Решение № 41 от 9.3.2026 г. на Районен съд - Луковит по дело № 335/2025 г.

Административно наказателно дело № 20254320200335 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на М. Б. Н., ЕГН ••••••••••, в качеството на управител на „АВВ – ••••••“ ООД, ЕИК [лични данни заличени],, със седалище и адрес на управление: [заличен адрес по GDPR], против Наказателно постановление № •••••• – F831978/20.08.2025г., издадено от Изпълнителен директор на Национална агенция за приходите, с което за извършено административно нарушение по чл. 17, ал. 1 от Наредбата за общите задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри и задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри, на основание чл. 108, ал. 1 от Закона за хазарта на дружеството е наложено наказание "имуществена санкция" в размер на 3 000. 00 /три хиляди/ лева. С депозираната жалба се навеждат доводи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател се явява законен представител – М. Б. Н.. Същият поддържа подадената жалба. Упълномощеният адвокат В. Й. В. от САК не се явява, същата е депозирала молба и становище. В писмена молба с вх. № 5520/10.12.2025г. адв. В. излага подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като релевира, че в процесното НП не е посочено, че нарушението е конкретизирано по време, място и обстоятелства от събраните по преписката доказателства. Излагат се твърдения, че административно наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като в обжалваното НП не е посочил датата и мястото, на която се твърди, че е извършено нарушението, с което е нарушена разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. По този начин е накърнено правото на защита на наказаното лице. Посочването на датата на проверката не е равносилно на посочване на датата на нарушението и в конкретният случай АНО не е положил необходимите усилия да установи на коя дата е извършено твърдяното от него нарушение. Навежда, че съгласно чл. 17, ал. 2 от Наредбата за общите задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри и задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри. Съгласно същата наредба кочанът се съхранява от управителя на игралната зала. Лицата на длъжност крупие не отговарят за издаването на разходни касови ордери. Претендират се сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева и предоставяне на възможност за писмени бележки. Съдът намери, че не следва да бъде предоставян срок за писмени бележки, доколкото страната се представлява в съдебно заседание чрез управителя на дружеството, който участва в устните състезания и изразява становище по съществото на спора. Неявяването на процесуалния представител не препятства упражняването на правото на защита на страната, доколкото същата е участвала лично чрез законния си представител. В съдебно заседание административнонаказващият орган – Изпълнителният директор на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Велико Търново, чрез процесуалния си представител юрк. Х., оспорва подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното НП, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 77,00 евро, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в хипотезата, при липса на фактическа и правна сложност на производството. По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокол от с. з., проведено на 24.02.2026 г. В качеството на свидетели са разпитани актосъставителят В. М. П., свидетелят при установяване на нарушението Д. Н. Д., свидетелите по АУАН Л. С. Ж. и Р. Г. Й. и А. М. С. на длъжност крупие в игралната зала. След обстоен анализ на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, съдът прие за доказана следната фактическа обстановка: Безспорно се установи по делото, че на 06.06.2025 г. в град Луковит служители на Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/ – свидетелите В. М. П. и Д. Н. Д., извършили проверка на игрална зала за организиране на хазартни игри, находяща се в [заличен адрес по GDPR], стопанисвана от дружеството-жалбоподател „АВВ – ••••••“ ООД, ЕИК [лични данни заличени],, със седалище и адрес на управление: [заличен адрес по GDPR]. При проверката е установено, че в качеството на организатор на хазартни игри в игрални зали по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за хазарта, дружеството има издадено удостоверение за издаден лиценз № •••••• от 08.05.2024г. от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите за проверяваната игрална зала, издадено на основание чл. 34, ал. 1 от Закона за хазарта и отразява актуалното състояние на издаден лиценз. В хода на проверката е установено още, че в проверявания обект - игрална зала за организиране на хазартни игри, находяща се в [заличен адрес по GDPR], няма наличен кочан с разходни касови ордери. Резултатите от извършената проверка са обективирани в Протокол за извършена проверка в обект на организатори на хазартни игри сер. АА № •••••• от 07.06.2025г., в присъствието на А. М. С., на длъжност "Крупие". Видно от протокала проверката е започнала на 06.06.2025г. в 22:30 часа и е приключила на 07.06.2025г. в 02:20 часа. При така установеното, на 06.06.2025г. свидетелят В. М. П., на длъжност старши инспектор по приходите в НАП при ЦУ, в присъствието на свидетелите Л. С. Ж. и Р. Г. Й., съставил бланкетен АУАН № F••••••, с бланкетен сер. АN № F••••••, срещу дружествотожалбоподател за нарушение на чл. 17, ал. 1 от НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ. При съставянето на акта присъствал управителят на дружеството, на когото актът бил връчен лично и срещу подпис, като последният като възражение е посочил, че предоставя кочан с разходен ордер. С цитирания АУАН нарушителят е уведомен за правото му в 14-дневен срок да отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение за приключване на административнонаказателното производство. По делото няма данни в законоустановения 7-дневен срок срещу така съставения акт да е депозирано писмено възражение от законния представител на дружествотожалбоподател освен отразеното в АУАН. Въз основа на съставения АУАН, на 20.08.2025г. Изпълнителният директор на НАП издал атакуваното НП № •••••• – F831978/20.08.2025г, в което възприел, че „АВВ – ••••••“ ООД, ЕИК [лични данни заличени],, представлявано М. Б. Н., ЕГН ••••••••••, със седалище и адрес на управление: [заличен адрес по GDPR], има качеството на организатор на хазартни игри в игрални зали по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за хазарта, съгласно Удостоверение за издаден лиценз № •••••• от 08.05.2024г., издадено от Изпълнителния директор на НАП на основание чл. 34, ал. 1 от Закона за хазарта и отразяващо актуалното състояние на лиценз, издаден с Решение на същия орган, като при извършена от органи по приходите на 06.06.2025г. проверка по Закона за хазарта в обект – игрална зала, находящ се в [заличен адрес по GDPR], в която се организират хазартни игри с игрални автомати от дружеството, не е представен кочан с разходни касови ордери (РКО), с което за административно нарушение по чл. 17, ал. 1 от Наредбата за общите задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри и задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри, на основание чл. 108, ал. 1 от Закона за хазарта, наложил на дружествотожалбоподател административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3 000, 00 /три хиляди/ лева. По реда на чл. 52, ал. 4 ЗАНН в издаденото наказателно постановление са изложени съображения защо административнонаказващият орган счита постъпилото срещу АУАН възражение за неоснователно. Посочено е, че нарушението не може да се квалифицира като маловажно. Изложени са още мотиви, че депозираното при предявяване на АУАН обяснение с данни за представяне на кочан с разходни касови ордери не обосновава прилагане режима на маловажността, но следва да бъде взето предвид при определяне размера на санкцията към неговият законов минимум. НП е връчено на пълномощник на управителя на дружеството на 16.10.2025 г., видно от приложената разписка, а разглежданата в настоящото производство жалба е депозирана в законоустановения срок – на 30.10.2025г. В проведено на 24.02.2026г. съдебно заседание са разпитани актосъставителят В. М. П., свидетелят при установяване на нарушението Д. Н. Д., свидетелите по АУАН Л. С. Ж. и Р. Г. Й. и А. М. С. на длъжност крупие в игралната зала /присъствала по време на проверката/. Свидетелите В. М. П. и Д. Н. Д. сочат, че извършили проверка в обект, стопанисван от дружеството жалбоподател, находящ се в [заличен адрес по GDPR] и представляващ игрална зала, при която присъствало само крупие, като управителят на залата не присъствал. Посочват, че в хода на извършване на проверката не им е представен кочан с касови ордери, в който се вписват изплатените печалби. Свидетелката М. уточнява, че крупието е търсило въпросният кочан, разговаряло е по телефона с управителя, но в крайна сметка не го е представило. На 30.06.2025г. при съставяне на АУАН е представен такъв кочан, но същият следва да се съхранява в обекта. При необходимост, ако някой пожелае да му бъде издаден документ, кочана трябва да е там. Посочва, че при самата проверка са установени множество нарушения. Свидетелите Л. С. Ж. и Р. Г. Й. посочват, че не са присъствали при установяване на нарушението, а при изготвянето на акта за установяване на административно нарушение. Свид. А. М. С. посочва, че при проверката проверяващите са и искали набор от документи, а също така и кочан, който не е успяла да открие в казиното. Посочва, че по време на проверката се е обадила на управителя, който и обяснил къде да търси кочана, но тя не го открила. Твърди, че на следващият ден бил открит от управителя. Като извинение свидетелката сочи, че от скоро работела в залата. В последствие на въпрос на съда свидетелката посочи, че работи в залата от почти 2 години. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите доколкото същите са последователни, взаимодопълващи се и логични. Видно от представените писмени доказателства за резултатите от извършената проверка е съставен нарочен протокол, а управителят на дружеството бил поканен в офиса на компетентната администрация за съставяне на АУАН. Служители свидетели по акт посочват, че същият бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, който разбрал за какво се съставя актът и го подписал с възражение, тъй като на 30.06.2025г. е представил кочан с разходен ордер. Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Имайки предвид направените фактически констатации, становищата на страните и приложимия закон, първоинстанционният съд прави следните правни изводи: Относно допустимостта на жалбата: Жалбата е подадена от надлежно лице, спрямо което е издадено атакуваното наказателно постановление, в установения от закона четиринадесетдневен срок от получаване на НП и до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение. Относно основателността на жалбата, съдът намира следното: При служебната проверка на НП и АУАН, съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването, респ. съставянето им, които да са засегнали правото на защита на наказаното лице и възможността му да я реализира в пълен обем. Действително в АУАН и НП като дата на извършване на нарушението е посочена 06.06.2025г., а в приложеният и приобщен към делото Протокол за извършена проверка в обект на организатори на хазартни игри, сер. АА № •••••• от 07.06.2025г. е посочен начален час на проверката – 22:30 часа на 06.06.2025г. и краен час – 02:20 часа на 07.06.2025г. Съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на надлежно посочване на датата и мястото на извършване на нарушението. В АУАН и наказателното постановление като дата на установяване на нарушението е посочена 06.06.2025 г., като от събраните по делото доказателства, в частност от Протокол за извършена проверка, серия АА № ••••••/06.06.2025 г., се установява, че проверката е започнала в 22:30 часа на 06.06.2025 г. и е продължила до 02:30 часа на 07.06.2025 г. Съдът приема, че при нощна проверка, обхващаща времеви период, преминаващ през полунощ, не е налице процесуално нарушение, когато нарушението е индивидуализирано чрез посочване на датата, на която е започнала проверката, доколкото същата представлява относимият момент за констатиране на нарушението. Не се установява неяснота относно времето и мястото на извършване на нарушението, която да е ограничила правото на защита на наказаното лице. Акта за установяване на административно нарушение и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи. АУАН е съставен от оправомощено лице, предвид нормата на чл. 90, ал. 2 от Закона за хазарта, предвиждаща актовете за нарушение по Закона за хазарта да се съставят от органите по приходите. Именно такъв орган е актосъставителят В. М. П., на длъжност старши инспектор по приходите. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 90, ал. 3 ЗХ , а именно изпълнителният директор на Национална агенция за приходите. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП по чл. 34 ЗАНН, като и двата административни акта съдържат задължителните реквизити, визирани в чл. 42 и 57 ЗАНН. В оспореното наказателно постановление е посочен нарушителят, вмененото нарушение е описано както словесно, така и с посочване на приложимата правна квалификация, като не се констатира противоречие между фактическо и правно описание на нарушението, посочени са обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено нарушението, включително дата и място на извършване, както и нарушените разпоредби. Изложените фактически обстоятелства са ясни и пълни дотолкова, доколкото нарушителят да разбере какво административно обвинение му е повдигнато, респективно адекватно да организира защитата си. Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че посочването на датата на проверката не е равносилно на посочване на датата на нарушението и в конкретният случай АНО не е положил необходимите усилия да установи на коя дата е извършено твърдяното от него нарушение. Посочването само на датата на извършване на нарушението не съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява времевият обхват на проверката и фактическата обстановка, при която е констатирано нарушението. Обвинението е достатъчно ясно индивидуализирано във времево отношение, като наказаното лице е било в състояние да разбере за кое деяние е ангажирана административнонаказателната му отговорност и да организира адекватно защитата си. Не се установява противоречие между съдържанието на АУАН, наказателното постановление и протокола за проверка, което да води до неяснота относно фактическите обстоятелства или да ограничава правото на защита на санкционираното лице. Поради това съдът приема, че наведените възражения в тази насока са неоснователни. Съдът приема също, че административнонаказващият орган не е длъжен да установява началния момент на евентуално продължаващо във времето нарушение или периода, от който същото е започнало, когато това не е елемент от състава на нарушението. Достатъчно е към релевантната дата на проверката да бъде установено извършването на нарушението, доколкото предмет на доказване в административнонаказателното производство е наличието на нарушение към момента на констатирането му, съобразно изискванията на Закон за административните нарушения и наказания. В случая ангажирането на административнонаказателната отговорност е основано на фактическите констатации, извършени при проверката, като не се изисква установяване на момента на започване на нарушението, щом същото е констатирано към датата на проверката. Неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя, че нарушението не е доказано с оглед твърдението, че лицата на длъжност крупие не носят отговорност за издаването на разходни касови ордери. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Наредба за общите задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри кочанът с разходни касови ордери се съхранява от управителя на игралната зала, поради което задължението за съхранението и контрола върху използването му е вменено именно на това лице. От съдържанието на цитираната нормативна разпоредба не следва да се извежда задължение за лицата, изпълняващи длъжност крупие, да носят отговорност за издаването на разходни касови ордери, но същевременно това обстоятелство не изключва административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, доколкото от събраните по делото доказателства се установява осъществяването на вмененото нарушение. В настоящия казус административнонаказателната отговорност на дружествотожалбоподател е ангажирана за извършено административно нарушение на чл. 17, ал. 1 от НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ, който предвижда, че организаторът е длъжен да разполага в игралната зала с прономерован, прошнурован и подпечатан от организатора кочан с разходни касови ордери. От приложеното към административната преписка Удостоверение за издаден лиценз № •••••• от 08.05.2024г. от изпълнителния директор на НАП за проверяваната игрална зала, издадено на основание чл. 341 ал. 1 от и отразяващо актуалното състояние на лиценз, по делото безспорно се установява, че дружеството-жалбоподател е организатор на хазартни игри в игрални зали по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗХ, което обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. В това му качество дружеството-жалбоподател е длъжно да спазва общите задължителни игрални условия и правила, които съгласно чл. 17, ал. 3, т. 3 ЗХ се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на финансите, като в изпълнение на цитираната разпоредба /чл. 17, ал. 3, т. 3 ЗХ/ е издадена и твърдяната за нарушена НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ, приета с ПМС № 35 от 03.02.2021 г., обн., ДВ, бр. 11 от 09.02.2021 г., установяваща минималните изисквания, които трябва да се спазват от организаторите на хазартни игри при организиране на работата, финансовия контрол и отчитане на резултатите при организиране на визираните в чл. 1, ал. 1 от Наредбата хазартни игри. Повдигнатото на дружеството-жалбоподател административно обвинение е за извършено формално нарушение, такова на просто извършване, за осъществяването на което не се изисква да са настъпили някакви вредни последици. В тази връзка напълно неоснователни са наведените от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател твърдения, че административнонаказващият орган в случая не е установил датата на извършване на нарушението. Както и, че организаторът не е длъжен във всеки случай да издаде документ, удостоверяващ размера на изплатената печалба, а само при изрично поискване от участник в игрите. За да е налице съставомерност на твърдяното от АНО нарушение е достатъчно организаторът на хазартни игри да не разполага в игралната зала, в която осъществява дейността си с прономерован, прошнурован и подпечатан от него кочан с разходни касови ордери /РКО/. В случая се излагат твърдения, че такъв е бил наличен, но крупието не го намерило след проведен разговор по телефона с управителя. Едва на другият ден кочана бил намерен. На 30.06.2025г. при изготвянето на АУАН е представен кочана от управителя на дружеството. Съгласно приобщените към делото писмени доказателства, както и от събраните гласни доказателствени средства, категорично се установява, че при извършена от орган по приходите на 06.06.2025г. проверка на обект, представляващ игрална зала за организиране на хазартни игри, находяща се в [заличен адрес по GDPR], стопанисвана от дружествотожалбоподател, не е представен кочан с разходни касови ордери /РКО/. Констатираното от органа по приходите административно нарушение се установява, както от съставения Протокол за извършена проверка в обект на организатори на хазартни игри сер. АА № •••••• от 07.06.2025г., в който е обективирано, че не е представен РКО, така и от свидетелските показания на длъжностните лица извършили проверката в стопанисвания от дружеството жалбоподател обект в който се организират хазартни игри и от крупието, което е било на работа в обекта по време на проверката. Съдът напълно кредитира свидетелските показания на длъжностните лица, извършили проверката, тъй като същите са последователни, логически свързани, не противоречат на останалия доказателствен материал по делото и отразяват факти и обстоятелства, които свидетелите са възприели лично и непосредствено, като същевременно не съществуват данни същите да са заинтересовани от изхода на делото. С изложеното съдът намира, че доказателствената тежест на констатациите на органа по приходите, обективирани в АУАН и издаденото въз основа на него НП, не беше оборена от страна на дружеството-жалбоподател, като последното в хода на съдебното следствие по настоящото производство не ангажира каквито и да е доказателства, подкрепящи защитната му теза. След като не е представен при проверката кочан с РКО, то са нарушени изискванията на чл. 17, ал. 1 от НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ и правилно и законосъобразно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на дружествотожалбоподател, което като организатор на хазартни игри по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗХ е имало задължението да разполага в игралната зала, в която организира хазартни игри, с прономерован, прошнурован и подпечатан кочан с РКО. Органът по приходите правилно е квалифицирал деянието - нарушение на чл. 17, ал. 1 от НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ, като е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице, в качеството на организатор на хазартни игри с издаден и действащ към момента на установяване на нарушението лиценз, която отговорност е обективна и безвиновна, поради което обсъждането на субективната страна на нарушение извършено от юридическо лице е безпредметно. Дружеството-жалбоподател правилно е санкционирано на основание чл. 108, ал. 1 от ЗХ, която разпоредба предвижда, че организатор на хазартни игри, който наруши общите задължителни игрални условия и правила, общите задължителни изисквания, общите задължителни правила и общите задължителни технически технически изисквания, се наказва с имуществена санкция в размер от 3 000 до 10 000 лева, като наложената санкция е в предвидения минимален размер. Съдът намира, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В конкретния случай се касае за организиране на хазартна дейност, която подлежи на особена регулация от държавата, поради което са предвидени по-високи санкции за всяко едно нарушение, което обуславя и по-високата степен на обществена опасност на деянието спрямо други нарушения. Следва да се отчете и обстоятелството, че нарушената норма, освен че гарантира законосъобразното осъществяване на хазартна дейност от страна на организаторите на хазартни игри и нейната финансова отчетност, така и служи за защита на интересите на лицата, които участват в хазартни игри, и които единствено посредством издаден от организатора на хазартни игри РКО могат да удостоверят източника си на доход и какво представлява процесната сума - печалба от хазартна игра, която е необлагаема с данъци. Правилно административнонаказаващият орган е приел, че случаят не е маловажен и е отказал да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, като релевираните в обратна насока твърдения от страна на нарушителя са взети предвид при определяне размера на наложеното административно наказание, което е в минимално предвидения размер. От изложеното следва обоснованият правен извод, че наказващият орган правилно и законосъобразно е ангажирал административната отговорност на дружествотожалбоподател, поради което и обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено. С оглед крайния изход на спора и направеното от юрисконсулта на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като взе предвид фактическата и правната сложност на случая, съдът прецени, че дружествотожалбоподател следва да бъде осъдено на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 143 от АПК да заплати на Национална агенция за приходите, юрисконсултско възнаграждение в размер на 77. 00 /седемдесет и седем/ евро или 150,60 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1, от ЗПП и чл. 27е, от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът