Решение № 324 от 14.9.2026 г. на Районен съд - Ловеч по дело № 14/2026 г.

наказателно дело № 20264310200014 по описа за 2026 година

С наказателно постановление № 323/08.12.2025 г. издадено от инж. И П. С, Директор на РДГ Ловеч, съгласно Заповед №РД49-171/23.05.2024 г. на Министъра на Земеделието и храните, и въз основа на актова преписка № 323 от 20.10.2025г., акт сериен № 001730 от 02.10.2024г., съставен от инж. Т. М. В. на И. Н. И., ЕГН ••••••••••, от гр. П, са наложени следните административни наказания:

1. ГЛОБА по ЗЛОД - чл. 85, предложение първо от Закона за лова и опазване на дивеча,

във връзка с чл. 43, ал. 2, предложение пето от същия закон в размер на 250.00 лв. / -

127.82 €.

2. ГЛОБА по ЗЛОД - чл. 85, предложение второ от Закона за лова и опазване на дивеча,

във връзка с чл. 43, ал. 2, предложение шесто от същия закон в размер на 250.00 лв.

/127.82 €

3. Лишаване от право на ловуване за срок от три години, на основание чл. 94, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, във връзка с чл. 85, предложение първо и второ от същия закон.

И ОБЕЗЩЕТЕНИЕ: на основание чл. 2, I б."А" т.1 и чл. 3, т. 2, предложение първо, второ и трето от Наредба за размера на обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча, във връзка с чл. 7 от същата наредба, се определя обезщетение в солидарен размер на 1666.66 / 852.15 € от общо предвидено обезщетение в размер на 5000.00 лв./2556.46 евро дължими солидарно с П.Ц.П., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Я, община Я и П.Г.П., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. П, общ. П.

За това, че на дата 03.10.2024г., в землището на с. Голец, община Угърчин, местност „Баладжата", на място с географски координати 43 градуса, 02 минути, 42 секунди - Сна ширина и 24 градуса, 36 минути, 34 секунди - източна дължина, ловува по смисъла на чл. 43, ал. 2, предложение пето и предложение шесто от Закона за лова и опазването на дивеча, като в съучастие с П.Ц.П., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Я, община Я и П.Г.П., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. П, общ. П и взето предварително решение да вземат труп на убит мъжки благороден елен, видян от тримата на същото място, като обработва, чрез одиране и разрязване на части на трупа на благородния елен (плешки, бутове, глава и рибици), взема един брой глава от благороден елен с рога, неодрана 13 кг. , два броя чувала с месо. съдържащи два предни и два задни бута, два броя рибици с тегло 61,50 кг. и пренася същите с чувалите до колата (лек автомобил „МСС", с рег. № ............), която била паркирана от дясната страна на черен път от главния път, макар с билет за лов, но без писмено разрешително за лов. издадено по реда на чл. 57, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча, без доказателства да е убил или уловил дивеч.

Посочено е, че в изпълнение на чл.52, ал . 4 от ЗАНН преди да се произнесе АНО е проверил преписката с оглед на нейната законосъобразност и обоснованост и след като е преценил събраните доказателства, за да се произнесе е съобразил следното:

При определяне на наказанията са взети предвид следните обстоятелства: смекчаващи вината обстоятелства като липсата на други нарушения по Закона за лова и опазване на дивеча. Като отегчаващи вината обстоятелства са отчетени, че нарушенията са извършени от правоспособен ловец, изучавал ловно законодателство и положил успешно изпити по теория и практика, въз основа на които е придобил право на лов с Удостоверение за придобито право на лов № 77066/26.06.2018г. издадено от ДГС Ботевград, на основание, на което до сега са му извършени осем презаверки на ловни билети и натрупан опит от осем ловни сезона. Допълнително от това след изкаран курс и успешно положен изпит притежава и Удостоверение № 92564/29.11.2021г. издадено от ЛРД София запад, за подборен лов на сърна и дива свиня, което поставя още по високи изисквания и отговорности към ловеца придобил такива права.

Посочено е, че предвид факта, че И. Н. И. е правоспособен ловец добре познаващ изискванията на ловното законодателство, като отегчаващо вината обстоятелство са отчетени и следните обстоятелства: При наличие на явни признаци за извършено престъпление от общ характер, агонизиращ едър дивеч благороден елен, с налични входни и изходни рани, при което на първо място най малкото като гражданин е имал задължение възникващо директно по силата на чл. 205, ал. 1 от НПК да уведоми незабавно орган на досъдебното производство или друг държавен орган и на второ място като ловец с шест годишен стаж е следвало да съобрази поведението си с разпоредбите на ЗЛОД и веднага да съобщи на съответните органи за немерения убит дивеч, вместо тава съзнателно е участвал във вземането на решение да го приберат, като го задърпали вътре в туфа с дървета, където тримата са го обработили чрез одиране и разрязване на части, взели, пренесли и натоварили частите от еленския труп в колата. Като отегчаващи вината обстоятелства е отчетено и наличие на причинена щета, нанесена на дивеча, в случая на благороден елен, с дължащо се обезщетение в размер на 5000.00 лв. /2556.46 €.

Посочено е, че деянията не разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с подобни типични случаи на нарушения от същия вид, обусловено от специфичния вид на обекта на посегателство, свързан със завишените изисквания за опазване на дивечовото богатство като неразделна част от фауната на страната, като в тази връзка разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не е приложима.

Посочено е, че данните за установеното от проверката на 03.10.2024 г. в землището на с. Голец, община Угърчин, са обективирани в материалите събрани по досъдебно производство ДП 102/2024г. по описа на РУ Я, пр. пр. № 5108/2024 г. на РП Ловеч, по което е издадено Постановление за спиране на досъдебно производство от 08.08.2025 г. на Районна прокуратура - Ловеч, Териториално отделение Тетевен № 5108/24г. от дата 11.08.2025 г.

Посочено е, че с писмо № 5108/25 от дата 12.08.2025г., на РП - Ловеч ТО - Тетевен са им изпратени Постановлението за спиране на досъдебното производство от 08.08.2025г. и досъдебно производство ДП 102/2024г. по описа на РУ Я, пр.пр. № 5108/2024г. на РП Ловеч, за преценка за реализиране на административно наказателна отговорност.

Посочено е, че от събраните в досъдебно производство материали е установено по един безспорен и категоричен начин извършените от И. Н. И., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. П, община П, ж.к."С" •••••••••••••• нарушения на Закона за лова и опазването на дивеча и неговата вина, при форма на вината пряк умисъл.

Посочено е, че в точка 12 на съставеният АУАН № 001730 от 02.10.2025г. - Обяснения или възражения на нарушителя: И. Н. И. не е вписал никакви обяснения или възражения. Няма постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН № 001730 от 02.10.2025г. и в срока по чл. 44, ал .1 от ЗАНН.

Посочено е, че АУАН 001730 от 02.10.2025г. е съставен от компетентно лице оправомощено по силата чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД, в срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. За нарушенията РДГ - Ловеч е узнала на дата 13.08.2025г., сезирана за същото с писмо изх. № 5108/25 от 12.08.2025г. на РП - Ловеч ТО -Тетевен и наш вх. № РДГ08 - 7128/13.08.2025г., с което им е изпратено Постановлението за спиране на досъдебното производство от 08.08.2025г. и досъдебно производство ДП 102/2024г. по описа на РУ Я, пр. пр. № 5108/2024г. на РП Ловеч, с изричното указание за преценка за реализиране на административно наказателна отговорност. По този начин нарушенията са установени на 13.08.2025г., а АУАН е съставен на 02.10.2025г. в тримесечния срок от открИ.ето на нарушенията и преди да е изтекла една година от извършване на нарушенията.

Посочено е, че АУАН е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. С писмо изх. № РДГ08-9040/21.10.2025г. до кмета на Община П, в изпълнение разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, АУАН 001730 от 02.10.2025г. ведно със заверено копие на Постановление за спиране на досъдебно производство от 08.08.2025г. по ДП 102/2024г. на РУ Я пр. пр. № 5108/2024г. по описа на РП - Ловеч, Териториално поделение - Тетевен, е изпратен за предявяване за запознаване, подписване и връчване на лицето, посочено в АУАН като нарушител, а именно И. Н. И., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. П, община П, ж.к."С'" бл. ••••••••••••. Писмото и приложените документи са изпратени с известие за доставяне с бар код ИД PS 5500 4096D4 R и е получено от лицето О П служител при Община П на дата 24.10.2025г.

Посочено е, че с посоченото в АУАН сериен номер 001730 от 02.10.2025г. изпълнително деяние, а именно взема един брой глава от благороден елен с рога, неодрана 13 кг., два броя чувала с месо, съдържащи два предни и два задни бута, два броя рибици с тегло 61,50 кг., макар с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, издадено по реда на чл. 57, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча, без доказателства да е убил или уловил дивеч, деецът виновно е нарушил чл. 85, предложение първо от Закона за лова и опазване на дивеча, във връзка с чл. 43, ал. 2, предложение пето от същия закон във връзка с чл. 57, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча.

Посочено е, че с посоченото в АУАН сериен номер 001730 от 02.10.2025г. изпълнително деяние, а именно пренася същите с чувалите до колата (лек автомобил „МСС", с рег. № ............), която била паркирана от дясната страна на черен път от главния път, макар с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, издадено по реда на чл. 57, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча, без доказателства да е убил или уловил дивеч, деецът виновно е нарушил чл. 85, предложение второ от Закона за лова и опазване на дивеча, във връзка с чл. 43, ал. 2, предложение шесто от същия закон, във връзка с чл. 57, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча.

Посочено е, че АУАН е предявен на нарушителя и получен от него на дата 27.10.2025г., връчен от лицето П. И. - куриер в Община П, удостоверено с подписите на връчителя и на получателя И. Н. И., ЕГН ••••••••••.

Посочено е, че с оглед безспорното установяване на наличието на извършени административни нарушения на Закона за лова и опазване на дивеча, неговия извършител и вината му и предвид събраните по административнонаказателната преписка доказателства и горепосочените обстоятелства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и неразривна връзка и обусловеност, на основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 96, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча, са наложени горецитираните наказания.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателя И., които го обжалва в срок чрез адв. Н. Л. от ЛАК и излага, че същото е издадено в противоречие със материалноправните и процесуалноправните разпоредби на ЗАНН.

Посочено е, че в мотивите си в наказателното постановление административно-наказващият орган е приел, че АУАН е съставен от оправомощено по силата на чл.96, ал.1 от ЗЛОД лице, в срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. За да мотивира спазването на този срок подробно е описано Постановление от 08.08.2025 г. за спиране на РП Ловеч, ТО гр. Тетевен по ДП №102/2024 г. по описа на РУ Я, което е изпратено от РП гр. Ловеч, ТО гр. Тетевен на РДГ с писмо изх. №5108/12.08.2025 г. и вх. №13.08.2025 г., от която дата административнонаказващият орган твърди, че е узнал за извършените нарушения. Посочено е, че в същото наказателно постановление, подробно е описано, че на 04.10.2023 г. /приемат, че е печатна грешка и годината е 2024 г./ по горецитираното досъдебно производство е извършен оглед на трупа на убития елен, който се е намирал в двора на ДГС Тетевен. Описано е също, че към материалите по досъдебното производство са приложени и документи от РДГ Ловеч, от които е установено мястото, на което е намерен трупа на елена. Нещо повече: В същото това постановление за спиране е посочено, че по досъдебното производство е поискана справка от РДГ гр. Ловеч за съставени актове и наказателни постановления на лицата, намерили, разфасовали и пренесли месото от намерения убит елен, като РДГ Ловеч е изпраТ. отговор, че е съставен акт и издадено наказателно постановление само на П П, но наказателното постановление е било обжалвано към момента на справката и не е било влязло в сила. Посочено е, че тези факти и обстоятелства са в противоречие с описаното в мотивите на обжалваното от него наказателно постановление. Посочено е, че от мотивите на постановлението, въз основа на което се твърди, че е издаден АУАН ставало ясно, че служителите на РДГ гр. Ловеч са узнали за нарушенията непосредствено след като те са извършени и след като са били установени от служителите на полицията. Посочено е, че на място при установяването им са присъствали и служители на РДГ. Посочено е, че съставянето на АУАН и издаването на наказателно постановление на П П, който е едно от трите лица, с които се твърди, че е извършил нарушението също свидетелства, че служителите на РДГ Ловеч са узнали за извършените нарушения много преди да бъде издадено Постановлението за спиране по досъдебното производство и съставянето на акта за установяване на административно нарушение срещу мен. Посочено е, че чл. 34, ал.1 от ЗАНН гласи, че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от открИ.е на нарушителя, по отношение на което в мотивите не са изложени никакви доводи, но за сметка на това от посоченото и подробно описано в Постановление от 08.08.2025 г. за спиране на РП Ловеч, ТО гр. Тетевен по ДП №102/2024 г. по описа на РУ Я, въз основа на което се твърди, че е съставен АУАН се установява по безспорен начин, че служителите на ДГС гр. Ловеч са узнали за извършените нарушения непосредствено след тяхното извършване, както, че са узнали и самоличността на извършилите ги лица. Сочи, че не счита, че образуваното досъдебно производство прекъсва предвидената от закона тримесечна погасителна давност на чл.34, ал.1 от ЗАНН, т.к. разследването е водено само и единствено по отношение на деянието убИ.е на животното, което е съвсем различно от деянията по вземането и пренасянето на убит елен или части от него, за каквито именно деяния поотделно са ми наложени наказания две отделни наказания с обжалваното от мен наказателно постановление и за които не се предвижда наказание по НК, т.е. те могат да бъдат санкционирани само и единствено като административни нарушения по реда на ЗЛОД и ЗАНН. На основание гореизложеното счита, че съставения акт серия Б00А 2022 г. №001730 е съставен извън законоустановения тримесечен срок в чл.34, ал.1 от ЗАНН, което представлява абсолютно процесуално нарушение и само по себе си е основание за отмяна на обжалваното от него наказателно постановление изцяло като недопустимо и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, се явява лично. За него се явява адв. Л. от ЛАК, която моли да се отмени НП на посочените в жалбата основания. В даденият и от съда срок е депозирала писмена защита, в която е изложила подробни аргументи за отмяна на обжалваното НП. Също така адв. Л. моли да бъдат присъдени на доверителят й направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

АНО – Директора на РДГ Ловеч, редовно призован не се явява и не изпра представител.

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Т. М. В., И. Б. Б., К. Р. М., П.Ц.П., Д. С. Д., Й. С. Д., Ц. Н. В., от становището на процесуалния представител на жалбоподателя и представените от нея писмени бележки, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 02.10.2025 год., бил съставен АУАН с бл. № 323/20.10.2025 г. от св. инж. Т. М. В. в присъствието на св. И. Б. Б. и св. К. Р. М. срещу И. Н. И., ЕГН ••••••••••, от гр. П, за това, че на дата 03.10.2024 г., в землището на с. Голец, община Угърчин, местност „Баладжата", на място с географски координати 43 градуса, 02 минути, 42 секунди - Сна ширина и 24 градуса, 36 минути, 34 секунди - източна дължина, ловува по смисъла на чл. 43, ал. 2, предложение пето и предложение шесто от Закона за лова и опазването на дивеча, като в съучастие с П.Ц.П., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Я, община Я и П.Г.П., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. П, общ. П и взето предварително решение да вземат труп на убит мъжки благороден елен, видян от тримата на същото място, като обработва, чрез одиране и разрязване на части на трупа на благородния елен (плешки, бутове, глава и рибици), взема един брой глава от благороден елен с рога, неодрана 13 кг., два броя чувала с месо. съдържащи два предни и два задни бута, два броя рибици с тегло 61,50 кг. и пренася същите с чувалите до колата (лек автомобил „МСС", с рег. № ............), която била паркирана от дясната страна на черен път от главния път, макар с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, издадено по реда на чл. 57, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча, без доказателства да е убил или уловил дивеч. В акта е посочено, че вещите предмет на нарушението и вещите послужили за нарушението са приобщени по ДП №102/20-24 г. по описа на РУ Абланица. Посочено е , че нарушението е извършено в землището на с. Голец, общ. Угърчин, местност „Баладжата“, с географски координати 43 градуса, 02 минути, 42 секунди – Сна ширина и 24 градуса, 36 минути, 34 секунди – източна дължина, както и че нарушението е открито на 03.10.2024 г. Посочено е, че с деянието си нарушителя е нарушил чл.85, пр.1 и пр.2 от ЗЛОД във вр. с чл.84, ал.1, пр.2 от същия закон във връзка с чл.43, ал.2, пр.5 и пр.6 от ЗЛОД. В акта в графа възражения не е вписано възражение. В акта в графа бележки на актосъставителя е посочено, че АУАН е съставен въз основа на Постановление за спиране на ДП от 08.08.2025 г. по ДП №102/2024 г. по описа на РУ Я на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН. Към акта са приложени: Постановление за спиране на ДП от 08.08.2025 г. по ДП №102/2024 г. по описа на РУ Я. Препис от процесния АУАН е връчен на жалбоподателя на 27.10.2025 г. т. В законоустановеният срок не е депозирано възражение по делото. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложените административни наказания, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е

процесуално допустима.

От правна страна, съдът намира, че обжалваното НП е издадено от упълномощен за това орган съгласно Заповед РД49-171/23.05.2024 г. на Министъра на земеделието и храните – Директора на РДГ Ловеч, поради което издалото НП лице е притежавало нужната

компетентност да издава НП. С оглед длъжностното качество на актосъставителя/ старши горски инспектор при РДГ Ловеч/, съдът намира че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения.

От показанията на актосъставителя В. и свидетелите по акта М. и Б., се установи, че същите не са свидетели очевидци на извършване или установяване на нарушението, а че на първият е било възложено да състави процесния АУАН от директора на РДГ Ловеч, а двамата свидетели са само свидетели при съставянето на процесния АУАН.

От показанията на актосъставителя се установи и че не е призовавал нарушителя за съставянето на процесния АУАН, но че му е известно, че от дирекцията на нарушителя е била изпратена покана за актосъставяне. Същият заяви, че не му е известно дали тази покана е писмена, а така също, че не му е известно дали тази покана е приложена по преписката, с копие от която е разполагал при съставянето на процесния АУАН в сградата на РУ П. Според показанията на актосъставителя процесния АУАН е съставен въз основа на Постановление на РП Ловеч, ТО Тетевен за вземане и пренасяне на убит благороден елен, който е бил разфасован на глава, бутове и плешки и пренесен до лек автомобил. Също така според показанията му същият заяви, че нарушителя е бил устно уведомен от служители на РУ П, че ще му бъде съставен процесния АУАН.

В процесните АУАН и издаденото въз основа на него НП е посочено, че вменените на жалбоподателя нарушения се изразяват в ловуване по смисъла на чл. 43, ал. 2, предложение пето и предложение шесто от Закона за лова и опазването на дивеча и че същите са извършени на 03.10.2024 г. в землището на с. Голец община Угърчин, местност „Баладжата", като жалбоподателя в съучастие с П.Ц.П. и П.Г.П. и взето предварително решение да вземат труп на убит мъжки благороден елен, видян от тримата на същото място, чрез обработване, одиране и разрязване на части на трупа на благородния елен (плешки, бутове, глава и рибици) е взел един брой глава от благороден елен с рога, неодрана 13 кг., два броя чувала с месо, съдържащи два предни и два задни бута, два броя рибици с тегло 61,50 кг. и пренесъл същите с чувалите до кола с рег. № ............, която била паркирана от дясната страна на черен път от главния път, макар с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, издадено по реда на чл. 57, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча, без доказателства да е убил или уловил дивеч.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Д. Д., Й. Д. и Ц. В. се установи, че на 03.10.2024 г. жалбоподателя И. и посочените за съизвършители в НП лица били спрени в с. Брестница от дежурен патрул на РУ гр. Я, като в хода на извършената проверка били намерени в чували, цитираните в НП глава и месо от благороден елен. Тези трима свидетели, служители на ДГС гр. Тетевен, посочват, че са били извикани на мястото от полицейските служители и че след като пристигнали в тяхно присъствие бил извършен оглед, в хода на който възприели всички обстоятелства относно извършеното деяние. Същите са категорични, че още на 03.10.2024 г., както на тях така тримата така и на присъстващите на място полицейски служители станала известна самоличността и на трите лица за които се твърди, че в съучастие са извършили нарушението предмет на обжалваното НП. Безспорно от показанията на тези трима свидетели стана известно и че тримата извършители в хода на проверката посочили къде се намира трупа на елена, на което място също бил извършен оглед, а в последствие била назначена и реализирана и съдебно ветеринарно медицинска експертиза по образуваното досъдебно производство въз основа на постановлението за спиране по което се твърди, че е съставен процесния АУАН.

От събраните по делото писмени доказателства, в частност материалите събрани по ДП №102/2024 г. по описа на РУ Я се установява, че в следствие на извършените огледи е образувано досъдебно производство № 102/2024 г. по описа на РУ Я, което е водено за извършено престъпление по чл.237, ал. 1 от НПК, на което изпълнителното деяние се изразява в убИ.е на едър дивеч – мъжки благороден елен, без надлежно разрешение, по което ДП е постановено Постановление за спиране на ДП от 08.08.2025 г. и въз основа на което Постановление се твърди, че е съставен процесния АУАН.

От събраните по делото доказателства се установява, че за установеното на 03.10.2024 г. на 12.12.2024 г. бил съставен АУАН серия ЮЗДП 2024 №010636 за извършено нарушение на чл.85, пр.3 от ЗЛОД във вр. с чл.43, ал.2, пр.10 от ЗЛОД от лицето П.Г.П., което видно от обстоятелствената част на същият се твърди, че е извършено на 03.10.2024 г. в землището на с. Брестница, общ. Я на път I-4 на ул. ВВ.Л. •••, и че същото се изразява в ловуване по смисъла на чл.43, ал.2 , пр.10 от ЗЛОД - превозване в багажника на л.а. с рег. №............ на три броя чувала с глава /трофей/ и месо /61.5 кг./ от млад мъжки благороден елен без да притежава писмено разрешително за лов. Видно от събраните доказателства въз основа на този АУАН е било издадено НП №585/30.04.2025 г. от Директора на РДГ Ловеч, потвърдено с Решение с рег. №110/30.10.2025 г. по НАХД №168/2025 г. по описа на РС Тетевен, влязло в законна сила на 25.11.2025 г.

Съгласно чл.34, ал.1 от ЗАНН не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушение в продължение на три месеца от открИ.е на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Двете хипотези са взаимно изключващи се, т.е. нормата не предоставя на административния орган възможност да избира в кой от двата срока да извърши процесуалното действие – съставяне на акт за установяване на нарушение. След като нарушителят е известен, то акт за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в продължение на три месеца от открИ.ето му. Приложимостта на втората хипотеза, а именно едногодишен срок от извършване на нарушението се предпоставя само при липса на данни у контролния орган за конкретния нарушител. Това е така, тъй като законодателят е предвидил възможност за контролните органи да положат усилия за открИ.е на нарушителя. Ето защо тази втора хипотеза ще бъде приложима тогава, когато нарушителят е открит след изтичането на посочените в първата хипотеза три месеца.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че извършителят на процесното нарушение е бил известен на административнонаказващия орган още на 03.10.2024 г. От събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, както и от направеното описание на нарушението в процесното наказателно постановление, се установява, и че административното нарушение е извършено на 03.10.2024 г., а АУАН е съставен на 02.10.2025 г.

Съдът намира, че 3 - месечният срок за съставяне на АУАН не е спазен, тъй като е започнал да тече от датата на открИ.е на нарушението и на нарушителя – 03.10.2024 г. и е изтекъл на 03.01.2025 г., а АУАН е съставен на 02.10.2025 г. Правната теория е категорична за това, че открИ.е на нарушителя по смисъла на ЗАНН означава установяване на физическото, респ. на юридическото лице - автор на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение, а не осъществяването на контакт между него и актосъставителя или административно наказващия орган. Няма основание да бъде прието, че АНО не е знаел, че на 03.10.2024 г. е извършено процесното нарушение, тъй като видно от събраните доказателства на едно от посочените са съизвършители лица в обстоятелствената част на обжалваното НП е бил съставен АУАН още на 12.12.2024 г. а в последствие е било издадено на 30.04.2025 г. и НП именно от АНО издал и процесното НП. Ето защо съдът намира, че АНО е бил в известност за процесното НП в тримесечният срок от извършването му и не е била налице нуждата от полагане на процесуални усилия да се търси автора или да се извършва разследване на спорни обстоятелства. Сроковете по чл.34 ал.1 и 2 от ЗАНН са давностни, в който смисъл е тълкувателната практика на върховната съдебна инстанция. С изтичането на давността държавата губи възможността да реализира административнонаказателната отговорност на дееца. Ето защо, като е повдигнал административно обвинение срещу жалбоподателя след тримесечния срок, а именно на 02.10.2025 година за нарушение, извършено на 03.10.2024 година, АНО е нарушил материалния закон, което опорочава цялото административно-наказателно производство и представлява също самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП.

Административнонаказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.

С оглед на гореизложеното предвид начина на извършване и характера на процесното административно нарушение, считано от 03.10.2024 г. нарушителят е бил "открит" и известен, поради което от този момент е започнал да тече давностният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и АУАН е следвало да бъде съставен най - късно до 03.01.2025 г.

Не може да бъде споделен извода на АНО, че не е бил съставен АУАН и издадено НП за процесното нарушение, тъй като по случая е водено ДП, тъй като видно от представеното като доказателство по делото ДП №102/2024 г. по описа на РУ Я, същото е било образувано за престъпление по чл.237, ал.1 от НК – изразяващо се в това, че в с. Брестница, Ловешка област, без надлежно разрешение е убит едър дивеч – мъжки благороден елен, което деяние е различно от нарушението за което е привлечен като нарушител жалбоподателя И., предмет на настоящето дело, а именно за това, че на 03.10.2024 г. в землището на с. Голец община Угърчин, местност „Баладжата", в съучастие с П.Ц.П. и П.Г.П. и взето предварително решение е взел труп на убит мъжки благороден елен /един брой глава от благороден елен с рога, неодрана 13 кг., два броя чувала с месо, съдържащи два предни и два задни бута, два броя рибици с тегло 61,50 кг./ и пренесъл същите с чувалите до кола с рег. № ............, която била паркирана от дясната страна на черен път от главния път, макар с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, издадено по реда на чл. 57, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча, без доказателства да е убил или уловил дивеч.

С оглед събраните по делото писмени доказателства от които се установява, че нарушението предмет на настоящето дело се твърди, че е извършено в землището на с. Голец, община Угърчин, местност „Баладжата“, като за същото нарушение на един от посочените в обстоятелствената част на обжалваното НП извършители – П П е съставен АУАН и издадено НП в които е посочено, че нарушението е извършено в землището на с. Брестница, общ. Я, обл. Ловеч, съдът намира, че е налице несъответствие във фактическите обвинения, съдържащи се в двете НП, доколкото при твърдяно съвместно извършване на едно и също административно нарушение в условията на съучастие, едно и също нарушение е посочено, че е извършено на две различни места. Това противоречие не представлява несъществена техническа неточност тъй като мястото на извършване на нарушението е част от индивидуализиращите белези на административното нарушение и има значение за установяване на механизма на твърдяното съвместно извършване. При положение, че административнонаказващият орган в обстоятелствената част на процесното НП твърди, че жалбоподателя И. и П П са участвали съвместно в извършването на едно и също нарушение, следва да съществува фактическа съвместимост между описанието на мястото, където се твърди, че е извършено деянието в издадените спрямо тях наказателни постановления. Не е възможно едно и също конкретно нарушение да бъде едновременно извършено на две различни места, без в наказателното постановление да е изяснено по какъв начин тези различия се съотнасят към конкретното изпълнително деяние. Посоченото противоречие поставя в неяснота както конкретното място на извършване на нарушението, така и фактическата обстановка, въз основа на която административнонаказващият орган приема наличието на съвместно участие на двете лица. По този начин обвинението не е достатъчно ясно и прецизно посочено, което препятства възможността на санкционираното лице да разбере в пълен обем за какво конкретно деяние е привлечено към административнонаказателна отговорност и да организира адекватно защитата си.

Поради това съдът приема, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаването на наказателното постановление, изразяващо се в нарушение на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно да бъде посочено мястото на извършване на нарушението, което налага отмяната му като незаконосъобразно.

Съдът споделя възражението на процесуалният представител на жалбоподателят за допуснато съществено процесуално нарушение, касаещо неизпълнение на нормата на чл.40, ал.2 от ЗАНН. По делото не се спори, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за основателно възражението на жалбоподателят, че в конкретния случаи не е изпълнена хипотезата на чл.40 ал.2 от ЗАНН, доколкото нарушителят не е бил надлежно поканен за съставяне на акта. От показанията на актосъставителя, дадени в хода на съдебното следствие, както и от съдържанието на приложеното по делото писмо с рег. №322000-1893/03.10.2025 г. на началника на РУ П до Директора на РДГ Ловеч, става ясно, че жалбоподателя И. не е бил открит на постоянният му и настоящ адрес за връчване на покана за актосъставяне. Твърди се в това писмо, че е бил проведен разговор по телефона с И. на 01.10.2025 г., в който И. заявил, че се намира в гр. София, където се грижи за съпругата си и предросрочно роденото си дете, като същият е поел ангажимент да се яви в РУ П на 02.10.2025 г. в 12 ч., но същият не се е явил и при направен опит с него да бъде проведен разговор по телефона е било установено, че телефона е изключен.

В хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, се предвижда възможност за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя, ако последният е бил "поканен за съставяне на акта" или „не може да бъде намерен”. Текстът на разпоредбата означава, че актосъставителят, след като извърши констатация и събере данни, които да навеждат на извод за извършено административно нарушение, е длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта. Само при наличието на надлежно връчена такава покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Проведения с жалбоподателя И. телефонен разговор, при който се твърди в горецитираното писмо, че жалбоподателя е поканен за съставяне на процесния АУАН, както и отразеното в това писмо, че жалбоподателя не е намерен на постоянният му и настоящ адрес, според настоящия състав няма характер на покана, предвидена в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, тъй като АНО всякога е задължен да представи писмени доказателства удостоверяващи наличието на връчена по надлежния ред покана за съставяне на АУАН, което само с гласни доказателства и наведени твърдения в писмо на Началника на РУ П до директора на РДГ Ловеч, на практика е невъзможно да се докаже. По изложените съображения, съдът намира, че в конкретния случай АУАН е съставен в нарушение на чл.40 ал.2 от ЗАНН, и че съставянето на акта в отсъствие на жалбоподателя се явява процесуално нарушение, изначално опорочаващо цялата административно - наказателна процедура, тъй като по този начин е допуснато нарушение, което е довело до накърняване правото на защита на наказаното лице.

На следващо място в наказателно постановление е описано, че е извършено едно нарушение, като същевременно с това на жалбоподателя са наложени две отделни наказания, едното по чл.85, пр.1 от ЗЛОД във вр. с чл.43, ал.2, пр.5 от същия закон и второ по чл.85, пр.2 от ЗЛОД във вр. с чл.43, ал.2, пр.6 от същия закон. Същевременно с това жалбоподателя е лишен от право на ловуване за срок три години, на основание чл. 94, ал.1 от ЗЛОД, във връзка с чл. 85, предложение първо и предложение второ от същия закон, тоест за едно извършено нарушение. Ако АНО е приел, че са извършени две нарушения, едното по приложение 1, а другото по приложение 2 на чл.85 от ЗЛОД, остава без отговор въпроса защо АНО не е наложил две отделни наказания лишаване от право на лов, каквото е изискването на чл. 18 от ЗАНН. Неясната воля на административнонаказващия орган относно процесните нарушение/нарушения е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗЛОД ловуване е убИ.е, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, както и вземане, пренасяне, укрИ.е, съхраняване, обработване, превозване на намерен, ранен и убит дивеч или на разпознаваеми части от него, събиране и вземане на яйца от птици - обект на лов. Съгласни чл. 85 от ЗЛОД който взема, пренася, превозва или укрива намерен жив, ранен или убит дивеч или разпознаваеми части от него без писмено разрешително за лов, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв.

От събраните по делото доказателства се установява, а и не се оспорва от жалбоподателя, че същият е осъществил признаците от състава на нарушение по чл. 85 от ЗЛОД във вр. 43, ал. 2 от ЗЛОД като е взел, чрез разфасоване и одиране дивеч – благороден елен, и го е пренесъл, като по делото безспорно е доказано, че не е имал разрешение за лов на благороден елен. От субективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на това административно нарушение виновно. Той е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон задължения, предвиждал е обществено опасните последици от тези си действия, и е искал тяхното настъпване.

Съдът намира обаче, че в нарушение на закона на жалбоподателят са били наложени две наказания глоба с процесното нарушение. Когато деецът осъществи няколко форми на изпълнителното деяние се наказва за едно нарушение. Това е така защото в резултат на посегателството се осъществява от обективна и субективна страна изпълнителното деяние на едно и също нарушение, т.е., когато са осъществени няколко форми на изпълнителното деяние по чл. 235, ал. 2 от НК се налага едно наказание, а не е налице съвкупност. В този смисъл е и тълкувателно постановление № 1 от 19.03.2024 г. на Върховният административен съд - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС. В случая нарушението е едно – незаконен лов, като жалбоподателя е осъществил две от формите на изпълнително деяние.

Съдът намира, че за процесното нарушение АНО е следвало да наложи едно наказание глоба, както и че като е наложил за извършеното нарушение две наказания глоба, е нарушил материалния закон, което представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт.

По отношение на индивидуализиране на наказанията: Нормата на чл. 85 ЗЛОД предвижда за конкретното нарушение глоба в размер от 200 до 1000 лв., като АНО е изложил съображения за това защо налага глоба в размер на 127, 82 евро равностойността на 250 лева. Съгласно нормата на чл. 27 от ЗАНН, административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Съдът, отчитайки липсата на отегчаващи обстоятелства, в това число, че се касае за първо нарушение на жалбоподателя, намира, че наказанието глоба е следвало да бъде наложено в минимума от 102,26 евро равностойността на 200 лева, което би било ориентирано с по - висока степен на ефективност към постижимостта на корективната цел на чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Съдът намира, че правилно е било определено кумулативно наложеното наказание лишаване от право да се ловува за срок от 3 години, на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД, тъй като неговият размер е абсолютно определен и не може да бъде променян.

Правилно е било определено и жалбоподателят да заплати обезщетение в размер на 852.15 евро равностойност на 1666.66 лева за причинените щети, нанесени на дивеча, от общото дължимо обезщетение в размер на 2 556,46 евро равностойност на 5000 лева, дължимо солидарно с П.Г.П. и П.Ц.П., тъй като разпоредбата на чл. 83 от ЗЛОД, предвижда, че се дължи такова обезщетение, а размерът му се определя с Наредба за размера на обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча, като в чл. 2, I б.“А“ т.1 от същата изрично е предвидено, че за щетите, нанесени на дивеча, виновните лица заплащат обезщетения - в частност благороден елен - 2 556,46 евро. Като предвид деликния характер на деянието правилно е определена солидарна отговорност.

Предвид обаче установените съществени процесуални нарушения при съставянето на акта и издаването на процесното НП, съдът намира, че обжалваното НП следва да се отмени изцяло като незаконосъобразно.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение, а съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА, препращащ съответно към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 600 лв., като от страна на АНО не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ето защо предвид изхода на делото наказващия орган дължи на жалбоподателя сторените по делото разноски, които са: 306,78 евро равностойността 600 лева за платено адвокатско възнаграждение, за което договора за правна помощ служи като разписка за плащането му.

АНО не е направил искане за присъждане на разноски по делото .

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът