Решение № 1193 от 30.7.2026 г. на Административен съд - Габрово по дело № 104/2026 г.

Производство по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ). Образувано е по жалба от О. Е. Д. от гр. Дряново против Експертно решение № 90327, заседание № 14 от 26.01.2026 г. на Специализиран състав по Хирургични, Ортопедични и Очни заболявания при Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). С оспорения акт НЕЛК е отменила Експертно решение (ЕР) № 90922 от 22.07.2025 г. на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) – Общи заболявания при МБАЛ „Св. Николай Чудотворец – Лом“ ЕООД, гр. Лом, като е издала ново решение, с което е определила 85 % трайно намалена работоспособност (ТНР) на жалбоподателя за срок от една година. В жалбата се твърди, че с оспореното решение НЕЛК не се е произнесла по същество по неврологичните увреждания, а е указала същите да бъдат разгледани при „следващо освидетелстване“. Това представлявало непълно произнасяне по предмета на жалбата и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като комисията била длъжна да обсъди всички релевантни заболявания към момента на произнасянето. На следващо място жалбоподателят посочва, че неправилно бил определен срок на инвалидност от една година, доколкото не били налице данни за очаквано съществено подобрение в този период. Към съда е отправено искане за отмяна на ЕР в обжалваната част и за връщане на преписката на НЕЛК за ново произнасяне. В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. В депозирано становище поддържа жалбата и моли съдът да я уважи изцяло. Ответникът – НЕЛК, представлявана от директора А. А. чрез пълномощника юрисконсулт Д. З. оспорва жалбата, като неоснователна. Излага твърдения, че оспореното ЕР е издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия съгласно императивната разпоредба на чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Спазено било изискването в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари, един от които е председател на състава съгласно чл. 18, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ. Решението било подписано от председателя на състава и от всички негови членове, поради което нямало допуснати нарушения, свързани с правилата за кворума и мнозинството. Посочва, че обжалваното решение било издадено в предвидената от закона писмена форма, като съдържало правните и фактически основания, обосновали издаването му. Правилно бил приложен материалният закона, а изложените от жалбоподателя възражения, касаещи нарушението, били неоснователни. Моли съда да отхвърли като неоснователна и недоказана жалбата и да остави в сила обжалваното ЕР, като правилно и законосъобразно. Претендира да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК моли съда при направено искане да не присъжда разноски в прекомерен размер с оглед фактическата и правна сложност по делото. Заинтересованите страни ТЕЛК Общи заболявания при МБАЛ «Свети Николай Чудотворец – Лом» ЕООД, Агенция за хората с увреждания – София; Регионална дирекция «Социално подпомагане" Габрово и ТП на НОИ Габрово, редовно призовани, не изпращат представители и не изразяват становище по жалбата. Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е допустима като подадена от лице, за което е налице правен интерес да оспорва издаденото експертно решение. Същата е подадена срещу подлежащ на обжалване административен акт съгласно чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ. С Експертно решение № 90922 от заседание № 136/ 22.07.2025 г. на ТЕЛК – Общи заболявания при Многопрофилна болница за активно лечение – Свети Николай Чудотворец – Лом» ЕООД, гр. Лом по заявление вх. № 072025060906936/ 09.06.2025 г. за преосвидетелстване е взето решение, с което е определен 83 % трайна неработоспособност (ТНР) със срок 1 година. Като водеща диагноза е посочена «Други хронични остеомиелити» с придружаващи заболявания «Последици от смазване и травматична ампутация на долен крайник». В частта мотиви за ЕР е посочено : «Хроничен остеомиелит с персистиращи фистули в областта на ляво ходило по консултация с ортопед се следват 75 % ТНР по т. 2, р. 2, ч. 1. За конквасация на лява глезенна става с контрактура на същата с еквиноварусно положение на ходилото се следват 40 % ТНР приравнено към т. 35.2, р. 9, ч. 1. Краен % - 83 % ТНР. ДИ установена : ЕР се издава за срок от една година. С препоръка за хоспитализация в специализирана ортопедична клиника за прецизиране на състоянието. Трудова злополука не може да бъде призната поради липса на акт за същата от НОИ. ЕР на ТЕЛК е обжалвано от О. Д. с жалба вх. № 051202/ 30.07.2025 г. на НЕЛК, с която се изразява недоволство от издаденото ЕР. Жалбоподателят сочи, че степента на увреждане и намалена работоспособност били отчетени неточно, като не били взети предвид всички заболявания и състояния. Направено е искане да бъде постановено ново решение, в което да се включат в степента на увреждания диагнозите от кардиолог, невролог и пълната от ортопед. Приложени са диагнози от кардиолог, невролог и ортопед. Видно от поставения входящ номер жалбата, заедно с медицинските документи, са постъпили в НЕЛК на 30.07.2025 г., като НЕЛК се е произнесла на 26.01.2026 г. С оспореното ЕР № 90327 от заседание 14 от 26.01.2026 г. на НЕЛК Специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания е отменено ЕР на ТЕЛК и е определен нов процент на трайна неработоспособност – 85 %. Освидетелстването на лицето е извършено по документи на основание чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Потвърдена е водещата диагноза «Други хронични остеомиелити», като общо заболяване е посочено «Други хронични остеомиелити – последици от смазване и ампутация на долен крайник». Предвид направеното оспорване в хода на делото е допуснато извършване на съдебно-медицинска експертиза от специалист невролог. Със заключението си по експертизата вещото лице д-р Б. С. определя, че към момента на освидетелстване от НЕЛК жалбоподателят Д. страда от следните заболявания : хроничен остеомиелит с рецидивиращи фистули. С-е след открита конквасация на лява глезенна става и ходило, довела до анкилоза на горна и долна скочни стави с еквиноварусна деформация на ходилото с дефекти на метатарзалните кости, тежка остеопороза на костите и халтавост на пръстите поради липса на метатарзофалангеални стави /костни дефекти на метататарзални кости/. С- е след остеосинтезирана ф-ра на лява фибула с малеол. Ампутация на 2 пръст на ляво ходило (Ро данни от 24.10.2019 г. и 02.06.2025г.). Състояние след метална остеопластика по повод фрактура на проксималната трета на тибията в дясно/02.06.2025г. Както и от придружаващи заболявания : гонартрозис синистра -гр. З, цервикална спондилоза и остеохондроза. Дискова протрузия на нива СЗ- С4 и С5-С6. Дегенеративна стеноза на спиналния канал на същите нива. Лумбална спондилоза, остеохондроза и спондилоартроза ЛЗ-Л4 и Л5-Ес със фораминална стеноза. Десностранна хронично персистираща радикулапатия. Артериална хипертония Пст., хипертонично сърце, стабилна стенокардия II ф. клас, лекостепенна митрална и трикуспидална инсуфициенция. Вещото лице посочва, че водещата диагноза е определена правилно, въз основа на консултация с ортопед от 04.06.2025 г. с предварителни предварителни сведения и обективен ортопедичен статус за наличие на фистули по плантарната повърхност на ляво ходило, средна степен на изразеност и след последната хирургична обработка през м. юли 2023 г. Останалите заболявания Артериална хипертония и Увреждане на междупрешленните дискове в поясен и др. отдели на гр. стълб не са коментирани в ТЕЛК/НЕЛК. В МЕД липсва проследяваща медицинска документация за давност, ход на заболяванията и приложено лечение. От допълнително събраната информация от НЗОК чрез електронен достъп на освидетелствания е видно, че Артериалната хипертония със стенокардна симптоматика е с белези на органно ангажиране, с давност от няколко години, наложило процедура – коронарография преди две години и е под постоянен лекарски контрол. Увреждане на междупрешленните дискове в поясен и др. отдели на гр. стълб с радикулопатия е дегенеративно заболяване с хронично рецидивиращ ход с ускорено и прогресиращо развитие, обусловено от тежката степен на инвалидизация на ляво ходило с неустойчивост в походката, натоварване на десния крак с поддържане на нротрахиран болков синдром при прав стоеж и при ходене дори на малки разстояния. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си, като уточнява, че предвид заболяването, което е хронично, с голяма давност и рецидивиращи фистули, срокът за наблюдение от една година е прекалено малък. Последната оперативна интервенция е провеждана през месец юли 2023 г. Според наредбата трябва да има ремисия без признаци на активност на заболяването, доказано лабораторно и рентгенологично. При тези данни от фактическа страна съдът намира от правна страна следното : Оспореният административен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ, вр. чл. 43, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ административен орган. ЕР е взето от Специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания. Съобразно чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ произнеслият се специализиран състав е определен съобразно водещата диагноза "Други хронични остеомиелити". Изпълнени са и изискванията на чл. 18, ал. 3 от правилника в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари, заедно с неговия председател. Експертното решение е постановено в състав от трима лекари специалисти, които са го подписали, и е издадено в кръга на нормативно установената компетентност на НЕЛК. Актът е постановен в установената в чл. 4 от НМЕ форма - по образеца, утвърден от министъра на здравеопазването, мотивиран е в съответствие с чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Поради което съдът приема, че не са налице основания оспореният акт да бъде обявен за нищожен. Във връзка с възраженията на жалбоподателя съдът констатира, че обжалваното ЕР на НЕЛК е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби. Съгласно чл. 101, ал. 7 от ЗЗ принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3 се определят с наредба на Министерския съвет. Такава се явява Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). Съгласно специалната норма на чл. 62 от НМЕ видът и степента на увреждането (степента на трайно намалената работоспособност) се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. Правилността на експертното решение е обусловено от законосъобразното приложение на разпоредбите на Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ, по реда на което се извършва преценка на установеното увреждане, стадият на неговото развитие и причиненият от същото функционален дефицит, както и съобразяването на процента ТНР със степента на установения функционален дефицит. При наличие на множество увреждания, посочени като отправни точки в Приложение № 1 процентът на трайно намалена работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методика за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР в проценти, съгласно Приложение № 2. Основният спорен въпрос по делото е какъв е действителният процент ТНР на жалбоподателя. От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че определеният процент ТНР с оспореното ЕР на специализиран състав на НЕЛК по хирургични, ортопедични и очни заболявания не съответства на здравословното състояние на О. Д.. Вещото лице е констатирало, че степента на увреждане на жалбоподателя съответства на 95 %, като в съдебно заседание уточнява, че ако се прибави и процент за гонартроза за две коленни стави, крайният процент ще се промени на 99 %. Предвид обстоятелството, че обжалваният административен акт има характер и на медицинско заключение, същото следва да е постановено при вярно отразяване на здравословното състояние на освидетелстваното лице към момента на освидетелстването. Събраните по делото доказателства са индиция, че в случая това не е надлежно сторено. Не са отчетени съществуващи още към момента на издаване на оспореното ЕР на индиции за засягане на коленните стави на жалбоподателя, няма обсъждане на дегенеративни промени на дясна глезенна става. По отношение на неврологичните заболявания и кардиологичните – също не са обсъждани. В консултацията с невролог са представени високо специализирани образни изследвания на шиен и поясен отдел, от което се обуславя увреждането. Експертизата, която съдът кредитира изцяло като компетентна и обективна, сочи, че тези изследвания са били представени пред ТЕЛК и НЕЛК и са налични в медицинското досие. Поради изложеното съдът приема, че обжалваното решението на НЕЛК, с което е отменено ЕР на ТЕЛК и е определен ТНР 85 % се явява постановено в противоречие и в нарушение на чл. 62 от НМЕ, която изисква степента на трайно намалената работоспособност да се определя въз основа на задълбочен анализ на данните от наличната медицинска документация, даващи представа за реалното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит. Допуснатото нарушение на законовите изисквания, уреждащи процедурата по извършване на експертиза на работоспособността, се е отразило върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в обжалваното решение и следва да бъде квалифицирано като съществено такова, представляващо основание за отмяна на оспорения акт, като незаконосъобразен. На следващо място по делото е спорен и въпросът дали здравословното състояние на жалбоподателят обуславя определяне на една година срок на инвалидност. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от НМЕ срокът на инвалидността е от една до три години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване. Определянето на конкретния срок попада в обхвата на оперативната самостоятелност на органите на медицинската експертиза като зависи от общото комплексно състояние, придружаващите заболявания, възрастта и възможностите за възстановяване. От разясненията на вещото лице, дадени в проведеното съдебно заседание, се установи, че с оглед заболяването, което е хронично, с голяма давност, с рецидивиращи фистули, определеният срок от една година е прекалено малък. В съдържанието на оспореното ЕР липсва изложение и не е ясно как е определен срокът на ТНР. Липсата на изложени мотиви в тази посока е нарушение по чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, който изисква НЕЛК да се произнася с мотивирано експертно решение. Изложеното обуславя извод, че оспореното Експертно решение № 90327, заседание № 14 от 26.01.2026 г. на Специализиран състав по Хирургични, Ортопедични и Очни заболявания при НЕЛК е материално незаконосъобразно и следва да бъде отменено на основание чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Преписката следва да се върне на НЕЛК в съответствие с чл. 173, ал. 2 от АПК за ново произнасяне при съобразяване на указанията по тълкуването и приложението на закона, дадени с настоящото решение, като след като се анализира задълбочено и обективно документацията, налична в медицинското експертно досие, а при необходимост – и преглед на освидетелстваното лице, се направи нова оценка на здравословното състояние към датата на освидетелстването, да се определи общ процент на трайно намалена работоспособност съобразно отправните точки по приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ, както и Методика за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти, представляваща приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ. Да се определи нов срок на инвалидност съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от НМЕ, като се вземат характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване. При определяне на крайната дата на срока на инвалидизиране да се вземат предвид разпоредбите на чл. 69, чл. 70 и чл. 71 от НМЕ. Предвид изхода на правния спор, основателна се явява претенцията на жалбоподателя, направена с молба от 25.06.2026 г. (л. 212 от делото) за присъждане на разноски. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на О. Д. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на държавна такса от 5,11 евро и заплатеният депозит вещо лице в размер на 781,56 евро. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът