Решение № 461 от 14.4.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 19/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 166 от ДОПК и е образувано по жалба от „БТВ МЕДИА ГРУП“ ЕАД, със седалище и адрес на управление [населено място], срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 21 от 11.12.2025 год. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Актът се оспорва като незаконосъобразен поради противоречие с материалноправните разпоредби. По-конкретно се сочи, че приходите от реклами и продуктово позициониране, излъчвани като част от съдържанието на радио- и телевизионните програми, не са и не могат да се квалифицират като приходи, върху които се дължи годишна такса за контрол по смисъла на чл. 141, ал. 1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Тези приходи представляват такива от медийни услуги по смисъла на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) и са извън обхвата на ЗЕС. Поддържа се, че жалбоподателят не реализира, респ. не е формирал приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги. Сочи се още неяснота и немотивираност на процесния акт. По подробно изложените съображения се моли за отмяна на АУПДВ като незаконосъобразен. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. В о.с.з. дружеството-жалбоподател не изпраща представител. Ответникът - Комисията за регулиране на съобщенията се представлява в о.с.з. от юриск. Василева, която оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето ѝ. Поддържа се, че жалбоподателят осъществява дейност по предоставяне на електронна съобщителна мрежа чрез наземно аналогово радиоразпръскване въз основа на издадено разрешение, поради което попада в обхвата на ЗЕС. Сочи се, че релевантна е дейността по пренос на сигнали, а не съдържанието им, като извършваният пренос представлява електронна съобщителна услуга по смисъла на пар. 1, т. 17 от ДР на ЗЕС. Поддържа се, че приходите от излъчване на търговски съобщения са обусловени от този пренос и следва да се третират като приходи от предоставяне на електронни съобщителни мрежи и/или услуги. Оспорват се възраженията за незаконосъобразност и немотивираност на акта, като се твърди, че същият отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК и е издаден въз основа на данните, подадени от дружеството. Не се претендират разноски. Софийска окръжна прокуратура не изпраща представител и няма изразено становище по жалбата. Административен съд София-област, девети състав, като съобрази становището на страните и данните по делото, намери за установено от фактическа страна следното: КРС е издала следните разрешения на дружеството-жалбоподател: разрешение № 01527-07 от 20.10.2011 год. за ползване на радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно аналогово радиоразпръскване, изменено с № 01527-012 от 09.05.2024 год.; разрешение № 01609-04 от 20.10.2011 год. за ползване на радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно аналогово радиоразпръскване, изменено с № 01609-008 от 22.06.2023 год.; разрешение № 01638-03 от 20.10.2011 год. за ползване на радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно аналогово радиоразпръскване, изменено с № 01638-007 от 24.10.2024 год.; разрешение № 01726-01 от 20.10.2011 год. за ползване на радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно аналогово радиоразпръскване, изменено с № 01726-004 от 22.06.2023 год.; разрешение № 02186 от 09.03.2017 год. за ползване на радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно аналогово радиоразпръскване, изменено с № 02186-003 от 19.10.2023 год.; разрешение № 02202 от 11.05.2017 год. за ползване на радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно аналогово радиоразпръскване, изменено с № 02202-003 от 22.06.2023 год. и разрешение № 02307 от 13.12.2018 год. за ползване на радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно аналогово радиоразпръскване, изменено с № 02307-002 от 22.06.2023 год. Административният орган е приел, че на основание чл. 141 от ЗЕС, т. 2.3 от разрешение № 01527-07 от 20.10.2011 год. и т. 3 и т. 4 от Приложение № 2 към изменение № 01527-012 от 09.05.2024 год.; т. 2. 3 от разрешение № 01609-04 от 20.10.2011 год. и т. 1 и т. 2 от Приложение № 2 към изменение № 01609-008 от 22.06.2023 год.; т. 2. 3 от разрешение № 01638-03 от 20.10.2011 год. и т. 3 и т. 4 от Приложение № 2 към изменение № 01638-007 от 24.10.2024 год.; т. 2. 3 от разрешение № 01726-01 от 20.10.2011 год. и т. 1 и т. 2 от Приложение № 2 към изменение № 01726-004 от 22.06.2023 год., т. 2. 3 от разрешение № 02186 от 09.03.2017 год. и т. 3 и т. 4 от Приложение № 2 към изменение № 02186-003 от 19.10.2023 год.; т. 2.3 от разрешение № 02202 от 11.05.2017 год. и т. 1 и т. 2 от Приложение № 2 към изменение № 02202-003 от 22.06.2023 год.; т. 2.3 от разрешение № 02307 от 13.12.2018 год. и т. 1 и т. 2 от Приложение № 2 към разрешение № 02307-002 от 22.06.2023 год. дружеството има задължение да заплаща административна годишна такса за контрол, като с оглед разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЕС размерът на таксите, сроковете и начинът на плащане са определени в Тарифа за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС. Изложено е, също така, че „БТВ МЕДИА ГРУП“ ЕАД е представило годишния си въпросник за отчет за дейността за 2024 год., в който е предоставена информация за приходите от предоставяне на услуги за излъчване на реклама при наземно радиоразпръскване на собствена радиопрограма и разходите в съответствие с чл. 141, ал. 1 от ЗЕС и чл. 5, ал. 1 от Тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС. Именно същите са послужили като фактически основания за формиране на задължението, представляващо годишната административна такса за контрол за периода 01.01.2024 - 31.12.2024 год. в размер на 588,14 лв. (300,71 евро). Процесният АУПДВ е връчен на дружеството на 22.12.2025 год., с жалба от 23.12.2025 год. същият е оспорен пред съда. В хода на съдебното производство от страна на ответника е представена преписката по издаване на оспорвания акт. При така установената фактическа обстановка, която е безспорна между страните, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от активнопроцесуалнолегитимирано лице - адресат на акта, за което същият е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Оспореният акт е издаден от компетентен орган по чл. 166, ал. 1 и 2 от ДОПК при липса на уредба в ЗЕС относно компетентния орган. В съответствие с разпоредбата на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и това за държавна такса - чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, издаван по реда за издаване на административни актове по АПК. Ако съответният закон не определя органа за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. ЗЕС не урежда реда за установяване на вземането за административна годишна такса за контрол. Според чл. 21, ал. 2 от ЗЕС - Комисията е специализиран независим държавен орган и колегиален орган, съставен от петима членове, включително председател и заместник-председател, съобразно чл. 22, ал. 1 от ЗЕС. В Раздел II на гл. IV от ЗЕС са посочени правомощията на КРС, като в тях няма такова за установяване на публични държавни вземания. Това правомощие на КРС следва от възмездния характер на предоставяните от комисията услуги, съобразявайки нормата на чл. 139, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕС. Процесният АУПДВ съдържа фактически и правни основания за издаването му, както и разпоредителна част, с която са определени задълженията на адресата му. Спазени са административнопроцесуалните правила в АПК и специалния ЗЕС при приемането на същия. Досежно съответствието на АУПДВ с материалния закон и целта на същия: С процесния акт е установено публично държавно вземане - задължение към КРС, представляващо годишна административна такса за контрол за периода 01.01.2024 - 31.12.2024 год., определена в съответствие с чл. 141, ал. 1 от ЗЕС и чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Тарифата за таксите, събирани от КРС по ЗЕС, като годишни приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги КРС е приела приходите на дружеството от излъчване на реклами при наземно радиоразпръскване на собствена радиопрограма. Следва да се отбележи, че между страните няма спор по фактите: размерът на годишната такса е определен на базата на попълнения от дружеството-жалбоподател Въпросник. Оспорва се крайният извод, че приходите от реклама представляват приходи от електронни съобщения. Становището на „БТВ Медиа груп“ ЕАД е, че приходите от излъчване на реклама не следва да се включват при определяне на базата, на която се формира размерът на адм. годишна такса за контрол по чл. 141 от ЗЕС, защото това са приходи от дейността на дружеството в качеството му на доставчик на медийни услуги, т.е. от радиодейност, осъществявана по реда на ЗРТ, а не приходи от предоставянето на електронни съобщителни услуги. Тезата на ответния орган, (изложена в о.с.з. и представени писмени бележки), е, че рекламата и преносът на сигнали представляват електронна съобщителна услуга, тъй като разрешението дава право на предприятието да пренася сигнали, свързани със съдържание, и без издаденото разрешение за ползване на ефира не биха могли да се пренасят нито реклами, нито друго телевизионно съдържание. Поддържа се, че извършваният пренос на сигнал представлява електронна съобщителна услуга по смисъла на пар. 1, т. 17 от ДР на ЗЕС, като изключението относно услугите, свързани с редакторски контрол върху съдържанието, не е приложимо, доколкото дейността на дружеството се изразява именно в пренос на сигнали, а не в предоставяне на съдържание. Според КРС по смисъла на ЗЕС дружеството дължи такса за контрол на база на цялостната си дейност по смисъла на специалния закон (ЗЕС) - наземно аналогово радиоразпръскване на тв. програма, вкл. и приходи от рекламни съобщения, платени репортажи, продажба на правата за тв. програма за разпространение чрез друга платформа. Позовават се на изменението на чл. 141, ал. 1 от ЗЕС (ДВ, бр. 20/2021 год.), която подкрепя направеното от тях тълкуване на материалния закон. В тази връзка се сочи, че приходите от излъчване на търговски съобщения не следва да се изключват от основата за определяне на таксата, тъй като същите са функционално свързани с предоставяната електронна съобщителна услуга и са обусловени от възможността за пренос на сигнали чрез предоставената електронна съобщителна мрежа. Поддържа се, че без издаденото разрешение за ползване на радиочестотен спектър не би било възможно излъчването нито на рекламни съобщения, нито на друго съдържание, поради което тези приходи следва да бъдат квалифицирани като приходи от предоставяне на електронни съобщителни мрежи и/или услуги. Настоящият състав намира, че тълкуването на КРС на понятието „електронна съобщителна услуга“ не намира опора в ЗЕС и приложимото европейско законодателство. Спорът между страните е правен и се свежда до отговор на въпроса представляват ли услугите по излъчване на реклама при наземно радиоразпръскване на собствена радиопрограма такива по предоставянето на електронни съобщителни услуги. В тази връзка следва да се отбележи, че обстоятелството, че определени приходи са функционално обусловени от възможността за пренос на сигнал, не е достатъчно, за да бъдат квалифицирани като приходи от предоставяне на електронни съобщителни услуги, доколкото законът обвързва дължимостта на таксата с предмета на регулаторния контрол, а не с икономическата зависимост между различните дейности на предприятието. Разпоредбата на чл. 141, ал. 1 (в приложимата редакция - ДВ, бр.20/2021 год.) от ЗЕС гласи: Размерът на административната годишна такса за контрол е до 1,2 на сто от годишните брутни приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги без включен данък върху добавената стойност след приспадане на трансферните плащания към други предприятия за взаимно свързване на мрежи и за достъп, транзит, роуминг, услуги с добавена стойност, както и разходи за уреждане на авторски и сродни права за радио и телевизионни програми. В брутните приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и услуги се включват и всички приходи, произтичащи от ползването на ограничения ресурс. Разпоредбата на пар. 1, т. 17 (в приложимата редакция - ДВ, бр. 20/2021 год.) от ДР на ЗЕС гласи: „Електронна съобщителна услуга“ е услуга, обичайно предоставяна по възмезден начин чрез електронни съобщителни мрежи, която включва следните видове услуги: услуга за достъп до интернет; междуличностна съобщителна услуга и услуги, състоящи се изцяло или главно от пренос на сигнали, като предавателни услуги, използвани за предоставяне на услуги от типа машина-машина и за разпръскване. С оглед транспонирането на чл. 2, пар. 4 от Директива (ЕС) 2018/1972 и изрично заявената в съображение 15 цел за преодоляване на противоречивата практика, легалната дефиниция на понятието „електронна съобщителна услуга“ следва да се тълкува стриктно, като изключва дейности, свързани със съдържанието на пренасяните съобщения. Ето защо електронната съобщителна услуга не включва услугите, осигуряващи или упражняващи редакторски контрол върху съдържанието, предавано посредством електронни съобщителни мрежи и услуги. Според настоящия състав дефинитивната норма, цитирана в предходното изречение, сочи по несъмнен начин, че се изключват от понятието „електронна съобщителна услуга“ услугите по излъчването на реклами, платени репортажи, продуктово позициониране и прочие при наземно радиоразпръскване на собствена радиопрограма. Тълкуването на цитираната разпоредба в посочения смисъл напълно съответства на предвиденото с разпоредбата на чл. 2 от ЗЕС, която гласи, че този закон не се прилага по отношение на съдържанието на пренасяните електронни съобщения. След като Законът за електронните съобщения не се отнася до съдържанието на пренасяните електронни съобщения, следва и функциите по регулиране и контрол при осъществяването на електронните съобщения, които се извършват от Комисията за регулиране на съобщенията, да не се отнасят до тях, респ. дължимата административна годишна такса да се формира от приходите, реализирани от поднадзорната дейност. В този смисъл е и чл. 139, ал. 1 от ЗЕС (в приложимата редакция - ДВ, бр.20/2021 год.), който гласи, че размерът на административните такси, дължими от лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на този закон, съответства на административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им. От друга страна, радиорекламата и телевизионната реклама като търговско съобщение са аудио-визуална медийна услуга/радиоуслуга съгласно дефиницията чл. 2, ал. 2, т. 2 от ЗРТ. По аргумент от чл. 2, ал. 2, т. 1 и чл. 4, ал. 1 от ЗРТ тя се предоставя в рамките на редакционната отговорност на доставчика на медийни услуги. В този смисъл приходите от излъчване на реклама представляват приходи от дейност, подчинена на самостоятелен регулаторен режим, различен от този по ЗЕС, което изключва възможността същите да бъдат включени в основата за определяне на таксата за контрол по този закон. Правната регламентация на медийните услуги, предоставяни от доставчици на медийни услуги под юрисдикцията на РБългария, е предмет на ЗРТ съгласно чл. 1, т. 1 от същия закон, надзор върху дейността на доставчиците на медийни услуги, в това число и относно спазването изискванията по отношение на търговските съобщения, се осъществява от СЕМ с оглед чл. 33, т. 4 от ЗРТ. По подробно изложените по-горе съображения настоящият състав намира за несъответен на материалния закон на крайния правен извод на ответния орган, че приходите от услугите по излъчване на реклама при наземно радиоразпръскване на собствена радиопрограма са приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съответно следва да се вземат предвид при формиране на основата за определяне на административната годишна такса. Не се споделя и разбирането, че съвместяването от едно предприятие на качествата „предприятие по смисъла на ЗЕС“ и „доставчик на медийна услуга по смисъла на ЗРТ“ обосновава включване на всички негови приходи в основата за определяне на таксата. Приходите следва да се преценяват според конкретната дейност, от която произтичат, а не според правния статус на субекта. По делото не се установява жалбоподателят да реализира самостоятелни приходи от предоставяне на електронни съобщителни мрежи и/или услуги по смисъла на пар. 1, т. 17 ДР ЗЕС, а формира приходи от медийна дейност, подчинена на различен правен режим. С оглед на гореизложеното, налице са отменителните основания на чл. 146, т.4-5 от АПК и жалбата на „БТВ Медиа груп“ ЕАД следва да се уважи, като се постанови отмяна на процесния АУПДВ № 21 от 11.12.2025 год. на КРС. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на дружеството-жалбоподател, ще следва КРС да се осъди да заплати в полза на „БТВ Медиа груп“ ЕАД разноски за юриск. възнаграждение в размер на 102,26 евро (200 лв.). Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд София-област,