Решение № 8937 от 20.7.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1574/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, вр. чл. 9, ал. 8 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/. Образувано е по жалба на Д. П. Х., [ЕГН], чрез адв. К., против Заповед № 3754/13.05.2026г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, с която е прекратено служебното й правоотношение, на длъжност "старши инспектор по приходите" в ЦУ на НАП, Главна дирекция „Фискален контрол“, Дирекция „Оперативни дейности“, Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Сектор „ГКПП и мобилни групи“ - Пловдив 3, с придобит ранг II младши, считано от датата на връчване на заповедта. В жалбата са изложени съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на оспорения акт. Поддържа се, че участието на Х. като съдебен заседател към Районен съд — Пловдив не е по трудово правоотношение, не е и по граждански договор и не представлява дейност по занятие, а е участие в правораздавателен състав в случаите, определени от закона, т.е. изпълнение на обществена функция, уредена в Закона за съдебната власт. В жалбата е посочено, че Х. е изпращала писма и молби до преки ръководители и длъжностни лица в администрацията, на които е съобщавала датите на съдебни заседания и е искала съобразяване на графика, почивни дни, отпуск или друга допустима организация на работното време, като чрез указанията на прекия й ръководител за оформяне на съответните отсъствия, администрацията фактически е участвала в организацията на отсъствията. Твърди се, че сумите получавани от Районен съд - Пловдив са били официални, преведени по банков път и са декларирани пред приходната администрация в годишни данъчни декларации, като тези суми не са укривани, не са получавани в брой или от частноправен субект и не са представлявали възнаграждение по трудов или граждански договор. Жалбоподателят се позовава на ЗСВ и посочва, че в забранителния кръг на лицата, които не могат да бъдат съдебни заседатели не са включени служителите на НАП. Счита за недопустимо административният орган чрез дисциплинарна или кадрова заповед да разширява по тълкувателен път забраните, предвидени в закона. Позовавайки се на ЗДСл посочва, че самият закон приема, че държавен служител може да участва като съдебен заседател, като урежда начина, по който той следва да бъде освобождаван от служебни задължения за конкретно заседание. В жалбата са посочени подробни доводи относно характера на участието на съдебния заседател в определени категории дела, както и че получаваното възнаграждение и сумите за пътни разходи имат обезщетителен/компенсаторен характер. Твърди се несъответствие на оспорената заповед с целта на закона. Иска се отмяна на заповедта и се претендира присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят и адв. К. поддържат жалбата. Ответникът - изпълнителен директор на Национална агенция за приходите, чрез юриск. К., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В представен по делото писмен отговор са изложени подробни съображения по същество. Жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед. Заповедта е връчена на 21.05.2026г., а жалбата е подадена на 28.05.2026г., преди изтичане на срока по чл.140, ал.1 от АПК, приложим поради поради липса на указания за реда и срока за обжалване на административния акт. Следователно жалбата е допустима. Жалбата съдържа и иск за обезщетение във връзка с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, като с определение №6899 от 11.06.2026г., производството по административно дело № 1574 по описа на Административен съд - Пловдив за 2026 г. е разделено и по настоящото дело е оставена за разглеждане жалбата на Д. П. Х., срещу Заповед № 3754/13.05.2026г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите. От фактическа страна, съдът установи следното: Между страните няма спор, че към датата на издаване на оспорената заповед Д. П. Х. е заемала длъжността "старши инспектор по приходите" в ЦУ на НАП, Главна дирекция „Фискален контрол“, Дирекция „Оперативни дейности“, Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Сектор „ГКПП и мобилни групи“ - Пловдив 3, с придобит ранг II младши. Със служебна бележка изх. № ЕВ-40-30-155#1/17.02.2026 г. от директора на дирекция УЧР в ЦУ на НАП до ръководителя на Инспекторат на НАП е препратена жалба, съдържаща данни за наличие на несъвместимост със заеманата служба за служители на ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП. Със Заповед № З-ЦУ-30-283/19.02.2026г., изпълнителният директор на НАП е наредил да се извърши проверка в ГДФК за установяване спазването на разпоредбите на чл.9, ал.5, т.3 от ЗНАП от Д. Х. – СИП и Е. П. – СИП, служители в отдел ОД – Пловдив, във връзка с данните съдържащи се в жалба на бивш служител на Агенцията до Административен съд - Хасково, относно заповед на изпълнителния директор на НАП за прекратяване на служебното му правоотношение, предоставена на Инспекторат със служебна бележка № ЕВ-40-30-155#1/17.02.2026 г. от директора на дирекция УЧР в ЦУ на НАП. Посочено е проверката да се извърши от главни инспектори в отдел ППК, Инспекторат – Д. З. и К. П.. Определен е и срок за изготвяне на писмен доклат за резултатите от проверката – до 04.04.2026г. Със Заповед № З-ЦУ-30-547/31.03.2026г., изпълнителният директор на НАП е изменил Заповед № З-ЦУ-30-283/19.02.2026г., като срокът за изготвяне на писмен доклад е изменен на 04.05.2026г. За извършената проверка е изготвен Доклад с рег. №ЕВ-40-30-155# 12/04.05.2026 г. от ръководителя на Инспекторат на НАП, одобрен от изпълнителния директор на НАП на 04.05.2026 г., съгласно който до РС – Пловдив е изпратено искане за предоставяне на информация дали Д. Х. и Е. П. осъществяват дейност като съдебни заседатели и получавали ли са възнаграждение за участие в съдебни заседания, включително и да се посочат конкретни дати на проведените съдебни заседания по съдебни дела. От РС Пловдив е постъпил отговор рег. №ЕВ-40-30-155#4, според който Д. Х. и Е. П. осъществяват дейност като съдебни заседатели, с мандат 2023 г. - 2027 г. и се явяват по наказателни дела в това им качество, като е предоставена подробна справка с датите на проведените заседания с тяхно участие, времевите диапазони на заседанията и получените суми за участие на служителките в съдебни заседания по наказателни дела през периода 2023 г. - 2026 г. По отношение на данните за наличие на несъвместимост по чл, 9, ал. 5, т. 3 от ЗНАП за служителя Д. Х. е посочено, че е изискана информация от Д. К. - началник на сектор ГКПП и МГ - Пловдив 3, отдел ОД, дирекция ОД при ГДФК за графика на работа, времевия диапазон и мястото на извършване на дейност от Х. за периода от 01.2023 г. до 02.2026 г., по дните и часовете на проведените общо 109 съдебни заседания на РС Пловдив, по които същата се е явявала, в качеството на съдебен заседател (от справката на РС Пловдив) и представената информация от началника на сектора е съпоставена с посочените дати на проведените заседания в РС Пловдив (таблица №2 от доклада). Изрично в доклада е посочено, че Х. е подала декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2023 г., в която декларира получени доходи от друга стопанска дейност в Приложение №3 - доходи от друга стопанска дейност в размер на 280,56 лв. с код на дохода 307 „Доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения ", изплатени от РС - Пловдив (платец на дохода), като от Х. са подадени декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2024 г. и 2025 г., но в същите липсват в Приложение №3 декларирани получените от нея доходи от друга стопанска дейност, изплатени от РС Пловдив. Подадени са справки по чл. 73, ал. 1 и ал. 6 от ЗДДФЛ за изплатени доходи за 2023 г., 2024 г. и 2025 г. с посочен размер на дохода - 280,56 лв.; 1079,45 лв. и 1035,95 лв. и удържания размер на данък общ доход. Ръководителят на Инспектората на НАП се е позовал на чл.9, ал.5, т.3 и ал.9 от ЗНАП и е посочил, че конкретно разглежданите два случая на участие на СИП Д. Х. и на СИП Е. П. в заседания на РС – Пловдив, в качеството на съдебни заседатели се касае за извършване на дейност, която макар и да е в обществен интерес, представлява несъвместимост със заеманите от тях длъжности в НАП и е в разрез с ограничителните разпоредби на чл.9, ал.5 от ЗНАП. В доклада е посочено, че извършваната друга платена дейност като съдебен заседател към РС Пловдив не е декларирана от служителката Х. в подадените от нея декларации на 01.02.2018г., 10.10.2024. и на 01.07.2025 г. От събраните и анализирани данни за 7 служебни проверки (на дати: 13.12.2023 г., 02.12.2024 г., 29.05.2025 г., 08.07.2025 г., 14.07.2025 г., 24.07.2025 г. и 29.07.2025 г.) с участието на Х. според доклада е установено, че същата е напуснала изпълнението на служебните си задължения за част от времето на протичане на контролните действия. Тези данни според ръководителя на Инспектората сочат нарушение на трудовата дисциплина и неизпълнение на служебни задължения от страна на Х. по смисъла на ЗДСл и ДХ. Във връзка с установените данни за несъвместимост по чл. 9, ал. 5, т. 3 от ЗНАП спрямо СИП Д. Х., отдел ОД - Пловдив, ГДФК при ЦУ на НАП, с доклада е предложено да бъдат предприети действия съгласно чл. 9, ал. 8 от ЗНАП. Със служебна бележка с рег. № ЕВ-40-30-155#13/05.05.2026 г. от ръководителя на Инспекторат на НАП до директора на дирекция УЧР е указано спрямо Д. Х. да бъдат предприети действия съгласно чл.9, ал.8 от ЗНАП. Последвало е издаването на оспорената в настоящото производство Заповед № 3754/13.05.2026г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, с която на основание чл. 9, ал.8, във връзка с чл.9, ал.5, т.3 от ЗНАП е прекратено служебното правоотношение на Д. Х. на длъжност "старши инспектор по приходите" в ЦУ на НАП, Главна дирекция „Фискален контрол“, Дирекция „Оперативни дейности“, Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Сектор „ГКПП и мобилни групи“ - Пловдив 3, с придобит ранг II младши, считано от датата на връчване на заповедта. Като причина за прекратяване на служебното правоотношение в оспорената заповед е посочено: „Прекратяване на служебното правоотношение без предизвестие поради наличието на несъвместимост, констатирана с доклад на Инспектората на НАП изх. № ЕВ-40-30-155#12/04.05.2026г. – служителят извършва друга платена дейност освен дейностите по чл.9, ал.9 от ЗНАП.“ Посочено е паричното обезщетение, което служителят получава при прекратяване на служебното му правоотношение. От ответника по делото са представени: служебното досие на Д. П. Х. и Разяснение № 04-15-6/11.05.2021г. От страна на жалбоподателя са представени: кореспонденция относно съдебни заседания, отпуск и почивни дни; болнични листове; годишни данъчни декларации за 2023. 2024 и 2025 г.; справка за постигнати резултати и формуляри за оценка на изпълнение на длъжността; протокол от общо събрание на съдиите при Окръжен съд – Пловдив от 20.01.2023г.; удостоверение от Районен съд – Пловдив. От трето неучастващо по делото лице председател на Районен съд – Пловдив е представено писмо от 22.06.2026г., с което уведомява съда, че към настоящия момент Д. П. Х. е действащ съдебен заседател към Районен съд – Пловдив. Същата е избрана от Общото събрание на съдиите при Окръжен съд – Пловдив с мандат 2023г. – 2027г., като след полагане на клетва в съответния съд, за който е избран съдебният заседател не сключва трудов или граждански договор със съда. Посочено е, че статутът на съдебния заседател е на обществен представител в правораздаването, а отношенията му се уреждат въз основа на избирането му по реда на Закона за съдебната власт. Приложена е справка за дела с участието на Д. Х.. При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - изпълнителен директор на Национална агенция за приходите, съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗНАП във вр. с чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Заповед № 3754/13.05.2026г. е издадена в писмена форма и съдържа посочените в нормата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл реквизити, включително правното основание за прекратяване на служебното правоотношение. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Между страните по делото няма спор по фактите. Спорът е относно приложението на материалния закон. Като правно основание за издаване на оспорената заповед е посочен чл. 9, ал.8, във връзка с чл.9, ал.5, т.3 от ЗНАП. Първата разпоредба въвежда самостоятелно материалноправно основание за прекратяване на служебното правоотношение с държавен служител, по отношение на когото е установена несъвместимост по ал. 5. Ответният орган е приел, че участието на Д. Х. в заседания на РС – Пловдив, в качеството на съдебен заседател е друга платена дейност несъвместима със заеманата от нея длъжност в НАП. Съгласно чл. 9, ал. 5, т. 3 от ЗНАП служителите в агенцията не могат да заемат друга платена длъжност или да извършват друга платена дейност освен дейностите по ал. 9, според която служителите в агенцията могат да извършват научна, преподавателска или дейност, регламентирана в Закона за авторското право и сродните му права, да бъдат избирани за общински съветници и назначавани за членове на избирателни комисии. В действителност сред дейностите, изброени в чл. 9, ал. 9, включително и тези, регламентирани в Закона за авторското право и сродните му права (по силата на препращането в цитираната норма) допустими за съвместно упражняване с държавната служба в НАП не попада участието в съдебни заседания като съдебен заседател, но следва да се прави разграничение между „друга платена дейност“ и „участието на лице по дело като съдебен заседател“. Дейността на съдебните заседатели има особен правен статут. Участието на съдебните заседатели в състава на съда, който разглежда дела като първа инстанция, реда за избирането им, включително и правата и задълженията на съдебните заседатели са уредени в Закона за съдебната власт. Отделни разпоредби за състава на съда със съдебни заседатели, основанията и редът за отвеждане на съдебните заседатели, както и за гласуването при постановяване на съдебни актове се съдържат в Наказателно-процесуалния кодекс. Основните задачи, които са поставени от законодателя пред института на съдебните заседатели са свързани с тяхната роля на представител на гражданското общество в съдебния процес и като такива са длъжни да се грижат за постановяване на справедливи съдебни актове. Съдебния заседател има обществена функция и дейността му е в изпълнение на граждански дълг, като представлява пряко участие на гражданите в правосъдието и е конституционно задължение за формиране на съдебните състави. Според чл.123 от Конституцията на Република България, в определени от закона случаи в правораздаването участват и съдебни заседатели. Това осигурява граждански контрол над съдебната власт. Заседателите внасят житейски опит и обществен морал в съдебната зала, като гласът им е равен на този на професионалния съдия. Ролята на съдебния заседател не е трудова дейност, а има характер на гражданска повинност в полза на обществото. Мандатът на съдебните заседатели е 4 години и започва да тече от датата на полагане на клетвата. Съдебните заседатели се свикват за участие в съдебни заседания от председателя на съда най-много за 60 дни в рамките на една календарна година, освен ако разглеждането на делото, в което участват, продължи и след този срок (чл.72, ал.1 от ЗСВ). Тъй като участието по дела като съдебен заседател е обществен дълг, законодателят е вменил задължения към работодателя, съответно към органа по назначаването за освобождаване на работника или служителя/държавния служител за участие в заседание като съдебен заседател (чл.157, ал.1, т.5 от КТ/ чл.62, ал.1, т.5 от ЗДСл). По своята същност платената дейност е работа по трудов или граждански договор, при която едно лице извършва определени дейности в полза на работодател или клиент, с цел генериране на доходи. Тази дейност се регулира от Кодекса на труда или Закона за задълженията и договорите, докато участието на лице като съдебен заседател в състава на съда е граждански дълг. Съгласно Наредба № 7 от 28.09.2017г. за съдебните заседатели, за времето, в което съдебните заседатели изпълняват функциите си и задълженията, свързани с тях, им се заплаща почасово възнаграждение от бюджета на съдебната власт. Това възнаграждение обаче има характер на обезщетение, а не на заплата. Почасовото възнаграждение е компенсация за изпълнение на граждански задължения в полза на обществото и няма характер на възнаграждение по трудов или граждански договор. Етичните принципи и правилата за поведение на съдебните заседатели са регламентирани в раздел VI от Наредба № 7 от 28.09.2017г., където изрично е посочено, че тяхната цел е да определят етичните изисквания в поведението на съдебните заседатели и да ангажират моралния им дълг, като по този начин повишат общественото доверие в съдебната власт и издигнат нейния престиж. Един от основните етични принципи, които следва да спазват съдебните заседатели е социалната отговорност, като в чл.23, ал.4, т.1, б. „а“ от наредбата е посочено, че изпълнението на функциите на съдебен заседател е граждански дълг, осъществяването на който способства за повишаване на доверието в съдебната власт. Закона за държавния служител предвижда задължение на органа по назначаването да освободи държавния служител от изпълнение на задълженията му за участие в заседание като съдебен заседател (чл.62, ал.1, т.5 от ЗДСл), като нито в специалния закон ЗНАП, нито в ЗДСл е предвидено изключение за държавните служители в НАП. Според т.2 от Разяснение № 04-15-6/11.05.2021г. на изпълнителния директор на НАП, след като служителят в качеството си на физическо лице е призован за участие в съдебно заседание като съдебен заседател, отпускът следва да е неплатен и работодателят не плаща възнаграждение на служителя. Изложеното кореспондира с извода, че изплащането на възнаграждението на съдебния заседател от бюджета на съдебната власт има характер на обезщетение за неговата ангажираност за изпълнение на граждански дълг и ползването на неплатен отпуск, съответно покрива пропуснатото възнаграждение по служебното му правоотношение за този ден. Между страните по делото няма спор, че Х. е подала декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2023 г., в която е декларирала изплатените от РС - Пловдив възнаграждения в размер на 280,56 лева. Към жалбата са приложени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2024г. и 2025г., като в тях също са декларирани изплатените от РС - Пловдив възнаграждения съответно в размер на 1079,45 лева и 1035,95 лева. От жалбоподателя са представени и извадки от имейли изпратени от Х. за отпсука за явяване в съдебни заседания до Д. К., който според изготвения доклад рег. №ЕВ-40-30-155# 12/04.05.2026 г. е началник на сектор ГКПП и МГ - Пловдив 3, отдел ОД, дирекция ОД при ГДФК. Според приложената по делото длъжностна характеристика на Х., нейната длъжност е подчинена именно на началника на сектор МГ/ГКПП. Извадките от имейли и ГДД за 2024г. и 2025г. не са оспорени по надлежния ред от ответника и следва да бъдат ценени от съда. Разпоредбата на чл.9, ал.9 от ЗНАП изрично позволява на служителите на НАП да участват в други публични и обществени процеси, например да бъдат избирани за общински съветници или членове на избирателни комисии, а ролята на съдебния заседател попада в същата категория обществени функции. Ограничения за това кое лице не може да бъде съдебен заседател са посочени в чл.67, ал.3 от Закона за съдебната власт, а именно лице, което: е съдебен заседател в друг съд; е общински съветник от съдебния район, за който е избран; участва в ръководството на политическа партия, коалиция или организация с политически цели; работи в съд, прокуратура, следствени органи, Министерството на вътрешните работи или в други органи от системата за национална сигурност, намиращи се в съдебния район, за който е избран. Към датата на издаване на оспорената заповед, Д. Х. е заемала длъжността "старши инспектор по приходите" в ЦУ на НАП, Главна дирекция „Фискален контрол“, Дирекция „Оперативни дейности“, Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Сектор „ГКПП и мобилни групи“ – Пловдив 3, като Национална агенция за приходите е специализиран държавен орган към министъра на финансите и не попада в ограниченията на чл.67, ал.3 от ЗСВ. Следователно участието на лице като съдебен заседател по дело не нарушава забраните за несъвместимост при държавните служители, включително и тези в НАП. В доклад с рег. №ЕВ-40-30-155# 12/04.05.2026 г., който е част от административната преписка е направено позоваване на Решение № 2434 от 02.03.2016г. по адм. дело № 947/2015г. на ВАС, но същото е неотносимо към настоящия казус, тъй като се отнася за служител на НАП, който в качеството си на футболен асистент – съдия е осъществявал друга платена дейност (чл.9, ал.5, т.3 от ЗНАП). Естеството и същността на дейността като футболен съдия не е изпълнение на граждански дълг или обществени задължения и получаваните от футболните съдии хонорари нямат характер на обезщетение. От всичко изложено следва извод, че не са налице материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на Д. Х., тъй като към момента на постановяване на процесната заповед не е налице установената несъвместимост, явяваща се правопрепятстващ юридически факт за съществуването на служебното правоотношение по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗНАП. Като издадена в нарушение на материалния закон, оспорената заповед за прекратяване на служебно правоотношение е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. С оглед изхода на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят сторените съдебни разноски. Същите се констатираха в размер на 1000 евро – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 22.05.2026г. Основателно е възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, без събиране и ангажиране на допълнителни доказателства, поради което размерът на адвокатския хонорар следва да бъде редуциран до 511, 29 евро, съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Водим от горното, Съдът