Решение № 216 от 29.6.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 538/2026 г.

С Присъда № 12 от 23.01.2026г,постановена по НОХД

№3492/2025г,Районен съд Пловдив е признал подсъдимия Д. В. Д., роден на •••••• в гр. П., живущ в ••••••••••• № ЕГН •••••••••• за виновен в това, че на неустановена дата през месец ноември 2019г. в гр. Пловдив, в съучастие като извършител с Н. Д. Д., също като извършител, е набрал отделно лице - В.Н.М., ЕГН ••••••••••, с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от нейното съгласие, чрез обещаване и получаване на облаги - престъпление по чл.159а, ал.2, т.6, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал. 1 от НК , поради което на основание чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, както и на ГЛОБА в размер на 2600 евро.

Признал подсъдимия Д. В. Д., със снета по делото самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата през месец декември 2019г. в гр. Пловдив, в съучастие като извършител с Н. Д. Д., също като извършител, е набрал отделно лице М.С.М., ЕГН ••••••••••, с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от нейното съгласие, чрез обещаване и получаване на облаги- престъпление по чл.159а, ал.2, т.6, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ

МЕСЕЦА, както и на ГЛОБА в размер на 2600 евро.

Признал подсъдимия Д. В. Д., със снета по делото самоличност, за виновен в това, че на 21.02.2020г. в гр. Пловдив, в съучастие като извършител с Н. Д. Д., също като извършител, е набрал отделно лице - М.М.И., ЕГН ••••••••••, с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от нейното съгласие, чрез обещаване на облаги - престъпление по чл.159а, ал.2, т.6, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението набирането да е и чрез получаване на облаги.

Признал подсъдимия Д. В. Д., със снета по делото самоличност, за виновен в това, че на неустановена дата през месец декември 2019г. в гр. Пловдив, в съучастие като извършител с Н. Д. Д., също като извършител, е набрал отделно лице Г.М.Б., ЕГН ••••••••••, с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от нейното съгласие, чрез обещаване и получаване на облаги- престъпление по чл.159а, ал.2, т.6, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, както и на ГЛОБА в размер на 2600 евро.

Признал подсъдимия Д. В. Д., със снета по делото самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата в края на месец октомври 2019г. в гр. Пловдив, в съучастие като извършител с Н. Д. Д., също като извършител, е набрал отделно лице– С.Р.А., ЕГН ••••••••••, с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от нейното съгласие, чрез обещаване и получаване на облаги- престъпление по чл.159а, ал.2, т.6, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ

МЕСЕЦА, както и на ГЛОБА в размер на 2600 евро.

Признал подсъдимия Д. В. Д., със снета по делото самоличност, за невинен в това, че на неустановена дата през месец ноември 2019г. в гр. Пловдив, в съучастие като извършител с Н. Д. Д. и А. И. А., двамата също като извършители, е набрал и приел отделно лице – Л.Д.Р.Б., гражданка на ФР Б., с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от нейното съгласие, чрез обещаване и получаване на облаги, поради което на основание чл. 304 НПК го оправдал по повдигнатото обвинение да е извършил престъпление по чл.159а, ал.2, т.6, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.ал. 1 от НК относно пострадала Л.Д.Ф.Б..

Признал подсъдимия Д. В. Д., със снета по делото самоличност, за невинен в това, че на неустановена дата през месец ноември 2019г. в гр. Пловдив, в съучастие като извършител с Н. Д. Д. и А. И. А., двамата също като извършители, е набрал и приел отделно лице – Б.А.Д.С., гражданка на ФР Б., с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от нейното съгласие, чрез обещаване и получаване на облаги- престъпление по чл.159а, ал.2, т.6, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 304 НПК г о оправдал по повдигнатото обвинение да е извършил престъпление по чл.159а, ал.2, т.6, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал. 1 от НК относно пострадала Б.А.Д.С..

Признал подсъдимия Д. В. Д., със снета по делото самоличност, за виновен в това, че за времето от неустановена дата в края на месец октомври 2019г. до 21.02.2020г. в гр. Пловдив, в съучастие като извършител с Н. Д. Д., също като извършител, е предоставял систематически помещения – три броя обособени стаи, част от нощен клуб „С.“, находящ се в ••••••••••• на различни лица за полови сношения и блудствени действия, като деянието е извършено с користна цел и по отношение на повече от две лица, както следва:

-за времето от неустановена дата през месец ноември 2019г. до 21.02.2020г. предоставил неустановен с точност брой пъти, но повече от три пъти, три броя обособени стаи, част от нощен клуб „С.“, на В.Н.М., ЕГН •••••••••• и неустановени с точност като брой и самоличност, но повече от трима на брой, различни лица от мъжки пол, за полови сношения и блудствени действия;

-за времето от неустановена дата през месец декември 2019г. до 21.02.2020г. предоставил неустановен с точност брой пъти три броя обособени стаи, част от нощен клуб „С.“, на М.С.М., ЕГН •••••••••• и неустановени като брой и самоличност различни лица от мъжки пол за полови сношения и блудствени действия;

-за времето от неустановена дата през месец декември 2019г. до 21.02.2020г. предоставил неустановен с точност брой пъти три броя обособени стаи, част от нощен клуб „С.“, на Г.М.Б., ЕГН •••••••••• и неустановени като брой и самоличност различни лица от мъжки пол за полови сношения и блудствени действия;

-за времето от неустановена дата в края на месец октомври 2019г. до края на месец декември 2019г. предоставил неустановен с точност брой пъти три броя обособени стаи, част от нощен клуб „С.“, на С.Р.А., ЕГН •••••••••• и неустановени като брой и самоличност различни лица от мъжки пол за полови сношения и блудствени действия;

-за времето от неустановена дата през месец януари 2020г. до 21.02.2020г. предоставил неустановен с точност брой пъти три броя обособени стаи, част от нощен клуб „С.“, на Л.Д.Ф.Б., гражданка на ФР Б., и неустановени като брой и самоличност различни лица от мъжки пол за полови сношения и блудствени действия;

-за времето от неустановена дата през месец януари 2020г. до 21.02.2020г. предоставил неустановен с точност брой пъти три броя обособени стаи, част от нощен клуб „С.“, на Б.А.Д.С., гражданка на ФР Б., и неустановени като брой и самоличност различни лица от мъжки пол за полови сношения и блудствени действия-престъпление по чл.155, ал. 5, т. 3, вр. ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2,вр. ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК го осъдил на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 5000 евро,

като на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение относно:

-предоставянето на три броя обособени стаи, част от нощен клуб „С.“, спрямо различни лица за полови сношения и блудствени действия да е обхващало периода преди неустановена дата в края на месец октомври 2019г.;

-предоставянето на три броя обособени стаи, част от нощен клуб„С.“, за полови сношения и блудствени действия между Л.Д.Ф.Б. и неустановен брой лица от мъжки пол да е обхващало периода преди неустановена дата през месец Януари 2020г.;

-предоставянето на три броя обособени стаи, част от нощен клуб „С.“, за полови сношения и блудствени действия между Б.А.Д.С. и неустановен брой лица от мъжки пол да е обхващало периода преди неустановена дата през месец Януари 2020г.;

• неустановеното с точност като брой предоставяне на три броя обособени стаи, част от нощен клуб „С.“ на М.С.М. за полови сношения и блудствени действия с неустановен брой различни лица от мъжки пол да е било точно три и повече пъти и точно с три и повече различни лица от мъжки пол;

-неустановеното с точност като брой предоставяне на три броя обособени стаи, част от нощен клуб „С.“, на Г.М.Б. за полови сношения и блудствени действия с неустановен брой различни лица от мъжки пол да е било точно три и повече пъти и точно с три и повече различни лица от мъжки пол;

-неустановеното с точност като брой предоставяне на три броя обособени стаи, част от нощен клуб „С.“, на С.Р.А. за полови сношения и блудствени действия с неустановен брой различни лица от мъжки пол да е било точно три и повече пъти и точно с три и повече различни лица от мъжки пол;

-неустановеното с точност като брой предоставяне на три броя обособени стаи, част от нощен клуб „С.“, на Л.Д.Ф.Б. за полови сношения и блудствени действия с неустановен брой различни лица от мъжки пол да е било точно три и повече пъти и точно с три и повече различни лица от мъжки пол;

-неустановеното с точност като брой предоставяне на три броя обособени стаи, част от нощен клуб „С.“, на Б.А.Д.С. за полови сношения и блудствени действия с неустановен брой различни лица от мъжки пол да е било точно три и повече пъти и точно с три и повече различни лица от мъжки пол.

На основание чл. 23 НК определил едно ОБЩО най-тежко наказание на подс. Д. В. Д., със снета по делото самоличност, за осъжданията по настоящото дело в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66 НК отложил с изпитателен срок от ПЕТ години.

На основание чл. 23, ал.3 НК присъединил изцяло към общото най-тежко наказание лишаване от свобода и НАЙ-ТЕЖКОТО наказание ГЛОБА в размер на 5000 евро.

Признал подсъдимия Н. Д. Д. ЕГН •••••••••• за виновен в това, че на неустановена дата през месец ноември 2019 г. в гр. Пловдив в съучастие като извършител с Д. В. Д., също като извършител, е набрал отделно лице - В.Н.М., ЕГН ••••••••••, с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от нейното съгласие, чрез обещаване и получаване на облаги- престъпление по чл.159а, ал.2, т.6, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, както и глоба в размер на 2600 евро.

Признал подсъдимия Н. Д. Д., със снета по делото самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата през месец декември 2019г. в гр. Пловдив, в съучастие като извършител с Д. В. Д., също като извършител, е набрал отделно лице М.С.М., ЕГН ••••••••••, с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от нейното съгласие, чрез обещаване и получаване на облаги- престъпление по чл.159а, ал.2, т.6, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, както и глоба в размер на 2600 евро.

Признал подсъдимия Н. Д. Д., със снета по делото самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на 21.02.2020г. в гр. Пловдив, в съучастие като извършител с Д. В. Д., също като извършител, е набрал отделно лице - М.М.И., ЕГН ••••••••••, с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от нейното съгласие, чрез обещаване на облаги - престъпление по чл.159а, ал.2, т.6, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението набирането да е и чрез получаване на облаги.

Признал подсъдимия Н. Д. Д., със снета по делото самоличност, за виновен в това, че на неустановена дата през месец декември 2019г. в гр. Пловдив, в съучастие като извършител с Д. В. Д., също като извършител, е набрал отделно лице - Г.М.Б., ЕГН:••••••••••, с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от нейното съгласие, чрез обещаване и получаване на облаги - престъпление по чл.159а, ал.2, т.6, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, както и глоба в размер на 2600 евро.

Признал подсъдимия Н. Д. Д., със снета по делото самоличност, за виновен в това, че на неустановена дата в края на месец октомври 2019г. в гр. Пловдив в съучастие като извършител с Д. В. Д., също като извършител, е набрал отделно лице С.Р.А., ЕГН ••••••••••, с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от нейното съгласие, чрез обещаване и получаване на облаги – престъпление по чл.159а, ал.2, т.6, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, както и глоба в размер на 2600 евро.

Признал подсъдимия Н. Д. Д., със снета по делото самоличност, за невинен в това, че на неустановена дата през месец ноември 2019г. в гр. Пловдив, в съучастие като извършител с Д. В. Д. и А. И. А., двамата също като извършители, е набрал и приел отделно лице – Л.Д.Ф.Б., гражданка на ФР Б., с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от нейното съгласие, чрез обещаване и получаване на облаги, поради което на основание чл. 304 НПК го оправдал по повдигнатото обвинение да е извършил престъпление по чл.159а, ал.2, т.6, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал. 1 от НК с пострадала Л.Д.Ф.Б..

Признал подсъдимия Н. Д. Д., със снета по делото самоличност, за невинен в това, че на неустановена дата през месец ноември 2019г. в гр. Пловдив, в съучастие като извършител с Д. В. Д. и А. И. А., двамата също като извършители, е набрал и приел отделно лице – Б.А.Д.С. , гражданка на ФР Б., с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от нейното съгласие, чрез обещаване и получаване на облаги, поради което на основание чл. 304 НПК го оправдал по повдигнатото обвинение да е извършил престъпление по чл.159а, ал.2, т.6, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал. 1 от НК с пострадала Б.А.Д.С..

Признал подсъдимия Н. Д. Д., със снета по делото самоличност, за виновен в това, че за времето от неустановена дата в края на месец октомври 2019г. до 21.02.2020г. в гр. Пловдив, в съучастие като извършител с Д. В. Д., също като извършител, е предоставял систематически помещения – три броя обособени стаи, част от нощен клуб „С.“, находящ се в ••••••••••• на различни лица за полови сношения и блудствени действия, като деянието е извършено с користна цел и по отношение на повече от две лица, както следва: - за времето от неустановена дата през месец ноември 2019г. до 21.02.2020г. предоставил неустановен с точност брой пъти, но повече от три пъти, три броя обособени стаи, част от нощен клуб „С.“, на В.Н.М., ЕГН •••••••••• и неустановени с точност като брой и самоличност, но повече от трима на брой, различни лица от мъжки пол, за полови сношения и блудствени действия;

-за времето от неустановена дата през месец декември 2019г. до 21.02.2020г. предоставил неустановен с точност брой пъти три броя обособени стаи, част от нощен клуб „С.“, на М.С.М., ЕГН •••••••••• и неустановени като брой и самоличност различни лица от мъжки пол за полови сношения и блудствени действия;

-за времето от неустановена дата през месец декември 2019г. до предоставил неустановен с точност брой пъти три броя обособени стаи, част от нощен клуб „С.“, на Г.М.Б., ЕГН •••••••••• и неустановени като брой и самоличност различни лица от мъжки пол за полови сношения и блудствени действия;

-за времето от неустановена дата в края на месец октомври 2019г. до края на месец декември 2019г. предоставил неустановен с точност брой пъти три броя обособени стаи, част от нощен клуб „С.“, на С.Р.А., ЕГН •••••••••• и неустановени като брой и самоличност различни лица от мъжки пол за полови сношения и блудствени действия;

-за времето от неустановена дата през месец януари 2020г. до 21.02.2020г. предоставил неустановен с точност брой пъти три броя обособени стаи, част от нощен клуб „С.“, на Л.Д.Ф.Б., гражданка на ФР Б., и неустановени като брой и самоличност различни лица от мъжки пол за полови сношения и блудствени действия;

-за времето от неустановена дата през месец януари 2020г. до 21.02.2020г. предоставил неустановен с точност брой пъти три броя обособени стаи, част от нощен клуб „С.“, на Б.А.Д.С., гражданка на ФР Б., и неустановени като брой и самоличност различни лица от мъжки пол за полови сношения и блудствени действия-престъпление по чл.155, ал. 5, т. 3, вр. ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК го осъдил на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 5000 евро, като на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение:

• предоставянето на три броя обособени стаи, част от нощен клуб „С.“, спрямо различни лица за полови сношения и блудствени действия да е обхващало периода преди неустановена дата в края на месец октомври 2019г.;

-предоставянето на три броя обособени стаи, част от нощен клуб „С.“, за полови сношения и блудствени действия между Л.Д.Ф.Б. и неустановен брой лица от мъжки пол да е обхващало периода преди неустановена дата през месец Януари 2020г.;

-предоставянето на три броя обособени стаи, част от нощен клуб „С.“, за полови сношения и блудствени действия между Б.А.Д.С. и неустановен брой лица от мъжки пол да е обхващало периода преди неустановена дата през месец Януари 2020г.;

-неустановеното с точност като брой предоставяне на три броя обособени стаи, част от нощен клуб „С.“, на М.С.М. за полови сношения и блудствени действия с неустановен брой различни лица от мъжки пол да е било точно три и повече пъти и точно с три и повече различни лица от мъжки пол;

-неустановеното с точност като брой предоставяне на три броя обособени стаи, част от нощен клуб „С.“, на Г.М.Б. за полови сношения и блудствени действия с неустановен брой различни лица от мъжки пол да е било точно три и повече пъти и точно с три и повече различни лица от мъжки пол;

-неустановеното с точност като брой предоставяне на три броя обособени стаи, част от нощен клуб „С.“, на С.Р.А. за полови сношения и блудствени действия с неустановен брой различни лица от мъжки пол да е било точно три и повече пъти и точно с три и повече различни лица от мъжки пол;

-неустановеното с точност като брой предоставяне на три броя обособени стаи, част от нощен клуб „С.“, на Л.Д.Ф.Б. за полови сношения и блудствени действия с неустановен брой различни лица от мъжки пол да е било точно три и повече пъти и точно с три и повече различни лица от мъжки пол;

-неустановеното с точност като брой предоставяне на три броя обособени стаи, част от нощен клуб „С.“, на Б.А.Д.С. за полови сношения и блудствени действия с неустановен брой различни лица от мъжки пол да е било точно три и повече пъти и точно с три и повече различни лица от мъжки пол.

На основание чл. 23 НК определил едно ОБЩО най-тежко наказание на подс. Н. Д. Д., със снета по делото самоличност, за осъжданията по настоящото дело в размер на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66 НК отложил с изпитателен срок от ПЕТ години.

На основание чл. 23, ал.3 НК присъединил изцяло към общото най-тежко наказание лишаване от свобода и НАЙ-ТЕЖКОТО наказание ГЛОБА в размер на 5000 евро.

Със същата присъда признал подсъдимия А. И. А. , ЕГН ••••••••••, за невинен в това, че на неустановена дата през месец ноември 2019г. в гр. Пловдив, в съучастие като извършител с Н. Д. Д. и Д. В. Д., двамата също като извършители, да е набрал и приел отделно лице - Л.Д.Ф.Б. , гражданка на ФР Б., с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от нейното съгласие, чрез обещаване и получаване на облаги, поради което на основание чл. 304 НПК г о оправдал по повдигнатото обвинение да е извършил престъпление по чл.159а, ал.2, т.6, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал. 1 от НК с пострадала Л.Д.Ф.Б..

Признал подсъдимия А. И. А., със снета по делото самоличност, за невинен в това, че на неустановена дата през месец ноември 2019г. в гр. Пловдив, в съучастие като извършител с Н. Д. Д. и Д. В. Д., двамата също като извършители, е набрал и приел отделно лице - Б.А.Д.С., гражданка на ФР Б., с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от нейното съгласие, чрез обещаване и получаване на облаги, поради което на основание чл. 304 НПК го оправдал по повдигнатото обвинение да е извършил престъпление по чл.159а, ал.2, т.6, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал. 1 от НК с пострадала Б.А.Д.С..

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по направените разноски.

Недоволен от присъдата в оправдателната част , Районна прокуратура Пловдив депозира протест.Излага доводи за неправилност на присъдата ,като съдът не е анализирал правилно доказателствения материал,поради което е обосновал незаконосъобразни правни изводи.Предлага въззивният съд да отмени присъдата в оправдателната й част,като постанови нова,с която да признае за виновни тримата подсъдими по посочените обвинения,а в останалата част присъдата да се потвърди като обоснована и законосъобразна.

Недоволен от постановената присъда е и подс.Д.Д.,който чрез защитника си –адв.Д. я обжалва в осъдителната й част.Сочи,че доказателствената съвкупност не е достатъчна,за да се направи категоричен и обоснован извод ,че подс.Д. е осъществил съставомерните признаци на вменените му обвинения.Решаващият съд не е ценил правилно доказателствата по делото,което е довело до постановяване на порочен съдебен акт.Моли,съдът да оправдае подзащитния му изцяло по всички обвинения.Алтернативно да отмени присъдата в осъдителната част поради допуснати съществени процесуални нарушения и върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Защитата на подс.Н.Д. –адв.В.К. също е депозирал жалба с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт.Излагат се доводи за несъставомерност на деянията,недоказаност на обвинението по отношение на неговия подзащитен. Моли,съдът да оправдае подзащитния му изцяло по всички обвинения.

В съдебно заседание представителят на окръжна прокуратура поддържа протеста като правилен и обоснован. Предлага съдът да го уважи,като отмени присъдата в оправдателната й част по отношение и на тримата подсъдими като незаконосъобразна.Предлага в останалата осъдителна част да бъде потвърдена.Излага доводи,че била налице доказателствена обезпеченост,възоснова на която да се приеме,че подс.А. е осъществил съставомерно поведение,като същият е знаел,че участва в набиране на момичета за предоставяне на сексуални услуги в бар „С.“,като терминът „момичета с консумация“ в тази част от мотивите на съда не е правилно интерпретиран от съда като дейност по осъществяване на компания при консумация на алкохол на клиенти.

В съдебно заседание адв.Д. поддържа въззивната жалба с изложените в нея и в допълнителното изложение писмени доводи.Сочи,че подс.Д. не е осъществил съставомерно поведение,същият не бил собственик на нощния клуб и няма съпричастност към дейността,която се извършвала там.Не било възможно тези вип кабинки в заведението да са пригодени за секс услуги,а се ползвали само за индивидуални танци,тъй като в тях нямало условия /легла/,за да се осъществява такава дейност,имало само диван и маса,което доказвало,че липсва умисъл в подсъдимия ,помещенията да се отдават за сексуални услуги. Моли съда да отмени присъдата в осъдителната част относно неговия подзащитен и да го оправдае по повдигнатите обвинения като недоказани В съдебно заседание адв.В.К. поддържа въззивната жалба.Счита,че липсват доказателства,които да установят по категоричен начин,че неговият подзащитен Н.Д. е осъществил съставомерно поведение.Моли съдът да оправдае подс.Н.Д. по повдигнатите му обвинения изцяло.

В съдебно заседание адв.Л.,защитник на подс.А. предлага съдът да потвърди съдебния акт в оправдателната му част относно неговия подзащитен А. като правилна и обоснована.Според защитата правилно районния съд е преценил,че присъдата не може да почива на предположения,поради което правилно е оправдал А.,поради липса на последователни и категорични доказателства в полза на обвинението.

В последната си дума подс. Д.Д. твърди,че не е виновен и моли да бъде оправдан.

В последната си дума подс.Н.Д. моли да бъде оправдан изцяло.

В последната си дума подс.А. моли да се потвърди оправдателната присъда по отношение на него.

Въззивният съд след като се запозна със становищата на страните доказателствата по делото,при изпълнение на правомощията си по чл.313 НПК и чл.314 НПК,установи следното

Подсъдимият Д. В. Д. е роден на •••••••• в гр. П., живущ в ••••••••••• № ••, б., български гражданин, с висше образование, работещ, женен, неосъждан, ЕГН ••••••••••.

Подсъдимият Н. Д. Д. е роден на ••••• в гр. П., живущ в •••••••••••, б., български гражданин, с висше образование, работещ, разведен, неосъждан, ЕГН ••••••••••.

Подсъдимият А. И. А. е роден на •••••• в гр. В., живущ в •••••••••••, б., български гражданин, със средно образование, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН ••••••••••.

През 2019г. подсъдимия Д. наел помещения в ТЦ „••••••“, находящ се на ул. „•••••••••••“ № ••, като наименованието на заведение било „С. •••••“.Целта ,поради която подс.Д. наел помещението била, да го ползва като нощно заведение,както и паралелно да предоставя сексуални услуги в него.Имал опит в тази област,тъй като в предходен период се занимавал с подобна дейност.

Заведението, „С. •••••“, видно от приложеното по делото разрешение за удължено работно време № 355/21.10.2019г., било стопанисвано посредством фирмата „•••••••“ ЕООД, ЕИК •••••••••••, регистрирана на 11.09.2019г. Седалището и адресът на управление на дружеството съвпадали с адреса на нощния клуб, а първоначално регистриран едноличен собственик на капитала и управител на „•••••••“ ЕООД бил подс. Д..

През лятото на 2019г. подс. Д. и подсъдимия Н. Д., постигнали договореност, подс. Н. Д. да участва в организацията на ремонтните дейности в заведението, които започнали през септември 2019г., а впоследствие и в управлението на бизнеса.

До края на месец октомври 2019г., когато на интервю за работа се явила св. С.А., ремонтните дейности в заведението били приключили и то функционирало.

Официално заведението предоставяло следните услуги:

-продажба на алкохолни напитки и тяхната консумация на маса или в сепаре в заведението под съпровод на музика, пускана от диджей;

-възможност закупените алкохолни напитки да бъдат изпити от клиента в компанията /разговор на маса или в сепаре/ на танцьорка , работеща в бара, като според установената практика срещу компанията си същата получавала почерпка питие или бакшиш;

-еротични танци на пилон, със и без сваляне на горнището/сутиена от съответната танцьорка;

-личен еротичен танц на клиент в общото помещение на клуба.

Приходите от посочените официални дейности, извършвани в клуба, били надлежно документирани и осчетоводявани.

С танцьорките в заведението били сключени трудови договори, като освен заплатата, на която били осигурявани, съгласно установената практика получавали и 50 процента от платените от клиенти на заведението пари за лични еротични танци от дадено момиче или бакшиши. Танцьорките получавали и 50 % от стойността на питието, с което били почерпени, докато правели компания на клиенти на маса или в сепаре в общата част на заведението.

Паралелно с обявената търговска дейност обаче , според общия замисъл на подс. Д. и подс. Д., без да бъде принуждавана към това , всяка една от танцьорките можела да предоставя сексуални услуги (стандартен секс) на клиентите на клуба срещу заплащане, като тарифата била индивидуална в зависимост от конкретното момиче. Стандартната тарифа за момиче от български произход била 150 лева на час и 100 лева за половин час. Ако момичето било по екзотично или по-търсено от клиентите тарифата можело да бъде и по- висока.

Сексуалните услуги (стандартен секс) можело да се предоставят по два начина: в 3 броя вип стаички, намиращи се в дясно от входа на заведението, всяка с приблизителни размери 2х2 метра, оборудвани с маса и диван или на адрес, посочен от клиента, в който случай ангажимент на клиента било да осигури транспорта на момичето.

Общото и в двата случая (независимо дали сексуалната услуга се предоставяла в заведението или на адрес на клиента) била уговорката, че приходите от предоставяните сексуални услуги били поделяни 50/50 -50 процента за момичето и 50 процента за заведението, като петдесетте процента, приспадащи се на заведението, били разпределяни между подс. Д. и подс. Д. съобразно вътрешните им уговорки, които били строго конфиденциални, както впрочем и всички финансови отношения на подс. Д. с други негови бизнес партньори.Заплащането на сексуалните услуги можело да става в брой на момичето предварително или с карта на ПОС терминал на бара на заведението.

Предоставяните сексуални услуги в заведението на стандартна тарифа (когато не били налице основания за определяне на по-висока тарифа в зависимост от конкретното момиче) били официално посочени в менюто на заведението като:

-индивидуален танц 100 лева;

-вип кабина 150 лева.

По този начин сексуалните услуги се маркирали, ако клиентът изберял да плати с ПОС терминал, а не в брой на момичето.

Получените в брой пари от клиентите за оказваните сексуални услуги всяко момиче предавало на подс. Д., който от своя страна изплащал приспадащите се на момичето 50 % след края на всяка работна смяна.

На 15.01.2020г. в търговския регистър било вписано прехвърлянето на дружествените дялове на „•••••••“ ЕООД, като считано от тази дата документално едноличен собственик на капитала и управител на дружеството станал подс. Н. Д.. Посочената документална промяна, обаче не се отразила на реалното разпределение на функциите между подс. Д. и подс. Д. при изпълнение на търговската дейност,както и на престъпната им деятелност.

Подс. Н. Д. бил фактически управител на заведението, а подс. Д. и след 15.01.2020г. продължил да бъде неофициалния собственик на заведението,като участвал лично в набирането на различни лица ,с цел да бъдат използвани за развратни действия,чрез обещаване и получаване на облаги,както и да предоставя систематически помещения за полови сношения и блудствени действия,като и двамата подсъдими са извършвали тази дейност с користна цел.

Двамата подсъдими-Д. и Д. имали разпределени роли в съвместната им извършителска дейност и при общност на умисъла за постигане на специалната цел,както следва:

подс. Д. задавал насоките и вземал окончателното решение по всички

важни въпроси от функционирането на клуба: кои момичета да се

назначат на работа като танцьорки; на какви физически характеристики

следва да отговарят те; какво да е работното им облекло; каква да е

работната дисциплина; колко време да прекарват танцьорките с клиенти

като компания; от кои промоутъри да се наемат момичета и от кои не и при какви условия; какви разходи да се правят от заведението за консумативи: за аспирация, климатизация, ток, вода, наем на квартири на момичетата; какви удръжки да се правят от възнагражденията на момичетата при установени нарушения на установения трудов ред;

подс. Д. лично вземал важните решения и по конкретни казуси, засягащи

ежедневни проблеми от дейността на заведението,

подс. Д. лично набирал момичета, които да работят като еротични

танцьорки и да предоставят сексуални услуги в клуб „С.

•••••“,въпреки,че вече не бил собственик формално на нощния клуб.;

подс. Д. одобрявал набраните от подс. Д. момичета, които да работят като

еротични танцьорки и да предоставят сексуални услуги в клуб „С.

•••••“;

подс. Д. лично търсел и осигурявал квартири, в които при необходимост

да бъдат настанявани танцьорките, работещи в клуба- предимно тези от чуждестранен произход (б. и у.), но и момичета, пътуващи от други

градове в страната.

Подсъдимият Н. Д. от своя страна, отговарял за оперативната и организационна дейност в клуба,като ежедневно присъствал лично и изпълнявал задачите дадени му от подс.Д. ,свързани с функционирането на заведението,с решаване на изникващи рутинни проблеми.За основния алгоритъм и механизъм на работа в клуба изпълнявал нарежданията на Д. , съобразявал и съгласувал всички свои действия с подс.Д., включително:

сключвал договорите с танцьорките; осъществявал непосредствен

контакт с тях и пряко ръководел дейността им; изплащал им полагаемите

възнаграждения; превал удръжки от възнагражденията на момичетата, в случаите, когато това било необходимо;

получавал на ръка парите, заплатени от клиенти на момичетата за оказаните от танцьорките сексуални услуги (стандартен секс) в клуба;

заплащал на танцьорките на края на всяка работна смяна приспадащият

се на тях процент от парите, получени като хонорар за оказани сексуални

услуги или личен еротичен танц, почерпка с питиета или бакшиши;

осъществявал непосредствен контакт с клиенти и бил посредник при контактите им с момичетата, включително и като предлагал конкретни

момичета на конкретни клиенти за оказване на сексуални услуги;

лично набирал момичета, които да работят като еротични танцьорки и да

предоставят сексуални услуги в клуб „С. •••••“, като те били

назначавани след получено одобрения от подс. Д.;

• определял цените, на които принципно всяко от момичетата предоставяло сексуални услуги, като тези цени били съгласувани задължително с подс.Д..

Това фактическо разпределение на функциите между двамата подсъдими- Д. и Д. (преди и след дата 15.01.2020г.) било ясно, както на тях самите във вътрешните им отношения, така и на работещите в заведението служители и в частност на пострадалите- св. В.М., св. М.М., св. М.И., св. Г.Б., св. С.А., св. Л.Б. и св. Б.С..

Предвид горното , реално всички действия в клуба по:

набиране на танцьорки за стриптийз и предоставяне на сексуални услуги;

приемане същите на работа в заведението;

предоставяне на обособените три броя вип стаички за извършване на сексуални услуги от св. В.М., св. М.М., св. Г.Б., св. С.А., св. Л.Б., св. Б.С.

спрямо неустановен по делото с точност брой лица от мъжки пол ,били

извършвани съгласувано от двамата подсъдими Д. и Д., според общо

взето решение и при разпределение на ролите между тях.

Анализът на доказателствения материал сочи,както е приел правилно районния съд,че действителния,реален собственик на заведението преди и след 15.01. 2020г бил подс. Д. , а подс. Д. бил на заплата, която подс. Д. му изплащал като фактически управител на нощния бар,въпреки,че от 15.01.20г бил регистриран като собственик на дружеството,стопанисващо

заведението.От друга страна именно подс. Д. осигурявал средствата за финансиране дейността на клуба и покриване на всички негови разходи.

Привличането на лица от женски пол от двамата подсъдими с цел работа в заведението и предоставяне на сексуални услуги се извършвало съвместно от подс. Д. и подс. Д. чрез различни способи:

-лични телефонни разговори от двамата подсъдими с момичета и насърчаване да доведат на работа в клуба свои приятелки и познати;

-обяви, че се търсят танцьорки във фейсбук страницата на заведението и в интернет сайтове;

използване на промоутърски компании и посредници.

След постъпването на работа на танцьорките бил предоставян свободен и доброволен избор: дали да работят в заведението само като еротични танцьорки или допълнително да предоставят и сексуални услуги при споменатата вече уговорка за подялба на печалбата от предоставените сексуални услуги-50/50 между съответното момиче и клуба.

Още преди отваряне на новия клуб подс. Д. бил решил, че за повишаване на популярността му и посещаемостта от клиенти следва да бъдат привлечени и момичета от чуждестранен произход с екзотично излъчване. По този повод подс. Д. установил контакт с подсъдимия А., който се занимавал с мащабна импресарска дейност и набирал чуждестранни аниматори, танцьори (включително и еротични) и артисти в сферата на шоубизнеса и организирал техни участие не само на територията на България, но и на целия Балкански полуостров. Отделно от това подс. А. представлявал на територията на България мениджъри от У., Б. и Б..

Между подс. Д. и подс. А. била постиганата уговорка срещу заплащане подс. А. да осигурява за работа като еротични танцьорки в клуб „С. •••••“ момичета с екзотично излъчване. Посредством мобилното приложение „Viber” подс.А. изпращал на подс.Д. снимки на различни момичета, предимно от у. и б. произход, като по този начин подс.Д. лично избирал кои точно момичета от чуждестранен произход да работят в клуба, като за периода ноември 2019г. до февруари 2020г. реално в клуб „С. •••••“ танцували 3 б., осигурени от подс. А..

Заплатата на момичетата като танцьорки следвало да бъде заплащана от подс. А., а от своя страна подс. Д. заплащал на подс. А. по 100 лева за отработен ден от момиче. Задълженията на подс. Д., съобразно уговорките му с подс. А. били:

да заплати самолетните билети на момичетата до България;

да ги настани в квартира за собствена сметка, като покрива разходите за ток и вода;

да заплаща на подс. А. комисионна в размер на 100 лева за всеки

отработен ден от момичетата.

Докато бъдат настанени в постоянна служебна квартира, част от момичетата, осигурявани от подс. А., били настанявани в дома на подс. Д., като същият оказвал практическо съдействие при настаняване на момичетата в постоянните квартири, осигурени от подс. Д..

При уговорките с момичетата подс.А. им обяснявал, че ще бъдат транспортирани до Република България, за да работят като еротични танцьорки. След установяването на първоначалния контакт, подс.А. често комуникирал, както с подс.Д., така и с подс.Д. по повод набирането на момичета за еротични танцьорки от чужбина, тяхното транспортиране и настаняване в квартири, но по изрично указание на подс. Д. финансовите отношения (заплащане на подс. А. на уговореното възнаграждение за осигуряване на момичетата от екзотичен произход) били уреждани само между тях двамата без участие на подс. Д..

Подс. А. често пътувал до гр. Пловдив, за да получава уговорения хонорар от подс. Д. и от други заведения в града, с които работел, както и за да обсъжда лично с подс. Д. следващите момичета, които подс. А. следвало да осигури, като еротични танцьорки. Личните срещи между подс. Д. и подс. А. се провеждали в клуб „С. •••••“ и ставали достояние на работещите в заведението момичета, каквато била св. А..

На неустановена дата през месец ноември 2019г. свид. В.Н.М. започнала работа в клуб „С. •••••“, като сключила трудов договор на длъжност „•••••“, но реално работела като еротична танцьорка. При постъпване на работа, сключване на трудовия договор и уговаряне на работното време св. М. разговаряла и се договаряла с подс. Д. Д., когото познавала като собственик на заведението, а освен това вече била работила в предишно неговo заведение със същата дейност. Тъй като била студентка, била постигната уговорка да не работи в дните на учебни занятия.

В качеството си на еротична танцьорка, св. М. танцувала срещу заплащане на пилон, както и правела компания на клиенти за питие на маса срещу почерпка или бакшиш. Ако клиентът „почерпел“ св. М. питие, съобразно уговорките с клуба, тя получавала за себе си процент от стойността на питието.

Освен че изпълнявала гореописаните трудови функции, присъщи на всички момичета в заведението, които реално работели като танцьорки, независимо от длъжността, която била формално вписана в трудовия им договор, пострадалата М. предлагала и сексуални услуги в заведението по свое собствено желание.

При постъпване на работа никой не й бил казвал, че е задължително да предлага сексуални услуги. Възможността, а не задължението, да предлага сексуални услуги в заведението, не била изрично коментирана нито със собственика, нито с управителя на заведението при постъпването й на работа. За тази възможност свидетелката била наясно, доколкото била работила и преди в нощно заведение, собственост на подс. Д., където отново доброволно предоставяла сексуални услуги. Св. М. постъпила на работа в клуб „С. •••••“ с презумпцията, че условията пак са същите, както и всъщност се уверила лично.

Спрямо различните клиенти на заведението св. М. постъпвала индивидуално: ако клиентът след еротичен танц на пилона или след като му предоставела компания за питие на маса, пожелаел секс и тя се съгласяла, тарифата й била 150 лева на час и 100 лева за половина час за стандартен секс, като заплащането било лично на нея, предварително или с карта на ПОС терминал на бара.

Сексуалните услуги срещу заплащане (стандартен секс) били предоставяни от св. М.:

-както в обособените за тази цел три броя вип стаички в самото заведение, оборудвани с диван и масичка;

• така и на адрес, посочен от клиента, като в случаите, когато сексуалните услуги били извършвани извън заведението, заплащането било по същия начин- предварително, като ангажимента за транспортиране на свидетелката бил на клиента. Към момента на разпита й в съдебна фаза свидетелката М. имала конкретен спомен за два случая, когато предоставяла сексуални услуги извън заведението, а от приобщените материали за използване на СРС е видно, че редовно предоставяла сексуални услуги извън обекта на лице от чуждестранен произход, обозначаван като „М.“.

Тарифата, определена за св. М. -150 лева на час и 100 лева за половин час била за времето, което клиентът прекарвал насаме с нея във вип стаичка, като принципно (съобразно политиката на заведението) тази тарифа предполагала и оказване на сексуална услуга (стандартен секс) . Как реално ще прекарат заплатеното време във вип стаичката, обаче било решавано по общо съгласие между свидетелката М. и клиента. В повечето случаи тя правела стандартен секс с клиента. Заплатените лично на нея пари за оказаните сексуални услуги (стандартен секс) свидетелката М. предавала на управителя на заведението- подс. Н. Д. при всеки сеанс. Нямало случаи тя да е предавала заплатени от клиент пари лично на подс. Д..Впоследствие, накрая на всяка работна смяна, отново от подс. Д. пострадалата М. получавала 50% от заработеното от нея вечерта (от оказани сексуални услуги, почерпки, бакшиши, лични еротични танци), каквато била политиката следвана от заведението спрямо всички момичета.

В случаите, когато клиентът заплащал за предоставените сексуални услуги с карта, 50-те процента, полагащи се на свидетелката М. отново й били предавани от подс. Н. Д. накрая на всяка работна смяна.

След неустановена дата през месец ноември 2019г., трите обособени в заведението VIP стаички били посещавани от свидетелката М. за оказване на сексуални услуги (стандартен секс) на различни лица от мъжки пол (неустановени по делото с точност като брой и самоличност, но със сигурност повече от трима) средно по веднъж на вечер ( но със сигурност повече от три пъти), като за последно това се случило на 21.02.2020г. Имало вечери, когато св. М. не оказвала сексуални услуги в стаичката, като имало и вечери, когато правила секс в стаичките с повече от един клиент.

На неустановена дата през месец декември 2019г. свид. М.С.М. започнала работа в клуб „С. •••••“, като сключила трудов договор на длъжност „••••“, но реално работела като еротична танцьорка с „консумация“, тоест предоставяла сексуални услуги (стандартен секс) на клиенти на заведението. Сексуалните услуги (стандартен секс) свидетелката М. предоставяла както на място в бара в трите обособени вип стаички, така и на хотел или адрес на клиента.Тарифата за оказваните сексуални услуги от посочената свидетелка била:-за секс в обособените 3 броя вип стаички в самото заведение- 150 лева за час и 100 лева за половин час;минимална начална такса 200 лева при посещение на хотел или на адрес.

Свидетелката М. била наясно, че това била ценовата политика, следвана от заведението. Като собственик на заведението свидетелката М. познавала подсъдимия Д. Д., а като управител на заведението знаела подс. Н. Д . . Непосредствените й контакти със собственика на заведението били ограничени, като разговорите им били предимно за общи неща, а не по работа.

Като постъпвала на работа, свидетелката М. била посрещната и договаряла условията на труд с управителя на заведението - подс. Н. Д.. Той в прав текст я попитал като каква желае да работи-само като еротична танцьорка или с „консумация“, като свидетелката М. доброволно предпочела опцията „с консумация“, след което й било разяснено от управителя Д., че печалбата от предоставяните сексуални услуги се деляла 50/50 със заведението- 50% за момичето, оказващо сексуални услуги и 50% за бара.

Заплащането от клиента на сексуалните услуги, оказвани от св. М., било лично на свидетелката М. предварително или с карта на ПОС-терминал в заведението. Заплатените от клиенти пари за оказаните от нея сексуални услуги свидетелката предавала на управителя на заведението - подс. Н. Д., като впоследствие (накрая на всяка смяна) от тях получавала уговорения процент- 50%.

По време на работата си в клуб „С. •••••“, св. М. общувала предимно с управителя - подс. Н. Д.. С подс. Д., в месеците, в които работела в клуба, свидетелката М. общувала спорадично, като обсъждали общи неща, а не по работа.

В периода от неустановена дата през месец декември 2019г. до 21.02.2020г. свидетелката М. правила секс в обособените три броя вип стаички в заведението с неустановени като брой и самоличност различни лица от мъжки пол.

Свидетелката М.М.И. разбрала от приятелка (неустановена по делото), че в клуб „С. •••••“ можела да танцува еротични танци. Решила да се пробва, като се обадила на телефонния номер, предоставен й от неустановената по делото приятелка. Разговаряла с лице, което й се представило като собственик на заведението (всъщност това бил подс. Д.) и той я поканил в клуба „да се пробва“.

На 21.02.2020г. свидетелката М.И. посетила клуб „С. •••••“ като провела среща с подс. Н. Д.. Той й обяснил условията за заплащане:-при еротичен танц със сваляне на сутиен, но без „консумация“-50 лева;-при еротичен танц без „консумация“ и без сваляне на горнище-40 лева; като всички спечелени пари от клиенти от бакшиши и почерпки се делели 50/50 между танцьорка и заведение.

Подс. Д. обяснил на свид. И., че ако желае може да работи с „консумация“, тоест да предоставя сексуални услуги (стандартен секс) на клиентите на заведението, но свидетелката И. не проявила интерес към тази опция, поради което подс. Д. не й разяснил условията на заплащане при предоставяне на сексуални услуги.

Свид. Г.М.Б. работила с прекъсвания за подс. Д. Д. от около три години. Първоначално работното й място било в еротичен бар, стопанисван от подс. Д., намиращ се в гр. Пловдив, в близост до •••••••••••. Този бар бил ръководен от подс. Д. Д. и от неговата сестра Д.Д., като подс. Н. Д. не участвал в управлението му.

Свид. Б. била наета на работа в бара, находящ се в близост до •••••••••••, лично от подс. Д., като с него свидетелката преговаряла за условията на работа. Според постигнатите уговорки тя следвало да танцува еротични танци, а по желание на клиента да му предоставя и секс услуги (стандартен секс) във вип стая, като в този случай печалбата се деляла 50/50 между свидетелката Б. и бара. Поради пътувания до чужбина имало периоди, през които свид. Б. не работила в бара, находящ се в близост до •••••••••••.

След като клуб „С. •••••“ отворил врати, подс. Д. се обадил на колежка на свид. Б., а именно С.и Н. от гр. В. , като й предложил да работи и в новия му клуб.

На неустановена дата в началото на месец декември 2019г. свид. Б. и приятелката й С.и Н. заедно отишли на адреса на клуб „С. •••••“ в гр. Пловдив, на ул. „•••••••••••“, до ТЦ „••••••“, за да започнат работа.

Подс. Н. Д., който по това време бил управител на бара, дал на свид. Б. да подпише трудов договор за длъжността „•••••“ и тя записала телефонния му номер.

Допълнителен разговор с подс. Д. и подс. Д. във връзка с възможността да предоставя сексуални услуги, свидетелката Б. не била провеждала, тъй като знаела условията на работа от предходния бар, стопанисван от подс. Д., а именно при оказване на сексуални услуги (стандартен секс) във вип стая в заведението, печалбата между момичето и бара се поделяла 50/50, като свид. Б. можела сама да избира с кой клиент да отиде или да не отиде във вип стая.

Тарифата конкретно за свид. Б. за предоставяне на сексуални услуги (стандартен секс) във vip стая в заведението била 150 лева на час и 100 лева за половина час.

Освен сексуални услуги (стандартен секс) във вип стаята свид. Б. извършвала и стриптийз. Парите от клиентите за ползване на вип стая свид. Б. предавала на управителя - подс. Н. Д..Уговореният за нея процент получавала от подс. Д. след края на всяка работна смяна.

Въпреки че подс. Д. не присъствал всяка вечер в заведението, свид. Б. била наясно, че той заемал по-висока позиция в бара от управителя Н. Д. ,като той координирал и контролирал цялата дейност в заведението.

Имало случаи, в които подс. Н. Д. подканял свид. Б. ( както впрочем и другите момичета), по-активно да обикаля по маси, да сяда при клиенти на заведението и да предлага компания и сексуални услуги, но не я бил принуждавал към това.

В периода от неустановена дата в началото на месец декември 2019г. до 21.02.2020г. свидетелката Б. правила неустановен брой пъти стандартен секс в обособените три броя вип стаички с неустановени като брой и самоличност, различни лица от мъжки пол.

В лично качество св. Б. не била извършвала сексуални услуги извън заведението, но знаела, че свидетелките В.М., М.М. и б. Л.Б. и Б.С. го правели по разпореждане на подс. Н. Д., който ги изпращал във всеки отделен случай.

Свид. С.Р.А. желаела да работи като еротична танцьорка, като по този повод попаднала на обява в интернет сайт ••••••, че клуб „С. •••••“ набира танцьорки.

В края на октомври 2019г. свид. А. отишла на интервю за работа, което се провело с подс. Н. Д.. Подписала трудов договор на длъжност „•••••“, с работно време от 22.30 до 05.00 ч. сутринта, с два почивни дни в рамките на работна седмица.

Подобно на другите момичета, които работели в заведението, задълженията на св. А. като еротична танцьорка се състояли в танц на пилон, включително и със сваляне на горнището на втората песен за вечерта, индивидуални танци на клиент и компания на клиентите за питие на маса. Приходите от питиетата, с които св. А. била черпена от клиентите, както и от получени бакшиши, били поделяни между нея и заведението 50/50.

Още при първата среща с пострадалата А., при наемането й като танцьорка, подс. Н. Д. й обяснил, че при налично желание от нейна страна, може да си заработва допълнителни приходи като предоставя сексуални услуги (стандартен секс) срещу заплащане в обособените три броя вип стаички в клуба, при тарифа 150 лева на час и 100 лева за половин час, като получените пари следвало да се делят 50/50 между нея и клуба.

Свид. С.А. се съгласила с предложението на подс. Д. и два дни по-късно започнала работа, като до дата 01.01.2020г. предлагала сексуални услуги (стандартен секс) в обособените три броя вип стаички на различни лица от мъжки пол, неустановени с точност като брой и самоличност в хода на делото.

През първите няколко дни от наемането й в клуба, св. А. била пасивна при оказването на сексуални услуги, като предпочитала само да танцува. По този повод подс. Н. Д. настоятелно я подканял и притискал по-активно да ходи при клиенти на заведението и да предлага компания и сексуални услуги, защото в противен случай губел пари, но не я бил принуждавал към това.

Парите от клиентите за оказваните сексуални услуги (стандартен секс) в ъ в вип стая ,свид. А. получавала предварително и предавала на бара на управителя - подс. Н. Д.. Уговореният за нея процент получавала от подс. Д. след края на всяка работна смяна. Максималният доход, който била получавала свид. А. на вечер само от клиенти бил 1300 лева.

Уговорките между св. А. и клиентите за оказване на сексуални услуги (стандартен секс) били правени или като клиентът сам отивал при св. А., или като подс. Д. изпращал клиента при св. А., за да прави секс с него, точно както изпращал клиенти за сексуални услуги (стандартен секс) при другите момичета, предоставящи сексуални услуги в заведението.

В първите дни след като свид. А. започнала работа в клуба, тя се запознала с лицето, което знаела, че е собственик на заведението - подс. Д. Д. и провела разговор с него,като същият знаел за предлагането на сексуални услуги във вип стаичките на заведението.

През следващите месеци от работата си в клуба, свид. А. провела и други разговори с неофициалния собственик на заведението - подс. Д.. Поконкретно тя му се оплаквала от подс. Д., че го лъже с парите, че се дрогира, че се заключва с танцьорките и се „•••••“ с тях. По повод оплакванията на св. А. подс. Д. направил забележка на подс. Д. и го предупредил, че при нови оплаквания ще му наложи глоба,което потвърждава извода на съдебните инстанции,че действителния собственик на заведението и на дейността по предоставяне на сексуални услуги е подс.Д..

За разлика от св. А., другите момичета, работещи в клуба, не се оплаквали на подс. Д. от подс. Д., защото ги било страх. Всички знаели, че двамата са много близки приятели и работят заедно, като вадят пари от тях.

Докато била на работа в клуб „С. •••••“, свид. А. се запознала и с подс. А., като била очевидка как той довел да работят в клуба три у., а след това и б..

На 01.01.2020г. свид. А. напуснала клуба поради спор за пари с подс. Н. Д.. След това подс. Д. неколкократно я търсел по телефона и я увещавал да се върне в клуба при същите условия, но тя отказала.

Свид. Л.Б., б. по народност и гражданство, работела като танцьорка за бразилска агенция, която й осигурявала работа в чужбина. По предложение на бразилската й агентка на 02.11.2019г. пристигнала със самолет в България. На летището била посрещната от подс. А., който я довел в Пловдив и по пътя й обяснил, че ще работи в клуб „С. •••••“ като стриптизьорка, като свид. Б. се съгласила. Подс. А. я настанил в хотел, където останала в продължение на три дни. Там заварила още две у., които работели в клуб „С. •••••“, но си тръгнали от България на 28.01.2020г.

След като започнала да работи като стриптизьорка в клуб „С. •••••“, свид. Б. била преместена от подс. А. да живее в друга квартира, осигурена от подс. Д., която се намирала по-близо до работното й място.

Заплатата й като стриптизьорка в клуб „С. •••••“ била заплащана от подс. А..

През месец януари 2020г. от момичетата в клуба разбрала, че може да предоставя сексуални услуги (стандартен секс) в заведението и започнала да го прави в обособените за това три броя вип стаички, като никой не я бил принуждавал към това.

Парите за предоставените от нея сексуални услуги (стандартен секс) клиентите заплащали на управителя на заведението - подс. Н. Д., който след края на работната смяна й давал половината от заработеното. Тарифата на свидетелката за предоставяните от нея сексуални услуги (стандартен секс) била 200 лева на час, които клиентът винаги заплащал предварително на подс. Д., независимо дали услугите се предоставяли в обособените 3 броя вип стаички или на адрес, посочен от клиента хотел.

Реално започнала да предоставя сексуални услуги за клуб „С. •••••“ в обособените за това три броя вип стаички,през януари 2020г. и това продължило до 21.02.2020г.

Свидетелката Б. знаела,че подс. Д. Д. е собственик на заведението, но познанството й с него било само по физиономия и никога не била разговаряла с него.

В периода от неустановена дата през месец януари 2020г. до 21.02.2020г. свид. Б. правила неустановен брой пъти стандартен секс в обособените три броя вип стаички в заведението с неустановени с точност като брой различни лица от мъжки пол-клиенти на заведението.

Свид. Б.С., б. по народност и гражданство, работела като танцьорка, включително и в чужбина. По предложение на нейна позната, неустановена по делото, на 04.11.2019г. пристигнала със самолет в България с полет от Турция. На летището била посрещната от подс. А., който я довел в Пловдив и я настанил в хотел, където останала в продължение на три дни, като след това била преместена в квартира, осигурена от подс. Д..

Подс. А. предложил на свидетелката Б.С. да работи в клуб „С. •••••“ като танцьорка и стриптизьорка, като свид. Д.С. се съгласила. Започнала да работи като стриптизьорка в клуб „С. •••••“ няколко дни след пристигането си в България.

Два месеца след като започнала да работи в клуб „С. •••••“, на неустановена дата през месец януари 2020г., подс. Н. Д. й предложил да предоставя сексуални услуги (стандартен секс) на клиенти на заведението срещу заплащане. Свид Д.С. се съгласила, като никой не я бил принуждавал към това.

Такива услуги (стандартен секс) предоставяла до 21.02.2020г., както в обособените 3 броя вип стаички в заведението, така и на адрес на клиента.Понякога заплащането от клиентите за оказваните от свидетелката сексуални услуги било директно на свид. Д.С., а друг път на подс. Н. Д.. Тарифата за всеки клиент се уговаряла индивидуално, но минималната била 200 лева на час, като половината от парите оставали за свид. Б.С., а другата половина за заведението. В повечето случаи уговорките с клиенти за дължимото заплащане се правили от самата свидетелка, но имало и случаи, когато тарифата била уговаряна от подс. Д..

Отделно от доходите за оказвани сексуални услуги, свид. Б.С.

получавала и заплата като танцьорка от подс. А..

Свидетелката Б.С. знаела, че собственикът на заведението е подс. Д. Д., но не го познавала лично.

В периода от неустановена дата през месец януари 2020г. до 21.02.2020г. свид. Б.С. правила неустановен брой пъти стандартен секс в обособените три броя вип стаички в заведението с неустановени с точност като брой различни лица от мъжки пол-клиенти на заведението.

От събраният по делото доказателствен материал ,преценен поотделно и в неговата съвкупност настоящата инстанция се солидаризира с правния извод на районния съд ,че двамата подсъдими Д. В. Д. и Н. Д. Д. са осъществили като извършители от обективна и субективна страна престъпление по чл.159а, ал.2, т.6, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал. 1 от НК,а именно , са набрали отделни лица - В.Н.М.,М.С.М.,Г.М.Б.,С.Р.М. с цел да бъдат използвана за развратни действия, независимо от тяхното съгласие, чрез обещаване и получаване на облаги ,а по отношение на М.М.И. са я набрали като отделно лице с цел да бъде използвана за развратни действия ,чрез обещаване на облаги,като правилно и обосновано първоинстанционният съд я е оправдал тя да е получила облаги от двамата подсъдими посочени по-горе .

За да постанови присъдата си първоинстанционният съд е провел пълно и всестранно разследване. Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установени и изведени от показанията на разпитаните свидетели В.Н.М.,М.С.М.,Г.М.Б.,С.Р.М. и М.И. / в това число прочетените по реда на чл.281 ал.1 т.1 и т.2 и чл.281 ал.1 т.4 и по чл.281 ал.4 НПК/ от показанията на свидетелите:Г.М.,,св.Б.,Е.П.,Л.Ф.,Гр.Д.,К.,частично от показанията на св.Р.,частично от обясненията на подс.А.,протоколи за претърсване и изземване,протоколи за оглед на местопроизшествие, както и приобщените към доказателствената съвкупност ВДС,установяващи използване на СРС , писмени доказателства.

Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените в жалбите и протеста или тези, които счита за неправилно анализирани.Въззивната инстанция споделя доказателствените изводи, до които е достигнал районният съд. Анализът на доказателствената съвкупност, проведен от първоинстанционният състав и подробно отразен в мотивите към присъдата е пълен, всеобхватен и изчерпателен, поради което настоящият състав изцяло се солидаризира с него като не намира за необходимо да го преповтаря. Районният съд е спазил изискванията на чл.305 ал.3 НПК , като детайлно и обосновано е изложил съображения защо при налични противоречия е кредитирал едни

доказателствени материали, а други е отхвърлил. Районният съд е изложил ясни и мотивирани съображения на кои доказателствени източници дава вяра и защо,като въззивният съд изцяло ги споделя.

Настоящата въззивна инстанция намира, че изведените от съда правни изводи относно квалификацията на деянието по чл.159а, ал.2, т.6, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК и авторството му, за обективната и субективна съставомерност на действията на подс.Д. и подс.Д. са правилни и обосновани. През инкриминирания период подсъдимите Д. и Д. са обещавали и давали облаги на горепосочените свидетелки по делото , с цел същите да бъдат използвани за развратни действия. Осъществените от подсъдимите действия по наемане на работа в стриптийз бара на трудови договори като •••••ки и танцьорки ,съпроводено с изрично и целенасочено уведомяване ,че ако желаят могат да осъществяват и сексуални услуги,а не само да танцуват в заведението, осъществяват изпълнителното деяние "набиране" по смисъла на чл.159а от НК.

Съгласно ТР 2 /2009 ОСНК набирането следва да се тълкува като дейност по привличане, събиране, вербуване, уговаряне или склоняване на лице /лица/, за да бъдат въвлечени за постигане на целите, предвидени по чл.159 ал.1 и ал.3 НК . Привличането на лицата може да е станало, освен с противоправни средства и с такива, които са напълно легални, например: неофициални мрежи, приятелски и семейни кръгове, обяви за предлагане или приемане на работа, чрез агенции които предлагат работа, обучение, сключване на брак или пътуване в чужбина, чрез реклами по Интернет или в медиите, използуване на посредници в питейни заведения и други неограничен кръг дейности. В конкретният случай набирането се изразява чрез наемане на работа и постигането на уговорка между подсъдимите Д. и Д. и пострадалите лица да предоставят сексуални услуги на клиентите,които желаят това в заведението. Проявна форма на набирането са и постигнатите отделни съгласувания на волята между пострадалите лица и подсъдимите за условията и хонорарите при "обслужването" на всеки един клиент. От естеството на постигната уговорка за разпределение на хонорарите 50 на 50 между момичетата и двамата подсъдими,като реално едната половина от 50% се е деляла на по на 25% между двамата подсъдими Д. и Д.,официално това е бил процента за заведението,наличието на определен официален ценоразпис за „танц в кабина“, наличие на различен ценоразпис за отделните предлагани сексуални услуги и времеви период, произтичат, както съставомерното средство за набиране по смисъла на чл.159 ал.2 т.6 НК , а именно чрез обещаване и предоставяне на парични облаги, така и съставомерната за трафика на хора цел по смисъла на ТР 2/2009 ОСНК, а именно набирането да е с цел използване на жертвата за развратни действия.

Съгласно ТР 2/2009 ОСНК доброволният характер на поведението на жертвата може да има значение при индивидуализацията на отговорността на подсъдимото лице, но не и за нейното възникване, защото, съгласието на жертвата за поставянето й в положение, което ще създаде предпоставките за бъдещата й експлоатация, няма юридическо значение за отговорността на дееца.

Безспорно е налице и квалифициращият признак на състава на престъплението, а именно чрез обещаване и даване на облаги - пари. Това се е изразило в уговарянето за делене на "хонорара", получен за предоставените секс услуги и реално получаваната част от заработеното от пострадалите лица.

Подсъдимите Д. и Д. са извършили вменената им деятелност в съучастие, като извършители, тъй като и двамата са участвали в изпълнителното деяние на извършените от всеки един от тях престъпления при общност на умисъла и при разпределени роли с оглед постигане на общественоопасния резултат.В този смисъл възраженията на адв.Д. и адв.К.,че деянията на двамата им подзащитни-Д. и Д. са несъставомерни са неоснователни,противоречат на събрания по делото доказателствен материал,който е достатъчен да формира извод в съда за доказаност на инкриминираните обвинения в осъдителната част на присъдата.Анализът на районния съд е изчерпателен и детайлен относно относимостта на всяко едно доказателствено средство и писмено доказателство към предмета на делото.Съпоставени са и обсъдени в пълнота наличните противоречия ,които е съзрял съда,като правилно е приел,че същите са несъществени и не оказват влияние върху формирането на фактическите и правни изводи на съда.Настоящият състав изцяло споделя аналитичната дейност на решаващия съд,поради което е излишно да я преповтаря.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя правния извод на районния съд,че липсва категорична доказателствена обезпеченост относно обвинението ,че тримата подсъдими Д. Д. , Н. Д. Д. и А. И. А. на неустановена дата през месец ноември 2019г. в гр. Пловдив, в съучастие като извършител са набрали и приели отделно лице – Б.А.Д.С., гражданка на ФР Б. и отделно лице Л.Д.Ф.Б. гражданка на ФР Б. с цел да бъдат използвани за развратни действия, независимо от тяхното съгласие, чрез обещаване и получаване на облаги, поради което на основание чл. 304 НПК г съдът ги е оправдал по повдигнатото обвинение по чл.159а, ал.2, т.6, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал. 1 от НК.От приобщените показания на св.Д.С. и св.Б. по реда на чл.281 ал.1 т.4 НПК и тези по чл.281 ал.4 НПК,дадени в хода на досъдебното производство ,първите пред съдия,вторите пред разследващия орган,както и от обясненията дадени от подс.А. дадени в хода на съдебното следствие се установява,че на същите е било предложено от подс.А. да работят в България ,в заведение като танцьорки и стриптизьорки. Същите са започнали работа в „С. ••••“ през месец ноември 2019г именно като такива.По делото не се установи някой от тримата подсъдими да е уговарял или предлагал на св.Д.С. и св.Б. ако желаят да извършват сексуални услуги в заведението или извън него,както и не се установи,че същите са извършвали такива дейност към инкриминирания период-месец ноември 2019г.Доказателствата сочат,че двете б. са започнали да извършват сексуални услуги ,след като са разбрали от другите момичета в заведението,че се предлага такава дейност и самостоятелно по свое желание,са решили да извършват сексуални услуги в клуба,като не се установи по несъмнен начин,че наемането им на работа към месец ноември 2019г е било именно с цел осъществяване на развратни действия,а е било с цел работа като екзотични танцьорки и стриптизьорки .

Въззивният съд споделя изцяло правния извод на решаващия съд,че от събраните по делото доказателства не се установява по категоричен и несъмнен начин,че подс.А. с подс.Н. Д. Д. и подс.Д. В. Д., тримата като извършители са осъществили от обективна и субективна страна престъпление по чл.159а, ал.2, т.6, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал. 1 от НК,като са набрали и приели две отделни лица Л.Д.Ф.Б. и Б.А.Д.С. на неустановена дата през месец ноември 2019г. в гр. Пловдив, , с цел да бъде използвани за развратни действия, независимо от тяхното съгласие, чрез обещаване и получаване на облаги. Правилно и обосновано, подробно районния съд е обсъдил доказателствата по делото,като видно от показанията на св.Д.С. и св.Б. ,приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.4 НПК ,както и по реда на чл.281 ал.4 НПК,дадени в хода на досъдебното производство се установява ,че същите към месец ноември са започнали работа като танцьорки в „С.“ в гр.Пловдив,доведени от подс.А.,който работи като импресарио и доставя от целия свят артисти,музиканти,танцьори, стриптизьори и други лица,свързани с развлекателния бизнес.Подс.А. и двете свидетелки са категорични,като показанията им се подкрепят и от обясненията на подс.А., дадени в хода на съдебното следствие,че са били поканени от него да работят в България в друг клуб“••••••“ като танцьорки,но поради обстоятелството,че същия не работел към момента на пристигането им,същите започнали работа като танцьорки в „С.“ в гр.Пловдив,като подс.А. им плащал заплатите,като техен импресарио и мениджър.Правилно съдът е отбелязал,че липсват ясни и категорични доказателства двете свидетелки-б. по народност, да са осъществявали към месец ноември 2019г сексуални услуги в заведението,както и не се установи подс.А. да ги е уговарял да започнат работа там с цел осъществяване на развратни действия чрез обещаване и получаване на облаги.Договорните отношения с подс.А. , Л.Д.Ф.Б. и Б.А.Д.С. ,включвали уговорка за работа като танцьорки и стриптизьорки,като за тази им дейност единствено им заплащал подс.А..

Тук следва да се отбележи,че действително по делото има данни,че подс.А. е знаел,че двете б. свидетелки,които е наел в нощния клуб, ще извършват сексуални услуги,но от доказателствата по делото могат да се направят само предположения,същите не са достатъчни да формират категорични изводи в тази насока,както правилно е приел ПРС.Съдът не споделя доводът на районния съд,с който изцяло възприема интерпретацията на адв.Л.,защитник на подс.А.,че употребения термин „с консумация“ от подс.А. в приложените ВДС за проведени СРС, означавал момичетата да правят само компания на клиентите при употреба на алкохол,а не да извършват сексуални услуги.Тези доводи на съда противоречат на предходните му съждения по-горе в мотивите ,където съдът е приел категорично,че терминът „момиче с консумация“ е синоним на момиче ,извършващо сексуални услуги и това е правилния подход на семантичното тълкуване на този жаргонен израз.Неправилно районният съд е приел,че тълкуването на адв.Л. съответства на фактическите действия на подс.А. и неговото поведение,че по никакъв начин не е знаел,че уговарянето на „момиче с консумация“,означава именно момиче за сексуални услуги,а същия доставял момичета за танци,стриптийз и правене на компания на мъже придружено само с пиене на алкохол.В този смисъл възражението на представителя на Окръжна прокуратура Пловдив в съдебно заседание пред въззивния съд и доводите изложени в допълнителния протест на РП-Пловдив са напълно основателни и се споделят от настоящия съд,относно необоснованото и неправилно приемане от решаващия съд на интерпретацията на адв.Л.,чието тълкуване по този начин изцяло обслужва защитната теза на неговия подзащитен.Относно знанието на подс. А. ,че в нощния клуб „С.“ се предоставят от момичетата-танцьорки и стриптизьорки и сексуални услуги,за което се използва термина „момичета за консумация“ са налице доказателства по делото ,а именно видно от съдебно-техническа експертиза на телефонна комуникация на подс.А. /том 4 от ДП/ се установява,че същия набира момичета за работа, като предлага алтернатива,в клуб „••••••“ момичетата само танцуват и са без консумация,а в клуб „С.“ е по-различно ,момичетата танцуват с „консумация“, затова заплатите в „С.“ ,които предлага са по-високи,обяснява подс.А. в различни разговори с момичета търсещи работа като танцьорки относно процесния нощен клуб. Честите посещения на подс.А. в нощния клуб „С.“,личните му възприятия,че клиенти на клуба влизат в отделните вип стаи на заведението с някоя от танцьорките, многобройните разговори с подс.Д.,несъмнено обосновават извод,че търсените от него момичета и доставени му такива от подс.А. извършват освен танци и сексуални услуги в клуба,а не са наети само да правят компания за пиене на питиета с клиентите,въпреки,че се е предоставяла и такава услуга в бара.Въпреки това обаче наличните по делото доказателства не са достатъчни да обосноват и формират несъмнен и категоричен извод,че подс.А. в конкретния случай е осъществил инкриминираната деятелност,както от обективна така и от субективна страна,поради което правилно е бил оправдан от решаващия съд.Наличието само на предположения не са достатъчни да формират в съда категорични правни изводи за съставомерно поведение у подс.А.,а ясни и категорични доказателства за съставомерно поведение по отношение на подс.А. липсват в кориците на делото .

Относно обвинението по чл.155, ал. 5, т. 3, вр. ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2,вр. ал. 1 от НК ,настоящата инстанция споделя правния извод на районния съд, че от доказателствата по делото се установява по несъмнен начин,че подсъдимите Д.Д. и Н.Д. за времето от неустановена дата в края на месец октомври 2019г. до 21.02.2020г. в гр. Пловдив, в съучастие като извършители са предоставяли систематически помещения – три броя обособени стаи, част от нощен клуб „С.“, находящ се в ••••••••••• на различни лица за полови сношения и блудствени действия, като деянието е извършено с користна цел и по отношение на повече от две лица, както следва:

-за времето от неустановена дата през месец ноември 2019г. до 21.02.2020г. предоставил неустановен с точност брой пъти, но повече от три пъти, три броя обособени стаи, част от нощен клуб „С.“, на В.Н.М., ЕГН •••••••••• и неустановени с точност като брой и самоличност, но повече от трима на брой, различни лица от мъжки пол, за полови сношения и блудствени действия;

-за времето от неустановена дата през месец декември 2019г. до 21.02.2020г. предоставил неустановен с точност брой пъти три броя обособени стаи, част от нощен клуб „С.“, на М.С.М., ЕГН •••••••••• и неустановени като брой и самоличност различни лица от мъжки пол за полови сношения и блудствени действия;

-за времето от неустановена дата през месец декември 2019г. до 21.02.2020г. предоставил неустановен с точност брой пъти три броя обособени стаи, част от нощен клуб „С.“, на Г.М.Б., ЕГН •••••••••• и неустановени като брой и самоличност различни лица от мъжки пол за полови сношения и блудствени действия;

-за времето от неустановена дата в края на месец октомври 2019г. до края на месец декември 2019г. предоставил неустановен с точност брой пъти три броя обособени стаи, част от нощен клуб „С.“, на С.Р.А., ЕГН •••••••••• и неустановени като брой и самоличност различни лица от мъжки пол за полови сношения и блудствени действия;

-за времето от неустановена дата през месец януари 2020г. до 21.02.2020г. предоставил неустановен с точност брой пъти три броя обособени стаи, част от нощен клуб „С.“, на Л.Д.Ф.Б., гражданка на ФР Б., и неустановени като брой и самоличност различни лица от мъжки пол за полови сношения и блудствени действия;

-за времето от неустановена дата през месец януари 2020г. до 21.02.2020г. предоставил неустановен с точност брой пъти три броя обособени стаи, част от нощен клуб „С.“, на Б.А.Д.С., гражданка на ФР Б., и неустановени като брой и самоличност различни лица от мъжки пол за полови сношения и блудствени действия.

Съгласно ТР №2/2009г на ВКС отговорността за трафик на хора с форма на изпълнително деяние –набиране и отговорността по чл.155 ал.2 НК за предоставяне систематически на помещения за полови сношения и блудствени действия не се поглъщат, поради което и правилно решаващият съд е осъдил подсъдимите при условията на съвкупност.

Въззивният съд споделя правния извод на районния съд ,че от доказателствения анализ се установява, че в посочените периоди предоставянето на помещенията е било за сексуални услуги, разбирани като стандартен секс, като тарифата за момичетата от български произход била 150 лева за стандартен секс на час и 100 лева за половина час, като тези услуги били официално обозначени в менюто като индивидуален танц 100 лева и ВИП кабина 150 лева. Цената на б. за час била по-висока, а именно 200 лева.

Липсват категорични доказателства, че двете б. са предоставяли сексуални услуги преди неустановена дата през месец януари 2020г., поради което правилно двамата подсъдими са били частично оправдани по повдигнатото обвинение да са предоставяли конкретно на Б.С. и Л.Б. трите броя вип стаички преди тази дата.

От доказателствата по делото не се установи някое от момичетата да е предоставяло сексуални услуги в трите броя вип стаички преди неустановена дата в края на месец октомври 2019г., поради което двамата подсъдими обосновано са били частично оправдани по обвинението да са предоставяли помещенията за развратни цели преди тази дата.

При доказателствения анализ се установява по несъмнен и категоричен начин, че пострадалата М. е предоставяла в обособените три броя вип стаички сексуални услуги (стандартен секс) повече от три пъти, на повече от 3 различни лица от мъжки пол, което обстоятелство бе изрично потвърдено от нея в показанията й и само по себе си ( съгласно цитираната трайна съдебна практика) е достатъчно за съставомерност на извършеното по основния състав по чл. 155, ал.2 НК, доколкото св. М. и различните лица, на които е предоставяла сексуални услуги, оформят поне три различни двойки, с което е изпълнен критерия системност.

Прецизно районният съд се е позовал на константната съдебна практика /Решение № 23 от 24.03.2021 г. по н. д. № 808 / 2020 г. на Върховен касационен съд/, в което е посочено: „. Несъмнено, за да е съставомерно от обективна страна деянието по чл. 155, ал. 2 НК, е достатъчно деецът повече от три пъти да предостави помещение на едно лице, което да осъществява в него развратни действия (полови сношения или блудствени действия) с различни лица, променяйки партньорите си. В случаите, когато деецът системно предоставя помещението на две или повече лица, всяко едно от които осъществява развратните действия с други лица, какъвто е и настоящият случай, е налице квалифицираният състав по чл. 155, ал. 5, т. 3 НК.“

Относно пострадалите лица М.С.М., Г.М.Б., С.Р.А., Л.Д.Ф.Б., Б.А.Д.С. при анализ на показанията им по делото се установява, че всяка една от тях е правила стандартен секс неустановен с точност брой пъти в посочените помещения за времето, през което са им били предоставяни, с неустановен с точност брой различни лица от мъжки пол.

Същевременно при разпитите им нито една от посочените пет свидетелки не успява да уточни дали този неустановен брой пъти, в които е правила секс в процесните помещения, е бил повече от три и дали неустановения брой различни партньори, с които е правила секс в помещенията е бил повече от три. Предвид липсата на категорични доказателства в тази насока и при спазване на принципа на чл. 303 НПК, че съществуващите по делото предположения няма как да се тълкуват във вреда на подсъдимите, подс. Д. и подс. Д. са били оправдани частично по повдигнатите обвинения да са предоставяли процесните помещения на М.С.М., Г.М.Б., С.Р.А., Л.Д.Ф.Б., Б.А.Д.С. точно три и повече пъти на всяка от тях за осъществяване на сексуални контакти точно с три и повече различни лица от мъжки пол, както е според повдигнатото обвинение. По отношение на свидетелките на М.С.М., Г.М.Б., С.Р.А., Л.Д.Ф.Б., Б.А.Д.С. от доказателствената съвкупност се установява по несъмнен начин, че помещенията са предоставени на всяка от тях неустановен брой пъти за сексуални контакти с неустановен брой различни лица от мъжки пол.Посоченото, обаче не се отразява на съставомерността на извършеното по квалифицирания състав по чл. 155, ал.5, т.З НК помещенията да са предоставени по отношение на две или повече лица.

Споделя се изцяло правния извод на решаващия съд,че установените по несъмнен начин повече от три броя предоставяния за сексуални контакти с повече от три различни лица от мъжки пол по отношение на пострадалата М. е достатъчно да изпълни изискванията на основния състав,както се сочи и в горепосоченото по-горе решение на ВКС.Останалите доказателства сочат , че на всяка от свидетелките М.С.М., Г.М.Б., С.Р.А., Л.Д.Ф.Б., Б.А.Д.С. помещението е предоставяно поне веднъж (доколкото понятието неустановен брой пъти може да включва както само веднъж, така и десетки и стотици пъти) за сексуален контакт със само едно лице, то в този случай се формират най-малко още пет различни двойки, които в допълнение към различните двойки, формирани с участието на подс. М., са достатъчни, за да е изпълнен и квалифицирания състав.

Обоснован и изведен от прецизен анализ на доказателствената съвкупност е изводът на районния съд,че поради липса на категорични доказателства следва да оправдае на основание чл. 304 от НПК подс. Д. Д. и подс.Н. Д. по повдигнатото обвинение относно:

• предоставянето на три броя обособени стаи, част от нощен клуб „С.“, спрямо различни лица за полови сношения и блудствени действия да е обхващало периода преди неустановена дата в края на месец октомври 2019г.;

-предоставянето на три броя обособени стаи, част от нощен клуб „С.“, за полови сношения и блудствени действия между Л.Д.Ф.Б. и неустановен брой лица от мъжки пол да е обхващало периода преди неустановена дата през месец Януари 2020г.;

-предоставянето на три броя обособени стаи, част от нощен клуб „С.“, за полови сношения и блудствени действия между Б.А.Д.С. и неустановен брой лица от мъжки пол да е обхващало периода преди неустановена дата през месец Януари 2020г.;

-неустановеното с точност като брой предоставяне на три броя обособени стаи, част от нощен клуб „С.“, на М.С.М. за полови сношения и блудствени действия с неустановен брой различни лица от мъжки пол да е било точно три и повече пъти и точно с три и повече различни лица от мъжки пол; -неустановеното с точност като брой предоставяне на три броя обособени стаи, част от нощен клуб „С.“, на Г.М.Б. за полови сношения и блудствени действия с неустановен брой различни лица от мъжки пол да е било точно три и повече пъти и точно с три и повече различни лица от мъжки пол; -неустановеното с точност като брой предоставяне на три броя обособени стаи, част от нощен клуб „С.“, на С.Р.А. за полови сношения и блудствени действия с неустановен брой различни лица от мъжки пол да е било точно три и повече пъти и точно с три и повече различни лица от мъжки пол;

-неустановеното с точност като брой предоставяне на три броя обособени стаи, част от нощен клуб „С.“, на Л.Д.Ф.Б. за полови сношения и блудствени действия с неустановен брой различни лица от мъжки пол да е било точно три и повече пъти и точно с три и повече различни лица от мъжки пол;

-неустановеното с точност като брой предоставяне на три броя обособени стаи, част от нощен клуб „С.“, на Б.А.Д.С. за полови сношения и блудствени действия с неустановен брой различни лица от мъжки пол да е било точно три и повече пъти и точно с три и повече различни лица от мъжки пол.

Въззивният съд изцяло споделя доводите на ПРС ,касаещи оправдателната част на присъдата в тази част,поради което няма да ги преповтаря.

От субективна страна всяко от деянията, извършени от двамата подсъдими, са осъществени при форма на вина пряк умисъл, тъй като са съзнавали общественоопасния им характер, предвиждали са настъпването на общественоопасните им последици и са желаели тяхното настъпване. Същите са съзнавали противоправността на своята деятелност.Наясно са били,че наемат на работа момичета,които освен основното си задължение на танцьорка или •••••ка уговарят да извършва и сексуални услуги.Осъзнавали са напълно,че предоставят многократно три броя специални помещения,находящи се в заведението,за да се осъществяват сексуални услуги на различни лица,като деянията се извършват с користна цел , като умисълът им се обективира от фактическите им действия , описани по-горе, подкрепени и от приетите и прочетени показания на свидетелите и приобщените писмени доказателства, както и от приобщените ВДС за използваните по отношение на подсъдимите специални разузнавателни средства, като за всяко отделно момиче имало определена от заведението тарифа, като получените от клиентите приходи се делели 50/50 между момичето и заведението.

Неоснователни се явяват възраженията на прокуратурата ,изложени в протеста и развити в съдебно заседание ,че още към месец ноември 2019г двете свидетелки от Б. са знаели,че са наети от тримата подсъдими, за да извършват развратни действия.Няма основание съдът да не кредитира техните показания,които са последователни,конкретни и импонират на останалия доказателствен материал.Липсват свидетелски показания или други доказателства,които да оборят показанията на Л.Д.Ф.Б. и Б.А.Д.С..Още повече,че по делото се установява,че двете свидетелки са наети от подс.А.,той им е плащал трудовото възнаграждение с уговорен предмет на дейност „танцьорки и стриптизьорки“ ,поради което липсват доказателства подс.Д. и подс.Д. да са ги уговаряли за извършване на сексуални услуги срещу обещаване и получаване на облаги за тази дейност към месец ноември 2019г.По делото не се събраха категорични доказателства ,че и подс.А. конкретно е наел св.Б. и св.Д.С. да извършват сексуални услуги в бар С. в гр.Пловдив.Обвинението по чл.159 а ал.2 т.6 НК на прокуратурата в тази насока по отношение на тези две свидетелки действително почива на предположения,като липсват доказателства,които да обосноват категоричен извод .

Съдът не споделя възраженията на защитата на подс.Д.- адв.Д. и на подс.Н.Д.-адв.В.К.,че присъдата е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.Съдът при внимателен прочит на присъдата и мотивите и при анализ на извършените процесуалноследствени действия в хода на досъдебното и съдебното следствие, не констатира допуснати съществени процесуални нарушения,довели до ограничаване на правата на подсъдимите и защитата . Относно възражение за нарушение на материалния закон и несъставомерност на деянията по отношение на двамата подсъдими-Д. и Д.,съдът по-горе разви подробни мотиви,като подкрепя изцяло и изложените от решаващия съд,като приема за установено по несъмнен и категоричен начин,че подс.Д. и подс.Д. са осъществили съставомерните признаци на двете престъпления ,касаещи осъдителната част на присъдата.

Неоснователно е възражението на адв.Д.,че съдът неправилно е обсъждал в мотивите си,че подс.Д. в предходен период е държал заведение с подобна дейност на ул.“•••••“ в гр.Пловдив.По делото са налице доказателства в тази насока /св.Б. и св.М./,като изложените от тях твърдения в тази насока са относими към предмета на настоящото дело и допринасят за изясняване на характеристични данни на подс.Д.,установяващи,че в предходен период от търговската си дейност е предоставял сексуални услуги в друго заведение,на което е бил собственик,което го характеризира като личност,склонна да нарушава често правните норми и правила за поведение въпреки чистото му съдебно минало.

Относно прехвърлянето на търговското дружество „•••••••“ ЕООД на 15.01.2020г от Д. Д. на подс.Н. Д. ,следва да се отбележи,че на първо място инкриминирания период започва от месец ноември 2019г,в който безспорно собственик и управител е подс.Д. ,който стопанисва заведението.От друга страна,точно защото наказателната отговорност е индивидуална,както твърди адв.Д.,същата няма нищо общо с обстоятелството,кой е формален собственик по документи и управител на „•••••••“ ЕООД към инкриминирания период и коя фирма стопанисва търговския обект.Набирането на лица за сексуални услуги ,чрез обещаване и получаване на облаги,както и предоставянето на помещения за полови сношения и блудствени действия са фактически действия,които не се извършват от юридическото лице.Това са фактически действия ,които могат да бъдат извършени от всяко наказателноотговорно лице ,без значение каква длъжност заема в търговското дружество или дали е собственик и управител на същото.Извършители могат да бъдат и лица нямащи отношение на представителство и управление с упоменатата фирма,същественото,което е от значение да се анализира е деецът осъществил ли е съставомерно поведение.Действително употребения многократно израз от районния съд „голям шеф в сянка“ е неприемлив и е в несъответствие с дължимия юридически изказ в един съдебен акт.Такъв термин ,диференциращ

извършителя на престъпление като „голям и малък извършител“ е недопустимо да се използва в мотивите на един съдебен акт.Този недостатък на използвания словесен израз в мотивите обаче по никакъв начин не може да промени фактическите и правните изводи на съда относно съставомерността на деянията извършени от двамата подсъдими,които изводи се споделят и от настоящия съд.

Относно възражението на адв.Д. за негодност на показанията на св.Б.,които били приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.4 НПК,дадени пред съдия в хода на досъдебното производство,съдът счита,че липсва основание същите да се приемат за негодни.Показанията на св.Б. са дадени пред съдия по надлежния процесуален ред,приобщени са поради дълготрайното й отсъствие от страната и невъзможност да бъде намерена поради неизвестно местоживеене в САЩ,изцяло в съответствие с процесуалния закон,поради което няма основание да се игнорират същите от доказателствената маса,като възражението на защитата се явява неоснователно в този смисъл.

Възраженията, че показанията на св.Б., св.В.М., св.А.,св.,св.М.И.,св.М.М. са дадени в хода на досъдебното производство през нощта,което ги опорочавало,тъй като свидетелките били изморени,отегчени,заплашвани от полицията,поради което следвало да не се приемат като годни

доказателствени средства,не намират опора в доказателстваната съвкупност и са неубедителни. Правилно решаващият съд,както и настоящият такъв, кредитират при формиране на своите фактически и правни изводи приобщените показания на горепосочените свидетелки по реда на чл.281 ал.1 от НПК.По делото липсват доказателства за осъществен натиск или заплахи от страна на полицейски служители ,още повече,че същите показания дадени пред разследващите органи са изложени на следващия ден и пред съдия,поради което липсва основание за съмнение за осъществен натиск или заплахи.Освен това разпитаните през нощта свидетели,предвид установеното по делото работно време на същите - от 22,00ч до 06,00часа

сутринта,обосновава извод ,че този период за свидетелките,работещи в нощния клуб е активен,ползотворен и съзнателен,тъй като същите именно в този период изпълняват трудовите си задължения и са в напълно адекватно състояние.В този смисъл по време на дадените показания в полицията свидетелите са имали възможност да изложат обективно фактите,относими към предмета на делото.

Възражението на защитата,че подс.Д. не знаел,че в трите самостоятелни помещения се предоставят сексуални услуги, следва да се остави без уважение като неоснователно,поради наличие на обилен доказателствен материал, анализиран подробно по-горе , установяващ ,че Д. е набирал момичетата,за да извършват развратни действия в тези самостоятелни помещения и е предоставял именно с користна цел помещенията, разделяйки възнагражденията наполовина между клуба и момичетата.В подкрепа на извода за съставомерност на деянието извършено от подс.Д. и за знанието му какво се случва в трите помещения, са и приобщените по делото веществени доказателствени средства за приложени специални разузнавателни средства,от които се установява,че лице провежда разговор с Д.,като му обяснява,че има специален клиент,който обаче изисква по-добри условия в пригодените три вип стаи,да има спалня,баня и т.н.,за да ползва услугите на момичетата.Дава му съвети,именно във връзка с предоставените условия в трите помещения за извършваните сексуални услуги.Като подс.Д. отклонява разговора поради провежданата от него политика на конспиративност в тази насока,като избягва разговори по телефона.А относно възражението на адв.Д.,че оборудването на помещенията само с маси и диван не предполагало предоставяне на сексуални услуги,тъй като липсвало спалня,съдът ги счита за неоснователни.Ноторно известен факт е,че за извършване на сексуални услуги не е необходимо задължително легло,те могат да се извършват при всякакви условия.Въззивният съд не споделя възражението на адв.Д.,че подзащитният му не е осъществил съставомерно поведение по чл.155 НК,тъй като за неговата съставомерност се изисквало деецът да склонява пострадалите лица към проституция или да свожда към блудствени действия или съвкупление,като по делото безспорно било установено ,че пострадалите лица доброволно са осъществявали сексуални услуги по собствено желание.Следва да се отбележи,че настоящото обвинение в конкретния случай е по чл.155, ал. 5, т. 3, вр. ал. 3, вр. ал. 2 НК,а именно подсъдимия да предоставя систематически помещения на различни лица за полови сношения и блудствени действия извършвани с користна цел.Съдът не констатира наличие на повдигнато обвинение по отношение на подсъдимите по чл.155 ал.1 НК,където изпълнителното деяние изисква склоняване или свождане към блудствени действия или съвкупление.В този смисъл поради липса на повдигнато обвинение в тази насока е безпредметно и ирелевантно въззивният съд да обсъжда наличие или не на съставомерност по чл.155 ал.1 НК.По делото няма спор,че нито едно от пострадалите лица не е била склонявана или принуждавана да извършва сексуални услуги от някого,но липсва и обвинение за това.Безспорно е установено,че момичетата,работещи в нощния клуб доброволно са предоставяли такива услуги.

При индивидуализация на наказанията по отношение на двамата подсъдими Д. и Д. ,първоинстанционният съд правилно е отчел наличните смекчаващи отговорността обстоятелства,касаещи и двамата,а именно ниската степен на обществена опасност на личността им, чисто съдебно минало,липса на регистрирани противоправни прояви,че са лица със семеен и трудов статус,с висше образование.

Не е отчетено от районния съд като смекчаващо отговорността обстоятелство обаче ,че същите са предоставяли избор на пострадалите лица по своя воля да решат да предоставят сексуални услуги ,липсват актове на насилие,принуда или задължаване,както е в повечето такива престъпни дейности,като това обстоятелство е от съществено значение при индивидуализацията на наказанието съгласно ТР№2 /2009г на ВКС,което указва на съдилищата това обстоятелство да се отчита като смекчаващо такова.

Настоящият съдебен състав не споделя възприетото като смекчаващо обстоятелство от решаващия съд,касаещо здравословното състояние на двамата подсъдими,за Д. наличие на хипертония ,а за подс.Н.Д. болезненост в областта на шията,които данни без надлежна медицинска документация , не могат да бъдат предпоставки и основание да се приемат като смекчаващи отговорността обстоятелства.Още повече,че така посочените заболявания не са тежки такива,липсват доказателства за обективно наличие на здравословни проблеми във връзка с посочения здравословен статус на подсъдимите и не могат да обективират преценка за проява на снизходителност при определяне на наказанието на това основание.

Въззивният съд счита за незаконосъобразен изводът на районния съд да цени като смекчаващо отговорността обстоятелство, квалифициращия признак по текста на чл. 159а, ал.2,т.6 НК ,че деянието макар да е престъпно, изразяващо се в набиране чрез обещаване и получаване на облаги, обективно било насочено (макар и по престъпен начин) към обогатяване патримониума на пострадалото лице. Същевременно този метод на извършване на деянието не съдържал в себе си рисковете, които са характерни за методите по чл. 159а, ал.2, т.2-5 НК,които разкривали изключително висока степен на обществена опасност на извършеното, доколкото съдържали реален риск за живота и здравето на пострадалия или сериозно компрометирали и опорочавали волята му: чрез използване на принуда или чрез въвеждане на лицето в заблуждение; чрез отвличане или противозаконно лишаване от свобода; чрез използване състояние на зависимост; чрез злоупотреба с власт.

В този смисъл в противоречие със закона,съдът е приел,че обществената опасност на процесния квалифициращ състав била с по-ниска степен на обществена опасност от съставите на чл.159 ал.2 т.2-5 от НК.Този прочит на наказателния закон е изцяло в противоречие с чл.56 от НК където изрично се посочва,че не са смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства тези,които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление.При положение,че законът е предвидил еднаква наказателна отговорност за определените деяния включени в квалифицирания състав на чл.159 ал.2 НК ,т.е. отчетено е,че същите са с еднакъв интензитет на обществена опасност,предопределящ еднаква наказателна санкция ,съдът да възприема,че един квалифициран състав ,включващ различни изпълнителни деяния,са с различна по интензитет степен на обществена опасност представлява съществено нарушение на материалния закон и оценъчната дейност на районния съд при индивидуализацията на наказанието по отношение на двамата подсъдими.

Същото нарушение е налице и по отношение изводът на РС-Пловдив,че специфично смекчаващо обстоятелство относимо към извършените от подс.Д. и подс. Д. престъпления по чл.155,ал. 5, т. 3, вр. ал. 3, вр. ал. 2 НК било, че 50 % от неправомерно получените от подсъдимите доходи реално са били изплащани на пострадалите лица. Получаването на облаги от престъпна дейност,както от подсъдимите, така и от които да са други лица,в случая пострадалите такива в размер на 50% от възнаграждението за извършени сексуални услуги е недопустимо да се третира като смекчаващо отговорността обстоятелство, относимо към индивидуализацията на наказанието.Наличието на специалната користна цел е взета предвид от закона при определяне на съответното престъпление и е с характеристика на квалифициращ състав. Разделянето на печалбата от извършваната престъпна деятелност с пострадалите лица не може да се приеме като акт на хуманност и занижаващо отговорността обстоятелство ,защото е генериран и произхожда от престъпна деятелност,а от друга страна печалбата е елемент от постигнатата користна цел .

Съдът споделя изведените отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение и на двамата подсъдими,а именно,продължителния период на престъпната деятелност относно престъплението по чл. 155, ал.5, т.3 НК,проявена упоритост при предоставяне на помещенията на седем отделни лица от женски пол, който брой е доста над минималния от две лица,които системно осъществявали сексуални контакти с неустановен брой лица от мъжки пол. Настоящият въззивен състав отчита и още едно отегчаващо отговорността обстоятелство,което ПРС не е отчел,а именно големия брой лица,които са били набрани от двамата подсъдими в съответно кратък период от време ,пет момичета,които са били използвани за развратни действия,въпреки тяхното съгласие.

Настоящият съдебен състав, споделя изводът на решаващия съд , че при индивидуализация на наказателната отговорност на подс. Д. и подс. Д., следва да се съобрази и още едно смекчаващо обстоятелство, което има изключителен характер,като това обстоятелство се явява неразумния срок на наказателно преследване, а именно седем години, към датата на разглеждане на делото пред въззвният съд, относимо към датата на първото привличане на подсъдимите като обвиняеми.Обвинителните актове на прокуратурата от първоначалното внасяне месец януари 2023г, са били връщани три пъти от съда на основание чл.249 от НПК за прецизиране на обвинението и отстраняване на съществени процесуални нарушения,ограничаващи правото на защита,като едва през 2025г е даден ход на съдебно заседание и е произнесен настоящия обжалван съдебен акт.През цялото това време подсъдимите са били в качеството на обвиняеми лица и до настоящия момент в качеството на подсъдими.Безспорно това обстоятелство следва да се приеме като такова от изключителен характер,което следва да обоснове приложението на чл.55 от НК,доколкото и най-лекото предвидено наказание за инкриминираните престъпления се явяват несъразмерно тежки ,както правилно е преценил и решаващия съд.

Окръжният съд споделя изводът на ПРС при индивидуализация на наказанието по отношение на подс.Д. и подс.Д., че спрямо пострадалата М.И. експлоатационната цел не е постигната и реално тя не е използвана за развратни цели и извличане на неправомерни доходи, като това обстоятелство позволява целите на наказанието за престъплението, извършено спрямо нея, да се постигнат (предвид констатираните смекчаващи обстоятелства) и без налагане на основание чл. 55, ал.3 НК на кумулативно предвиденото наказание глоба.

Настоящият съд споделя изводът на решаващия съд,че за постигане целите на наказанието ,визирани в чл.36 от НК за извършените от Д. Д. и Н. Д. пет броя отделни престъпления с правна квалификация по чл.159а, ал.2, т.6, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал. 1 от НК адекватно на степента на обществена опасност на дееца и на престъплението е наказание лишаване от свобода за срок от по ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА на всеки от тях,както и комулативно наложената глоба на основание чл.55 ал.2 от НК, която е намалена до размер на 2600 евро,както следва:

за престъплението с пострадал В.Н.М., на основание чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода,

както и на ГЛОБА в размер на 2600 евро;

за престъплението с пострадал М.С.М., на основание чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода,

както и на ГЛОБА в размер на 2600 евро;

за престъплението с пострадал М.М.И., на основание чл. 55, ал.1, т.1 и ал.З от НК- лишаване от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, без

налагане на кумулативно наказание глоба;

за престъплението с пострадал Г.М.Б., на основание чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2

от НК ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, както и на ГЛОБА в размер на 2600 евро;

за престъплението с пострадал С.Р.А., на основание чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2

от НК ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, както и на ГЛОБА в размер на 2600 евро.

Съдът споделя доводът на съда,че предвид обстоятелството, че спрямо пострадалата М.И. експлоатационната цел не е постигната и реално тя не е използвана за развратни цели и извличане на неправомерни доходи, целите на наказанието за престъплението, извършено спрямо нея,могат да се постигнат с по –нисък размер наказание лишаване от свобода ,а именно за срок от ШЕСТ месеца и без налагане на основание чл. 55, ал.3 НК на кумулативно предвиденото наказание глоба по отношение и на двамата подсъдими Д. и Д.,като правилно и обосновано същите са оправдани на основание чл.304 НПК по обвинението с пострадала М.И.,набирането да е извършено чрез получаване на облага,за което съдът изложи по-горе мотиви.

За извършеното от Д. Д. престъпление по чл.155, ал. 5, т. 3, вр. ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,въззивният съд счита,че адекватно на степента на обществена опасност на личността на дееца и за постигане целите на наказанието на основание чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК е наказание лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ,а не две години и шест месеца,както е определил районния съд. Относно определеното комулативно наказание глоба в размер на 5000 евро,ПОС отчита,че размерът на глобата е съобразен с материлното положение на подс.Д.,предвид генерирането на добри доходи от престъпната деятелност към инкриминирания период,както и предвид наличната трудова заетост на същия, занимаващ се със строителна дейност.Безспорно това наказание би изпълнило своя превъзпитателен и предупредителен ефект по отношение на Д. към спазване на законите.Предвид изменение на присъдата в частта относно размера на наказанието по второто обвинение,следва съдът да преразгледа и определянето на общото наказание,на основание чл.23 ал.1 от НК,като следва да определи едно общо наказание по отношение на Д. Д. ,а именно лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ. Относно изпълнението на наказанието, правилно е

отчетено,че същото следва да бъде отложено с изпитателен срок,но настоящата инстанция счита,че определеният максимален такъв от пет години е необосновано завишен и не съответства на степента на обществена опасност на личността на дееца,като адекватен се явява такъв за срок от четири години,като присъдата следва да се измени и в тази насока.

Настоящият съд не споделя доводът на районния съд,че наказанието на подс.Д. следвало да бъде с по-висок размер , предвид качеството му на действителен собственик и “ голям шеф в сянка“ на заведението, тъй като той носел икономическия риск от него (печалби и загуби).Следва да се отбележи,че при индивидуализацията на наказателната отговорност по конкретните обвинения следва да се съблюдават фактическите действия на всеки един от подсъдимите , обхвата и мащаба на участието на всеки един от извършителите в престъпната дейност ,като видно от доказателствената съвкупност двамата подсъдими при общност на умисъла,при пълен баланс и субординация на действията си по осъществяване на престъпната дейност са допринесли с еднакъв интензитет за настъпване на противоправните резултати от двете престъпления.Обстоятелството фактически кой е реалния собственик на заведението и кой носи икономическия риск за него са ирелевантни обстоятелства при прецизиране на индивидуалната наказателна отговорност по отношение на Д. и не могат да бъдат основание за определяне на по-високо наказание спрямо него.Не става ясно от мотивите на районния съд по каква причина съда е приел,че само относно едното престъпление Д. следва да бъде наказан с по-високо наказание,а по първото обвинение размера на наказанията лишаване от свобода са еднакви за двамата извършители,при положение,че досежно първото престъпление подс.Д. също е реалния собственик на нощния бар и носи икономическия риск.Приложената диференциация в размера на наказанията по едно от престъпленията при индивидуализация на наказанието не е обосновано и липсват изложени обосновани доводи в тази насока от първоинстанционният съд. А относно употребеният многократно в проверявания съдебен акт израз „голям шеф в сянка“ ,въззивният съд по-горе изложи мотиви ,че това е юридически неиздържан израз и използването му е лишено от правно съдържание.

За извършеното от подс.Н. Д. престъпление по чл.155, ал. 5, т. 3, вр. ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК ,въззвиният съд споделя определения размер на наказанието при условията на чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от Н К в размер на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 5000 евро. която глоба съответства на материалното положение на подс.Д., предвид генерирането на сериозни доходи от престъпната деятелност към инкриминирания период,както и на наличната му трудова заетост.Корекция единствено следва да се приложи по отношение на определеното общо наказание на основание чл.23 ал.1 НК по отношение на подс.Н.Д.,касателно размера на определения изпитателен срок. Както по-горе ,въззивният съд посочи, определеният максимален такъв от пет години е необосновано завишен и не съответства на степента на обществена опасност на личността на дееца,като адекватен се явява такъв за срок от четири години,като присъдата следва да се измени в тази насока.

Правилен и обоснован е изводът на съда,че за постигане целите на определеното едно общо наказание по отношение на двамата подсъдими Д. и Д. не е необходимо същите да бъдат изолирани от обществото,предвид ниската им степен на обществена опасност,добрия им личен,семеен,социален и трудов статус.Целите на наказанието според настоящия състав могат да се постигнат пълноценно с отлагане изпълнение на наказанието,но за един по кратък изпитателен срок,а именно от четири години.Съдът не намира за обосновано при наличие на изключително смекчаващо отговорността

обстоятелство,което налага определяне на наказанията на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК ,а именно прекомерния срок на водене на наказателното производство,както и при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства да се определя максималния изпитателен срок от пет години.Адекватния изпитателен срок в конкретният случай,който е достатъчен двамата подсъдими да осъзнаят противоправното си поведение и да се превъзпитат предвид характеристиките на личността им /лица с висше образование , с добър семеен и трудов статус/ е необходим по кратък срок,а именно четири години.

Въззивният съд споделя изводът ,че не е небоходимо приложение на чл.24 от НК ,определените наказания в достатъчна степен биха постигнали пълноценно целите визирани в чл.36 от НК. .

Правилно районният съд се е разпоредил с веществените доказателства по делото.Съответно и точно е присъдил по равно направените разноски по делото между двамата подсъдими Д. и Д.,тъй като са признати за виновни.

С оглед гореизложеното ,Пловдивски окръжен съд на основание чл.337 ал.1 т.1 НПК