Решение № 295 от 18.3.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 1042/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К № 11778522, с който на С. П. В. е наложена глоба с еврова равностойност 25.56 евро за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП.

В жалбата и с допълнителна молба се сочат конкретни пороци на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски. По-конкретно се сочи, че :

-допуснатото нарушение не било надлежно описано в ЕФ;

-в нарушение на процесуалните правила нарушението било установено в присъствие на контролен орган;

-по делото не била представена справка за регистрация на МПС;

-мястото за контрол не било надлежно обозначено;

-не били спазени условията за законосъобразно използване на АТСС;

-нарушението не било установено по несъмнен начин, доколкото снимката не била достатъчно ясна (заснета през нощта), а и на нея се забелязвали светлини и отблясъци, които можело да са на друг автомобил, чиято скорост да е засечена;

-в нарушение на чл. 39, ал.4 ЗАНН ЕФ бил издаден за 50 лева;

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Електронният фиш е издаден за това, че на 15.10.2025г., в 02:42 часа в гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III Обединител“ № 37, посока север, при въведено общо ограничение на скоростта 50 км/час, МПС с рег. № •••••, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се движело с установена наказуема скорост 61 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 11 км/ч.

Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1.

Противно на възраженията от жалбата, изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от надлежно приложените по преписката 2 броя статични изображения № 120CD03/0017655 и 120CD03/0017651, които съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. са годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

На посочените статични изображения по достатъчно ясен начин се вижда номерът на заснетия автомобил, като следва да се отбележи, че въззиваемата страна е представила не едно, а две статични изображения, с различен оптичен зуум, за да няма никакво съмнение в достоверността на разпознаването на номера.

Обстоятелството, че скоростта на автомобила е отразена само на едно от статичните изображения, а именно 120CD03/0017651 е без значение, при положение, че на всички тях изрично е отбелязано, че са издадени във връзка с ЕФ № 11778522, тоест доказана е по несъмнен начин връзката им с процесното нарушение.

По-важното обаче е, че статичното изображение по смисъла на чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. всъщност се състои от два взаимно свързани компонента:

-снимкова част и -текстова част, която съдържа словесно описание на заснетото нарушение.

В процесния случай по преписката са надлежно приложени, както снимковия материал в тесен смисъл, така и словесната част (на гърба на снимковата) за всяко едно от двете статични изображения, в която словесна част изрично е посочен разпознатия от техническото средство регистрационен номер •••••, като е налице пълно съответствие между разпознат от АТСС регистрационен номер и този отразен в ЕФ.

Следва да се съобрази и че в случая нарушението е заснето с техническо средство ARH CAM S1. Видно от удостоверението за одобрен тип тази камера работи с лазерен радар, с вградено и автоматично разпознаване на номера на МПС в реално време. От изложеното се прави извод, че за разлика от техническите средства тип TFR-1M, при които все пак е налице човешки фактор при разпознаване на номера на МПС, при процесното АТСС процесът е изцяло автоматизиран и са изключени всякакви съмнения относно достоверността на разпознаването.

Същата информация се черпи и от служебно известната на съда и на страните инструкция за експлоатация на АТСС /приложена по делото в разпечатка от ЕИСС за онагледяване/, от която е видно:

-според т. 5.1 и 5.2 от инструкцията, че АТСС автоматично генерира списък в табличен вид на заснетите нарушения, като към всяко заснето нарушение се визуализира и автоматично разпознатия регистрационен номер;

-според т.5.4 при издаването на ЕФ разпознатия от АТСС регистрационен номер автоматично се генерира в зададената бланка на ЕФ;

-пак според т.5.4 от инструкцията, всяко статично изображение се състои от две компоненти: снимка и текстова част, съдържаща информация за автоматично разпознатия номер и метаданни за нарушението.

Обстоятелството, че на снимката се виждат и отлично се разчитат регистрационните номера и на други автомобили, като един от автомобилите е пред процесния автомобил, по никакъв начин не поставя под съмнение на кое МПС е установената скорост. Тук отново следва да се съобрази, че АТСС функционира с лазерен лъч и автоматично разпознаване на номер на МПС, с което е извършено нарушението.

Ч е наличието на друг заснет автомобил на снимката (при положение, че АТСС е боравещият с лазерен лъч ARH CAM S1) не внася съмнение в установеността на фактическата обстановка е трайната практика на Административен съд-Пловдив. Така Решение по КАНД № 2378 по описа на съда за 2023 година, Решение № 2387 от 14.12.2022 г. по к. адм. н. д. № 2318 / 2022 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 866/16.05.2022 на Административен съд Пловдив, ХХІ състав, КАНД 541 по описа за 2022 година, Решение № 2356 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2125 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1655/ 2022, на Административен съд – Пловдив, ХХІ състав по к. адм. дело номер 1893 по описа за 2022 Решение № 176 от 04.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 2877 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2351 от 29.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2422 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив.

Нещо повече, предвид ноторно известната интензивност на трафика в гр. Пловдив е изцяло нормално и очаквано в близост до заснетия автомобил да има и други движещи се МПС. Именно, поради тази особеност на обективната действителност в дейността на контролните органи се налага употребата на все по-съвършени АТСС, като за процесното вече се каза, че използва технология, която в максимална степен гарантира несъмнената установеност на нарушението.

Да се приеме обратната логика и да се постави като изискване на клипа на нарушението или на снимковия материал да се вижда само един автомобил би довело напрактика до невъзможност реално да се осъществява контрол на скоростта в градски условия, което е идея чужда на законодателя.

Действително снимката не е с много добро фотографско качество. Това, обаче е изцяло логично с оглед часа на заснемане на нарушението-в тъмната част от денонощието, което обективно оказва влияние върху качеството на заснемането. Същественото обаче е, че на представените от въззиваемата страна статични изображения по достатъчно ясен начин се забелязва регистрационния номер- •••••.

От особено значение е посоченото в инструкцията за експлоатация на АТСС, че в случаите на използване на АТСС от вида ARH CAM S1 разпознатият от АТСС регистрационен номер автоматично се генерира в зададената бланка на ЕФ, поради което са изключени всякакви грешки на човешкия фактор, свързани с неправилното разчитане.

В този изричен смисъл решение по КАНД № 20257180702506/ 2025 на Административен съд-Пловдив.

Противно на възраженията в жалбата, по преписката е представена справка за регистрация на МПС, видно от която именно жалбоподателят е вписан ползвател на МПС, поради което именно той следва да понесе отговорност за извършеното нарушение при липса на подадена декларация по смисъла на чл. 189, ал.5 ЗДвП.

Ч е при вписан в свидетелството за регистрация на автомобила ползвател именно той е пасивно легитимиран да понесе отговорността по издадения ЕФ беше трайната практика на съдилищата от страната и преди последните изменения в ЗДвП. Тази трайна съдебна практика вече е отразена и на законодателно ниво в приложимата към датата на извършване на нарушението редакция на чл. 188, ал.2 ЗДвП след измененията с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.

Правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з- 532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат именно толеранс от -3 км/час. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно представения по делото протокол за последваща проверка, допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост до 100 км/час е именно 3 км/час.

Неоснователно е искането, отправено с допълнителната молба, за изискване и прилагане по делото на оригиналния цифров файл на статичните изображения, а не хартиено тяхно копие.

Съгласно чл. 16, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.: „ Данните за нарушенията се съхраняват до приключване на административно наказателната преписка във формата и вида, изготвен от АТСС. При необходимост същите могат да се отпечатват.“

От друга страна според чл. 16, ал.3 от същата Наредба: „ Информацията по ал. 1 се предоставя като отпечатано статично изображение във вид на снимков материал с уникален идентификационен номер по искане на органи на съдебната власт и на лица, участващи в административния процес.“

Видно е, че по нарочната законодателна воля годно доказателствено средство за установяване на обстоятелствата, свързани с упражнения видео контрол, е отпечатаното на хартиен носител статично изображение.

По делото са представени достатъчен брой отпечатани на хартиен носител статични изображения, от които по несъмнен начин се разчита засечения регистрационен номер, поради което не е налична каквато и да било необходимост да се изискват допълнителни доказателства за установяване на нарушението, още повече такива, които не са предвидени в Наредбата.

Противно на твърденията от допълнителната молба, по делото не е необходимо да се изисква Електронен лог, списък на всички записи за периода на работа по протокола за използване на АТСС, така че да се установи безспорно, че конкретните снимки са част от измерванията, описани в протокола (вкл. номера на нарушенията/записите).

В приложения по преписката протокол по чл. 10 от Наредбата изрично са посочени номер на първо и последно статично изображение. Представените по преписката попадат като номера сред тях, което е гаранция, че посочените заснемания са направени именно при използването на АТСС, за което е издаден протокола.

По изложените съображения направените доказателствени искания от допълнителната молба не се явяват относими и необходими за установяване на обективната истина и бяха оставени без уважение.

По повод посочените доказателствени искания съдът съобрази трайната практика по наказателни дела, че съдът не е длъжен да уважава всички доказателствени искания на страните:

-ако те са насочени към установяване на неотносими обстоятелства, невключени в предмета на доказване

• или ако обстоятелствата, за чието установяване се правят доказателствените искания, макар и съставомерни, вече са били установени по несъмнен начин от събраните по делото доказателства.

Така Решение №276/08.05.2024 по дело №211/2024 на ВКС, Решение №270/07.05.2024 по дело №272/2024 на ВКС, Решение №229/11.04.2024 по дело №943/2023 на ВКС, Решение №50157/21.04.2023 по дело №498/2022 на ВКС , Решение №50168/04.08.2023 по дело №707/2022 на ВКС, Решение №105/13.03.2023 по дело №937/2022 на ВКС Решение №179/15.02.2021 по дело №747/2020 на ВКС, Решение №150/11.12.2020 по дело №677/2020 на ВКС. , Решение № 276 от 09.03.2018 г. по н. д. № 1045 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 378 от 04.12.2013 г. по нак. д. № 1473 / 2013 г. на Върховен касационен съд, Решение №101/25.08.2020 по дело №351/2020, Решение №51/10.06.2020 по дело №1189/2019 на ВКС.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

При вярно установени факти, правилно е приложен и материалния закон. Деецът е нарушил общото ограничение на скоростта в населено място, с което е реализирал състава на чл. 21, ал.1 ЗДвП.

Противно на възражението в жалбата, подробно са описани обективните признаци на нарушението, съгласно правните норми, за което е санкциониран дееца- чл. 21, ал.1 ЗДвП, вр. чл. 182 ЗДвП, от които е видно, че съставомерната форма на изпълнителното деяние е превишаване на пределно допустимите скорости на движение в населено място.

Всички относими признаци към посоченото изпълнително деяние са надлежно описани в ЕФ- разрешена скорост, наказуема скорост (получена като от установената скорост на снимковия материал е приспаднат законоустановения толеранс), наказуемо превишение, рег.№ на МПС, с което е допуснато нарушението, лице, което е пасивно легитимирано да понесе отговорността по издадения ЕФ.

В тази връзка следва да се съобрази и че съгласно чл. 189, ал.4 ЗДвП, ЕФ се издава съгласно образец утвърден от министъра на вътрешните работи, който в случая се явява спазен.

В този изричен смисъл Решение № 930 от 10.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 791 от 16.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 467 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 791 от 16.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 467 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.

В ЕФ изрично е посочено, че процесният автомобил е лек. От значение в тази връзка е легалната дефиниция за „лек автомобил“, дадена в т.12, от пар. 6 от ДР на ЗДвП „недвуколесно МПС за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8“.

Точно такова се явява и процесното МПС, видно от приложената справка за регистрация на МПС, което обуславя извод, че приложимото скоростно ограничение според таблицата, поместена в чл. 21, ал.1 ЗДвП, е именно 50 км/час.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С РЕДА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ

НА НАРУШЕНИЕТО.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з- 532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол:

-нарушението е установено с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1, представляващо преносима система за видеоконтрол /триножник/, което се установява от изричното отбелязване в този смисъл в удостоверението за одобрен тип;

• техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

• техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер 5126, видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

-техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка с Протокол от проверка № № 109-СГ-ИСИС/20.03.2025г., като проверката е извършена от институт извън системата на МВР, а именно БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ ПО МЕТРОЛОГИЯ. Противно на възраженията

от допълнителната молба, представеният протокол касае конкретно използваното АТСС № 120CD03, като са посочени конкретно издадените за него: знак за проверка № 00102 и издадени защитни стикери № 97275; 97276; 97277; 97278; 97279; 97280; 97281, поради което не възникват каквито и да било съмнение относно техническата годност на АТСС;

-приложена е снимка на техническото средство, от която е видно временното му разполагане на участък от пътя. Действително на същата няма номер и дата. Изготвянето на дигитална снимка на АТСС, обаче е изрично отбелязано в Протокола по чл. 10, удостоверяващ разполагането и използването на АТСС именно на процесната дата, на посочените в ЕФ време и място, поради което в достатъчна степен е доказана връзката между представения снимков материал и конкретното разполагане и използване на АТСС.

Така Решение № 2099 от 21.11.2022 г. по к. адм. н. д. № 2156 / 2022 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2336 от 09.12.2022 г. по к. адм. н. д. № 2097 / 2022 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 839/11.05. 2022 год. на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, к.а.н.дело № 664 по описа за 2022 год., Решение № 1913 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1650 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1911 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1375 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1913 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1650 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1911 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1375 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив;

-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съдържа всички необходими реквизити;

-в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е направена отметка, че техническото средство е разположено, настроено и използвано съгласно нормативните и техническите изисквания, с отбелязване на имената и подпис на служителя удостоверил това обстоятелство, което е доказателство за спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата;

-в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично са посочени номер на първо и последно статично изображение, като процесните попадат сред тях, което е гаранция, че протоколът е съставен именно за обжалваното използване на АТСС.

Съгласно трайната съдебна практика Протоколът по чл. 10 от Наредбата представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.

Така Решение № 1995 от 27.10.2021г. на Административен съд – гр. Пловдив, ХХІ касационен състав, к.а.н.д. № 1530 по описа на съда за 2021 г., Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение № 15 от 05.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2895 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, решение № 2049 от 13.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2089 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1795 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1349 от 23.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1314 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

Нещо повече, той се ползва с материална доказателствена сила, ако не е оборен по надлежния ред.

Така Решение № 1433 от 09.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1292 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1247 от 21.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1212 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1469/13 юли 2021 год. ХІХ състав на Административен съд Пловдив, к.а.н.дело № 1414 по описа за 2021 год.

С оглед изричните възражения в жалбата следва да се отбележи, че към датата на извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни изменения (ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г., вече е отпаднало изискването мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова информация, поради което същите не представляват изискване за законосъобразно използване на АТСС.

Така Решение № 460 /16.03.2022 на Пловдивски Административен Съд, ХХІ състав, КАНД 2869/2021, Решение № 396 от 10.03.2022 г. по к. адм. н. д. № 3309 / 2021 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 392 от 10.03.2022 г. по к. адм. н. д. № 3200 / 2021 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив Решение № 822 от 19.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 188 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 198 от 01.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3168 / 2020 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив Решение № 1733 от 14.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1423 / 2020 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив Решение № 2041 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2272 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1495 от 10.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1330 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1493 от 10.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1440 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

Отново във връзка с изричните възражения в жалбата за неспазване на реда на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. следва да се посочи, съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:

а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;

б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни. Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилниприкрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на участък от пътя (преносими, тип триножник).

След приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., забраната за издаване на ЕФ въз основа на заснемане с мобилни камери е отпаднала, доколкото подробно и изчерпателно е уреден на нормативно равнище редът и условията за използването им, като в този смисъл посоченото Тълкувателно решение на ВАС в тази част е изгубило актуалност.

Нещо повече след нарочните изменения в чл. 189, ал.4 ЗДвП с ДВ бр. 54 от 2017г. изискването за отсъствие на контролен орган и нарушител се отнася само за самото издаване ЕФ, но не и за процеса на извършване и установяване на нарушението, доколкото правна конструкция, при която нарушителят не участва в дейността по извършване и установяване на нарушението е юридически нон сенс.

Така изрично Решение № 450/15.03.2022 на Административен Съд – Пловдив, ХХІ к.с., КАНД № 3134/2021, Решение № 319 от 23.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 3123 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2186 от 16.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2039 / 2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2160 /12.11.2021 год. на Административен съд – Пловдив, ХХVI касационен състав,КАНД № 2286 /2021, Решение № 1938 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1493 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1307 от 23.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1211 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1314 от 25.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1041 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 476 от 05.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 44 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 445 от 02.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3333 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1059 от 21.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 737 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1098 от 01.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 2507 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1308/ 24.06.2021 год. по дело № 1241 по описа на съда за 2021 г. на Административен съд-Пловдив, Решение № 755 от 12.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 396 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3291 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 930 от 10.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 939 от 12.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 405 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1425 от 09.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1198 / 2021 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив.

Поради изложеното законосъобразността на ЕФ не се опорочава от обстоятелството, че АТСС е поставено в работен режим с участието на човешки фактор.

Ноторно известно е, че при използваните понастоящем АТСС (независимо дали са стационарни или мобилни) ролята на човешкия фактор е само да се постави в действие мобилната камера, като след това процеса по отчитане и заснемане на нарушението и разпознаване на заснетия номер е изцяло автоматизиран, поради което се явяват изцяло ирелевантни за законосъобразността на ЕФ –личността на полицейския служител, който е поставил камерата в действие, неговата квалификация и компетентност.

Така Решение по КАНД № 20257180702703/2025 на Административен съд-Пловдив, Решение по КАНД № 20257180701203/ 2025 на Административен съд-Пловдив, Така Решение по КАНД № 20257180702068/2025 на Административен съд-Пловдив, Така Решение по КАНД № 20257180702330/2025 на Административен съд-Пловдив, Решение № 1516 от 16.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1297 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1938 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1493 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1425 от 09.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1198 / 2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1767 от 14.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1694 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1685 от 05.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1698 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 342 от 16.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2740 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 338 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 250 от 08.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2891 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.

ОТНОСНО НАЛОЖЕНАТА САНКЦИЯ.

Приложена е и коректната санкционна норма-чл. 182, ал.1, т.2

ЗДвП, доколкото превишение от 11 км/час в градски условия попада именно в приложното поле на тази норма, като наложената санкция кореспондира с законоустановения размер.

С ъ гл а с н о Закона за въвеждане на еврото след 01.01.2026г. официалната валута в страната е еврото, като след 01.02.2026г. допустимо е само плащането в евро.

С оглед предвидената в закона глоба в левове се дължи служебно и автоматично превалутиране (чл. 11 от Закона) при спазване на правилата за изчисляване по чл. 12, ал.1 от Закона.

При разделяне на 50 лева на официалния курс 1,95583 на еврото към лева (чл. 12, ал.1 от Закона) се получава 25,56459405981092 евро. При спазване на правилото за закръгляне до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая (чл. 13 от Закона) се получава именно сумата отразена в ЕФ 25,56 евро.

Действително в скобки в ЕФ е посочено, че левовата равностойност на 25,56 евро е 49,99 лева, при предвидена в закона санкция във фиксиран размер -50 лева.

Тази неточност от една стотинка, обаче се дължи на правилата за закръгляне след втория десетичен знак при превалутиране и не води до неправилно приложение на материалния закон при положение, че евровата стойност е правилно определена, а към момента единствената меродавна валута в страната е еврото.

ПО ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ИЗДАВАНЕ НА ЕФ ЗА ГЛОБА НА

СТОЙНОСТ 50 ЛЕВА.

На настоящия състав е служебно известно, че по посочения въпрос поради противоречива практика на съдилищата е образувано ТД 4/2023 по описа на ВАС, по което все още няма постановен краен акт. По изложените съображения всеки разглеждащ подобен казус състав е длъжен служебно да даде свое собствено становище по въпроса до разрешаването на противоречивата практика по задължителен път.

Съгласно посочената норма на чл. 39, ал.4 ЗАНН: „ За случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.“

Използваната формулировка в чл. 39, ал.4 ЗАНН и най-вече изразът „могат да налагат глоби в размер над „необжалваемия минимум“ по ал. 2“ е юридически непрецизна и безкрайно неясна, най-малкото доколкото в чл. 39, ал.2 ЗАНН (във всичките й редакции) никога не се е съдържало правило, че налагани глоби под определен размер принципно не подлежат на обжалване. Подобно правило до обявяването му за противоконституционно с Решение на Конституционен съд № 1 от 2012 г. (ДВ, бр. 20 от 2012 г.) се е съдържало в съвсем различни разпоредби –чл. 59, ал.3 ЗАНН и чл. 189, ал.13 ЗДвП.

Всъщност необжалваемостта на квитанциите по чл. 39, ал.1 ЗАНН и на фишовете по чл. 39, ал.2 ЗАНН произтича не от размера на налаганата глоба, а от волята на наказания субект, който приема както извършеното нарушение, така и размера на наложеното административно наказание. В този смисъл, в чл. 39, ал.3 ЗАНН изрично е посочено, че:

„ … ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се съставя акт съгласно разпоредбите на този раздел…“.

Неясната формулировка на новелата на чл. 39, ал.4 ЗАНН налага да се тълкува волята на законодателя, която е видна при съобразяване на мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗДвП (със сигнатура 054-01-84 по описа на Народното събрание на РБ), с който в позитивното ни право едновременно са въведени, както института на електронния фиш, така и нормата на чл. 39, ал.4 ЗАНН. В мотивите:

• изрично е посочено, че недостатък на съществуващата нормативна уредба към 2011г. е, че предвижда възможност при административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система контролните органи да използват облекчен ред за санкциониране на дееца чрез фиш, само ако нарушението представлява маловажен случай и размера глобата е до 50 лева;

-констатирано е, че тази нормативна уредба не отговаря на обществената необходимост от ефективна борба с нарушенията на ЗДвП;

-поради, което отново изрично е посочено, че целта на законопроекта е да предвиди възможност овластените за това контролни органи да налагат глоби с фиш над размерите, до които това е било възможно до този момент.

От гореизложените мотиви е видна законодателната воля- нормата на чл. 39, ал.4 ЗАНН да има „овластитителен характер“, тоест да предостави една възможност контролните органи да санкционират нарушителите по опростената процедура (в случая с електронен фиш), дори размера на наложената глоба да надхвърля 50 лева (с каквото правомощия до този момент те не са разполагали). Нормата, обаче по никакъв начин не ограничава възможността ЕФ да се издават и когато се налагат глоби помалки или равни на 50 лева.

Посочената законодателна воля е кристално видна и при систематично тълкуване на чл. 39, ал.4 ЗАНН с останалите законодателни промени, осъществени със същия законопроект и обнародвани в същия брой на ДВ -бр. 10 от 2011 г..

Така с параграф 10 от ПЗР на ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр. 10 от 2011 г.) е извършена промяна в чл. 59, ал.3 ЗАНН, като след думата „постановления" са добавени и думите „и електронните фишове", като нормата е придобила редакцията:

„Не подлежат на обжалване наказателните постановления и електронните фишове, с които е наложена глоба в размер до 10 лева включително.“

Същевременно с параграф 8 от ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр. 10 от 2011 г.) е предвидено, че досегашната алинея 5 на чл. 189 ЗДвП става ал.13, като след думата „постановления" се добавя „и електронни фишове". Така чл. 189, ал.13 ЗДвП придобива следната редакция:

„Не подлежат на обжалване наказателни постановления и електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. включително“.

Със същия параграф 8 от ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр. 10 от 2011 г.) са създадени нова ал.4 на чл. 189 ЗДвП, в която е дадена общата уредба на електронния фиш и нова ал. 10 на чл. 189 ЗДВП, в която изрично е посочено че влизат в сила електронните фишове, които:

-не подлежат на обжалване;

-не са обжалвани в срока по ал. 8;

-са обжалвани, но са потвърдени или изменени от съда.

Ако волята на законодателя бе, че контролните органи нямат възможност да издават ЕФ на стойност до 50 лева, то същият нямаше:

-изрично да посочи в чл. 189, ал.10 ЗДвП, че влизат в сила ЕФ, които на подлежат на обжалване и - изрично да уточни в чл. 59, ал.3 ЗАНН, че не подлежат на обжалване ЕФ, с които е наложена глоба до 10 лева включително, а в чл. 189, ал.13 ЗДвП, че не подлежат на обжалване ЕФ на стойност до 50 лева включително.

За пълнота на изложението следва изрично да се посочи, че нормите на чл. 189, ал.13 и на чл. 59, ал.3 ЗАНН не се намират в конфликт помежду си, доколкото:

-чл. 59, ал.3 ЗАНН урежда необжалваемостта в общия случай,

-докато нормата на чл. 189, ал.13 ЗДвП урежда специална необжалваемост само за обществените отношения, свързани със ЗДвП.

Действително и двете норми (чл. 189, ал.13 ЗДвП и чл. 59, ал.3 ЗАНН) към настоящия момент са обявени за противоконституционни с Решение на Конституционен съд № 1 от 2012 г. (ДВ, бр. 20 от 2012 г.), в резултат от което чл. 59, ал.3 ЗАНН е и отменена.

Посоченото, обаче не отменя факта, че:

• двете норми са били действащо право една година след приемане на новелата на чл. 39, ал.4 ЗАНН

• в тях са внесени гореизложените промени със същия ЗИД на ЗДВП, с който е приет чл. 39, ал. 4 ЗАНН, които са категорично свидетелство за волята на законодателя контролните органи да могат да издават ЕФ на стойност 50 лева или 10 лева.

Действително със същия ЗИД на ЗДвП е приета и новелата на чл. 85а ЗАНН, която (колкото и нелогично да звучи) обявява, че ЗАНН се явява специален закон спрямо ЗДвП в материята досежно електронните фишове. Същата обаче не представлява пречка за издаване на ЕФ на стойност равна или по-малка от 50 лева, доколкото предвид разтълкуваната действителна воля на законодателя в чл. 39, ал.4 ЗАНН подобна забрана не се съдържа.

Налице е и още едно самостоятелно основание чл. 85а ЗАНН да не препятства налагането на глоби на стойност 50 лева или по-ниска с ЕФ. Това е така, доколкото със параграф § 36 на ЗИД на ЗДВП (ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) в чл. 189, ал.14 ЗДвП е внесено изменение, като след думата „постановления" се добавя „и фишове", като нормата придобива следната редакция:

„За неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания“.

Че под фишове по смисъла на чл. 189, ал.14 ЗДвП се има предвид именно „електронните фишове“ е видно от систематичното място на посочената алинея –в чл. 189 ЗДвП, който урежда електронните фишове, за разлика от чл. 186 ЗДвП, който урежда обикновените фишове.

От изричния текст на чл. 189, ал.14 ЗДвП е видно, че по нарочната законодателна воля след бр.101 на ДВ от 2016г. досежно материята на издаването, обжалваемостта и съдържанието на ЕФ- ЗДвП е специален закон спрямо ЗАНН.

Нормата на чл. 189, ал.14 ЗДВП в актуалната редакция е по-нов закон от чл. 85а ЗАНН, уреждащ същия кръг обществени отношения, поради което следва да се приеме, че мълчаливо я дерогира.

В този смисъл, след измененията на чл. 189, ал.14 ЗДВП, не съществува съмнение:

-че ЗДвП се явява специален закон прямо ЗАНН досежно материята на ЕФ;

-забрана за издаване на ЕФ на стойност до 50 лева не произтича нито от чл. 39, ал.4 ЗАНН, нито от специалния закон –ЗДвП, който в нито една своя разпоредба не ограничава възможността да се издават ЕФ в зависимост от размера на налаганата глоба.

Поради изложеното следва да се приеме, че в позитивното ни право съществуват само две пречки за издаване на ЕФ:

-ако за даденото нарушение е предвидено и наказание лишаване от права- чл. 189, ал.4 ЗДвП;

• ако мобилното АТСС се намира в патрулен автомобил, който е в режим на движение- чл. 11, ал.2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.

В процесния случай нито една от тези две пречки не е не налице.

Не може да бъде аргумент за налична забрана за налагане на глоби в размер до 50 лева с ЕФ и потенциалната възможност при съставяне на АУАН, наказващия орган да приложи чл. 28 ЗАНН и да не издаде НП.

В тази връзка следва да се отбележи, че видно от дадените както в т.4 от ДР на ЗАНН, така и в чл. 93, т.9 от НК легални дефиниции- величината на превишението на скоростта (с която е свързан конкретния размер на глобата) не е единственото определящо обстоятелство, което дефинира случая като маловажен. Това е така, доколкото за преценката следва да се съобразят цял набор от други обстоятелства относими към деянието и дееца, въз основа на които да се направи извод, че процесното нарушение разкрива пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения с тази правна квалификация.

С оглед гореизложеното е изцяло възможно:

-и при превишение на скоростта, което обуславя глоба в размер на 50 лева, с оглед други налични отегчаващи обстоятелства случаят да не е маловажен;

• обратно, при много по-голямо превишение на разрешената скорост, с оглед разкритите смекчаващи обстоятелства случаят да е маловажен.

В този изричен смисъл са задължителните указания на Тълкувателно решение № 23 от 21.IV.1981 г. по н. д. № 12/81 г., ОСНК и т.7 от Постановление № 6 от 26.04.1971 г. по н. д. № 3/1971 г., Пленум на ВС.

Предвид особеностите на ЕФ, който съчетава в себе си функциите, както на АУАН, така и НП (независимо от стойността на наложената глоба), жалбоподателят ще получи възможност да се позове на чл. 28 ЗАНН пред съда, по реда на обжалване на ЕФ, като по този начин правата му не се ограничават по никакъв начин, доколкото съдебната е централната фаза на процеса / чл. 7 НПК/.

Още повече, че предвид последните изменения на ЗАНН и ЗДВП ( чл. 29 ЗАНН и чл. 189з ЗДвП) посочените разсъждения се явяват изцяло хипотетични, доколкото приложението на чл. 28 ЗАНН е изключено при нарушения на ЗДвП.

На настоящия състав е служебно известна установената през 2021 практика на Административен съд Пловдив, приемаща, че глоби в размер равен или по-малък от 50 лв. не могат да се налагат с ЕФ.

В този смисъл Решение № 62 от 14.01.2022 г. по к. адм. н. д. № 2896 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2549 от 20.12.2021 г. по к. адм. н. д. № 2732 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2429 от 09.12.2021 г. по к. адм. н. д. № 2292 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 239 от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2561 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1324/ 25.06.2021 г. по КАНД № 1418/2021 година на Административен съд-Пловдив, Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1789 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 986 от 14.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 668 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив и др.

С тази практика бяха съобразени и произнасянята на настоящия състав.

Посочената практика обаче, по съображения сходни с изложените от настоящия състав, понастоящем е изоставена, видно от най-актуалната практика на Административен съд Пловдив.

В смисъл, че не съществува законова пречка да се издават ЕФ за глоба в размер на 50 лева са Решение № 1108/13.6.2023г.. на Административен съд – Пловдив, ХХVI касационен състав, КАНД № 946 по описа на съда за 2023г., Решение №198/6.2.2023г. на Административен съд – Пловдив, ХХVI касационен състав,КАНД № 3265 по описа на съда за 2022 г., Решение № 2416 от 16.12.2022 г. по к. адм. н. д. № 2524 / 2022 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив Решение № 2195 от 24.11.2022 г. по к. адм. н. д. № 2269 / 2022 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив Решение № 1399/19.07.2022 год. ,Административен съд – Пловдив, XX касационен състав, по АНД № 1353 по описа за 2022, Решение № 1281/01 юли 2022 год., АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХIII-ти

касационен състав, КАНД № 1278/2022, година, Решение № 2386 от 14.12.2022 г. по к. адм. н. д. № 2274 / 2022 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1613 от 26.09.2022 г. по к. адм. н. д. № 2035 / 2022 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 713/ 20 април 2022 год. на Пловдивският Административен Съд, ХХIII-ти състав, КАНД №384/ 2022г., Решение № 382/9.3.2022г. на Административен съд Пловдив, ХХVI касационен състав по КАНД № 3244 по описа на съда за 2021г., Решение № 404 от 10.03.2022 г. по к. адм. н. д. № 3246 / 2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2120 от 10.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2219 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2567 от 22.12.2021 г. по к. адм. н. д. № 2948 / 2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.

От настоящия състав се споделят изцяло и съображенията, изложени в двете базисни решения от март 2022 на Административен съд Пловдив , че няма законодателен резон:

-контролните органи да могат да използват облекчения ред за санкциониране на нарушителите с ЕФ при по-сериозни нарушения, при които санкциите могат да надхвърлят и 700 лева;

• н о да бъдат обвързани да използват по-сложната и тромава процедура на съставяне на АУАН и НП при нарушения, с много по-ниска степен на обществена опасност, които се санкционират с глоба до 50 лева, още повече предвид изложените вече съображения за приложението на чл. 28 ЗАНН и действителната законодателна воля, вложена в чл. 39, ал.4 ЗАНН.

В същия смисъл, че няма пречки да се налагат глоби на стойност 50 лева с ЕФ е най-актуалната практика на Административните съдилища от абсолютно всички административни райони в страната.

Така Решение от 15.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 1173 / 2021 г. на Административен съд - Хасково, Решение № 25 от 10.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 155 / 2021 г. на I състав на Административен съд - Ямбол, Решение № 12 от 21.01.2022 г. по к. адм. н. д. № 482 / 2021 г. на I състав на Административен съд - Стара Загора, Решение № 693 от 30.09.2021 г. по к. адм. н. д. № 835 / 2021 г. на X състав на Административен съд - Пазарджик, Решение № 536 от 02.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 446 / 2021 г. на X състав на Административен съд - Пазарджик, Решение № 46 от 14.03.2022 г. по к. адм. н. д. № 358 / 2021 г. на Административен съд - Кюстендил, Решение № 93 от 04.03.2022 г. по к. адм. н. д. № 698 / 2021 г. на III състав на Административен съд - Враца, Решение от 28.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 108 / 2021 г. на Административен съд - Силистра, Решение № 12 от 22.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 183 / 2021 г. на Административен съд - Ловеч, Решение № 129 от 07.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 40 / 2022 г. на XIX състав на Административен съд - Бургас, Решение № 10 от 03.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 243 / 2021 г. на Административен съд - Видин, Решение № 1655 от 10.12.2021 г. по к. адм. н. д. № 1943 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд - Варна, Решение от 08.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 269 / 2021 г. на V състав на Административен съд - Русе, Решение от 11.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 114 / 2021 г. на Административен съд – Габрово.

С особено значение е Решение № 75/ 13.05.2022г. на Великотърновският административен съд, ІI-ри касационен състав, по КАНД 10059/ 2022 година, в което изрично е отбелязано, че е очевидно, че възражения за недопустимост на ЕФ за 50 лева намират почва само на територията на административен район Пловдив, но не и в останалата част от страната.

ПО РАЗНОСКИТЕ.

При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на възнаграждение има въззиваемата страна.

При отчитане на ниската фактическа и правна сложност на делото съдът намира, че присъденият размер следва да тангира към минималния възможен според актуалната редакция на чл. 27а НЗПП, а именно 70 евро.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.