Решение № 355 от 27.2.2026 г. на Административен съд - Враца по дело № 188/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с § 2 от ДР на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони.

Образувано е по жалба на К.П.К., чрез * М.М. •••, против Решение № Вр-1-П/26.03.2025 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Враца (РИОСВ-Враца), с което е прекратена процедура по реда на глава щеста от Закона за опазване на околната среда, в т.ч. съвместената процедура по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, за инвестиционно предложение „Изграждане на три броя къщички за туризъм в ПИ с идентификатор 12259.855.22, местност *", *.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неспазване на установената форма, съществени нарушения на административно-производствени правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие е целта на закона. В подкрепа на тези твърдения се излагат аргументи, че при направена проверка в Агенция по Кадастъра, а също и в сайта на Държавен фонд „Земеделие“, жалбоподателят е установил, че за имота обект на инвестиционното предложение няма информация той да попада в защитена местност „*“. Отправено е искане към съда да отмени решението.

В с.з. жалбоподателят лично и чрез * М. изцяло подържа и доразвива изложените в жалбата съображения. Претендират се разноски.

Ответникът, Директор на РИОСВ – Враца в с.з. се представлява от *, която пледира жалбата да бъде оставена без уважение, а оспореното решение, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения в защита на оспорения акт. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира присъждане на юрисконсултско такова.

По делото са събрани представените с административната преписка писмени доказателства. За установяване на релевантни за спорното правоотношение факти е назначена и приета съдебно-техническа експертиза.

Съдът съобразявайки се с посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и фактите, изведени от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл.168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред административния орган е започнало с депозиране в РИОСВ – Враца на Уведомление с вх. № ОВОС-ЕО-176/12.03.2025 г. за инвестиционно предложение „Изграждане на три броя къщички за туризъм в П.И. с идентификатор 12259.855.22, местност •••“, с възложител К.П.К.,•••.

ИП е свързано с промяна на предназначението и начина на трайно ползване на частен земеделски имот, собственост на възложителя, в имот за незамеделски нужди.

При извършена проверка, относно местоположението на имота – П.И. с идентификатор 12259.855.22, на чиято територия ще се реализира ИП, спрямо границите на защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии (ЗЗТ) и защитени зони съгласно Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), ответникът е установил, че посоченият имот попада в границите на:

• защитена местност "*", обявена със Заповед № 854 от 10.08.1983 г. на Комитет за опазване на природната среда при МС (обн. ДВ, бр. 72/1983 г.) за буферна зона на резерват "*", изменена по площ със Заповед № 9 от 09.01.1985 г. на Комитет за опазване на природната среда при МС (обн. ДВ, бр. 14/1985 г.) и прекатегоризирана в защитена местност със Заповед № РД-526 от 12.07.2007 г. на министъра на околната среда и водите (обн. ДВ. бр. 72/2007 г.). Съгласно заповедта за обявяване и съответния картен материал, посоченият имот е част от „поземлен фонд на АПК - *: отдел 30 от гори на АПК и ивица от поземлен фонд, пасища и скали с ширина 250м, от м. * до м. *, както и м. * и *, вдаващи се в горския фонд в отдели от 120 до 125; ливадата по •• и ивицата, разделяща ждрелото *, с обща площ 140 ха.“;

• природен парк "*", обявен със Заповед № 1449/21.12.1989 г. на председателя на Комитета за опазване на околната среда (обн. ДВ, бр. 3/1990 г.) и прекатегоризиран със Заповед № РД-934/22.07.2003 г. на Министъра на околната среда и водите (ДВ, бр. 73/2003 г.). За защитената територия има влязъл в сила План за управление с Решение №750/14.10.2011 г. на МС;

• защитена зона BG0000166 "*" за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, обявена със Заповед № РД-1031/17.12.2020 г. на МОСВ (Обн. ДВ, бр. 19/2021 г.);

• защитена зона BG0002053 "*" за опазване на дивите птици, обявена със Заповед № РД-801/04.11.2008 г. на МОСВ (Обн. ДВ, бр. 105/2008 г.).

При извършената проверка за допустимост по смисъла на чл. 12, ал. 2 и 4, във връзка с чл. 40, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата за ОС), е установено, че реализацията на ИП е допустима спрямо режимите на защитени зони BG0000166 "*" за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и BG0002053 "*" за опазване на дивите птици, определени със заповедите за обявяването им, но е недопустима спрямо режима на защитена местност "*", определен със заповедта за обявяването й. Съгласно посочената заповед, на територията на защитената местност се забранява строителство на нови сгради, пътища, въжени линии и др., поради което реализацията на заявеното ИП противоречи на посочения режим на опазване.

При тези установявания, директорът на РИОСВ – Враца е издал оспореното в настоящото производство Решение № Вр-1-П/26.03.2025 г., с което на основание чл. 2а, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Наредбата за ОВОС) и чл. 13, ал. 1, във връзка с чл. 34а от Наредбата за ОС е прекратил процедурата по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда, в т.ч. съвместената процедура по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, за описаното по-горе инвестиционно предложение. В решението се посочва, че прекратяването на процедурата се основава на констатираната недопустимост на предвидените с ИП дейности спрямо режима на защитена местност "*", определен със заповедта за обявяването й.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, и след като провери оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от оспорването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

В съответствие с чл.168 от АПК във връзка с чл.142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 от АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Оспореното решение на директора на РИОСВ - Враца е постановено от компетентен орган, в кръга на неговата териториална и материална компетентност, съобразно разпоредбата на чл. 6а, т. 2 от Наредбата за ОС.

Оспореният акт е обективиран в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Същият е мотивиран с правното основание на чл. 13, ал. 1 вр. чл. 12, ал. 2 вр. § 2 от ДР на Наредбата за ОС, а от фактическа страна е обоснован с недопустимост на инвестиционното предложение спрямо режима на защитената местност, обявена за такава със заповед на министъра на околната среда и водите.

При издаване на решението не се констатира да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а и в жалбата не се сочат конкретни такива.

Съдът намира, че оспореният в настоящото производство акт е съответен и на материалния закон.

В чл. 3, чл. 4, чл. 5 и чл. 6 от Закона за защитените територии се дава легално определение на понятието "защитени територии", какви категории са те - 1. резерват; 2. национален парк; 3. природна забележителност; 4. поддържан резерват; 5. природен парк; 6. защитена местност, какво се включва в тях, както и изключените от тях части, а именно - населените места и селищните образувания в границите, определени със застроителните и регулационни планове или околовръстни полигони. В случая имотът, обект на ИП не попада сред изключенията по чл. 6 от ЗЗТ, тъй като представлява частен земеделски имот, за който от собственика и възложител се иска промяна на предназначението в имот за неземеделски нужди.

Съгласно чл.13, ал.1 от Наредбата за ОС, процедурата по оценка на съвместимостта се прекратява, когато компетентния орган установи, недопустимост на планове, програми, проекти или инвестиционни предложения с режима на дейностите в защитените зони, съответно в защитените територии.

Според Наредбата за ОС, оценка за съвместимостта се извършва в определена по стъпки последователност в чл. 7 от Наредбата за ОС, като след уведомяване на компетентния орган от страна на възложителя на планове, програми, проекти или инвестиционни предложения, следва проверка за допустимост. Процесната проверка за допустимост се изразява в проверка за допустимост на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения въз основа на представените от възложителите им документи по чл.10 и допълнителната информация по чл. 11, ал. 1 от Наредбата за ОС, когато такава е изискана, като проверката се извършва по отношение на допустимостта на тези планове, програми, проекти и инвестиционни предложения спрямо режима на дейностите в защитените зони, определени със заповедта по чл. 12, ал. 6 от ЗБР и се отнася само за такива, попадащи в границите на защитените зони по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за ОС. Преценката в конкретния случай е по реда на чл. 12, ал. 2 и ал. 4 от Наредбата ОС, и е спрямо режима на защитените територии и защитените зони, в чийто териториален обхват попада инвестиционното предложение на жалбоподателя. Според ал. 4, когато защитените зони имат статут и на защитени територии, проверката по ал. 1 включва и проверка за допустимостта на планове, програми и проекти/инвестиционни предложения спрямо режима на защитените територии, определен по реда на ЗЗТ, заповедта за обявяването ѝ и плана за управлението ѝ, ако има такъв или заповед по чл. 45, ал. 1 ЗЗТ, ако има такава.

В случая при извършената проверка по реда на чл. 12, ал. 4 във вр. с чл. 12, ал. 1 от цитираната Наредба, относно местоположението на ПИ с идентификатор 12259.855.22, на чиято територия е заявена реализацията на инвестиционното предложение, административният орган е установил, че П.И. с идентификатор 12259.855.22 попада в защитена местност „*“, обявена за такава със Заповед № РД-526 от 12.07.2007 г. на министъра на околната среда и водите (обн. ДВ, бр. 72/2007 г.), представена по делото /л. 73/.

С цитираната заповед е прекатегоризирана буферна зона на резерват „*“, обявена със Заповед № 854 от 10.08.1983 г. на Комитет за опазване на природната среда при МС (обн. ДВ, бр. 72/1983 г.), допълнена по площ със Заповед № 9 от 09.01.1985 г. на Комитет за опазване на природната среда при МС (обн. ДВ, бр. 14/1985 г.) и двете приложени към делото с копия на извадки от ДВ, в които са обнародвани.

Съгласно заповедта за обявяване на буферната зона на резерват „*“ (Заповед № 854/10.08.1983 г.), впоследствие прекатегоризирана в защитена местност „*“, територията й обхваща горски фонд, със съответните отдели и подотдели, и поземлен фонд (селскостопански фонд), за който е посочено: „поземлен фонд на АПК -*: отдел 30 от гори на АПК и ивица от поземлен фонд, пасища и скали с ширина 250м, от м. * до м. *, както и м. * и *, вдаващи се в горския фонд в отдели от 120 до 125; ливадата по * и ивицата, разделяща ждрелото *, с обща площ 140 ха.“

Тези обстоятелства се установяват и от представената в заверено копие по делото карта с нанесено Лесоустройство на горско стопанство * – технически участък „*“, изработена от ИППГСС * /л. 84/.

В тази връзка неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не става ясно какъв е картния материал, на който АО се е позовал в своето решение, тъй като в Агенция по кадастър и картография и Държавен фонд „Земеделие“ не разполагат с него. Действително със Заповед № РД-526 от 12.07.2007 г., министърът на околната среда и водите е разпоредил след влизането ѝ в сила, РИОСВ – Враца да предприеме необходимите действия по отразяване на защитената местност в картата на възстановената собственост за съответните землища, както и в срок до една година да предприеме необходимите действия съгласно нормативно установената процедура за означаване границите на защитената местност с трайно и ясно видими знаци на терен. Неизпълнението на указаните действия, обаче може да бъде повод за търсене на административно-наказателна отговорност от виновните лица, така както е посочено в самата заповед, но не води до извод, че процесния П.И. с идентификатор 12259.855.22 не попада в защитена местност, само защото това обстоятелство не е отразено в Агенция по кадастър и картография и Държавен фонд „Земеделие“, каквито твърдения се излагат в жалбата. И това е така, защото компетентен орган по отношение на принадлежността на даден имот към съответна категория защитена територия по чл. 5 от ЗЗТ е именно Министерството на околната среда и водите и неговите регионални структури.

Поради това съдът намира, че не следва да кредитира заключението на вещото лице във връзка с релевантния въпрос дали имотът на оспорващия попада в ЗМ „*“. В заключението са разгледани и обсъдени съседните имоти, трайното им предназначение и начин на трайно ползване, но липсва конкретен отговор, попада ли процесния имот в цитираната защитена местност. Кратко и лаконично се посочва, че не е предоставена налична при АККГ информация за защитена зона и местност и ограничения и промяна на статута на П.И. с идентификатор 12259.855.22, макар с приложеното към експертизата писмо изх. № 20-7860/03.10.2025 г., от АГКК изрично да посочват, че Кадастралният регистър е помощен регистър към кадастралната карта с данни за имота, собствеността и др. вещни права, но за актуална информация относно защитена зона и местност, ограничения и промяна в статута на имота, следва да се обърне към Служба по вписванията, РИОСВ и ОД „Земеделие“. В с.з. самото вещо лице посочва, че заключението е изготвено единствено по информация от АГКК и ОД „Земеделие“, но не е извършвана справка в МОСВ и РИОСВ – Враца.

От представените по делото доказателства, включително цифров модел на територията на ЗМ „*“ се установява, че имотът обект на ИП е част от ивицата, разделяща ждрелото „*“, представляваща тясна и дълга ивица, сравнително равна земя между скалните отвеси, свързваща * и * същата е ясно разграничима следвайки цялостния контур на защитената територия.

Отделно от това имотът попада и в границата на Природен парк „*“, обявен със Заповед № 1449/21.12.1989 г. на председателя на Комитета за опазване на околната среда (обн. ДВ, бр. 3/1990 г.) и прекатегоризиран със Заповед № РД-934/22.07.2003 г. на Министъра на околната среда и водите (ДВ, бр. 73/2003 г.). Наличието на изрична забрана за реализация на инвестиционното предложение спрямо режима на защитената зона, в която се предвижда неговото реализиране, налага извод за законосъобразност на приетата от административния орган недопустимост на предложението по смисъла на чл. 2, ал. 5 от Наредбата за ОС, като при наличието й за адм. орган не съществува друга правна възможност, освен да се произнесе като прекрати процедурата по ОС за процесното инвестиционно предложение, поради недопустимост спрямо режима на Защитена зона "*".

Действително от водената кореспонденция между РИОСВ – Враца и МОСВ /л. 55-57/ се установява, че е стартирана процедура по актуализация на площта на ЗМ „*“ още през 2022 г., като изготвената документация и проект на заповед са изпратени в МОСВ с писмо изх. № БРЗТ-219/23.02.2024 г., но доколкото представената по делото Заповед № РД-548/04.08.2025 г. на министъра на околната среда и водите (обн. ДВ, бр. 72/02.09.2025 г.), с която е актуализирана площта на ЗМ „*“ е издадена след постановеното решение, същата не може да послужи като обосновка на постановеното прекратяване на процедурата.

Горните установявания, обаче са достатъчни да обосноват правилност и законосъобразност на взетото административно решение.

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна.

Ответникът е направил своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът