Решение № 174 от 25.8.2026 г. на Районен съд - Първомай по дело № 682/2025 г.

Производството по делото е образувано по предявен от Н. Р. Б. срещу Д. И. И. посесорен иск с правно основание чл.76 ЗС за връщане владението върху следните недвижими имоти : •••, намиращ се в •••, съставляваща пететажна масивна стоманобетонна жилищна сграда с планоснимачен номер •••, с административен адрес: •••, със застроена площ от 10,04 кв.м., при граници на гаража: изток-стена, юг – гаражна врата, запад – гараж, както и сервизно помещение №* към гаража, със застроена площ 5,21 кв.м., при граници на сервизното помещение: собствен гараж, коридор и сервизно помещение на Т.В.Т., която ••• е построена върху УПИ ••• – жилищно строителство, в кв.114 по действащия регулационен план на •••, одобрен със заповед №РД-15- 666/1994г., при граници:от две страни улици, УПИ ••• – •••, владението върху които било отнето по самоуправен - скрит начин от страна на ответника, осъществяващ владение върху посочените имоти понастоящем. Ищецът твърди, че на 24.08.2025г. е осъществявал фактическа власт по отношение на процесните имоти, изразяваща се в заключване на металната гаражна врата с патрон със секретен ключ и държане на вещи в гаража и склада: рафтове с автомобилни гуми, автомобилни части, тенджери, тави, домакинска посуда, первази, бюфети с лични вещи, домашна ракия, бидони за зеле, земеделски инструменти, съдове от огнеупорно стъкло, мензури, епруветки и др. Излагат се доводи, че процесните недвижими имоти – гараж и сервизно помещение към гаража, наред с втори жилищен етаж в •••, избено помещение, таванско помещение и прилежащите им част се притежавали в съсобственост между майката на ищеца – Т.Т.Х. /починала на 19.08.2016г./, А.Д. В. и Д. Г. В.. По силата на Решение №48/13.03.2003г., постановено по гр.д.№638/2002г. по описа на ВКС, I г.о., съсобствеността върху гореизброените имоти била прекратена чрез делба, като майката на ищеца получила в дял жилище на втори жилищен етаж в •••, заедно с избено помещение, таванско помещение и прилежащите им част. На другите двама собственици А.Д. В. и Д. Г. В. била възложена собствеността върху процесните имоти - гараж и сервизно помещение към гаража. Съгласно заявеното в молбата, въпреки постановеното съдебно решение ищецът и неговата майка продължили да упражняват явно, спокойно и необезпокоявано владение върху всички недвижими имоти – предмет на извършената съдебна делба, в това число гаража и сервизното помещение към него, демонстрирайки пред А. В. и Д. В. собственическото си отношение. След смъртта на майка си, ищецът продължил да упражнява фактическа власт върху гаража и сервизното помещение към него до 24.08.2025г. Ищецът твърди, че понастоящем собствеността върху втори жилищен етаж в ••• се притежава от неговата дъщеря на основание покупко-продажба. По думите на ищеца, в началото на 2025г., лица, представили се като А. В. и Д. И., отправили отделни писмени покани към ищеца, с искане да освободи гаража и склада към него и да предаде владението върху тях на Д. И., твърдейки, че последният е придобил правото на собственост върху процесните имоти по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот •••, дело №36/2025г. на нотариус Н.К., район на действие Районен съд – Първомай, рег.№••• при Нотариалната камара, вписан в служба по вписванията Първомай с акт •••, дело №35/2025г. Ищецът отказал, уведомявайки А. В. и Д. И., че се счита за собственик на гаража и сервизното помещение към него. Ищецът твърди, че въпреки явното фактическо положение, на 24.08.2025г. установил, че владението му е отнето в негово отсъствие и без негово знание чрез смяна на секретния патрон на гаражната врата. Отвън бил изнесен един от бюфетите, но без вещите, които ищецът държал в него. В жалбата си ищецът е изказал предположение, че много други вещи, съхранявани от него във вътрешността на гаража са били изхвърлени, тъй като забелязал, че на 02.09.2025г. бил поставен голям контейнер за строителни отпадъци в близост до гаража. За извършените действия ищецът сигнализирал Районна прокуратура •••. По горните съображения, ищецът обосновава правен интерес да поиска на основание чл.76 от ЗС ответникът да бъде осъден да му възстанови владението върху процесните недвижими имоти. На основание чл.360 от ГПК ищецът моли за налагане на глоба на ответника в размер на 1000 лева. На основание чл.361 от ГПК ищецът моли да се разпореди предварително изпълнение на съдебното решение. Претендират се разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва предявения иск, като възразява по основателността и доказаността му. Поддържа, че е закупил процесните имоти - ••• и сервизно помещение №* към гаража, намиращи се в ••• от А.Д. В., Г.Д. В. и А.Д.М., след като същите са се легитимирали като собственици с влязъл в сила съдебен акт, а именно - Решение №48/13.03.2003г., постановено по гр.дело №638/2002г. по описа на ВКС, I г.о., влязло в законна сила на 13.03.2003г., вписано под №271, том I, дело №799/06.12.2024г., вх.рег.№1650, дв.вх.№1626 от 06.12.2024г. в АВ – Служба Първомай. Твърди, че относно изповядване на сделката нотариус Н.К. обстойно изследвала собствеността върху имота, в тази връзка страните по сделката се снабдили и с първичния нотариален акт за процесния имот – Нотариален акт № •••, том I, дело №357/1992г. по описа на РС Първомай, съгласно който Т.Т.Х. и П.А.Х. /едноутробен брат на продавача А.Д. В./ са констатирани като собственици, като решението за съдебна делба е последващо в хронологичен ред. Ответникът излага твърдения, че притежава и друг имот в същата кооперация, като от съседите разбрал, че закупеният от него гараж се ползва от М. Б.а /дъщеря на ищеца/, която е собственик на апартамент на втори жилищен етаж в кооперацията. Успял да установи контакт със същата, уведомявайки я, че е закупил гаража и й дал възможност най-човешки да изнесе намиращите се в него вещи. Неочаквано за ответника, вместо гореописаното, получил уведомление от ищеца, че той ползва гаража, че не приема и зачита съдебното решение, с което същият бил възложен в дял на продавача А.Д. В., както и че ответникът е станал жертва на измама. На свой ред, ответникът проучил твърденията на ищеца, установявайки, че на 16.09.2003г. предмет на разпоредителна сделка от страна на майката на ищеца - Т.Х. е бил само апартаментът, възложен й в дял със съдебното решение на ВКС, но не и гаражът и прилежащото към него сервизно помещение, които били собственост А. и Д. В.и. Предвид горното, ответникът върнал официална покана на ищеца, получена от последния на 05.03.2025г., с искане за изнасяне на вещите и предоставяне владението върху гаража, като същевременно се свързал с продавача А. В. с молба първо да уреди отношенията си с ищеца, след което да му предаде владението на гаража без находящите се в него вещи. Според твърденията на ответника, даденият от него срок в молбата на ищеца изтекъл безрезултатно. В същия период от време, ответникът разбрал от адвоката си, че А.Д. В., с помощта на ключар е сменил бравата на входната врата на гаража. Ответникът разбрал още, че след като се установило, че ищецът няма намерение доброволно да изнесе нещата си, А. В. предприел действия по разчистване на гаража и освобождаване на вътрешността му от вещите на ищеца, като за целта наел група работници и осигурил контейнер за смет. Ответникът твърди, че по време на разчистването на обекта, на място пристигнали полицаи, при което А. В. се свързал с адвоката на ответника, за да му съдейства за изясняване на собствеността. По подаден сигнал от ищеца, ответникът бил призован от органите на реда за изясняване на казуса. Ответникът излага аргументи, че все още не е влязъл във владение на гаража и сервизното помещение и чакал владението да му бъде предадено от А. В., поради което оспорва да е надлежна страна по спора. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира и разноски. Районен съд – Първомай, II състав, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна: Съгласно приложено по делото Решение №48/13.03.2003г. за извършване на съдебна делба на недвижими имоти, постановено по гр.дело №638/2002г. по описа на ВКС, I г.о., влязло в законна сила на 13.03.2003г., неразделна част от което е Решение №505/08.07.2003г. постановено по гр.дело №638/2002г. по описа на ВКС, I г.о., влязло в законна сила на 08.07.2003г. за поправка на очевидна фактическа грешка на първото споменато решение, в дял на съделителя Т.Т.Х. бил поставен апартамент на втори жилищен етаж в ••• на адрес: ••• и в общ дял на съделителите А.Д. В. и Д. Г. В. били поставени •••, със застроена площ от 10,04 кв.м., при граници на гаража: изток-стена, юг – гаражна врата, запад – гараж, както и сервизно помещение №* към гаража, със застроена площ 5,21 кв.м., при граници на сервизното помещение: собствен гараж, коридор и сервизно помещение на Т.В.Т., находящи се в същата жилищностроителна кооперация на адрес: •••. Видно от удостоверение за наследници на Т.Т.Х., починала на 19.08.2016г., нейн единствен наследник е синът й в лицето на ищеца Н. Р. Б.. Като писмено доказателство по делото е приет Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот •••, дело №36/2025г. на нотариус Н.К., район на действие Районен съд – Първомай, рег.№••• при Нотариалната камара, вписан в служба по вписванията Първомай с акт •••, дело №35/2025г., от съдържанието на който се установява, че на 23.01.2025г., продавачите А.Д. В., действащ лично за себе си и в качеството си на пълномощник на Г.Д. В. и на А.Д.М., са продали на купувача Д. И. И., действащ чрез пълномощника си С.Д.К., притежаваните от тях •••, намиращ се в •••, съставляваща пететажна масивна стоманобетонна жилищна сграда с планоснимачен номер •••, с административен адрес: •••, със застроена площ от 10,04 кв.м., при граници на гаража: изток-стена, юг – гаражна врата, запад – гараж, както и сервизно помещение №5 към гаража, със застроена площ 5,21 кв.м., при граници на сервизното помещение: собствен гараж, коридор и сервизно помещение на Т.В.Т., която ••• е построена върху УПИ ••• – жилищно строителство, в кв.114 по действащия регулационен план на •••, одобрен със заповед №РД-15- 666/1994г., при граници:от две страни улици, УПИ ••• – •••. В нотариалния акт било вписано изрично, че владението върху недвижимите имоти се предава с подписването на акта. Видно от приложено по делото Уведомително писмо от 03.02.2025г. от инж.Н. Р. Б. до Д. И. И., връчено на последния на 05.02.2025г. чрез ЧСИ А. А.ов с рег.№•••, район на действие •••, ищецът уведомявал ответника, че е бил информиран от дъщеря си М. Б.а, че ответникът е влязъл в контакт с нея посредством социалната мрежа ,,Фейсбук“, с цел съдействие от нейна страна за осигуряване на достъп до процесните недвижими имоти: •••, със застроена площ от 10,04 кв.м. и сервизно помещение №* към гаража, със застроена площ 5,21 кв.м., находящи се в ••• на адрес:•••. С въпросното писмо ищецът уведомявал още, че именно той владеел процесните имоти понастоящем, като владението си упражнявал непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено и с намерение да свои имота, заедно със своята майка Т.Х. до смъртта й на 19.08.2016г., а след това и самостоятелно, в продължение на почти 22 години, считано от влизане в сила на 13.03.2003г. на Решение №48/13.03.2003г. за извършване на съдебна делба на недвижими имоти, постановено по гр.дело №638/2002г. по описа на ВКС, I г.о., което владение не било смущавано нито с фактически, нито с юридически действия от когото и да било, поради което се считал за единствен собственик, на основание наследство и изтекла придобивна давност. В тази връзка с уведомителното писмо, ищецът информирал ответника, че лицата, които на 23.01.2025г. са му ,,продали“ процесните гараж и сервизно помещение чрез покупко-продажба, изповядана по нотариален ред, не са били действителните собственици на имотите. Вписването в Службата по вписванията – ••• на Решение №48/13.03.2003г. за извършване на съдебна делба на недвижими имоти, постановено по гр.дело №638/2002г. по описа на ВКС, I г.о. от страна на продавачите едва 22 години след влизането му в сила, доказвало по думите на ищеца, че продавачите в един значителен период от време не са се погрижили дори формално да предявят претендираните си ,,права“ върху имота чрез законоустановената процедура. Във връзка с уведомителното писмо, което ищецът адресирал до ответника, последният на свой ред отправил към първия писмена Покана с вх. №•••/14.02.2025г. на ЧСИ А. А.ов с рег.№•••, с район на действие •••, с която го приканвал в 14-дневен срок от получаването й да освободи и доброволно да му предаде владението върху процесните имоти, предупреждавайки го, че в противен случай ще предприеме нужните действия, тъй като разполагал с титул за собственост. Видно от съдържанието на посочената покана, ответникът посочвал, че е закупил имота от А.Д. В., Г.Д. В. и А.Д.М., след като същите се легитимирали като собственици с влязъл в сила съдебен акт, а именно Решение №48/13.03.2003г., постановено по гр.дело №638/2002г. по описа на ВКС, I г.о., влязло в законна сила на 13.03.2003г., вписано под №271, том I, дело №799/06.12.2024г., вх.рег.№1650, дв.вх.№1626 от 06.12.2024г. в АВ – Служба Първомай. В поканата си до ищеца, ответникът оспорвал твърденията за придобито право на собственост по наследство от страна на ищеца върху имотите, държането върху които ищецът упражнявал неоснователнно и незаконно, по думите на ответника. Ответникът информирал още, че се е свързал с продавача А.Д. В., който бил не само възмутен от случващото се, но и предупредил, че ако не се приключи доброволно възникналия спор той щял да потърси правата си по съдебен ред относно изплащането на обезщетение за неоснователно ползване на собствения му гараж, както и заплащането на присъдената по съдебното решение сума от 10600 лв., която и до сега не била заплатена. Поканата на ответника била получена от ищеца срещу подпис на 05.03.2025г. Във връзка с уведомителното писмо от 03.02.2025г., което ищецът бил изпратил на ответника относно собствеността на процесните недвижими имоти, на 12.06.2025г. (видно от известие за доставяне на л.12) ищецът получил писмена покана от А.Д. В., която била идентична по съдържание с Покана с вх.№•••/14.02.2025г. на ЧСИ А. А.ов с рег.№•••, с район на действие •••, отправена от ответника към ищеца, с тази разлика, че в поканата си А.Д. В. предоставял на ищеца 7-дневен сок от получаването, в който да освободи и да му предаде доброволно владението върху гореописания имот. По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите М. П. М., М. Н. Б.а, С.Д.К. и А.Д. В.. Съдът кредитира частично показанията на свид.М. М.. От показанията на свид.М. М., в частта, в която съдът кредитира като ясни, последователни и убедителни, пресъздаващи преки и лични възприятия и неразкриващи заинтересованост, се установява, че същата живее в апартамент 4-ти, на етаж ••• на •••, в съседство на покойната майка на ищеца Н. Б. – Т.Х.. Ищецът познавала именно като син на леля Т., както я нарича свидетелката, с която били съседки и заедно строили етажа на кооперацията. Посочва, че до смъртта си леля Т. живеела в съседния до нейния апартамент, а Н. Б. ползвал гаража в същата кооперация. По отношение на случилото се с гаража свидетелката заявява, че в края на м.август – началото на м.септември 2025г. се намирала в дома си, когато чула шум, идващ отвън. Когато погледнала към посоката на шума, видяла, че от гаража се изнася багаж и си помислила, че ,,К.‘‘, т.е. ищецът си чисти гаража. В това време съседка на име М. я уведомила, че външни лица изнасят багаж от гаража на К. и призовала свидетелката да се обади и да съобщи на ищеца за случващото се. Свид.М. М. позвънила на Н. Б. и му казала:,,Изнасят багаж от вашия гараж!“, като от реакцията на последния установила, че той нищо не знае. Свидетелката забелязала, че около гаража се били насъбрали много хора, включително съседи от кооперацията и наблюдавали как се изнасят вещи от вътрешността на гаража. Според твърденията й на място пристигнал и камион за извозването на вещите. В показанията си свидетелката посочва, че знае леля Т. като собственик на гаража и апартамента. Признава, че откакто е в кооперацията, не била виждала гаражът да се ползва от друго, чуждо лице, освен от К. и неговите близки. Твърди, че знае, че апартаментът на Б. на трети жилищен етаж от кооперацията, бил купен от лице на име Д., който бил племенник на съседката й от четвъртия етаж на име Р.. Според заявеното в показанията й, свидетелката била виждала въпросния Д. два пъти, като отрича да го е видяла да присъства при изнасянето на багажа от гаража на К.. Съдът не кредитира показанията на свидетелката като правдиви в частта, в която същата посочва, че вещите от процесния гараж са били изнасяни в присъствието на съдия- изпълнител, доколкото тези твърдения се явяват изолирани и ненамиращи доказателствена опора. Преценени на основание чл.172 от ГПК, с оглед възможната нейна заинтересованост в полза на ответника и във вреда на ищеца предвид качеството и на пълномощник на ответника по изповяданата по нотариален ред покупко-продажба с предмет процесните имоти, показанията на свид. С.К. съдът кредитира частично. Като достоверни се преценят в частта, в която свидетелката заявява, че познава както купувача по сделката с предмет процесните гараж и склад към него - ответника Д. И., така и продавача по сделката - свидетеля А.Д., като свои клиенти от практиката си като адвокат. Посочва, че А.Д. е потърсил контакт с нея още през далечната 2020 г., преди Ковид, по повод намерението му да продаде притежаван от него гараж на територията на •••. Представил й документите, с които разполагал – съдебни решения за делба на недвижимите имоти и я помолил да се снабди със скица и др. документи, касаещи гаража и евентуално да потърси купувач. Уведомил я е, че не е наясно дали гаражът се ползва от някого, тъй като живеел в ••• и не бил посещавал района на ••• от приключване на съдебния процес по делба на имотите. По думите на свид.К., двамата със свид.А.Д. прекъснали контакт за няколко години и така до 2024г., когато пристъпили към финализиране на уговорката си, свързана с продажбата на процесния гараж и склад към него. В тази връзка, предложила на ответника Д. И., който също бил нейн клиент и притежавал апартамент в кооперацията, в която бил ситуиран гаража, да го закупи, ако проявява интерес. Ответникът се съгласил и след изповядване на сделката по покупко-продажба по нотариален ред, направил допитване до съседите от кооперацията дали гаражът се ползва от някого и от кого, тъй като продавачът А.Д. не разполагал с ключ от процесния имот и не можел да му предостави такъв. Насочен към М. Б.а, дъщеря на ищеца Н. Б., ответникът влязъл в комуникация с нея, с идеята, ако държат нещо в гаража – да го освободят, тъй като той бил придобил собствеността му. Според заявеното от свид. К., скоро след това ответникът получил писмено уведомление от ищеца, от което ставало ясно, че са налице неуредени отношения между Н. Б. и А.Д., касаещи собствеността на гаража. Тогава ответникът заявил пред свид.К., (с посредничеството на която комуникирали купувачът и продавачът на гаража през цялото време), че не желае да влиза в подобни спорове и ще очаква А.Д. да му предаде ключа от гаража, съответно владението върху имота, след като изясни отношенията си с ищеца по делото Н. Б.. Свидетелката посочва, че от името на ответника Д. И., във връзка с получено от последния писмено уведомление от ищеца от 03.02.2025г., А.Д. върнал покана до ищеца (има предвид Покана с вх.№•••/14.02.2025г. на ЧСИ А. А.ов с рег.№•••, с район на действие •••) да освободи доброволно гаража, предоставяйки му срок за това. Свидетелката била уведомена от ответника, че поканата е била получена от адресата на 05.03.2026г., както и че ако не последва доброволно изпълнение, ответникът очаквал сам А.Д. да разреши спора си с ответника. По съвет на свид.К., на неустановена дата през последната седмица на месец март 2025г., А.Д. ангажирал ключар, с помощта на когото сменил ключалката на вратата на гаража, за да може да предаде владението на гаража на ответника Д. И.. На място, при смяната на ключалката присъствала и самата свид. К.. При отварянето на гаражната врата, във вътрешността на гаража се установили стари вещи, празни буркани и дървени рафтове, които свид. К. препоръчала да бъдат премахнати. Изпратена била писмена покана от А.Д. до ищеца, с цел същият доброволно да освободи вътрешността на гаража от вещите си, която покана била получена от ищеца на 12.06.2025г. Поради липсата на ответна реакция от страна на ищеца, отново по съвет и в присъствието на свид.К., в началото на месец септември 2026г. ответникът организирал изнасянето на ищцовите вещи от гаража, като за тази цел ангажирал двама души – работници и контейнер, в който вещите били изхвърлени. Съдът не кредитира с доверие заявеното от свид.К. за липсата на физическо предаване на ключа от А.Д. на Д. И.. Първо, фактът на предаването, респ. липсата на такова е трудно доказуем в гражданския процес, като в интерес на ответника, респ. във вреда на ищеца е свидетелката да твърди, че липсва такова предаване. Общоизвестно е, че в правото отрицателните факти се доказват чрез индиции - конкретни положителни факти, чиято логическа връзка води до извод, че отрицателният факт се е осъществил. По делото не се събраха други доказателства, подкрепящи твърдението на свид. К. за липса на предаване на ключа. Преценени на основание чл.172 от ГПК, с оглед възможната негова заинтересованост в полза на ответника и във вреда на ищеца предвид качеството му на продавач по договора за покупко – продажба на процесните имоти, сключен с ответника купувач, показанията на свид. А.Д. съдът кредитира частично. Кореспондиращите със заявеното от свид.К. показания на свид.А.Д., съдът цени като логични, последователни, възпроизвеждащи лични впечатления и преки възприятия от случилото, с изключение на частта, в която свидетелят твърди, че липсва фактическо предаване на ключа на ответника. В допълнение на казаното от свид.К., свид.Д. е посочил, че всяко свое действие, касаещо продажбата на гаража и сервизното помещение към него - от изповядването на сделката, през писмената покана към ищеца да предаде владението върху имота, до смяната на ключалката и изнасянето на вещите от вътрешността, е съгласувал със свид.К.. Заявил е още, че ключарят, се е съгласил да смени ключалката на гаражната врата, след като предварително се е уверил, че върши това за собственика, посредством нотариален акт за покупко-продажба на имота, предоставен му за запознаване от присъстващата на място свид.К., в качеството си на адвокат на купувача по сделката. Както се спомена вече по – горе в изложението, съдът не кредитира с доверие заявеното от свид.А.Д. за липсата на физическо предаване на ключа на Д. И.. Първо, фактът на предаването, респ. липсата на такова е трудно доказуем в гражданския процес, като в интерес на ответника, респ. във вреда на ищеца е свидетелят да твърди, че липсва такова предаване. Общоизвестно е, че в правото отрицателните факти се доказват чрез индиции - конкретни положителни факти, чиято логическа връзка води до извод, че отрицателният факт се е осъществил. По делото не се събраха други доказателства, подкрепящи твърдението на свид.Д. за липса на предаване на ключа. От друга страна, съдът намира за житейски нелогично поведението на свид.А.Д. да не предаде ключа на ответника само защото ,,същият не е присъствал на място при смяната на ключалката“, каквото обяснение по този повод дава в показанията си самият свидетел. Показанията на свид. М. Н. Б.а – дъщеря на ищеца, преценени от съда на основание чл.172 от ГПК, предвид възможната нейна заинтересованост от изхода на делото, заслужават частичен кредит на доверие. От частта, която се кредитира като достоверна, се установява, че свидетелката притежава апартамент на етаж ••• в •••, на адрес: •••, а гаражът на същия адрес ползвал баща й Н. Б.. Посочва, че както тя, така и баща й живеели на територията на •••, като периодично посещавали и апартамента и гаража в •••. Разказва, че в гаража семейството й съхранявали множество вещи със сантиментална стойност, също и тротинетки, зимнина, мебели. В гаража баща й вкарвал и автомобила си. Твърди, че с ответника Д. И., чиято леля – Р. Ч. живеела в същата кооперация ,,•••“, се познавали от деца, когато прекарвали летните ваканции заедно. През м.февруари 2025г. ответникът се свързал със свидетелката по мобилното приложение ,,Месинджър“, за да й съобщи, че е закупил гаража, който баща й ползвал и поискал да му дадат ключ, за да не се наложи да разбива входната врата. Според заявеното от свидетелката, на 24.08.2025г., на връщане от морето, със семейството й минали през •••, когато установила, че ключалката на външната врата на гаража е била сменена, тъй като се опитала да отключи, но безуспешно. Направило й впечатление също, че ключалката е чисто нова и се различава видимо от старата. Посочва, че два дни по-късно – на 26.08.2025г. баща й сигнализирал за случилото се в прокуратурата. Твърди, че на 02.09.2026г. получила обаждане от съседката си М., живуща в съседния апартамент на притежавания от свидетелката в •••, която и съобщила, че пред гаража има поставен контейнер, в който се изнасят се изхвърлят вещи, изнесени от вътрешността на гаража. Съдът не кредитира като правдиви показанията на свид.М. Б.а в частта, в която поддържа, че през месеците юли и август 2026г., преди да установи, че ключалката е сменена, е посещавала процесния гараж многократно, доколкото тези й твърдения се опровергават от еднопосочните показания на свид.К. и свид.А.ов, според които ключалката на гаражната врата е била сменена през м.март 2026г. Въз основа на горните фактически констатации съдът достигна до следните изводи от правна страна: Предмет на владелческия иск по чл.76 ЗС е да се възстанови отнетото владение върху имота, като фактическо състояние. По тези спорове, съдът е ограничен да установи само факти - факта на владение, факта на нарушение и кой владее имота към момента на разглеждане на спора / Решение № 733 от 4.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1536/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б.Д./. С него се търси прекратяване на действията, които съставляват нарушение – осъществени чрез насилие или по скрит начин, възстановяване на фактическата власт и отстраняване на неправомерно извършеното действие, довело до лишаване на владелеца изцяло или отчасти от тази власт. Искът по чл.76 ЗС защитава всяка фактическа власт върху вещта, без значение на нейния вид /владение или държане/, без значение дали тя самата се упражнява правомерно или неправомерно и без значение дали лицето, което я отнема, е действителният собственик или носител на друго право върху вещта. Целта на подобна защита са преди всичко съображения от обществен ред - да се забрани и предотврати самоуправно изменение на фактическото положение, а всяка подобна промяна да се извършва само по съдебен ред и чрез законните средства на държавната принуда. При това не е част от основанието на този иск вида на упражняваната от ищеца фактическа власт /дали е владение или държане/, а единствено, че такава е съществувала и е отнета. Нарушение на държането/владението е всяко действие, което ограничава или изключва фактическата власт на владелеца/държателя, независимо от намерението на последния или на нарушителя. Насилствено отнемане на вещта има тогава, когато се използва физическа сила или заплаха срещу лицето което владее или държи вещта, както и когато се употреби физическа сила по отношение на самата вещ, например чрез разбиване на врата или ключалка. Нарушение по скрит начин е налице не само когато владелецът или държателят отсъстват или не знаят, а и в хипотези, когато според начина или времето на извършване, нарушението трудно може да стане тяхно достояние. Скритостта на нарушението трябва да съществува само в момента на извършването му, а не и да се държи в последствие владението или държането скрито /Решение № 490/26.11.2010 г. по гр. д. № 1392/2009 г., ВКС, ІІ г. о./ Не е необходимо скритостта на отнемането да е спрямо всички, нито да е осъществена при някакви особени обстоятелства. Достатъчно е отнемането да е извършено по начин, така че да не може веднага да стане достояние на досегашния владелец или държател съобразно обичайния начин, по който същия е осъществявал фактическата власт, т.е. да не е осъществено в негово присъствие или в присъствието на лица, чрез които съобразно нормалните отношения, той би бил уведомен незабавно. Анализът на събраните по делото доказателства обуславя несъмнен извод, че към момента на смяната на ключалката на процесния гараж, фактическата власт върху същия се е осъществявала от ищеца Н. Б.. От една страна, аргументи в тази насока се черпят от показанията на свид. М. М., която е живуща в ЖСК ••• от момента на построяването й и е посочила именно ищеца, респ.неговата покойна майка като лицето, което знае като собственик на гаража и чиито вещи се съхраняват във вътрешността му. От друга страна, от фактическата установеност по делото се изяснява, че ответникът е влязъл в контакт със свид.М. Б.а с цел да се сдобие с ключа от гаража, който именно баща й Н. Б. притежавал. Последвалият развой на събитията – изпращането на отделни писмени покани от страна на Д. И. и А.Д. до ищеца, с които го канят доброволно да предаде владението, както и обстоятелството, че след смяната на ключалката във вътрешността на гаража са установени лични вещи на ищеца, еднозначно доказват факта на упражнявана от страна на ищеца фактическа власт върху имотите, обуславящи материалноправната му легитимация по иска. Съдът счита, че е налице и второто изискване, предпоставящо основателността на иска – нарушение факта на владението, изразяващо се в смяна на ключалката на процесния гараж на неустановена дата през последната седмица на м.март 2025г., с което действие изцяло е била изключена фактическата власт на досегашния владелец в лицето на ищеца. Съдът намира за необходимо да изясни, че последвалата през м.юни 2025г. покана от А.Д. към ищеца да освободи владението, както и извършените на 02.09.2026г. действия по изнасяне и изхвърляне на вещите на ищеца са ирелевантни за факта на нарушението, състояло се на неустановена дата през последната седмица на м.март 2025г., предвид окончателното преустановяване на фактическата власт на ищеца чрез еднократно действие, извършено точно в този момент. На следващо място, от доказателствената съвкупност по делото се установява, че отнемането на фактическата власт върху процесния гараж и сервизно помещение към него е станало по скрит начин – чрез смяна на ключалката, което е било осъществено в отсъствието и без знанието на ищеца. За да достигане до този извод съдът взе предвид обстоятелствата и условията, при които е извършено нарушението. В настоящия случай от показанията на свид. М. Б.а се установява, че както тя, така и баща й живеят преимуществено на територията на ••• и епизодично посещават апартамента и гаража в •••. Следователно, нарушението е извършено в момент, в който съобразно обичайния начин, по който ищецът е упражнявал фактическа власт върху имота, не е могъл веднага да се осведоми за него. В този момент на място не са присъствали и лица от обкръжението на ищеца, които евентуално биха могли да му съобщят за извършеното нарушение. Впечатление прави и обстоятелството, че въпреки установения начин на комуникация с ищеца – чрез писмени покани, същият не е получил такава, с която изрично да бъде уведомен за планирани евентуални действия по смяна на ключалката, съответно конкретната дата на тези действия, като в предхождаща нарушението покана до него от страна на ответника, се споменава единствено, че при липса на доброволно предаване на владението ответникът ,,ще предприеме нужните действия, тъй като разполага с титул за собственост‘‘. В този контекст, от анализа на фактите по делото се установява целенасочено неосведомяване на ищеца за нарушението, извършено по време, когато се предполага, че същият няма да бъде в имота, т.е. по скрит за него начин /Решение № 214 от 25.10.2016 г., постановено по гр. д. № 2345/2016 г. по описа на ВКС, г. о. /. За пълнота на изложението следва да се посочи, че владението може да бъде нарушено или по скрит начин (без знанието на владелеца), или по насилствен начин - пострадалият от насилие владелец няма как да не узнае за насилието, което търпи /Решение № 340 от 28.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5754/2007 г., ••• г. о., ГК/. Следователно, не е възможно кумулативното наличие на насилственото и скрито отнемане на владението. В случая, ключалката на гаражната врата не е била разбита – чрез прилагане на физическа сила, а е била подменена с нова от ключар, което изключва хипотезата на осъществено насилие над вещта. При предявяване на иска по чл.76 ЗС в предмета на иска и във фактическия състав на нормата, подлежащ на установяване, се включва и конкретният времеви момент, в който е отнето или нарушено владението, тъй като с този момент се свързват както сроковете за предявяване на иска, така и годността на владението да бъде защитавано по съдебен ред./Решение № 373 от 23.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 407/2012 г., I г. о./ От показанията на свид. М. Б.а се установява, че ищецът не е знаел предварително за смяната на ключалката на гаража, разбрал случайно – на 24.08.2025г., след като свид.М. Б.а му съобщила, че не е успяла да отключи гаража, с ключа, с който разполага. Именно посочената дата се приема за меродавна при определяне началото на преклузивния шестмесечен срок за предявяване на иска по чл.76 ЗС, с изтичането на който отпада притезанието на владелеца, затова съдът следи служебно за спазването. Както в правната доктрина, така и в наложилата се трайна съдебна практика безпротиворечиво се приема, че началният момент на този срок съвпада с прекратяване на насилието или с откриване на отнемането на имота по скрит начин./ Вж. В., Л.. Българско вещно право. Първо издание. София. 1995, стр.730, Определение № 398 от 3.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 834/2019 г., II г. о., ГК, Решение № 1168 от 22. •••. 1974 г. по гр. д. № 543/74 г., I г. о., Определение № 98 от 6.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5037/2008 г., ••• г. о., ГК, Решение № 340 от 28.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5754/2007 г., ••• г. о., ГК, Решение № 685 от 24.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1365/2008 г., I г. о., ГК/. В настоящия случай посоченият шестмесечен срок по чл.76 ЗС е спазен. От писмените доказателства и от свидетелските показания на свидетелите С. К., А.Д. и М. Б.а, се установява, че фактическата власт върху процесните имоти е била отнета на неустановена дата през последната седмица на м.март 2025г., узнаването на отнемането по скрит начин е станало на 24.08.2025г., а искът с правно основание чл.76 ЗС, по повод на който е образувано настоящото производство, е предявен на 15.10.2025 г., с оглед на което ищецът се явява и процесуалноправно легитимиран да предяви иска по чл.76 ЗС. На следващо място, посесорният иск по чл.76 ЗС е личен, деликтен иск /предполага неправомерност и виновно действие на нарушителя/. Ответник по иска е лицето, което е отнело владението или държането. Ако нарушението е извършено чрез друго лице, ответник може да бъде както прекият нарушител, така и този от чието име е извършено, но искът не може да се насочи срещу трето лице, което е придобило владението от нарушителя /Решение № 214 от 25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2345/2016 г., I г. о., ГК/. От личния характер и предмета на иска по чл. 76 ЗС следва неприложимост на нормата на чл. 226, ал. 3 ГПК, ако в хода на делото ответникът предаде имота на трето лице /Решение № 67 от 3.12.2020 г. по гр. д. № 3693/2019 г., II гр. о. /. В настоящия случай нарушението е извършено не пряко от ответника, а чрез друго лице – свид. А.Д., който държи вещта за ответника собственик, в каквато насока са показанията му :,,Новият собственик получи някакво писмо и после се свърза с мен. Искаше да му предоставя владението, защото не можеше да си влезе в гаража. Искаше ключовета", както и тези на свид. С. К.: ,,А. в качеството си на продавач по сделката смени ключалката на гаража, за да може да предаде владението на гаража на Д. И.“. Действително свид.А.Д. е лицето, предприело фактическите действия, с които е преустановил владението на досегашния владелец, ищец по делото, но е действал със субективната увереност, че има подкрепата и съгласието на ответника Д. И. за това. Макар и да не са контактували пряко помежду си, продавачът и купувачът по сделката през цялото време са контактували опосредено чрез свид.С. К., която е насърчила и не се е противопоставила на действията на свид.А.Д. по смяна на ключалката, в качеството си на пълномощник на ответника – собственик (както става ясно, че се е представила пред ключаря от показанията на свид.А.Д.) и изразител на неговата воля. В този ред на мисли, друга индикация за това, че се е действало за ответника е обстоятелството, че пред ключаря, необходимостта от смяната на ключалката е била оправдана с нотариалния акт, в който като собственик е вписан ответникът. Съвкупно преценени тези обстоятелства недвусмислено доказват, че самоуправните действия на свид.А.Д. са били извършени за ответника Д. И. - чрез тези действия свидетелят е установил фактическа власт върху процесните имоти под формата на държане, съзнавайки, че действа не за себе си, а по искане и в полза на ответника– приобретател по сделката за покупко-продажба, поради което пасивно материалноправно легитимирано по иска с правно основание чл.76 ЗС се явява ответникът Д. И.а. По отношение на възраженията на упълномощения по делото процесуален представител на ответника, че доверителят му така и не е получил ключ за гаража от свид. А.Д., съответно не е придобил фактическата власт върху имота, поради което не е надлежен ответник, следва да се отбележи, че действително по делото не се доказа пряко фактът на предаването на ключа, респ. липсата на такова. От друга страна обаче, сам по себе си този факт не предопределя не/уважаването на исковата претенция, поради необходимостта от цялостна преценка на приетите за установени факти. Както се изясни по-горе, свид.А.Д., като продавач по сделката за покупко – продажба, целенасочено е отнел владението от досегашния владелец – ищеца върху процесните имоти, само за да приведе фактическото положение в съответствие с юридическото, като предаде владението на купувача – ответник, както е посочено в приложения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот •••, дело №36/2025г. на нотариус Н.К., район на действие Районен съд – Първомай, рег.№••• при Нотариалната камара, вписан в служба по вписванията Първомай с акт •••, дело №35/2025г. Следователно, свид.А.Д. е установил corpus, без наличието на animus, обезпечавайки на ответника възможност за безпрепятствено ползване на имотите, които последният притежава документално. По дефолт физическото предаване на ключа на владелеца – ответника Д. И.а от държателя – свид.А.Д. е закономерна последица от усилията на последния по отблъскването на фактическата власт на досегашния владелец, чието настъпване обаче е ирелевантно за изхода на спора по настоящето дело, тъй като в противен случай би се открила възможност за злоупотреба с право и уважаването на предявения иск винаги би било неуспешно поради насочването му срещу ненадлежен ответник. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че са налице изискуемите от закона предпоставки за уважаване на иска по чл.76, ал.1 от ЗС, а именно: владение на ищеца върху процесните гараж и сервизно помещение към него, отнемане на владениуето му по скрит начин /чрез смяна на ключалката на входната врата, което препятства достъпа му до процесните имоти/ и предявяване на иска преди изтичане на 6 месеца от отнемане на фактическата власт. Ето защо и предвид доказването на всички материалноправни предпоставки, обуславящи основателността на предявения посесорен иск, същият следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да предаде на ищеца фактическата власт на процесните недвижими имоти, представляващи •••, намиращ се в •••, съставляваща пететажна масивна стоманобетонна жилищна сграда с планоснимачен номер •••, с административен адрес: •••, със застроена площ от 10,04 кв.м., при граници на гаража: изток-стена, юг – гаражна врата, запад – гараж, както и сервизно помещение №5 към гаража, със застроена площ 5,21 кв.м., при граници на сервизното помещение: собствен гараж, коридор и сервизно помещение на Т.В.Т., която ••• е построена върху УПИ ••• – жилищно строителство, в кв.114 по действащия регулационен план на •••, одобрен със заповед №РД-15-666/1994г., при граници:от две страни улици, УПИ ••• – •••. С разпоредбата на чл.360 ГПК в хипотезите, при които решаващият съд установи, че владението е отнето по насилствен или скрит начин по иска по чл.76 ЗС, по преценка може да наложи глоба до 1000 лв. Разпоредбата има санкционен характер. Глобата се внася в полза на бюджета и има характера на административно наказание. Предвид казаното и изхождайки от конкретиката на случая, съдът не намира за необходимо прилагането на разпоредбата на чл.360 от ГПК по настоящето дело. Относно разноските по делото: При този изход от спора правото на присъждане на разноски принадлежи на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК. От представения Договор за правна защита и съдействие от 10.10.2025г. (л.6), се установява, че е заплатено договореното адвокатско възнаграждение в размер на 1022,58 евро /2000 лева/. Направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна на осн. чл.78, ал.5 от ГПК съдът счита за основателно, с оглед неголемия размер на материалния интерес по делото, поради което претендираният от ищеца адвокатски хонорар следва да бъде намален на 820 евро. Същевременно, при определяне на посочения размер съдът взе предвид броя на проведените открити съдебни заседания по делото, броя на разпитаните свидетели, умерената фактическа и правна сложност на делото, както и извършените от адвокатския повереник на ищеца процесуални действия. Размерът на адвокатския хонорар, ведно с дължимата държавна такса от 25,56 евро и внесения депозит за призоваване на свидетел по сметка на РС – Първомай в размер на 10 евро, формират общо сумата от 855, 56 евро – дължимият размер на сторените по делото разноски от ищеца. Решението по иска чл.76 ЗС, касаещ предаване на имота подлежи на предварително изпълнение – чл.361 ГПК, поради което следва да се допусне предварително изпълнение на настоящото решение. Воден от горното, съдът