Решение № 42 от 15.1.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 3139/2025 г.

наказателно дело № 20253110203139 по описа за 2025 година Производството е образувано е по жалба на В. К. В., депозирана чрез адв. А. при ВАК против НП № КХ -23/25.07.2025г. на Директора на ОБДХ – гр. Варна, с което за нарушение на чл. 61, ал.1, вр. чл. 60, ал.2 ЗХ на жалбоподателя е наложено административно наказание в размер на 2000 лева (1022,58 евро) и за нарушение на разпоредбата на чл.17, ал.1 ЗХ, вр. чл. 9, пар.1 от Регламент № 1169/2011 ЕС за предоставянето на информация за храните на потребителите на жалбоподателя е наложено административно наказание в размер на 2000 лева (1022,58 евро). В депозираната пред съда жалба се излага становище, че НП е незаконосъобразно, неправилно и издадено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Иска се същото да бъде отменено и в полза на въззивника да се присъдят сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание въззивникът В., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. А., който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира, че в НП липсва надлежно описание на нарушението, като в един ден на жалбоподателката са били извършени две проверки от органите на ОБДХ и НАП като всяка от тях говори за различни продукти (овче и козе сирене), продавани на различни цени. От текста на НП не ставало ясно и въз основа на какви факти е било прието, че жалбоподателката е от кръга на лицата които следвало да подадат заявление за регистрация по ЗХ. Наред с това, не ставало ясно на коя дата било извършено нарушението, тъй като датата на проверката нямало как да е и началната такава на извършване на дейността. Посочените пропуски ограничавали по съществен начин правото на защита на жалбоподателката, като наред с това се излага, че жалбоподателката в качеството й на физическо лице не отговаряла на изискването за притежаване на качеството „бизнес оператор“. Излагат се съображения за приложение на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, както и за прекомерност на наложените санкции. Пледира се за отмяна на издаденото НП и за присъждане на сторените по делото разноски. Въззиваемата страна, редовно призована изпраща представител - юрисконсулт Р., която в съдебно заседание оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено наказателното постановление като законосъобразно и обосновано. Излага становище, че от събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал се установява безспорно описаното в НП нарушение. Адресира до съда искане НП да бъде потвърдено и в полза на въззиваемата страна да се присъди юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи от фактическа страна следното: На 10.06.2025 г инспектор по приходите в ТД на НАП - Варна, установил, че в социалните мрежи е публикувана обява за продажба на млечни продукти. Същият се обадил на посочения в обявата телефон ••• и поръчал 1 кг пресносолно овче сирене, за което била обявена цена от 20 лева на килограм с включена доставка до клиента. При проведения разговор се уговорил да получи поръчания продукт на 11.06.2025 г. в гр. Варна, жк Чайка до бл. 68. На 11.06.2025 г., около 20.16 ч. свид. Д. съвместно със служители на НАП- Варна сред които св. К. А. отишъл до уговореното място за доставка, където контролните органи установили възз. В., като същата се представила за лицето, което реализира доставката на поръчаното сирене. След като свид. К. заплатил за 1,05 кг пресносолно овче сирене служителите на НАП и тези на ОБДХ се легитимирали и съставили АУАН за допуснати нарушения, като св. Д. съставил на В. АУАН за това, че извършва онлайн търговия с храни от разстояние без да е подала заявление съгласно изискванията на ЗХ, тъй като при справка било установено, че няма вписано лице с нейните данни като такова с право да извършва онлайн търговия. Наред с това, акт бил съставен и за това, че извършва търговия с храни от разстояние, които са без етикетировка за произход, тъй като сиренето било опаковано единствено в найлонова торбичка При така установените факти, свид. Д. съставил на възз. В. АУАН № 89 за нарушения на чл. 61, ал.1, вр. чл. 60, ал.2 ЗХ и на чл.17, ал.1 ЗХ, вр. чл. 9, пар.1 от Регламент № 1169/2011 ЕС за предоставянето на информация за храните на потребителите, като били наложени административни наказания в размер на по 2000 лева (1022,58 евро) за всяко нарушение. Гореописаната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства (показанията на актосъставителя Д. и на св. по акта А. – служител на НАП – Варна), приобщени към делото, които са взаимодопълващи се и непротиворечащи помежду си, като фактическите констатации не се оспорват и от страна на жалбоподателя и нейния процесуален представител. Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Административнонаказателното производство се е развило в рамките на давностните срокове, визирани в нормата на чл. 34 от ЗАНН. Актът и издаденото въз основа на него Наказателно постановление № № КХ - 23/25.07.2025г. на Директора на ОБДХ – гр. Варна е издадено от компетентен орган, като настоящият състав не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да касаят предмета на онлайн търговията (който е овче сирене), датата на установяване на нарушението или мястото на извършването му. Обстоятелството, че дейността вероятно е започнала да се извършва от предходен на проверката момент по никакъв начин не внася неяснота в административното обвинение, т.к. то касае именно конкретно цитираната в АУАН и НП дата. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, се налага извода, че на 11.06.2025 г. наказаното лице е осъществило вмененото му нарушение - онлайн търговия на храни от разстояние, без регистрация за това. Въпросът към коя от категорията субекти, визирани в хипотезата на чл. 60, ал. 1 ЗХ попада лицето (бизнес оператор, който осъществява дейност в регистриран или одобрен по ЗХ обект или е доставчик на услуги), е относим спрямо регистрацията за търговия пред компетентния орган, но е ирелевантен при преценката относно съставомерността на деянието, като за да е субект на отговорността по чл.131 ал.1 т.9 от ЗХ е достатъчно само лицето да извършва такава дейност без регистрация, както е в настоящия случай. Правилно отговорността е ангажирана от административно-наказващият орган по силата на санкционната разпоредба на чл.131 от ЗХ, която съдържа нарушението в диспозицията си. Определената санкция е в специалния минимум, поради което съдебният състав приема, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същата. Що се касае до второто описано в акта нарушение, свързано с липсата на етикетиране на продукта такава категорично се установи от събраните по делото доказателства, което обуславя съставомерността на нарушението по чл.17, ал.1 ЗХ, вр. чл. 9, пар.1 от Регламент № 1169/2011 ЕС за предоставянето на информация за храните на потребителите, което нарушение от своя страна също е санкционирано в минималния, предвиден в закона размер, което изключва възможността за ревизиране на размера на санкцията от съда. Извършените нарушения според настоящия съдебен състав не разкриват белезите на "маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не се характеризират с пониска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид. Вярно е, че нормативно определения минимален размер на наказанията от 2000 лв. е много висок спрямо стойността на продавания артикул. Определянето тези размери от законодателя, е свързана със значимостта на обществените отношения, които се охраняват с въведеното изискване за регистрация и етикетиране на храните - безопасността на предлаганите на пазара храни, с цел запазване на общественото здраве. Ето защо, осъществяването на търговия с храни от разстояние при липса на регистрация по чл. 60, ал. 2 от ЗХ и отсъствието на етикет за произход на предлаганата храна не могат да се квалифицират като маловажно нарушение. Същевременно, сезирането на АНО въз основа на сигнал от потребители според данните по делото е индиция, че не се касае за първо нарушение от този вид на лицето, въпреки изложените във възражението по чл.44 ЗАНН аргументи в обратен смисъл. Фактът, че е установена продажба на само 1 на брой сирене, не е определящ по отношения на квалификацията по чл.28 от ЗАНН, предвид че се касае за физическо лице, което произвежда хранителни продукти в домашни условия, без регистрация и без да отговаря на изискванията за такава, и ги продава по предварителна заявка на клиенти, т.е. това е бройка, еквивалентна на производствения му капацитет. Поради изложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да се потвърди. С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на въззиваемата страна следва за се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева. Предвид гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът