Решение № 103 от 5.6.2026 г. на Районен съд - Свиленград по дело № 295/2026 г.

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № НЯСС-25 от 05.02.2026 година на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на Община Свиленград с ЕИК 000903825, със седалище и адрес на управление: град Свиленград , бул.„България” № 32, област Хасково, представлявана от Кмета Анастас Валентинов Карчев, за нарушение на чл. 190а, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от Закона за водите (ЗВ) е наложено на основание чл.200,ал.1,т.39 от Закона за водите(ЗВ) административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 511,29евро /1 000 лв. /. Общината-жалбоподател чрез процесуалния си представител – адвокат Г. К., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като счита същия за необоснован и издаден в нарушение на процесуалните правила – обстоятелствата, имащи значение за твърдяното нарушение не се ползвали с презумптивна доказателствена сила; Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) бил издаден след изтичане на 3-месечния давностен срок, посочен в ЗАНН; налице била неяснота по отношение на твърдяното нарушение; служителите на ДАМТН нямали правомощия да издават предписания, свързани с техническата изправност на язовири; налице било несъответствие между обстоятелствата, посочени в АУАН и в НП; не било посочено мястото на нарушението; нарушението било осъществено чрез бездействие, но не било посочено конкретното дължимо от страна на административнонаказаното лице поведение; неправилна била квалификацията, че се касаело за язовир; дадените предписания били изпълнени в срок от страна на Община Свиленград, но поради дългият срок било нормално да се формира нова растителност,като в същото време се твърди,че била подадена молба за удължаване на срока за изпълнение на дадените предписания; даденото предписание от страна на служителите на ДАМТН било нищожно, тъй като нямали подобни правомощия и т.н.; Твърди ,се още че неправилно била санкционирана Община Свиленград,вместо държателя на язовира, доколкото имало сключен договор за наем с Агроаква ЕООД, Административнонаказващият орган (АНО) не бил изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и бил налице маловажен случай. Претендират се разноски по делото. В съдебната фаза, редовно призована, Общината-жалбоподател не изпраща представител. По делото е постъпило становище от пълномощника им адв.К., която пледира за отмяна на обжалваното НП на основанията, посочени в Жалбата, като ги доразвива. Представен е Списък на разноските. В съдебната фаза не се ангажират доказателства. АНО и издател на обжалваното НП (въззиваемата страна) – Председателят на ДАМТН, редовно призован, не се явява. В Писмено становище процесуалният му представител сочи, че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му. От Съда се иска същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение. Не е представен Списък на разноските. В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства. Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище. Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна: Във връзка с класифицирането на язовирите на територията на общ.Хасково по степен на потенциална опасност и проверките за готовността за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях е издадена Заповед№РД-14-7 от 05.02.2024г. на Областния управител на Област Хасково,която била изпратена за сведение и изпълнение до АНО. В тази връзка определената в горепосочената Заповед комисия е издала Протокол №18/11.07.2024г. за обектите подлежащи и неподлежащи на контрол,респективно отговарящи и неотговарящи на определението за язовир по т.94,параграф 1 от ДР на ЗВ,съгласно Приложенията към него. Служителите на Регионален отдел (РО) „Юг-Югоизточна България”, офис Хасково към Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях” (ГД „НЯСС”) Д.Г.В. и Б.Х.З., на 27.03.2025 година в изпълнение на служебните си задължения и в съответствие със Заповед № 2010-424 от 10.06.2024 година на Председателя на ДАМТН, в присъствието на представител на Община Свиленград, извършили проверка на техническото и експлоатационното състояние на язовир „Бялата пръст ” и съоръженията към него, находящи се в поземлени имоти с идентификатори 47737.117.73 в землището на село Мезек, Община Свиленград, област Хасково,за която проверка бил изготвен Констативен протокол №09-02-109/27.03.2025г., видно от който свидетелите констатирали,че за въздушния откос –имало извършено почистване , но на места имало наличие на издънкова храстовидна растителност,няма мокри тена и течове .Няма дренажна призма и без видими нарушения на откоса ,като са били дадени преписания да се почисти въздушния откос от издънкова храстовидна растителност в срок до 15.09.2025г. . Посочено е че за изпълнението на предписанието е отговорен собственика на язовирната стена и съоръженията към нея, който в конкретния случай е Община Свиленград видно от Акт за публична общинска собственост с № 14886 от 04.11.2022 година . Копие от констативния протокол е бил изпратен на Кмета на Община Свиленград за сведение и входиран в общината на 09/датата не се чете /.04.2025г. Служителите на Регионален отдел (РО) „Юг-Югоизточна България”, офис Хасково към Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях” (ГД „НЯСС”) С. С. И. и С. Н. Д., на 24.09.2025 година в изпълнение на служебните си задължения и в съответствие със Заповед № 2010-424 от 10.06.2024 година на Председателя на ДАМТН, в присъствието на представител на Община Свиленград, извършили повторна проверка на техническото и експлоатационното състояние на язовир „Бялата пръст ” и съоръженията към него, находящи се в поземлени имоти с идентификатори 47737.117.73 в землището на село Мезек, Община Свиленград, област Хасково. След извършен оглед и обхождане на язовирната стена и съоръженията към нея констатирали, че въздушния откос че нямало следи от извършено почистване на откоса , имало наличие на издънкова храстовидна растителност,няма мокри тена и течове .Няма дренажна призма и без видими нарушения на откоса ,за която проверка бил изготвен Констативен протокол №09-02-452/24.09.2025г. В тази връзка отново са дадени предписания да се почисти въздушния откос от издънкова храстовидна растителност,като е даден срок до 15.03.2026г. Посочено е че за изпълнението на предписанието е отговорен собственика на язовирната стена и съоръженията към нея, който в конкретния случай е Община Свиленград видно от Акт за публична общинска собственост с № 14886 от 04.11.2022 година. Копие от констативния протокол е бил изпратен на Кмета на Община Свиленград за сведение и входиран в общината - 07 10.2025г. Тъй като при проверката на 24.09.2025г. било констатирано,че предписанието,което следвало да бъде изпълнено до 15.09.2025г. не било изпълнено от собственика на язовира,чрез изпращане на нарочна покана на адреса на Общината-жалбоподател, Кметът на последната е поканен да се яви лично или да се яви упълномощен от него представител на 27.11.2025 година в 10.30 часа в сградата на РО към ГД „НЯСС” – „Юг-Югоизточна България” към ДАМТН, офис Хасково, за съставяне на АУАН, като е указано, че при неявяване същият ще се състави по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Видно от входящия печат, нарочната покана е получена на 04.11.2025 година. На посочената дата – 27.11.2025 година, предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят С. Н. Д. съставила против Общината-жалбоподател и в присъствие на неин представител – Старши експерт И.Я.Д. (с Пълномощно, приложено в Административнонаказателната преписка (АНП)) АУАН с № 09-064. Това процесуално действие извършила и с участието на свидетеля С. С. И.. В изготвения АУАН актосъставителят изложил подробно описание на фактическото нарушение, свързано с неизпълнение на дадено предписание в КП №09/02-109 от 27.03.2025г., касаещо да се почисти въздушния откос от издънкова храстовидна растителност на язовир „Бялата пръст ” и съоръженията към него, находящи се в поземлени имоти с идентификатори 47737.117.73 в землището на село Мезек, Община Свиленград, област Хасково, в срок до 15.09.2025г., което нарушение било констатирано при повторна проверка на язовира,документираната в Констативен протокол №09- 02-452/24.09.2025г., както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбите на чл. 190а, ал. 2, вр.чл. 1, т. 3 от ЗВ, които вписва за нарушени. Упълномощеният представител на Общината-жалбоподател - И.Я.Д., е запозната със съдържанието му и й е връчен като с подписа си удостоверява получаването на екземпляр от него, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ, датирана от 27.11.2025 година, когато е изготвен констатиращият акт, която вписва, че има възражения против констатациите в Акта и такива ще бъдат представени в срок. Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок е постъпило Възражение, в което са изложени доводи, идентични частично с тези, наведени в Жалбата. Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Председателят на ДАМТН е издал предметното на настоящото производство НП . В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 190, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от ЗВ и налажил на Общината-жалбоподател административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 511,29евро /1 000 лв. /. Обжалваното НП е редовно връчено на служител на Община Свиленград, н а 17.02.2026 година чрез „Български пощи” ЕД с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в АНП, с отбелязване и на имената на служителя, приел пратката – П.К.. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство. Жалбата против НП е депозирана в „Български пощи” АД на 04.03.2026 г о д и н а / първият присъствен ден,доколкото срокът изтича на 03.03.2026г.,който е официален празник/. Описаната в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването му, както и от показанията на изслушаните в съдебното заседание, свидетели С. С. И. и С. Н. Д. . Компетентността (, считано към датите на проверките) на С. С. И. и С. Н. Д. да извършват проверки относно техническото състояние на язовирните стени и съоръженията към тях и за безопасната им експлоатация и да дават задължителни предписания на собствениците на язовирните стени и съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение се доказва от приетата по делото със Заповед № 2010-424 от 10.06.2024 година на Председателя на ДАМТН, издадена на основание чл. 190, ал. 4 и чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ и Заповед №2010-125/28.02.2025г. за изменение и допълване на първата на Председателя на ДАМТН (ето защо наведените в Жалбата възражения, касаещи липса на правомощия на служителите на ДАМТН да дават предписания като процесното са неоснователни). Техническото състояние на язовирните стени и съоръженията към тях/включващо поддържането им и почистването им/ е пряко и непосредствено свързано с тяхната безопасна експлоатация. Материалната компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за нарушения по ЗВ, се доказва от приетата по делото Заповед № 2010-424 от 10.06.2024 година на Председателя на ДАМТН Заповед №2010- 125/28.02.2025г. за изменение и допълване на първата на Председателя на ДАМТН, както и предвид факта, че С. Н. Д. е заемала към датата на съставяне на Акта длъжността „Главен инспектор в РО към ГД „НЯСС” – „Юг- Югоизточна България” към ДАМТН, офис Хасково”, т.е. С. Н. Д. е имала право да съставя АУАН по чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ съгласно чл. 201, ал. 11 от ЗВ към дата 27.11.2025 година. Материалната компетентност на Председателя на ДАМТН да издава НП за нарушения по чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ е налице съгласно чл. 201, ал. 12 от ЗВ, тъй като е служебно известно на Съда, че Евгени Симеонов Симеонов заема длъжността „Председател на ДАМТН” към датата на издаване на НП. Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с изложената в АУАН и възприетата в НП, Съдът изведе въз основа на анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени в хода на производството по съответния процесуален ред. От кръга на гласните доказателствени средства, Съдебният състав прие да кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелите С. С. И. и С. Н. Д., предвид тяхната безпротиворечивост, систематиката и взаимното им допълване, така и цялостната им корелация с писмените източници, които ги подкрепят. Същите са изчерпателни, с ясна конкретика за фактите, при еднозначност в изнесените твърдения относно основните факти от предмета на доказване, както и са формирани от непосредствени възприятия на свидетелите от случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. От тук предпоставена е преценката за правдивост и достоверност. Липсват основания за тяхната критика, тъй като те не се опровергават в съотнасяне помежду си, така и с останалите писмени доказателства, които Съдът кредитира; обратно, убедително се подкрепят от същите, от друга страна при отсъствие на индиции за предубеденост на свидетелите не възникват съмнения за недобросъвестност или необективност на депозираните показания. Не се установява лицата С. С. И. и С. Н. Д. да имат личностно отношение към представители на Общинатажалбоподател, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелски показания на С. С. И. и С. Н. Д. не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на ДАМТН (към датите на проверките, респ. на съставяне на АУАН), в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. С тези съображения Съдебният състав даде вяра на показанията на свидетелите С. С. И. и С. Н. Д., считайки ги обективни и достоверни. А досежно доказателствената им стойност, те са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, авторството и времето на извършването му, като потвърждават и фактическото му осъществяване от Общината-жалбоподател, установявайки обективните факти на неизпълнение на дадено предписание, касаещо почистване на въздушния откос от издънкова храстовидна растителност на язовир „Бялата пръст“ . Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни. Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие, се налага и относно писмените доказателства, приложени в преписката , приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от страните. Същите Съдът цени за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. При така установените фактическа обстановка съдът намира от следното правна страна: ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст (видно от датата на пощенското клеймо, поставено на плика, с който е депозирана в „Български пощи” АД), срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. На основание чл. 79 б от ЗАНН, Съдът констатира, че процесната Имуществена санкция не е платена видно от Писмо с вх.рег.№ 3352 от 22.04.2026 година. Ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на Имуществената санкция. Преценена по същество, настоящият съдебен състав,намира жалбата за неоснователна по следните съображения: ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП, като не се констатираха недостатъци на актовете. Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП, не се констатираха допуснати процесуални нарушения във фазата на производството по издаването им, развила се пред наказващия орган. Спазени са формата и редът при постановяването им. Съдът не констатира съставяне на АУАН в нарушение на чл. 40 от ЗАНН, доколкото същият е съставен в присъствие на упълномощен представител на Общината-нарушител (неоспорен от Общината-жалбоподател факт). Съгласно приложеното Пълномощно с нотариална заверка на подписа на законния представител на Общината-жалбоподател – Кмета Анастас Валентинов Карчев, той е упълномощил Старши експерт „ЕВО“ към Общ.Администрация Свиленград И.Я.Д. да представлява Община Свиленград пред РО към ГД „НЯСС” - „Юг-Югоизточна България” към ДАМТН. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи следното: разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. Видно е, че АНО е изпълнил задълженията си относно преценка на възраженията и събраните доказателства, и изясняване на спорните факти и обстоятелства във връзка с Възражението на Общината-жалбоподател. Следва също да се отбележи, че при издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата н а чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма задължение да се произнася изрично, в самото НП, по направените възражения; т.е. самото обсъждане от страна на АНО на възраженията не е задължително да съставлява реквизит на издаденото от него НП (в посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 г одина, постановено по КАНД № 111/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Теодора Точкова). Независимо от изложеното АНО в НП изрично се е произнесъл по основателността на направеното възражение. Настоящата Съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН, т.е. същите имат изискуемите реквизити и минимално необходимото съдържание съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице в случая Общината, за да разбере в цялост извършеното административното нарушение и да организира адекватно защитата си. Словно материализираното описание на деянието и обстоятелствата при извършването му е достатъчно конкретно, точно и изчерпателно, поради което позволява безспорната му индивидуализация като нарушение във фактически състав с правна квалификация чл. 190а, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от ЗВ, каквато е и дадената в АУАН и НП, при ясно указани формата на изпълнителното деяние и неговия механизъм – неизпълнение на дадено предписание, , касаещо почистване на въздушния откос от издънкова храстовидна растителност на язовир „Бялата пръст“. Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, вр.чл. 200, ал. 11 от ЗВ и чл. 47, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 200, ал. 12 от ЗВ. Съгласно чл. 200, ал. 11 от ЗВ Актовете за нарушения по чл. 200, ал. 1, т. 39 се съставят от длъжностни лица, оправомощени от Председателя на ДАМТН. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 24.09.2025 година актосъставителят е оправомощен да съставя АУАН за нарушения по чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ видно от приложената в АНП Заповед № 2010-424 от 10.06.2024 година на Председателя на ДАМТН и Заповед №2010-125/28.02.2025г. за изменение и допълване на първата на Председателя на ДАМТН. Т.е. представеният по настоящото производство АУАН е съставен от длъжностно лице от състава на АНО, което изрично е оправомощено за това и в този смисъл е налице и материална компетентност на актосъставителя. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността Председател на ДАМТН, поради това Евгени Симеонов Симеонов се легитимира като компетентен орган по смисъла на чл. 200, ал. 12 от ЗВ и деянието е извършено на територията на Република България. Т.е. обжалваното НП е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове. За пълнота на съдебният акт ,следва да се посочи,че съдът приема за неоснователни твърденията в Жалба, ч е липсвало посочена дата на нарушението в НП, тъй като видно от същото, АНО е посочил,че нарушението е извършено на 16.09.2025г.,също така е посочил какво предписание е било дадено,срокът му за изпълнение и кога е констатирано неизпълнение на даденото предписания,поради което възражението в тази насока,съдът намира за неоснователно. Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на Общината-жалбоподател и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално основание поради недостатък във формата на Акта или допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт. От тук, съответно липсват формални основания за неговата отмяна. ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, неговият извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено по отношение на процесното нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от З В, собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5. Според ал. 1, т. 3 на цитираната разпоредба, Председателят на Д АМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и Наредбата по чл. 141, ал. 2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по Приложение № 1 към чл. 13, т. 1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната Басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение. В тази връзка ирелевантно е дали за процесния язовир има сключен договор за аренда ,наем и т.н. тъй като отговорно лице за изпълнение на дадените предписания е собственика на язовира. По силата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от З В, наказва се с Глоба, съответно Имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по чл. 190а, ал. 2 – от 1 000 до 20 000 лв. Следователно, деянието за което на Общината-жалбоподател е наложена административна санкция, е обявено от закона за наказуемо с административна санкция, като по силата на чл. 201, ал. 12 от З В, НП по ал. 11 се издават от Председателя на ДАМТН или от оправомощени от него длъжностни лица. Изпълнителното деяние на нарушението по 200, ал. 1, т. 39, вр.чл. 190а, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от З В се изрязва в конкретната хипотеза в неизпълнение на задължително предписание, отправено от страна на контролните органи до Община Свиленград като собственик на язовир „Бялата пръст”, оттам и надлежен адресат на предписанието и на задължението за неговото изпълнение в дадения срок за това, което от своя страна очертава обективната страна на административното нарушение, визирано в нормата на чл. 200, ал. 1, т. 39, вр.чл. 190а, ал. 2 , вр.ал. 1, т. 3 от ЗВ , което предписание е било ясно и конкретно и не създава трудност да бъде разбрано съдържанието на насрещното задължение за неговото изпълнение. Не се спори по делото за това, че на Община Свиленград с Констативен протокол №09-02-109/27.03.2025г.на ГД „НЯСС” е било дадено задължителното предписание, а именно: да почисти въздушния откос от издънкова храстовидна растителност в срок до 15.09.2025г.. За даденото предписание Община Свиленград е уведомена видно от входящия номер, поставен на Придружителното писмо, с което е изпратен посочения Протокол на собственика на язовира. Установи се категорично от събраните по делото доказателства и това, че н а 24.09.2025 година, при описаната по-горе хронология и фактология, Община Свиленград не е изпълнила въпросното предписание в указания срок. АНО недвусмислено е посочил, че административното нарушение е извършено на 16.09.2025 година, защото на предишния ден – 15.09.2025 година, е изтекъл срокът за изпълнение на предписанието. Именно до 15.09.2025 година предписанието е можело да бъде изпълнено, т.е. бездействието до последната възможна дата за изпълнение не е било наказуемо, а е станало такова едва на 16.09.2025 година, когато всъщност дължащият изпълнението все още е бездействал. Остоятелството, че в приложените по АНП Акт № 14886 от 04.11.2022 година акт за публична общинска собственост, провереният обект, за който е било дадено задължително предписание, е „Водоем“ вписан с начин на трайно ползване „водоем”, а в АУАН и процесното НП - като язовир, не води до незаконосъобразност на НП. Т.е. неоснователен е доводът, наведен в Жалбата, за статута на проверявания обект предвид на това, че понятията „водоем” и „язовир” се отнасят като общо към частно, което означава, че язовирът е част от водоема, като общо понятие, поради което не е налице разминаване в обекта на нарушението. Настоящият Съдебен състав счита, че от събраните доказателства по безспорен начин се установява, че собственост на Община Свиленград е язовир „Бялата пръст”, който е бил проверен от служители на ДАМТН - РО „НЯСС” – „Юг-Югоизточна България” и по отношение на който е било дадено задължителното предписание с Констативен протокол №09-02- 109/27.03.2025г, със срок за изпълнение – 15.09.2025 год. Същият е „язовир” по смисъла на § 1, ал. 1, т. 94 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗВ, тъй като представлява водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно легалната дефиниция, дадена в §1, ал. 1, т. 34 от ДР на ЗВ, „воден обект” е постоянно или временно съсредоточаване на води със съответни граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи. В конкретния случай, е налице такъв воден обект, като към този воден обект има изградена язовирна стена , с дължина по короната на стената 170метра и височина 7,00 метра, има изградени и съоръжения - преливник. Така при наличието на такъв воден обект, към който има изградена язовирна стена и има изградени и посочените съоръжения, както и земята, върху която са изградени, посочена в Акта за публична общинска собственост, то всичко това характеризира и безспорно определя обекта именно като „язовир” по смисъла на § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ. Твърдението в Жалбата за противоречие между нарушената правна норма, посочена в АУАН и в НП е несъстоятелно, тъй както в АУАН, така и в НП ясно и точно е посочено, че с деянието си Община Свиленград е осъществила нарушение на разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, която задължава собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3, каквото в случая е било дадено с Констативен протокол №09-02-109/27.03.2025г в Раздел V, т. 2. От съдържанието на същата норма е видно, че с нея се вменява конкретно задължение на собствениците на язовирни стени, какъвто се явява и жалбоподателя, което безспорно се установява, че не е било изпълнено, т.е. било е нарушено. Ето защо деянието е правилно квалифицирано от АНО. Следва да се отбележи във връзка с наведения в Жалбата довод относно нищожност на Констативен протокол №09-02-109/27.03.2025г, че евентуално допуснатите нарушения при изготвянето му не рефлектират върху законосъобразността на съставения АУАН и издадения НП и не съставляват самостоятелно отменително основание. Следва да се съобрази и че съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на АУАН, поради което изготвянето на Констативен протокол или на друг акт извън посочените в чл. 36 от ЗАНН не е необходима процесуална предпоставка за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и не е акт, обуславящ издаването на НП. Освен това той не подлежи на самостоятелна проверка за законосъобразност и правилност в настоящото производство. С оглед наведените възражения в Жалбата, касаещи неяснота относно място, дължимо поведение и т.н., следва да се посочи, че ясно е посочена датата на извършване на нарушението, в какво се изразява то, нарушените разпоредби и обстоятелствата по извършване на деянието. Мястото на извършване на административното нарушение също е ясно посочено в АУАН и НП и същото е в язовир „Бялата пръст ” и съоръженията към него, находящи се в поземлени имоти с идентификатори 47737.117.73 в землището на село Мезек, Община Свиленград, област Хасково, по отношение на който от страна на Община Свиленград не са били извършени необходимите действия, указани с предписание на контролните органи на ДАМТН. Процесният обект - язовир, е индивидуализиран не само със землището, където се намира, а е индивидуализиран и чрез номерата на имотите и Акта за публична общинска собственост, приложен в преписката. Тези допълнителни и безпротиворечиви данни в достатъчна степен способстват Община Свиленград да знае за кои нейни имоти става въпрос в АУАН и в НП, и тя може в пълна степен да организира защитата си, като предприема процесуални действия в насока оборване на фактическите констатации на наказващия орган. Като от предприетите действия не е оборена фактическата обстановка в НП. С оглед изложеното, Съдът намира, че от обективна страна са осъществени признаците на състава на административно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 39, вр.чл. 190а, ал. 2 , вр.ал. 1, т. 3 от З В, както правилно деянието е квалифицирано от АНО. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване, чрез неизпълнение на задължение за предприемане на определено действие, което е безпротиворечиво установено, без значение от конкретния брой неизпълнени предписания, явяващо се едно деяние – нарушение по чл. 190, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от ЗВ и едно основание за ангажиране на отговорността, като в конкретния случай неизпълнението на даденото предписание е факт. Съгласно чл. 190а, ал.1, т.3 и ал.2 от ЗВ. –Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 имат право: т. 3. да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение,като съгласно ал.2 Собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5 . Със задължителните предписания се цели да се предприемат мерки и действия за изясняване на техническото състояние на контролираните обекти, както и условията за експлоатацията им. В задължителните предписания се определя и срок за изпълнение на визираните по-горе дейности. Община Свиленград, в качеството си на собственик на язовир " Бялата пръст", като не е изпълнила даденото му задължително предписание е нарушил разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. З от ЗВ . Съдът не възприема възражението, наведено в Жалбата, че предписанието било изпълнено, но тъй като проверката е извършена през месец 09 , поради дългият срок било нормално да се формира нова растителност, тъй като изрично в Констативния протокол от дата 15.09.2025 година е посочено, че в 7-дневен срок от изпълнението на дадените задължителни предписания, собственикът уведомява писмено контролните органи на ДАМТН. След като няма подобно уведомяване, не може да се приеме, че предписанието не е изпълнено. Идеята на подобно уведомяване е да бъде констатирано от контролните органи, че задължителното предписание е изпълнено и в случай, че в последствие възникне друга нередности или техническа неизправност контролните органи да не я приемат като неизпълнение на дадените предписания и да санкционират лицето, а да дадат нови предписания, респ.нов срок за изпълнението им. Отделно от това разпитаните по делото свидетели,извършили обхода и огледа на процесния язовир /на дата 24.09.2025 година /, изрично заявиха, че представителят на Община Свиленград, присъствал на проверката, не е оспорил констатираното от тях. Напротив при проверката свидетелите констатирали,че издънковата храстовидната растителност от последната проверка не била отстранена,което било видно с просто око. Обстоятелството, че Общината няма финансови средства, за да извърши почистването на въздушния откос в срок, е ирелевантно; тъй като съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние, собственикът на язовира стопанисва, поддържа, организира, ръководи и осъществява техническата и безопасната му експлоатация и опазването на околната среда, а съгласно чл. 7 от посочената Наредба, собственикът отговаря за изпълнението на всички изисквания по ЗВ и за осигуряване на безопасна експлоатация на язовирите. Не се доказа и наведеното възражение,че Общината е поискала от АНО да удължи срокът за изпълнение на даденото предписание,тъй като такива доказателства не бяха ангажирани от негова страна,а напротив разпитаните по делото свидетели,сочат,че не им е известно жалбоподателя да е отправил такова искане. Предвид обстоятелството, че язовир „Бялата пръст” е класифициран в първа висока степен на потенциална опасност съгласно Протокол № 18 от 11.07.2024 година за извършена класификация от Комисията по чл. 138а, ал. 3 от ЗВ, назначена със Заповед на Областния управител на област Хасково в изпълнение на чл. 141б от ЗВ, неговият собственик в лицето на Община Свиленград е задължен да го поддържа в изправно техническо състояние, което да осуетява по всякакъв начин настъпването на наводнения и други неблагоприятни вредни последици, пряко застрашаващи здравето и живота на гражданите и целостта на техническата инфраструктура,а от доказателствата по делото ,се установи,че собственика не е изпълнил предписанието от надлежните органи,с което бездействие безспорно е застрашена целостта на язовирната стена,а от там жива и здравето на гражданите. Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност на Община Свиленград, доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието. Т.е. отговорността за нарушението на юридическото лице е обективна и не подлежи на изследване от субективна страна - установяването на предвидените в санкционната норма обстоятелства от обективна страна, влече съответно административнонаказателна отговорност за този субект (в този смисъл е Решение № 154 от 15.03.2018 година по КАНД № 342/2017 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Кремена Костова- Грозева). Т.е. от субективна страна административнонаказателната отговорност на юридическите лица е обективна такава и вината като субективен елемент не подлежи на установяване, както и не следва да се изследва знаел ли и съзнавал ли е деецът елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия Съдебен състав не разкрива характеристиките на маловажен случай, по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН и не представлява такъв, освен поради отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род административни нарушения, или пък изобщо - липса на такава. В тази насока, като релевантен аргумент отчита се и се цени характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка - административнонаказателна, с оглед действащия режим на мeтрологичен и технически контрол - в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните интереси на гражданите с цел осъществяване на техническа и безопасна експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние. Следва да се има предвид също, че обществените отношения, които се охраняват с посочената разпоредба от ЗВ са особено значими и неспазването й създава големи рискове за живота и здравето на хората, както и за имуществото им. Липсата на основания за прилагане н а чл.28 от ЗАНН наказващият орган установява въз основа на доказателствата и характерните особености на случая. Действително по делото не се установява да са настъпили някакви вредни последици за хората, околната среда или инфраструктурата от така извършеното нарушение, както и дори да се приеме, че даденото предписание е изпълнено към настоящия момент (, т.е. след датата на нарушението и датата на издаване на обжалваното НП), но това само по себе си не води автоматично до маловажност на нарушението, още повече че законодателят не диференцира това дали едно неизпълнено предписание е нарушение или не според това дали е свързано с настъпването на някакви вредни последици. За да се прецени приложението на чл. 28 от ЗАНН релевантни са не само липсата на вредни последици или тяхната незначителност, но и другите обстоятелства, които могат да обосноват изводи в тази насока. В случая безспорно обаче вредни последици, при това значителни и касаещи живота и здравето на хората, могат да настъпят вследствие неизпълнението на даденото на Община Свиленград предписание. На следващо място нарушението е формално по своя характер и не се отличава от останалите случаи от този вид, за да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП. В този ред на мисли Съдът държи да отбележи, че са общоизвестни случаи, при които при преливане на язовири при рязко покачване на водата се достига до наводняване на населени места и дори до смъртни случаи, което подкрепя тезата за невъзможността в конкретния случай да се приложи разпоредбата, касаеща маловажност, тъй като Община Свиленград с бездействието си по отношение на процесния язовир поставя в реален риск намиращото се наблизо село Мезек. ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението, което е осъществено от обективна страна и правилно е приложил съответн ата административнонаказателна разпоредба на ЗВ, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН. Както вече бе посочено предвиденото наказание по чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ за юридическите лица е „Имуществена санкция” в размер от 1 000 лв. до 20 000 лв. Административното наказание е правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализирани в минималния предвиден от закона такъв,преобразуван в евровата му равностойност. Правна възможност за намаляне размера на наложената Имуществена санкция няма. Така наложеното с обжалваното НП административно наказание , Съдът намира за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административните наказания – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите и юридическите лица. По разноските: По делото се констатираха действително направени разноски от страна на Общината-жалбоподател в размер на 216,00евро/ (съобразно представените Договор за правна помощ, Списък на разноските, Фактура и Вносна бележка) и от страна на АНО - 66,47евро /130 лв. / за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, когато Съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. От изложеното следва, че в полза на АНО действително следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. Т.е. основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски, които са в размер на - 66,47евро /130 лв. / Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 130 лв. /66,47евро / до 190 лв. /97,15евро/Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в представяне на доказателство и на Становище с мотиви по същество, поради което юрисконсултско възнаграждение в посочения размер е справедливо. Искането на Общината-жалбоподател за присъждане на разноски следва да се остави без уважение с оглед изхода на делото. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 5 и ал. 9 от ЗАНН и чл. 63д, ал. 4, вр.ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав