Решение № 14295 от 16.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 10072/2026 г.

Производството е образувано по искова молба от Е. И. Ш., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••••••••••••••••, срещу •••••••••••••••••••, с искане съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5 260,81 евро/ 10 289,25 лв./ представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на неоснователно задържани суми от 199 680,40 лв. и 3 594,25 лв. по изпълнително дело № ••••••••••••••••••• за периода 13.11.2025 г. – 14.04.2026 г.

Ищцата твърди, че й бил възложен недвижим имот по изпълнително дело № ••••••••••••••••••• при •••••••••••• към ••••••••••••••. В тази връзка тя заплатила продажната цена в размер на 199 680,40 лв., както и платената такса към •••••••••••• в размер на 3 594,25 лв. С Решение № •••••• г. на Софийски градски съд било отменено постановление за възлагане, като е отпаднало правното основание за задържане на плетените от нея суми. Претендира се обезщетение за неоснователното задържане в размер на законната лихва за периода 13.11.2025 г. – 14.04.2026 г.- лихва върху 199680,40 лв. – 10 107,32 лв. и лихва върху 3594,25 лв. – 181,93 лв.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Изложени са доводи за нередовност на исковата молба доколкото ищцата смесва неоснователно обогатяване и настъпили вреди под формата на пропуснати ползи.

Излагат се доводи, че по изпълнителното дело на 27.06.2025 г. за купувач на имота с протокол по чл. 492 ГПК е обявена Е. И. Ш., която внесла задатък за участие в проданта в размер на 15 735,20 лв. на 26.06.2025 г. На 10.07.2025 г. •••• На 11.07.2025 г. Е. И. Ш. е внесла и държавната такса в размер на 3 594,25 лв. за издаване на постановление за възлагане, което постановление е издадено на 14.07.2025г. и И. Ш. е довнесла цената за покупка на имота в размер на 183 945,20 лева.

По жалба, депозирана от съделител НСТ, с Решение № •••••• г., постановено по в.гр.д.д № ••••••••••••••• по описа на СГС, е отменено постановлението за възлагане от 14.07.2025 г. и делото е върнато на съдебния изпълнител за издаване постановление за възлагане на съделителя НСТ. Съдебният изпълнител е поискал тълкуване на влязлото в сила решение. Със съобщение с изх. № 62232/02.12.2025 г., връчено на 03.12.2025 г., Е. И. Ш. е уведомена, че съдебният изпълнител е поискал тълкуване на решението на съда и е поискал с молба становище от министъра на правосъдието. С молба с вх. № 4347/09.02.2026 г. Е. И. Ш. е поискала възстановяване на внесените от нея суми по изпълнителното дело. Със съобщение с изх. № 8342/11.02.2026 г., връчено на 18.02.2026 г., на Е. И. Ш. е съобщено, че следва да бъде изчакан актът на съда по изисканото тълкуване на съдебното решение, като е известена и че сумите не могат на този етап да бъдат върнати, поради обстоятелството, че в случай на издаване разпределение по чл. 495, ал. 1 ГПК и в хипотеза на невнасяне в срок от съделителя НСТ на определената сума, следва да се приложат правилата на чл. 493, ал. 1, т. 2 ГПК. Е. Ш. е известена също, че сумата ще й бъде върната в хипотеза на внасяне на определената по разпределение по чл. 495, ал. 1 ГПК сума в срок от съделителя НСТ. След постановяване на Решение № ••••••••••••• г. по ч. гр. № ••••••••••••• г. на СГС, с което искането за тълкуване на •••••••••••• А. Б. е оставено без уважение, на 25.02.2026г. е издадено разпределение по чл. 495, ал. 1 ГПК, предявено на 27.03.2026 г. и влязло в законна сила на 31.03.2026 г. С писмо с изх. № 8601/17.03.2026 г., Е. И. Ш. е уведомена за постановеното решение, както и че ще бъде предявено разпределение по чл. 495, ал. 1 ГПК на 27.03.2026 г. от 12 ч. С молба с вх. № 9782/27.03.2026 г. Е. И. Ш. е заявила пред ••••••••••••, че поддържа искането си за изплащане на дължимата сума, като заявява и че не се отказва от правата си за евентуално възлагане на процесния имот върху нея, в случай на невнасяне на определената по разпределението сума в срок от съделителя. На 08.04.2026 г. от страна на НСТ е внесена определената по разпределението сума в размер на 57 710,82 евро, както и такса за издаване постановление за възлагане в размер на 1837,71 евро.С протокол от 09.04.2026 г. на •••••••••••• А Б. е разпоредено на Е. И. Ш. да бъдат върнати внесените по изпълнителното дело суми — 94 049,69 евро, 8045,28 евро и 1837,71 евро. На същата дата е издадено и постановлението за възлагане на процесния имот върху съделителя НСТ. На 14.04.2026 г. - първия работен ден следващ разпореждането на •••••••••••• А. Б. за възстановяване на внесените суми, по посочена сметката на Е. И. Ш. са върнати сумите съгласно протокола от 09.04.2026 г.

Във връзка с изложената фактология по изпълнителното дело се заявява, че •••••••••••• А. Б. е действал правилно и съобразно разпоредбите на закона Поддържа се, че самата ищца изрично заявява, че не се отказва от правата си за евентуално възлагане на процесния имот върху нея, поради което внесените от нея суми следва да останат по сметка на •••••••••••••• за обезпечаване на хипотезата на чл. 493, ал. 1, т. 2 ГПК. Искането на Е. И. Ш. съдържа в себе си съгласие внесените от нея суми да не бъдат освобождавани с оглед възможността да бъде приложен чл. 493, ал. 1, т. 2 ГПК.

Третото лице-помагач А. А. Б. оспорва иска. Поддържа, че в закона няма предвидено законоустановено задължение за съдебния изпълнител за действие, както няма и предвиден срок за това - нито за връщане на внесена сума от наддавача за участие в публична продан, нито за изготвяне на разпределение по реда на чл. 495, ал. 1 ГПК. Сочи се, че едва на 09.02.2026 г. ищцата е поискала възстановяване на внесената сума. В същото време, на 27.03.2026 г. тя заявява, че не се отказва от правата си за възлагане на имота ако обявеният за купувач съделител не довнесе определената му сума по разпределението. Поддържа се, че кумулативното упражняване на правото на възстановяване на сумата и упражняване на правото на последващ наддавач (макар и в спецификата на конкретната хипотеза) да бъде обявен за купувач, са несъвместими.

Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намери от фактическа страна следното:

Изпълнително дело №••••••••••••• г. по описа на •••••••••••• към •••••••••••••• е образувано въз основа на изпълнителен лист по гр.д. №••••••••••• г. на СРС за изнасяне на публична продан на основание чл. 348 ГПК допуснатия до делба недвижим имот представляващ апартамент ••••••••••••••••••••••••••

С разпореждане от 20.03.2025 г. е насрочена публична продан на процесния недвижим имот, която да се проведе в периода 26.05.2025 г. – 26.06.2025 г., с отваряне на депозираните наддавателни предложения на 27.06.2025 г. от 10 ч. в сградата на СРС, като е определена начална цена за имота по реда на чл. 485, ал. 4 от ГПК в размер на 157 352 лв. /сто петдесет и седем хиляди триста петдесет и два лева/.

На 25.06.2026 г. ГРГ.а е заплатила по сметка на •••••••••••• сумата от 15 735.20 лева-задатък.

На 25.06.2026 г. СПГ е заплатила по сметка на •••••••••••• сумата от 15 735.20 левазадатък.

На 26.06.2026 г. Е. И. Ш. е заплатила по сметка на •••••••••••• сумата от 15 735.20 лева-задатък.

На 27.06.2026 г. съдебният изпълнител е изготвил протокол по реда на чл. 492 ГПК и е установил, че са постъпили 3 броя надддавателни предложение:

• от Е. И. Ш., с което се предлага цена на покупката на имота в размер на 167 100 лева,

• от ГРГ.а, с което се предлага цена на покупката на имота в размер на 168 210 лева и - от СПГ, с което се предлага цена на покупката на имота в размер на 157 890 лева.

При проведеното устно наддаване по реда на чл. 492, ал.2 ГПК е постъпило предложение, с което се предлага цена на покупката на имота в размер на 183 945.20 лева от СПГ и предложение, с което се предлага цена на покупката на имота в размер на 199 680.40 лева от Е. И. Ш.. Адв. ЦХ, процесуален представител на съделителят НСТ завява, че желае да купи имота по най-високо предложената цена. Налице е отбелязване, че съделителят не е депозирал в срока на проданта наддавателно предложение и е обявен за купувач на имота Е. И. Ш. с предложена цена от 199 680.40 лева. Налице е вписано в протокола възражение от страна на съделителя, в което се сочи, че за съделителите не се изисква да правят наддавателни предложения.

На 10.07.2025 г. Е. И. Ш. е заплатила по сметка на •••••••••••• сумата от 183 945.20 лева- доплащане на продажната цена.

С разпореждане от 11.06.2026 г. съдебният изпълнител е указал на Е. И. Ш., че следва в едноседмичен срок да заплати сумата от 2594.25 лева- такса за издаване на постановление за възлагане.

Таксата е заплатена от Е. И. Ш. по сметка на •••••••••••• на същата дата.

На 14.07.2025 г. е изготвено постановление за възлагане, с което е възложено правото на собственост на самостоятелен обект в сграда, притежаващ идентификатор ••••••••••••••• върху обявения за купувач на имота Е. И. Ш..

Депозирана е жалба с вх. №•••••••••••••• г. от съединителя НСТ срещу Постановлението за възлагане от дата 14.07.2025 г. по изпълнително дело № ••••••••••••• г. Жалбата е надлежно администрирана, разменена между страните и изпратена на СГС, като е образувано ч.гр.д. №••••••••••••• г. на СГС. С Решение №•••••• г. по ч.гр.д. №••••••••••••• г. на СГС е отменено постановлението за възлагане и е върнато делото на съдебния изпълнител за издаване на постановление за възлагане в полза на съделителя НСТ на основание чл. 354, ал. 1 ГПК. Решението е влязло в сила на 13.11.2025 г., като препис е връчен на съдебния изпълнител на 14.11.2025 г.

Съденият изпълнител на 02.12.2025 г. е изготвил искане за тълкуване на съдебния акт дали следва да бъде издадено постановление за възлагане правото на собственост на процесния имот върху съделителя, което съдебния изпълнител определя като противоречащо на императивната разпоредба на закона, или следва да се извършва нова продан след ново обявяване. Съдебният изпълнител иска и тълкуване по аналогия на чл. 493, ал. 1, т. 2, предл. посл., от ГПК ли следва да се процедира досежно внесената в срок сума от обявения купувач на имота - довнесената сума от обявения за купувач на имота остава по сметка на РС - /////// до момента на довнасяне от съделителя в двуседмичен срок от съобщаването на определената сума за покупка на имота, определена по реда на чл. 461, ал. 1 от ГПК

Съдебният изпълнител е администрирал искането за тълкуване като го е изпратил на останалите наддавачи и на министъра на правосъдието за становище.

Постъпил е отговор от ••••••••••••••••••••., в смисъл, че влезлите в сила съдебни актове са задължителни за съдебния изпълнител и страните в производството който принцип е установен в разпоредбата на чл. 297 ГПК и, че е Инспекторатът към министъра на правосъдието по 3СВ не разполага с правомощия да изразява становища по въпроси, поставени от съдебни изпълнители, когато те се отнасят до конкретни изпълнителни действия по висящи изпълнителни производства, още повече по съдебни решения, с които действията им са отменени и същите имат задължителен характер за съдебния изпълнител.

С молба вх. №/09.02.2026 г. Е. Ш. излага доводи, че с Решение № •••••••••••••••• г., постановено по в.гр.д. № ••••••••••••••• по описа на •••••••••••••• постановлението за възлагане е отменено, като делото е върнато за издаване на постановление за възлагане в полза на съделител. Решението е влязло в сила и е окончателно. В тази връзка се иска да бъде възстановена изцяло внесената от нея сума, представляваща продажна цена по отмененото постановление за възлагане и да бъдат възстановени платените такси, включително таксата за издаване на постановление за възлагане. В молбата е посочена банкова сметка, по която следва да се преведат сумите.

На 11.02.2026 г. е изпратено съобщение от съдебния изпълнител до Е. Ш., в което се сочи, че е поискано тълкуване на съдебното решение на СГС по в. гр. д. •••••••••••••••, в резултат на което е образувано съответното производство за тълкуване на съдебен акт, видно от отговор на СГС с вх. ••••••••••••••• г., поради което следва да бъде изчакано постановяване на съдебния акт по изисканото тълкуване. Съдебният изпълнител сочи, че в хипотеза на прилагане на чл. 495, ал. 1 ГПК, внесената от молителката Ш. сума следва да бъде върната /освободена след влизане в сила разпределението, с което се определя сумата за внасяне за покупка на имота от съделителя НТ, и кумулативно след внасяне на сумата от съделителя в двуседмичен срок от влизане в сила на разпределението. При невнасяне на сумата в срок от делителя в хипотезата, ако се прилага на чл. 495, ал. 1 от ГПК, следва да се приложи реда на чл. 493, ал. 1, т. 2 от ГПК.

С Решение №••••••••••••• г. ч.гр.д. №••••••••••••• г. на СГС е оставена без уважение молба вх. № 146216/04.12.2025 г. на •••••••••••• А. Б. по изпълнително дело № ••••••••••••••••••• на ••••••• при •••••••••••••••••• с което е поискано да се тълкува постановеното по делото решение № •••••• г. Изложени са мотиви, че „в конкретния случай в подадената молба липсват доводи за неяснота на мотивите, а се оспорва крайният съдебен акт, който не подлежи на обжалване, както и се иска разясняване законовата процедура в случаите, в които съделител обяви, че ще закупи поделяемия имот при условията на чл.354 ГПК. Мотивите на решението, чието тълкуване се иска не са неясни, волята на съда е изразена ясно и точно чрез обсъждане на фактите по делото и привеждането им към приложимите правни норми. Диспозитивът е точен и ясен относно предмета на спора и правните последици на решението. Съдът не е оправомощен да разяснява законовата процедура по изпълнение на съдебния изпълнител, а да следи за допуснати нарушения на закона при обжалване действия на съдебния изпълнител, както в конкретния случай съдебният изпълнител е нарушил разпоредбата на чл.354 ГПК.“

На 25.02.2026 г. съдебният изпълнител е изготвил разпределение като е постановил, че общата сума, определена по разпределението, която следва съделителят НСТ, да внесе в двуседмичен срок от влизане в сила на настоящото възлиза в размер на 57 710,82 евро. Посочено е, че при внасяне в срок на определената сума по разпределението от съделителя НСТ, за да бъде издадено постановление за възлагане върху недвижимия имот, съделителят НСТ следва да внесе държавна такса за издаване постановление за възлагане в размер на 1837,71 евро.

На 27.03.2026 г. е постъпила молба от Е. Ш., която заявява, че поддържа искането си за изплащане на дължимата сума по делото. Сочи, че с оглед указанията на съда и развитието на процедурата, изрично заявява, че не се отказва от правата си, произтичащи от евентуално възлагане на имота при настъпване на предвидените в закона предпоставки, включително в хипотеза на неплащане в указания срок от страна на обявения за купувач.

На 08.04.2026 г. по сметка на съдбения изпълнител от страна на НСТ е внесена сумата в размер на 57 710.82 евро. На същата дата съдебният изпълнител е разпоредил съделителят НСТ да внесе определената държавна такса за издаване на постановление за възлагане. На същата дата НСТ е внесъл по сметка на •••••••••••• сумата от 1837.71 евро.

На 09.04.2026 г. съдебният изпълнител е изготвил протокол, с който разпорежда на основание чл. 493, ал. 1, т. 2, изр. посл. от ГПК внесения задатък от 26.06.2025 г. в размер на 15 735.20 лв. (еврова равностойност - 8045,28 евро), довнасянето на сумата от 10.07.2025 г. за покупка на имота в размер на 183 945.20 лв. (еврова равностойност - 94 049,69 евро) и внесената държавна такса от 11.07.2025 г. за издаване постановление за възлагане в размер на 3 594.25 лв. (еврова равностойност - 1837,71 евро) да се върнат на внеслото ги лице - наддавач в публичната продан - Е. И. Ш. по сметка на последната, посочена в молба с вх. рег. 4347-2026 г.

Сумите са преведени по сметка на Е. Ш. на 14.04.2026 г.

Правната квалификация на предявения иск е чл. 49 ЗЗД във врл. 441 ГПК. Съобразно разпределената доказателствена ищецът следва да установи факта на извършването на неправомерно действие на ••••••••••••, настъпила вреда, причинена при изпълняване на дейността на съдебния изпълнител и причинно-следствена връзка между настъпване на вредите и поведението на ответника.

Безспорно е, че •••••••••••••••••• отговаря за незконосъобразни действия на ••••••••••••••••••, както и, че третото лице помагач А. Б. работи като •••••••••••••••• с място на работа •••••••••••••, респективно, че на него е разпределено Изпълнително дело №••••••••••••• г. по описа на •••••••••••• към ••••••••••••••.

На първо място съдът намира, че е установено, в т.ч. и със влязло в сила решение неправомерното действие на съдебния изпълнител. Разпоредбата на чл. 348 ГПК, предвижда при изнасянето на публична продан на недвижим имот, съделителят може да участва в наддаването. Когато имотът се изнася на публична продан като неподеляем/ какъвто е и процесния случай/, всеки от съделителите в делбата може да го изкупи при условията на чл. 505, ал. 2 ГПК. След като веднъж е заявено от съделител, че желае да закупи имота при найвисоката предложена от трето лице цена, съдебният изпълнител следва да обяви съделителя за купувач, ако предложението е изходило само от един съделител. Както е посочено и в Решение №•••••• г. по ч.гр.д. №••••••••••••• г. на СГС волеизявлението на жалбоподателя е направено в преклузивния срок по чл. 505, ал. 2 от ГПК – при съставянето на протокола по чл. 492, ал. 1 от ГПК и същото е било надлежно отразено в съставения протокол, но съдебният изпълнител в нарушение на специалното правило на чл.354, ал. 2 ГПК е отказал да възложи имота на съделителя НСТ на най-високата предложена цена. Вместо това е обявен за купувач на имота Е. И. Ш.. В настоящото производство е без значение становището на съдебния изпълнител, че за да участва като наддавач съделителя е следвало да плати задатък, защото вече то е отречено с Решение №•••••• г. по ч.гр.д. №••••••••••••• г. на СГС. Настоящият състав не може да преразглежда извода, че съдебният изпълнител незаконосъобразно е изготвил възлагателно постановление в полза на Е. И. Ш.. Само за пълнота настоящият съдебен състав също намира, че задатък от страна на съделителя не се дължи. Това следва от особения му статут на съсобственик на изнесения на публична продан имот, който принципно при разпределението би получил и част от продажната цена, съответна на дела му в съсобствеността, респективно от тълкуването на нормата на чл. 505, ал. 2 ГПК създаваща привилегия на определена категория лица/ за разлика от обикновения наддавач/.

Именно издаването на постановление за възлагане в полза на Е. И. Ш., което в последствие е отменено е неправомерното действие на съдебния изпълнител- първия елемент от фактическия състав на специалната деликтна отговорност по чл. 411 ГПК.

Именно в следствие на това действие ищцата в настоящото производство на 10.07.2025 г. е заплатила по сметка на •••••••••••• сумата от 183 945.20 лева- доплащане на продажната цена и на 11.07.2025 г. държавна такса. за издаване постановление за възлагане в размер на 3 594.25 лв.

С отмяната на постановлението за възлагане, а именно с влизане в сила на Решение №•••••• г. по ч.гр.д. №••••••••••••• г. на СГС, посочените две суми незаконосъобразно са задържани от съдебния изпълнител.

В процесния случай с влизане в сила на Решение №•••••• г. по ч.гр.д. №••••••••••••• г. на СГС на същата дата съдебният изпълнител е следвало да пристъпи към изготвяне на постановление за възлагане в полза на НСТ като му укаже да заплати държавна така в размер на 3 594.25 лв. Липсвала е какъвто и да е неяснота в постановения съдебен акт, налагащ тълкуването му, което е видно и от постановения съдебен акт/ Решение №••••••••••••• г. ч.гр.д. №••••••••••••• г. на СГС, с което е оставена без уважение молбата за тълкуване/. Настоящият съдебен състав също счита, че с искането за тълкуване съдебният изпълнител е изразил несъгласие с волята на съда и реално се иска не тълкуване на съдебен акт, а се оспорва крайния извод на окончателен съдебен акт. Нежеланието на някоя от страните да съобрази поведението си с постановеното от съда не е основание съдебното решение да бъде тълкувано/ Решение № 50019 от 27.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1743/2022 г., IV г. о., ГК./

Отделно липсва нормативно предвидена процедура или установена практика при която съдебен изпълнител да пита министъра на правосъдието, респективно да получи указания как следва да се постъпи по дадено изпълнително производство.

И двете действия на съдебния изпълнител няма как да се приемат като такива, които оправдават бездействието му да върне сумите от 183 945.20 лева и 3 594.25 лева на ищцата в настоящото производство.

От момента на влизане в сила на решенето на ••••••••• г. за съдебния изпълнител няма основание да задържа тези суми. Доколкото е налице непозволено увреждане в случая няма необходимост от покана от страна на ищцата за връщане на неоснователно задържаните суми. Вредите настъпват от датата на деликта, съответно налице е забава за връшане на сумите от 13.11.2025 г. Няма как да се сподели и становището на ответника и третото лице помагач, че е следвало да се изчака изричното посочване на банкова сметка от страна на ищцата. Същата е видна от представените от ищцата платежни нареждания, като тя самата е наредител от собствената си банкова сметка и именно по нея са преведени сумите и на 09.04.2026 г.

Следва да се разграничат сумите от 183 945.20 лева и 3 594.25 лева от задатъка за участие в публичната продан в размер на 15 735.20 лева. При отмяната на постановлението за възлагане от съда и при обявяването на съделителя НСТ за купувач следва да се приложат правилата на чл. 493, ал. 1, т. 2 ГПК и чл. 495, ал. 1 ГПК. Само по отношение на задатъка, внесен от Е. И. Ш., но не и за другите внесените суми /з остатъка от продажна цена и такса за постановление за възлагане/, съдебният изпълнител е следвало да изчака дали НСТ в двуседмичния срок по чл. 492, ал. 2 ГПК ще внесе цената, съответна на дяла на другия съделител. Именно в тази хипотеза/ при невнасяне на цената от страна на съделителя/ ищцата Ш. би имала качеството на наддавач, предложил следващата най-висока цена. Законът предвижда в тази хипотеза задържане на задатъка/ като гаранция за намерението на наддавача да участва до край в процедурата/, но такова изискване липсва, а и няма такава разписана законова процедура касателно заплатените суми от 183 945.20 лева и 3 594.25 лева. В случай, че съделителят не бе внесъл цената и по реда на чл. 493, ал. 1, т. 2 ГПК се бе стигнало до обявяване на Ш. за купувач, чак тогава за нея би възникнало задължение за заплащане на остатъка от продажната цена- разликата между задатъка и предложената от нея цена/ 183 945.20 лева/ и задължение за заплащане на държавна такса за издаване на постановление за възлагане.

В процесния случай съдебният изпълнител законосъобразно е задържал задатъка до приключване на процедурата по извършената публична продан и своевременно е върнал същия на Ш. след финалзиирането й.

Ето защо искът следва да бъде уважен като се присъди законната лихва за периода от възникване на основанието за неоснователното задържане на сумите от 183 945.20 лева и 3 594.25 лева, а именно от постановяване на Решение №•••••• г. по ч.гр.д. №••••••••••••• г. на СГС, което като необжалваемо е влязло в сила на същата дата, до връщане на сумите – на 14.04.2026 г.

При липса на специална регламентация по отношение обема на вредите, които подлежат на обезщетяване и по размера на обезщетението приложение намира общото правило на чл.51, ал.1 ЗЗД - причинителят отговоря за всички преки и непосредствени вреди, които са в причинно следствена връзка с на неправомерно действие на ••••••••••••. В процесният случай вредата от незаконсъобразното задържане на суми е съизмерима, като минимален размер, със законната лихва за периода, като пряка и непосредствена последица от същото това действие.

Законната лихва върху сумата от 183 945.20 лева за периода от 13.11.2026 г. до 14.04.2026 г., изчислена по реда на чл. 162 ГПК с онлайн калкулатор е в размер на 9310.85 лева.

Законната лихва върху сумата от 3 594.25 лева за периода от 13.11.2026 г. до 14.04.2026 г., изчислена по реда на чл. 162 ГПК с онлайн калкулатор е в размер на 181.93 лева.

Общият дължим размер е 9492.78 лева с равностойност 4853.58 евро. За разликата до 5 260,81 евро, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед изхода на спора главните страни в процеса имат право на разноски- ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на сумата от 747.97 евро от пълен претендиран размер от 810.43 евро/ 210.43 евро-държавна такса и 600 евро- адвокатски хонорар/. Адвокатското възнаграждение не следва да бъде редуцирано. То е по-ниско от възможно претендираното съобразно фактическата и правна сложност на спора, като дори е под минимумите на необвързаващата съда Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съдът намира, че и възнаграждение по-високо с 50 % от претендираното би съответствало на принципите на разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС. Ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска - юрисконсултско възнаграждение, в размер на 11.87 евро, определено от съда в пълен размер на 153.39 евро по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ/.

Съобразно чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски. Макар и логично аргументирани, доводите на третото лице помагач за възлагане на разноски, не могат да бъдат споделени без законодателна промяна.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд