Решение № 56 от 13.8.2026 г. на Районен съд - Свищов по дело № 160/2025 г.

Жалба против НП № •• от 12.03.2025г. на Началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр. Р. към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури/ИАРА/. Жалбоподателят П. С. П. от гр. С. обжалва наказателното постановление № •• от 12.03.2025г. на Началник отдел „Рибарство и контрол“ – Централен Дунав гр. Р. към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна Агенция по рибарство и аквакултури, с което на основание чл. 56 ал. 1 от ЗРА му е наложена глоба в размер на 1600 лева за нарушение на чл. 17 ал. 1 т. 1 от ЗРА. Оспорва наказателното постановление като неправилно , незаканосъобразно, постановено в противоречие със закона и като необосновано. Моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендира разноски. В съдебно заседание защитника му поддържа жалбата. В хода по същество защитника му моли да бъде постановено решение, с което наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя – не бил посочен кой от елементите на нарушението по чл. 17 ЗРА е нарушен, което създавало неяснота относно вмененото административно нарушение. Позовава се, че административното нарушение не било доказано, тъй като НП било издадено въз основа на АУАН, съставен от актосъставител, в присъствието на свидетел, но без в преписката да се съдържат протоколи, докладни относно твърдяното административно нарушение. Счита, че не само не било доказано извършването на стопанки риболов, но и на какво основание е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, който не би капитан на кораба, а присъствал на борда, помагал, без да е управлявал кораба и без да е използвал уредите като оператор, без да е доказано да е поставил мрежите, да ги е извадил. Взема алтернативно становище, в случай ,че бъде прието, че е извършено административното нарушение, да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за маловажен случай. Претендира разноски. Наказващият орган – Началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр. Р. към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури/ИАРА/, чрез процесуалния си представител И. оспорва жалбата. В хода по същество взема становище, че наказателното постановление е законосъобразно и като такова следвало да бъде потвърдено. Счита, че нарушението било доказано по безспорен начин, а в хода на административно-наказателното производство не били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са засегнали правото на защита на жалбоподателя. Не следвало да намери приложение нормата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не се явявал маловажен, поради това, че не бил с пониска степен на обществена опасност спрямо други случаи от същия вид. Прави възражение за прекомерност на разноските. След като се запозна с представените по делото доказателства, становището на жалбоподателя, разпита актосъставителя и свидетелите, съдът намери за установено следното: С Наказателно постановление № •• от 12.03.2025г. на Началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр. Р. към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури/ИАРА/ издадено въз основа на Акт № •• от 22.10.2024г. за установяване на административно нарушение, на жалбоподателя e наложено административно наказание на основание чл. 56 ал. 1 от ЗРА глоба, в размер на 1600 лева за нарушение на чл. 17 ал. 1 т. 1 от ЗРА, за това, че на 22.10.2024г. в 10.00 ч., при проверка на река Дунав, в землището на гр. С., с патрулна лодка на ИАРА, се установило от К. И. К. /началник сектор „Рибарство и контрол - Велико Търново/ и Д. Р. Д. /старши инспектор РК/, че П. С. П. извършва стопански риболов във водите на река Дунав от борда на риболовен кораб ••, на място с GPS координати N ••" и Е •••", вадейки мрежен риболовен уред от водата. След акостиране на риболовния кораб на брега на реката, при лодкостоянка „Гребна База“ при гр. С., се констатирало, че лицето не притежавало разрешително за стопански риболов и удостоверение за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми с риболовен кораб ••. Уловена била 10 кг риба от вида „морунаш“. Наказателното постановление е връчено на 11.07.2025г., видно от разписката. Приложен по делото е АУАН, № В •• от 22.10.2024г. съставен от актосъставителя Е. М. Г. – гл. инспектор РК, сектор РК – В.Търново против жалбоподателя, в което фактическото описание на нарушението е, извършен стопански риболов на 22.10.2024г. е река Дунав в 10:00 часа с лодка •• и GPS координати •• и Е••• на лодкостоянка „Гребна база, на която акостира след риболова в реката. Лицето не притежавало разрешително за стопански риболов и удостоверение за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми за посочения плавателен съд, което било нарушение по чл.17, ал.1 от ЗРА. Приложен е доклад от проверка за наблюдение и контрол без извършена инспекция №•• от 22.10.2024г. В същия е вписан като отговорен инспектор 1 –Е. Г. и инспектор 2 – В. Я., посочени са координати - N ••" и Е •••", като воден обект е изписан – р.Дунав, лодкостоянка „Гребна база“, установен нарушител П. С. П. и съставен АУАН №•• по чл.17, ал.1 от ЗРА Видно от Свидетелство с изх.••/10.12.2002г. на ИАРА е, че е издадено свидетелство на П. С. П. с ЕГН:•••••••••• в уверение на това, че на 20.11.2022г., същият успешно е положил изпит за придобиване на „Правоспособност за извършване на стопански риболов“. Съгласно НП №••/30.04.2024г. , на жалбоподателя П. С. П. е наложено наказание глоба в размер на 500 лева на основание чл.85а от ЗРА за извършено административно нарушение по чл 49а от ЗРА. Приложени са заповеди на Министъра на земеделието с която се установява компетентност на наказващия орган. Приложени са служебна бележка, Докладна записка с изх.№ ••/10.03.2025г. Видно от писмо от Н-к Отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ Р., П. С. П. към 22.10.2024г. е притежавал разрешително за стопански риболов в река Дунав с лодка № •• с № •• от 28.02.2007г. към което е издадено удостоверение за право на извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав с № ••-031 от 24.01.2024г., издадено на лодка •• (приложени са справка от ИСС на ИАРА, копие от Разрешително за стопански риболов в р. Дунав, Удостоверение за право на изваршване на стопански риболов в Черно море и р. Дунав). Също така е описано, че към 22.10.2024г. е издадено разрешително за стопански риболов с № •• от 28.02.2007г. на Ю.А.А. за извършване на стопански риболов с лодка № ••, както и че за 2024г. удостоверение за право на извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав с лодка •• е издадено само на Ю.А. с № ••-023 от 15.01.2024г., като същия притежава свидетелство за правоспособност с № •• от 10.12.2002г. въз основа на което е издадено Разрешителното за стопански риболов (приложени са справка от ИСС на ИАРА, копие от Разрешително за стопански риболов в р. Дунав, Удостоверение за право на извършване на стопански риболов в Черно море и р. Дунав). Приложени са АУАН с № •• от 22.10.2024г., предложение за сключване на споразумение, споразумение №••/14.11.2024г. към АУАН с № •• от 22.10.2024г. за прекратяване на административно-наказателното производство относно санкционирания – свидетеля Ю.А.А. От разпита на актосъставителят Е. Г. се установи, че на 22.10.2024г. той е посрещнал на лодкостоянка „Гребна база“ лодка •• с жалбоподателя П. и свидетеля Ю.А.. Заявява, че при проверката П. не представил удостоверение и разрешително за стопански риболов за тази лодка, поради което му бил съставен АУАН, докато свидетеля Ю.А. разполагал с документи. Свидетелят излага, че в лодката били намерени четири мрежи – две маркирани и две немаркирани, както и около 10 кг риба от вида „морунаш“. Г. не е възприел лично риболова, а бил уведомен от колегите си от водния екип К. К. и Д. Д., че лицата изваждали мрежа от реката. Актосъставителят не успява да посочи точното място на риболова, кой е боравил с мрежите и на кого принадлежат те, както и уловената риба. Сочи, че GPS координатите посочени в акта са на лодкостоянката, където актът е съставен и връчен. Свидетелят В. Я. заявява, че през октомври 2024 г. заедно със свидетеля Е. Г. се намирали на лодкостоянка „Гребна база“ в гр. С., където по указание на водния екип акостирала лодка с две лица. В акостиралата лодката установили четири мрежи – две маркирани и две немаркирани, като според свидетеля нито едно от установените лица не било собственик на лодката. Той не си спомня имената на лицата акостирали с процесната лодка, не успява да каже дали са имали право да извършват стопански риболов и заявява, че не е възприел лично пускането или изваждането на мрежите, мястото на риболова и кой от двамата е боравил с тях. Не си спомня дали е имало уловена риба. В допълнително проведения разпит на този свидетел същият изнесе, че жалбоподателя нямал разрешителни и удостоверение за риболов относно плавателния съд с който е установен, другото лице имало. Допълва, че той не възприел какво са правили , а К. и Д. имали такива впечатления. Той при проверката установил, че жалбоподателя нямал разрешение за стопански риболов с лодка №•• Свидетелят К. К. в разпита си, излага, че на 22.10.2024 г. около 10:00ч. при проверка по вода лично видял жалбоподателя П. да изважда една статична хрилна мрежа от река Дунав в района на първия остров край „Гребна база“. Според показанията му, другото лице е управлявало лодката с номер •• и е имало документи за нея, а жалбоподателят П. разполагал с удостоверение и разрешително за друга лодка. В проверяваната лодка имало и други мрежи с риба, но свидетелят не е възприел, те да бъдат изваждани. Сочи, че не знае кой и кога е поставил наблюдаваната мрежа, а за намерените впоследствие немаркирани мрежи не успява да каже дали са принадлежали на проверените лица. Свидетелят Д. Д. - на длъжност старши инспектор. Заявява в разпита си, че на 22.10.2024 г. извършвали рутинна проверка, като били с началника К. на вода с лодка. Описва метеорологичната обстановка - гъста мъгла, поради което се наложило да се приближат доста до проверявания съд. Тогава той разпознал свидетеля Ю.А., като управляващ лодката и жалбоподателя П., който вадил мрежа тип „станок“. След това ги ескортирали до наземния екип и продължили работата си по план. Допълва, че е установил само как се вади мрежата и от кого, а не кой я е поставил, както и че установили около 10 килограма риба тип „морунаш“. Установили , че две от мрежите нямали марки. Коментира дали жалбоподателя П. е имал разрешително и в частност за тази лодка с която е установен Свидетелят Ю.А. в показанията си пред съда , заяви, че лодка •• е негова и през 2024 г. е разполагал с необходимите документи за стопански риболов. По думите му предния ден, сам поставил статична мрежа в района на „Родопа“, а на следващия помолил приятеля си – жалбоподателя П. да му помогне да я извади, тъй като не можел да се справи сам. Двамата извадили мрежата, в която имало дребна риба, след което Антонов я пуснал обратно във водата. При проверката от ИАРА в лодката нямало мрежи, а само малко риба. Свидетелят твърди, че когато били двама в лодката, единия гребе, а другия пуска мрежа. Допълва че в конкретния случай, той бил на греблата, а жалбоподателя си стоял В лично обяснение жалбоподателя П. С. П. заявява, че не е пипал мотора на лодката, като коментира разпити на свидетели по делото. Акцентира че риболова в р.Дунав е по-различен от този в язовир и че когато дошли ИАРА те пресичали канала и отивали към другата мрежа. След като им поискали документи те оставили мрежата, придвижили се и на връщане ИАРА са им взели мрежата, след като са ги проверили. Той излага, че няма мрежи, не се занимавал с такъв риболов ловили само уклей. Уточнява че в момента на проверката, те не са дърпали мрежа. Казали им служителите на ИАРА да си извадят мрежата и да отидат „горе“, но те бързали и оставили мрежата. Когато излезли на брега били поети от други служители с автомобил, различни от тези които ги проверявали във водата. При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи: Жалбата е допустима. Подадена е от надлежно лице (посочено в атакуваното НП като нарушител), депозирана е в преклузивния срок за обжалване и до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение. По същество е основателна. При извършената проверка по законосъобразността на издаденото НП съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които са самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, без да се разглежда спора по същество. Обжалваното наказателно постановление е съставено при особено съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на АУАН . От приетите по делото доказателства се установява, че АУАН е съставен от Е. М. Г., пристигнал на място след като бил изпратен от екипа на вода в състав К. К. и Д. Д., който не е очевидец, а вписания като свидетел по акта – В. Я., също не е очевидец на описаното в акта нарушение, тъй като пристигнал заедно с Г.. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая, и актосъставителя и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Това не е сторено. В акта дори не е посочено лице, което е установило нарушението. При така установената фактическа обстановка, липсата на втори свидетел, се явява съществено нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно. Нарушението на правилото на чл. 40 ал. 3 от ЗАНН представлява процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна изцяло на процесното наказателно постановление, без да се разглежда спора по същество. За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и липсата на втори свидетел да не беше съществено процесуално нарушение, поради това, че и актосъставителя, и свидетеля по акта не са очевидци, посоченото нарушение се явява недоказано, тъй като по делото не се установи възприетото в АУАН и НП, че жалбоподателят е извършвал стопански риболов. Според Допълнителните разпоредби на ЗРА (§ 1, т. 28), стопанският риболов е дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми с цел продажба, реализиране на доход или търговска дейност. Разпоредбата на чл. 17 ал. 1 т. 1 от ЗРА регламентира, че Стопански риболов във водите на Черно море и река Дунав се извършва след издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми от: 1. физически лица, юридически лица и еднолични търговци - за кораби с дължина до 10 метра; 2. юридически лица и еднолични търговци - за кораби с дължина 10 и повече метра. В случая в АУАН и в издаденото въз основа на него НП се съдържа твърдение, че жалбоподателя извършва стопански риболов, но след като легалното определение на стопански риболов съдържа същия да е с цел продажба, реализиране на доход или търговска дейност, такива твърдения, следва да се съдържат в словесното описание на нарушението. Следователно липсва съставомерен елемент от нарушението по чл. 17 ал. 1 от ЗРА. Целта за реализиране на доход е субективен елемент от състава на нарушението. След като в АУАН и НП липсва твърдение, респективно доказателства, че уловената риба е била предназначена за продажба или пазарна реализация, не е конкретизирано изпълнителното деяние, с което на практика не е дадено пълно описание на нарушението, вследствие което е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, НП трябва да съдържа пълно описание на нарушението и неговите обстоятелства. Пропускът да се опише субективната страна /целта за доход/ прави описанието непълно. С това санкционираното лице е лишено от възможността да разбере в какво точно е обвинено и по какъв начин да организира защитата си. Следва да се посочи, че с описанието на количеството и вида на рибата, както и описанието на вида на уредите /мрежен риболовен уред/ не може да се презумира стопанска цел, след като същата не е вписана изрично в АУАН и не са събрани съответни доказателства в тази насока. Предвид гореизложеното, наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, без да се обсъждат останалите възражения на жалбоподателя. С оглед на това атакуваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да се отмени. Жалбоподателят претендира разноски по делото, като е представено пълномощно, видно от което заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лева. При този изход на делото, Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 204,52 евро/400,00 лева/ разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно, поради това, че същото се явява минимално адвокатско възнаграждение по Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, отчитайки и броя на проведените съдебни заседания по делото и обема на доказателствения материал. Воден от горното, съдът