Решение № 30 от 9.4.2026 г. на Районен съд - Нови пазар по дело № 63/2026 г.

наказателно дело № 20263620200063 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Подадена е жалба от името на В. И. В. от с. Ц., общ. Н., обл. Ш. срещу НП № 23-0280- 000109/09.05.2023 г. на Началник РУ Каолиново, с което на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 24 месеца. Жалбоподателят сочи, че НП е постановено при неправилно приложение на материалния закон и са допуснати нарушения на процесуалните правила. Не оспорва фактите, установени в НП, конкретно, че е бил употребил марихуана и се страхувал, че може да отрази на техническото средство и по тази причина бил отказал да даде проба. Твърди, че след нарушението заминал на работа в Англия и едва когато се върнал преди няколко дни (от подаването на жалбата) му било връчено НП, когато отишъл да си получи СУМПС от полицията. Жалбоподателят сочи, че бил изтекъл давностния срок за налагане на наказание и не е следвало да му бъде налагано наказание лишаване от право на управление на МПС. Счита, че описанието на нарушението в обстоятелствената част на НП била неясна и трябвало да се предполага за какво става дума. Сочи, че според посоченото в НП бил подписал акта с възражения, но в НП липсвали мотиви за това дали са били приети възраженията му. Твърди, че НП не било подписано от наказващия орган, което било съществено нарушение на ЗАНН. Връчено му било НП, което нямало подпис и печат на автора, а само надпис „вярно с оригинала“, с което бил нарушен чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Предвид на горното жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло НП № 23-0280-000109/09.05.2023 г. на Началник РУ Каолиново. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощения от него представител, който поддържа жалбата. Въззиваемата страна началника на РУ- Каолиново не изпраща представител. В писмено становище изразява становище за законосъобразност на издаденото НП и моли да бъде потвърдено. Съдът извърши цялостна проверка на обжалвания акт за наличието на допуснато неправилно приложение на материалния закон или съществено нарушение на процесуалните правила, представляващи основания за отмяна на издаденото НП на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, без да се разглежда делото по същество. В хода на извършената от съда проверка се установи следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.1 от ЗАНН от легитимирано лице, имащо правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява процесуално допустима. Административно наказателното производство срещу жалбоподателя е стартирало със съставянето на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 956303 от ••• г. в който е посочена датата на установяване на нарушението ••• г. в 15,05 часа, мястото на нарушението – на път (Дулово-Ш.) -Секулово-Тодор Икономово-Стоян Михайловски-Нови пазар- Ш., на км. 31+863, в какво се изразява - управление на движещ се в посока от с. Хърсово, към с. Вълнари, л.а. „•••“ с рег. № •••, собственост на П.С.Д. с посочено ЕГН, като водачът отказва да бъде извършена проверка за установяване употребата на наркотични вещества и техни аналози и не изпълнява предписание за химикотехнологично изследване на употребата на наркотични вещества и техни аналози, проба с тех.средство Дрегер 5000 с фабр. Номер ARJF0023. Посочено е че водачът е признал в 16,30 ч., че е употребил тетрахидроканабинол. На водача е бил издаден талон за медицинско изследване с № ••• със 7 бр. стикери. В АУАН е посочено установеното нарушение - чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, като е посочено с текст в какво се изразява, отказва проверка с техн.средство за установяване употребата на наркотични вещества и техни аналози и не изпълнява предписанията за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества и техни аналози от ЗДвП. Жалбоподателят е подписал акта, както в него е посочено, че има възражения. Към административната преписка е приложен талон за изследване № •••, надлежно попълнен, който не е оспорван от жалбоподателя. Писмени възражения от жалбоподателя няма приложени към административната преписка. Въз основа на изготвения АУАН е издадено НП № 23-0280-000109/09.05.2023г. Същото отговаря от формална страна на всички изискуеми реквизити по чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Описано е нарушението, което е прието за осъществено от жалбоподателя, посочени са обстоятелствата при които е извършено нарушението, както и че е заявил, че има възражения, но в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили такива. С НП е прието, че нарушението не е маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Посочено е че виновно е нарушил чл. 174, ал. 3 ЗДвП. В НП е посочена и наложената санкция – чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 24 месеца. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 09.02.20265 г., съгласно посоченото на копието от НП, на гърба на л. 19 от делото. Съдът намира възраженията на жалбоподателя относно незаконосъобразността и реда за проведеното административнонаказателно производство, поради необходимост от съставянето на нов АУАН за неоснователни. Неоснователни са конкретно твърденията, че не са били взети при постановяване на НП неговите възражения по АУАН. Бланкетно изявление, че „има възражения“ е направено единствено при съставяне на АУАН. В указания от чл. 44, ал. 1 ЗАНН 7- дневен срок жалбоподателят не е направил писмени възражения, поради което и няма подлежащи на обсъждане такива. Липсата на конкретни писмени възражения, а само декларирането на намерение за такива, не води до задължение за административнонаказващия орган да обсъжда несъществуващите такива. Не са налице нарушения при връчване на НП по смисъла на чл. 58 ЗАНН. Не представлява нарушение и това, че на жалбоподателят бил връчено препис от НП, което не съдържало подпис на длъжностното лице и печат на наказващия орган. От посочените от самия жалбоподател факти, се установява, че същото му е било връчено при личното му посещение в КАТ, и както той самия сочи, тъй като според него „лишаването му от управление на МПС е било изтекло, предвид, че още при отнемането му, полицаите му били казали, че ще му бъде наложено наказание лишаване от право да управлява МПС 24 месеца, и ще му бъде наложена глоба 2000лв“. Всичко това показва недобросъвестно поведение на жалбоподателя, целящо укриване от административнонаказателна отговорност. Връченото му НП е копие на издаденото такова, което е видно и от хартията на неговото отпечатване. Причините за това, обаче са в собственото поведение на жалбоподателя, а не в липсата на задължителен реквизит, какъвто представлява подписа от длъжностното лице, което го е издало, съгласно чл. 57, ал. 2 ЗАНН. На следващо място, към датата на връчване на НП е в сила чл. 58, ал. 1а ЗАНН, съгласно която на нарушителя може да се връчи отпечатан дигитален образ на издадено наказателно постановление, съдържащо реквизитите по чл. 58, ал. 1, с изключение на подписа на длъжностното лице, което го е издало, когато това е предвидено в специален закон. Всъщност именно такъв дигитален образ на издаденото НП е бил връчен на жалбоподателя и върху екземпляра на л. 19 от делото има отбелязване на датата на връчването му и подписите на длъжностното лице, което го е връчило и на нарушителя. Съдът намира, че не са нарушени административните правила и поради това, че за извършеното от жалбоподателя нарушение, към датата на нарушението – ••• г. се е предвиждало единствено административно наказание по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, но не и наказателно преследване, доколкото чл. 343б, ал. 6 НК, който предвижда наказателна отговорност за този, който откаже да му бъде извършена проверка по надлежния ред за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписание на контролен орган за изследване по надлежния ред, след като е участвал в пътнотранспортно произшествие, и се наказва с лишаване от свобода до една година и с глоба от две хиляди и петстотин лева, едва с измененията на НК с ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г. Към момента на нарушението не е било налице основание за сезиране на основание чл. 33, ал. 2 ЗАНН на прокуратурата за извършено престъпление и нарушението остава единствено административно по смисъла на чл. 6 ЗАНН. Не е налице и твърдяното нарушение на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, че от отнемане на СУМПС били изминали почти 3 години, с което той реално е бил изтърпял наказанието от 24 месеца лишаване от право на управление и било незаконосъобразно неговото ново санкциониране. Давностни са сроковете за съставяне на АУАН и те са посочените в нормата на чл. 34, ал.1 и ал. 2 ЗАНН. Тези срокове обаче са били спазени, доколкото АУАН е бил съставен в момента на установяване на нарушението – ••• г. Не е налице и твърдяното нарушение на чл. 34, ал. 3 ЗАНН относно издаването на НП. Същото е издадено на 09.05.2023 г., с което е спазен и шестмесечният срок от съставянето на акта. Само ако предвидения от закона срок не беше спазен и той бе изтекъл са налице основания за прекратяване на образуваното АНП. В настоящия случай това не е налице, поради което и възраженията на жалбоподателя са незаконосъобразни и необосновани. Съгласно чл. 74 ЗАНН, наложените с НП административни наказания се привеждат в изпълнение в тридневен срок от влизане в сила на наказателното постановление. Поради това, че издаденото НП не е било своевременно връчено поради собственото поведение на жалбоподателя, същото не е било ВЗС и не е подлежало на изпълнение. Едва след евентуалното влизане в сила на НП след настоящето обжалване наказанието по него ще подлежи на изпълнение. Жалбоподателят сам признава, че след издаване на АУАН е напуснал страната и бил в Англия, но това неговото поведение не е било в „изпълнение на наказание“, а проява на бягство от отговорност, за която той е бил уведомен, че ще му бъде наложена. Това не представлява изпълнение на административно наказание. Видно от справката за нарушител, жалбоподателят е бил многократно санкциониран за нарушения по ЗДвП и добре познава реда за налагане на наказания и тяхното изпълнение. В случая жалбоподателят се стреми чрез собственото си недобросъвестно поведение да черпи права, каквито не притежава и да придаде на бягството от административна отговорност правно значение като на изтърпяно наказание. Следва да се посочи, че на жалбоподателя е била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0280-000032/11.04.2023 г., с която е му е било отнето временно свидетелството за управление на МПС за срок от 18 месеца, до решаване на въпроса за отговорността му, считано от ••• г. Обстоятелството, че не се е явил да за да му бъде връчено НП, което да обжалва своевременно или да си получи СУМПС след този срок е резултат на собственото на нарушителя поведение и не обосновава незаконосъобразност на НП. Всичко гореизложено дава основание на съда да приеме, че не е налице нарушение на административните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП, вкл. и при неговото връчване на нарушителя, поради което делото следва да се разгледа по същество. Разгледано по същество обжалваното НП, съдът установи следното: На ••• г. жалбоподателят В. И. В. от с. Ц. управлява МПС л.а. „•••“ с рег. № •••, собственост на П.С.Д., движейки се по пътя от с. Хърсово към с. Вълнари, когато на км. 31+863 бил спрян за извършване на проверка от св. Д. С. и Р. Т. от РУ Каолиново. Същите извършили проверка на документите на водача и автомобила. Служителите поканили водача да извършат проверка с техническо средство за употребата на наркотични вещества, Дрегер 5000 с фабр. Номер ARJF0023, като същия отказал. Пред проверяващите водачът отказал, поради това, че бил употребил преди време марихуана и се опасявал, че ще отчете положителна проба. Пред проверяващите, докато тече проверката, водачът посочил, че е употребил тетрахидроканабинол. Това се признава и от самия жалбоподател в жалбата му. На водача е бил издаден талон за медицинско изследване с № ••• със 7 бр. стикери, съгласно който водачът е бил уведомен, че следва да се яви за медицинско изследване в ЦСМП Каолиново до 120 минути. Върху талона е написано, че лицето не се е явило в ЦСМП. Това е подписано от мед.фелдшер Н. И. на ••• г. Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът, по който се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество, се определя от министъра на здравеопазването, от министъра на вътрешните работи и от министъра на правосъдието. Този ред е регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В чл. 5, ал. 1 от Наредбата е регламентирано, че когато се констатира наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване. В чл. 6, ал. 10 от Наредбата е посочено, че концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В настоящия случай, на водача е било предложено изследване с техническо средство и след като е отказал, му е бил издаден Талон за медицинско изследване с с № ••• със 7 бр. стикери, указан е срока и мястото, където да се яви за изследване, но същия не се е явил. Съдът намира, че няма нарушения на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. От така описаната фактическа обстановка, която се доказва по категоричен начин от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, както и от АУАН, талон за изследване, справка за нарушител/водач, направените от жалбопоадтеля признания, се установява, че жалбоподателят е управлявал МПС и при проверката, която му е била извършена е отказал да бъде проверен за употреба на наркотични вещества. Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни превозни средства да управляват такива под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Забраната за управление на МПС след употреба на наркотични вещества е абсолютната. Безспорно се установи, че на процесната дата и час жалбоподателят е управлявал МПС, като същият е отказал да бъде тестван с техническо средство, установяващо употреба на наркотични вещества – Дрегер 5000 с фабр. Номер ARJF0023, а след издаването на талон за медицинско изследване с посочено в него медицинско заведение, в което трябва да се яви доброволно до 120 минути от връчване на талона не се е явил в медицинското заведение. Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е едновременно санкционна и предписваща правила за поведение, като съгласно нея се санкционира водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Видно от същата норма, тя предвижда две алтернативни предложения: 1. отказ от извършване на проверка с техническо средство или 2. неизпълнение на предписание за медицинско изследване. Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП установява два различни състава на административни нарушения. Различни са изпълнителните деяния на описаните състави и техните типични елементи от обективна страна. Предложение първо от ал. 3 на чл. 174 от ЗДвП санкционира отказа на водача да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол или наркотични вещества, а предложение второ от ал. 3 на чл. 174 от ЗДвП санкционира отказа на водача да изпълни предписанието за медицинско изследване на употребата на наркотични вещества в кръвта му. В случая и двете нарушения са извършени, поради което съдът намира, че правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП с НП, доколкото към момента на издаването му, водачът вече е бил отказал и да даде кръв за изследване, след като е отказал и да бъде тестван с техническо средство. Предвид на горното, съдът приема, че е осъществен от обективна страна съставът на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП поради отказа на водача да бъде тестван с техническо средство Дрегер 5000 с фабр. Номер ARJF0023 и впоследствие да даде кръв за кръвно изследване. Нарушението е извършено от жалбоподателя е умишлено, при форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си (че е длъжен да даде проба за наркотични вещества с техническо средство и/или да даде кръв за изследване), предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял настъпването на същите, доколкото е отказал да бъде тестван с техническо средство и да даде кръв и урина за изследване след насочването му към ВМА. В случая не се твърдят и не са установени обстоятелства по чл. 3а, т. 3 от Наредбата, а именно, че физическото състояние на лицето не е позволявало извършване на проверка с техническо средство. Мотивите на жалбоподателя са били породени от това, че е съзнавал, че е употребил наркотични вещества – марихуана в дните преди проверката, поради което се страхувал, че техническото средство ще отчете наличието на такива. Това показва явно нарушаване на законите и конкретно на забраната на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози и е целял осуетяване на надлежното им установяване. Размерът на санкцията в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е фиксиран такъв, наказанието е наложено законосъобразно в абсолютно установения от закона размер – глоба от 2000 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 24 месеца, поради което обсъждането на въпроса за нейната справедливост е безпредметно. Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките за квалифицирането на нарушението като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото то разкрива типичната обществена опасност на нарушенията от този вид, като съдът взе предвид и че жалбоподателят е бил наказван преди този случай за други нарушения на ЗДвП, видно от представената за него справка-картон на водача. Чрез отказа си да бъде тестван той е предотвратил по-сериозните последици за него, при установяване, че е управлявал МПС след употребата на наркотични вещества, съответно и образуването на наказателно производство срещу него по чл. 343б, ал. 3 НК. По изложените съображения съдът прие, че НП следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Относно разноските по чл. 63д от ЗАНН. Доколкото разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, възможност за страните в съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК, съдът установи следното: Жалбоподателят е представил само копие на пълномощно, но не и договор за правна помощ, поради което съдът приема, че не е направил разноски по делото. Въззиваемата страна претендира разноски за юрисконсулт, но по делото е представено единствено съпроводително писмо от Началник РУ Каолиново, ведно с цялата административна преписка и няма становище или участие по делото на юрисконсулт, поради което и не се дължат разноски. Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1, предл.3-то от ЗАНН, съдът