Решение № 3209 от 10.8.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 13185/2025 г.

Производството по гр.дело № 13185/2025 г. е образувано на 23.12.2025 г. по искова молба предявена от „•••“ АД , ЕИК ••• , представлявана от юрисконсулт Т. Х. - Т. против К. С. Й. , ЕГН •••••••••• , с настоящ адрес •••. Предявеният от „•••“ АД против ответника К. Й. специален положителен установителен иск е с посочена обща цена 4384,37 лв. от които 1422,54 лв. главница, 2095,35 лв. - договорна лихва за периода 14.08.2022-27.06.2024 г. , 287,83 лв. обезщетение за забава за периода 14.08.2022 - 27.06.2024 г. , 458,65 лв. обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода 28.06.2024- 29.08.2024 г. и 120 лв. разходи при изискуем кредит. Банката - ищец в исковото производство се позовава на указанията дадени й с Разпореждане № 42507/18.11.2025 г. по ч.гр.д.№11130/2024 г. по описа на РС Варна , като обосновава правен интерес от водене на специалните положителни установителни искове против ответника Кр.Й. за установяване със СПН на дължимостта на паричните вземания за които заповедният съд по ч. гр. д. № 11130/24 по описа на ВРС 42 състав е издал в полза на Банката-заявител Заповед № 5228/18.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановил незабавно изпълнение по чл.418 ГПК и издал изпълнителен лист № •••• г. , в оспорените по реда на чл. 414 ГПК части ( 1422,54 лв. - главница , съставляваща разликата над 17795 лв.до 19127,54 лв. ведно със законната лихва от 30.08.2024 г. до окончателното изплащане ; 2095,35 лв.-договорна лихва за периода 14.08.2022-27.06.2024 г. ; 287,83 лв. - обезщетение за забава за периода 14.08.2022 - 27.06.2024 г. ; 287,83 лв. - обезщетение за забава за периода 14.08.2022 - 27.06.2024г.; 458,64 лв. - обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода 28.06.2024- 29.08.2024 г. и 120 лв. разходи при изискуем кредит ). Исковата си молба ищцовата страна основава на следните твърдени факти и обстоятелства : На първо място ••• АД сочи, че с разпореждане № 42507/18.11.2025 по ч.гр.д. №11130/2024 РС - Варна, получено от „•••“ АД на 25.11.2025г., Банката била уведомена за подадено възражение срещу част от вземането по издадените по ч.гр.д. изпълнителни титули. Възражението било подадено от пълномощник на задълженото лице, поради което ••• АД на първо място навежда твърдения във връзка с допустимостта на възражението. Съгласно императивната норма на чл.414 ГПК, възражението сочи ищецът, че се прави от задълженото лице. Към приложеното възражение липсвали данни пълномощникът да разполага с нарочни права да оспорва вземания по кредитни задължения, както и липсвало нарочно упълномощаване на същия да представлява лицето по ч.гр.д.№ 11130/2024, по описа на 42 състав, РС - Варна, оспорвайки размера на дълга. На следващо място, в хода на изпълнителното производство още от 28.09.2025г. между съдебният изпълнител и ответникът била водена имейл кореспонденция за изплащане на дълга, поради което същият бил уведомен за образуваното изпълнително дело и издадените срещу него изпълнителни титули. Поради това и подаденото на 17.11.2025г. възражение от пълномощника, се явявало просрочено и недопустимо. Във връзка с горното ••• АД моли исковия съд да приеме, че допустимостта на възражението е от съществено значение за допустимостта на настоящото производство. В случай, че исковият съд не приеме горното, то тогава ••• АД моли съда да приеме следните основания, водещи до неоснователност на направеното възражение, а именно :Твърди се в исковата молба, че на 19.01.2022г., между ••• АД, от една страна и ответникът - К. С. Й., ЕГН ••••••••••, бил подписан Договор за потребителски кредит в размер на 20 000 лева, със срок на издължаване 120 месеца /т.2 от Договора/ и при договорени между страните месечни вноски съгласно Приложение №1 /Погасителен план/. Страните уговорили заплащане на анютетни месечни вноски от 219,54 лева. За падежна дата било уговорено 14-то число /т.7 от процесния Договор/. Олихвяването на кредита се извършвало при прилагане на т.8 от Договора, а именно - променлив лихвен процент от 5,75% или 0,02% на ден, при ГПР от 6,02 %. Усвояването на кредита се извършвало по нарочна сметка на задълженото лице, посочена в т.4 от Договора. Съгласно т.16.1 от Общите условия, представляващи неразделна част към договора, при просрочие на погасителните вноски от деня следващ падежната дата, върху частта от вноската, представляваща главница се начислявала наказателна надбавка за забава, като претендираната в заявлението наказателна надбавка била в размер на 10 % пункта върху главницата от всяка просрочена вноска. В т. 1.6.2 било предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем, като обезщетението за забава след датата на настъпване на изискуемост било изчислено, като върху целият размер на главницата била начислена законна лихва за забава.Договорът за кредит и съдържащите се към него Общи условия, твърди ••• ••• , че е в съответствие с изискванията на ЗПК /чл.11/, подписани от кредитополучателя, с което последният по собствена воля бил обвързан от техните клаузи. Отделно - процесният договор бил действителен, съдържал необходимото задължително съдържание, въведено от законодателя, налице била валидно изявена от кредитополучателя воля за обвързване с условията на подписания от него договор и приложенията към него, като волята му била потвърдена с положения от него подпис в договора за кредит пред служител на Банката. С предоставяне на кредита по сметка на кредитополучателя, банката кредитор твърди, че е изпълнила поетия по договора ангажимент и е изправна страна по него, за разлика от ответника. С оглед настъпване на обстоятелствата, предвидени в гл.VII, т.16.2. от Общите условия, а именно - допусната забава в плащанията по главница и/или лихва над 90 дни, ••• АД сочи, че използвала правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Видно било от приложените по делото Констативен протокол от м. 08.2024 на ЧСИ ••• - Ст. Я. и Придружително писмо 29.08.2024 на ЧСИ ••• - Д. З., длъжникът бил уведомен по реда на чл.47 ГПК, чрез залепване на уведомления на посочените адреси. В случай, че съдът приеме, че предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила на твърдяната от Банката дата и на основание представената покана - уведомление, поради наличие на неизпълнение на договорните задължения за плащане на дължимите месечни вноски за главница и лихва от страна на кредитополучателя (чл. 16.2. от ОУ), в условия на евентуалност ••• АД заявява , че с предявяването на настоящата искова молба „•••“ АД обявява предсрочната изискуемост по Договор за кредит за текущо потребление от 19.01.2022 г. Твърди се в исковата молба още : На 30.08.2024г., ••• подала заявление за издаване на заявление за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ответника - К. С. Й., ЕГН ••••••••••. С Разпореждане № 38516/18.09.2024г. било допуснато незабавно изпълнение и били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, №5228/18.09.2024г. и изпълнителен лист №••••г., по силата на които, длъжникът бил осъден да заплати следните суми: - 19 217,54 лева неизплатена главница по Договор за кредит от 19.01.2022г., законна лихва върху нея от 30.08.2024 до окончателното й изплащане; - 2 095,35 лева дължима договорна лихва за периода 14.08.2022 г. - 27.06.2024г.; 287,83 лева обезщетение за забава до дата на изискуемост за периода 14.08.2022г.-27.06.2024г.; 458,65 лева законна лихва за периода след настъпване на изискуемостта до датата на изготвяне на извлечението - 28.06.2024г.- 29.08.2024г.;- 120 лева разходи за изискуем кредит, както и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса от 443,39лева и 50лева юриск. възнаграждение. В периода от датата на издаване на изпълнителните титули, до датата на образуване на изпълнително дело постъпило доброволно плащане за погасяване на задължението в размер на 17795 лева, като съдебният изпълнител бил своевременно информиран за актуализиране на сумите по дълга. Въз основа на издадените Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист било образувано изпълнително производство при ЧСИ Ил. С.а, рег.№ •••, район на действие ОС - Варна под номер 548/2024г. В хода на изпълнителното производство още от 28.09.2025г. между съдебният изпълнител и ответника била водена имейл кореспонденция за изплащане на дълга, поради което същият бил уведомен за образуваното изпълнително дело, размерът на дълга, издадените изпълнителни титули и постъпващите по делото плащания. Поради изложеното ••• АД отправя искането до исковия съд да бъде прието, че подаденото на 17.11.2025г. възражение от пълномощника, се явявало просрочено.Предвид направеното възражение и дадените в Разпореждане № 42507/18.11.2025 указания, и в случай, че съдът приеме възражението за допустимо и подадено от надлежна страна, ••• АД моли съда да приеме, че за ••• е налице правен интерес от завеждане на настоящото исково производство. С оглед гореизложеното,е отправено и искането до исковия съд : Да бъде постановено съдебно решение, по силата на което съдът да установи със сила на пресъдено нещо, съществуването на вземанията на ищеца “•••” АД от ответника - К. С. Й., ЕГН ••••••••••, в качеството му на кредитополучател по Договор за текущо потребление от 19.01.2022 г., следните суми, за които същият е подал нарочно възражение, че не дължи, а именно: 1 422,54 лева - главница, съставляваща разликата над 17 795 лв. до 19 127,54лв, ведно със законна лихва от 30.08.2024г. до окончателното изплащане; 2095,35 лева - договорна лихва за периода 14.08.2022-27.06.2024; 287,83 лева - обезщетение за забава за периода 14.08.2022 г. - 27.06.2024г.; 458,65 лева- обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода 28.06.2024-29.08.2024г. ; 120 лева - разходи при изискуем кредит. Отправено е искане и за присъждане в полза на ••• АД на сторените в исковото и в заповедното делото съдебно деловодни разноски. В случай, че исковете бъдат уважени частично, ищецът моли разноските на ищеца да бъдат изчислени по съразмерност и след компенсация.Изрично в исковата молба е заявено искане делото да се разгледа в отсъствие на представител на „•••“.Посочена е и банкова сметка, по която длъжникът може доброволно да внесе дължимите суми: „•••” АД; BIC : •••••, IBAN : ••••••••••. В подкрепа на исканията и твърденията ищецът е направил искания за събиране на доказателства. В срока по чл.131 ГПК, по ел.път е депозиран отговор на искова молба от ответника К. С. Й., ЕГН ••••••••••,с адрес: •••••• , чрез пълномощника си С. М. С., телефон ••••••••••, ел. поща: •••••••••• , адрес за кореспонденция и връчване на книжа по гр. д. № 13185/2025 г. - гр. •••••••. На първо място ответникът намира предявения от ищеца иск с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК е процесуално допустим. Отв. Кр. Й. чрез Сн.С. е изразил становище по релевираните от ••• АД възражения , а именно : Доводите на ищеца относно липсата на процесуална легитимация на пълномощника Сн.С., наличието на просрочие и недопустимост на подаденото Възражение по чл.414 от ГПК ответникът намира за неоснователни. Съгласно чл.32, т.2 от ГПК представители на страните по пълномощие могат да бъдат родители, сочи ответника, какъвто бил и настоящият случай, а в чл.34, ал.2 и 3 от ГПК било посочено кога е необходимо изрично пълномощно. Кореспонденцията с ЧСИ била водена от името на Кр.Й. , от пълномощника му - Сн.С., както и със служители на Банка „•••“ АД клон ••• за изплащане на дълга. Възражението по чл.414 от ГПК не било просрочено и недопустимо защото било подадено в едномесечния срок от връчване на Заповедта за незабавно изпълнение № 5228/18.09.2024 г. от частен съдебен изпълнител И. С.а. Н. рег. № ••• с район на действие ВОС по изпълнително дело № 548/2024 г. - 05.11.2025 г. Узнаването за образувано изпълнително дело не било процесуална предпоставка. На 05.11.2025г. били връчени на пълномощника на ответника - С. М. С. : Покана за доброволно изпълнение, Заповед № 5228/18.09.2024 г. издадена въз основа на документ по чл.417 от ГПК и копие от документа въз основа на който е издадена от частен съдебен изпълнител И. С.а. Н. рег. № ••• с район на действие ВОС по изпълнително дело № 548/2024 г. Ответникът оспорва изцяло основателността на предявения иск , като навежда следните твърдения и възражения Счита, че претендираното вземане по сключен Договор за кредит за текущо потребление с „•••“ АД, ЕИК ••• по сметка IBAN № ••••••, BIC ••••• от 19.01.2022 г. инкорпорирано в Заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК № 5228/18.09.2024 по ЧГД № 11130/ 2024 г. по описа на ВРС в размер на 1422.54 лв. - главница съставляваща разликата до 19 217.54 лв.; 2095.35 лв. - договорна лихва за периода 14.08.2022-27.06.2024 г., 287.83 лв. -обезщетение за забава за периода 14.08.2022 г. - 27.06.2024 г., 458.65 лв. обезщетение за забава от датата на настъпване на изискуемост от 28.06.2024 г. - 29.08.2024 г. и 120 лв. разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2024 г. не съществува, тъй като се основава на недействителен договор за потребителски кредит. Наведено е възражение за недействителност на договора: Сключеният на 19.01.2022 г. Договор за кредит за текущо потребление с „•••“ АД, ЕИК ••• по сметка IBAN № ••••••, BIC ••••• за сумата от 20000 лв. ответникът намира, че е недействителен на основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК . Договорът за кредит за текущо потребление от 19.01.2022 г. с „•••“ АД сочи ответника , че бил сключен при Общи условия на кредитна програма „••• ••••“. Изискванията по програмата за ползване на преференциални условия - отстъпка в размер на 1.0 процентен пункт от приложимата преференциална надбавка към референтния лихвен процент били кумулативно изброени : превод на работна заплата и закупуване на пакет „••• •••“ с включена в пакета разплащателна сметка / т.1 и 3 от Условия по кредитна програма/. Годишният процент на разходите бил посочен в т.9 като цифрова величина 6.02%. В т.7.1 от Общите условия пишело, че размерът на ГПР е посочен в Погасителния план и включвал: а/ лихви, б/такси съгласно Приложение - извлечение от Тарифата на Банката, в/такса за откриване и поддържане на разплащателна сметка в случай, че е открита в деня на входиране на искане за кредит и не е включена в ползван платежен пакет за получаване на преференциална лихва по кредита, г/такси за допълнителни услуги, ползването на който представлява изпълнение на условията за получаване на преференциална лихва по кредита и д/такса за ползване на платежен пакет който представлява изпълнение на условията за получаване на преференциална лихва по кредита. Дължимите такси/букви б, в, г и д/не били посочени с цифрово изражение, не фигурирали в Договора за кредит, Общите условия, Тарифата, от което не ставало ясно включени ли са към ГПР, има ли еднократно удържани такси или са разсрочени съответно към месечната вноска за целият период на Договора. За закупеният пакет „••• •••“ се дължала месечна такса в размер на 5.50 лв. В погасителния план към договора - Приложение № 1 в графа „Такса ГПР“ били посочени 100 лв. и друга такса в размер на 3.60 лв. - общо такси 103.60 лв. В графа месечна вноска дължимата сума била в размер на 219.54 лв. за главница и лихва, като месечната вноска оставала непроменена и с включени дължими такси - тоест скрита такса в размер на 3.60 лв. месечно. Месечните такси за модулни пакетни услуги се включвали в общия разход по кредита и в изчислението на Годишния процент на разходите, ако сключването на договора за тези услуги е задължително условие за получаване на кредита или за ползване на преференциална лихва, какъвто бил и настоящия случай. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнително плащане по кредита, невключена в ГПР, подчертава ответника, че противоречи на изискването за яснота, въведено с нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК водела до заблуда на средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването му. Същевременно посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлявало невярна информация относно общите разходи по кредита и следвало да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал. 1 от ЗЗП. Това от своя страна означавало, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да заплати ответника била неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП и влечала недействителност на договора в неговата цялост.( в този смисъл ответникът цитира : Решение № 129/30.07.2024 г. по т.д. №630/2023 г. на ВКС Търговска колегия I т.о., Определение № 811 01.04.2024 г. по т. д. № 670/2023 г. на ВКС I т.о., Определение № 4883 от 23.10.2025 г. на ОС - Варна по в. ч. гр. д. № 2205/2025 г. и Определение № 148/12.01.2026 г. по в.ч.гр.д. № 7/2026 г на ВОС с взаимно изключващи се мотиви постановени от един и същи състав по едно и също производство ). Поради неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, на основание чл.22 от ЗПК, моли ответникът съдът да обяви/ т.е. да приеме , поради факта , че не е предявен НАСРЕЩЕН или ИНЦИДЕНТЕН иск в срока по чл.131 ГПК/ процесният договор за потребителски кредит за изцяло недействителен и бъдат приложени последиците предвидени в нормата на чл.23 от ЗПК, а именно връщане само на чистата главница по кредита, която към момента на подаване на Исковата молба твърди ответника, че е изцяло изплатена, като не се присъждат вземания за лихви, други разходи и разноски. Отделно от горното ответникът е навел и възражение за нищожност на клаузи от процесния договор, като моли съда да извърши служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит (на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК). По-конкретно ответникът оспорва като неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП клаузите, предвиждащи автоматично настъпване на предсрочна изискуемост и правото на банката едностранно да променя лихвения процент/реда на погасяване без ясни критерии. На основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, моли съдът да прогласи същите за нищожни, като преизчисли дължимите суми без начислените въз основа на тях лихви и такси. Процесният договор сочи ответника, че попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, в сила от 12.05.2010 г. Същевременно, към него била приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006 г. (§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно право - Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. В тази връзка, съдът следвало да следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, каквото му е вменено и от сегашната редакция на чл.7, ал.3 ГПК, когато: 1.) е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2.) е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; 3.) е налице противоречие с добрите нрави ( позовавайки се на : решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и др. ; 4.) е налице неравноправна клауза в потребителски договор : решение по дело № С-472/11 на Съдът на ЕС; решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о., и др. ). Общата потребителска закрила по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 24 от ЗПК, подчертава ответника , че предвижда, че неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци са нищожни, като нищожността е обусловена от две предпоставки: потребителски характер на договора и липса на индивидуално договаряне. В конкретния случай нямало доказателства от които да се приеме, при посочената по-горе условност, че клаузите на договор за потребителски кредит са били индивидуално уговорени . Неравноправна намира ответника клаузата в глава VII т.16.1 от ОУ, на която се основава вземането, съставляващо обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава 10 пункта/ за периода от 14.08.2022 г. - 27.06.2024 г. - чл.143, т.2 от ЗЗП във вр. с чл. 33, ал. 1 ЗПК. Към заявлението било приложено и Приложение № 3 към Договора за кредит за текущо потребление - Извлечение от Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които ••• прилага по извършвани услуги на клиента, в което като т.5 била посочена „такса“ „Разходи при изискуем кредит“ в размер на 120 лв. в нарушение на чл.10, ал.2 от ЗПК - чл.143, т.5 от ЗПК. Твърди се от ответника, че от сумата 20000 лв. при отпускане на кредита, на ответника били удържани 3.60 лв. такса и 100 лв. такса ГПР. В Приложение № 3 към Договора за кредит за текущо потребление - Извлечение от Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които ••• прилага по извършвани услуги на клиента в т.1 била посочена „такса за разглеждане на искане и одобряване на кредит“ за която явно , намира ответника, че му била удържана сумата от 100 лв., а за останалите 3.60 лв. не намерил точка в тарифата. Таксата от 100 лв. не фигурирала в договора - т.9 ГПР, а била отразена като такава. В договора за кредит нямало клауза, която да задължава ответника да плаща „такса за усвояване“, „такса за отпускане“, „такса за разглеждане на документи“, „месечна/годишна такса за управление“ или всяка друга такса, която по същество представлява възнаграждение за тези две дейности. Същата се явявала нищожна на осн. чл.21 ал.1 във вр. с чл.10а, ал.2 от ЗПК и заобикаляща разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.Тази такса не подлежала на връщане от кредитора при упражняване правото на отказ на кредитополучателя от Договора, което съставлявало и нарушение на чл.143, ал.2, т.4 от ЗЗП. Клаузите по общите условия и тези, уговорени в процесния договор за банков кредит, в полза на кредитора, даващи му възможност за едностранна промяна на РЛП без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора, намира още ответника че са нищожни съгласно чл.143, ал.2, т.13, предложение 2 от ЗЗП , както и клаузите на т.5.2.3.6, т.5.3.2, т.5.3.3, т.5.3.4. Според ответника е неравноправна и клаузата на т.5.6 от ОУ, тъй като клаузата „предоставя изключително право на банката да тълкува клаузите на договора” - чл.143, ал.2, т.14 от ЗЗП и чл. 143, ал.2, т.2 от ЗЗП - „изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон по отношение на банката при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения” във връзка със ТЗ - т.8, изр.2 и 3 от ДПК, т.2.4 от ОУ, т.5.6, т.5.6.1 и т.5.8 от ОУ, т.17.1 и 17.3 от ОУ, глава II от Условия по кредитна програма „••• ••••“, т.5.6, т.5.6.1 и т.5.8 от ОУ, т.17.1 и 17.3 от ОУ. На следващо място ответникът се спира на : Чл.10, ал.5, във вр. с чл.10, ал.4, т.1 от ЗПК - На стр. 4 от Погасителен план и ГПР, буква „в“ „ Изчисляване на ГПР по кредита се извършва при следните допълнителни допускания“ , в които било посочено , че ако за различен период от време или за ограничена сума се предлагат различни лихвени проценти и различни разходи се приема, че лихвеният процент и разходите приложими за целия срок на договора за кредит, са тези с най-високи стойност. Отделно от горното , в разрез с чл.143, ал.2, т.6 от ЗЗП, т.20 от ОУ давала право на кредитора да прехвърли правата си по договора без знанието и съгласието на потребителя. На следващо място ответникът е оспорил твърденията на Банката - ищец за настъпила предсрочна изискуемост на кредита и въвел и Възражение за ПОГАСЯВАНЕ на ГЛАВНИЦАТА ПРЕДИ предявяване на иска: Ответникът възразява, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 30.08.2024г. предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила редовно. Оспорва се от ответника ищецът да е връчил на ответника надлежно уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем преди започване на заповедното производство. Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост имала действие само ако изявлението на кредитора е достигнало до длъжника. Поради липса на редовно връчване, искът за целия размер на главницата, намира ответника, че е преждевременно предявен. Предсрочната изискуемост имала действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й (Решение № 6/04.04.2019 г. по т. д. № 917/2018 г. на ВКС, I т. о.)За обявяване на предсрочната изискуемост на кредита били изготвени и използвани от ищеца официални документи с невярно съдържание което съставлявало престъпление по Наказателния кодекс, не била спазена процедурата по чл.47, ал.1 и 5 от ГПК за връчване на уведомлението по чл.60, ал.2 от ЗКИ, поради което същата не настъпила към 28.06.2024 г. В т.13 от Договора за кредит за текущо потребление липсвал начин за уведомяване при забава/просрочие/. Ответникът посочил, че като постоянен и настоящ адреса му е в гр. •••, ул. „•••“ •••• и адрес за кореспонденция гр. *, ул. ••••, вх.••••, както и имейл на който не бил уведомяван за предсрочната изискуемост на кредита. Относно връчването на Покана - уведомление от „•••“ АД София за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита по постоянен адрес ответникът твърди следното :В Уведомлението изготвено от ЧСИ З. по постоянен адрес: гр. ••••••• не било посочено какво следва да се получи; не била спазена разпоредбата на чл.47, ал.1 от ГПК, като било извършено едно посещение на 25.02.2024г./в работен ден/ не бил посочен час и бил изготвен документ с невярно съдържание от служителя на кантората на ЧСИ Д. З. с район на действие •••. Връчителят отразил в разписката, че посетил дома на длъжника, но живущите на адреса/ без да се посочи кои живущи на адреса/ отказвали да получат документите и не познавали длъжника, което не отговаря на истината. Повече от 42 години на адреса живеели родителите на Кр.Й. , които не били посещавани от служител на ЧСИ, не го били виждали и разговаряли с него, не били отказвали получаване на документи и не му били казвали , че не познават длъжника . Също така е било посочено, че по данни на съседи / липсвали имена/при отказ да си каже името лицето дало данните можело да се поиска съдействие от органите на МВР/, дори такова да не било поискано следвало връчителят да посочи от живущ в кой вход, етаж, апартамент е събрал данните, че длъжникът не живее на адреса. Видно било от Разписката , че връчителят успял в заключващ се вход да посети апартамента по постоянния адрес на ответника; родителите на ответника да му откажат получаването, да събере информация от съседите и пусне уведомлението в пощенската кутия, която се намирала вътре във входа, а не отвън. Сюлейманов въпреки, че имал достъп до входа и до жилището не залепил Уведомлението на вратата на жилището какъвто бил редът, а незнайно защо го залепил на входната вратата на вх.1 на блока. По настоящ адрес: гр. ••••• и адрес за кореспонденция: Гр. ••••••./: служителят от кантората на ЧСИ С. Я. с район на действие ВОС А.К. отразил, че посетил и двата адреса едновременно/ на едни и същи дати и по едно и също време/, които се намирали на отстояние един от друг 1.8 км. Единствена разлика във времето имало само на 14.06.2024 г. Това също определя ответника като документ с невярно съдържание. Другият документ с невярно съдържание намира ответника, че е Констативен протокол изготвен от ЧСИ С. Я. - гр. Варна на 28.06.2024 г. Същата след като констатирала, че служителят й няма как да се намира по едно и също време на два различни адреса, на разстояние един от друг 1.8 км. променила часовете на посещение на адреса на ул.••• на 10.05.2024 г. от 11.30 ч. на 11.55 ч. и на 19.05.2024 г. от 13.45 ч. на 14.10 ч., като на 14.06.2024 г. : „ си написала 15.00 ч. вместо 15.35 ч.“ В Констативния протокол ЧСИ Я. посочила, че е установено при справка в НБДН, че лицето Р. Р. Ю. е с постоянен адрес: гр. ••••••• и настоящ адрес гр. •••••, което също било невярно, тъй като ответникът не се казвал Р. Р. Ю.. Освен това Констативният протокол с който била обявена предсрочната изискуемост бил изготвен преди изтичане на законоустановеният 14 дневен срок за получаване на Поканата - уведомление, която пък не съдържала размера на задължението. Вследствие на изготвените официални документи с невярно съдържание „•••“ посочила, че предсрочната изискуемост на кредита настъпила на 28.06.2024 г. и начислила съответни лихви, въз основа на което била издадена и ЗНИ. Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника, сочи още ответника, че не би могло да се счита за уведомяване от кредитора за обявена предсрочна изискуемост. От една страна, волеизявление на кредитора в посочения смисъл не се съдържало в заповедта, а от друга, това обстоятелство било от значение за настъпване на изискуемостта на задължението, но същото не било удостоверено съгласно чл. 418, ал. 3 ГПК преди издаване на заповедта. Последващото уведомяване намира ответника, че не би могло да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемостта на задължението. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не можело , според ответника, да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито можело да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлявало ново основание. Ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането, обобщава ответника, че не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание. Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК , счита ответника, че не би могъл да стабилизира заповед, издадена за неподлежащо на изпълнение вземане. Вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не била обявена на длъжник преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката-кредитор по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 ЗКИ, не било изискуемо, независимо че кредиторът се позовава на предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита от датата на връчване на исковата молба - 16.02.2026 г. В тази хипотеза, намира ответника, че са изискуеми само вземанията, представляващи вноските по кредита и други акцесорни вземания, които са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и са включени в представеното извлечение от счетоводните книги. Относно погасяване на главницата преди предявяване на иска ответникът навежда следните възражения : Тъй като не му било връчено уведомление, кредитът бил „редовен“. Извършеното от ответника плащане от 17 950 лв., счита ответника, че погасило първо реално просрочените вноски, а остатъкът представлявал доброволно авансово погасяване. Поради ненастъпила предсрочна изискуемост, искът за целия остатък от главницата счита ответника за преждевременно предявен , поради което и следвало да бъде отхвърлен. Законна лихва за забава сочи в ОИМ ответника , че се дължи само върху вноските с настъпил падеж по план до 25.09.2025 г. Поради плащането на главницата преди иска, намира ответника, че ищецът не е имал основание да претендира пълния размер на разноските. Ищецът признавал изплащането/в Исковата молба и в Молба до ЧСИ от 10.10.2025г. на 17 950 лв. главница на дата 25.09.2025 г., а исковата молба по чл.422 от ГПК била подадена на 23.12.2025 г., поради което и счита ответника, че искът в частта за тази сума е недопустим. Банката не можела да иска съдът да „признае“, че ответникът дължи нещо, което тя вече получила и е заприходила три месеца преди делото. Към момента на предявяване на иска (23.12.2025 г.) главницата била изцяло погасена (авансово и за непадежиралите вноски). Преводите били два защото било извършено незаконосъобразно удържане на цялата заплата на ответника, постъпила по сметката, след възстановяване на сумата съставляваща МРЗ за страната се наложило довнасяне в същия размер. Към датата на плащането (25.09.2025 г.), съгласно погасителния план, остатъкът от главницата бил по - малък от платената сума, следователно главницата била изцяло погасена преди завеждане на делото по чл. 422 от ГПК. Ответникът поддържа възраженията си , че ищецът няма правен интерес да иска установяване на вземане за главница, което вече получил. В ОИМ ответникът оспорва размера на законната лихва, тъй като тя била изчислявана върху целия остатък, а не само върху реално просрочените вноски - по т. 7 от Извлечението от счетоводните книги на ••• АД за сметка № ••••••/30.08.2024 г. Ответникът оспорва и правото на банката на разноски за исковата фаза, тъй като задължението било изплатено добросъвестно преди завеждане на исковата молба. Главницата била платена преди предявяване на иска предвид което ищецът нямал основание да претендира държавна такса и юрисконсултско възнаграждение върху сумата от 17 950 лв., както и разноски, като акцентира върху възражението си, че връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника не би могло да се счита за уведомяване от кредитора за обявена предсрочна изискуемост. Вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжник преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката-кредитор по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 ЗКИ, отново подчертава ответника, че не е изискуемо, независимо че кредиторът се е позовавал на предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита от датата на връчване на исковата молба - 16.02.2026 г. В тази хипотеза изискуеми били само вземанията, представляващи вноските по кредита и други акцесорни вземания, които са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и са включени в представеното извлечение от сметка. Недължими според ответника били и претендираните от ищеца суми в размер на: 1422.54 лв. - главница съставляваща разликата до 19 217.54 лв., тъй като главницата била изплатена и било налице извънсъдебно признание от ищеца инкорпорирано в Молба до ЧСИ в която било посочено вземане само за лихви и разноски по изпълнителното дело ; сумата от 2095.35 лв. - договорна лихва за периода 14.08.2022-27.06.2024 г.била недължима в предявения размер , тъй като била изчислена върху целият дълг, а не върху падежиралите вноски , сумата от 287.83 лв. - обезщетение за забава за периода 14.08.2022 г. - 27.06.2024 г. - намира ответника, че била търсена в нарушение на чл.143, т.2 от ЗЗП във вр. с чл. 33, ал. 1 ЗПК , сумата от 458.65 лв. съставляваща обезщетение за забава от датата на настъпване на изискуемост от 28.06.2024 г.-29.08.2024 г. също не се дължала защото предсрочната изискуемост не била настъпила, а към настоящия момент ответникът не дължал главница и 120 лв. разходи при изискуем кредит, т.к.се търсели в нарушение на чл.10, ал.2 от ЗПК - чл.143, т.5 от ЗПК. Предвид гореизложените съображения и събраните по делото доказателства, моли ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените против ответника установителни искове .Ответникът моли съда да му присъди всички направени по делото разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК до приключване на устните състезания. В случай, че съдът счете иска за основателен и доказан, ответникът моли съда да приеме за установено, че вземането е погасено до размера на сумата удържана по изпълнително дело № 548/2024 г. - 05.11.2025 г. на частен съдебен изпълнител И. С.а. Н. рег. № ••• с район на действие ВОС.Ответникът , така както и ищеца, счита , че са налице са пречки по чл.140а, ал.3 от ГПК, тъй като ищецът отказал сключване на извънсъдебно споразумение по депозирано от пълномощника на ответника искане на 25.09.2025 г. и изявил нежелание за провеждане на процедура по медиация в исковата си молба. В подкрепа на твърденията и възраженията си ответникът е направил доказателствени искания . В проведеното по делото открито съдебно заседание от 10.07.2026 г. ищцовата страна чрез юрисконсулт ТХ.-Т. поддържа предявения иск моли за уважаването ведно с присъждане на сторените разноски . В същото съдебно заседание ответникът представляван от Сн.С. моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски, оспорва претендираните от ищцовата страна разноски вписани под т.2 от списъка по чл. 80 ГПК. В срока за предоставяне на писмени бележки по делото са постъпили по ел.път на 23.07.2026 г. писмени бележки /защита / само от процесуалния представител на ответника . СЪДЪТ, след запознаване със становищата на страните, на база събрания по делото доказателствен материал, приложимия закон, разпоредбите на чл.235 и чл.236 ГПК приема за установено и доказано по делото следното от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА страна : РС Варна е сезиран с искова молба, предявена на 23.12.2025 г. от ••• АД против отв. Кр.Й. . С исковата молба са предявени обективно кумулативно съединени специални положителни установителни искове с правно осн. чл. 422 , ал. 1 , вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86 ЗЗД . Предявените по делото искове съдът е намерил и намира за допустими поради факта, че в заповедното производство –ч.гр.д. № 11130/2024 г. по описа на РС Варна, 2 състав длъжникът е упражнил правото си да възрази по чл.414 ГПК и исковете са предявени от заявителя против длъжника за оспорените парични вземания по издадената в полза на банката –заявител Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист . С доклада по делото съдът е разпределил тежестта на доказване между страните, като е възложил в в тежест на ищеца да установи наведените твърдения, а именно: че по негово заявление е било образувано заповедно производство против длъжника, че в полза на ищеца е била издадена от заповедния съд заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановено незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист за процесните вземания, и че във връзка с дадените указания от заповедния съд и в срок ищецът е предявил специалните си положителни установителни искове с правно осн. чл.422 , ал.1 вр. чл.415 , ал.1 ГПК и чл. 86 , ал.1 ЗЗД. В тежест на ищеца е възложено и да установи и докаже твърденията си , че между страните е имало действителен договор за потребителски кредит от дата 19/01/2022г. , при условията и параметрите вписани в договора и ОУ ; че заемната сума е предоставена и получена от ответника и че последният не изпълнил задължението си да върне заема.В тежест на ищеца е възложено и да докаже, че е обявил кредита за предсрочно изискуем, датата на която е обявен кредита за предсрочно изискуем и основанието , вкл . и датата на която е уведомен длъжника за предсрочната изискуемост .С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че следва и да установи и да докаже твърденията си, че договорът за кредит е сключен по надлежния законов ред, че договорът като цяло и клаузите съдържаща ГПР/ОЛП и др. са действителни , договорени между страните при съгласие на двете страни за встъпване в заемно правоотношение, след представяне и на необходимата на потребителя преддоговорна информация ; че вземанията предмет на установителната защита са ликвидни и изискуеми в търсените размери, че оспорените от ответника клаузи от ДПК са в унисон с нормите на ЗЗПтр. ,ЗПК и чл.26 ЗЗД. В тежест на ответника съдът е възложил да установи и докаже възражения имащи правоизключващ , правопогасяващ или правоотглагащ характер. С доклада по делото съдът е уведомил изрично страните, че съгласно чл. 7 , ал.3 ГПК служебно ще следи за неравноправни клаузи в договор сключен с потребител и по всички възражения на ответника за недействителност на ДПК и на отделни клаузи ще се произнесе в мотивите си . Посочената по-горе правна квалификация на исковете и разпределената от съда тежест на доказване не са оспорени от страните . Спор между страните затова, че настоящото производство е продължение на инициираното от ••• АД заповедно дело няма . Спорът между страните е дали ответникът има непогасени вземания към банкатаищец, действителен ли е сключения между страните ДПК , настъпила ли е предсрочна изискуемост на целия кредит, като по същество на спора съдът следва да даде отговор на тези спорни въпроси на база цялостен и съвкупен анализ на събраните доказателства. От материалите по приобщеното в цялост като писмено доказателство в исковия процес частно гр.дело № 11130/2024 г. по описа на РС Варна, 42 състав е видно, че на дата 30.08.2024 г. ••• АД чрез процесуален представител - ст. юриск. Т. Х. - Т. е депозирала във ВРС Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК против длъжника К. С. Й. от гр.Варна за паричните вземания вписани в т. 9 -12 от заявлението. /л. 4,5 от заповедното дело. С Разпореждане № 38516/18.09.2024 г. /л.34 от заповедното дело / постановено по ч.гр.д. №11130/2024 г. РС Варна, 42 състав е приел, че са налице основанията за уважаване в цялост на Заявлението по чл.417 ГПК поради което е разпоредил издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и постановил незабавно изпълнение по чл.418 ГПК. От приложената на лист 36 -ти по заповедното дело Заповед № 5228/18.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК издадена от РС Варна, 42 състав по ч.гр.д. № 11130/2024 г. РС Варна е видно , че заповедният съд е разпоредил : Длъжникът К. С. Й., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. •••, ДА ЗАПЛАТИ на Кредитора „•••” АД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. ••••••, представлявано от Д.М. – Изпълнителен директор, и С.С. – Изпълнителен директор, чрез пълномощника – юрисконсулт Т. Х. - Т., сумата от 19217,54 лв. (деветнадесет хиляди двеста и седемнадесет лева и петдесет и четири стотинки) - представляваща изискуема главница, сумата от 2095,35 лв. (две хиляди и деветдесет и пет лева и тридесет и пет стотинки) - дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода от 14.08.2022 г. до 27.06.2024 г. вкл., сумата от 287,83 лв. (двеста осемдесет и седем лева и осемдесет и три стотинки) - представляваща обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 14.08.2022 г. до 27.06.2024 г. вкл., сумата от 458,65 лв. (четиристотин петдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки) - представляваща законна лихва за периода от 28.06.2024 г. до 29.08.2024 г., сумата от 120,00 лв. (сто и двадесет лева) - представляваща дължими разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2024 г., до окончателното й изплащане; (общо дължима сума по кредита лева към датата на подаване на заявлението в съда – 22179,37 лв.), дължими суми въз основа на Договор за кредит за текущо потребление от 19.01.2022 г. и извлечение от счетоводните книги на „•••” АД за сметка № •••••• към 30.08.2024 г., предсрочно изискуем, считано от 28.06.2024 г., поради забава в плащанията на дължими вноски и обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника, на основание чл. 418, вр. чл. 417, т. 2 от ГПК, както и сторените по делото от заявителя съдебно - деловодни разноски в заповедното производство, а именно: сумата от 443,59 лв. (четиристотин четиридесет и три лева и петдесет и девет стотинки) за заплатена държавна такса и 50,00 лв. (петдесет лева), за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 от ГПК. В заповедта е вписано ,че вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за кредит за текущо потребление от 19.01.2022 г. и извлечение от счетоводните книги на „•••” АД за сметка № •••••• към 30.08.2024 г., предсрочно изискуем, считано от 28.06.2024 г., поради забава в плащанията на дължими вноски и обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника - чл. 417, т. 2 от ГПК. Видно от отбелязването върху гърба на лист 36-ти от ч.гр.д. № 11130/2024 г. въз основа на разпореждането и заповедта по чл.417 ГПК заповедният съд е издал в полза на кредитора и против длъжника изпълнителен лист № ••••г., получен срещу подпис от представител на кредитора на 19.09.2024 г. Приложеното на лист 40-ти по заповедното делото копие на покана за доброволно изпълнение отразява факта, че въз основа на издадения ИЛ № ••••г.по ч.гр.д.№ 11130/2024 г. по описа на ВРС е било образувано изпълнително дело № 20247120400548 по описа на ЧСИ И. С.а ЧСИ с рег.№ ••• и район на действие ОС Варна. ПДИ е връчена на С. С. – пълномощник на Кр. Й., с приложено пълномощно на л. 41-ви, срещу разписка и подпис на дата 05.11.2025 г. С възражение с рег. № 95768/17.11.2025г. по чл.414 ГПК длъжникът К. Й., чрез пълномощника му С. С. е оспорил частично дължимостта на паричните вземания по заповедта по чл.417 ГПК и изпълнителния лист, като е написал, че оспорва : -вземането за главница за сумата от 1422.54 лв., съставляваща разликата над 17795 лв. до 19 217.54 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 30.08.2024 г.. -вземанията за: 2095.35 лв. - дължима договорна/възнаградителна лихва/ за периода от 14.08.2022 г. до 27.06.2024 г.; -сумата от 287.83 лв. – обезщетение за забава/лихвена надбавка за забава/ за периода от 14.08.2022 г. до 27.06.2024 г.; -458.65 лв. - законна лихва за периода от 28.06.2024 г. до29.08.2024 г. както и 120 лв. дължими разходи за изискуем кредит, включително : съдебно - деловодни разноски в размер на 443.59 лв. - държавна такси и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане № 42507/18.11.2025 г./л. 52 от заповедното дело / заповедният съд е указал на заявителя, че срещу издадената по негово заявление заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ е постъпило възражение по чл.414 ГПК от длъжника и че в 1 месечен срок от получаване на съобщението може да предяви установителен иск за оспоренените вземания / вписани в разпореждането / , като довнесе дължимата държавна такса. Със същото разпореждане съдът е указал на заявителя , че следва да представи доказателства по заповедното дело за предявяване на установителния иск и последиците от непредставяне на доказателства за предявяване на иска по чл.422 ГПК. /л.54 от заповедното дело /. Преписа от разпореждането на съда от 18.11.2025 г. е получен от представител на заявителя на дата 25.11.2025 г./л. 63 от заповедното дело /, като на 23.12.2025 г. по ел.път заявителят •••, чрез юриск. Т. Х.-Т. е депозирала молба с искане съдът да ревизира разпореждането си от 18.11.2025 г. , твърдейки, че възражението на длъжника е просрочено и недопустимо, а в случай, че съдът не приеме горното, е представен препис от искова молба с която ••• АД в изпълнение на указанията на заповедния съд предявява исковете си по чл.422 ГПК против длъжника за частите от оспорените парични вземания. Видно от л.3 –ти от исковото производство ••• АД е предявила във ВРС искова молба с рег. вх. № 107015/23.12.2025 г. против ответника Кр.Й. по която искова молба е водено исковото производство – гр.дело № 13 185/2025г. по описа на РС Варна, 42 състав . Исковата молба е предявена в преклузивния процесуален срок и за оспорените от длъжника вземания, поради което и производството по делото е допустимо . Липсва спор по делото , че длъжникът освен правата си по чл.414 ГПК по заповедното дело е упражнил и правото си на защита по чл.420 ГПК и чл.419 ГПК . От приобщеното към заповедното дело в.ч.гр.д. № 20263100500007 по описа за 2026 година е видно, че въззивният съд е намерил депозираната от длъжника частна жалба против разпореждането на заповедния съд по чл.418 ГПК с което е допуснато незабавно изпълнение на издадената по заповедното дело Заповед по чл.417 ГПК , за частично основателна , като е изложил мотиви , които съдът ще обсъди при направата на правните си изводи. С Определение № 148 / 12.01.2026г. постановено от ОС Варна по в.ч.гр.д. №7 /2026 г. по описа на ВОС е отменено разпореждане № 38516/18.09.2024г., в частта, с която е допуснато по заявление на „•••” АД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. ••••••, против длъжника К. С. Й., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. ••• незабавно изпълнение на издадената по същото ч.гр.д.№11130/2024г. по описа на ВРС заповед за изпълнение за сумата от сумата от 287,83 лв. (двеста осемдесет и седем лева и осемдесет и три стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 14.08.2022 г. до 27.06.2024 г. и сумата от 120,00 лв. (сто и двадесет лева) - представляваща дължими разходи при изискуем кредит и обезсилен издадения изпълнителен лист в тази част. Със същото Определение ОС Варна е потвърдил разпореждане № 38516/18.09.2024г., с което е допуснато по заявление на „•••” АД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. ••••••, против длъжника К. С. Й., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. •••, незабавно изпълнение на издадената по същото ч.гр.д. №11130/2024г. по описа на ВРС заповед за изпълнение в останалата обжалвана част. Горните факти, настъпили след издаване на заповедта по чл.417 ГПК обосноват по същество на спора допустимост на искова защита по чл.422 ГПК. Спор по делото,че ищцовата страна и ответната страна са встъпили в облигационна връзка няма. Установено е по делото, че на 19.01.2022 год. в гр. Варна между “•••” АД ЕИК ••• и К. С. Й. ЕГН ••••••••••, с постоянен и настоящ адрес ••••, адрес за кореспонденция: гр. В••••, e-mail: ••• е сключен писмен Договор за кредит за текущо потребление/л. 7 - 10 от заповедното дело /. Видно е от клаузите на договора за потребителски кредит, че Банката – кредитор е отпуснала на ответника –кредитополучател кредит за текущо потребление в размер на 20000.00 лева (двадесет хиляди лева)/чл.1/, със срок за издължаване на кредита 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване,без гратисен период за издължаване на главницата/чл.2/. Страните по ДПК са приели по силата на чл.3, чл.4 и чл.5 от ДПК, че кредитът ще се усвои еднократно в срок до 30 дни, считано от датата на сключване на договора за кредит, чрез разплащателна сметка на Кредитополучателя IBAN № •••••• BIC: ••••• с титуляр К. С. Й. с месечни вноски (главница и лихва), съгласно погасителен план (Приложение № 1), който Кредиторът изготвя при усвояване на кредита/първо усвояване на сума от кредита. Погасителният план е посочено в чл.5 от ДПК , че актуализира и заменя примерния погасителен план, предоставен при сключване на договора, и съдържа и информация за общата дължима сума. Актуализираният погасителен план се предоставя на Кредитополучателя при явяването му в Банката.Видно от чл. 6 от ДПК страните са се приели , че условията за ползване на лихвени преференции се изпълняват по разплащателна сметка, открита в ••• АД, с титуляр : „ който и да е от кредитополучателяите/ съдлъжника -ците.“В чл.7 от ДПК е посочена падежна дата за издължаване на месечните вноски : 14-то число на месеца.В чл. 8 от ДПК е посочено, че Кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 5.75% годишно или 0.02 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години “ 0.060 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 5.690 %, при изпълнение на Условията по програма „ ••• ••••, подробно описани в Приложение № 2 към договора . Приложимата преференциална надбавка без отстъпка за програмата е посочено, че е в размер на 6.69 %. При нарушаване на Условията правото за ползване на преференциалните условия, изрично е записано в чл. 8 от ДПК, че отпада изцяло и приложимият лихвен процент се увеличава, ч р е з увеличаване на надбавката, съгласно Условията по програма „ ••• ••••“. Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат от неизпълнение на Условията, е записано, че е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на референтния лихвен процент към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 9,44%. Вписано е още, че стойностите на индикатора „Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ се публикуват на интернет страницата на Българска народна банка: http://www.bnb.bg/Statistics/StMonetaryInterestRate/StInterestKate/StIRInterestRate/index.htm/, вкл. че информацията е достъпна в секция „Лихвена статистика“, таблица „Лихвени проценти и обеми по салда по овърнаит-депозити, срочни депозити и депозити, договорени за ползване след предизвестие, на сектори Нефинансови предприятия и Домакинства“, секция „Лихвена статистика“…В чл.8.1. от процесния ДПК се съдържа клауза, че лихвеният процент се променя с промяната на референтния лихвен процент при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в Общите условия. В случаите на отрицателна стойност на референтния лихвен процент, същата се приема за стойност 0%, а крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от размера на фиксираната стандартна надбавка или от размера на фиксираната стандартна надбавка съответно намалена, в случай на изпълнение на Условията…На следващо място, в чл. 9 в ДПК е записан Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита : 6.02 % ГПР като е посочено, че ГПР може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия. В чл.10 от ДПК е разписано, че кредитът се обезпечава със Залог на вземания по разплащателна /депозитна сметка./ приложен на л. 11 – ти от заповедното дело / . Видно и от клаузите на чл.12 и чл.13 от ДПК с подписването на договора за кредит за текущо потребление , кредитополучателят заявява , че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК, както и Общите условия за предоставяне на кредит за текущо потребление на физически лица, с оглед вземане на информирано решение за сключване на този договор за кредит, както и че кредитополучателят предоставя съгласие за получаване на информация по управлението на кредита , включително и при забава /просрочие на задълженията му , чрез SMS съобщения/ макар и да не вписан телефонен номер /. Спор по делото няма , че процесния ДПК е сключен при действието на Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление , приложени на листи от 8 до 10 по заповедното дело . Не е оспорено, че страните са сключили договор за вземане по сметка в лева в ••• АД , копие от който договор от дата 19.1.2022 г. е приложен на л. 11 –ти от заповедното дело. Относими към спора по същество са погасителен план и ГПР към ДПК приложен на листи от 11 –ти /гръб/ до 13 –ти от заповедното дело, Условията по кредитна програма Престижо плюс , приложени на л. 13 –ти и 14 от заповедното дело, заявката на кредитополучателя от дата 19.1.2022 г. за ползване на преференциален лихвен процент по кредит за текущо потребление , предоставян при условията на кредитни програми /л. 15 от заповедното дело/, Такси по кредити за текущо потребление /л.15, гръб от заповедното дело/ . Видно е от приложеното на лист 17-ти от заповедното дело извлечение от счетоводните книги на ••• АД за сметка № •••••• от 30.08.2024 г., че процесният Договор за кредит от 19.01.2022 е със статус предсрочно изискуем, с краен падеж 19.1.2032 г. В посочения документ по чл.417 ГПК е вписана дата на настъпване на изискуемост 28.6.2024 г. поради: - забава в плащанията на дължими вноски и обявяване на предсрочна изискуемост на длъжника. В извлечението от сметка е посочен брой, размер и падеж на непогасени/частично погасени месечни вноски по лихва и/или главница до датата на изискуемост - 23 бр., както следва: 14 август 2022 г. 107,03 лв. ;14 август 2023 г. 219,56 лв. ;14 септември 2022 г.; 219,32 лв. ;14 септември 2023 г. 220,35 лв.; 14 октомври 2022 г. 219,32 лв. ;14 октомври 2023 г. 220,35 лв.; 14 ноември 2022 г. 219,32 лв. ;14 ноември 2023 г. 220,35 лв. ;14 декември 2022 г. 219,32 лв. ;14 декември 2023 г. 220,35 лв. ;14 януари 2023 г. 219,32 лв. ;14 януари 2024 г. 220,35 лв. ;14 февруари 2023 г. 219,32 лв. ;14 февруари 2024 г. 220,35 лв. ;14 март 2023 г. 219,56 лв. ;14 март 2024 г. 229,67 лв. ;14 април 2023 г. 219,56 лв. ;14 април 2024 г. 230,03 лв. ;14 май 2023 г. 219,56 лв. ;14 май 2024 г. 229,67 лв. ;14 юни 2023 г. 219,56 лв.; 14 юни 2024 г. 223,14 лв. ;14 юли 2023 г. 219,56 лв. Общ размер на просрочената сума :4 974,92 лева .Общия размер на дължимата главница (вкл. предсрочно изискуема) и текущо договорна (възнаградителна) лихва по кредита е посочен като 21 312,89 лева от тях: - дължима главница: 19 217,54 лева - дължима договорна (възнаградителна) лихва 2 095,35 лева за периода от 14.8.2022 г. до 27.6.2024 г. вкл. - лихвена надбавка за забава до датата на настъпване на изискуемост 287,83 лева за периода от 14.8.2022 г. до 27.6.2024 г. вкл. - обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост 458,65 лева за периода от 28.6.2024 г. до 29.8.2024 г. вкл. - разходи при изискуем кредит: 120,00 лева 9. Общо дължима сума по кредита: 22 179,37 лева . За цялостното изясняване на фактическата страна на спора съдът е изискал и по делото е приобщено на листи ат 129 до182 заверено за вярност с оригинала копие на ИД № 548/2024 г. по описа на ЧСИ Ил.С.а – ЧСИ с рег.№ ••• и район на действие ОС Варна. Видно от лист 130-ти от делото изпълнителното дело е образувано на дата 25.09.2024 г., база надлежна молба на взискателя ••• АД против длъжника Кр.Й., въз основа на изпълнителния лист и заповедта по чл.417 ГПК издадени в полза на кредитора по ч.гр.д. № 11130/2024 г. по описа на ВРС. Установено е на база нечетливите копия на преводни нареждания /л. 161 ,гръб от делото / и идентични, но четливи копия представени от ответника/л. 101 и л.102/ , че на 25.09.2024 г. отв.Кр.Й. /чрез пълномощника му /.е превел по банков път по сметка на ••• АД сумата от 17795.00 лв. с посочено основание на превода „погасяване на главница 28713912 „ , а на 02.10.2024 г. е превел и сумата от 1077.00 лв. с вписано същото основание . Както бе посочено и по –горе , по делото е допусната ССчЕ, изготвена от в.л.Р. С. , заключението по която е частично оспорено в о.с.з. от процесуалния представител на ответника. От подробното заключение на вещото лице С. /20 страници / се изяснява и установява категорично, че : главницата по процесния договор за кредит е усвоена в размер на 20 000.00 лева на 19.01.2022 г. по банкова сметка с IBAN •••••• ; по падежните вноски от 14.09.2022 г. до 14.06.2024 г. не са осигурявани суми за заплащането им; от първата погасителна вноска плащанията са правени със закъснение, като до вноска с падежна дата 14.07.2022 г. всички падежирали погасителни вноски са платени, а по вноска с падежна дата 14.08.2022 г. изцяло е погасена редовната договорна лихва, а от дължимата главница 125.59 лева са погасени 18.56 лева и неплатен остатък от 107.03 лева. За падежните вноски от 14.09.2022 г. до 14.06.2024 г. няма извършени плащания, като датата на изискуемост на кредита е 28.06.2024 г. и след тази дата не е начислявана редовна лихва. В.л.С. дава заключение, че към 30.08.2024 г. общото задължение по процесния договор за кредит е в размер на 22 179.37 лева, като по отделни компоненти данните са следните: главница – 19 217.54 лева; редовна договорна лихва за периода от 14.08.2022 г. до 27.06.2024 г. – 2 095.35 лева; обезщетение за забава за периода от 14.04.2022 г. до 27.06.2024 г. – 287.83 лева; законна лихва за периода от 28.06.2024 г. до 29.08.2024 г. – 458.65 лева; разходи при изискуем кредит от 28.06.2024 г. – 120.00 лева. Доколкото в заявлението за издаване на заповед за изпълнение се претендират други срокове за обезщетението за забава, то по сроковете описани в същата общото задължение е в размер на 22 169.76 лева, като по отделни компоненти данните са следните: Главница – 19 217.54 лева; Редовна договорна лихва за периода от 14.08.2022 г. до 27.06.2024 г. – 2 095.35 лева; Обезщетение за забава за периода от 14.08.2022 г. до 27.06.2024 г. – 278.22 лева; Законна лихва за периода от 28.06.2024 г. до 29.08.2024 г. – 458.65 лева; Разходи при изискуем кредит от 28.06.2024 г. – 120.00 лева. В т.5 от ССчЕ вещото лице е отговорило на въпроса : Постъпвали ли са плащания за погасяване на задължението след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист (30.08.2024 г.) до датата на изготвяне на експертизата, с отбелязване на плащанията направени чрез осъществяване принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист в образувания изпълнителен процес и доброволни вноски от задълженото лице? За описания в задачата период заключава в.л. С., че са постъпили общо 19 983.95 лева и 893.83 евро както следва: Платени суми в лева : 05.02.2025 г. платена главница от 242.00 лв./ЧСИ И. С.а / 01.09.2025 г. платена главница 103.95лв./ К. С. Й. / 25.09.2025 г.-платена главница 17 794.59лв. , платени съд.такси 0.41 лв. /С. М. С./ 02.10.2025 г. – платена главница 1 077.00 лв. /С. М. С. / 26.11.2025 г.- платени съдебни такси 80.00 лв./ЧСИ И. С.а/ 16.12.2025 г. – платена лихва 15.52лв. , платена такса изиск. 120.00 , платени съд.такси 550.48 лв.- общо 686.00 /ЧСИ И. С.а :/ Общо : 19 217.54лв.платена главница; 15.52 лв. платена лихва ; 120.00лв. платена такса изиск. 630.89лв. и всичко общо 19 983.95 лв. Платени суми в евро : 04.02.2026 г. – платена лихва 607.90 евро , 2.10 евро платени съд.такси – общо 610.00 евро /ЧСИ И. С.а/ 20.02.2026 г.- платена лихва 223.00 евро /ЧСИ И. С.а / 22.05.2026 г. платени съд.такси 60.83 евро /ЧСИ И. С.а / Общо: 830.90 евро платени лихви , 62.93 евро платени съд.такси или общо 893.83евро. Съгласно т. 6 от ССчЕ : В счетоводството на „•••“ АД неплатените Законна лихва 1 371.45евро ; Присъдени лихви 614.17 евро ; Съдебни разноски 103.98 евро ; Юрисконсултско възнаграждение 25.56 евро Общо: 2 115.16 евро. В т. 7 и 8 от ССчЕ в.л. С. заключава, че Посочения в договора ГПР е 6.02%, но изчисленият от в.л. ГПР в точка7 по дадените условия е 6.99%, като видно има разлика между двете стойности в размер на 0.97%. От т.9 на ССчЕ е видно, че в погасителния план вписаната дължима сума е 26 420.09 лева включващ и дължима такса от 103.60 лева, но Таксата за одобряване от 100.00 лева, която е вписана в погасителния план не е удържана от усвоената главница от 20 000.00 лева. При формирането на ГПР по договора сумата за такса от 100.00 лева е включена при изчисленията. Съгласно т.10 от заключението на в.л.С.:Усвоената главница е в размер на 20 000.00 лева. Извършените плащания по договора за кредит са в общ размер на 21 413.70 лева и 2 115.16 евро. Във връзка с горното и поставената задача са надплатени 1 413.70 лева и 2 115.16 евро. По същество на спора от заключението на вещото лице Р.С. се установява и изяснява , че с платената сума от 17 950.00 лева на 25.09.2025 г. в счетоводството на ищеца са погасени следните задължения:Главница - 17 949.59 лева;Съдебни такси - 0.41 лева.След плащането на тази сума остатъка от главницата е 1 077.00 лева. Тук вещото лице е направило изричното уточнение, че след 30.08.2024 г. в счетоводството на „•••“ АД цялата главница е обявена за предсрочно изискуема и не се начисляват погасителни вноски на падежна дата. Изяснено е още от ССчЕ , че първоначалния погасителен план са надплатени 13 012.03 лева, като е направено уточнение , че първоначалния погасителен план не съответства на реално начислените суми по договора за кредит поради промяна на лихвения процент по процесния договор за кредит. Всички останали отговори на поставените въпроси към ССчЕ допълват и поясняват ССчЕ , като в о.с.з. в.л. С. потвърждава заключението си , че цялата главница по договора за кредит е платена. Приобщените по делото заверени копия от Констативен протокол от 28.06.2024 г. на ЧСИ Ст.Я. – ЧСИ с рег. № ••• и район на действие ОС Варна /л.29 ,30/ ; Уведомление на л. 31 , разписка на л. 32, уведомление на л.33 , разписка на л. 34 , придружително писмо на л.35 , Уведомление и разписка на листи 36 и 37 на ЧСИ Д.З. с рег.№ ••• и район на действие ОС Шумен са оспорени още с още с отговора на искова молба. По делото на листи 245 ,246, 247, 248 са приложени в оригинал оспорените от ответника Констативен протокол от 28.06.2024 г. на ЧСИ Ст.Я. – ЧСИ с рег. № ••• и район на действие ОС Варна /л.29 ,30/ ; Уведомление на л. 31 , разписка на л. 32, уведомление на л.33 , разписка на л. 34 съставени от ЧСИ Ст.Я. . В открито съдебно заседание от 10.07.2026 г. в качество на свидетел е разпитан А.К. – призовкар при ЧСИ Ст.Я.. В показанията си пред съда св. К. сочи че работи при ЧСИ Я. като призовкар, сочи че живее в ••• квартал. По повод оспорените уведомление и разписка свидетелят сочи ,че ходил и в ••• квартал и в •••, на двата адреса , на листче си водел записки кой е номера на делото и после в офиса от листчето си преписвал . Последния път като ходел на адреса снимал уведомлението което залепял на третото посещение за да докаже, че бил там . От единия до другия адрес твърди свидетеля че било около 20 минути пеша и 5 минути с кола, но той ходел с кола понеже имал проблем със ставите. Св.К. на поставени от представителя на ответника не дава отговор дали помни или не къде са снимките от преди две години и листчето . Видно е от показанията на св.К. , че не отрича , че е допуснал техническа грешка, но не помни как , потвърждава , че на място не е писал дати и часове като е търсил длъжника , а ги е преписвал в офиса. Св.К. разказва пред съда, че помощника му се скарал, че го объркал и че има жалба по делото, било скоро , не бил писал докладна записка и не знае защо има разлика в разписката и протокола, на листчето били написани верните часове . При така изложеното по- горе съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ : Предявените поделото установителни искове са допустими , но напълно неоснователни и недоказани . Исковият съд е прел и приема и към момента, че са налице всички абсолютни положителни процесуални предпоставки за възникване правото на иск за ••• АД по реда на чл. 422 ГПК, и не са налице отрицателни процесуални предпоставки.Исковата претенция е предявена в срока по чл.415 ГПК и само за оспорените размери на парични вземания от ответника с възражението по чл.414 ГПК.Доказано е несъмнено , че в полза на Банката – Кредитор е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК против длъжника за сумите предмет на установителната защита. Ищецът ••• АД не е предявил в условията на евентуалност осъдителен иск, поради което и съдът се произнася само по основателността на предявените специални положителни установителни искове , така както са предявени и поддържани. Видно е от доклада по делото , че съдът е разпределил тежестта на доказване на между страните , както по предявените ОСИ , така и по направените оспорвания на документи от страна на ответника . На първо място основното възражение на ответника за ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита на твърдяната от банката –ищец дата е напълно доказано.Доказано е по делото , че ••• и отв.Кр.Й. са встъпили в договорна връзка като е представен по делото процесния договор за кредит ведно с приложимите общи условия , тарифа и погасителен план. Твърдението на банката , че считано от 28.06.2024 г. кредитът е изцяло и предсрочно изискуем е напълно недоказано. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за да е предсрочно изискуемо вземането, произтичащо от договор за банков кредит, правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Законът не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения, като в съдебната практика се приема, че при липса на конкретна уговорка в договора за това, редовно връчен на длъжника е документ, който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис по правилата на ГПК, включително от нотариус или частен съдебен изпълнител. В случай, че в договора е бил уговорен начин за размяна на кореспонденция между страните, редовността на връчването на уведомлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита се преценява според клаузите на договора /в този смисъл решение №148 от 02.12.2016 г. на ВКС по т.д. № 2072/2015 г., I т. о./. Чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ посочва, че частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда - съобщения и призовки по граждански дела. В решение № 147/26.01.2021 г. , постановено по т. д. № 2256/2019 г. на ВКС, II т. о., е указано какви са предпоставките за връчване на съобщение по реда на чл. 47 от ГПК чрез залепване на съобщение. В Решение № 71/28.04.2022 г. по гр. д. № 2681/21 г. на ВКС, IV г. о., е със застъпено категорично становище, че нормата на чл. 47 ГПК предвижда, че ответникът се счита за редовно уведомен, когато в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. В този случай връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Цитираната разпоредба в алинея 5 предвижда фикция, че е налице редовно уведомяване при осъществяване на всички факти, предвидени в хипотезиса на алинеи 1 – 3, въпреки че реално такова не е извършено. Фикцията е създадена от законодателя с цел процесуална дисциплина и осигуряване движението на исковото производство. Формирана е трайна и непротиворечива практика на ВКС, че разпоредбата на чл. 47 ГПК е приложима и в нотариалните производства при връчване на нотариални покани по реда на чл. 50 ЗННД, както и при връчване на документи от ЧСИ, осъществени предвидените от чл. 47 ГПК факти. Видно е от договора за кредит /л. 9/,че кредитополучателят е посочил настоящ и постоянен адрес в гр.•••,ул.••• •••• , адрес за кореспонденция в гр.•••, ••• •••• и имейл адрес. По делото няма и твърдения от Банката-кредитор да е уведомила по ел.път кредитополучателя за настъпила предсрочна изискуемост. Видно от л 43 –ти Банката -кредитор е предприела действия по уведомянане на кредитополучателя за предсрочна изискуемост на кредита на 11.1.2024 г. чрез ЧСИ Д.З. / ЧСИ № ••• и район на действие •••/.От копието на уведомление по чл. 47 приложено на листи 36 и 37 е очевидно , че длъжностното лице при ЧСИ № ••• е посетило не три пъти , а един път на 25.2.2024г. и директно залепило уведомление , без да събере необходимите данни за местоживеенето на длъжника и без да извърши в рамките на един месец още поне две посещения. Представените по делото в оригинали на Констативен протокол от 28.06.2024 г. на ЧСИ Ст.Я.- ЧСИ с рег.№ ••• и район на действие ОС Варна / л.245/, уведомление от 14.06.2026 г./л. 246 / , уведомление от 14.06.2024 г. /л. 247/ последните две изготвени от А.К. – призовкар при ЧСИ № ••• не отразяват надлежното уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на кредита .Нещо повече-показанията на св.К. дадени пред съда напълно разколебават доказателствената стойност на констативния протокол и уведомленията, видно е уведомлението на лист 247 –ми ,че е налице поправяне на часа касаещ посещение от 10.05.2024 г., а и самият призовкар излага показания от които става ясно, че не е изпълнявал на място задълженията си така както повелява ГПК, а е писал всичко на листче, после в офиса преписвал данните . Обективно невъзможно е за настоящия съдебен състав на първата дата 10 май 2024 г. призоваващия К. да е бил в един и същи час на два адреса – на ••• в ••• квартал и на •••, така както е вписано в двете уведомления .В тази връзка показанията на св.К., че разстоянието между двата адреса на който би могъл да бъде открит длъжника е пет минути с кола, дори и да бъдат приети за верни не могат да санират нередовността на изготвените от призовкаря при ЧСИ Я. 2 броя уведомления , съдържащи запис, че на 10.05.2024 г. в 11 :30 ч. призоваващият К. е бил и на ••• и на •••. Тази грешка е повторена и във второто посещение на двата адреса на дата 19.05.2024 г. като е записано , че в 13:45 ч. призоваващият К. е бил и на ••• и на •••. При третото посещение на двата адреса от призоваващия К. от дата 14.06.2024 г. има разлика не от 5 минути , а от 35 – първия адрес е бил посетен в 15:00 ч., а вторият в 15:35 ч. С оглед на установените данни, настоящият състав намира, че волеизявлението на банката-кредитор за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита не е достигнало до адресата-длъжник в заповедното производство. След като кредиторът е избрал уведомяването за предсрочната изискуемост да стане по възлагане на ЧСИ по реда на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ, то спрямо връчването по този начин са приложими правилата на чл. 37-58 от ГПК, в частност тези на чл. 47 от ГПК. В настоящия случай не е спазена процедурата предвидена в чл. 47, ал.1 ГПК . Видно от приложените по делото доказателства, че длъжностните лица по призоваване при ЧСИ З. и ЧСИ Я. не са извършили три посещения в продължение на минимум един месец на постоянния и настоящ адрес на длъжника по надлежния ред , като този факт се установява от копията на уведомленията и от разпита на св.К.. Предвидената фикция в алинея 5 на чл.47 от ГПК намира приложение след редовно уведомяване при осъществяване на всички факти, предвидени в хипотезиса на алинеи 1 – 3, каквото в случая не е налице. Следователно, не може да се приеме, че поканата - уведомление е връчена на кредитополучателя и че процесният кредит е станал предсрочно изискуем, тъй като няма данни длъжникът да е бил надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост. С оглед изложеното и само на това основание предявените от банката – кредитор установитгелни искове се явяват изцяло неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени . Вярно е , че длъжникът се счита редовно уведомен за предсрочната изискуемост на кредита с връчване на преписа на искова молба, но това не може да санира нередовността на обявяването на кредита за предсрочно изискуем преди завеждане на заповедното дело. Именно към момента на иницииране на заповедното дело кредитът е следвало да бъде обявен за изцяло предсрочно изискуем за да бъде основателен специалния положителен установителен иск.Банката –кредитор не е предявила в условията на евентуалност осъдителен иск и след като не е предявен осъдителен иск, съдът не следва да анализа евентуална основателност на иск , който не е предявен . Отделно от горното дори и да се приеме, макар , че не следва, че е налице надлежно обявяване на предсрочната изискуемост, по делото на база приложените по изпълнителното дело преводни нареждания, представени и от ответника копия , заключението на в.л.С., което съдът кредита напълно като компетентно дадено, е видно, че още в деня на образуване на ИД № 548/2024 по описа на ЧСИ Я., ЧСИ № ••• с район на действие ОС Варна длъжникът Кр.Й., чрез Сн.С. е превел в полза на ••• по процесния кредит сумата от 17795 лв. за погасяване на главницата , а на 2.10.2024 г. още 1077 лв. със същото основание. Доказано е по делото, че главницата от 20 000 лв. по процесния ДПК от 10.1.2022 г. сключен между ••• АД и К. Й. е усвоена при сключване на кредита, като чрез ССчЕ е доказано, че от 1вата дължима погасителна вноска длъжникът е в забава. Спор няма , че Банката – кредитор е обявила на 28.06.2024 г. целият кредит за предсрочно изискуем , като този факт е виден от извлечението от счетоводните книги на банката/документа по чл.417 ГПК/ приложен на л. 17 -ти от заповедното дело , образувано на 30.08.2024 г. Видно е от т. 10 от ССчЕ ,разпита на вещото лице, че главницата по кредита е изцяло платена , надплатени са 1 413,70 лв. и 2 115,16 евро,при хипотеза , че целият договор за кредит бъде прогласен за недействителен .Ясно е заключението на в.л. С., че обявения в процесния ДПК ГПР / посочен като цифрова величина от 6,02 % / чл.9 от договора, л. 9 от делото / не е верен , а верният ГПР е от 6,99 % / т. 7 от ССчЕ , лист 234 – 235 от делото /. При така изложеното по-горе съдът приема, че искът е неоснователен и недоказан, т.к. главницата по кредита е изяло погасена, макар и след образуване на заповедното и изпълнителното дело , но този факт съдът съобразява съгласно нормата на чл.235 ГПК и след като главното вземане е погасено чрез плащане , то не се дължи нито търсения размер на главница ведно със законна лихва нито акцесорните вземания. В условията на евентуалност, ако се приеме че предсрочната изискуемост е обявена по надлежния ред на ответника, че с извършеното плащане в хода на изпълнителното дело длъжникът е погасявал само лихви, такси и разноски, то съдът следва да съобрази и мотивите на въззивната инстанция обективирани в Определение № 148/ 12.1.2026 г. на ОС Варна по в.ч. гр.д.№ 7/2026г.с което частично е отменено и частично потвърдено разпореждането на заповедния съд по ч.гр.д. № 11130/24 по описа на РС Варна,42 състав по чл.418 ГПК.Видно е от страница 6 и 7 на цитираното Определение, че ОС Варна е приел че в процесния ДПК е допуснато нарушение на формулата на чл.19 , ал.2 ЗПК – ГПР в договора е посочен като величина, но начинът му на формулиране , компонентите които включва са посочени в чл. 7.1 от ОУ-лихвите и таксите за обслужване , и откриване на сметка , а в т.7.2 от ОУ е посочено кои елементи не са включени.Според мотивите на ОС Варна във въззивното Определение от 12.1.2026 г. от формална страна въззивният съд е приел, че договорът съдържа основните данни за изчисляването на ГПР . Тази констатация на ОС Варна е проверена чрез ССчЕ изготвена от в.л.С. . Именно на база специалните знания на вещото лице експерт- счетоводител, в исковото производство е установено, че ГПР формално е посочен в договора като процент, който процент обаче не е реалния .Разликата между реалния процент и вписания процент ГПР е израз на заобикаляне на закона и това води до недействителност на целия договор съгласно чл.26, ал.1 пр.2 –ро ЗЗД поради нарушаване на нормата на чл.19 , ал.2 ЗПК . Ето защо само при установената неяснота при посочване и прилагане на ГПК в процесния случай, съгласно чл.22 ЗПК и чл.23 ЗПК длъжникът дължи чистата стойност на кредита, без лихва и други аксорни вземания в който смисъл е трайната съдебна практика.( така:Решение № 50174/26.10.2022 г. по гр.д. № 3855/2021 на ВКС, IV ГО) . И след като главницата е погасена чрез плащане, то исковете предявени по чл.422 ГПК се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени. Изхода на спора обуславя и присъждане на разноски в полза на ответника. Видно от приложения на лист 258 списък по чл.80 ГПК , неоспорен от насрещната страна,ответникът претендира разноски от общо 362,27 евро – сбор от внесения депозит за ССчЕ и такса за копия от изпълнително дело.Този размер на разноски съдът присъжда в полза на ответника и в тежест на ищеца . При постановяване на съдебния си акт по същество, съгласно промените настъпили в РБ считано от 01.01.2026 г. със ЗВЕРБ , съдът превалутира исковите суми като ги посочва и в евро. Воден от горното, Варненският районен съд