Решение № 390 от 2.10.2026 г. на Районен съд - Гоце Делчев по дело № 1347/2025 г.

Производството по делото е образувано искова молба, подадена от „Т. Б. Ай Б.“ ЕАД, гр.С. против А. Н. Р. от гр.Х.обл.Б..

Иска се да бъде признато за установено, че ответника, в качеството си на Кредитополучател по Договор за потребителски кредит № 72003126•••••/ 28.08.2023 г., дължи изпълнение на парично задължение към „Т. Б. Ай Б. ЕАД, в качеството му на Кредитодател по същия договор, следните суми: 1. Изискуема главница в размер на 3212.38 лева; 2. Изискуема договорна (възнаградителна) лихва за период от 15.08.2024 г. към 24.01.2025 г. в размер на 20.75 лева; 3. Обезщетение за забава върху просрочената главница за период от 15.08.2024 г. до 12.02.2025 г. в размер на 145.86 лева.

Иска се съдът да се произнесе и относно разноските както по заповедното, така и по настоящото производство.

Твърди се от ищеца Т.Б. А. Б.“ ЕАД, че на 28.08.2023 г. са сключили Договор за потребителски кредит № 72003126•••• ответника А. Н. Р.. На основание така сключения Договор, банката е предоставила сума в общ размер 4300 лева за общо ползване на потребителя. При потребителски кредит за общо ползване средствата по кредита се предоставят от кредитора на разположение на потребителя не по-рано от 11.00 часа на първия работен ден след датата на сключване на Договора и се усвояват на каса във всеки офис на „Из.п.“ АД, ЕИК ••••••срещу представяне на лична карта на потребителя и посочване на индивидуализиращия номер на договора. Кредитът се счита за усвоен в деня, в който потребителят изтегли кредитните средства на съответната каса и удостоверено с издаването на съответния документ за извършена платежна операция.

Общата дължима сума на Потребителя е разсрочена на 26 погасителни месечни вноски, 25 вноски по 252.33 лева и последна изравнителна вноска в размер на 252.37 лева. Първата погасителна вноска е дължима на 15.10.2023 г., а последната - на 15.11.2025 г. Така предоставената сума, кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 компонента: главница и договорна лихва. Договорът не е сключен при Общи условия.

Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент, е в размер на 41.05 % (чл. 9, ал.1 от Договора). Лихвеният процент е фиксиран, поради което не е приложимо изискването за предоставяне на методика за изчисляването му. Годишният процент на разходите по Договора, съгласно чл. 10 от Договора е 46.64 %, а общата дължима сума по Договора е в размер на 6560,62 лева. Разходите, които са пряко свързани с този кредит и са включени при изчислението на ГПР са единствено годишния лихвен процент, посочен в чл. 9.1. По договора няма други дължими от потребителя разходи или такси. ГПР е изчислен при отчитане на следните допускания: 1. За начална дата за изчисляване на ГПР се смята датата на подписване на Договора; 2. Договорът ще остане в сила за целия първоначално уговорен срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него; 3. приема се че годината има 360 дни, 12 месеца, всеки от които е с 30 дни, независимо дали годината е високосна; 4. Приема се че лихвения процент и другите разходи по кредита (такси и комисиони, ако има такива) са неизменни спрямо техния първоначален размер.

Длъжникът е допуснал просрочие при изплащането на дължимите вноски с падеж 15.08.2024 г.; 15.09.2024 г.; 15.10.2024 г., поради което ищецът е изпратил уведомление за предсрочна изискуемост, прието от майката на длъжника Цв.Р.а на 24.01.2024 г., считано от която дата е настъпила изискуемост на всички задължения по договора.

Банката е подала Заявление по реда на чл. 417 ТПК срещу А. Н. Р., по което е образувано чгд 235/2025 г. на PC - Гоце Делчев. Във връзка с разпореждане на съдът за предявяване иск за установяване вземането, е предявен настоящия иск.

Правна квалификация на предявения установителен иск е по чл.124, ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.430 и чл.432, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1, чл.86 от ЗЗД, чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.

Ответникът представя писмен отговор в определения законов срок, като изразява становище за неоснователност на установителния иск. Оспорва твърдението, че договорът е подписан или потвърден електронно от ответника. Прави възражение, че процесния договор е недействителен наоснование чл.22 от ЗПК, поради нарушение на изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.7-12 от ЗПК. Договорът не е с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12 пункта. Налице са съществени противоречия и неясноти относно размера и усвояването на кредита. В договора се сочи, че размерът на предоставения кредит е ••••••••лв., а в извлечението от счетоводни книги е посочена „сума съгласно договор“ •••••• лв., което съответства на общата сума, дължима от потребителя, а не на реално предоставения кредит. Това смесване на понятията „общ размер на кредита“, „главница“, „обща дължима сума“ и „размер на задължението“ създава неяснота за потребителя и противоречи на изискването договорът да бъде ясен и разбираем. Не са представени доказателства за реално предоставена сума от ••••• лева. В исковата молба се твърди, че договорът е сключен на 28.08.2023 г., докато в представения договор се съдържат данни за дата 27.08.2023 г., включително електронно потвърждение, посочено като извършено на 27.08.2023 г. в 14:34 ч. В извлечението от счетоводни книги отново се сочи начална дата 28.08.2023 г. Оспорва правилността и действителността на посочения в договора ГПР 46.64 %. В договора се съдържат разпоредби за различни възможни разходи, такси, банкови сметки, платежни инструменти и други плащания, без от това да става ясно кои точно от тях са включени в ГПР и кои не. Посочването само на цифрова стойност на ГПР, без ясна и разбираема индивидуализация на всички включени разходи и допускания, не изпълнява изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В договора се съдържат клаузи, които дават възможност на кредитора да променя такси, комисиони, тарифи и финансови условия, включително чрез уведомяване и последващо мълчаливо приемане от страна на потребителя. Такива клаузи са неравноправни, защото създават значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Потребителят не може предварително да знае пълния икономически ефект на договора, ако кредиторът си запазва възможност едностранно да променя разходите по кредита. Оспорва настъпването на предсрочна изискуемост. Посоченото в исковата молба, че уведомление за предсрочна изискуемост е получено на 24.01.2025 г. от майката на ответника, не е достатъчно, ако не се докаже надлежна връзка, представителна власт, фактическо предаване и достигане на изявлението до ответника. Поради горното моли предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени. Моли също да се приеме, че процесния договор за потребителски кредит № 720031266393 е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1 ЗПК. При условията на евентуалност, моли, ако съдът приеме, че е налице недействителен договор, да приеме, че потребителят може да дължи само чистата стойност на кредита по чл. 23 ЗПК, намалена с всички извършени плащания, като отхвърли претенциите за договорна лихва, обезщетение за забава, такси и други договорни разходи.

Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл.22 от ЗПКвъв вр. с чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.7 - 12 от ЗПК, чл. 143-148 от ЗПП.

От събраните по делото писмени доказателства се установи следното във фактическо отношение:

На 27.08.2023 г. между „Т.Б. А. Б.” АД гр.София в качеството на кредитор и А. Н. Р. от гр.Х., обл.Бл. бил сключен Договор за потребителски кредит № 72003126•••. Договорът бил сключен от разстояние – на основание ЗПФУР, като преди сключването, на потребителя бил предоставен Сандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от банката. По силата на договора банката отпуснала на ответника кредит в размер на •••• лв. за общо ползване. Договорено било (чл.9) кредитът да се олихвява с годишен лихвен процент от 41.05%, изчисляван ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината. В чл.10 от договора е посочено, че годишния процент на разходите (ГПР) е 46.64% и се изчислява като се посочат допусканията в приложение № 1 към ЗПК. Общо дължимата сума по кредита от страна на потребителя е в размер на 6560.62 лв. В договора се съдържа и погасителен план, според който кредита трябва да издължен за 26 месеца, с 25 месечни вноски в общ размер на 252.37 лв. и една последна 26 вноска в размер на 252.37 лв. Вноските включват главница и лихва, посочени поотделно като размер за всяка вноска. Първата вноска е дължима на 15.10.2023 г. и последна вноска дължима на 15.11.2025 г. Предвидено е в договора, че при просрочие на плащания, потребителят дължи на кредитора законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочие.

Тъй като ответника допуснал забава в плащанията на три вноски, банката обявила кредита за предсрочно изискуем. До ответника било изпратено уведомление за обявената предсрочна изискуемост на задълженията по процесния договор за кредит. Уведомлението било връчено на Цв.Р.а - майка на ответника на 24.01.2025 г.

Тъй като и след обявяване на вземанията по кредита за предсрочно изискуеми, по кредита не постъпили плащания, ищцовата банка подала пред Районен съд - Гоце Делчев заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 235 по описа на Районен съд - Гоце Делчев за 2025 г. Заявлението било уважено и били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираното парично вземане.

Тъй като по заповедта за изпълнение постъпило възражение от длъжника, е предявен настоящия иск.

По делото е изготвена и съдебно - счетоводна експертиза, по която заключението на вещото лице е, че Договор за потребителски кредит № 72003126•••• между А. Н. Р., като кредитополучател и „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, като кредитор е сключен на 27.08.2023 г. със следните параметри и условия:

• Размер на кредита - 4 300,00 лв; - Брой месечни вноски - 26; - Размер на вноската - 59 вноски по 252.33 лв и една последна изравнителна вноска в размер на 252.37 лв.; - Падежно число - 15-то; - Срок на договора за кредит - 15.11.2025 г.; - Лихвен процент (годишен лихвен процент) – 41.05%. Изчислява се ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината.; - Лихва за просрочие - законната лихва (ОЛП + 10 пункта надбавка); - ГПР-46,64%; - Обща сума за плащане с включени главници и лихви - 6 560.62 лв.

Погасителният план е приложен по делото (л.7 и л.8).

На 28.08.2023 г. кредитът е бил усвоен. По сметката на А. Н. Р., с IBAN: не е записан, открита в „Т. Б. А. Б.“ ЕАД е преведена сумата от 4 300.00 лв (четири хиляди и триста лева), представляваща общия размер по кредита.

Сумата в размер на 4 300.00 лв е била изплатена на А. Н. Р. на каса в офис на Из.п. АД на 27.08.2023 г. в 16:32:16 часа.

На 14.12.2023 г. кредитния договор е преоформен по искане на кредитополучателя. Вноска №3 с падежна дата 15.12.2023 г. е отложена. Крайната дата на издължаване е променена на 15.12.2025 г. Всички останали клаузи по договора остават непроменени.

Вещото лице е представило в табличен вид извършеното погасяване на кредита.

Видно от таблицата, задълженията по кредита не са погасявани редовно. Последното плащане е било на 17.10.2024 г. С внесената сума в размер на 200,00 лв е погА.а главницата по вноска №10 с падежна дата 15.07.2024 г. и частично е погА.а лихвата по вноска №11 с падежна дата 15.08.2024 г.

Вещото лице е представило в табличен вид начина на изчисляването и издължаването на обезщетението за забавено плащане.

Същото е изчислено като върху просрочената сума е начислявана лихва равна на договорната лихва плюс законната лихва. В системата на банката е заложено: - Просрочие: 54.17; -Тип лихва: Законова лихва BGN; - Базов: 13.12.

Размерът на платеното по процесния договор към момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК (27.2.2025) е 2 392.63 лв. (две хиляда триста деветдесет и два лева и шестдесет и три стотинки), в това число:

• 1 087.62 лв. - главница;

• 1 268.85 лв. - договорна лихва;

• 36.16 лв. - лихва просрочие.

Размерът на останалите незаплатени месечни вноски по договор към 27.2.2025 г. е 3 760.49 лв. (три хиляди седемстотин и шестдесет лева и четиридесет и девет стотинки), в това число по компоненти:

• 3 212.38 лв. - главница;

• 520.75 лв. - договорна лихва;

• 27.36 лв. - обезщетение за забава.

Кредиторът „Т. Б. А. Б.“ ЕАД е изпълнил задължението си, като на 28.08.2023 г. по сметката на А. Н. Р., с IBAN: не е изписан, открита в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е превел заемната сума в размер на 4 300.00 лв (четири хиляди и триста лева).

Сумата в размер на 4300.00 лв е била изплатена на А. Н. Р. на каса в офис на Из.п. АД на 27.08.2023 г. в 16:32:16 часа.

В Таблица 1 в Раздел IV. Констатации на експертизата подробно са показани извършените плащания от ответника по кредита по дати, размер главница и размер лихва. Начина на плащане е чрез захранване на клиентска сметка за плащане по кредит в „Т. Б. А. Б.“ ЕАД.

При плащане на месечна вноска по кредит средствата се разпределят по следния законов и договорен ред: първо се покриват натрупаните такси и комисиони, след това просрочените лихви и главници (ако има забавяне), после редовната лихва за текущия период и най-накрая редовната главница, ако в Договора не е уговорен друг ред на плащане.

При разпределянето на всяко плащане ищецът е спазил законовия и договорен ред на погасяване на задълженията.

Претендираната главница от 3 212.38 лв. представлява разликата между дължимата главница в размер на 4 300.00 лв. и платена главница в размер на 1 087.62 лв.

Претендираната главница не включва суми, които по същество представляват договорна лихва, разходи и други компоненти.

Договорната лихва от 520.75 лв. е изчислена за периода от 15.10.2023 г. (първата падежна дата по договора) до 24.01.2025 г. (датата на предсрочната изискуемост на кредита) и представлява разликата между дължимата

договорна лихва в размер на 1 789.60 лв. за този период и платената договорна лихва в размер на 1 268.85 лв. за същия период.

В Таблица 2 в Раздел IV. Констатации на експертизата е показан начина на изчисляване на обезщетението за забава от 145.86 лв., така както е заложено в системата на банката и представлява разликата между начисленото от банката обезщетение за забава в размер на 182.03 лв. и платеното от Кредитополучателя обезщетение за. забава в размер на 36.16 лв. В Таблицата са посочени периодите на забава от дата до дата, брой дни в забава, размер на просрочената главница, начисленото обезщетение за забава, платеното обезщетение за забава и остатъка заплащане.

В Таблица 3 в Раздел IV. Констатации на експертизата е показан начина, по който експертизата е изчислила дължимото обезщетение за забава на основание чл.15.1 във връзка с чл.9.4 от процесния Договор. Таблицата е идентична на Таблица 2 с разликата, че в нея е добавена допълнителна колона, в която е посочена законната лихва за съответния период на забава.

Ако се приеме, че към 27.02.2025 г. не е настъпила предсрочната изискуемост, общият размер на дължимите суми би бил 1 680.81 лв. (хиляда шестстотин и осемдесет лева и осемдесет и една стотинки), в това число:

• Главница в размер на 1105.43 лв.;

• Договорна лихва в размер на 575.38 лв.

Не са налице разходи, такси, банкови комисионни или други плащания, които не са включени в ГПР.

При изчисляване на ГПР банката е включила:

• Отпусната сума по Договор - 4 300.00 лв.;

• Брой вноски - 26 (месечни вноски);

• Фиксиран лихвен процент - 41.05%

През периода на плащането банката не е начислявала други разходи и плащания, в това число такси и банкови комисионни.

В заключението си, при отговор на 8-ми въпрос, вещото лице е посочило, че при изчисляване на ГПР от страна на експертизата при същите показатели на кредита е установена разлика от 3,0859%, тоест действителният размер на ГПР е 49.7259%. И в двата случая Годишния процентна разходите не надвишава 5 (пет) кратния размер на законовата лихва за периода на кредита.

В съдебно заседание, вещото лице променя отговора на този си въпрос, като заявява, че след ново изчисление, ГПР е такъв, какъвто е посочен в договора за кредит, а именно 46.64%. при първия посочен от нея процент на ГПР, не езаложила точния брой дни между датата на усвояване на кредита и датата на първа погасителна вноска. След залагането на точния брой дни, заключава, че действително приложимия процент ГПР е посочения в договора, тъй като първия период от усвояване до датата на първо плащане е неравномерен, а всички останали периоди са равномерни. за да отговори по този начин, е взела предвид предоставено й от ищеца писмо, постъпило на електронната им поща, с което Изи пей АД ги известява, че на 27.08.2023 г. по тяхно нареждане са изплатили сума от 4300 лв. на А. Н. Р.. Прилага към заключението си писмото, както и нов погасителен план, предоставен и също от ищеца.

На допълнително поставени от ответника въпроси, вещото лице обяснява, че при формиране на ГПР от 46,64% и банката и вещото лице са използвали начална дата датата на усвояване 27.08.2023 г. Сумата по договора е усвоена на 27.08.2023 г., но съгласно договора т.7.2.1 усвояването би следвало да стане не по-рано от 11:00 часа на първия работен ден, т.е. на първия работен ден след дата на сключване, т.е. 28.08.2023 г. Разликата е, че при дата на изплащане 27.08.2023 г. ГПР е в размер на 46.64 %, а при дата на изплащане на 28.08.2023 година, би бил 46.79 %.

Съдът кредитира изцяло заключението като пълно и компетентно изготвено, ведно с уточнение отговор на въпрос № 8 и отговорите на допълнително поставените от страните въпроси.

Предвид изложеното, установителния иск е предявен в определения от закона едномесечен срок от получаване на указанията на съда за предявяване на иск, от правоимащо лице срещу длъжника по заповедното производство, пред надлежен съд, поради което се явява допустим. Допустим е и иска за обявяване нищожност на договора, като предявен от лице, имащо правен интерес от предявяването му и срещу надлежен ответник.

Разгледани по същество, съдът намира следното по предявените искове:

Установява се от представените по делото документи, че на 27.08.2023 г. между „Ти Би Ай Банк” АД гр.София в качеството на кредитор и А. Н. Р. от гр.Х., обл.Бл. бил сключен Договор за потребителски кредит № 720031266••••при условията на ЗПФУР. От страна на ответника са извършени плащания по договора , което извънсъдебно поведение, съдът цени като признание за съществуването на договорни отношения между страните по договор за потребителски кредит № 72003126•••както и признание на задължението на кредитополучателя за заплащане на уговорените между страните по кредитното правоотношение погасителни вноски.

Поради това съдът намира, че между страните е била налице облигационна връзка, произхождаща от процесния договор за потребителски кредит. Разликата в посочената дата на сключване на договора в исковата молба не се отразява на валидността на облигационната връзка. Съдът намира, че разликата се дължи на техническа грешка произтекла от визираната в договора дата на предоставяне на сумата по договора, който е реален такъв.

С горния договор „Т. Б. А. Б.” АД поело задължение да отпусне на А. Р. кредит за общо потребление в размер на 4300 лева при годишен лихвен процент от 41.05%, изчисляван ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината. В чл.10 от договора е посочено, че годишния процент на разходите (ГПР) е 46.64% и се изчислява като се посочат допусканията в приложение № 1 към ЗПК. Съгласно инкорпорирания в договора погасителен план, кредита трябва да издължен за 26 месеца, с 25 месечни вноски в общ размер на 252.37 лв. и една последна 26 вноска в размер на 252.37 лв. Вноските включват главница и лихва, посочени поотделно като размер за всяка вноска. Първата вноска е дължима на 15.10.2023 г. и последна вноска дължима на 15.11.2025 г. Предвидено е в договора, че при просрочие на плащания, потребителят дължи на кредитора законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочие.

Установи се от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, неоспорена от страните, че по силата на договора банката е отпуснала на ответника кредит в размер на 4300 лв., които според представено писмо от банката са изплатени на 27.08.2023 г. на каса на „Изи пей“ АД. От своя страна Р. заплатил по договора обща сума от 2 392.63 лв., от които: - 1 087.62 лв. - главница; - 1 268.85 лв. - договорна лихва; - 36.16 лв. - лихва просрочие.

Размерът на останалите незаплатени месечни вноски по договор към 27.2.2025 г. е 3 760.49 лв, от които: - 3 212.38 лв. - главница; - 520.75 лв. - договорна лихва; - 27.36 лв. - обезщетение за забава.

С оглед неизпълнение на задължението за заплащане на падежни вноски от страна на потребителя, банката е упражнила правото си да обяви вземанията по договора за предсрочно изискуеми.

Съдът намира, че предсрочната изискуемост е надлежно обявена на ответника в съответствие с изискванията на ЗКИ. „Т.Б.А. Б.” АД е изпратено до адреса на длъжника, посочен в договора за кредит, който съвпада с регистрираните постоянен и настоящ адрес на длъжника и е било прието от неговата майка със задължение да предаде информацията.

Ответника оспорва обстоятелството, че до него е достигнало уведомление за обявяване вземанията по договора за предсрочно изискуеми. Съдът намира, че обратната разписка за връчване на уведомлението е изготвена от длъжностно лице при изпълнение на службата му, поради което удостоверява, че документа е доставен на посочения адрес и на отразеното в разписката лице. Съгласно чл.46, ал.1 от ГПК книжата могат да се връчат на всяко лице, живущо на адреса, което ги приеме и то има задължението да ги предаде.

Поради това съдът намира, че предсрочна изискуемост на вземанията по кредита е надлежно обявена.

Също така следва да се вземе предвид, че към настоящия момент е изтекъл и крайния срок на договора.

По възраженията за нищожност на процесния договор за кредит, които съдът намира, че следва да се разгледа на първо място:

Съдът не намира за основателни твърденията, че договора не е изписан в еднакъв формат и размер шрифт, не по-малък от 12. Тези възражения не бяха подкрепени от доказателства, а единствената разлика във вида на текста е почернянето на някои изрази.

Неоснователно е и възражението, че в договора е налице неяснота за общия размер на кредита . В договора, както и в съдържащият се в него погасителен план е посочен размера на всяка вноска, както и каква част от нея представлява заплащане на главница и каква част е заплащане на договорна лихва, посочена е и оставащата за плащане сума по договора. В погасителния план е посочена дължимата за връщане главница, дължимият общ размер на договорна лихва за периода на договора, както и дължимия общ размер на плащания от потребителя. Размера на лихвения процент в договора е фиксиран– не е предвидена възможност за промяната му, а описанието на начина на изчисляване е посочен само за яснота, не като възможност за промяна на договорения процент.

Неоснователно е и възражението за неяснота относно начина на формиране на годишния процент на разходите, тъй като не е посочено какво се включва в него, а в договора се предвижда заплащане на такси и разходи извън ГЛП. ГПР е посочен като цифров размер, както и е посочено, че се изчислява при допусканията в приложение № 1 към ЗПК. В договора не са предвидени заплащания на допълнителни разходи и такси извън договорната лихва. Посочено е, че не е сключена застраховка, в съответните графи размера на застрахователна премия е 0.00.

Налице действително различие относно твърденията за начина на усвояване на заемната сума. В договора е посочено, че средствата се предоставят на кредитополучателя не по-рано от 11.00 часа на следващия работен ден след сключване на договора на каса на „Изи пей“ АД. Според посочената в договора дата на сключването му – 27.08.2023 г., датата на получаване на средствата би била 28.08.2023 г. Тази дата на начало на договора е посочена и в извлечението от счетоводни книги, представено по заповедното производство. Същевременно се твърди (в становище, постъпило на 04.09.2026 г.) и се представят доказателства (неподписано писмо, предоставено на вещото лице), че сумата е усвоена на 27.08.2023 г. Ако средствата са усвоени на 27.08.2023 г. то действително приложимия към договора ГПР би бил посочения в него – 46.64% Ако средствата са усвоени на 28.08.2023 г., според вещото лице действителния размер на ГПР би бил 49.7259%.

Доколкото според договора (чл.7.2.1) средствата следва да се предоставят на 28.08.2023 г. и тази дата е посочена като начало на договора в извлечението от счетоводни книги, съдът приема, че и при сключване на договора ГПР е следвало да се изчисли именно при приемане, че сумата по договора ще бъде усвоена на 28.08.2023 г. Съответно ГПР било в размер на 49.7259%, който не съответства на посочения в договора.

В текста на чл.11, ал. 1, т. 9 от ЗПК е предвидено, че в ДПК трябва да се посочи лихвения процент по кредита, условията за прилагането му, както и условията и процедурите за промяна на лихвения процент.

В процесният договор за кредит лихвения процент е посочен общо на годишна база, като процентна величина. Това обаче не достатъчно, за да се приеме, че уговорката за лихвения процент съответства на закона. В ДПК не е посочен текущия (месечния) лихвен процент, с който ще се олихвява кредита. Не са посочени условията за прилагането на лихвения процент по кредита, което означава да се посочат показателите, по които се формира ГЛП, като основен лихвен процент, който кредитора прилага в случая и съответните надбавки над него.

Следва да се приеме, че уговорката относно лихвения процент по кредита е недействителна до степен на нищожност, поради противоречие със закона, на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1 т.9 от ЗПК и чл. 10а, ал. 4 от ЗПК.

Отделно от това, уговорката за заплащането на договорна (възнаградителна) лихва е нищожна и на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави.

Съгласно трайно установената практика на ВКС( решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ІІ-ро гр. о. на ВКС; реш. № 378/18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г. на ІІ-ро гр. о. на ВКС; определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ІV-то гр. о. на ВКС) уговорката за заплащането на възнаградителна лихва ще противоречи на добрите нрави, когато надвишава 3-пъти размера на законната лихва за забава, а по обезпечените кредити 2-пъти.

Към момента на сключването на процесния договор размера на законната лихва по просрочени парични задължения, определена с ПМС № 426/18.12.2014 г. е основния лихвен процент на БНБ за текущата година + 10%. Към м.08.2023 г. основния лихвен процент на БНБ е 1.82 %, поради което законната лихва е 11.82 % (1.82% + 10% надбавка = 11.82%). Максималният размер, до който може да бъде уговаряна възнаградителна лихва, за да не противоречи на добрите нрави е 35.46%. В случая уговорения ГЛП е в размер на 41.05% , което надхвърля допустимия размер. Тази лихва противоречи на добрите нрави и по конкретно на общоприетите принципи за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения и еквивалентност на насрещните престации.

Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГЛП и ГРП да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не са включени обсъжданите клаузи, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клаузи за ГЛП и ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т.9 и т. 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя недействителността на целия договор.

В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са е и тази по чл. 11, ал. 1, т.9 и т. 10 от ЗПК – за определяне на ГЛП и ГПР. Предвид на горното, процесния договор на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се явява недействителен.

Съгласно нормата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Съгласно кредитираното от съда заключението по съдебносчетоводната експертиза делото, общият размер на погА.ото от страна на ответника по процесния кредит е 2392.63 лв.

Поради изложеното следва да се уважи предявения иск да бъде установено, че ответника дължи на ищеца главница в размер на 1907.37 лева (4300 лв.- 2392.63 лв.=1907.37 лв.) или 975.22 евро, ведно със законната лихва от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и да се отхвърлят исковете в останалата част.

Съдът по настоящото производство следва да се произнесе относно разноските, както по исковото, така и по заповедното производство, като разгледа и възраженията по чл.78, ал.5 от ГПК (т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№ 4/2013 г. ОСГТК).

Ищцовото дружество е сторило разноски по заповедното производство в размер на 77.58 лева за държавна такса и в размер на 150.00 лева за юрисконсултско възнаграждение или общо 227.58 лв. (116.36 евро). Съобразно уважената част от претенцията ще се присъдят разноски в размер на 57.22 евро на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

По настоящото исково производство от страна на ищеца са представени доказателства за направата на разноски за държавна такса в размер на 150.92 лева и 70 евро за възнаграждение на вещо лице. Претендират се 300 лева за възнаграждение на юрисконсулт, като съдът намира същото за съобразено с Наредбата за заплащане на правната помощ. На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца ще се присъдят разноски в размер на 147.79 евро, съобразно уважената част от претенцията в исковото производство.

Ответникът е сторил по настоящото дело разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 190 евро. Съобразно отхвърлената част на иска, ищцовото дружество трябва да заплати на ответника разноски в размер на 96.57 евро.

По заповедното производство е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ответника А. Р. и адвокат Стефан Паров, в който посочено, че договора се сключва на основание чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, тъй като клиентът е материално затруднено лице. Претендира се присъждане на възнаграждение.

Наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски. Този извод се извежда от чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗАдв, очертаващ изчерпателно предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, а именно: да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 13 от ЗАдв и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски. Изпълнението на посочените две условия задължава съда да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждение по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, като осъди другата страна да го заплати. Взаимно формираната между доверителя и довереника воля за процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв е достатъчна за доказване на материалната затрудненост, като решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат. Аргумент в тази насока е разпоредбата на ал. 2 на същата разпоредба, според която адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, т. е. адвокатът не би получил възнаграждение във всички случаи на приключване на делото, а само при благоприятен за неговия доверител изход на спора, поради което и преценката дали да окаже безплатната правна помощ – при съществуващ потенциален риск да не получи възнаграждение, следва да е само на адвоката.

На основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата и съобразно уважената част на иска, следва да бъде осъдено ищцовото дружество да заплати на адв. Стефан Паров сумата от 178.77 лева за защита на ответника.

Водим от изложеното, съдът