Решение № 53 от 25.3.2026 г. на Районен съд - Свиленград по дело № 1015/2025 г.
Районен съд - Свиленград25.03.2026reporting judge Добринка Димчева Кирева
Ruling
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно постановление /НП/ №BG2025/1000-2197/НП от 30.09.2025 година на Зам.Директор на Териториална дирекция Митница Бургас при Агенция „Митници”, с което на Т. Д. П. с ЕГН •••••••••• от гр.•••••••••••••••••• за нарушение на чл. 233, ал. 3 вр. с ал.1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено на основание чл. 233, ал. 5 вр с ал.3 вр с ал.1 от Закона за митниците (ЗМ) административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000,00лв./1022,58евро/ и на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.3 вр с ал.1 от ЗМ е постановено „ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА” –цигари „КARELIA SLIMS ”- 80 кутии; цигари „LM ”- 30 кутии и цигари „OME ”- 10 кутии и за нарушение на чл. 233, ал. 3 вр. с ал.1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено на основание чл. 233, ал. 5 вр с ал.3 вр с ал.1 от Закона за митниците (ЗМ) административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000,00лв. /511,29евро/и на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.3 вр с ал.1 от ЗМ е постановено „ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА” –препарат за растителна защита 1литър „FIRE 48SL ”- 2 броя и препарат за растителна защита „KINPLAN“- 100g -1брой . ОСЪЖДА жалбоподателят Т. Д. П. с ЕГН •••••••••• от гр.•••••••••••••••••• ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ” сумата в размер на 66,47евро/130 лв./, представляващи извършени разноски по осъществена юрисконсултска защита по АНД №1015/2025г. по описа на РС Свиленград. Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните. Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
Grounds
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН. Издадено е Наказателно постановление /НП/ №BG2025/1000-2197/НП от 30.09.2025 година на Зам.Директор на Териториална дирекция Митница Бургас при Агенция „Митници”, с което на Т. Д. П. с ЕГН •••••••••• от гр.•••••••••••••••••• за нарушение на чл. 233, ал. 3 вр. с ал.1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено на основание чл. 233, ал. 5 вр с ал.3 вр с ал.1 от Закона за митниците (ЗМ) административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000,00 лв. и на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.3 вр с ал.1 от ЗМ е постановено „ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА” –цигари „LARELIA SLIMS ”- 80 кутии; цигари „LM ”- 30 кутии и цигари „OME ”- 10 кутии и за нарушение на чл. 233, ал. 3 вр. с ал.1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено на основание чл. 233, ал. 5 вр с ал.3 вр с ал.1 от Закона за митниците (ЗМ) административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000,00 лв. и на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.3 вр с ал.1 от ЗМ е постановено „ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА” –препарат за растителна защита 1литър „FIRE 48SL ”- 2 броя и препарат за растителна защита „KINPLAN“- 100g -1брой . В 1 4 дневният срок жалбоподателят Т. Д. П. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като твърди ,че при констатиране на нарушението и съставянето на АУАН и НП били допуснати съществени процесуални нарушения,които водели до незаконосъобразност на същите. Оспорва авторството на твърдяното нарушение,като намира наложеното наказание за незаконосъобразно и несправедливо. По изложените доводи обжалва НП,като моли съда да го отмени изцяло като незаконосъобразно. В съдебната фаза, редовно призован жалбоподателят Т. Д. П. се явява лично и с адв.Д.,който поддържа жалбата по изложените в нея доводи . Представя писмени бележки в които доразвива доводите си за отмяна на обжалваното НП,а имено че за част от стоката липсвало правилното им индивидуализиране/касателно за цигарите/,а отделно от това част от стоката предмет на обжалваното НП,не била на жалбоподателя,а на спътника му. Счита ,че не било посочено защо АНО е приел,че адм.нарушение е извършено повторно,като в тази насока не били ангажирани доказателства за това и най същественото било защо била ангажирана двойна отговорност на нарушителя, вместо за едно деяние съгласно разпоредбата на чл.233,ал.3 от ЗМ. В съдебната фаза ангажира доказателства.Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – Зам.Директор на Териториална дирекция Митница Бургас при Агенция „Митници”, редовно призовани, изпращат процесуален представител , който счита обжалваното НП за правилно и законосъобразно, като от Съда се иска същото да бъде потвърдено изцяло. Претендират се разноски по делото. В условията на евентуалност се отправя възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение от ответната страна. В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства. Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище. Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна: Н а 15.06.2025 година около 20,30часа на Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Входяши леки автомобили и автобуси ”, пристигнал лек автомобил с рег.№ ••••••••• на път от Р.Турция за Р.България, управляван от жалбоподателя, който пътувал с още един пътник-св.Д. Р. Б.. Преди започване на митническата проверка на автомобила и багажа, пътникът и жалбоподателят били устно поканени от митническия служител – свидетеля С. И. А. в присъствието на св.Д. Н. Н. да декларират носените от тях стоки, валутни ценности и лични вещи и такива подлежащи на забрани и ограничения при внос. Както водача, така и пътника не декларирали такива. В изпълнение на служебните си задължения и на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ, митническите служители – св. С. И. А. и в присъствието на колегата си св. Д. Н. Н. извършили митническа проверка на превозното средство и багажа на лицата,при която открили в резервната гума -укрити и недекларирани общо 120 кутии цигари ,без български акцизен бандерол / цигари „КARELIA SLIMS ”- 80 кутии; цигари „LM ”- 30 кутии и цигари „O M E ”- 10 кутии/. В багажното отделение открили и недекларирани - препарат за растителна защита 1литър „FIRE 48SL ”- 2 броя и препарат за растителна защита „KINPLAN“ - 100g -1брой ,като както цигарите,така и препаратите за растителна защита се оказали собствени на жалбоподателя. За извършеният физически преглед на лекият автомобил и багажа на пътуващите бил съставен протокол за извършена митническа проверка №001015/15.06.2025г. от св. С. И. А. ,в който били описани откритите вещи и начина им на открИ.е и в който било отразено,че вещите предмет на административното нарушение са собственост на жалбоподателя,който протокол бил подписан , от митническият служител посочен по-горе,като жалбоподателя подписал протокола без да изложи възражение по него. На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ от жалбоподателя е поискано Писмено обяснение, в което сочи, че цигарите взел от безмитната зона за лични нужди,а лекарствата ги купил от един човек,който бил приятел на един представител на пазара. Процесните стоки ,за които жалбоподателя признал че са негови , били иззети с Разписка № 25005867/ А-1926 от 15.06.2025г. и Разписка №25005869/15.06.2025г. При този резултат от цялостния митнически контрол и след открИ.е на деянието и неговия извършител, както и изясняване на механизма на същото и неговия предмет, свидетелят С. И. А. пристъпил към съставянето на акт за установяване на митническо нарушение, против нарушителя. Това процесуалното действие се извършило присъствено – с личното участие на нарушителя, както и на свидетеля – Д. Н. Н., след приключване на проверката и на същата дата- 15.06.2025г. В съставения АУАН № BG15062025/1000/М-1926 от 15.06.2025г, актосъставителят , изложил подробно фактическо описание на нарушението и изпълнителната му форми,като правно квалифицирал нарушенията като такови по чл.233,ал.3 вр с ал.1 от ЗМ, и др. обективни признаци, както и обстоятелствата при неговото извършване, налице са и останалите изискуеми реквизити. Съдържимо се в същия е и надлежно описание на предмета на конкретното нарушение - по вид и количество, индивидуализиран като– общо 120 кутии цигари ,без български акцизен бандерол / цигари „КARELIA SLIMS ”- 80 кутии; цигари „L M ”- 30 кутии и цигари „O M E ”- 10 кутии/,както и препарат за растителна защита 1литър „FIRE 48SL ”- 2 броя и препарат за растителна защита „KINPLAN“- 100g -1брой. АУАН е предявен –надлежно и връчен на жалбоподателя -лично, който с полагане на саморъчен подпис удостоверил получаването на екземпляр от същия. Разписката за връчване надлежно датирана и подписана е инкорпорирана в самия акт. В самият АУАН жалбоподателя не е вписал ,че има възражения. В 7мо дневния срок не е подадено писмено възражение от страна на жалбоподателя срещу така съставения акт . Митническата стойност на част от стоката/конкретното за процесните цигари/, предмет на конкретното нарушение, тъй като представлява тютюнево изделие – цигари, по правилото на чл.233,ал.3 in fine ЗМ се формира и е равна на тяхната продажна цена, която е определена от митническите органи в размер на сумата 750,00лв – общо за цялото количество, според представеното писмено становище на същите, със заключение /приложено л.12 от АНП /. Оценяването на предмета на нарушението е извършено от комисия от митнически служители, в състав 3 –ма членове, специално назначена със Заповед № ЗМ-632/11.04.2019г на Директора на Агенция Митници и Заповед №ЗТД-1000-191/32-63205/27.02.2025год. на Директора на ТД Митница Бургас. От съдържанието на цитираното Становище, се установява, че продажната цена е определена от митницата, към датата на нарушението, на база обявената официално цена за конкретната търговска марка цигари, регистрирана в Публичния регистър на цените на тютюневите изделия, воден в МФ, съгласно чл.29,ал.4,т.1 от ЗАДС , като такава е налична и установена в размер на 6,20лв. за цигари „КARELIA SLIMS ”- 80 кутии; в размер на 6,40лв. за цигари „LM ”- 30 кутии и в размер на 6,20лв. за цигари „OME ”- 10 кутии . Съобразно така посочената индивидуална пазарна цена и количеството цигари от посочените марки, в резултат на просто математическо пресмятане, митническите органи са получили и приели общата продажна цена в размер на 750,00лв за цялото количество – общо 120 кутии цигари от посочените 3 марки. Така пресметната стойност на предмета на нарушението не се оспорва от жалбоподателя, като възражения в тази насока не са въведени от негова страна,като единствено се оспорва,че съществуват в правния мир цигари „LARELIA SLIMS ”, за което представя извлечение от публичния регистър на цените на тютюневите изделия,като видно от същата,цигари с такава марка не са вписани в него. По АНПр е извършена оценка на стоките /препарат за растителна защита 1литър „FIRE 48SL ”- 2 броя и препарат за растителна защита „KINPLAN“ - 100g -1брой/ от комисия,назначена със Заповед №ЗТД-100- 191/27.02.2025на Директора на ТД Митница Бургас, ,като видно от становището– митническата стойност- предмет на нарушението, представляващи препарат за растителна защита 1литър „FIRE 48SL ”- 2 броя е в размер на 21,50/бр или общо 43,00лева и препарат за растителна защита „KINPLAN“ - 100g -1брой в размер на 5лева или общото количество препарати в размер на 48,00лева, на основание чл.74 , парграф 3 от Регламент №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета въз основа на наличните данни за препаратите в Р.Турция,доколкото такива препарати не са открити на митническата територия на съюза. Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, АНО е издал процесното Наказателно постановление, като е квалифицирал нарушенията за извършени при условията на повторност, за което изложил съответни мотиви, с позоваване на др. влязло в сила на 01.07.2024г НП № BG2024/1000-256/НП по описа на ТД Митница Бургас против същото лице и за същото нарушение. В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите констатации изложени в АУАН, както и основната правна квалификация на нарушениятя, дадена от контролния орган –чл.233,ал.3,вр.ал.1 ЗМ, допълвайки ги единствено с релевантните факти обуславящи повторността, предвид установените данни за предходно наказване с др. влязло в сила НП, поради което приел това нарушение за осъществено повторно и го квалифицирал, подвеждайки го под нормата на чл.233,ал.5 ЗМ, т.е. по-тежко наказуем санкционен състав за повторни нарушения по чл.233,ал.3 ЗМ. Безспорно, обективно налице е този квалифициращ фактически признак, доколкото настоящото нарушение от 15.06.2025г жалбоподателят е извършил в едногодишен срок, от влизането в сила на др. санкционен акт с предмет идентично нарушение,а именно влязло в сила на 01.07.2024г. - НП № BG2024/1000-256 по описа на ТД Митница Бургас. В АНПр е приложено като доказателство – заверено копие от влязло в сила НП № BG2024/1000-256 по описа на ТД Митница Бургас, от чието съдържание се установява, че жалбоподателят вече е бил наказван за същото митническо нарушение по чл.233,ал.3, вр.ал.1 ЗМ извършено на 19.01.2014г, когато е пренесъл 120 кутии цигари от 3 различни марки. Цитираното НП, според материализираното в документа официално удостоверяване от АНО е влязло в сила на 01.07.2024г и със същото на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер 1362,00 лв, представляваща 200% от продажната цена на цигарите. Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 26.11.2025 година. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство. Приетата – приложена по преписката Заповед № ЗАМ – 502/32 – 817160 от 05.04.2024 година на Директора на Агенция „Митници” доказва материалната компетентност на АНО. По делото е приета като доказателство по делото служебна бележка,ведно със справка за пътуване на лице български гражданин,като видно от последната на процесната дата посочена в АУАН и НП с жалбоподателя е пътувала и св.Д. Р. Б.. Последната е разпитана по делото и същата твърди,че на процесната дата пътувала с жалбоподателя,тъй като искала да пазарува в Одрин,Р.Турция. Преминали през ГП Капитан Петко войвода,като от фри шопа в Гърция Т. закупил цигари за себе си,но свидетелката не успяла,тъй като цигарите,които пушела не били налични,поради което тя закупила цигари ЛМ и ОМЕ от турския фри шоп. В Одрин закупила лекарствени продукти,хранителните добавки и препарати за растителна защита,като стоките,сам жалбоподателя подредил в лекият автомобил и вече при прибирането им ,на българската граница ,митническите служители вместо да ги поканят да декларират носените от тях стоки,както било правено друг път/тъй като пътувала често до Турция/,направо отбили автомобила и започнали проверка на багажа и на лекият автомобил. Твърди,че през цялото време ,свидетелката се намирала на първата седалка на лекият автомобил и не излизала от него,като никой не я питал дали част от стоката открита по време на проверката е нейна, но видяла,че на жалбоподателя бил съставен АУАН.Твърди още,че след приключване на митническата проверка и потеглянето им от митническия пункт, жалбоподателя и обяснил,че личните му обяснения написал под диктовката на митническите служители. Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с изложената в НП, респ. и АУАН, съдът изведе въз основа анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени по съответния процесуален ред, в хода на производството, които са напълно безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели –С. И. А. и Д. Н. Н., съдебният състав кредитира изцяло с доверие, предвид липсата на противоречия помежду им, тяхната систематика и взаимно допълване, като те са в цялостна корелация и с писмените доказателствени средства,като не се кредитират с доверие част от показанията на разпитаната по делото св.Д. Р. Б.. Според начина на формиране показанията им се основават на преки, непосредствени възприятия на свидетелите, касателно показанията на С. И. А. и Д. Н. Н., т.е. представляват пряко, първично доказателство, като в съдържимата се в тях информация е с ясна и точна конкретика за фактите. Поради това и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите, съдът даде вяра на показанията на същите и ги възприема за достоверни. А досежно доказателственият им ефект, същите са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, авторството и времето на извършването му, като потвърждават влизането на жалбоподателя в страната, идвайки от Р Турция; извършването на митническа проверка на жалбоподателя и намирането на конкретното количество цигари и препарати за растителна защита,за което жалбоподателя е нямал разрешително,съгласно чл.52,т.2 от Закона за защита на растенията , пренесени от същият, а досежно бездействието и отрицателния факт на недекларирането на тези носени от страна на жалбоподателя стоки, относими са показанията на С. И. А. и Д. Н. Н.. По делото бе допуснат и разпитан в качеството на свидетел- Д. Р. Б.,пътник в управляваното МПС,собственост на жалбоподателя на процесната дата, който твърди,че част от стоката /цигари ЛМ и ОМЕ ,лекарствените продукти , хранителните добавки и препарати за растителна защита/ ,която се намирала в МПС били нейна, ,но тъй като митническите служители не ги питали нищо при спирането им при започване на митническата проверка,били записани и името на жалбоподателя. Съдът не кредитира горепосочените показания на св. Д. Р. Б., доколкото противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал,в частност на показанията на разпитаните по делото митнически служители С. И. А. и Д. Н. Н., които установяват,че преди пристъпване на митническата проверка приканили и пътника и водача да декларират пренасяните от тях стоки,но никой от двамата не декларирал такива,а след открИ.ето им,водача на МПС признал,че са негова собственост. Отделно от това видно от приобщеното по делото,лично обяснения на жалбоподателя от процесния ден,се установява ,че същият собственоръчно е вписал,че цигарите взел от безмитната зона за лични нужди,а лекарствата ги купил от един човек,който бил приятел на един представител на пазара, като вписаното от него опровергава изложеното в съдебно заседание от св. Д. Р. Б.,че част от стока била на свидетеля,а не жалбоподателя.Именно по тези съображения и доколкото показанията й останаха изолирани от останалия събран доказателствен материал,съдът не кредитира показанията на св. Д. Р. Б. и не ползва от тях при изграждане на правните изводи по делото. Идентична правна оценка се налага и относно писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл.283 НПК, вр.чл.84 ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните , като съдът също ги кредитира за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. Що се отнася до наличното становище на комисията и представените от страна на процес.представител на АНО,доказателства за продажната цена на процесните препарати за растителна защита и за конкретната търговска марка цигари, регистрирана в Публичния регистър на цените на тютюневите изделия, воден в МФ, съгласно чл.29,ал.4,т.1 от ЗАДС се установява,че цигари „KARELIA SLIMS ” -цена на кутия-6,20 лева, в размер на 6,40лв. за цигари „LM ” и в размер на 6,20лв. за цигари „OME ”- или общо продажна цена за всички кутии от посочените 3 марки в размер на 750,00лв – общо за цялото количество цигари. За пълнота на съдебният акт ,следва да се посочи,че действително от представената справка от публичния регистър на тютюневите изделия се установява,че цигари „LARELIA SLIMS ”,цигари с такава марка не са вписани в него,но съдът намира,че е налице техническа грешка при изписването на конкретната марка на процесните цигари,тъй като видно от АУАН същите са написани правилно,като цигари „КARELIA SLIMS ”,поради което следва да се приеме,че по никакъв начин не са нарушени правата на жалбоподателя да разбере в какво точно е нарушен,за да организира адекватно защитата си. Но дори и да се приеме обратното,не може да се пренебрегне обстоятелството,че същият е наказан за адм.нарушение извършено при условията на повторност и то в минимално предвидения в закона размер,като дори и да се изключат същите от обвинението,то това обстоятелство не би променило наложената спрямо него санкция. Не се оспорва и становището на комисията относно определените цени за стоките /препарат за растителна защита 1литър „FIRE 48SL ”- 2 броя и препарат за растителна защита „KINPLAN“ - 100g -1брой/ ,като от същата се установява, ч е – митническата стойност- предмет на нарушението, представляващи препарат за растителна защита 1литър „FIRE 48SL ”- 2 броя е в размер на 21,50/бр или общо 43,00лева и препарат за растителна защита „KINPLAN“- 100g -1брой в размер на 5лева или общото количество препарати в размер на 48,00лева, на основание чл.74 , парграф 3 от Регламент №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета въз основа на наличните данни за препаратите в Р.Турция,доколкото такива препарати не са открити на митническата територия на съюза. Същите са приобщени към доказателствения материал, в хода на съдебното производство, по съответния процесуален ред – чл.282 НПК, вр.чл.84 ЗАНН. Поради това и липсата на обратни доказателства, съдът ги счита за обосновани и правилни, независимо от резервите си по отношение на външната й форма и реквизитите, начина на подреждане на изложението и изводите,поради което се кредитират от съда с доверие. Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира от следните правни изводи: Жалбата на жалбоподателя е подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирано лице и е процесуално допустима. На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена, поради което производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на санкцията. Преценена по същество, съдът намира същата за неоснователна, за което се излагат следващите правни съображения: І.От процесуална страна. Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП. Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП. Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН. Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ. При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове. Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. За пълнота на съдебният акт,следва да се посочи,че съдът намира направените възражения в писмената защита за неоснователни,по следните съображения: По първото възражение, а имено че за част от стоката липсвало правилното им индивидуализиране/касателно за част цигарите-Карелия Слимс /,а отделно от това част от стоката предмет на обжалваното НП,не била на жалбоподателя,а на спътника му,като по този начин била нарушена разпоредбата на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН,съдът както посочи в мотивите си по горе намира ,че остана недоказано доводът на защитата,че част от цигарите са на свидетеля Д. Р. Б., доколкото нейните показания не се кредитира от съда в тази им част,а отделно от това не може да се пренебрегне обстоятелството,че жалбоподателя е санкциониран,за това че на посочената дата ,превозва процесните вещи,поради което е ирелевантно чия собственост са същите,тъй като безспорно установено по делото е,че водач на МПС с което са превозвани стоките е жалбоподателя,по което обстоятелство страните не спорят.Що се отнася до неправилното посочване на една от марките на превозваните цигари,като АНО е посочил цигари „LARELIA SLIMS ”, но от представената справка от публичния регистър на тютюневите изделия ,се установява,че цигари с такава марка не са вписани в него,както се посочи по горе в мотивите, съдът намира,че е налице техническа грешка при изписването на конкретната марка на процесните цигари,тъй като видно от АУАН същите са написани правилно,като цигари „КARELIA SLIMS ”,поради което следва да се приеме,че по никакъв начин не са нарушени правата на жалбоподателя да разбере в какво точно е нарушен,за да организира адекватно защитата си. Но дори и да се приеме обратното,не може да се пренебрегне обстоятелството,че същият е наказан за адм.нарушение извършено при условията на повторност и то в минимално предвидения в закона размер,като дори и да се изключат същите от обвинението,то това обстоятелство не би променило наложената спрямо него санкция. Що се отнася до изложеното в писмените бележки от страна на процесуалният представител,че не било посочено в НП защо АНО е приел,че адм.нарушение е извършено повторно,като в тази насока не били ангажирани доказателства ,съдът не споделя и този довод на жалбоподателя,тъй като по АНПр е приложено като доказателство НП № BG2024/1000-256 по описа на ТД Митница Бургас, от чието съдържание се установява, че жалбоподателят вече е бил наказван за същото по вид митническо нарушение по чл.233,ал.3, вр.ал.1 ЗМ извършено на 19.01.2014г, когато е пренесъл 120 кутии цигари от 3 различни марки. Цитираното НП, според материализираното в документа официално удостоверяване от АНО е влязло в сила на 01.07.2024г и със същото на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер 1362,00 лв, представляваща 200% от продажната цена на цигарите. Съгласно параграф 1,т.35 от ДР на ЗМ "Повторно" е нарушението, извършено в срок една година от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение. Безспорно, обективно налице е този квалифициращ фактически признак, доколкото настоящото нарушение от 15.06.2025г жалбоподателят е извършил в едногодишен срок, от влизането в сила на др. санкционен акт с предмет идентично по вид нарушение,а именно влязло в сила на 01.07.2024г. - НП № BG2024/1000-256 по описа на ТД Митница Бургас. И последният довод изложен в писменото становище,което според процесуалният представител на жалбоподателя било и най съществено нарушение на правото на защита на наказаното лице,а именно неправилно ангажиране отговорността на жалбоподателя за две нарушения,вместо за едно евентуално, съгласно разпоредбата на чл.233,ал.3 от ЗМ,като приема,че посочената разпоредба има няколко квалифициращи признака,което в своята съвкупност може да доведе до налагането на по тежко наказание ,но не и до налагане на две административни нарушения,съдът намира следното: Съгласно основния състав на чл.233,ал.1 от ЗМ- Който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките, като съгласно ал.3 на чл.233- когато за извършване на нарушението по ал. 1 е използвано превозно или преносно средство с тайник или когато предмет на митническа контрабанда са акцизни стоки или забранени за внос или износ стоки, глобата е от 200 до 250 на сто върху митническата стойност на стоките при внос или стойността на стоките при износ, а в случаите на контрабанда на тютюневи изделия - от 200 до 250 на сто от продажната им цена. При това положение и тълкувайки нарушената разпоредба,не може да се сподели доводът на процесуалният представител на жалбоподателя,че с превоза на тютюневи стоки/ процесните цигари/ ,както и на стоки забранени за внос /препаратите за растителна защита/ е извършено едно административно нарушение,за което следва да се наложи едно наказание,тъй като законодателя е предвидил различни начини и размери за определяне на адм.наказание, според това дали се касае за тютюневи изделия - от 200 до 250 на сто от продажната им цена , а за забранени за внос или износ -200 до 250 на сто върху митническата стойност на стоките при внос или стойността на стоките при износ,с оглед на което следва да се приеме,че нормата предвижда няколко различни адм.нарушения,при извършването на които,АНО следва да съобрази конкретния предмет,за да определи и индивидуализира правилно санкцията предвидена в чл.233,ал.3 от ЗМ. Относно материалноправната законосъобразност на НП по пункт първи и втори. Обсъдено, с оглед приложението на материалния закон, атакуваното НП се прецени за правилно и обосновано. Дадената правна квалификация нарушение по чл.233,ал.3 вр.ал.1 ЗМ, което е и повторно, т.е. и във вр.ал.5 на същата разпоредба е вярна, съответстваща на фактите съдържими се в обстоятелствената му част, които и АНО е приел за установени, подвеждайки ги под действието на цитираната правна норма. Същото, пряко и категорично се установява и от доказателствата приети в производството, които обсъдени във взаимна връзка и единство, обосновават безспорен извод за осъществяване на деяние от негова страна, обективно и субективно със от ЗМ/съставомерно като митническо нарушение, във ФС на чл. 233,ал.3,вр.ал.1 ЗМ. От кредитираните с доверие и безпротиворечиви показания на свидетелите – С. И. А. и Д. Н. Н. – митнически служители, осъществили митнически контрол и последвалата ЩМП, обсъдени в съвкупност и с писмените доказателства, по несъмнен начин се доказва, от обективна страна, че на 15.06.2025г при влизането си в Р България, през ГКПП „Капитан Андреево, идвайки от Турция жалбоподателя фактически е превозил през държавната граница стоки с търговски характер, за които се дължи акциз,които са тютюневи изделия – общо 120 кутии цигари ,без български акцизен бандерол / цигари „КARELIA SLIMS ”- 80 кутии; цигари „LM ”- 30 кутии и цигари „OME ”- 10 кутии/. Същите, установи се, той не е обявил и декларирал в момента на преминаване през митническия контрол, нито устно, нито писмено. Отрицателният факт за липса на деклариране от негова страна, както и за открИ.ето им в естествена резервната гумаа,намираща се в багажното отделение на управляваният от него автомобил, като релевантни фактически обстоятелства също са категорично доказани, посредством гласните доказателствени средства – свидетелските показания на С. И. А. и Д. Н. Н., кредитирани изцяло с доверие от съда. Посочените свидетели са формирали непосредствени възприятия за разкрИ.ето на цигарите, тяхното количество уточняват и точното им местоположение, начина и мястото на открИ.ето им. Така осъщественото деяние по обективните си признаци, субсумира ФС на нарушение по чл. 233,ал.3,вр.ал.1 ЗМ – т. нар. митническа контрабанда, а от фактическа страна изразило се в превозване, през държавната граница, при влизане в страната, стоки с търговски характер, за които се дължи акциз,които стоки са тютюневи изделия, без знанието и разрешението на митническите органи. Обективен елемент от състава на вмененото административно нарушение е именно фактът на укрИ.ето или непредставянето на вярна информация на митниците за движението на стоките, преминаващи-влизащи/внос, респ. излизащи/износ от митническата територия на Р България. Съгласно разпоредбата на чл.233,ал.1 ЗМ-основен състав, съставомерен като административно нарушение е и опитът да бъдат пренесени или превозени стоки без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление. За съставомерността на последното, достатъчно е обективно да е липсвало знание и разрешение на митническите органи, конкретните стоки да преминат на митническата територия на страната, съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана, като проверка след реалното влизане в страната и преминаването на граничен контрол. Именно в тази връзка при преминаване на митнически контрол, действащо е задължение за деклариране на въвежданите стоки, респ. изнасяни от лицата, установено с материалната разпоредба на чл.66,ал.1 ЗМ,вр.чл.68,ал.1, вр.пар.1,т.3 ДР на ЗМ и във вр.чл.62 от Регламент/ЕИО/ 2913/92 /относно създаване МК на Общността/, според текста на която, всяка стока предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия писмено или устно деклариране. Субект на това задължение, несъмнено и няма спор, е бил и жалбоподателят, възникнало за него още в момента на влизането му в страната, но същото той не е изпълнил, който факт пряко и безспорно се доказва, въз основа на свидетелските показания, както вече се посочи. От др. страна и самият факт на укрИ.ето на стоките в резервната гума в багажното отделение на лекият автомобил е категорична индиция за незнанието от страна митническите органи, т.к. тази информация е била укрита от тях. Ето защо, след като не е изпълнил задължението си, във връзка с преминаването през митнически контрол и не е декларирал носените от него акцизни стоки- тютюневи изделия, каквито реално са открити едва при последваща ЩМП на лицето, безспорно с това си бездействие жалбоподателя е консумирал от обективна и субективна страна квалифицираният състав на административно нарушение по чл.233,ал.3 от ЗМ, с изпълнително деяния - „превозва”, дефинирано в основаната хипотеза на ал.1 на с.норма. Безспорни са и правните изводи относно авторството на деянието, които се формират от гласните доказателства, като освен преките показания на св. С. И. А. и св.Д. Н. Н., налице са и установени от тях множество косвени факти, уличаващи именно това лице като техен преносител,доколкото същият е управлявал МПС,което обстоятелство се признава и от самият жалбоподател. Същественият релевантен признак е фактическото им въвеждане на митническата територия на страната от влизащото в нея лице което ги транспортира и държи, а по този начин и ги пренася респ.превозва, като последното не изисква непременно непрекъснато чисто физическо притежание/държане в своя фактическа власт. Всъщност този факт е установен безспорно по делото, наред и с др. изискуем признак - укрИ.ето на информация за тези стоки от митническите органи, субсумиращо липсата на знание и дадено разрешение от последните за тяхното внасяне –въвеждане в страната. Доказан е и квалифициращият признак на нарушението, с оглед вида и естеството на стоките – цигари, които по родов признак, имат особеното качество на тютюнево изделие, по смисъла на легалната дефиниция на ЗТТИ/пар.1,т.4,б.”а” и „б”ДР ЗТТИ/, а като такива представляват и акцизна стока, т.е. за която се дължи акциз, на основание чл.4,т.1,вр.чл.2,т.2 и чл.11,ал.1,т.1 ЗАДС. В конкретния случай, съобразно видът им и тяхното бройно количество - цигари „КARELIA SLIMS ”- 80 кутии; цигари „LM ”- 30 кутии и цигари „O M E ”- 10 кутии, същите надвишават многократно допустимите нормативно установените прагове за безмитен внос, предвидени в чл.51а,ал.4,т.1, прдл.2-ро ППЗДДС,вр.чл.58,ал.7 ЗДДС/40 бр. Цигари, респективно 2кутии цигари/, като едно от възможните условия за освобождаване от плащане на акциз, съгласно чл.21,ал.1,т.4 ЗАДС. Последното сочи и търговски характер, доколкото изключено е предназначение за лични и семейни нужди или подарък по смисъла на легалната дефиниция на пар.1,т.6 ДР на ЗМ, в която хипотеза не попадат процесните. От тук и надлежното за тях –писмено деклариране, като дължима форма, по аргумент за обратното от чл.137,ал.1,т.1 ППЗМ, което обаче обективно, в случая и не е сторено. Поради това напълно правилно, според съда е била ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя, на посоченото правно основание –чл.233,ал.3,вр.ал.1 ЗМ. В случая налице са и доказани обективни факти, съответстващи на признаците релевантни за квалификацията „повторно” митническо нарушение по смисъла на пар.1,т.35 от ДР на ЗМ, тъй като настоящото деяние с дата на извършване – 15.06.2025г., реално попада в едногодишния срок от предходното наказване на жалбоподателя за същото митническо нарушение с НП № BG2024/1000-256/НП по описа на ТД Митница Бургас, влязло в сила н а 01.07.2024г, на основание чл.233,ал.3,вр.ал.1 НК, предмет на което са отново цигари. При тези данни, крайната дата на изтичане на срока 1 година, би била 01.07.2025г, като очевидно преди настъпването й, за което е санкциониран с това НП жалбоподателят е осъществил второ по ред наказуемо деяние, в идентичен ФС –пренасяне на цигари, през границата, без знанието и разрешението на митницата. Поради това напълно обосновава и доказана е квалификацията повторност, въздигната в отделен самостоятелен административнонаказателен състав с нормата на чл.233,ал.5 ЗМ - редакция ДВ бр.60/07.08.15г/в сила от 11.08.15г/, действаща към датата на процесното нарушение, която предвижда и др. по-тежко наказание -максималното установено в чл.233,ал.3 ЗМ, обвързано и с минимален праг – 2000лв. при стоки-тютюневи изделия. Поради това, напълно правилно и законосъобразно е приложението на квалифицирания, по-тежко наказуем санкционен състав и на основание чл.233,ал.5,вр.ал.3 ЗМ наложена по-високата санкция -глоба, предвидена в него. Налице е и субективният елемент, административното нарушение е извършено виновно, при пряк умисъл, категорична правно съждение за което се налага от факта на укрИ.ето на тютюневите изделия в резервната гума в багажното отделение на управлявания от жалбоподателя лек автомобил, от тук разкрива се и пряко целения резултат – настъпването на обществено опасните последици – укрИ.ето и даването на невярна информация на митническите органи, при наличие и на представа за обвързващото задължение за деклариране на носените стоки, въпреки това напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на деятелността си, жалбоподателят е бездействал при митническия контрол. Интелектуалният и волевия елемент на умисъла, пряко се извеждат от неговите обективни действия и поведение в хода митническата проверка. Обратни доказателства, опровергаващи последните не се събраха и в хода на съдебното производство. В този контекст, съдът приема, че събраните по делото преки и косвени доказателства, са достатъчно и убедително, както и безпротиворечиво обосновават формираният правен извод, за наличие на умисъл у жалбоподателя. Същият е следвало да знае действащия митнически режим, респ. и задължението за писмено или устно деклариране му е било известно, с оглед пътуванията му до Р Турция, за което свидетелства и издаденото през 2024г. НП.Още повече според инфраструктурата на МП-Капитан Андреево, посочените задължения са обявени публично, на указателни табели и на няколко езика, с местоположение изключващо пропускането, респ. невъзприемането им от преминаващите пътници. От друга страна и в случай, че задължението за деклариране не му е било известно, жалбоподателят е бил длъжен и е следвало да знае, поради което незнанието му не изключва виновността и неговия умисъл. С тези правни съображения съдът прие обжалваното НП за правилно и законосъобразно от материалноправна страна, издадено при правилно приложение на материалния закон. Не се установиха фактически обстоятелства, а и такива твърдения не се наведоха изрично в хода на настоящото производство, свързани със здравословното състояние на жалбоподателя и изключващи вината, поради състояние на невменяемост по смисъла на чл.33 НК,вр.чл.84 и чл.26 от ЗАНН. От тук и основание да не носи административнонаказателна отговорност за деянието си, в този смисъл ,съдът приема ,че е годен субект на административнонаказателна отговорност, съгласно чл.26,ал.1 ЗАНН. НП е правилно и обосновано и в санкционната си част, като наложеното наказание правилно е определено от АНО, както по отношение на вида му -глоба, така и базата за неговото пресмятане, според осъществения административнонаказателен състав – чл.233,ал.5,вр.ал.3 ЗМ и във вр.ал.1 ЗМ. Съгласно нормата на ал.5 за повторни нарушения по ал.3 на чл.233 ЗМ предвидената санкция – глоба е дефинирана като пропорционална, т.е. процентна част във фиксиран размер и с установен минимален праг, а именно максималния размер за съответното нарушение, в случая 250% от продажната цена на тютюневите изделия предмет на нарушението –аргумент от ал.3, но не по-малко от 2000лв. В случая глобата наложена на жалбоподателя е в размер на сумата 2000лв, която е изцяло законосъобразно и правилно определена, предвид доказаната продажна цена на процесното количество цигари възлизаща на сумата 750,00лв, за общо -цигари „КARELIA SLIMS ”- 80 кутии; цигари „L M ”- 30 кутии и цигари „O M E ”- 10 кутии, в който случай определяемата максимална глоба се равнява на 1875,00лв, представляваща 250% от цената. В случая, последната е доказана с надлежните доказателствени средства – писмено становище /Протокол/ от комисия на компетентния митнически орган, оторизирани с правомощия относно облагането с акциз и търговията с акцизни стоки, респ. контрола върху тях, като тя и не се оспори от страната. Продажната цена на процесните акцизни стоки – цигари, също така е правилно и законосъобразно определена от митническите органи, съгласно пар.1,т.34 от ДР на ЗМ и при спазване изискванията на чл.29,ал.3,т.1 от ЗАДС, пресметната въз основа на действащата, официално обявена продажна цена за тази марка в Публичния регистър на цените тютюневите изделия воден в МФ, установена в размер 6,20лв за 1 кутия цигари марка „KARELIA SLIMS ”,както и същата цена и за 1кутия „OME ” и в размер на 6,40лева за 1 кутия „ L M ”. Или, според тази единична цена и съобразно общото количество цигари, след просто математическо пресмятане, определяема е тяхна обща, сборна продажна цена, в размер на сумата 750,00лв, видно от приетото писмено становище на митническите органи На тази база, АНО е индивидуализирал и наложил на жалбоподателя наказание – глоба, в размер на 2000лв, равняваща се на установения фиксиран минимум, който при съпоставка надвишава и не може да бъде достигнат с максималната глоба, в конкретната й стойност - 1875,00лв. и тя се оказва по-ниска, поради което безспорно приложим е установен в закона минимален праг – „не по-малко” от 2000лв, съгласно чл.233,ал.5,вр.ал.3 ЗМ. Следователно, съобразена е както санкционната норма, така и общото правило на чл.27 ЗАНН и проведената индивидуализация на наказанието, досежно вида и размера на наложената парична санкция, съдът счита за правилна и законосъобразна, според критериите на закона. Очевидно съобразени са обстоятелствата –смекчаващите, наред с отчитане и на конкретното укритото количество цигари –в цифровия брой на 120 кутии цигари. Ето защо наказанието глоба в размер 2000 лв, се намери за законосъобразно определено, справедливо и съответно на тежестта на извършеното, и с оглед обективния факт за съответствието му с минималния предвиден размер, в случая не е налице правна възможност за намаляването й под установения в закона минимум. Поради което НП следва да се потвърди в частта по наложеното наказание. В контекста на изложеното, санкцията не може да се счита за прекомерно завишена или несправедлива. Действително, релевантни за отговорността са имотното състояние на жалбоподателя, здравословното и семейното такова, но дори и при съвкупното им обсъждане, те не могат да обусловят определяне на наказанието в др. различен по-нисък размер, нито квалификация –„маловажност на случая” по смисъла на чл.28 ЗАНН. Иначе казано, при проведена индивидуализация на наказанието в размер на законовия минимум, недопустимо е и липсва правна възможност за неговото намаляване, съотв. на това основание и изменение на НП. Предвид изложеното, съдът прецени НП като правилно и обосновано в санкционната си част, поради което и следва да го потвърди в частта визираща наложената санкция –„глоба” в размер 2000лв, за процесното нарушение. Процесното административно нарушение, вменено на жалбоподателя, за което той е санкциониран с налагане на административно наказание с обжалваното НП, прецененно по обективните си признаци и съобразно установените обстоятелства, не разкрива характеристиката на маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Обсъждането се налага доколкото и въпросът за приложението на чл.28 ЗАНН е част от съдебния контрол, поради което съдът привежда и следващите допълнителни съображения в подкрепа на формирания правен извод, за липса на основание за приемане на квалификация –маловажност. И това е така, освен поради отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства –многобройни или изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род административни нарушения, или пък изобщо – липса на такава. Отделно от това, в случая се касае за формално нарушение - на просто извършване, чийто предмет –цигари, те и акцизна стока, в количеството си – значително с относими предходните аргументи, последното именно се явява отегчаващо обстоятелство, което обуславя повисока обществената опасност на конкретното нарушение. В тази насока, като релевантен аргумент отчита се и се цени характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка –административно наказателна, с оглед действащия режим на митническия контрол – в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването публичните, фискални интереси на Държавата и Европейския съюз. В този смисъл не са налице основание за приложение на чл.28 ЗАНН,вр. чл.93,т.9 НК по силата на препращането от чл.84 ЗАНН, както и във вр. със специалната норма –чл.228 ЗМ - за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, съдът споделя за правилна. Съобразно изложените до тук правни съображения, не са налице основания за приложението на чл.28 ЗАНН, като предпоставка за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на административно нарушение. Ето защо и същото съдът ще потвърди, като правилно, законосъобразно и обосновано, а жалбата поради неоснователността й- ще се остави без уважение. НП е законосъобразно и правилно, в частта на постановеното отнемане в полза на Държавата на стоките предмет на нарушението – „КARELIA SLIMS ”- 80 кутии; цигари „LM ”- 30 кутии и цигари „OME ”- 10 кутии с обща продажна цена 750,00лв, в съответствие с императивната норма на ал.6 от чл.233 ЗМ и по пряк аргумент от същата. Последната е цитирана цифрово, като правно основание за това разпореждане на АНО, съгласно действащата редакция на ЗМ към датата на нарушението/ДВ бр.60/15г/ и предвид доказаното извършване на конкретното митническо нарушение, обвързано императивно е приложението на тази репресивна мярка, както правилно е подходил и АНО, позовавайки се на същата за да отнеме процесните цигари, предмет на нарушението. Поради това НП следва да бъде потвърдено и в тази част. Относно материалноправната законосъобразност на НП по пункт трети и четвърти. Обжалваното НП е законосъобразно и от материалноправна страна. Съгласно чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗМ, който пренесе или превози през държавната граница стоки, забранени за внос или тютюневи изделия и т.н. без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда. В случая държавната граница на Република България съвпада с линията на митническата проверка предвид спецификата на разположение на службите за контрол на МП, чийто служители не са на самата държавна граница (, което е практически невъзможно), а вътре в територията на Република България. В този ред на мисли следва да се посочи, че правилно е определена правна квалификация на деянието, тъй като част от стоката,а именно Препаратите за Растителна Защита/ПРЗ/ са стоки, забранени за внос,тъй като видно от публичния регистър на Списъка на разрешените за пускане на пазара и употреба продукти за растителна защита по съдържащи се в тях активни вещества на БАБХ,същите не фигурират ,като разрешени такива. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно разпоредбите на чл. 52, т.1 и т.2 забранява се вносът, въвеждането в страната, пускането на пазара или употребата на:1. неразрешени или негодни продукти за растителна защита; 2. продукти за растителна защита от лица, които не притежават разрешение за пускане на пазара и употреба. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗЗР Българската агенция по безопасност на храните създава и поддържа публични регистри на: 1. продуктите за растителна защита, за които е издадено разрешение за: а) пускане на пазара и употреба; б) употреба при извършване на научноизследователска и/или развойна дейност;в) пускане на пазара и употреба под формата на готов разтвор; г) паралелна търговия Както се посочи по горе ,видно от одобрен списък на разрешените продукти за растителна защита съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета, публично достъпен на сайта на БАБХ, процесните препарати за растителна защита не фигурират в същия. Ето защо настоящият съд, че същите не са разрешени за пускане на пазара и употреба, съответно вносът им и въвеждането им на територията на Р.България е забранено с оглед разпоредбата на чл. 52,т.2 от ЗЗР. По делото не се представят доказателства жалбоподателя да е лице по отношение, на което да е издадено разрешение за употреба или пускане на пазара на процесните продукти, предвид което правилен е и извода на АНО ,че същите са забранени съгласно чл. 52, т.2 от ЗЗР . От показанията на свидетелят – С. И. А. и Д. Н. Н. (митнически служители, осъществили митнически контрол и последвалата митническа проверка), по несъмнен начин се доказва, от обективна страна, че на 15.06.2025год. при влизането си в Република България, през МП „Капитан Андреево”, идвайки от Република Турция жалбоподателят е носил, т.е. фактически е превозил през държавната граница стоки, забранени за внос, а именно процесните ПРЗ, за които същият е нямал разрешение ,съгласно изискването на чл.52,т.2 от ЗЗР. Последните несъмнено попадат в легалната дефиниция на понятието „стоки”, дадена в § 1, т. 14 от ДР на ЗМ, която т. 14 е отменена и към настоящия момент легалното определение на понятието „стоки” се съдържа в чл. 5, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), като нормативен акт най-съотносим към митническото законодателство, а именно: „Стока” е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер.”. Според българския тълковен речник, „стоката” е м а т е р и а л н о благо, продукт, произведен с цел задоволяване на определени нужди, потребности на хората в зависимост от техните вкусове и предпочитания. С оглед така дадените определения стоки са и процесните предмети – ПРЗ, както вече бе посочено. За съставомерността на нарушението по чл.233,ал.3 от ЗМ, достатъчно е обективно да е липсвало знание и разрешение на митническите органи, конкретните стоки да преминат на митническата територия на страната, съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана, като проверка след реалното влизане в страната и преминаването на граничен контрол. А с оглед изпълнителното деянието и неговото реализиране, в случаи на внос/влизане в страната, правно значим е обективният факт на фактическото пресичане на държавната граница и на митническата територия, с навлизането на която и наличието на стоките там/на нея, деянието се счита за довършено. Направените правни изводи се налагат предвид установеното правно задължение във връзка с преминаването на митнически контрол, като действащо е задължението за деклариране на стоки, както въвежданите/внос, така и изнасяни от лицата/износ, произтичащо пряко от материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ , както и от множество Регламенти, които са с директно действие след присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС). Според разпоредбите на цитираните нормативни актове, всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия писмено или устно деклариране. Легална дефиниция на понятието „деклариране” е дадена в чл. 4, § 17 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митническия кодекс на Общността, като това правно действие се свързва със задължителното прилагане на определен митнически режим за дадената стока: „Деклариране” е действието, чрез което едно лице изразява по установени форми и начини, желанието си за прилагане на определен митнически режим за дадена стока.”. Отрицателният факт за отсъствието на деклариране в писмен вид и с придружено разрешение ,съгласно чл.52,т.2 от ЗЗР от страна на жалбоподателя на носените от него стоки, забранени за внос, в релевантния момент на въвеждането им на митническата територия на Република България, пряко се установява от показанията на свидетеля С. И. А. и Д. Н. Н. – митнически служители. Отделно от това същите са с необщностен произход, с оглед дестинацията на пътуването, сочеща износ от Република Турция – Държава, нечленуваща в ЕС, респ. внос в Република България, на което основание безспорно и са подлежали на деклариране при митнически контрол. В конкретния случай, съобразно видът и количеството на стоката, дължимото за нея и надлежно деклариране е било писменото – по аргумент за обратното от чл. 225 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2 юли 1993 година относно определяне на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, който има директно действие за вътрешното ни законодателство след присъединяването на България към ЕС, вр.чл. 1, § 6 от същия Регламент - относно дефиницията нетърговски стоки. Тъй като това им количество изключва нетърговски характер, обратно сочи търговско предназначение. Устно деклариране е допустимо когато стоките са с нетърговски характер, когато стоките са с търговски характер, но се съдържат в личния багаж на пътника и т.н., съгласно чл. 135 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент № 952/2013 година. Именно в тази връзка при преминаване на митнически контрол, действащо е задължение за деклариране на въвежданите стоки, респ. изнасяни от лицата, установено с материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ – общото задължение и в частност това за писмено деклариране, произтичащо от чл. 68, вр.чл. 62 от цитирания Регламент (ЕИО) № 2913/92 - приложим за конкретното нарушение. Доколкото не е направено деклариране в дължимата и изискуема форма - с писмена митническа декларация (унифициран формуляр ЕАД), то налице е липса на деклариране. Бездействието от негова страна по отношение на задължението за писмено деклариране, което той не е изпълнил и то по надлежния ред и форма, изключва знанието на компетентните митнически органи, субсумира и липсата на дадено разрешение от тях за преминаването на стоките на територията на страната. Същите, установи се, въззивникът не е обявил и декларирал в момента на преминаване през митническия контрол, писмено, като последното фактическо обстоятелство е категорична индиция за липса на изискуемото знание от страна на митническите органи за внасянето на тези стоки, забранени за внос, на митническата територия на страната. Отрицателният факт за отсъствието на писмено деклариране от негова страна на носените стоки и за които същият е нямал разрешение съгласно чл.52,т.2 от ЗЗР, който също е несъмнено и пряко доказан от гласните доказателства (показанията на свидетеля С. И. А. и Д. Н. Н.), субсумира и липсата на дадено надлежно разрешение от тези компетентни органи, последица именно поради отсъствието на знание у тях за тези стоки, въвеждани на митническата територия на Република България. Разпитаните по делото свидетели – С. И. А. и Д. Н. Н. , са формирали непосредствени възприятия относно разкрИ.ето на стоките и намирането им, както и тяхното количество. Иначе казано, въз основа на тези гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и с писмените източници, пряко доказан е фактът на реалното наличие на процесните ПРЗ в държане и фактическата власт на жалбоподателя при преминаването на държавната граница, с което е реализирано и тяхното превозване през нея, но без знанието и разрешението на митническите органи. Именно тези два негативни признака (без знание и без разрешение) в кумулативната си даденост, формират съставомерния обективен елемент от състава на митническото нарушение „митническа контрабанда”, очертан в разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ - основен състав, за което релевантен е фактът на укрИ.ето или непредставянето на вярна информация/ респективно недекларирането им в съответната за това форма и то придружено със съответното разрешение,доколкото стоката е забранена за внос,без съответното разрешение в конкретния случай съгласно разпоредбата на чл.52,т.2 от ЗЗР /на Митниците за движението на стоките, преминаващи - влизащи/внос, респ. излизащи/износ от митническата територия на Република България. Поради това, Съдебният състав приема, че така осъщественото деяние от жалбоподателя, по своите обективни признаци, покрива изцяло фактическия състав на нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ (т.нар. митническа контрабанда) и то в довършена изпълнителна форма, а от фактическа страна изразило се в пренасяне през държавната граница, при влизане в страната, на стоки, забранени за внос, по вид конкретно – ПРЗ, без знанието и разрешението на митническите органи. От тук следователно доказан е и вторият съставомерен признак на нарушението. След като това е така, безспорно с деянието си жалбоподателят е консумирал от обективна страна административнонаказателния състав на чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ, осъществявайки контрабанда на стоки, забранени за внос, с търговски характер и количество, т.к. не е изпълнил задължението си да ги декларира при преминаването през митнически контрол, макар реално да е носил такива, като те са били открити вече при митническата проверка. Поради това напълно основателно и правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност и направените изводи от АНО са изцяло правилни и законосъобразни, като се споделят от Съда. Осъществяването от обективна страна на деянието се установява, както вече се посочи от преките гласни доказателства на митническите служители, които Съдът цени и относно авторството, с оглед изясненото от свидетелските показания цялостно поведение на нарушителя в хода на проверката, обективният факт на открИ.ето им в процесното МПС, както и възпроизведените от тях негови предпроцесуални признания – че стоките да са негови (в този смисъл са и показанията на свидетелите-митнически служители). Процесните стоки подлежат на деклариране като задължението за това е възложено на лицето, което пресича държавната граница и в чиято фактическа власт се намират вещите, подлежащи на деклариране. Именно с оглед определения от закона субект, който трябва да понесе тежестта по извършване на формалностите по уведомяване на митническите органи относно преминаващите държавната граница стоки, е без каквото и да било значение, разбира се извън правилата за митническо обслужване, дали това лице е било приканено от митническите служители да декларира намиращите се във фактическата му власт и пренасяни стоки. ПРЗ в повечето случаи са опасни вещества и препарати, които трябва да се предлагат на пазара и да се употребяват при спазване на определени изисквания. ПРЗ или пестицидите са отровни вещества, създадени с цел да убиват вредителите или болестите по растенията, в почвата, и във вече произведените храни по време на тяхното транспортиране или съхраняване. Отделните видове растително-защитни продукти се прилагат на различни етапи в борбата с плевели, гризачи, вредители или за дезинфекция. По принцип понятието пестицид включва всяко вещество или смес от вещества, предназначени за предпазване, унищожаване или борба с всякакви вредители по растенията (болести, насекоми, плевели, гризачи) по време на растежа, съхранението и транспортирането. Към пестицидите се отнасят още: растежните регулатори, дефолианти (обезлистители) и десиканти (изсушители). Пестицидите се използват и в бита срещу домашните насекоми (хлебарки, мухи, комари, мравки, бълхи и др.) и гризачи (домашни плъхове и мишки). В допълнение следва да се посочи, че в Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 година за установяване на система на Общността за митнически освобождавания (Регламент № 1186/2009 година) се определят случаите, в които поради особени обстоятелства се предоставя освобождаване от вносни и износни мита за стоки, допуснати за свободно обръщение или изнасяни от митническата територия на Общността. Стоките , освобождавани от вносни мита са посочени в 30 отделни глави, между тях са: имущество, внасяно във връзка с встъпване в брак; лично имущество, придобито по наследство; учебни принадлежности, учебни пособия и свързано домакинско оборудване; пратки с незначителна стойност; пратки, изпращани от едно частно лице до друго; дълготрайни активи и друго оборудване, внасяно във връзка с преместване на предприятие от трета страна в Общността; продукти, получени от дейността на селскостопански производители от Общността в имоти, разположени в трети страни; семена, торове и продукти за обработка на почвата и растенията, внасяни от селскостопански производители от трета страна за използване в имоти в зони, граничещи с тази страна; стоки, съдържащи се в личния багаж на пътници (глава 10); материали с образователен, научен и културен характер, научни инструменти и апарати; и др. Обектите – предмет на нарушението не могат да бъдат отнесени към стоките в глава 10, отнасящ се до стоките, съдържащи се в личния багаж на пътниците. Чл. 41 от посочения Регламент № 1186/2009 година сочи, че с токите, съдържащи се в личния багаж на пътниците, идващи от трети държави, се допускат без да се облагат с вносно мито, при условие че подобен внос е освободен от данък върху добавената стойност (ДДС) съгласно разпоредбите на националното законодателство, приети в съответствие с разпоредбите на Директива 2007/74/ЕО на Съвета от 20 декември 2007 година относно освобождаването от данък върху добавената стойност и акциз на стоки, внасяни от лица, пътуващи от трети страни. Разпоредбата в националното законодателство е чл. 58, ал. 4 от ЗДДС, която сочи, че вносът на стоки, внасяни в личния багаж на пътници, който няма търговски характер, е освободен от данък на базата на парични прагове съответно за сухопътни, морски и въздушни пътници, които се определят с Правилника за прилагане на закона и съгласно чл. 51а, ал. 2 от посочения Правилник п аричните прагове по чл. 58, ал. 4 от ЗДДС за стоки, различни от стоките, за които се прилагат количествени прагове, до общата собствена стойност на стоките, за сухопътни пътници възлиза до 300 евро или равностойността им в левове. Но по смисъла на чл. 1, § 6 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2 юли 1993 година относно определяне на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, „нетърговски стоки” са: стоки, които в отделни случаи се оформят за даден митнически режим и чийто характер и количество показват, че са предназначени за частна, лична или семейна употреба на получателите или лицата, които ги носят или които явно са предназначени за подарък. Процесните стоки не могат да бъдат определени като такива. Чл. 203 и сл. от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, посочва кои стоки са ос вободени от мита, като отново стоките - предмет на нарушението не подадат под тези норми. В конкретния случай, съобразно видът на стоките те не подлежат на освобождаване от митни сборове, и подлежат на деклариране. Както се посочи по горе,съгласно чл. 52 от ЗЗР се з абранява вносът на неразрешени или негодни продукти за растителна защита и на продукти за растителна защита от лица, които не притежават разрешение за пускане на пазара и употреба. Съгласно чл. 6 от посочения закон Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) поддържа Списък на лицата, които притежават удостоверение за търговия с ПРЗ. За процесните ПРЗ приносителят им (жалбоподателят) трябва да притежава разрешение за пускане на пазара и употреба. Подобно разрешение по делото не е представено, нито се твърди за наличието му. До същия извод (т.е. за липсата на подобно разрешение) Съдът стигна и след справка в интернет-страницата на БАБХ в Регистъра за лицата, които притежават удостоверение за търговия с продукти за растителна защита и на съответните обекти за търговия с продукти за растителна защита (проверката бе извършена именно в този Регистър, тъй като съгласно т. 53 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗР „Търговия на продукти за растителна защита” са всички дейности по покупкопродажба, придобИ.е, доставяне, съхранение и предлагане с цел продажба на продукти за растителна защита. Вносът, въвеждането на територията на страната и износът се смятат за търговия.”. Ето поради това Съдът намира, че в случая е правилна правната квалификация на деянието, дадена от АНО. Митническата стойност на стоката, предмет на процесното митническо нарушение е определена по реда на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и както се посочи по горе становището на комисията не се оспорва от страна на жалбоподателя,поради което съдът го кредитира,като приема,че митническата стойност на процесните ПРЗ са в размер на 48лева. Предвид изложеното жалбоподателят следва да понесе предвидената в закона административнонаказателна отговорност за това нарушение. Горните изводи на Съда не се променят предвид твърдението на жалбоподателя, че процесните ПРЗ били собственост изцяло на свидетеля Д. Р. Б. ,тъй като това твърдението остана недоказано,доколкото не се кредитира с доверие показанията на последния от съда по изложените по горе доводи. Налице е и субективният елемент от състава на нарушението – извършено е виновно, при пряк умисъл, категорично правното съждение за което се налага от факта на недеклариране на стоките по установения за това ред-писмен с придружено за това разрешение,както се посочи по горе. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването на общественоопасните последици - укрИ.ето на информация от митническите органи, при наличие и на представа за обвързващото задължение за деклариране на носените стоки, забранени за внос, въпреки това напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на деятелността си, жалбоподателят е бездействал при митническия контрол. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия и поведение в хода митническата проверка. Същият е следвало да знае, както и е знаел действащия митнически режим, респ. и задължението за писмено или устно деклариране му е било известно, с оглед публичното им оповестяване - обявени публично, на указателни табели и на няколко езика, включително български, с местоположение, изключващо пропускането, респ. невъзприемането им от преминаващите пътници, според създадената инфраструктура на МП „Капитан Андреево”. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. В обобщение на изложеното до тук, решаващият Съдебен състав намира за правилна и съответна на доказаните факти по делото, квалификацията на процесното нарушение, във формата на изпълнителното деяние - превозва. До същия правен извод е достигнал и АНО, издавайки НП, и той е правилен и следва да бъде споделен. Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на своя предмет – ПРЗ. Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия Съдебен състав не разкрива характеристиките на маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не представлява такъв, освен поради отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род административни нарушения, или пък изобщо - липса на такава. Отделно от това, в случая се касае за формално нарушение - на просто извършване и предвид количеството на стоките, следва да се отчите за завишаващо обществената опасност на конкретното нарушение. В тази насока, като релевантен аргумент отчита се и се цени характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка - административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия контрол - в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните, фискални интереси на Държавата и ЕС. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към Държавата при осъществяване на финансовата й дейност. Следва също да се отбележи, че стойността на предмета на нарушението при формалния характер на състава на отговорността по чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗМ няма отношение при преценката за наличието или значителността, респ. липсата или незначителността на вредните последици и не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност на деянието в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, Съдът споделя за правилна. Съобразно изложените до тук правни съображения, не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като предпоставка за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на административно нарушение. ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО Съгласно чл. 233, ал. 3 от ЗМ за митническа контрабанда на стоки, забранени за внос, на виновните лица се налага „Глоба” в размер от 200 % до 250 % от митническата стойност на недекларираните стоки;като съгласно ал.5 - При повторно нарушение по ал. 3 се налага глоба в максималния размер, предвиден за съответното нарушение, но не по-малко от 1000 лв., а когато предмет на нарушението са тютюневи изделия – не по-малко от 2000 лв., а съгласно съответно чл. 233, ал. 6 от същия закон недекларираните стоки - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на Държавата, независимо чия собственост са. НП е правилно и обосновано и в санкционната си част, като наложеното наказание правилно е определено от АНО, както по отношение на вида му - глоба, така и базата за неговото пресмятане, според осъществения административнонаказателен състав – чл.233,ал.5,вр.ал.3 ЗМ.. В случая глобата наложена на жалбоподателя е в размер на сумата 1000лв, която е изцяло законосъобразно и правилно определена, предвид доказаната митническа стойност на процесното количество ПРЗ възлизаща на сумата 48,00лв, в който случай определяемата максимална глоба се равнява на 120,00лв, представляваща 250% от о т митническата стойност на недекларираните стоки,но не по малко от 1000лева. За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че съдът приема,че адм.нарушение е извършено повторно,тъй като спрямо него има влязло в сила НП ,а именно НП № BG2024/1000-256 по описа на ТД Митница Бургас, от чието съдържание се установява, че жалбоподателят вече е бил наказван за същото по вид митническо нарушение по чл.233,ал.3, вр.ал.1 ЗМ извършено на 19.01.2014г, когато е пренесъл 120 кутии цигари от 3 различни марки. Цитираното НП, според материализираното в документа официално удостоверяване от АНО е влязло в сила на 01.07.2024г и със същото на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер 1362,00 лв, представляваща 200% от продажната цена на цигарите. Съгласно параграф 1,т.35 от ДР на ЗМ "Повторно" е нарушението, извършено в срок една година от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение /митническа контрабанда/. При това положение следва да се приеме,че безспорно, обективно налице е този квалифициращ фактически признак, доколкото настоящото нарушение от 15.06.2025г жалбоподателят е извършил в едногодишен срок, от влизането в сила на др. санкционен акт с предмет идентично по вид нарушение,а именно влязло в сила на 01.07.2024г. - НП № BG2024/1000-256 по описа на ТД Митница Бургас. Така проведената индивидуализация, според Съда е правилна и законосъобразна, тъй като е съобразена с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и указаните в нея критерии при отмерване на наказанието – за преценка на всички релевантни за отговорността обстоятелства – смекчаващи и отегчаващи такива. Като очевидно отчетени са конкретно количество на контрабандно пренесените стоки, което обстоятелство безспорно е отегчаващо и предопределя по-висока тежест на деянието. Като смекчаващи вината обстоятелства, извън това за пренасянето на стоките да не е значителен техният брой, се установиха липсата на данни в кориците на делото за други нарушения/извън влязлото в сила НП обосноваващо повторността, което обстоятелство се взема предвид при налагане на наказанието съгласно специалната норма на ал.3 на чл. 233 от ЗМ и обстоятелството, че не е възпрепятствал проверката, респ. не е правил опити за осуетяването й. Не се констатира конкретната обществена опасност на деянието и на дееца да са завишени. Следователно, съобразена е както санкционната норма, така и общото правило на чл.27 ЗАНН и проведената индивидуализация на наказанието, досежно вида и размера на наложената парична санкция, съдът счита за правилна и законосъобразна, според критериите на закона. Очевидно съобразени са обстоятелствата –смекчаващите, наред с отчитане и на конкретното укритото количество ПРЗ. Ето защо наказанието глоба в размер 1000 лв, се намери за законосъобразно определено, справедливо и съответно на тежестта на извършеното, и с оглед обективния факт за съответствието му с минималния предвиден размер, в случая не е налице правна възможност за намаляването й под установения в закона минимум. Поради което НП следва да се потвърди в частта по наложеното наказание. В контекста на изложеното, санкцията не може да се счита за прекомерно завишена или несправедлива. Действително, релевантни за отговорността са имотното състояние на жалбоподателя, здравословното и семейното такова, но дори и при съвкупното им обсъждане, те не могат да обусловят определяне на наказанието в др. различен по-нисък размер, нито квалификация – „маловажност на случая” по смисъла на чл.28 ЗАНН. Иначе казано, при проведена индивидуализация на наказанието в размер на законовия минимум, недопустимо е и липсва правна възможност за неговото намаляване, съотв. на това основание и изменение на НП. Предвид изложеното, съдът прецени НП като правилно и обосновано в санкционната си част, поради което и следва да го потвърди в частта визираща наложената санкция –„глоба” в размер 1000лв, за процесното нарушение. НП е законосъобразно и правилно, в частта на постановеното отнемане в полза на Държавата на стоките - предмет на нарушението-ПРЗ . Подобно разпореждане е напълно законосъобразно, приложено на съответното правно основание - чл. 233, ал. 6 от ЗМ . Правната разпоредба е императивна и обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както правилно е подходил и АНО, позовавайки на същата норма, като друго различно разрешение не следва и предвид доказаното извършване на конкретното митническо нарушение,касаещо стоки забранени за внос, обвързано с приложението й. Относно разноските по делото Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда н а Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. По делото се претендират от всички страни разноски. С оглед изхода на делото,съдът намира основателно искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски, които съдът определя в размер на 66,47евро/130 лв./,които следва да се заплатят от жалбоподателя . Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.9 вр. с ал.2,т.5 от ЗАНН, съдът
Cited provisions
67- чл. 233, ал. 3
- чл. 28 ЗАНН
- чл. 52, т. 2 ЗЗР
- чл. 233, ал. 1 ЗМ
- чл. 233, ал. 3 ЗМ
- чл. 6
- чл. 27 ЗАНН
- чл. 84 ЗАНН
- чл. 233 ЗМ
- чл. 66, ал. 1 ЗМ
- чл. 93, т. 9 НК
- чл. 1
- чл. 233, ал. 5
- чл. 233, ал. 6
- чл. 62
- чл. 143, ал. 1 АПК
- чл. 144 АПК
- чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗАДС
- чл. 21, ал. 1, т. 4 ЗАДС
- чл. 29, ал. 4, т. 1 ЗАДС
- чл. 29, ал. 3, т. 1 ЗАДС
- чл. 26 ЗАНН
- чл. 26, ал. 1 ЗАНН
- чл. 34 ЗАНН
- чл. 42 ЗАНН
- чл. 57 ЗАНН
- чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН
- чл. 63, ал. 1 ЗАНН
- чл. 58, ал. 7 ЗДДС
- чл. 58, ал. 4 ЗДДС
- чл. 52 ЗЗР
- чл. 6, ал. 1 ЗЗР
- чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗМ
- чл. 16, ал. 1, т. 5 ЗМ
- чл. 228 ЗМ
- чл. 230 ЗМ
- чл. 231 ЗМ
- чл. 233, ал. 6 ЗМ
- чл. 233, ал. 5 ЗМ
- чл. 242 НК
- чл. 33 НК
- чл. 282 НПК
- чл. 283 НПК
- чл. 137, ал. 1, т. 1 ППЗМ
- чл. 135
- чл. 17
- чл. 2, т. 2
- чл. 203
- чл. 225
- чл. 233
- чл. 37, ал. 1
- чл. 4
- чл. 4, т. 1
- чл. 41
- чл. 47, ал. 1
- чл. 5, ал. 1
- чл. 51, ал. 4, т. 1
- чл. 51, ал. 2
- чл. 52, т. 1
- чл. 52, т. 2
- чл. 63, ал. 9
- чл. 68, ал. 1
- чл. 68
- чл. 74
- чл. 79
- чл. 84
- чл. 93, т. 9