Решение № 132 от 27.4.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 71/2026 г.

Въззивното производство е образувано по протест на прокурор от ОП – Монтана и въззивни жалби от адв. Ц. С. от АК – Бургас и адв. И. С. от АК – Монтана като повереници на гражданския ищец и управител Б. Н. Б. на „ АЙ ПИ АКТ „ ООД против присъда от 16.09.2025 г. по н.о.х.д. № 4/2021г. на ОС – Монтана. По делото е постъпила въззивна жалба лично от Б. Н. Б.,като граждански ищец и управител на посоченото дружество. С присъдата подс.М. З. З. е признат за невиновен и оправдан по обвиненията за престъпление по чл.202 ,ал.2,т.1 вр.чл.201 вр.26 , ал.1 НК и за престъпление по чл.253 ,ал.4 вр.ал.1 НК. В протеста се излагат аргументи против присъдата като се сочи ,че механизма на осъществяване на престъпленията по обвинението са безспорно установени от проверените доказателства в хода на съдебното следствие. Затова постановената присъда е неправилна,необоснова и незаконосъобразна. Предлага се на основание чл. 336 ,ал.1 т.2 НПК присъдата да бъде отменена като подс.М. З. З. бъде признат за виновен по предявените обвинения.Не се правят искания за събиране и проверка на доказателства от този съд. Постъпило е,под формата на молба, заявление от гражданския ищец Б. Н. Б.,с което изразява съгласие с изразените аргументи от ОП – Монтана в протеста. В качеството си на граждански ищец Б. Н. Б. е подал лично въззивна жалба против присъдата на ОС – Монтана по н.о.х.д. № 4/2021г. на 1.10.2025 г. и допълнение към нея на 19.11.2025 г.В нея се посочва,че присъдата е неправилна,необоснована,постановена в противоречие със събраните доказателства, поради което и незаконосъобразна.Според гражданския ищец пороците в съдебния акт са довели до неправилно оправдаване на подсъдимото лице М. З. З..Посочва се , че това обстоятелство е пряка последици за отхвърляне на предявения граждански иск от „ АЙ ПИ АКТ „ ООД в размер на 459 652.59 лв.Предлага присъдата да бъде отменена в гражданска и част и бъде уважен предявения граждански иск , ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието до окончателното и изплащане.Алтернативно се предлага присъдата да бъде отменена и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.Според гражданския ищец при новото разглеждане на делото съдът би следвало да се произнесе „ след пълно обсъждане на всички доказателства и с мотиви относно причинната връзка между деянието и настъпилите вреди.“ Не се правят искания за събиране и проверка на доказателства от въззивната инстанция. Поверениците на граждански ищец Б. Н. Б. , както следва : Адв. Ц. С. от АК – Бургас в основна и допълнителна въззивна жалба излага доводи за допуснати процесуални нарушения при постановяване на присъдата.Посочва се ,че са нарушени чл.14,18,107,ал.2 и чл.305,ал.3НПК. Акцентира се върху отсъствието в мотивите на съображения за отхвърляне на гражданския иск за претърпени имуществени вреди от дружеството „ АЙ ПИ АКТ „ ООД .Предлага се , на основание 334 ,т.2 НПК, присъдата да бъде отменена в гражданско правната и част като бъде постановена нова, с която подсъдимото лице бъде осъдено да заплати причинените вреди от деянието по чл.202 ,ал.2,т.1 вр.чл.201 вр.26 ,ал.1 НК в размер на 459 652.59 лв., ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на извършване на деянието до окончателното и изплащане. Адв. И. С. от АК –Монтана в основна и допълнителна жалба развива обстойни правни съображения против постановения съдебния акт.А именно,че са допуснати съществени процесуални нарушения изразяващи се в липса на мотиви по смисъла на чл. 305, ал.3 НПК.В тази насока излага множество недостатъци на мотивите към съдебния акт. Вследствие на този порок,според повереника, не може да се установи дали деянията по обвиненията са осъществени или не.Намира за неправилни констатациите на съда ,че пострадалото дружество е частен обвинител,което е невъзможно. Повереникът не намира в мотивите на съда и произнасяне по предявения граждански иск,което счита за съществено процесуално нарушение.Предлага да бъде отменена присъдата поради допуснати съществени процесуални нарушения и върнато делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Не се правят искания за проверка и събиране на нови доказателства от въззивния съд. В съдебно заседание подс.З. се явява лично и с упълномощен от него защитник. Гражданският ищец не е намерен на посочените от него адреси,не е уведомен за съдебните заседания и не се явява. Представлява се от упълномощен повереник.Поверникът подържа въззивните жалби и тази на гражданския ищец Б.,а също така се присъединява към изразеното становище на държавното обвинение. Прокурорът подържа протеста изцяло и предлага да бъде уважен. Защитникът на подс.З. предлага протеста и жалбите да бъдат оставени без уважение, като присъдата бъде потвърдена изцяло като правилна и обоснована. Подс.З. се присъединява към становището на защитника си. В право на последна дума моли да бъде потвърдена присъдата на първоинстанционния съд. Апелативният съд като се запозна с делото,становищата на страните, доказателствата по делото и по силата на служебното начало провери изцяло присъдата намери следното : Присъдата е постановена при съществени процесуални нарушение , които са абсолютно основание за нейната отмяна.Допуснатите съществени процесуални нарушения са по смисъла на чл. 335 ал.2 НПК . Нарушен е чл. 305,ал.3 от НПК тъй като в мотивите отсъства изискуемото за всеки съдебен акт съдържание , от което да се разбере волята на решаващия съд за постановената на присъда. В мотивите отсъства фактическата обстановка,която е приел съда за установена в хода на съдебното следствие.Тя е заместена от предположения, които са неясни,необосновани и противоречиви.Отсъстват изобщо констатации за това какви доказателства са приложени по делото и кои от тях са проверени.Съдът е направил неясни и по същество противоречиви констатации,които не дават отговор на въпроса какво е прието за установено.В мотивите изобщо отсъстват фактически изводи относно фактите и обстоятелствата посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт.Така например не би могло да се разбера,от изложеното от съда, като какъв участва в наказателното производство св.Б. Б..В мотивите съдът посочва ,че св.Б. Б. е управител,но също така,че не е на дружество АИ ПИ Акт ЕООД. Тези разсъждения съдът обосновава с решение на съд, без да посочва дори кое е това решение. По нататък това обстоятелство се обвързва с качеството на показанията на свидетеля, следват обяснения на съда, защо е приет граждански иск за разглеждане в наказателното производство и какви са били мотивите на свидетеля за предявяването му.Излагат се съображения за слаба активност на държавното и частно обвинение,без лицето Б. Б. да има качеството на частен обвинител.Твърди се хаотично за подс.З.,че„не се установява основния елемент от изпълнителното деяние ....да бил длъжностно лице „.Съдебният състав не намира за необходимо изобщо да оборва съображенията в мотивите на проверявания съдебен акт,защото всички те са произволни и не намират опора в нито едно обстоятелство или факт от тези , които са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и подлежат на доказаване съгласно изискванията на чл.102 НПК. Няма отговор дали фактите и обстоятелствата от обвинителния акт се потвърждават или не, от проверените гласни и писмени доказателства, или от приетите експертизи. В изготвените мотиви всъщност изобщо не са посочени на доказателствата, които са проверени в хода на съдебното следствие.Последица от този недостатък е отсъствието на отговори по ал.3 на чл.305 НПК. На последно място в мотивите отсъстват необходимите изводи за двете престъпления, защо не са осъществени от обективна и субективна страна, кои елементи не са установени от състава на инкриминираните престъпления по чл.202,ал.2,т.1вр.чл.201,ал.1 и чл.26, ал.1 от НК и за престъплението по чл.252 , ал.4вр.ал.1 НК.По отношение обвинението за престъпление по чл.252 ,ал.4вр.ал.1 НК. отсъства изобщо диспозитив в присъдата. На последно място не може да се разбере волята на съда поради отсъствие на доводи в мотивите , защо е приет или защо е отхвърлен приетия за съвместно разглеждане граждански иск в наказателното производство. Върховната инстания има константна практика относно изискванията към съдебните актове. А, именно в тях следва да се отговори на всички факти и обстоятелства,които са установени в хода на съдебното производство и на приложимото право.Отсъствието на отговор по един от тези въпроси в мотивите ги прави негодни да изпълнят предназначението си и води до липса на мотиви. Изискването за мотивираност на съдебния акт се отнася както за фактите и тяхната доказателствена обезпеченост,така и по отношение на правните въпроси, поставени за разрешаване по делото.В едно от решенията си е изразил становището си по следния начин : „Винаги, когато мотивите са непълни и не съдържат някое от посочените по – горе обстоятелства, било по фактите, доказателствата или правото е налице липса на мотиви. „ Р № 581 от 28.01.2014 г.по н.д. № 2224/2013 г.,НК ,III ,Н.О. Посочените недостатъци в мотивите на проверявания съдебен акт се приравняват на отсъствие на мотиви. Съществено процесуално нарушение е липсата на мотиви към изготвения съдебен акт, което е абсолютно основание за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съответния съд. Предвид допуснатите процесуални нарушения ,които са абсолютни основания за отмяна на присъдата не се налага да бъдат обсъждани възраженията по останалите въпроси поставени във въззивните жалби на страните . Предвид изложеното и на основание чл.335,ал.2 НПК Апелативен съд София ,7 състав