счупването на дясната очница и довела до постоянна слепота с това око, както и три средни телесни повреди – счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен, счупване на лицеви кости – скули и горна челюст, с данни за фрагментно счупване на долната челюст в областта на 31, 32, 41 и 42 зъби, и избИ.не на 42-ри зъб.

Със споразумението е прието още, че деянието е извършено в условията на независимо съпричиняване с неправоспособния водач Р. Ц. А., който при управлението на лекия автомобил е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като при възникналата опасност за движението не е реализирал намаляване на скоростта и спиране с максимална ефективност на спирачната система. На Г. Д. Д. е наложено наказание „пробация“, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месеца. Споразумението е влязло в сила на 03.07.2025 г.

От заверено копие от протокол от съдебно заседание от 17.06.2025 г. по НОХД № 363/2025 г. на Районен съд – Враца се установява, че на основание чл. 384, ал.1 вр.чл.382, ал. 7 вр. НПК е одобрено споразумение, по силата на което Р. Ц. А. се е признал за виновен в това, че, без да притежава необходимата правоспособност, при управление на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като при възникналата опасност не е реализирал намаляване на скоростта и спиране с максимална ефективност, вследствие на което по непредпазлИ.ст е причинил телесни повреди на повече от едно лице, включително на ищеца. И при това деяние е прието наличие на независимо съпричиняване с поведението на Г. Д. Д.. Споразумението е влязло в сила на 17.06.2025 г.

На основание чл. 300 ГПК влезлите в сила споразумения, имащи последиците на влезли в сила присъди, са задължителни за гражданския съд относно извършването на деянията, тяхната протИ.правност и виновността на дееца. Поради това тези обстоятелства не подлежат на повторно доказване в настоящото производство.

Спорни остават конкретните технически параметри на механизма на ПТП, възможностите за предотвратяването му, твърдяното съпричиняване от страна на пострадалия С. Б., както и видът, обемът и размерът на претърпените от него имуществени и неимуществени вреди.

За установяване механизма на произшествието съдът обсъди показанията на свидетелите Н. Ц. Н. и Г. Д. Д., материалите по досъдебното производство, протокола за оглед на местопроизшествието, фотоалбума към него и заключенията на приетите съдебноавтотехнически експертизи

От показанията на свидетеля Н. Ц. Н. (без родство със страните по делото) се установява, че познава ищеца С. Б. от дълъг период от време и е пътувал като пътник в лекия автомобил „Фолксваген Пасат“, управляван от Р. А., при настъпване на процесното произшествие през м. юли 2023 г.

Свидетелят посочва, че в автомобила са пътували общо шест лица – двама на предните седалки и четирима на задната. Водач е бил Р. А., до когото е седял В., а на задната седалка са пътували свидетелят, С., Т. и С.. Н. Н. е седял зад водача и е бил с поставен предпазен колан. Ищецът С. Б. се е намирал на средното място на задната седалка, като свидетелят не може да посочи дали същият е бил с поставен предпазен колан, тъй като в купето било тъмно.

По показанията на свидетеля преди произшествието всички са били заедно в с. Тишевица, като част от компанията е употребила алкохол. Свидетелят заявява, че водачът Р. А. и ищецът С. Б. не са употребявали алкохол, като С. е бил с компанията през цялото време до настъпването на инцидента.

От показанията на свидетеля се установява, че автомобилът е бил собственост на Р. и е управляван от него. Р. му заявил, че притежава швейцарско свидетелство за управление на МПС, като свидетелят не знае колко време е работил в Швейцария.

Относно обстоятелствата по настъпване на произшествието свидетелят посочва, че то е настъпило през тъмната част на денонощието около 03:00 часа, на входа на с. Мраморен, при суха пътна настилка, без валежи и мъгла. По негови възприятия товарният автомобил е навлязъл в траекторията на движение на лекия автомобил и е препречил пътя му, вследствие на което е последвал удар в областта на гумите на товарната композиция. Свидетелят не е възприел подаден светлинен сигнал от товарния автомобил. Не може да определи точната скорост на движение на лекия автомобил, тъй като не е наблюдавал скоростомера, но според личните му възприятия същият се е движел със скорост над въведеното за участъка ограничение от 60 км/ч. Счита, че при движение с по-ниска скорост произшествието е могло да бъде предотвратено, поради което приема, че за настъпването му принос имат и двамата водачи.

Непосредствено след удара всички пътници са напуснали автомобила в съзнание. Водачът Р. е бил със счупен крак и се е наложило да му бъде оказана помощ, за да бъде изведен от автомобила. Ищецът С. Б. също е излязъл самостоятелно, бил е в съзнание, с кръв по лицето и видимо увреждане в областта на носа. Пострадалите са били

транспортирани в лечебно заведение в гр. Враца, където свидетелят е останал за лечение около четири дни, а С. Б. – приблизително една седмица. По възприятията на свидетеля, ищецът е бил в тежко общо състояние след произшествието. Свидетелят посочва, че и останалите пътници са получили различни по вид и тежест травматични увреждания.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Н. Н. в частта относно непосредствено възприетите от него факти – броя и разположението на пътниците в автомобила, пътната обстановката, движението на превозните средства, състоянието на пътниците непосредствено след удара и видимите им увреждания, доколкото в тази част показанията са последователни, логични и кореспондират с останалия доказателствен материал. Съдът не кредитира като доказателствени факти личните му оценки относно точната скорост на движение, причините за настъпване на произшествието, приноса на водачите и техническата му предотвратимост, тъй като тези обстоятелства изискват специални знания.

Свидетелят Г. Д. Д., разпитан по делегация от Районен съд – Балчик, посочва, че на 08.07.2023 г., около 04:00 часа, е управлявал товарен автомобил с прикачено полуремарке, с рег. № СВ •••• ТН и № СВ •••• ЕВ, а другият участник в произшествието е бил лек автомобил „Фолксваген Пасат“ със швейцарска регистрация.

По показанията му произшествието е настъпило на Т-образно кръстовище при отбивката за с. Мраморен, извън населено място. Пътният участък не бил напълно равен, имало наклони – спускания и изкачвания. Пътната настилка е била суха, а произшествието е настъпило през тъмната част на денонощието. В района на главния път не е имало улично осветление.

Г. Д. посочва, че при достигане на кръстовището е предприел включване в главния път. Товарният автомобил е бил с включени къси светлини и пуснат мигач за посоката на движение. По неговите възприятия не е имало препятствия, дървета или други автомобили, които да ограничават видимостта му. При започване на маневрата не е възприел приближаващ се автомобил, а впоследствие е забелязал светлините на лекия автомобил непосредствено преди настъпването на удара.

Според свидетеля ударът е настъпил на главния път, като лекият автомобил се е ударил в задната част на полуремаркето, в задната гума. Товарната композиция е била натоварена, с приблизителна обща маса около 37 тона, поради което смята, че ударът в гумата е ограничил по-тежки последствия. Според него, ако ударът е бил в друга част на композицията, последствията за пътниците в лекия автомобил могли да бъдат значително по-тежки.

Непосредствено след произшествието Г. Д. е включил аварийните светлини, слязъл е от товарния автомобил и е предприел действия за оказване на помощ на пострадалите. Обадил се е на телефон 112 и е съобщил за произшествието и броя на пострадалите. По негови възприятия на задната седалка на лекия автомобил са пътували четирима души, които били видимо ранени. Свидетелят им оказал помощ до пристигането на полицейските служители, пожарните екипи и екипите на спешна медицинска помощ.

От показанията на свидетеля се установява, че след произшествието му били извършени проверки за употреба на алкохол и наркотични вещества, които дали отрицателен резултат. Свидетелят попитал полицейски служител дали ще бъде проверен и водачът на лекия автомобил, но получил отговор, че състоянието му не позволява извършването на такава проверка.

Свидетелят сочи, че водачът на лекия автомобил бил в съзнание и контактен, но имал тежка травма на крака. На въпрос на Г. Д. дали го е видял и защо не е намалил скоростта, водачът отговорил, че изпитва болка и поискал помощ за крака си.

Свидетелят заявява, че при произшествието не е получил физически травми, но преживяното му оказало силно психическо въздействие, като непосредствено след инцидента усилията му били насочени към оказване на помощ на пострадалите.

При преценката на показанията на свидетеля Г. Д. съдът съобрази разпоредбата на чл. 172 ГПК, доколкото същият е водач на единия от участвалите в произшествието автомобили и поведението му е пряко свързано с предмета на настоящия спор. Поради това показанията му следва да бъдат преценени с оглед на всички останали доказателства по делото.

Съдът кредитира показанията му относно непосредствено възприетите факти – пътната и метеорологичната обстановка, предприетата от него маневра, мястото на контакта между превозните средства, действията му непосредствено след произшествието, броя и състоянието на пътниците и оказаната им помощ, доколкото в тази част показанията му намират опора в останалия доказателствен материал.

Съдът не кредитира показанията му в частта, в която излага лични възприятия и преценки относно механизма на настъпване на произшествието, скоростта на движение на лекия автомобил и причините за настъпването му, доколкото тези обстоятелства изискват специални знания.

От приетата първоначална съдебно-автотехническа експертиза се установяват механизмът на настъпване на процесното ПТП и техническите причини за него.

Вещото лице приема, че произшествието е настъпило на 08.07.2023 г., около 04:30 часа, на път II-15 Враца – Оряхово, в района на км 14+280 – Т-образното кръстовище за с. Мраморен, през тъмната част на денонощието, при суха пътна настилка, нормални атмосферни условия, надлъжен наклон на спускане около 2 % и пряка видимост към кръстовището около 200 м.

Според заключението товарната композиция, състояща се от влекач „Рено Т“ с прикачено полуремарке, след като е спряла пред поставения на изхода на кръстовището пътен знак Б2 „Стоп“, е предприела маневра „завой наляво“ с цел включване в движението по главния път в посока Оряхово – Враца, като при изпълнението й е навлязла в платното за движение и с габаритите си практически е препречила цялата му ширина.

По същото време лекият автомобил „Фолксваген Пасат“, управляван от неправоспособния водач Р. А., се е движел по главния път в посока Враца – Оряхово със скорост около 88 км/ч при въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта 60 км/ч. Въз основа на следите от произшествието, деформациите по превозните средства, протокола за оглед, фотоалбума и свидетелските показания вещото лице установило, че водачът на лекия автомобил е възприел товарната композиция като опасност, когато се е намирал на около 75 м от мястото на удара, като поради недостатъчното разстояние за аварийно спиране е последвал удар между предната лява част на лекия автомобил и лявата странична част на полуремаркето, в областта на предния му мост. След сблъсъка товарната композиция е продължила движението си на кратко разстояние и е спряла в платното за движение, а лекият автомобил под действието на инерционните сили се е завъртял приблизително на 76° обратно на часовниковата стрелка и е останал в покой почти напречно на пътното платно.

Вещото лице е посочило още, че при конкретната пътна обстановка двамата водачи са имали техническа възможност взаимно да възприемат светлините на фаровете на управляваните от тях МПС от разстояние над 100 м. Въз основа на извършените изчисления експертизата приема, че произшествието е настъпило в резултат от съвкупното поведение на двамата водачи. Водачът на товарната композиция е навлязъл в пътя с предимство и е предприел маневра „завой наляво“ при наличие на пътен знак „Стоп“, без да пропусне движещия се по пътя с предимство лек автомобил, с което е препречил платното му за движение. От своя страна водачът на лекия автомобил се е движил със скорост около 88 км/ч при разрешена за участъка скорост от 60 км/ч, вследствие на което се е лишил от техническата възможност да предотврати произшествието, чрез своевременно аварийно спиране. Установено е още, че същият е бил неправоспособен водач, а при извършената след произшествието проверка е отчетена концентрация на алкохол от 0,48 промила.

Според експертизата опасността за водача на лекия автомобил е възникнала в момента, в който товарната композиция е започнала да навлиза в главния път. Към този момент лекият автомобил се е намирал на приблизително 74,57 м от мястото на удара. При скорост на движение около 88 км/ч опасната му зона за спиране е била приблизително 91 м, поради което наличното разстояние е било недостатъчно за преустановяване на движението преди мястото на сблъсъка. Ако лекият автомобил се е движел с разрешената скорост от 60 км/ч, опасната му зона за спиране би била приблизително 52 м и според вещото лице водачът би разполагал с техническа възможност да предотврати произшествието чрез своевременно аварийно спиране.

Вещото лице посочва още, че не са установени данни лекият автомобил „Фолксваген Пасат“ да е бил технически неизправен или да е налице техническа причина за настъпване на произшествието.

По отношение на пострадалия С. Б. експертизата установява, че автомобилът е бил оборудван с обезопасителни колани на всички конструктивно предвидени места, а задната седалка е била предназначена за трима пътници, като към момента на произшествието на нея са пътували четирима души. Вещото лице приема, че С. Б. е седял между двама пътници, като дори според свидетелските показания е бил седнал в скута на единия от тях.

Експерта приема, че не са налице категорични данни С. Б. да е използвал предпазен колан, като според техническия анализ и свидетелските показания най-вероятно е бил без поставен такъв. Вследствие на това при удара е настъпило свободно инерционно движение на тялото му в купето на автомобила, като то е контактувало с тавана, облегалките на предните седалки и тялото на другия пътник, което според вещото лице е допринесло за получаването на тежките травматични увреждания.

В съдебно заседание вещото лице инж.В. П. поддържа заключението си и в отговор на поставените въпроси разяснява, че при скорост на движение на лекия автомобил около 88 км/ч, ударът е бил технически непредотвратим чрез аварийно спиране, докато при движение с разрешената скорост от 60 км/ч водачът би разполагал с техническа възможност да предотврати произшествието. Посочва, че заключението е изготвено въз основа на доказателствата по настоящото дело – протокола за оглед на местопроизшествието, фотоалбума и свидетелските показания.

Относно камерите на АПИ разяснява, че същите са разположени след мястото на произшествието и не са заснели процесния автомобил към момента на удара, поради което не могат да бъдат използвани за определяне на скоростта му.

По отношение на използваната методика вещото лице пояснява, че при определяне на скоростта и механизма на произшествието е приложило метода „Momentum 360“, като са отчетени масите на участващите превозни средства, разстоянията на придвижването им след удара и ъглите на сблъсъка. Според него прилагането на енергийния метод „Delta V“ е затруднено, поради липсата на необходимите данни за деформациите по ремаркето.

Относно използването на предпазен колан вещото лице установява, че пострадалият е пътувал без поставен обезопасителен колан, като посочва, че ефективността му при челен удар е гарантирана при скорост до около 36 км/ч, докато при по-висока скорост такава гаранция не съществува. Според експерта извършването на допълнително изследване по метода „Delta V“ не би довело до промяна на направените изводи.

Поради оспорване на заключението съдът е допуснал и приел допълнителна съдебноавтотехническа експертиза, изготвена от проф. д.т.н. инж. С. К..

Допълнителното заключение е изготвено въз основа на материалите по делото, протокола за оглед на местопроизшествието, фотоматериалите, установените следи и деформации по превозните средства, техническите им характеристики, свидетелските показания и специализирана научно-техническа литература.

При определяне на скоростите вещото лице е приложило метод, отчитащ действието на външните сили, както и енергийния метод „Delta-V“. Посочено е, че използваният в предходното заключение метод „Momentum-360“ е практически неприложим в конкретния случай, поради значителната разлика между масите на товарната композиция и лекия автомобил, както и поради невъзможността да се пренебрегне действието на силите на триене между гумите на товарния автомобил и пътната настилка.

Въз основа на извършения анализ допълнителната експертиза приема, че непосредствено преди и към момента на удара лекият автомобил „Фолксваген Пасат“ се е движел със скорост около 86 км/ч, а товарната композиция – със скорост около 26 км/ч, като при навлизането си в платното за движение скоростта й е била около 10 км/ч. Товарният автомобил е спрял пред стоп-линията на Т-образното кръстовище, след което водачът му е предприел маневра „завой наляво“ за включване в движението по пътя с предимство в посока гр. Враца. По същото време по главния път, в посока от гр. Враца към с. Борован, се е движел лекият автомобил.

От момента на навлизането на товарната композиция в платното за движение до настъпването на удара са изминали около 2,95 секунди. Към този момент лекият автомобил се е намирал на около 71 м от мястото на удара, съответно на около 74,5 м от предната част на товарния автомобил. Според експертизата взаимната видимост между двамата водачи е била не по-малка от 100 м, като водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да възприеме навлизащото полуремарке от това разстояние, но го е възприел със закъснение от не по-малко от 1,35 секунди.

Мястото на първоначалния удар е определено на около 29,9 м след мерната линия на ориентира, в дясната пътна лента по посока на движение на лекия автомобил и на около 1,3 м от осовата линия. Сблъсъкът е настъпил между предната лява част на лекия автомобил и лявата странична част на полуремаркето, на около 1,5 м пред предната му ос. Към момента на удара лекият автомобил се е движел успоредно или почти успоредно на оста на пътя, докато полуремаркето е било разположено под ъгъл около 32°, а влекачът – под ъгъл около 8° спрямо нея. Вследствие на извършваната маневра полуремаркето е заемало изцяло двете ленти за движение.

Опасната зона за спиране на лекия автомобил при действителната му скорост от около 86 км/ч е определена на около 82 м, докато разстоянието до мястото на удара към момента на навлизане на товарната композиция е било около 71 м. Поради това вещото лице приема, че при действителната скорост водачът не е разполагал с техническа възможност да преустанови движението преди мястото на удара и да предотврати ПТП-то. При своевременно предприето аварийно спиране обаче скоростта на автомобила към момента на сблъсъка би могла да бъде намалена до около 43 км/ч, като контактът би настъпил по-назад – в областта на задните леви колела на полуремаркето – и последиците от удара биха били полеки.

При движение на лекия автомобил с разрешената за участъка скорост от 60 км/ч опасната му зона за спиране би била около 47,5 м. При тази скорост товарната композиция не би попаднала в опасната зона за спиране и водачът на лекия автомобил би разполагал с техническа възможност да предотврати произшествието, като при своевременна реакция автомобилът би спрял на не по-малко от около 23 м преди мястото на удара. Опасната зона за спиране на товарната композиция при установената скорост е определена на около 18 м.

След сблъсъка товарната композиция е продължила движението си около 19 м, след което е спряла в дясната пътна лента. Лекият автомобил е намалил скоростта си до около 15,5 км/ч, изминал е около 1,9 м и вследствие на удара се е завъртял приблизително на 77° обратно на часовниковата стрелка.

В заключение вещото лице приема, че произшествието е настъпило в резултат от съвкупното поведение на двамата водачи – навлизането на товарната композиция в пътя с предимство и движението на лекия автомобил със скорост около 86 км/ч при разрешена 60 км/ч. Превишената скорост е увеличила опасната зона за спиране, поради което при фактическата пътна ситуация водачът на лекия автомобил не е разполагал с техническа възможност да предотврати удара, а единствено да намали скоростта и тежестта на последиците, чрез своевременно интензивно спиране. При движение с разрешената скорост от 60 км/ч произшествието е било технически предотвратимо.

В съдебно заседание вещото лице проф. д.т.н. инж. С. К. поддържа заключението си, като уточнява допуснати технически грешки в писмения текст – действителната маса на товарната композиция е 37 000 кг, а вместо посоченото на едно място МПС „Мазда“ следва да се чете „Фолксваген Пасат“. Вещото лице изрично заявява, че изчисленията са извършени с правилните параметри и допуснатите технически грешки не се отразяват върху резултатите и изводите на експертизата.

При изслушването си вещото лице разяснява използваните методи за определяне скоростта на движение, като посочва, че според единия от извършените анализи скоростта на лекия автомобил към момента на удара е около 80 км/ч, а според другия – около 86 км/ч, като разликата е в границите на допустимата физична грешка.

Експертът посочва още, че водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност своевременно да възприеме товарната композиция и да предприеме ефективно спиране. При действителната скорост това не би предотвратило удара, но би намалило скоростта при сблъсъка до около 43 км/ч, като контактът би настъпил в областта на задните колела на полуремаркето, с по-ниска интензивност и съответно по-леки травматични последици.

По отношение на пострадалия вещото лице разяснява, че при действителната скорост на сблъсъка са възникнали значителни инерционни сили. При липса на поставен предпазен колан тялото на пътник, намиращ се на средната част на задната седалка, би се придвижило свободно напред в купето и би могло да осъществи контакт с елементи от вътрешността на автомобила. Посочва още, че „Фолксваген Пасат“ е конструктивно предназначен за превоз на общо пет лица, включително водача.

Съдът кредитира заключенията на първоначалната и допълнителната съдебноавтотехнически експертизи относно механизма на ПТП, мястото и характера на удара, траекторията и скоростите на движение на МПС, опасните зони за спиране и техническите възможности на водачите за предотвратяване на произшествието, като намира същите за обосновани, последователни и съответстващи на останалия доказателствен материал. Допълнителната експертиза потвърждава и доразвИ. основните изводи на първоначалната, чрез допълнителни изчисления и методи на изследване, поради което съдът възприема заключенията в тяхната съвкупност, а при различие в конкретните числови стойности – данните от допълнителното заключение. Незначителната разлика в определената скорост на лекия автомобил – около 88 км/ч по първоначалната и около 86 км/ч по допълнителната експертиза – не променя крайния технически извод за движение със скорост, значително над разрешените 60 км/ч, и за техническа предотвратимост на произшествието при спазване на разрешената скорост. Съдът не възприема първоначалното заключение единствено относно приложимостта на метода „Momentum-360“ във вида, в който е използван, доколкото допълнителната експертиза обосновава необходимостта от неговото модифициране и съчетаване с други автотехнически методи, включително „Delta-V“, което обаче не опровергава съвпадащите по същество изводи на двете експертизи относно механизма и техническите причини за настъпване на произшествието.

За установяване вида и характера на причинените на ищеца травматични увреждания, проведеното лечение, продължителността на възстановителния период и остатъчните последици по делото са представени медицински документи и са приети комплексна и допълнителна съдебно-медицински експертизи.

От фиша на ЦСМП – Враца се установява, че непосредствено след произшествието С. Б. е бил прегледан с оплаквания от болки във врата и кръста и с работни диагнози: контузия на главата, разкъсно-контузна рана на лицето, мозъчно сътресение и контузия на шията. Съгласно ЛПП в КДБ/СО при МБАЛ „Христо Ботев“ АД – Враца № 008848/08.07.2023 г., при постъпването ищецът е бил в тежко общо състояние, сънлив, с ГКС – 11 точки, артериално налягане 120/70 mmHg, избити зъби, кръвонасядания и хематоми в областта на очите и кръвотечение от двете ноздри, при отразен нормален неврологичен статус и поставена диагноза „Дифузна травма на главния мозък, без открита вътречерепна травма“.

От ИЗ № 8190 на Хирургично отделение при МБАЛ „Христо Ботев“ АД – Враца е видно, че ищецът е бил хоспитализиран за периода от 08.07.2023 г. до 13.07.2023 г. с диагнози: дифузна травма на главния мозък, без открита вътречерепна травма; закрито счупване на неуточнена част от черепа и лицевите кости; закрито счупване на 12-ти гръден прешлен. При постъпването е бил в тежко общо състояние, сънлив, с множество охлузни рани по лицето, избити зъби, кръвонасядания и хематоми около очите и кръвотечение от двете ноздри.

Извършената компютърна томография (КТ) на главата не е установила счупване на костите на черепната кутия, вътречерепни кръвоизливи или контузионни лезии на мозъчния паренхим, но е установило многофрагментни двустранни счупвания на лицевите кости – предната и вътрешната стена на двете горночелюстни пазухи, носните и етмоидалните кости, с наличие на кръвни колекции в околоносните кухини. КТ на шийния отдел не е установило травматични увреждания на шийните прешлени, а КТ на гръбначния стълб е установило счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен, без дислокация и пропагация към медуларния канал. КТ на таза не е установило травматични увреждания. При проведената УНГ консултация е констатирана деформация на носната пирамида със съсиреци в носните ходове. Проведено е медикаментозно лечение и е поставен временен имобилизиращ корсет на гръдния отдел на гръбначния стълб. Ищецът е изписан в подобрено общо състояние с дадени указания и насочване към лицево-челюстна хирургия.

От Амбулаторен лист № 2693/12.07.2023 г., издаден от д-р А. И., се установява увредено общо състояние, без данни за ОНС и МРД, артериално налягане 120/80 mmHg, назначено раздвижване и поставяне на корсет, както и медикаментозна терапия с антибиотик, НСПВС, калциев глюконат, водно-солеви разтвори и антиеметик.

От представения легализиран превод на медицинската документация от Частна болница „Оптимед Интернешънъл“ – гр. Чорлу, Република Турция се установява, че С. Б. е бил хоспитализиран от 15.07.2023 г. до 24.07.2023 г. с диагнози: счупване на костите на носа, счупване на орбиталното дъно, счупване на скулите и горната челюст, други увреждания на ставите, нарушение на зрението, счупване на гръбначния стълб на неуточнено нИ. и радикулопатия.

При постъпването ищецът е съобщил за болки в главата, лицето, шията и гърба, изтръпване на дясната ръка и пълна загуба на зрението на дясното око. Установени са охлузвания в областта на лицето и орбитата, оток и хематом в областта на орбитата, горната челюст и носната преграда, както и кръвоизлив в областта на дясната очна ябълка. Проведени са КТ изследвания на черепа, орбитите, носоглътката, гръдния кош, горната и долната челюст и долночелюстните стави, както и лабораторни и биохимични изследвания. Извършени са консултации със специалисти по пластична хирургия, офталмология и неврохирургия.

На 17.07.2023 г. под обща анестезия е извършена оперативна интервенция – репозиция на фрактурите в областта на орбиталните ръбове с остеосинтеза и закрито наместване на носните кости с поставяне на шина. Провеждани са медикаментозно лечение, раздвижване и рехабилитационни процедури. При последващите офталмологични прегледи е установена тежка оптична невропатия.

От епикризата на проф. д-р Е. Т. от 28.07.2023 г. се установява увреждане на зрителния нерв, като при ехографско изследване са констатирани кръвоизлив в стъкловидното тяло и отлепване на ретината. Извършена е оперативна интервенция – факоемулсификация с имплантиране на вътреочна леща, почистване на кръвоизлИ. в стъкловидното тяло с витректор и поставяне на силикон и въздух, след което е назначено следоперативно лечение със стероидни и антибиотични капки.

От формулярите за очни консултации от 15.07.2023 г., 18.07.2023 г., 19.07.2023 г. и 20.07.2023 г. се установява последователно наличие на хеморагия в стъкловидното тяло на дясното око, липса или силно намалено светлоусещане, мидриаза и липса на реакция към светлина, като на 20.07.2023 г. е поставена диагноза тежка оптична невропатия. Зрението на лявото око е било запазено – 1.0.

От консултацията по неврохирургия от 17.07.2023 г. е отразена пълна загуба на зрението на дясното око, добро общо състояние, липса на двигателен дефицит на крайниците и счупване на гръден прешлен, без компресия на гръбначния канал, като е препоръчано носене на корсет и покой.

От консултацията по пластична хирургия от 17.07.2023 г. са установени вдлъбнатина на гърба на носа, двустранен периорбитален оток, кръвоизливи под външната обвивка на очните ябълки и счупвания в областта на долните ръбове на очниците, като на същата дата е извършена операция под обща анестезия.

От извършените в Република Турция КТ изследвания се установяват неразместено счупване на първо дясно ребро, счупване на гръден прешлен без приплъзване и дислокация, счупвания в областта на носните кости, долните орбитални ръбове, стените на горночелюстните пазухи, птеригоидния израстък и носната преграда, хеморагични и посттравматични изменения на меките тъкани в лицевата област, въздушни колекции в периорбиталната област и данни за възможен кръвоизлив в стъкловидното тяло на дясното око. КТ на корема не е установило травматични увреждания на паренхимните органи, а КТ на поясния отдел на гръбначния стълб е било в норма. В част от изследванията е отразено и съмнение за авулзионно счупване в областта на десния напречен израстък на С7.

От приетата комплексна съдебно-медицинска експертиза се установява, че причинените на ищеца увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП от 08.07.2023 г. Вещите лица установяват следните травматични увреждания:

-постоянна слепота на дясно око вследствие на оптична невропатия, възникнала като усложнение от счупване на дясна очница;

-счупване на 12-ти гръден прешлен, довело до временно затруднение на движенията;

-счупване на лицеви кости (скули, горна челюст) и частично долна челюст; избИ.не на един зъб,

• охлузвания, кръвонасядания, оток на лицето,

• счупване на носни кости и първо ребро;

-мозъчно сътресение със замъгляване на съзнанието.

Според заключението част от тези увреждания са довели до временно разстройство на здравето, докато загубата на зрението на дясното око и остатъчните белези по лицето са трайни и необратими. Лечението е било оперативно и медикаментозно за периода от 08.07.2023 г. до 28.07.2023 г. Възстановителният период за счупването на гръбначния прешлен е определен на около 6–8 месеца, за лицевите кости и долната челюст – около 45– 60 дни, а за носните кости, първото ребро и мекотъканните увреждания – около един месец. Загубата на зрението на дясното око е постоянна и не подлежи на възстановяване.

По отношение използването на предпазен колан вещите лица приемат, че при произшествието ищецът е бил без поставен обезопасителен колан и е заемал неправилна позиция на задната седалка. Според експертния анализ при правилно заемане на място и използване на обезопасителен колан получените травматични увреждания, в частност лицевата травма и мозъчното сътресение, биха били предотвратени или съществено ограничени. Вещите лица приемат, че ищецът се е намирал на задната седалка, леко вдясно от средната й част, върху лявото бедро на задно-дясно седящия пътник, като след първоначалния удар тялото му се е придвижило инерционно напред между облегалките на предните седалки и е осъществило контакт с арматурното табло. Не са установени данни ищецът да е изпаднал извън автомобила.

По отношение употребата на алкохол експертизата установява, че при извършена около три часа след произшествието проверка на водача Р. А. техническото средство е отчело концентрация 0,48 промила, без последващо изследване на кръв и урина. Направената от вещите лица ретроспективна оценка за възможна концентрация около 0,9 промила към момента на ПТП е изчислителна, а не резултат от непосредствено химическо изследване. На пътниците не са извършвани проби за алкохол, поради което евентуалното им алкохолно повлияване не може да бъде установено.

При извършения на 13.11.2024 г. преглед от вещите лица е установено, че ищецът С. Б. не изпитва болки и няма други съществени оплаквания, с изключение на периодично замъгляване на зрението на лявото око, при наличие на трайна загуба на зрението на дясното око. При отворени очи същият отклонява очните ябълки и проследява движението на пръст, а при затваряне на лявото око дясната очна ябълка не показва отклонение. Констатирани са и няколко нежни ръбцови изменения с дъговидна и линейна форма и дължина до 2,5 см в областта на брадичката вдясно, дясната лицева половина, скулата и челото, които наред със загубата на зрение, са с траен и необратим характер.

В момента ищецът не изпитва болки, с изключение на трайната загуба на зрение и белезите по лицето, които също остават постоянни и необратими.

В открито съдебно заседание вещите лица д-р Ф. Т. и д-р Г. К. заявяват, че поддържат изцяло представеното комплексно съдебно-медицинско заключение и направените в него изводи.

По поставените от ответника ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД въпроси вещото лице д-р Ф. Т. уточнява, че описаните в заключението лицеви травми включват и уврежданията на дясното око, доколкото същото анатомично се намира в лицевата част на главата.

Във връзка с въпросите на ответника Гаранционен фонд вещите лица поясняват, че лечението на ищеца е могло да бъде проведено и в Република България, в специализирани клиники по очни болести и лицево-челюстна хирургия. Д-р Т. посочва, че не е съществувала медицинска необходимост лечението да бъде извършено именно в чужбина. Уточнява, че при здравноосигурено лице под 18-годишна възраст лечението в България по принцип се поема от НЗОК, включително диагностичните изследвания и медикаментозното лечение, като за сметка на пациента остават определени скъпоструващи медицински изделия и консумативи, сред които остеосинтетичният материал и силиконът, поставен в очната ябълка. Ориентировъчната стойност на силикона е посочена между 1 000 и 2 000 лв., а конкретна стойност на имплантите не е определена.

Вещите лица потвърждават, че въз основа на медицинската документация и извършените изследвания загубата на зрението на дясното око е необратима и не подлежи на възстановяване. Д-р Г. К. допълва, че стойността на използваните импланти е ориентировъчна и зависи от конкретното лечебно заведение, като приблизително възлиза на 10 000 лв. Същевременно потвърждава, че загубата на зрението на дясното око е необратима, като към настоящия момент не съществува медицинска възможност за възстановяване на очната ябълка. Посочва, че са възможни трансплантация на роговица и на леща, но не и на цялата очна ябълка, поради което поставянето на импланти не би довело до възстановяване на зрението.

С оглед възникналия спор относно необходимостта от лечение в Република Турция, възможността същото да бъде извършено в България и стойността на медицинските интервенции, съдът е допуснал допълнителна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р Л. А. – специалист по очни болести.

След запознаване с наличната медицинска документация и извършване на личен преглед на ищеца вещото лице установява, че вследствие на процесното пътнотранспортно произшествие последният е получил тежки травматични увреждания в областта на лицето и дясното око, включително кръвоизлив в стъкловидното тяло, оптична невропатия и множество лицево-челюстни фрактури. Констатирано е пълно отсъствие на зрение на дясното око при напълно запазено зрение на лявото око. При прегледа са установени вътреочна леща и органичен имплант в предната очна камера, липса на реакция на зеницата към светлина и невъзможност за оглед на очното дъно, като обективните находки потвърждават необратимия характер на загубата на зрението.

Вещото лице проследява проведеното лечение в Република България и Република Турция, като посочва, че в България са извършени първоначалните спешни диагностични и лечебни мероприятия, а впоследствие в Република Турция са осъществени лицево-челюстна операция с открито наместване и фиксиране на фрактурите с плаки и микровинтове, както и комбинирана офталмологична операция, включваща витректомия, поставяне на газ и силикон, екстракция на естествената леща с имплантиране на изкуствена вътреочна леща и лазерна обработка на ретината. Независимо от проведеното оперативно лечение зрението на дясното око не е възстановено.

Според заключението не е съществувала медицинска необходимост лечението да бъде проведено именно в Република Турция, тъй като към релевантния момент в Република България са съществували специализирани лечебни заведения, разполагащи с необходимата апаратура и квалифицирани специалисти за извършване както на лицево-челюстните, така и на офталмологичните интервенции. Като примери са посочени Клиниката по лицевочелюстна хирургия при УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ и специализирани очни клиники в гр. София. Вещото лице приема, че необходимото лечение е могло да бъде проведено на територията на Република България.

По отношение на приблизителната стойност на лечението в страната вещото лице приема, че комбинираната очна операция би струвала между 2 600 и 3 000 лв., а лицевочелюстната операция – около 5 220 лв., или общо между 7 820 и 8 220 лв. Уточнява, че при здравноосигурено непълнолетно лице НЗОК поема стойността на самото лечение, като за сметка на пациента остават определени скъпоструващи консумативи и импланти, включително вътреочна леща, силиконово масло, интравитреален газ, орбитални плаки и микровинтове.

С ъ д ъ т кредитира заключенията на комплексната и допълнителната съдебномедицински експертизи, като ги намира за компетентно, обективно и обосновано изготвени въз основа на медицинската документация по делото, извършените лични прегледи и специалните знания на вещите лица. Заключенията са последователни и взаимно се допълват относно характера на травматичните увреждания, проведеното лечение и необратимата загуба на зрението на дясното око. Допълнителната съдебномедицинска експертиза конкретизира изводите на комплексната експертиза по спорния въпрос относно възможността лечението на ищеца да бъде проведено в Република България, както и относно приблизителната стойност на необходимите медицински интервенции, без да изменя останалите медицински констатации, включително относно характера на уврежданията, проведеното лечение и необратимата загуба на зрението на дясното око.

За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото са разпитани свидетелите В. Б. А. – баща на ищеца, и Б. А. Ц. – негов дядо, като съдът преценява показанията им при условията на чл. 172 ГПК, с оглед родствената им връзка с ищеца и във връзка с останалия доказателствен материал.

Свидетелят В. Б. А., след като му е разяснено от съда правото по чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК да откаже да свидетелства, заявява, че желае да даде показания.

Сочи, че узнал за настъпилото ПТП от своя баща, докато се намирал на работа в Швейцария, след което незабавно се прибрал в България. При посещението на сина си в МБАЛ „Христо Ботев“ – Враца, го е възприел в тежко общо състояние, с множество отоци и кръвонасядания по лицето и травми в областта на главата и гръбначния стълб. По негови възприятия ищецът бил в съзнание, но не могъл да вижда и да говори, като възприемал единствено звуци. Посочва, че престоят му в болницата във Враца продължил около шест– седем дни, през които били извършени изследвания, без оперативно лечение.

Свидетелят заявява, че след проведените медицински консултации семейството било насочено към лечение в Република Турция, тъй като според получената от лекарите информация необходимите оперативни интервенции не могли да бъдат извършени в България. Посочва, че съпругата му придружила С. до болница в гр. Истанбул, където му били извършени операции на лицето, носа и дясното око, свързани с разходи над 100 000 лв. След оперативните интервенции било провеждано продължително медикаментозно лечение, включващо прием на лекарства и използване на специализирани медикаменти и мазила в продължение на месеци.

По отношение на състоянието на ищеца след инцидента свидетелят сочи, че в продължение на около седем месеца същият не могъл самостоятелно да се храни и приемал единствено течна и пасирана храна. Твърди, че не могъл сам да се обслужва, като ежедневните грижи били поети от неговите баба и дядо. Посочва още, че вследствие на травмата на гръбначния стълб ищецът продължавал да носи корсет, изпитвал болки в областта на главата и гърба, приемал медикаменти и походката му останала променена.

Свидетелят заявява, че вследствие на получените увреждания ищецът е загубил напълно зрението на дясното си око, а с лявото вижда ограничено, поради което не посещавал училище и е пропуснал две учебни години. Освен това сочи още, че по лицето му са останали трайни белези, които според лекарите могат да бъдат коригирани единствено чрез пластични операции.

По отношение на психическото състояние на ищеца, свидетелят сочи, че преди инцидента синът му бил жизнерадостен и общителен, а след него станал затворен, раздразнителен и емоционално нестабилен, изпитвал страх да излиза навън и се разстройвал при срещи с приятели, тъй като не могъл да води предишния си начин на жИ.т. Уточнява, че ищецът не е посещавал психолог или психиатър и не разполагат с медицинска документация за проведено такова лечение.

С ъ д ъ т кредитира показанията на свидетеля В. Б. А. относно непосредствено възприетите от него факти за състоянието на ищеца след ПТП, проведеното лечение, необходимостта от чужда помощ, възстановителния период и промените в ежедневието и поведението му, доколкото в тази част показанията му намират опора в медицинската документация и експертните заключения. Не се кредитират като доказателство за самите факти сведенията, получени от трети лица относно медицинската необходимост лечението да бъде проведено именно в Република Турция, възможностите за бъдещо възстановяване на зрението и други въпроси, изискващи специални медицински знания

Свидетелят Б. А. Ц. сочи, че узнал за инцидента на 08.07.2023 г., около 06:30 часа, чрез телефонно обаждане от свой приятел, след което посетил пострадалия в МБАЛ „Христо Ботев“ – гр. Враца, където го възприел в изключително тежко състояние. По негови наблюдения ищецът бил с множество травматични увреждания в областта на лицето, включително счупвания на скулите и носа, избити и счупени зъби и силно подути очи, като бил със сонда, в безсъзнание и не реагирал на външни дразнения. Не били налице счупвания на крайниците. Лечението му в болницата продължило около 5–6 дни.

След изписването му от болницата, лечението на С. е продължило в Република Турция, където са извършени оперативни интервенции на лицевите кости, носа и дясното око. По непосредствените възприятия на свидетеля след завръщането си в България, ищецът носил корсет по повод травмата на гръбначния стълб за продължителен период от около шест месеца, като в значителна степен бил зависим от помощта на своите близки при хранене, обличане, поддържане на личната хигиена и придвижване.

Свидетелят сочи още, че вследствие на получените увреждания ищецът преустановил посещаването на училище, по лицето му останали трайни белези, а здравословното му състояние довело до съществена промяна в начина му на жИ.т и поведението му. Свидетелят допълва, че синът и снаха му работят в Швейцария и оказват помощ, доколкото имат възможност, но не може да посочи с точност кой поема разходите за лечението в Турция.

Според свидетеля преди ПТП С. е бил спокоен и общителен, а след него е станал пораздразнителен и емоционално нестабилен, с нарушения в съня и затруднения в общуването, като не е провеждано специализирано психиатрично или психологично лечение. Свидетелят посочва и страх на ищеца от бъдеща пластична операция на лицето.

Свидетелят възпроизвежда и сведения, получени от ищеца относно механизма на настъпване на ПТП, броя на пътуващите лица, положението му на задната седалка, липсата на поставен предпазен колан, употребата на алкохол от водача и скоростта на движение на автомобила.

С ъ д ъ т кредитира показанията на свидетеля Б. А. Ц. относно непосредствено възприетите от него факти за здравословното състояние на ищеца, видимите телесни увреждания, продължителността на възстановителния период, необходимостта от чужда помощ и настъпилите промени в начина му на жИ.т и емоционалното му състояние. Не се кредитират като доказателство за самите факти възпроизведените от свидетеля сведения относно механизма на произшествието, скоростта на автомобила, употребата на алкохол от водача и необходимостта от бъдещи медицински интервенции, доколкото не са непосредствено възприети от него или изискват специални знания.

За установяване на психичното и емоционалното състояние на ищеца след процесното ПТП по делото е назначена и приета комплексна съдебно-психолого-психиатрична експертиза, изготвена от д-р Б. К. – специалист психиатър, и психолог Х. Х..

От заключението се установява, че преди произшествието ищецът е имал нормално физическо и психическо развитие, без данни за предходно психиатрично заболяване и не се е водил на диспансерен отчет в психиатрично лечебно заведение. При освидетелстването е контактен, правилно ориентиран, без психотична симптоматика, със съхранени памет, мисловен процес и интелектуално функциониране, съответстващи на възрастта, образованието и социалния му опит.

Наред с това са установени психомоторно напрежение, тревожност и емоционална лабилност.

Вещите лица приемат, че непосредствено след произшествието у ищеца е възникнала остра стресова реакция, намираща се в пряка причинно-следствена връзка с тежките травматични увреждания и проведеното лечение. Поради продължаващото въздействие на травматичните последици състоянието е преминало в разстройство на адаптацията, а впоследствие – в посттравматично стресово разстройство.

Психичното състояние се характеризира с тревожност, нарушения на съня, кошмарни сънища, натрапливи спомени за произшествието, страхови преживявания и потиснатост. Експертизата установява нарушена социална адаптация, свързана в значителна степен с трайната загуба на зрението на дясното око и произтичащите от нея ограничения в обичайния за възрастта на ищеца начин на жИ.т.

Психологичното изследване не установява нарушения в интелекта, паметта, вниманието или мисленето, нито данни за симулация или агравиране на симптомите.

При интервюто ищецът съобщава, че мисли постоянно за катастрофата, изпитва силно напрежение, трудно заспИ., сънува кошмари, чувства се различен от връстниците си поради загубата на зрението, не може да продължи обучението си и е ограничил социалните си контакти. Вещото лице приема, че тежките физически увреждания и трайните им последици са довели до съществена промяна в психологичното и емоционалното му състояние, изразяваща се в трайна тревожност, нарушена социална адаптация и невъзможност да води обичайния за възрастта си начин на жИ.т

При изслушването си в открито съдебно заседание вещото лице д-р Б. К. поддържа заключението и пояснява, че основният фактор, поддържащ психичната травма, е трайната и необратима загуба на зрението на дясното око и произтичащото от нея ограничаване на самостоятелността и социалното функциониране на ищеца. С течение на времето интензитетът на тревожността е намалял, но психотравмата не е напълно преодоляна, поради трайния характер на увреждането. Към момента на освидетелстването не е установена необходимост от медикаментозно психиатрично лечение.

Психологът Х. Х. също поддържа изцяло изводите на съвместната експертиза, като посочва, че изводите се основават на извършеното психологично изследване.

Съдът кредитира заключението на комплексната съдебно-психолого-психиатрична експертиза като компетентно, обективно и обосновано. То е изготвено въз основа на личен преглед, стандартизирано психологично изследване и анализ на медицинската документация, като изводите на вещите лица са последователни, взаимно допълващи се и кореспондират с останалите доказателства относно отражението на травматичните увреждания върху психичното и социалното функциониране на ищеца.

По делото са представени писмени доказателства относно направените във връзка с лечението на ищеца в Република Турция разходи – оферти, проформа фактури, окончателни фактури и платежни нареждания. Общият размер на претендираните имуществени вреди е 89 951 лв., като представените документи отразяват заплащане на проведени медицински изследвания, оперативни интервенции, болничен престой, консултации, съпътстващи дейности и последващи контролни прегледи.

По първия комплекс от медицински дейности са представени оферта от 17.07.2023 г., проформа фактура № 4/18.07.2023 г. на стойност 66 895 лв., платежно нареждане от същата дата и последващо издадена фактура № 5/21.07.2023 г. за сумата 66 895 лв. без ДДС. В офертата са индивидуализирани отделни дейности и услуги, включително медицински изследвания, консултации, терапевтични и оперативни дейности, болничен престой и съпътстващи услуги.

По последващото офталмологично лечение са представени оферта от 25.07.2023 г., проформа фактура № 1/14.08.2023 г. на стойност 21 516 лв., платежно нареждане от 04.09.2023 г. и фактура № 1/07.09.2023 г. за същата сума без ДДС.

Представени са и оферта от 05.09.2023 г., проформа фактура № 2/05.09.2023 г., платежно нареждане от 12.10.2023 г. и фактура № 2/13.10.2023 г. за сумата 1 540 лв. без ДДС, свързани с организиране на последващ контролен преглед и съпътстващи дейности.

От представените документи се установява размерът и основанието на извършените плащания, но преценката кои от включените в тях отделни дейности представляват действително необходими и пряко обусловени от травматичните увреждания разходи е предмет на обсъждане при разрешаването на иска за имуществени вреди.

По отношение на извънсъдебната процедура се установява, че на 01.08.2023 г. ищецът е предявил писмена претенция пред ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, по която е образувана щета № 0411-180-0010-2023 г. Впоследствие претенцията е допълнена на 27.09.2023 г., като след изискване на допълнителни документи застрахователят е постановил отказ за изплащане на обезщетение с писмо от 01.11.2023 г.

На 01.08.2023 г. ищецът е предявил и извънсъдебна претенция пред Гаранционния фонд, по която е образувана претенция № 23210153/01.08.2023 г. С писмо от 15.08.2023 г. Фондът е отказал изплащане на обезщетение, а на 27.09.2023 г. ищецът е депозирал допълнение към претенцията. Тези обстоятелства не са спорни между страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са процесуално допустими.

Ищецът С. В. Б. е носител на твърдените права на обезщетение за причинените му при процесното ПТП имуществени и неимуществени вреди и е надлежно легитимиран да търси защитата им по съдебен ред. Към момента на предявяване на исковете, като роден на 28.02.2007 г., той е бил непълнолетен и съгласно чл. 28, ал. 2 ГПК е извършвал съдопроизводствените действия лично, със съгласието на своята майка М. Л. С., чрез надлежно упълномощен процесуален представител. В хода на производството, на 28.02.2025 г., ищецът е навършил пълнолетие и по силата на чл. 2 ЗЛС и чл. 28, ал. 1 ГПК е придобил пълна процесуална дееспособност, поради което необходимостта от съгласието на неговата майка е отпаднала и производството е продължило с личното му участие чрез упълномощения адв. Н. Д.. При тази преценка съдът съобразява разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и Определение № 3/05.01.2026 г. по ч. т. д. № 2141/2025 г. на ВКС, ТК, II т. о.

Неоснователно е възражението на ответника ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД за недопустимост на прекия иск, поради неспазване на процедурата по чл. 380 КЗ. Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, когато предварително е отправило писмена застрахователна претенция и застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, отказал е плащане или увреденото лице не е съгласно с определения или изплатения размер на обезщетението. В този смисъл са Определение № 332/19.07.2018 г. по ч. т. д. № 1614/2018 г. на ВКС, I т. о. и Определение № 179/15.04.2019 г. по ч. т. д. № 859/2019 г. на ВКС, I т. о.

В случая ищецът е предявил пред застрахователя писмена претенция с вх. № 99- 5067/01.08.2023 г., допълнена на 27.09.2023 г., по която застрахователят се е произнесъл с изричен отказ с писмо изх. № 99-7136/01.11.2023 г. Следователно изискуемата предварителна процедура е проведена. Обстоятелството, че в хода й застрахователят е изисквал допълнителни документи, които според него не са били представени в пълен обем, не води до недопустимост на иска, след като е бил надлежно сезиран с претенцията и се е произнесъл по нея с изричен отказ. Дали представените доказателства са били достатъчни за установяване на основанието и размера на претендираното обезщетение е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска.

Неоснователно е и възражението, основано на непосочването на банкова сметка от ищеца. Липсата на посочена банкова сметка не представлява отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на прекия иск и не засяга редовността на исковата молба. В хода на производството ищецът С. Б. изрично е упълномощил процесуалния си представител адв. Н. Д. да получи присъденото по делото обезщетение по банковата сметка на адвоката – IBAN BG59UNCR70001522951582, видно от представеното пълномощно на л. 509 от делото. Представена е и банкова референция на л. 518 от делото, удостоверяваща, че адв. Н. Д. е клиент на съответната банка и е титуляр на посочената банкова сметка. Поради това възражението е неоснователно и от фактическа страна.

Предварителна извънсъдебна процедура е проведена и спрямо евентуалния ответник Гаранционен фонд, сезиран с претенция с вх. № 24-01-330/01.08.2023 г., по която е образувана претенция № 23210153/01.08.2023 г. и е постановен изричен отказ с писмо изх. № 24-01-330/15.08.2023 г. На 27.09.2023 г. е депозирано и допълнение към претенцията. Следователно и по отношение на евентуалните искове срещу Гаранционния фонд е изпълнено изискването за предварително сезиране.

По изложените съображения съдът приема, че са налице процесуалните предпоставки за разглеждане на предявените искове по същество, поради което възражението на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД за тяхната недопустимост е неоснователно.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове срещу предпочитания ответник ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД за обезщетяване на причинените при процесното ПТП неимуществени и имуществени вреди, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 и сл. ЗЗД, ведно с акцесорни претенции за законна лихва, както и при условията на евентуалност – искове срещу Гаранционния фонд на основание чл. 557 и чл. 558 КЗ.

С оглед заявената процесуална евентуалност съдът следва първо да разгледа исковете срещу предпочитания ответник, а евентуалните искове срещу Гаранционния фонд – съобразно условието, при което са предявени.

По предявените искове срещу предпочитания ответник ЗАД „ОЗК –

ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД.

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият отговаря за причинените вреди, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена от гражданската отговорност на застрахования и предполага установяване на елементите на непозволеното увреждане – протИ.правно деяние, вреда, причинна връзка и вина, както и наличие на валидно застрахователно правоотношение, покрИ.що отговорността на делинквента към момента на застрахователното събитие.

В случая е безспорно, че на 08.07.2023 г. около 04:30 часа, на път II-15, в района на км 14+280, е настъпило процесното ПТП между товарен автомобил „Рено Т“ с прикачено полуремарке, управляван от Г. Д. Д., и лек автомобил „Фолксваген Пасат“, управляван от Р. Ц. А., при което ищецът С. Б., пътувал на задната седалка на лекия автомобил, е получил множество травматични увреждания. Безспорно е и наличието към датата на произшествието на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за товарния автомобил при ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД.

ПротИ.правността и вината на двамата водачи са установени с влезлите в сила споразумения, одобрени по НОХД № 363/2025 г. и НОХД № 364/2025 г. по описа на Районен съд – Враца, които съгласно чл. 383, ал. 1 НПК имат последиците на влезли в сила присъди. Поради това и на основание чл. 300 ГПК гражданският съд е обвързан относно извършването на деянията, тяхната протИ.правност и виновността на дееца, като тези въпроси не подлежат на повторно разрешаване в настоящото производство.

Заключенията на приетите съдебно-автотехнически експертизи установяват конкретния технически механизъм на произшествието и участието на поведението на двамата водачи в причинния процес. Г. Д. Д. е навлязъл от път без предимство в пътя с предимство, без да пропусне движещия се по него лек автомобил, като товарната композиция е препречила траекторията му на движение. От своя страна Р. Ц. А. се е движел със скорост около 86 км/ч при разрешени 60 км/ч, като според експертния анализ при движение с разрешената скорост произшествието е било технически предотвратимо. Следователно поведението на всеки от водачите е участвало в причинния процес, довел до настъпването на ПТП.

От приетите съдебно-медицински експертизи се установява и пряка причинноследствена връзка между процесното ПТП и причинените на С. Б. травматични увреждания, включително трайната и необратима загуба на зрението на дясното око вследствие на оптична невропатия, счупването на XII гръден прешлен, множеството счупвания на лицевите кости и челюстите, уврежданията на зъбите и останалите установени травми, наложили болнично, оперативно и последващо лечение и довели до трайни физически и психически последици.

При съвкупната преценка на установените обстоятелства съдът приема, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД по чл. 432, ал. 1 КЗ за вредите, причинени от протИ.правното и виновно поведение на застрахования при него водач, като конкретният обем на подлежащите на обезщетяване неимуществени и имуществени вреди, възражението за съпричиняване и дължимите лихви следва да бъдат разгледани поотделно.

По предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди:

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедлИ.ст. По смисъла на задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., и трайно установената практика на ВКС, обективирана в решенията по т. д. № 486/2012 г., II т. о.; т. д. № 2979/2013 г., II т. о.; т. д. № 669/2012 г., II т. о.; т. д. № 795/2008 г., II т. о.; гр. д. № 3802/2008 г., I г. о.; гр. д. № 1553/2010 г., IV г. о.; гр. д. № 1273/2009 г., III г. о.; т. д. № 2663/2015 г., I т. о.; т. д. № 1015/2011 г., II т. о.; т. д. № 1398/2014 г., I т. о.; т. д. № 2766/2014 г., I т. о.; т. д. № 72/2016 г., I т. о.; т. д. № 2960/2015 г., I т. о.; гр. д. № 348/2023 г., I г. о., и т. д. № 1893/2022 г., I т. о., понятието „справедлИ.ст“ не е абстрактно, а изисква конкретна и комплексна оценка на всички обективно установени по делото обстоятелства – вида, характера и тежестта на уврежданията, начина на причиняването им, интензитета и продължителността на физическите болки и психическите страдания, характера и продължителността на лечението и възстановяването, извършените оперативни интервенции, необходимостта от чужда помощ, наличието на трайни последици и прогнозата за бъдещото здравословно състояние, възрастта на пострадалия и отражението на уврежданията върху личния, образователния, професионалния и социалния му жИ.т. При определяне на паричния еквИ.лент се съобразяват и обществено-икономическите условия към момента на увреждането, като действащите лимити на застрахователното покритие са само един от обективните ориентири за общественото възприемане на критерия за справедлИ.ст и не могат да заместят индивидуалната оценка на конкретно претърпените вреди. В този смисъл са и Решение № 118/24.10.2023 г. по гр. д. № 953/2023 г., IV г. о. на ВКС, и Решение № 195/29.11.2023 г. по гр. д. № 348/2023 г., I г. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

Прилагайки тези критерии към конкретния случай, съдът отчита на първо място изключителната тежест и множественост на причинените на ищеца телесни увреждания. От медицинската документация и приетата комплексна съдебномедицинска експертиза се установява, че вследствие на ПТП от 08.07.2023 г. С. В. Б. е получил комплексна политравма, включваща една тежка и три средни телесни повреди, наред с други съпътстващи травматични увреждания: оптична невропатия на дясното око вследствие счупване на дясната очница, довела до пълна и постоянна загуба на зрението с това око; счупване на тялото на XII гръден прешлен, причинило трайно затруднение на движенията на снагата за срок над един месец; счупвания на скулите и горната челюст; фрагментно счупване на долната челюст в областта на 31, 32, 41 и 42 зъби и избИ.не на 42-ри постоянен зъб, обусловили затруднения при дъвчене и говорене. Констатирани са още счупвания на носните кости и първо дясно ребро, мозъчно сътресение със замъгляване на съзнанието и множество мекотъканни увреждания в областта на лицето. Всички тези травматични увреждания според вещите лица се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Съдът отчита и продължителността, интензитета и характера на лечебния и възстановителния процес. Възстановяването от счупването на XII гръден прешлен е продължило между шест и осем месеца, през които ищецът е носил имобилизиращ корсет и е бил съществено ограничен в движенията и обичайните си ежедневни дейности. Оздравителният период за счупванията на лицевите кости и долната челюст е бил около 45– 60 дни, а за останалите травматични увреждания – около един месец. Проведени са две сложни оперативни интервенции – лицево-челюстна реконструктивна операция и комбинирана офталмологична операция, наред с медикаментозно и последващо лечение. През значителна част от възстановяването ищецът е бил зависим от помощта на близките си при хранене, обличане, лична хигиена и други ежедневни дейности. Като остатъчни последици са останали видими ръбцови изменения по лицето – в областта на брадичката, дясната буза, скулата и челото, макар с течение на времето част от тях да са станали по-слабо изразени.

Определящо значение при индивидуализацията на обезщетението съдът отдава на пълната, необратима и пожизнена загуба на зрението на дясното око. Този извод на първоначалната комплексна съдебномедицинска експертиза е потвърден от допълнителната експертиза по очни болести, изготвена след непосредствен преглед на ищеца и анализ на медицинската документация, включително тази от лечението в Република Турция. Още при постъпването му в лечебното заведение зрителната острота на дясното око е била 0,0, а независимо от извършената сложна офталмологична операция функцията на увредения зрителен нерв не е могла да бъде възстановена. Последващият експертен преглед потвърждава пълната липса на зрение на дясното око при запазено зрение на лявото. Следователно се касае за окончателно увреждане без медицинска перспектИ. за възстановяване, което ще съпътства ищеца през целия му жИ.т. Обстоятелството, че медицинските интервенции технически са могли да бъдат проведени и в Република България, е относимо към преценката на имуществените вреди, но не променя характера, тежестта и необратимостта на настъпилата неимуществена вреда.

Наред с физическите последици са доказани и значителни психически страдания. От комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза се установява, че преди произшествието ищецът е бил с нормално психическо развитие и без предходна психопатология, като проведените изследвания не установяват симулация или агравиране. В резултат на произшествието първоначално е развил остра стресова реакция, преминала в разстройство на адаптацията и впоследствие в посттравматично стресово разстройство, проявяващо се с тревожност, нарушения на съня, кошмарни сънища, натрапливи спомени и повторно преживяване на катастрофата, емоционална лабилност, потиснатост и социално отдръпване. Вещите лица установяват пряка причинно-следствена връзка между психичното разстройство и процесното ПТП и определят трайната загуба на зрението като основен фактор, поддържащ психотравмата.

Експертните изводи намират подкрепа и в кредитираната част от показанията на свидетелите В. А. и Б. Ц., преценени от съда при условията на чл. 172 ГПК. От непосредствените им възприятия се установяват тежкото физическо състояние на ищеца след произшествието, зависимостта му от чужда помощ през възстановителния период и настъпилата съществена промяна в поведението и обичайния му начин на жИ.т – от жизнерадостен и общителен ученик той е станал тревожен, раздразнителен и социално отдръпнат, ограничил е контактите си с връстници и е било нарушено обичайното протичане на образователния му процес. Съдът цени тези показания не като заместител на специалните знания на вещите лица, а като доказателствен източник относно конкретното проявление в ежедневието на медицински установените физически и психически последици.

Съществено значение има и възрастта на пострадалия – 16 години към момента на ПТП. Тя не обуславя сама по себе си механично увеличаване на обезщетението, но има особено значение за продължителността и бъдещото отражение на необратимата вреда. Пълната загуба на зрението с едното око е настъпила във възраст на физическо, емоционално, образователно и социално изграждане и ще бъде търпяна практически през целия предстоящ жизнен път на ищеца. Тя обективно засяга стереоскопичното зрение и пространствената ориентация, налага повишена грижа за единственото виждащо око и се отразява върху възможностите за избор и упражняване на определени образователни, професионални, спортни и други дейности. Тези бъдещи последици се оценяват в съвкупност с лицево-челюстните травми, остатъчните белези, загубата на постоянен зъб и доказаното психотравматично отражение върху ищеца.

При определяне на паричния еквИ.лент съдът съобразява и общественоикономическите условия към датата на деликта – 08.07.2023 г., включително покупателната способност и икономическата конюнктура към този момент, както и действащите лимити на застрахователното покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, но единствено като обективен ориентир, а не като самостоятелен критерий за размера на обезщетението. Такова разбиране е възприето и в Решение № 195/29.11.2023 г. по гр. д. № 348/2023 г., I г. о. на ВКС.

При индивидуализацията на обезщетението съдът отчита едновременно и обстоятелствата, които ограничават справедливия му размер. Към момента на експертните прегледи възстановителният процес по отношение на гръбначната, ребрената и лицевочелюстните травми е приключил, без да са установени трайни двигателни ограничения или персистиращ болков синдром. Ищецът не се нуждае от постоянна физическа чужда помощ, системна рехабилитация или непрекъснато медикаментозно лечение, нито са установени като сигурни бъдещи оперативни интервенции или прогресиращо влошаване на останалите телесни увреждания. Независимо от доказаното посттравматично стресово разстройство, не са установени психотична симптоматика, интелектуален дефицит или трайна загуба на способността за самостоятелно социално функциониране, а познавателните функции, паметта, вниманието и мисленето са съхранени. Тези обстоятелства не обезценяват тежестта на преживяното и пожизнения характер на зрителното увреждане, но следва да бъдат съобразени, за да съответства обезщетението на реално доказания, а не на предполагаем или хипотетичен обем на вредите.

При съвкупната оценка на всички установени обстоятелства съдът намира, че справедливият по смисъла на чл. 52 ЗЗД паричен еквИ.лент на претърпените и бъдещите неимуществени вреди възлиза на 306 775,13 евро (600 000 лв.). Този размер отчита в необходимата взаимовръзка възрастта на пострадалия, тежестта и множествеността на телесните увреждания, двете сложни оперативни интервенции, продължителния възстановителен период и необходимостта от чужда помощ, остатъчните лицеви белези и загубата на постоянен зъб, доказаното посттравматично стресово разстройство и преди всичко пълната, необратима и пожизнена загуба на зрението на дясното око, настъпила при 16-годишен пострадал и проектираща последиците си върху практически целия му предстоящ жИ.т. Същевременно размерът отчита и приключилото възстановяване по отношение на останалите травми, липсата на трайни тежки двигателни и интелектуални дефицити и отсъствието на необходимост от постоянна чужда помощ.

Така определеният размер представлява единна, глобална оценка на всички доказани неимуществени вреди, а не механичен сбор от самостоятелни обезщетения за отделните телесни и психически увреждания, и съответства на критериите, установени с ППВС № 4/23.12.1968 г., както и на практиката на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД – Решение № 118/24.10.2023 г. по гр. д. № 953/2023 г., IV г. о.; Решение № 195/29.11.2023 г. по гр. д. № 348/2023 г., I г. о.; Решение № 50097/12.03.2024 г. по т. д. № 694/2022 г., II т. о. на ВКС.

При съпоставката с последното решение съдът отчита съществените различия в конкретния обем на вредите: обезщетението от 409 033,50 евро (800 000 лв.) там е определено при 13-годишно дете с тежки и необратими неврологични и психоорганични увреждания, довели до невъзможност за обучение и труд, пълна зависимост от чужди грижи и фактическо лишаване от самостоятелен личен и социален жИ.т – степен на обща функционална инвалидизация, каквато в настоящия случай не е установена. Именно индивидуалният характер на преценката по чл. 52 ЗЗД изключва механичното пренасяне на размера на обезщетението от друг съдебен спор, независимо от сходството на отделни увреждания.

По-нисък размер би довел до недооценяване на тяхната съвкупна тежест и пожизнено отражение, а претендираните 409 033,50 евро (800 000 лв.) надхвърлят справедливия размер с оглед липсата на обща функционална инвалидизация, постоянна зависимост от чужда помощ, тежък двигателен или интелектуален дефицит и загуба на способността за самостоятелен жИ.т. Поради това справедливият размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД следва да бъде определен на 306 775,13 евро (600 000 лв.), а за разликата над 306 775,13 евро (600 000 лв.) до пълният предявен размер от 409 033,50 евро (800 000 лв.) следва да бъде отхвърлен, като неоснователен

По предявения иск за обезщетение за имуществени вреди:

По предявения срещу ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 51, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 45 991,22 евро, равностойни на 89 951 лв., представляващи разходи във връзка с лечението на ищеца след процесното ПТП, съдът намира иска за частично основателен.

Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД на обезщетяване подлежат имуществените вреди, които представляват пряка и непосредствена последица от увреждането. При претенция за разходи за лечение ищецът следва да установи тяхното действително извършване, конкретното им предназначение, медицинската им обусловеност от причинените при деликта увреждания и причинната им връзка с произшествието. В този смисъл съдът съобразява и Решение № 114/24.04.2026 г. по т. д. № 1205/2025 г., II т. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, съгласно което подлежат на обезщетяване конкретно индивидуализираните и доказани разходи, свързани с проведеното лечение, докато разходи, чието предназначение и връзка с лечението не са доказани, остават извън обезщетението

По делото са представени фактура № 5/21.07.2023 г. за 34 202,87 евро (66 895 лв.) без ДДС, фактура № 1/07.09.2023 г. за 11 000,96 евро (21 516 лв.) без ДДС и фактура № 2/13.10.2023 г. за 787,39 евро (1 540 лв.) без ДДС, или общо 45 991,22 евро (89 951 лв.), ведно с доказателства за плащането им. Фактурирането и плащането установяват извършването на разходите, но сами по себе си не обосновават извод, че цялата заплатена сума представлява подлежаща на обезщетяване имуществена вреда. Поради това съдът извършва индивидуализирана преценка на отделните разходи въз основа на фактурите и платежните документи, офертите с разбивка на включените в комплексната цена услуги, медицинската документация, съдебномедицинските експертизи и гласните доказателства. Офертите се ценят като доказателствен източник относно съдържанието и стойността на отделните пера, но не и като самостоятелно доказателство за действителното им предоставяне и медицинската им обусловеност от процесното увреждане.

По фактура № 5/21.07.2023 г. за 34 202,87 евро, равностойни на 66 895 лв., съдът намира за доказани като действително извършени, медицински необходими и причинно свързани с процесното ПТП следните дейности: 3 500 евро – комплекс от КТ изследвания на травмираните области; 1 000 евро – лабораторни и биохимични изследвания; 7 800 евро – консултация със специалист по пластична хирургия и оперативно лечение на лицевочелюстните травми; 500 евро – ехографско изследване на очната ябълка; 2 800 евро – неврохирургична консултация; 2 200 евро – медикаментозно и инфузионно лечение; 2 300 евро – антибиотична терапия; 400 евро – рехабилитационна консултация и корсет; 2 700 евро – очна терапия по повод травматичното увреждане; 2 900 евро – ЕМГ; 400 евро – УНГ консултация; 200 евро – офталмологична консултация; 300 евро – следоперативна КТ и 1 200 евро – ежедневни превръзки.

Общата стойност на тези медицински дейности е 28 200 евро, равностойни на 55 154,41 лв. Същите кореспондират с медицинската документация и заключенията на съдебномедицинските експертизи относно действително проведеното лечение и причинната му връзка с травмите от ПТП.

Не се признават включените в офертата 1 300 евро за специализиран международен транспорт, 2 400 евро за самостоятелна стая с придружител, 800 евро за трансфер до друго лечебно заведение с преводач, 900 евро за преводач за 12 дни и 600 евро за международен транспорт в обратна посока, или общо 6 000 евро (11 734,98 лв.). Тези разходи не се изключват поради естеството им, а защото по делото не е установено с необходимата доказателствена сигурност действителното предоставяне на всяка от услугите в посочения вид и обем, конкретното плащане за нея и необходимостта й като пряка последица от увреждането. Предварителното им калкулиране в офертата установява съдържанието на предложената комплексна услуга, но не доказва само по себе си фактическото изпълнение на всяко отделно организационно перо.

По фактура № 1/07.09.2023 г. за 11 000,96 евро, равностойни на 21 516 лв. , съдът признава следните медицински разходи: 1870 евро – специализирани диагностични изследвания на дясното око; 220 евро – предоперативни консултации и изследвания от анестезиолог и кардиолог; 7 400 евро – извършената сложна офталмологична оперативна интервенция; 200 евро – следоперативен преглед и изследване, или общо 9 690 евро, равностойни на 18 951,99 лв. Медицинската документация установява действителното извършване на тези дейности, медицинската им необходимост и причинната им връзка с травматичното увреждане на дясното око.

Не се признават включените в офертата 800 евро за транспорт до очната клиника, 180 евро за самостоятелна стая с придружител и 330 евро за преводач за три дни, или общо 1 310 евро, равностойни на 2 562,14 лв. По отношение на тези пера не са представени достатъчни обективни доказателства извън предварителното им офериране, които да установят фактическото предоставяне на услугите, конкретно извършения разход и необходимостта им като последица от увреждането. Съдът не може да замести липсващото доказване с предположение, че предварително включена в комплексна оферта услуга непременно е била впоследствие предоставена.

По фактура № 2/13.10.2023 г. за 787,39 евро (1 540 лв.) съдът не признава претендирания разход изцяло. Свързаната с нея оферта предвижда 160 евро за личен шофьор и преводач, 240 евро за международен трансфер, 240 евро за хотелско настаняване и 150 евро за контролен офталмологичен преглед или общо 790 евро. За организационните услуги липсват достатъчно доказателства за действителното им предоставяне и необходимостта им, а за медицинското перо от 150 евро не е представена последваща медицинска документация, удостоверяваща извършването на контролния преглед и неговата връзка с лечението. Поради това фактурата и платежният документ установяват извършено плащане, но не и че платената сума представлява в цялост пряка и непосредствена имуществена вреда от процесното ПТП.

Този подход е съответен на посоченото Решение № 114/24.04.2026 г. по т. д. № 1205/2025 г., II т. о. на ВКС, където при имуществените вреди за лечение не е признат разход по фактура, когато от документа не може да бъде установено достатъчно конкретно предназначението му и връзката с лечението на травмите от ПТП.

Различен извод не следва от показанията на свидетеля Б. Ц.. Съдът ги преценява съобразно чл. 172 ГПК, като отчита близката му родствена връзка с ищеца, без да приема, че родствената връзка сама по себе си обуславя недостоверност на показанията. Съгласно трайната практика на ВКС заинтересоваността на свидетеля е обстоятелство, което следва да бъде отчетено при преценката на достоверността на показанията му чрез съпоставянето им с останалия доказателствен материал – Решение № 207/17.03.2021 г. по гр. д. № 165/2020 г., IV г. о.; Решение № 100/08.05.2018 г. по гр. д. № 1737/2017 г., IV г. о.; Решение № 79/12.07.2017 г. по гр. д. № 3244/2016 г., IV г. о. на ВКС.

В случая съдът кредитира показанията на свидетеля относно непосредствено възприетите от него обстоятелства за състоянието и лечението на ищеца. Те обаче не установяват конкретния размер на транспортни, хотелски и преводачески разходи, фактическото предоставяне на всяка от предварително включените в офертите услуги и необходимостта от тях в претендирания размер. При липсата на кореспондиращи обективни доказателства свидетелските показания не са достатъчни за установяване при условията на пълно и главно доказване на тези разходи като действително настъпили имуществени вреди.

Обстоятелството, че според допълнителната СМЕ съответните оперативни интервенции са могли да бъдат извършени и в Република България при приблизителна стойност между 7 820 лв.и 8 220 лв., не обосновава ограничаване на обезщетението до този хипотетичен размер. Посочената от вещото лице стойност представлява хипотетична цена при фактически нереализиран вариант на лечение на здравноосигурено непълнолетно лице в България, при който част от медицинските дейности биха били финансирани от НЗОК. Предмет на обезщетяване по чл. 51, ал. 1 ЗЗД обаче е действително настъпилата вреда, поради което хипотетичният разход при друг начин и място на лечение не може да замести реално извършените и доказани като необходими медицински разходи.

Същевременно провеждането на лечението в чужбина не освобождава ищеца от доказването на действителното извършване, медицинската необходимост и причинната връзка на всеки от претендираните разходи. При преценката на обстоятелствата, свързани с избора на лечебно заведение и място на лечение, съдът съобразява и факта, че към релевантния момент ищецът е бил непълнолетен, поради което решението за провеждане на лечението в Република Турция не е било взето самостоятелно от него и не може да му бъде вменявано като негов личен избор с оглед ограничаване на размера на подлежащите на обезщетяване действително извършени медицински разходи.

При така извършената индивидуализирана преценка съдът приема за доказани имуществени вреди в размер на 28 200 евро, с левова равностойност 55 154,41 лв., по първия комплекс от медицински дейности и 9 690 евро, с левова равностойност 18 951,99 лв., по последващото офталмологично лечение, или общо 37 890 евро, с левова равностойност 74 106,40 лв.

От предявения размер от 45 991,22 евро, с левова равностойност 89 951 лв., не са доказани като подлежащи на обезщетяване разходи в размер на 8 101,22 евро, с левова равностойност 15 844,60 лв. В тази сума се включват непризнатите организационни и съпътстващи разходи по първия и втория комплекс от услуги, неиндивидуализираните разлики между офертните и фактурните им стойности, както и изцяло непризнатият разход по фактура № 2/13.10.2023 г.

Ето защо съдът приема, че предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди е доказан по основание и размер до 37 890 евро, с левова равностойност 74 106,40 лв., а за разликата над този размер до пълния предявен размер от 45 991,22 евро, с левова равностойност 89 951 лв., или за 8 101,22 евро, с левова равностойност 15 844,60 лв., е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

По възраженията за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Ответниците ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД и Гаранционен фонд са релевирали възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца С. В. Б., като поддържат, че той е пътувал без правилно поставен обезопасителен колан, на задната седалка заедно с още трима пътници при конструктивно предвидени три места; че съзнателно се е качил в автомобил, управляван от неправоспособен водач, употребил алкохол; както и че е допринесъл за увеличаване на вредите чрез непровеждане на предписано последващо лечение, рехабилитация и контролни прегледи. Гаранционният фонд поддържа и възражение, че водачът на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № VS613257, не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне произшествието, не е нарушил виновно правилата за движение и по отношение на него е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, като оспорва и причинната връзка между механизма на ПТП и претърпените от ищеца вреди.

Възражението за наличие на случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК е неоснователно. По отношение на водача на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № VS613257 е постановен влязъл в сила осъдителен съдебен акт, поради което съгласно чл. 300 ГПК гражданският съд е обвързан относно извършването на деянието, неговата протИ.правност и виновността на дееца и не може в настоящото производство да приеме протИ.положния извод, че произшествието е резултат от случайно деяние. Неоснователно е и оспорването на причинната връзка, доколкото приетите автотехнически и медицински експертизи установяват както механизма на произшествието, така и причинната връзка между него и причинените на ищеца травматични увреждания. Това не препятства самостоятелната преценка по чл. 51, ал. 2 ЗЗД на поведението на пострадалия, тъй като неговият евентуален принос за настъпването или увеличаването на собствените му вреди представлява различен правнорелевантен факт.

Съгласно т. 7 от Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС и трайната практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, принос е налице, когато конкретно поведение на пострадалия се намира в причинна връзка с настъпването или увеличаването на вредоносния резултат. Съпричиняването не се предполага, а фактите, обуславящи приноса, следва да бъдат доказани от страната, която се позовава на тях, включително от застрахователя при прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ. При определяне степента на съпричиняването се съпоставя конкретната причинна тежест на поведението на пострадалия с поведението на делинквента, а не формално броят на допуснатите нарушения. Тези принципи са последователно застъпени в Решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., II т. о.; Решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., II т. о.; Решение № 117/08.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г., I т. о. на ВКС.

По възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, поради пътуване на ищеца без използване на обезопасителен колан, съдът намира същото за основателно.

Самото установяване, че пострадалият е пътувал без правилно поставен

обезопасителен колан, респ. нарушението на задължението по чл. 137а ЗДвП, не е достатъчно за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Необходимо е да бъде доказана причинна връзка между липсата на ефективно обезопасяване и конкретните телесни увреждания, а именно, че при правилно използване на обезопасителната система те не биха настъпили или биха били в по-малък обем или с по-ниска тежест. В този смисъл са Решение № 44/23.06.2020 г. по т. д. № 1879/2019 г., I т. о., Решение № 50163/15.12.2022 г. по т. д. № 1740/2021 г., I т. о. и Решение № 504/29.07.2024 г. по гр. д. № 1455/2023 г., III г. о. на ВКС.

В настоящия случай такава причинна връзка е доказана. От събраните доказателства се установява, че в автомобила са пътували шест лица – двама на предните седалки и четирима на задната седалка, конструктивно предназначена за трима пътници. Свидетелят Н. Н. сочи, че ищецът е пътувал в средната част на задната седалка, в скута на друг пътник, като поради тъмнината в купето не е възприел лично дали е бил с поставен обезопасителен колан. Решаващо значение имат заключенията на съдебномедицинската и автотехническата експертизи, според които автомобилът е разполагал с обезопасителни колани на конструктивно предвидените места, а неправилната позиция на тялото и липсата на ефективно обезопасяване са позволили свободното инерционно движение на тялото на ищеца напред между предните седалки и удара му в интериора на автомобила. Вещите лица са категорични, че при правилно заемане на място и използване на обезопасителен колан установената лицева травма, включително лекостепенното мозъчно сътресение, не би настъпила, а травматичните увреждания биха били предотвратени в значителна степен.

Съгласието на ищеца да пътува при тези условия е обективно допринесло за увеличаване на риска за собствената му телесна цялост, като именно реализирането на този риск е установено от експертизите, чрез свободното инерционно движение на тялото и последвалия удар в интериора на автомобила. Поради това съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на дължимото обезщетение съобразно доказаната степен на приноса на пострадалия за настъпването и обема на собствените му вреди.

Възражението, че ищецът съзнателно е поел риск, като се е качил в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол, е недоказано.

Съгласно т. 7 от Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, принос по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице при пътуване с водач, употребил алкохол над законоустановената граница, когато този факт е бил известен на пострадалия. В същия смисъл Решение № 141/31.08.2017 г. по т. д. № 2272/2016 г., II т. о. на ВКС приема за релевантни знанието на пострадалия за употребата на алкохол и съзнателното поемане на произтичащия от това предвидим риск. Следователно обективното наличие на алкохол в организма на водача само по себе си не е достатъчно.

В случая при извършената около три часа след произшествието проверка с техническо средство е отчетена концентрация 0,48‰, като кръв и урина за химическо изследване не са взети. Вещите лица са посочили, че чрез използване на среден коефициент на елиминиране на алкохола може ретроспективно да бъде изчислена приблизителна концентрация около 0,9‰ към момента на ПТП. Последната стойност обаче представлява експертна ретроспективна оценка, основана на средностатистически коефициент, а не непосредствено измерена чрез химическо изследване концентрация, поради което не може да бъде възприета като категорично доказана.

Решаващо е, че не е доказано ищецът да е знаел за употреба на алкохол от водача в степен, обуславяща повишен и предвидим риск, и въпреки това съзнателно да е предприел пътуването. Свидетелят Н. Н., който е бил с компанията непосредствено преди произшествието, заявява, че Р. А. не е употребявал алкохол пред тях, а е пил лимонада, както и че С. не е употребявал алкохол. Свидетелят Б. Ц. не е възприел лично обстоятелствата преди пътуването, а възпроизвежда последващо споделеното му от ищеца, че водачът бил изпил „само една бира“. Дори да бъде кредитирано, това показание само по себе си не установява, че ищецът е знаел за наличие на концентрация над законоустановения минимум или е възприел такИ. прояви в поведението на водача, от които да е могъл да заключи, че последният се намира в състояние, създаващо повишен и предвидим риск за безопасността на движението. В наказателното производство не е отчетено обстоятелството, че водачът Р. А. е шофирал след употреба на алкохол. Причина за това е фактът, че съдържанието на алкохол в кръвта на водача е било под 0,5 промила.

Ето защо съдът приема, че не е проведено пълно и главно доказване на твърдяното съпричиняване на това основание. Наличието на отчетени впоследствие 0,48‰, както и експертно изчислената приблизителна стойност към по-ранен момент, не могат да заместят доказването на субективния елемент, изискуем съгласно цитираната практика на ВКС – знанието на пострадалия за употребата на алкохол и съзнателното поемане на произтичащия от нея предвидим риск. Поради това възражението за намаляване на обезщетението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД на основание пътуване с водач, употребил алкохол, е неоснователно.

Неоснователно е и възражението, основано на неправоспособността на водача.

Самият факт, че водачът не е притежавал необходимата правоспособност, не обуславя автоматично приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Необходимо е да бъдат доказани знанието на пострадалия за неправоспособността, съзнателното предприемане на пътуването при това знание и причинната връзка между така поетия риск и настъпилия вредоносен резултат. В този смисъл е Решение № 154/31.07.2018 г. по т. д. № 1751/2017 г., II т. о. на ВКС. По делото е установена неправоспособността на Р. А., но не и знанието на ищеца за нея. Свидетелят Н. Н. сочи, че водачът е заявил пред компанията, че притежава швейцарско свидетелство за управление, което не подкрепя, а опровергава тезата за съзнателно поемане на известен риск. При липсата на други доказателства съдът не може да основе извод за принос върху предположение, че ищецът е знаел или е следвало да знае за неправоспособността на водача. Поради това и на това основание не е установен самостоятелен принос по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Неоснователно е и възражението за съпричиняване, основано на непровеждането на последващо лечение, рехабилитация и системни контролни прегледи.

За приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е достатъчно да бъде установено бездействие на пострадалия. Следва да бъде доказано, че именно това поведение се намира в причинна връзка с настъпването или увеличаването на конкретната вреда, т.е. че при провеждане на съответното лечение или медицинско проследяване вредата не би настъпила или би била в по-малък обем. В този смисъл е Решение № 60173/15.12.2021 г. по т. д. № 2147/2020 г., II т. о. на ВКС, според което само нарушение на определено правило за поведение не е достатъчно, ако не е установена причинната му връзка с вредоносния резултат.

В случая, макар да е установена липса на системно последващо офталмологично проследяване, от съдебномедицинските експертизи не се установява, че такова проследяване или друго последващо лечение би предотвратило пълната загуба на зрението на дясното око или би ограничило степента на увреждането. Напротив, експертните заключения свързват необратимата загуба на зрителната функция с тежкото травматично увреждане на зрителния нерв, причинено при ПТП. Поради липса на доказана причинна връзка между последващото поведение на ищеца и настъпилата трайна последица не е налице основание за допълнително намаляване на обезщетението.

При определяне степента на съпричиняване съдът съобразява не броя на твърдените или установени нарушения, а реалната причинна тежест на доказаното поведение на пострадалия за настъпването и обема на неговите вреди. Съгласно Решение № 121/06.11.2019 г. по т. д. № 2762/2018 г., I т. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, при приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да бъдат съпоставени конкретното поведение на делинквента и това на увредения, като се отчита тежестта само на действията или бездействията, които се намират в причинна връзка с вредоносния резултат. В същия смисъл е Решение № 50064/07.02.2024 г. по т. д. № 1692/2022 г., II т. о. на ВКС.

Прилагайки тези критерии към установените факти, съдът определя приноса на С. Б. на 30%. Като пътник той не е участвал в създаването на опасната пътна ситуация и не е допринесъл за самия сблъсък между автомобилите. Доказаното му поведение обаче – пътуване като четвърти пътник на задна седалка, конструктивно предназначена за трима, в неправилна позиция и без ефективно обезопасяване – е имало съществено и непосредствено причинно значение за настъпването и тежестта на собствените му телесни увреждания. Този извод не почИ. на предположение, а се основава на експертните заключения на съдебномедицинската и автотехническата експертизи, според които именно неправилното положение и липсата на ефективно обезопасяване са позволили свободното инерционно движение на тялото и удара в интериора на автомобила, докато при правилно заемане на място и използване на обезопасителен колан лицевата травма не би настъпила, а значителна част от останалите увреждания биха били предотвратени или съществено ограничени.

Това съотношение обосновава принос именно от 30%, а не по-нисък или по-висок. Понисък процент би подценил категорично установената чрез специалните знания на вещите лица причинна роля на поведението на ищеца за настъпването и тежестта на собствените му увреждания. По-висок процент би надхвърлил действителния му причинен принос, тъй като би му вменил част от причинната тежест за възникването на самото ПТП, за което поведението му като пътник няма принос. Приносът му е ограничен до настъпването и утежняването на собствените телесни увреждания, но не се разпростира върху причиняването на произшествието като първично вредоносно събитие.

Наред с това останалите наведени основания – съзнателно пътуване с водач, употребил алкохол, знание за неправоспособността му и увеличаване на вредите поради непроведено последващо лечение – не са доказани и не могат да участват при формирането на процента. Ето защо 30% отразяват единствено доказания причинен принос на пострадалия за настъпването и увеличаването на собствените му телесни увреждания, съпоставен със значително по-голямата причинна тежест на протИ.правното поведение, довело до самото произшествие. Поради това възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е основателно до този размер, а за разликата над него – неоснователно.

Като допълнителен ориентир съдът съобразява и Решение № 704/01.06.2026 г. по в. гр. д. № 584/2026 г. на САС, постановено във връзка със същото ПТП, в което също е приет принос на пострадалия в размер на 30%, без този съдебен акт да има обвързващо значение за индивидуалната преценка по настоящото дело, формирана самостоятелно въз основа на събраните доказателства и критериите по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

При определения принос от 30% установеният по чл. 52 ЗЗД справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 306 775,13 евро, с левова равностойност 600 000 лв., следва да бъде намален с 92 032,54 евро, с левова равностойност 180 000 лв., поради което дължимото обезщетение след редукцията възлиза на 214 742,59 евро, с левова равностойност 420 000 лв.

Установеният принос следва да бъде приложен и спрямо доказаните имуществени вреди. Както е прието в Решение № 121/06.11.2019 г. по т. д. № 2762/2018 г., I т. о. на ВКС, при установен принос по чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за доказаните вреди се намалява съразмерно на определения принос. Редукцията се извършва върху установения размер на подлежащата на обезщетяване вреда, а не върху целия предявен размер, тъй като чл. 51, ал. 2 ЗЗД урежда намаляването на обезщетението за действително установената вреда, а не начина на определяне на самата вреда.

В случая доказаните имуществени вреди възлизат общо на 37 890 евро, с левова равностойност 74 106,40 лв., от които: 28 200 евро (55 154,41 лв.) по първия комплекс от медицински дейности и 9 690 евро (18 951,99 лв.) по последващото офталмологично лечение. При намаляването им с 30% редукцията възлиза на 11 367 евро, с левова равностойност 22 231,92 лв., поради което дължимото обезщетение за имуществени вреди възлиза на 26 523 евро, с левова равностойност 51 874,48 лв.

Следователно искът за имуществени вреди следва да бъде уважен до 26 523 евро, с левова равностойност 51 874,48 лв., а за разликата над този размер до пълния предявен размер от 45 991,22 евро, с левова равностойност 89 951 лв., или за 19 468,22 евро, с левова равностойност 38076,52 лв., следва да бъде отхвърлен. От общо отхвърлената част 8 101,22 евро (15 844,60 лв.) се дължат на недоказване на претендираните имуществени вреди по основание и размер, а 11 367 евро (22 231,92 лв.) – на намаляването на доказаната имуществена вреда с установения 30% принос на пострадалия Б. по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

По претенцията за лихва за забава:

По акцесорната претенция за законна лихва съдът съобрази разпоредбите на чл. 429, ал. 2, т. 2 и ал. 3 КЗ във връзка с чл. 84, ал. 3 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ в застрахователното покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ се включват лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, като по силата на ал. 3 те се заплащат от застрахователя, считано от по-ранната измежду датата на уведомяването му за настъпването на застрахователното събитие от застрахования и датата на уведомяването или предявяването на застрахователната претенция от увреденото лице.

Тази отговорност следва да бъде разграничена от отговорността на застрахователя за собствената му забава по чл. 497, ал. 1 КЗ, която възниква при неизплащане на дължимото обезщетение в предвидените от закона срокове. Разграничението е последователно проведено в практиката на ВКС – Решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г., I т. о.; Решение № 167/30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г., II т. о.; Решение № 50106/03.11.2022 г. по т. д. № 1865/2021 г., I т. о., както и Решение № 50001/03.02.2023 г. по т. д. № 2530/2021 г., I т. о. на ВКС. В тази практика се приема, че при прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ застрахователят покрИ. дължимата от застрахования лихва за забава от момента, определен по правилото на чл. 429, ал. 3 КЗ, а след настъпване на предпоставките на чл. 497, ал. 1 КЗ отговаря и за собствената си забава.

Поради това възражението на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, че законна лихва върху обезщетението се дължи едва след изтичането на срока за произнасяне по застрахователната претенция, е неоснователно. Сроковете по чл. 496 и чл. 497 КЗ са относими към собствената забава на застрахователя и не изместват началния момент на включената в застрахователното покритие отговорност за лихви по чл. 429, ал. 2, т. 2 във връзка с ал. 3 КЗ. Именно такова разграничение е възприето от ВКС.

По отношение на обезщетението за неимуществени вреди от доказателствата се установява, че на 01.08.2023 г. ищецът е предявил пред ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД писмена застрахователна претенция по чл. 380 КЗ с вх. № 99-5067, по която е образувана щета № 0411-180-0010-2023 г., като не се установява застрахователят да е бил уведомен за застрахователното събитие на по-ранна дата. Ето защо релевантният начален момент по чл. 429, ал. 3 КЗ е 01.08.2023 г.

Този момент не се променя от представеното на 27.09.2023 г. допълнение към претенцията с вх. № 99-6333, тъй като с него не е заявено ново увреждане или самостоятелна неимуществена вреда, а са представени допълнителни доказателства относно последиците от вече заявеното застрахователно събитие. Не водят до различен извод и исканията на застрахователя от 03.08.2023 г. и 29.09.2023 г. за представяне на допълнителни документи, нито постановеният на 01.11.2023 г. отказ за изплащане на обезщетение, тъй като тези обстоятелства са относими към извънсъдебното уреждане на претенцията и собствената забава на застрахователя, но не изменят вече настъпилия начален момент по чл. 429, ал. 3 КЗ.

Следователно върху присъденото след приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в размер на 214 742,59 евро, с левова равностойност 420 000 лв., законната лихва се дължи от 01.08.2023 г. до окончателното изплащане на главницата.

По отношение на обезщетението за имуществените вреди съдът съобразява, че лихва не може да се дължи върху имуществена вреда за период, предхождащ самото й възникване. При определяне на началния момент съдът следва да съобрази както момента, в който конкретната имуществена вреда е възникнала, така и началния момент на покритата от застрахователя отговорност за лихви по правилото на чл. 429, ал. 3 КЗ.

За първия комплекс от медицински дейности съдът е признал имуществена вреда в размер на 28 200 евро (55 154,41 лв.), която след намаляването с установения 30% принос на пострадалия възлиза на 19 740 евро, с левова равностойност 38 608,08 лв. Разходът е извършен и заплатен преди предявяването на първоначалната застрахователна претенция на 01.08.2023 г., поради което към тази дата имуществената вреда вече е била настъпила и застрахователят е бил сезиран. Ето защо върху 19 740 евро (38 608,08 лв.) законната лихва се дължи от 01.08.2023 г. до окончателното изплащане.

По последващото офталмологично лечение съдът е признал имуществена вреда в размер на 9 690 евро (18 951,99 лв.), която след намаляването с 30% възлиза на 6 783 евро, с левова равностойност 13 266,39 лв. Разходът е заплатен на 04.09.2023 г., т.е. след първоначалната претенция от 01.08.2023 г., и е заявен пред застрахователя с допълнението с вх. № 99-6333/27.09.2023 г. Следователно лихва върху този разход не може да бъде присъдена от 01.08.2023 г., когато имуществената вреда все още не е била възникнала.

С оглед заявения петитум и установеното по делото уведомяване за този последващо възникнал разход, върху 6 783 евро (13 266,39 лв.) законната лихва следва да бъде присъдена о т 27.09.2023 г. до окончателното изплащане. Последващото искане за допълнителни доказателства от 29.09.2023 г. и отказът от 01.11.2023 г. не изместват този момент.

За сумата по фактура № 2/13.10.2023 г. в размер на 787,39 евро, с левова равностойност 1 540 лв., законна лихва не се дължи, тъй като главната претенция за този разход е приета за недоказана и се отхвърля. При липса на подлежаща на обезщетяване главница неоснователна е и акцесорната претенция за лихва върху нея.

Ето защо съдът приема, че върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 214 742,59 евро, с левова равностойност 420 000 лв., законната лихва се дължи от 01.08.2023 г. до окончателното изплащане, а върху присъденото обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 26 523 евро, с левова равностойност 51 874,48 лв., законната лихва се дължи диференцирано съобразно момента на възникване на съответната имуществена вреда и релевантното уведомяване на застрахователя по чл. 429, ал. 3 КЗ, както следва: върху 19 740 евро – от 01.08.2023 г., а върху 6 783 евро – от 27.09.2023 г., във всички случаи до окончателното изплащане на съответната главница. Посочените две суми формират общо присъдената главница от 26 523 евро(левовата равностойност 51 874,48 лв.).

Акцесорните претенции за законна лихва върху отхвърлените части от главните искове следва също да бъдат отхвърлени.

По отношение на предявените при условията на евентуалност искове срещу Гаранционния фонд, съдът намира следното:

Видно от петитума на исковата молба, ищецът е предявил срещу ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД като предпочитан ответник искове за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 409 033,50 евро, с левова равностойност 800 000 лв., и за имуществени вреди в размер на 45 991,22 евро, с левова равностойност 89 951 лв., а при пълното или частичното им отхвърляне, респ. при прекратяване на производството спрямо предпочитания ответник – евентуални искове за същите вреди срещу Гаранционния фонд. Ищецът не е заявил искане за солидарно осъждане на двамата ответници, нито е изменил исковете си в тази насока.

Съобразно диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК съдът е обвързан от заявения от ищеца предмет и поредност на търсената защита и не може служебно да преобразува евентуално съединените искове в искове за солидарно осъждане, тъй като с това би изменил петитума и предмета на спора. Произнасяне по евентуалните искове се дължи при сбъдване на поставеното от ищеца вътрешнопроцесуално условие и само в пределите, в които то е настъпило. Относно поредността на произнасяне при субективно съединени в условията на евентуалност искове срещу предпочитан и евентуален ответник съдът съобразява Определение № 192/24.04.2014 г. по т. д. № 3725/2013 г., I т. о. на ВКС и Решение № 159/06.11.2012 г. по т. д. № 609/2011 г., II т. о. на ВКС.

Частичното отхвърляне на исковете срещу предпочитания ответник ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД осъществява процесуалното условие за разглеждане на евентуалните искове срещу Гаранционния фонд в съответната отхвърлена част, но не предопределя тяхната основателност. Тя следва да бъде преценена самостоятелно с оглед материалноправните предпоставки за отговорността на Фонда и установения по делото размер на подлежащите на обезщетяване вреди. Самото евентуално съединяване не превръща отхвърлената спрямо предпочитания ответник част от претенцията във вземане срещу евентуалния ответник.

Този извод не протИ.речи на материалноправния режим на отговорността при съвместно причиняване на вреди. Съгласно чл. 53 ЗЗД при причиняване на вредата от няколко лица те отговарят солидарно, поради което спрямо пострадалия действително дължимото обезщетение не се разпределя съобразно причинния принос на отделните делинквенти. В този смисъл са Решение № 121/18.09.2014 г. по т. д. № 2859/2013 г., I т. о.; Решение № 37/01.09.2015 г. по т. д. № 1070/2014 г., II т. о.; Решение № 192/02.11.2017 г. по т. д. № 416/2017 г., I т. о., и Решение № 50153/09.11.2022 г. по т. д. № 1648/2021 г., II т. о. на ВКС. Този материалноправен режим обаче не позволява на съда при изрично заявено евентуално съединяване служебно да постанови солидарно осъждане или да разпредели обезщетението между предпочитания и евентуалния ответник, без такова искане да е въведено с петитума.

П о евентуалния иск за неимуществени вреди съдът определи справедлив размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД от 306 775,13 евро, с левова равностойност 600 000 лв., който след намаляването му с установения 30% принос на пострадалия по чл. 51, ал. 2 ЗЗД – 92 032,54 евро, с левова равностойност 180 000 лв. – възлиза на 214 742,59 евро, с левова равностойност 420 000 лв. Разликата до предявените 409 033,50 евро, с левова равностойност 800 000 лв., не представлява неудовлетворена част от установено вземане: 102 258,38 евро, с левова равностойност 200 000 лв., представляват разликата между претендирания и определения по чл. 52 ЗЗД справедлив размер на обезщетението, а 92 032,54 евро, с левова равностойност 180 000 лв., е намалението вследствие на установения принос на пострадалия. Следователно след приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД материалноправният размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е 214 742,59 евро (420 000 лв.), който се присъжда срещу предпочитания ответник, поради което не остава непогасена част от установено обезщетимо вземане, която да бъде присъдена срещу Гаранционния фонд.

Същият извод следва и по евентуалния иск за имуществени вреди. От претендираните 45 991,22 евро, с левова равностойност 89 951 лв., съдът установи като доказани, необходими и причинно свързани с процесното ПТП имуществени вреди в размер на 37 890 евро, с левова равностойност 74 106,40 лв. Разликата от 8 101,22 евро, с левова равностойност 15 844,60 лв., до пълния предявен размер не е доказана като подлежаща на обезщетяване имуществена вреда. След намаляването на установените вреди с 30% по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, възлизащо на 11 367 евро, с левова равностойност 22 231,92 лв., дължимото обезщетение е 26 523 евро, с левова равностойност 51 874,48 лв. Следователно и при този иск отхвърлената част не представлява неудовлетворено обезщетимо вземане.

Установеното по делото протИ.правно и виновно поведение на двамата водачи не налага разпределяне на дължимото обезщетение между ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД и Гаранционния фонд съобразно причинния принос на всеки от тях. Съвместното причиняване на вредата от няколко делинквенти и приносът на самия пострадал по чл. 51, ал. 2 ЗЗД са различни правни категории. При първата спрямо пострадалия не се намалява размерът на действително дължимото обезщетение, поради вътрешното съотношение между причинителите, докато приносът на пострадалия води до намаляване на самото му обезщетимо вземане. Ето защо приносът на другия водач не съставлява основание част от обезщетението да бъде прехвърлена върху Гаранционния фонд, а намалението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да бъде компенсирано чрез осъждане на евентуалния ответник.

По изложените съображения, макар частичното отхвърляне на исковете срещу ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД да осъществява процесуалното условие за разглеждане на евентуалните искове срещу Гаранционния фонд в съответната част, последните са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Отхвърлените части от претенциите срещу предпочитания ответник не представляват остатък от действително установено и дължимо, но неудовлетворено обезщетение, а са резултат от определянето на действителния размер на подлежащите на обезщетяване вреди и от намаляването им поради установения принос на пострадалия по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Евентуалното съединяване на исковете не овластява съда да разпределя обезщетението между двамата ответници съобразно приноса на съответните водачи, нито да възлага на Гаранционния фонд част от претенцията, която спрямо самия пострадал не съществува като обезщетимо вземане, тъй като подобно разрешение би излязло както извън заявения от ищеца начин на защита, така и извън материалноправния обем на действително дължимото обезщетение.

Следователно евентуално предявените срещу него искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

Ищецът С. В. Б. е освободен с Определение № 62/06.03.2024 г. от заплащане на държавни такси по делото на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, но не и от отговорността за разноски.

В хода на производството ищецът е направил разноски за възнаграждения на вещите лица по допуснатите съдебни експертизи, както следва: 204,52 евро (400 лв.) за САТЕ /л. 328 и л. 591 от делото/, 306,78 евро (600 лв.) за СМЕ /л. 329 и л. 590 от делото/ и 613,55 евро (1 200 лв.) за съдебно-психолого-психиатричната експертиза /л. 539 от делото/, или общо 1 124,84 евро (2 200 лв.). Други разноски от ищеца не са доказани.

Предявените срещу предпочитания ответник ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД искове са с общ материален интерес 455 024,72 евро (левова равностойност 889 951 лв.), от които съдът уважава 214 742,59 евро (420 000 лв.) по иска за неимуществени вреди и 26 523 евро (51 874,48 лв.) по иска за имуществени вреди, или общо 241 265,59 евро (471 874,48 лв.). Поради това, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД следва да възстанови на ищеца направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 596,42 евро (1 166,50 лв.).

От процесуалния представител на ищеца адв. Н. Д. своевременно е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА за осъществено безплатно процесуално представителство на материално затруднено лице, с включен ДДС. От представените пълномощно от 09.07.2023 г. /л. 11/, договор за правна защита и съдействие от 28.10.2024 г. /л. 509/ и удостоверенията за регистрация по ЗДДС /л. 897 и л. 981/ се установява, че правната помощ е договорена като безплатна на посоченото законово основание. Материалното затруднение на ищеца се подкрепя и от освобождаването му от държавни такси с Определение № 62/06.03.2024 г. Налице са следователно предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗА за присъждане на възнаграждението непосредствено в полза на адв. Д..

ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД своевременно е релевирало възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, обективирано в молби с вх. № 9230/16.12.2024 г., вх. № 1775/10.03.2025 г., вх. № 4236/29.05.2026 г. и вх. № 5738/24.07.2026 г.

При преценката на възражението съдът съобразява Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, съгласно което националният съд не е обвързан от нормативно установени минимални размери на адвокатските възнаграждения, когато съответната национална уредба протИ.речи на чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС. Това разрешение е възприето и в практиката на ВКС – Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., I т. о., Определение № 4177/18.09.2025 г. по гр. д. № 1137/2025 г., III г. о. и Определение № 4135/17.09.2025 г. по ч. гр. д. № 1699/2025 г., III г. о., според която размерите по Наредба № 1/2004 г. могат да бъдат използвани като ориентир, но не обвързват съда при определяне на подлежащото на присъждане възнаграждение.

В случая уваженият материален интерес по двата иска възлиза общо на 241 265,59 евро (471 874,48 лв.), като размерът по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г., използван единствено като ориентир, възлиза на 12 028,13 евро (23 524,98 лв.) без ДДС, а с ДДС – на 14 433,76 евро (28 229,98 лв.) Съдът съобразява и значителната фактическа и правна сложност на делото, неговата продължителност, множеството проведени съдебни заседания, обема на събраните писмени и гласни доказателства, както и назначените автотехнически, съдебномедицински и съдебно-психолого-психиатрични експертизи, включително допълнителни заключения. Спорът е обхващал механизма на ПТП и поведението на двамата водачи, причинната връзка и съпричиняването, характера и трайните последици на уврежданията, лечението в чужбина и направените разходи, началния момент на лихвата и отговорността на предпочитания и евентуалния ответник. Като допълнителен ориентир за обема на положения труд съдът съобразява и чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/2004 г., без да го прилага като задължителна тарифа. При съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът намира, че адвокатско възнаграждение от 12 782,30 евро (25 000 лв.) без ДДС, съответства на действително предоставената правна услуга и не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съобразно Решението на СЕС от 23.10.2025 г. по дело C-744/23 и предвид удостоверената регистрация на адв. Н. Д. по ЗДДС, върху възнаграждението се начислява 20% ДДС в размер на 2 556,46 евро (5 000 лв.). Ето защо, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА, ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД следва да бъде осъдено да заплати на адв. Н. Д. 15 338,76 евро (30 000 лв.) с включен ДДС за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищеца, като възражението на ответника за прекомерност следва да бъде оставено без уважение.

Ответникът ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е направил доказани разноски за събиране на доказателства в общ размер на 1 728,24 евро (3 380,14 лв.), от които: 1 206,72 евро (2 360,14 лв.) за САТЕ, 460,16 евро (900 лв.) за СМЕ, 5,11 евро (10 лв.) държавна такса за съдебни удостоверения, 30,68 евро (60 лв.) депозит за призоваване на свидетел и 25,56 евро (50 лв.) за препис от медицинска документация. Не се включват 61,36 евро (120 лв.), възстановени на ответника съгласно данните на л. 441, нито 10,23 евро (20 лв.), внесени във връзка с разпита по делегация пред Районен съд – Балчик, доколкото не е установено сумата да е окончателно усвоена като разноска.

От общия материален интерес 455 024,72 евро (889 951 лв.) са отхвърлени искове за 213 759,13 евро (418 076,52 лв.). Следователно, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, от доказаните разноски от 1 728,24 евро (3 380,14 лв.) ищецът дължи на ответника съразмерно 811,88 евро (1 587,90 лв.).

По делото е установено, че ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е представлявано от адв. И. Д. Е. въз основа на договор за правна защита и съдействие № 20/20.03.2024 г. /л. 214/, при договорено и действително заплатено адвокатско възнаграждение 25 459,78 евро (49 795 лв.) с включен ДДС, удостоверено с фактура № 21/20.03.2024 г., платежно нареждане от 05.04.2024 г. и доказателства за регистрация по ЗДДС. Неоснователен е доводът на ищеца, че поради наличието на назначени по трудово правоотношение юрисконсулти на ответното дружество на последното следва да бъде присъдено единствено юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК. Юридическото лице разполага с право на избор дали да организира процесуалната си защита чрез свой юрисконсулт или чрез упълномощен адвокат по договор за правна защита и съдействие, като наличието на собствен юридически персонал не ограничава този избор. Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК намира приложение при действително осъществена защита от юрисконсулт и не е основание заплатеното възнаграждение на упълномощен адвокат да бъде служебно заменено с юрисконсултско възнаграждение. В този смисъл са Определение № 477/22.11.2018 г. по ч. т. д. № 2249/2018 г., I т. о. на ВКС и Определение № 5244/18.11.2024 г. по гр. д. № 1153/2024 г., I г. о. на ВКС, както и Решение № 10/29.09.2016 г. по к. д. № 3/2016 г. на Конституционния съд, утвърждаващи правото на юридическото лице да избере дали процесуалното му представителство да бъде осъществявано от адвокат или от юрисконсулт.

Основателно е обаче своевременно направеното от адв. Н. Д. възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност. При съобразяване на фактическата и правна сложност, продължителността на производството, обема на доказателствата и извършените процесуални действия, както и разрешението в Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C- 438/22 и Определение № 4888/29.10.2024 г. по ч. гр. д. № 3551/2024 г., I г. о. на ВКС, съдът намира за разумна и съответстваща на действително осъществената защита адвокатска разноска от 12 782,30 евро (25 000 лв.) без ДДС, съответно 15 338,76 евро (30 000 лв.) с включен 20% ДДС. Определеният размер не представлява механично приложение на Наредба № 1/2004 г., а резултат от конкретната преценка по чл. 78, ал. 5 ГПК съобразно критериите, установени с горецитираната съдебна практика.

След тази преценка самостоятелно се прилага правилото за съразмерност по чл. 78, ал. 3 ГПК, което не представлява повторно намаляване на възнаграждението поради прекомерност, а определя частта от признатата за разумна разноска, която следва да бъде понесена от насрещната страна съобразно процесуалния й неуспех. От общия материален интерес от 455 024,72 евро (889 951 лв.) са уважени 241 265,59 евро (471 874,48 лв.), а са отхвърлени 213 759,13 евро (418 076,52 лв.). Съразмерната част от признатото за разумно адвокатско възнаграждение от 12 782,30 евро (25 000 лв.) без ДДС възлиза на 6 004,83 евро (11 744,37 лв.), върху които се начислява 20% ДДС в размер на 1 200,97 евро (2 348,87 лв.), или общо 7 205,76 евро (14 093,24 лв.) с ДДС. За разликата над този размер претенцията на ответника за разноски следва да бъде оставена без уважение.

Следователно на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 5 ГПК ищецът следва да заплати на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД общо 8 017,64 евро (15 681,14 лв.), от които: 811,88 евро (1 587,90 лв.) – разноски за събиране на доказателства и 7 205,76 евро (14 093,24 лв.) – съразмерна част от признатото за разумно адвокатско възнаграждение с включен ДДС.

Ответникът Гаранционният фонд е направил разноски за събиране на доказателства в общ размер на 1 754,92 евро (3 432,33 лв.), от които: 1 002,20 евро (1 960,14 лв.) за САТЕ, 750,16 евро (1 467,19 лв.) за СМЕ и 2,56 евро (5 лв.) държавна такса за издаване на съдебно удостоверение.

Доколкото евентуалните искове срещу Гаранционния фонд са разгледани по същество и са отхвърлени изцяло, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Фондът има право на пълно възстановяване на доказаните разноски, без съразмерното им намаляване според изхода на исковете срещу предпочитания ответник.

На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 НЗПП, предвид материалния интерес над 10 000 лв., фактическата и правната сложност на спора, продължителността на производството и извършените процесуални действия, на Гаранционния фонд следва да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение в максимален размер 345,12 евро (675 лв.), формиран от максималния размер от 230,08 евро (450 лв.) по чл. 25, ал. 1 НЗПП, увеличен с 50% по ал. 2.

Ето защо ищецът С. В. Б. следва да бъде осъден да заплати на Гаранционния фонд общо 2 100,04 евро (4 107,33 лв.), от които: 1 754,92 евро (3 432,33 лв.) – разноски за събиране на доказателства и 345,12 евро (675 лв.) – юрисконсултско възнаграждение.

По отношение на третото лице – помагач Р. Ц. А., конституиран на страната на ответниците с Определение № 188/11.06.2024 г., съдът не дължи произнасяне за присъждане на разноски. Съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице – помагач не се присъждат разноски, но то отговаря за разноските, които е причинило с процесуалните си действия. В случая третото лице – помагач не се е явявало и не е било представлявано в проведените съдебни заседания, не е депозирало становище по предявените искове, не е ангажирало доказателства и не е претендирало, нито е доказало извършването на разноски по делото. Не се установява и с негови процесуални действия да са причинени допълнителни разноски на останалите страни. Ето защо по отношение на третото лице – помагач не следва да бъдат присъждани разноски, нито да бъде ангажирана отговорността му за такИ..

Ищецът е освободен от заплащане на държавни такси с Определение № 62/06.03.2024 г. Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК при частично уважаване на исковете ответникът дължи държавната такса съразмерно с уважената част, както е прието и в Решение № 311/08.01.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г., IV г. о. на ВКС и Решение № 321/30.01.2018 г. по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о. на ВКС.

По иска за неимуществени вреди уважената главница е 214 742,59 евро (420 000 лв.), поради което държавната такса от 4% е 8 589,70 евро (16 800 лв.). По иска за имуществени вреди уважената главница е 26 523 евро (51 874,48 лв.), поради което държавната такса от 4% възлиза на 1 060,92 евро (2 074,98 лв.).

Следователно на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Враца, държавна такса в общ размер на 9 650,62 евро (18 874,98 лв.), от които: 8 589,70 евро (16 800 лв.) по иска за неимуществени вреди и 1 060,92 евро (2 074,98 лв.) по иска за имуществени вреди.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд