Решение № 7282 от 5.6.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 562/2026 г.

Производството е по реда на чл. 203 – чл. 207 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 285, ал. 1 и чл. 284, ал. 1 от Законa за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). С Определение № 1675 от 23.02.2026 г. по адм. д. № 789/2024 г. на Административен съд – Бургас е изпратеното делото по подсъдност на Административен съд – Варна. Производството е образувано по искова молба (уточнена на 10.07.2024 г.) на С. П. С., [ЕГН], понастоящем в Затвора Бургас – Затворническо общежитие „Дебелт“, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, с искане да бъде осъдена ответната страна да му заплати обезщетение в размер на 1533,88 евро (равностойността на 3000 лева), ведно със законната лихва, считано от датата на иска, за претърпени в периода от 05.04.2024 г. до 05.05.2024 г., неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване на миещи и дезинфектиращи препарати и хигиенни консумативи (кофи, стирки, лопати, сапуни, препарати за почистване на под, веро, метли и други), довело до подлагане на ищеца на нечовешко и/или унизително отношение, с оглед лошите хигиенно-битови условия, създалото се напрежение и ненормални дори унизителни и нечовешки условия за изтърпяване на наказанието. Ищецът заявява, че на 05.04.2024 г. е бил преместен в ЗО „Дебелт“ и е останал особено изненадан, че стирки, кофи и препарати въобще не се отпускат и споменатите и други пособия и материали следва да се закупуват от лишените от свобода. Изтъква се, че за хора, лишени от възможност да получават доходи е особено неприятно и унизително да не се отпускат такива почистващи препарати. Сочи се, че обезщетението се иска заради лошите битови условия – липсата на осигурени „кофи, стирки, лопати, сапуни (много рядко), препарати за почистване на под, веро, метли и др.“, като липсата им и невъзможността на повечето от лишените от свобода да ги закупят са източник на напрежение, а и представлява ненормални и нечовешки условия за изтърпяване на наказанията. Настоява се, че в случая е налице незаконосъобразно неизпълнение на Заповед № Л-1811/21.04.2020 г. на Главния директор на ГДИН, утвърдил Таблица № 6 за полагащите се перилни, миещи и дезинфектиращи препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода за един месец, и незаконосъобразно бездействие - неосигуряване миещи и дезинфектиращи препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода за един месец, на длъжностни лица от администрацията на ГДИН. В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба, а в хода на устните състезания се отправя искане за уважаване на иска като установен и доказан. Ищецът заявява, че не са раздавани повече от 2 бр. сапуни, а в Таблица № 6 пише: 2 измивни и 1 перилен, като други препарати не са раздавани и част от лишените от свобода ще потвърдят, че се ходи с една чашка, кофичка от мляко, каничка или каквото се намери и се сипва по малко препарат и това е практиката. Изтъква се, че ответната страна не е представила никакъв документ, че е предоставила нещо. Ищецът се позовава на показанията на свидетелката Г., от които не се установява какво, кога, на кого и по колко от полагащото се на лишените от свобода е раздавала. В писмена защита с.д. 7435/09.04.2026г. процесуалният представител на ищеца - адв. М. Г.-БАК, излага подробни доводи в подкрепа на исковата претенция и моли за уважаването й. Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) при Министерство на правосъдието, в хода на делото чрез процесуалния си представител - ст. юрисконсулт С. С.. С., настоява за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. Изтъква се, че в хода на първоинстанционното производство, както пред Административен съд – Бургас, така и пред Административен съд – Варна, не са били установени незаконосъобразни действия или бездействия от страна на специализирания орган по изпълнение на наказанията, с което да е увредена неимуществената сфера на ищеца или да са му причинени вреди по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС. Искането е да се отхвърли предявеният иск и да се присъди в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение. Заключението на участващия в производството прокурор е за неоснователност на исковата претенция, като се пледира за отхвърлянето й. Изтъква се, че липсват каквито и да е било доказателства, установяващи незаконосъобразни действия или бездействия на служители на ответника, които да могат да послужат като основание за ангажиране на неговата отговорност по чл. 284 ЗИНЗС за нанесена неимуществена вреда на ищеца. Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на фактите, изведени от събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Ищецът С. П. С. е осъден с присъда № 9/08.02.2023 г., влязла в сила от 13.03.2024 г. по НОХД № 665/2022 г. на Окръжен съд - Бургас и изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 20 години, при първоначален „строг“ режим от 29.06.2022 г. и начало на наказанието 03.10.2021 г. От 04.04.2024 г. С. е разпределен да изтърпи остатъка от наказанието си в ЗО „Дебелт“, като за периода от 05.04.2024 г. до 05.05.2024 г. същият е настанен в първа затворническа група, спално помещение № 105 - Справка № 103-30-2918-3/10.03.2026 г. и Становище № 103-30-2918#2/06.03.2026 г., изготвени от Началника на Затвора Бургас, л. 22-23 и л. 21 от делото. Във визираната справка е посочено и че: във всяко помещение има обособен санитарен възел — душ, тоалетна и умивалня, които са на разположение на лишените от свобода денонощно; непрекъснато се подава течаща вода, а топла - два пъти дневно по утвърден график; поддържането на чистотата и хигиената в спалните помещения е задължение на лишените от свобода, които са настанени в него, съгласно чл.88а, ал. 1 ППЗИНЗС; за поддържане на чистотата и хигиената в помещенията и личната хигиена на лишените от свобода администрацията на затвора ежемесечно осигурява сапун и миещи препарати, осигуряват се също метли, лопатки за смет, стирки и кофи; съгласно чл.100, ал.2, т.3 ЗИНЗС нарушаването на хигиената в спалните помещения и помещенията за общо ползване е дисциплинарно нарушение. Според посоченото становище на Началника на Затвор Бургас лишеният от свобода С. е пребивавал в спалното помещение с още трима лишени от свобода, които не са предявявали претенции, относно предоставяне на хигиенни материали и консумативи. Заявява се, че ежемесечно се предоставят хигиенизиращи, почистващи препарати и консумативи на горепосочената група, които се разпределят по спални помещения, а не лично на лишен от свобода. Лишеният от свобода получава лично сапун за пране и тоалетен сапун, по списък срещу положен подпис. При липса на даден препарат, в т.ч. сапун за пране и тоалетен сапун, съгласно Заповед № Л-1811/21.04.2020 г. на Главния директор на ГДИН, същият се заменя с друг. Изрично Началникът на Затвора Бургас заявява, че спалното помещение разполага със стирка, кофа, лопата, препарат за дезинфекция на под и фаянс /л. 21 от делото/. Към становището са приложени извадки от Изписване на други материали – затвор Бургас №№1601941486/13-05-2024 и 1601941473/17-04-2024г., в които са описани по количество и стойност изписаните хигиенни и почистващи препарати и консумативи за 1-ва група в ЗО „Дебелт“ за м. 04 - 05.2024г. /л. 25-26 от делото/. И с представена от ответника Справка рег. № 103-30-5082#2/27.04.2026 г., се сочи, че за исковия период от 05.04.2024 г. до 05.05.2024 г. помещение № 105 е снабдено с лопата, стирка, кофа, метла и хигиенизиращи препарати. Съгласно Таблица № 6 за перилни, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи, утвърдена от главния директор на ГДИН, същите не се полагат за безвъзмездно ползване от лишените от свобода и могат да бъдат закупени от лишените от свобода от затворническата лавка. Ежемесечно на лишените от свобода се полага по 200 гр. сапун тоалетен за къпане и миене и по 250 гр. сапун обикновен за пране, плюс по 400 гр. перилен препарат- прах за пране, който се дава на затворническата пералня за изпиране на постелъчното бельо на лишените от свобода. Ежемесечно инспектор СДВР на съответната група получава заедно с назначените хигиенисти и отговорник на група посочените в Таблица № 6 хигиенни и почистващи препарати. Същите се раздават на лишените от свобода от групата от отговорника на групата срещу подпис, но за посоченият период няма изготвени такива списъци. Изписаните други перилни, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи за общите помещения в групата като столова, миялно, разливно, коридор се раздават от инспекторите СДВР за поддържането на общите помещения в групата и измиването на посудата за хранене на лишените от свобода /л.45-46 от делото/. Към становището са приложени справки за изписване на други материали – затвор Бургас №№1601003597/17-04-2024г., 1601941483/13-05-2024г. и 1601941471/17-04-2024г., Заповед № Л-1811/21.04.2020г. на Главен директор на ГДИН за утвърждаване на Таблица №6 за полагащите се перилни, миещи и дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода за един месец, ведно с утвърдената Таблица № 6 /л. 47-50 от делото/. В приложената на л. 52 от делото Таблица № 6 е посочено, че на един лишен от свобода – мъж, се полага месечно: 200гр. – сапун тоалетен за къпане и миене, 250 гр. – сапун обикновен за пране, 400 гр. – перилен препарат – прах за пране, както и 25 гр. перилен препарат – прах за пране за машинно изпиране на лично и постелъчно бельо за един лишен от свобода на килограм сухи вещи. В Забележка е посочено, че: сапунът за къпане и миене следва да се отпуска лично на лишените от свобода на 1-во и 15-то число на месеца срещу подпис във ведомост; сапунът за пране в общите перални да се отпуска с искания в рамките на утвърдените норми и срокове; разрешава се част от сапуна за пране да се заменя с други перилни и почистващи препарати; тоалетният сапун за къпане и миене може да се заменя със сапун за пране в количествено съотношение 1:1, но не и обратно. По искане на ищеца в производството по делото пред АдмС – Бургас са разпитани свидетелите П. Г. П., Д. Г. А. и И. М. С.. Свидетелят П. Г. П. заявява следното: Настанен е в ЗО „Дебелт“ от 2021 г., в IV група и познава ищеца от две-три години. В ЗО “Дебелт“ всеки месец получавали препарати, но последните месеци (разпитът е проведен на 16.05.2025 г.) давали само по два сапуна и по 400 мл. препарат за под. Преди сменяли стирките и давали лопатки, но последните няколко месеца не били давали лопатки и стирки. Редовно давали по два сапуна на човек и преди четири месеца започнали пак да дават препарат по 400 мл. През 2021г. и 2022г. давали редовно препарати, сапуни, стирки, а от 2023г. спрели да дават. Свидетелят обяснява, че независимо, че е настанен в IV-та група, едни и същи правила за даване на почистващи и хигиенни материали важат за целия затвор. Материалите се получават не лично от всеки лишен от свобода, а се дават на отговорника на всяка група, който се води чистач и който ги взема от склада заедно с инспектор ИСДВР. След това чистачът дава на всеки лишен от свобода по два сапуна и общо по 400 мл. препарат на килия. Когато лично се дават препаратите на лишените от свобода, те не се подписват. На въпроси на ищеца свидетелят заявява, че през последните две години не са давали стирки, метли, четки за гърне и лопати, а всичко това те са закупували от лавката. Свидетелят никога не бил получавал перилен препарат като прах за пране, откакто е в ЗО „Дебелт“. Свидетелят Д. Г. А. заявява, че: Познава ищеца от близо две години, с когото са в една съща група. За периода април-май 2024г., според свидетеля, са получавали едни път в месеца по един сапун за пране, обикновен. Други перилни, почистващи препрати не са получавали. Понякога се подписвали, когато получавали сапун и препарати, понякога не се подписвали. Свидетелят пояснява, че препаратите се дават на чистача или на един от хигиенистите, които отговарят за всяка група и впоследствие те ги раздават индивидуално на всеки лишен от свобода. Спалните помещения се почистват от самите лишени от свобода с препарати, стирки, кофи, метли, като всичко това вкл. и дръжки за стирките, лишените закупуват от лавката. Свидетелят посочва, че през периода от април-май 2024г. е получавал само сапун. Когато няма осигурени хигиенни материали възникват конфликти между обитателите на помещенията. На въпроси на прокурора, свидетелят заявява, че си купуват пластмасови кофи, които се чупят с времето. По принцип в помещението няма кофа, но ако лишеният от свобода иска да си пере дрехите, му се налага да си закупи допълнително кофа. В общото перално помещение се перат одеяла, хавлии и чаршафи. Свидетелят И. М. С. заявява, че: Познава ищеца от 2022г., когато са били в Ареста и отношенията им с него са добри. В ЗО “Дебелт“ е бил с него в една група през 2024 година. Перилните, миещите и почистващите препарати се дават на 1-во и 7-мо число в месеца. Според свидетеля почистващи препарати „Бинго“, веро се дават за цялата група, като по 200 гр. в пластмасова еднократна чаша, което е за почистване на килиите. За килиите си закупували препарати и от лавката с лични пари. Препаратите се раздавали от отговорникът на групата, който заедно с един хигиенист минава по килиите с туба разредена с вода, от която сипва в чашките. Не се подписват за раздадения препарат. Всеки месец дават препаратите. За лична хигиена им се дава по един-два сапуна месечно, които използват и за къпане, и за пране. При необходимост си закупуват от лавката кофа, стирка, метла, дръжка за метла, четка за тоалетна. Свидетелят заявява, че никога не е получавал прах за пране в ЗО „Дебелт“, а си го купува от лавката. Никога не са им давали кофа и стирка в ЗО „Дебелт“. С общи пари си купуват една обща стирка за килията. В хода на съдебното производство пред АдмС – Варна е разпитан, посоченият от ответника свидетел - З. Г. Г. - инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ /СДВР/ към Затвора Бургас. Същата заяви, че работи на тази длъжност от 08.01.2024 г. Познава ищеца като лишен от свобода, настанен в ЗО „Дебелт“. Не си спомня в периода от 05.04.2024 г. до 05.05.2024 г., ищецът дали е получавал миещи и дезинфекциращи препарати в ЗО „Дебелт“. Свидетелката обясни, че препаратите се раздават на първо число от месеца. Разпределят се ежемесечно като инспекторът на съответната група предоставя списък на групата на домакина на затворническото общежитие, който изчислява, какво количество перилни, миещи и хигиенни препарати се полагат на съответната група. Същите се раздават на всеки лишен от свобода, на който се полагат, срещу подпис. Препаратите, които се полагат се дават от домакина на инспектора, който впоследствие ги раздава. Свидетелката заяви, че по принцип ежемесечно раздава сапуни и миещи препарати на лишените от свобода. Свидетелката не си спомни дали преди две години лично е раздавала на всеки един лишен от свобода, полагащите се количества материали, но към този момент лично влиза и раздава на всеки лишен от свобода. Според свидетелката за получаването на полагащите се по Таблица № 6 препарати, лишените от свобода се подписват на поименен списък, които винаги са съществували. Към датата на постъпване на ищеца в ЗО - 05.04.2024 г., е имало списък, който е бил изготвен на първо число. Свидетелят заяви, че полагащите препарати се раздават само на първия работен ден от месеца. По отношение на праха за пране свидетелят заяви, че той се предоставя на затворническата пералня, която пере дрехите на лишените от свобода и постелъчното бельо, като всяка група има график за използване на тази пералня. Свидетелката заяви, че не знае дали личното облекло на лишените от свобода се пере в обща пералня, тъй като няма отношение към прането. По отношение на уредите за почистване - метла, лопатка, стирка, свидетелката обясни, че същите не се отпускат ежемесечно, а се заменят. Съгласно Таблицата се полагат според необходимостта на самото спално помещение при износване/счупване, но същите могат да и бъдат закупувани от самата затворническа лавка, когато има недостиг. За периода от 05.04.2024 г. до 05.05.2024 г., свидетелката не си спомня ищецът или друг лишен от свобода от същото спално помещение, да е заявявал нужда от обезпечаване на спалното помещение със стирка, кофа, лопатка за почистване, метла и др. Свидетелката отговаря за придвижване на молбите на лишените от свобода до съответното длъжностно лице и не си спомни в процесния период ищецът да е споделял с нея проблеми с липсата на стирка, препарат за дезинфекция, препарат за под, лопата, метла, кофа, сапун за този период. Във всяка група има двама хигиенисти, които отговарят за почистването на общите помещения, коридора, столовата, миялното, разливното помещение. Свидетелката не си спомни, някой от тях да е споделял, че има необходимост от предоставяне на дезинфекциращи или други почистващи препарати на лишените от свобода. Хигиената на спалните помещения е отговорност на самите лишени от свобода, като всяка седмица свидетелката минава по спалните помещения и проверява за хигиената и ако не е както трябва, лишените от свобода подлежат и на дисциплинарни наказания. В периода 05.04.2024 г. – 05.05.2024 г., свидетелката няма спомен да е установила неподдържане на спалното помещение, в което е бил настанен ищецът. При проверката за поддържането на хигиената, понякога свидетелката е виждала, че стирката е извадена да изсъхне. На въпроси на ищеца свидетелката Г. заявява, че им дава по 4 сапуна месечно като някои от перилните препарати могат да бъдат заменени с други. Ако липсва някой от препаратите, се замества с друг. Перилните препарати не се предоставят от свидетелката, а домакинът ги изчислява ежемесечно, според това, което е дадено като списък за лицата, които в момента са в съответната група. Препарат за миене на пода се раздава за хигиената на общите помещения в групата, като столовата, миялното, разливното и коридора и за измиването на посудата. За посочения период, не си спомни какво е раздавала. На всеки лишен от свобода предоставя сапуни, а на хигиенистите, които са назначени и на отговорника на групата се раздават останалите препарати, които служат за почистването на всички помещения и на посудата на всички лишени от свобода. Препарат за почистване на пода в спалните помещения, към днешна дата се дава на всяко спално помещение. Не си спомня към месец април.2024 г. дали е раздавала препарат за почистване. Според свидетелката няма изисквания, където да трябва да се описва всеки един отделен препарат, който да бъде даден на лишения от свобода. Във връзка с Таблица № 6 задължението на свидетелката е единствено да предостави списък на лицата, които са към момента лишени от свобода по групи. Капацитетът на групата, максималният брой е 54 лишени от свобода. Въз основа на така изяснената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: По допустимостта на иска: На основание чл. 128, ал. 1, т. 4 АПК и по аргумент от чл. 285, ал. 2 ЗИНЗС и чл. 132, ал. 1 АПК предявеният иск е подведомствен и родово подсъден на административните съдилища. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 4 АПК, когато искът се основава на незаконосъобразно действие или бездействие, същите се установяват от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Този иск се предявява, съгласно чл. 285, ал. 2 ЗИНЗС, пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Изхождайки от цитираните разпоредби и съобразно обстоятелствата, на които се основава разглежданият в настоящото производство иск, следва, че родово и местно компетентен да се произнесе по него е Административен съд – Бургас, пред който първоначално е предявен искът и е било образувано адм. дело №789/2024г. С Определение №1675/23.02.2026г. съдебното производство по адм. дело №789/2024 г. на Административен съд- Бургас е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Варна. По аргумент от чл. 205 АПК (според която разпоредба искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите), във връзка със чл. 285, ал. 2 и чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, надлежно пасивно легитимирани по иска по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС са юридическите лица, към който са съответните специализирани органи по изпълнение на наказанията, чийто длъжностни лица са причинили вредите в резултат на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС. Съгласно чл. 12 ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществява от ГДИН – юридическо лице към министъра на правосъдието на бюджетна издръжка, а затворите, поправителните домове и областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на ГДИН. Дейността на администрацията на затвора е дейност по осъществяване функциите на затворите като места за изтърпяване на наказанията лишаване от свобода и по своя характер представлява административна дейност на орган, на когото ЗИНЗС и ППЗИНЗС са предоставили административни правомощия. От всичко, изложено по-горе следва, че ГДИН притежават необходимата пасивна процесуална легитимация. Искът е допустим и следва да се разгледа по същество. По основателността на иска: Съгласно чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която забрана е в синхрон с тази по чл. 3 ЕКПЧ. Според ал. 2, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е неизчерпателно. От горецитираната, приложима нормативна уредба следва, че за да бъде приет за основателен искът за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 ЗИНЗС и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС оборима презумпция. Съгласно чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС, в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът следва да взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение. Фактите, извеждащи се от събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, обуславят следните правни изводи: Твърдяното от ищеца противоправно бездействие на затворническата администрация е да му осигури миещи и дезинфектиращи препарати и хигиенни консумативи - кофи, стирки, лопати, сапуни, препарати за почистване на под, веро, метли и други, служещи за задоволяване на хигиенни потребности. Безспорно, за да не е налице поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, следва затворническата администрация да осигурява условия за задоволяване на хигиенните потребности на ищеца. Без значение е дали нормативно е вменено като изрично задължение на затворническата администрация да осигурява на лишените от свобода задоволяване на конкретни общоприети, ноторно известни, обичайни хигиенни нужди. Същевременно преценката на съда дали твърдението за неосигуряване на конкретните хигиенни потребности на ищеца няма как да не е предпоставена от нормативно вменените задължения на ответната страна в този аспект, както и от спецификата на положението на ищеца – изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“, но и кумулативно, от възможностите на ответната страна – предвид ограничеността от рамките на бюджета, и цялостната картина на конкретното правоотношение – изискващо поддържане чистотата в местата за лишаване от свобода, както на спалните помещения, така и на лицата, лишени от свобода. Съгласно чл. 150, ал. 1, т. 2, т. 3 и ал. 2 ЗИНЗС при констатирани нарушения от санитарно-хигиенно естество относно годността и чистотата на дрехите и спалните принадлежности и хигиената и чистотата на помещенията и на настанените в тях лишени от свобода, могат да се дават предписания. Нормативно е заложено с разпоредбата на чл. 151, ал. 1 ЗИНЗС, че на лишените от свобода се осигуряват принципно условия за: 1. поддържане на косата и бръснене; 2. хигиена на ръцете и краката; 3. къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично; след всяко ползване на баня помещението се почиства и дезинфекцира; 4. задължителна смяна на личното и постелъчното бельо най-малко веднъж седмично. Регламентирано е и че ежемесечно следва да се извършва основно почистване и дезинфекция на спалните и помещенията за общо ползване – чл. 151, ал. 2 ЗИНЗС. На лишените от свобода следва да се създават условия за къпане не по-малко от два пъти седмично и за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо – чл. 21, ал. 6 ППЗИНЗ. Нормативно е заложено и че лишените от свобода са длъжни да спазват реда и хигиената в спалните помещения, като за всяко спално помещение съответният инспектор по социални дейности и възпитателна работа определя отговорник, който изготвя месечен график за дежурства и следи за поддържането на реда и хигиената – чл. 21, ал. 2 ППЗИНЗС. Лишените от свобода са длъжни да полагат грижи за поддържане на хигиената в помещенията – чл. 88а, ал. 1 ППЗИНЗС, т.е. чистотата и хигиената на спалните помещения е задължение на лишените от свобода, настанени в тях. Законодателят допуска, по аргумент от чл. 161, т. 1 ППЗИНЗС, инициативността на осъдените и съдействието им на администрацията при организирането и провеждането на различни дейности в местата за лишаване от свобода, като внасяне пред администрацията на затвора актуални предложения за подобряване на условията, хигиената и вътрешния ред в местата за лишаване от свобода или информиране за възникнали практически трудности и назрели проблеми в групите и общностите. Съдът изрично е указал доказателствена тежест на ответника с Определение № 2510/26.02.2026 г. и Протоколно определение от о.с.з., проведено на 17.04.2026 г., като е и указал на ответника, че за процесния период не сочи доказателства за твърдението си, че спалното помещение на ищеца № 105 в ЗО „Дебелт“, разполага със стирка, лопата, кофа, сапун, препарат за дезинфекция на под, както и за получаване срещу подписи върху листи на препарати от лишения от свобода или друг лишен от свобода, настанен в същото спално помещение, както и за отразяване количеството на предоставените препарати, както и не сочи на кое лице са предоставени получените от началник Сектор ФРО почистващи препарати: белина, чували за боклук, малки гъби, стирка, кърпи, четка, метла, работни ръкавици, изписани с документ Изписване на други материали затвор Бургас № 1601941473/17.04.2024 г., както и документ Изписване на други материали затвор Бургас № 1601941471/17.04.2024 г., както и че не сочи доказателства за предаване от началник Сектор ФРО и съответно получаване конкретно от ищеца или от отговорника в помещението или на групата на препаратите по посочените документи - Изписване на други материали Затвор Бургас. Във връзка с указаната му доказателствена тежест ответникът се позовава на Заповед № Л-1811 от 21.04.2020 г. на Главния директор на ГДИН, с която е утвърдена Таблица № 6 за полагащите се перилни, миещи и дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода за един месец. Съгласно посочената Таблица № 6 на един лишен от свобода мъж за 1 месец следва безвъзмездно да се предоставят: 200 гр. тоалетен сапун за къпане и миене; 250 гр. сапун обикновен за пране и 400 гр. прах за пране. В Забележка под Таблицата № 6 е регламентирано, че сапунът за миене и къпане следва да се отпуска лично на лишените от свобода на 1-во и 15-то число на месеца срещу подпис във ведомост. Ответникът се позовава на справките, изготвени от Началника на Затвора Бургас, в които се заявява, че на лишените от свобода са предоставяни посочените в Таблица № 6 продукти, срещу подпис в списък, но не представя доказателства за наличие на такъв списък за исковия период, от който да се установява, че на ищеца са предоставени полагащите му се сапуни и прах за пране. Нещо повече, ответникът заявява се, че такъв списък за исковия период няма. Заявеното от свидетелката Г., изпълнявала и в исковия период длъжността инспектор СДВР, че има списъци не се подкрепя с представяне на писмени доказателства за този факт. Показанията на свидетелката Г. са недостатъчно убедителни. Същата заявява, че не си спомня конкретиката за исковия период. Показанията й са и неподкрепени от установяващото се от останалите писмени и гласни доказателства по делото. Свидетелката заявява, че тя лично раздавала на лишените от свобода по 4 сапуна и „миещи препарати“ (без да уточнява какви миещи препарати), срещу подпис, в поименен списък, на първо число на месеца, както и че не раздава прах за пране. Така заявеното от свидетеля Г. кореспондира с посоченото от Началника на Затвора Бургас (л. 45-46 от делото), че ежемесечно инспектор СДВР на съответната група получава заедно с назначените хигиенисти и отговорник на група посочените в Таблица № 6 хигиенни и почистващи препарати, но показанията на свидетелката не кореспондират с посоченото от Началника на Затвора Бургас, че полагащото се на лишените от свобода съгласно Таблица № 6 се раздава от отговорника на групата, а не от инспектора СДВР на групата, и второ, с посоченото от Началника на Затвора Бургас, че за исковия период няма изготвени списъци. Независимо от обстоятелството, че показанията на свидетелите, посочени от ищеца следва да се преценяват с известни резерви, доколкото същите са лица, лишени от свобода и се предполага, че са по-съпричастни към тезата на ищеца, отколкото към тезата на ответника, съдът приема за установено по делото, предвид изрично заявеното от ищеца и в хода на устните състезания по делото, както и предвид показанията на свидетелката Г. и заявеното в справките от Началника на Затвора Бургас, че по принцип на лишените от свобода лица са били предоставяни сапуни (без да се установява категорично колко като грамаж и бройка), не и прах за пране. В този аспект и тримата свидетели, посочени от ищеца заявяват, че са предоставяни сапуни, макар и различен брой (П. посочва, че са давани по 2 сапуна, А. – по 1 сапун, веднъж в месеца, а С. – 2 сапуна в месеца, понякога по един, на 1-во и 7-мо число от месеца). Предвид посоченото от Началника на Затвора Бургас, както и от тримата свидетели на ищеца, сапуните са раздавани на лишените от свобода от чистача – отговорник на група, или хигиенист, но не и от свидетелката Г., поради което съдът не кредитира заявеното от нея, че тя лично раздавала сапуни. Следва да се има предвид и че свидетелката Г. сочи, че раздавала по 4 сапуна, а това не се потвърждава и с наличие на изискуемата писмена ведомост, съгласно Таблица № 6, подписана от получилите сапуна лишени от свобода, като не се потвърждава и от показанията на тримата разпитани свидетели, посочени от ищеца. Доколкото обаче ищецът е постъпил в ЗО „Дебелт“ на 05.04.2024 г. (а според показанията на свидетелката Г. сапуни е раздавала на лишените от свобода на 1-во число на месеца) и предвид липсата на други доказателства за предоставяни сапуни на ищеца за периода от 05.04.2024 г. до 01.05.2024 г., а и до 05.05.2024 г., не се установява на ищеца да са били предоставени полагащите му се грамажи тоалетен и перилен сапуни, още по-малко да е предоставян полагащият му се съгласно Таблица № 6 перилен препарат – прах за пране 400 гр. Този извод се подкрепя и от показанията и на тримата свидетели, посочени от ищеца, както и от свидетелката Г.. Свидетелят А. заявява, че лишените от свобода не получават перилни препарати, а свидетелката Г. сочи, че прахът за пране не се дава на инспекторите или на лишените от свобода, а се предоставя на затворническата пералня, която пере дрехите на лишените от свобода и постелъчното бельо, но свидетелката не знае дали се пере личното облекло на лишените от свобода в общата пералня. В последния смисъл е и твърдението на Началника на Затвора Бургас в справка на л. 45 от делото. Свидетелят С. заявява, че никога не е получавал прах за пране, а си го купува от лавката с лични средства. Предвид така установяваното се от показанията на всички разпитани свидетели и липсата на доказателства за реално предоставяне на лишените от свобода на полагащия им се по Таблица № 6 перилен препарат-прах за пране 400 гр., съдът приема, че ответникът не установява по делото за исковия период на оспорващия да е предоставен перилен препарат – прах за пране, в количеството, разписано в Таблица № 6. Следователно несъмнено се установява наличието на бездействие на служители от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" във връзка със задълженията им по чл. 151, ал. 1 от ЗИНЗС във вр. с утвърдената Таблица № 6 и доколкото сапуните и прахът за пране се полагат на всеки отделен лишен от свобода и е неприемливо общо ползване, то безспорно ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието, за което нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, законодателят презюмира настъпили неимуществени вреди, за които на ищеца се дължи обезщетение от ответника. Когато ищецът е въвел като фактическо основание на предявения от него осъдителен иск бездействие на ответника да изпълни свои законови задължения, ответникът е длъжен да докаже отричаното от ищеца надлежно изпълнение на задълженията. Ответникът по иска - ГДИН в случая, не се справи с носената доказателствена тежест и не ангажира доказателства, с които да се установи безспорно и конкретното изпълнение на задължението да се предостави в пълен обем на ищеца полагащите му се сапуни и перилен препарат. Липсата на надлежно обективирано предаване (съгласно забележка 1 на Таблица № 6) на тези хигиенни материали не може да бъде заместена със съждения, каква е практиката в затвора за полагане на подписи, респ. за предоставяне без подпис (според свидетеля С.). В останалата част исковата молба е неоснователна. По отношение твърдението на ищеца за бездействие на затворническата администрация, състоящи се в непредоставяне на почистващи и хигиенизиращи препрати: Началникът на Затвора Бургас сочи (становище, л. 21 от делото), че препарати за миене на под – почистващи препарати, хигиенизиращи и консумативи се предоставят общо на групата, като се разпределят по спални помещения, а не лично на всеки лишен от свобода. Според справката от Началника на Затвора – Бургас (л. 46 от делото) изписаните други перилни, миещи, дезинфектиращи препарати и хигиенни консумативи за общите помещения в групата като столова, миялно, разливно, коридор се раздават от инспекторите СДВР за поддържане на общите помещения в групата и измиването на посудата за хранене на лишените от свобода. Свидетелката Г. също заявява, че препарат за миене на пода се раздава за хигиената на общите помещения в групата, като не си спомня преди две години дали е раздавала на всяко спално помещение, но към днешна дата давала препарат за почистване на всяко спално помещение. Същевременно свидетелката сочи, че на хигиенистите и на отговорника се раздават препаратите за почистването на всички помещения и на посудата на лишените от свобода, като не може да каже дали е раздала препарат за почистване към месец април 2024 г. От друга страна, от показанията на свидетелите П. и С. се установява, че са им осигурявани по 400 или по 200 гр. препарат на килия за почистването й. Свидетелят С. пояснява, че отговорникът на групата и хигиенистът давали малко „Бинго“ и малко веро за почистване на килиите, а другото, което се полагало на всички по принцип, не го давали, и за килиите си купували от лавката препарати. Свидетелят А. отрича да е получавал почистващи препарати и казва, че сами си почистват спалните помещения с това, което си купят от лавката, като няма представа ищецът какво си купува. Не се установява обаче твърдяното от ищеца бездействие на ответника, състоящо се в непредоставяне на препарат за почистване и дезинфекция на спалното помещение на ищеца в исковия период, което бездействие да е основание за ангажиране на отговорността на ответника. Според показанията на посочените от ищеца свидетели П. и С., процесните препарати за почистване на спалните помещения са раздавани от отговорника на групата и от хигиениста. Съдът съобразява, че тези свидетели имат непосредствено възприятие за въпросните факти, а свидетелката Г. очевидно не взема участие в разпределението на почистващите препарати, предназначени както за общите помещения, така и за отделните спални помещения. Заявеното от свидетеля А., че не са му предоставяли препарати, различни от сапун, не следва да се кредитира, като некореспондиращо с фактите, които се извеждат от другите доказателства по делото. По отношение твърдяното от ищеца бездействие на затворническата администрация, състоящо се в непредоставянето на стирки, метли, лопатки, кофи и др.: Ответникът се позовава на справка от Началника на Затвора – Бургас (л. 45), в която е посочено, че спалното помещение № 105, където е настанен ищецът в периода 05.04.2024 г. – 05.05.2024 г., е снабдено с лопата, стирка, кофа, метла и хигиенизиращи препарати, като същите, съгласно Таблица № 6, не се полагат за безвъзмездно ползване от лишените от свобода и могат да бъдат закупени от затворническата лавка. Свидетелката Г. заявява, че няма изискване за удостоверяване в документ на предоставени около исковия период на лишените от свобода метла, лопатка, стирка, кофа, като те не се отпускат ежемесечно, а се заменят, като според таблицата се полагат при износване, като при недостиг могат да бъдат закупувани от затворническата лавка. Свидетелката няма спомен ищецът или друг лишен от свобода от същото спално помещение да се е споделял или оплакал, че има нужда от стирка, кофа, лопатка и метла, както и няма спомен да е установила неподдържане на спалното помещение. Свидетелят П. заявява, че последните две години не са им давани нито стирки, нито метли, нито лопатки, а лишените от свобода си ги купували от лавката. Свидетелят А. заявява, че не са им давани кофи и стирки, а всичко си купуват от лавката – стирки, кофи, метли, дръжките за стирките, но няма представа ищецът какво си купува. Свидетелят С. заявява, че си купували стирки, кофа, метла, дръжка за метла, четка за тоалетна с техни пари от лавката, като си купували една обща за килията. Ответникът представя извлечения от складови записвания, удостоверяващи изписаните материали за процесния период - 05.04.2024г.-05.05.2024г. В тях се съдържа информация какво количество от почистващи и дезинфекциращи препарати за повърхности, прах за пране, гъби, стирки, четки за тоалетна комплект, чували за смет, четка /метла/ и др. под. са изписвани от склада всеки месец през указания период. В извлечения №1601941483/13-05-2024г. и №1601941471/17.04.2024г. в обяснителен текст е посочено, че хигиенните и дезинфекциращи препарати и консумативи са за пералня в ЗО „Дебел“ за м. 04. и м. 05. 2024г. В извлечение №1601003597/17.04.2024г. в обяснителен текст е посочено, че препаратите и хигиенни материали са за раздаване на лишените от свобода корпус Затвор-Бургас. Независимо от представените от ответника доказателства – 2 бр. Изписване на други материали от дата 17.04.2024 г. и от 13.05.2024 г. не се установява при условията на главно и пълно доказване, че за почистване конкретно на спалното помещение на ищеца в исковия период са предоставяни стирка, метла и лопатка, четка за тоалетна. Предвид конкретните показания и на свидетеля на ответника, и на свидетелите на ищеца, както и предвид изрично посоченото от Началника на Затвора – Бургас, че такива пособия не се полагат безвъзмездно на лишените от свобода, следва да се приеме за доказан фактът на непредоставяне в исковия период на ищеца за спалното му помещение на стирка, метла, лопатка, четка за тоалетна и други. Същевременно съдът съобразява, че за периода, в който ищецът твърди, че са претърпени вреди: Липсват приобщени от страните доказателства, че ищецът или останалите лишени от свобода, настанени в същото спално помещение да са сезирали, затворническата администрация за необходимостта от осигуряване на нуждите им стирка, четка, метла и лопатка. Не се установява да са правени оплаквания от ищеца или да са отправяни конкретно искания от него да бъдат предоставени на нужните му пособия за почистване на спалното помещение. Не се установява да са дадени предписания във връзка с нарушения от санитарно-хигиенно естество,, както и да са правени предложения до администрацията на затвора за подобряване на хигиената. По отношение на стирки, метли, кофа, лопатка за почистване и др. за спалното помещение на ищеца свидетелката Г. беше категорична, че не са постъпвали такива искания от настанените в спалното помещение на ищеца, а и че не е установявала спалното помещение да не е било поддържано. Очевидно хигиената в спалното помещение на ищеца в исковия период е била добре поддържана (с оглед липсата на сигнали до ръководството). Предвид изложеното логично е да се приеме, че в исковия период спалното помещение на ищеца е разполагало с пособия, обезпечаващи почистването му. За да е налице незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвора, което да е довело до поставяне на ищеца при неблагоприятни условия и да е основание за ангажиране на отговорността на ответника, не е достатъчно да се установява, че не са предоставени въпросните стирка, четка, метла и лопатка и др. пособия за почистване на спалното му помещение. Само фактът на непредоставянето на такива пособия за почистване не следва да се приема, че влече извод за основателност на иска за обезщетение. За да се приеме, че ищецът е бил поставен при неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, в нарушение на чл. 3, ал. 1 ЗИНСЗ, следва да е установено, освен че не са предоставени пособия за поддържане хигиената на спалното помещение на ищеца, и че липсва въобще възможност за поддържане на хигиената в спалното помещение, респ. спалното помещение да е било с неподдържана хигиена и именно в това да се изразяват неблагоприятните условия, при които е недопустимо ищецът да бъде поставян. Тоест, ако и да е налице задължение за предоставяне на такива пособия на лишените от свобода за поддържане чистотата в спалните помещения, то бездействие на ответника, което да е основание за ангажиране на отговорността му, следва да се приеме, че би било налице само в случай, че за конкретния исков период се установява безспорно невъзможност за поддържане на хигиената в спалното помещение на ищеца, поради липсата на такива пособия, каквото обективна невъзможност не се установява в случая. Не се установява по делото спалното помещение на ищеца в периода, в който се твърди, че ищецът е търпял вреди, да е било с неподдържана хигиена. Тоест не следва да се приема, че в случая е налице основание за присъждане на обезщетение за претърпени вреди, вследствие незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, изразяващо се в непредоставянето на ищеца за исковия период на стирка, кофа, четка за тоалетна, метла и лопатка. Предвид изложеното основателен е искът единствено в частта, в която се претендира обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които неимуществени вреди се предполага по аргумент от чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, предвид установеното от съда незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, състоящо се в непредоставянето на ищеца в исковия период на полагащите му се количества и бройки сапуни и перилен препарат – прах за пране. Тоест твърдяното унижение и нечовешкото отношение, са доказани. А и безспорно е нормално да се предположи, че липсата на вещи служещи за задоволяване на елементарна, ежедневна лична хигиена (сапуни и прах за пране), както и невъзможността ищецът да се снабди с такива, предизвикват дискомфорт и негативни емоции в ищеца. В случая негативните преживявания, физически и емоционален дискомфорт на С. С., надвишават неизбежното ниво, присъщо на изтърпяваното наказание "лишаване от свобода", макар и без конкретно увреждане на здравето, доколкото са довели до унижаване на човешкото му достойнство, представляват неимуществени вреди, причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС. Кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, поради което предявеният от С. иск срещу ГДИН за обезщетяване на неимуществени вреди, се явява доказан по основание. В останалата част, по отношение на останалите твърдени от ищеца нарушения на чл. 3 ЗИНЗС, искът се явява неоснователен, по изложените по-горе съображения. Претендирания от ищеца размер – 1533,88 евро (3000 лева), е неоснователно висок. Тъй като се претендира обезвреда на неимуществени вреди, съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетението се определя по справедливост. При определяне на размера на обезщетението следва да се отчете кумулативния ефект на въздействието на установените неблагоприятни условия, при които е бил ищеца, както и периода на въздействието им – по арг. от чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС. В случая предявеният иск за обезщетение е за вреди, претърпени за период един месец (05.04.2024 г. -05.05.2024 г.), който е и първият месец след преместването на ищеца от Затвора Бургас в ЗО „Дебелт“. Този период не е значително продължителен, респ. степента и характерът на вредите от непредоставяне на сапуни и прах за пране в този период, не биха могли да имат значително въздействие върху ищеца. Към момента на подаване на исковата молба ищецът е на 58 години, което сочи на една зряла възраст, в която се предполага, че човек се е срещал с немалко трудности, закалили психиката му и това би следвало да позволява да се парира интензивността на въздействието на страданията. При съобразяване на ползваните от ЕСПЧ справедливи дневни бази за определяне размера на обезщетението, жизнения стандарт за България, и индивидуалното отражение на нарушението върху ищеца, предвид продължителността на търпените неблагоприятни условия, съдът намира за справедлив размер на полагащото на ищеца обезщетение сумата в размер на 110 евро. Такова обезщетение е адекватно и не поставя под съмнение ефективността на производството за обезщетяване на вредите и би било достатъчно, за да обезщети вредите, произтичащи от нарушение на забраната за поставяне в лоши условия на задържане по смисъла на чл.3 от Конвенцията. Същото ще овъзмезди най-точно причинените на ищеца емоционални и физически притеснения и неудобства съобразно обществения критерий за справедливост. Искът следва да бъде уважен до този размер. Съответно, спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на главницата. За горницата до пълния предявен размер на иска от 1 533,88 евро (3 000 лева) следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Предвид изхода на правния спор, в случая не са налице основания за присъждане на разноски нито на ищеца, нито на ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 286, ал. 3 ЗИНЗС, при частично уважаване на исковата претенция, освен разноските по производството и внесената държавна такса, ответникът се осъжда да заплати на ищеца и адвокатско възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В случая ищецът е освободен от заплащане на държавни такси и му е назначен адвокат по реда на Закона за правната помощ. На основание чл. 203 АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС, съдът