Решение № 991 от 17.7.2024 г. на Административен съд - Монтана по дело № 307/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Министър на културата гр.София, бул.“А••• Стамболийски“№•, чрез юрисконсулт Ц.Ш. против Решение №22 от 01.04.2024година постановено по АНД № 20231610200029 на Районен съд - Берковица. С обжалваното съдебно решение съдът е отменил в цялост Наказателно постановление № НП-9 от 22.12.2022год. издадено от Министъра на културата проф.Велислав В••• М••• на основание чл.229, ал.2, пр. първо от Закона за културното наследство, с което на „Специализирана болница за рехабилитация -Национален комплекс“ ЕАД с ЕИК • със седалище и адрес на управление гр.София 1142, район Средец, бул.“В••• Левски“№• представлявано от П.Д. М••• – изпълнителен директор са наложени две административни наказания – „имуществени санкции“ по чл.197, ал.1 от Закон за културното наследство /ЗКН/ в редакцията на Дв. бр.19 от 2009г. в сила от 10.04.2009г. в размер на по 3000, 00лв. /три хиляди/, за извършени административни нарушения по чл.71, ал.1, т.1 от ЗКН. В открито съдебно заседание касационният жалбоподател Министър на културата се представлява от надлежно упълномощения юрисконсулт Г••• Ц•••, която поддържа касационната жалба и застъпва становище за законосъобразност, правилност и мотивираност на атакуваното НП на база установените и проверени факти от компетентните органи. Твърди, че АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити, съгласно изискванията на ЗАНН. От направените констатации по проверката на служител на ГД “Инспекторат за опазване на културното наследство“, ведно със снимков материал се установява, че двете процесни сграда – градската баня и старото казино, се намират в лошо състояние, което води до извода, че административно наказаното дружество не е предприело изискуемите от закона действия по поддръжка на недвижима културна ценност. Безспорно е доказано извършеното административно нарушение по неспазване на разпоредбата на чл.71, ал.1, т.1 от ЗКН, свързана с опазване, съхраняване и поддържане в добро състояние от страна на собственици, концесионери или ползватели на същата. В резултат на извършените нарушения дългогодишно бездействие е непредприемане на необходимите действия и поддръжка са увредени двете посочени недвижими културни ценности, декларирани като такива по см. на чл.59, ал.4 от ЗКН и & 12 от ПЗР на ЗКН. Същите са достигнали до предаварийно и аварийно състояние, което създава предпоставки за тяхното допълнително още по-тежко увреждане. Моли за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на издаденото НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение и депозира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответника по касационната жалба „Специализирана болница за рехабилитация - Национален комплекс“ ЕАД, редовно призовани се представляват от надлежно упълномощения адвокат С.К. от САК. Излагат се доводи за правилност и законосъобразност на постановеното решение, като такова в съответствие с материалния и процесуалния закон и със събраните в хода на преписката и делото доказателства. По съществото на делото и в представени писмени бележки се твърди се, че в процедурата по издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, липсват съществени реквизити и са допуснати съществени нарушения по хода на издаването му. Липсва конкретна дата, на която се твърди, че е извършено нарушението, като посочването на изключително дълъг времеви период от време, съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото не се конкретизира и индивидуализира конкретна дата, на която се твърди, че дружество е извършило съответното деяние. Налице са значителни противоречия между периода, който се твърди в АУАН и издаденото въз основа на него НП, като са налице съществени разминавания. В случая е изтекла абсолютната давност и е нарушено съществено изискването на чл. 34 от ЗАНН, т е. да бъде издадено НП и да се образува административно наказателно производство, не по-късно от година на извършването на нарушението. Липсата на конкретна дата, на конкретен времеви период, за който се твърди, че лечебно заведение е извършило бездействие, съставлява винаги съществен порок, съгласно трайната съдебна практика на касационните инстанции и това винаги води до отмяна на издаденото НП. Излагат се доводи, че дружеството не е извършило твърдените нарушения доколкото в хода на преписката и на административното производство е доказано, че то е положило всички необходими грижи, но редица допълнителни фактори са допринесли до състоянието на двете сгради, част от които са и тежките метрологични условия в района, които не са били изследвани, нито са били обсъдени от проверяващите органи и от АНО при издаването на самото НП. В този значителен времеви период изобщо не са били извършвани проверки, за да може да бъде установено дали дружеството действително е извършвало действия, по съхраняването на недвижимите културни ценности или действително е бездействало. Всички тези нарушения водят до съществени пороци в издаденото НП. Моли за оставяне в сила на решението на РС-Берковица и претендира сторените по делото разноски. Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, атакуваното решение на въззивния съд следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, тъй като в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които нарушават правото на защита на наказаното лице. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима. Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав я намира за ОСНОВАТЕЛНА. За да постанови обжалваното решение, съставът на Районен съд – Берковица е приел от фактическа страна, че съгласно извадка от Кадастрално-административна информационна система на Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК), ПИ с идентификатор 12961.420.7, намиращ се в област Монтана, община Вършец, гр. Вършец, е публична общинска собственост, вид територия: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Обществен селищен парк, градина (парк „Слънчева градина“), площ 35311 кв. м. За имота има издаден Акт за публична общинска собственост (АПОС) № 268/15.12.2008 г., като в т. 13 „Забележки“ е отбелязано, че в имота са изградени сгради публична и частна държавна собственост, между които „Старата баня“ и бившето казино („Градското казино“), включени в капитала на „Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс“ (СБР - НК) ЕАД. Съгласно писмо от АГКК „Старата баня“ е с идентификатор 12961.420.7.7, предназначение „Сграда за битови услуги“, застроена площ 1376 кв.м, брой етажи 2 е вписан, като собственик държавата, чрез СБР - НК ЕАД, съгласно Акт за публична държавна собственост (АПДС) № 270/28.06.2000 г., издаден от Областна администрация – Монтана. Сградата на „Градското казино“ с идентификатор 12961.420.7.10, предназначение „Сграда за обществено хранене“, застроена площ 612 кв.м, брой етажи 1, като собственик е записана държавата, чрез СБР - НК ЕАД, съгласно Акт за частна държавна собственост (АЧДС) № 282/28.07.2000г., издаден от Областна администрация - Монтана. „Специализирана болница за рехабилитация - Национален комплекс“ ЕАД е със седалище и адрес на управление: област: София, община: Столична, населено място: гр. София, п.к. 1142, р-н Средец, бул. „Васил 2 Левски“ №54, като се ръководи от Съвет на директорите: П.Д.М., В ••• Г••• Г••• и П••• Н••• Н••• и се представлява от изпълнителният директор П.Д.М.. Прието е и не се спори по делото, че МК, „Старата баня“ и „Градското казино“ в гр. Вършец притежават статут на единични архитектурно-строителни недвижими културни ценности, декларирани с писмо № 2831/09.08.1990 г. на НИПК, като за обектите не са определени категория и режим на опазване по смисъла на действащия ЗКН. Установено е по делото, че при извършената проверка и оглед на място декларираните недвижими културни ценности са в следното състояние: „Старата баня“ е в лошо, предаварийно състояние: на много места по фасадите има следи от увредена от влага мазилка, на места паднала с разкрит и увреден тухлен градеж; липсват стъкла на входната врата и много от прозорците, които в сутеренната част са заменени с дървесни плоскости: отвори на фасадата (вероятно прозорци) отляво на входната врага са покрити с текстилна материя, има деформирани водосточни тръби в приземната част. Сградата на бившето казино („Градското казино“) е в аварийно състояние: покривната конструкция е компрометирана, на места с липсващи керемиди и паднали части от нея; мазилката на фасадите е силно увредена и паднала на места; дограмата също е увредена от атмосферните условия, с липсващи стъкла на прозорците и вратата; от направените през отворите на прозорците снимки е видно, че вътрешността също е силно увредена от атмосферни води вследствие на падналите части от покрива; по същата причина има и паднали части от стените на южната фасада на сградата. За констатираното е съставен констативен протокол вх. № 94-00-77/ 07.04.2022 г. на МК, ведно със снимков материал, изпратен на „Специализирана болница за рехабилитация - Национален комплекс“ ЕАД. Предвид установеното от контролните органи на 23.06.2022г. П••• И••• И••• в качеството и на ръководител на РИ в ЦРП- Враца към ГД ИОКН при Министерство на културата /разпитан впоследствие като свидетел/, като взел предвид установеното от извършената проверка и отразено в КП вх. № 94-00-77/ 07.04.2022 г. на МК, съставил АУАН № 94-00- 77/ 24.06.2022 г. против „Специализирана болница за рехабилитация - Национален комплекс“ ЕАД, за извършено административно нарушение на чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за културното наследство за всеки от обектите. В АУАН е посочено, че нарушението за всеки от обектите със статут на недвижими културни ценности, представляващи самостоятелни обекти – „Старата баня“ и „Бившето казино“ в гр.Вършец при извършената проверка по реда на чл.192, ал.1, т.1 от ЗКН от инспектори на ГД ИОКН в МК във връзка с получен сигнал на 08.02.2022г. относно аварийното състояние на обектите е установено нарушението по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗКН относно неизпълнение на задълженията на собственик визирани в нарушената разпоредба, като същото е установено на 29 и 30.03.2022г., което се изразява в бездействие извършено в продължителен период от време, от придобиване на имотите до датата на проверката от инспекторите. Въз основа на този АУАН е издадено и оспореното НП предмет на делото. При тези факти, въззивния съд приел, че при издаване на НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН – описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. Съдът е намерил, че в наказателното постановление и АУАН не са изложени факти, от които може да се стори извод защо е посочено, че дружеството е бездействало в продължителен период от време, „от момента на представяне на „СБР- НК“ ЕАД на управлението на имотите „Старата баня“ и бившето казино („Градското казино“), до датата на приключване на проверката от инспектор на ГД ИОКН в МК- 30.03.2022 г.“ и как е определена последната. Посочено е, че в периода на бездействие „…..става дума за един много голям период от време в АНО и НП го е фиксирал между влизането в сила на Закона за културното наследство на 01.04.2009 г., когато е въздигнато в административно нарушение, до момента на извършване на проверката през март 2022 г.“ като дружеството е санкционирано на основание чл. 197, ал. 1 от Закона за културното наследство, която разпоредба е нова, изм. и доп. - ДВ, бр. 62 от 2019 г., в сила от 06.08.2019 г. Прието е, че в случая на жалбоподателя е повдигнато административно наказателно обвинение за това, че бездейства в един период, чието начало - 01.04.2009 г. лежи преди да бъде приета приложената от административно наказващият орган санкционна норма на чл. 197, ал. 1 от Закона за културното наследство, съответно – преди Закона за културното наследство да предвиди, че бездействието в този срок съставлява административно нарушение. Наред с това е посочил, че липсва конкретно посочено изпълнително деяние описващо съставомерността на конкретните грижи по опазване на недвижимата културна ценност. Така установените съществени процесуални нарушения, районния съд е приел, че са абсолютни основания за отмяната на НП като необосновано и незаконосъобразно, без спорът да се разглежда по същество относно двете констатирани нарушения. Настоящият касационен съдебен състав намира тези изводи на районния съд за неправилни. Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл. 71, ал.1 от ЗКН собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности са длъжни да полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние, при спазване на разпоредбите на този закон и актовете по прилагането му. За това нарушение разпоредбата на чл. 197, ал.1 от ЗКН предвижда налагането на имуществена санкция на юридически лица в размер от 1500 лева до 3500 лева. Изрично в НП е отразено, че имуществената санкция се налага по чл.197, ал.1 ЗКН в редакцията Дв. бр.19 от 13.03.2009г. в сила от 10.04.2009г. Отделно от това констатираното нарушение е посочено с начална дата 10.04.2009г., а не както е отразил въззивния съд 01.04.2009г. т.е. с след влизане в сила на чл.197, ал.1 от ЗКН касаещ неизпълнение на задължението по чл.71, ал.1, т.1 от ЗКН, поради което и направените изводи от въззивния съд в тази насока не са в съответствие с отразеното в АУАН и НП. Съдът намира, че в АУАН и НП се съдържат данни, приети за установени, както от актосъставителя, така и от административнонаказващия орган, относно времето на извършване на нарушението. Член 42, ал.1, т.3 от ЗАНН изисква в АУАН да се посочат датата и мястото на извършване на нарушението. Същото изискване е посочено и в чл. 57, ал.1, т.5 относно НП. В АУАН е посочено, че извършването на нарушението е констатирано при извършване на проверка на място и по документи на 29 и 30.03.2022 г. В НП е прието за установено, че при извършена проверка на място и по документи на 29 и 30.03.2022 г. е установено, че за периода от датата на влизане в сила на разпоредбата на чл.197, ал.1 от ЗКН – 10.04.2009г. до 30.03.2022г., в качеството на управляващ и ползвател „Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс“ (СБР - НК) ЕАД не е полагал необходимите грижи за опазване, съхранение и поддържане в добро състояние на „Старата баня“ и „Бившето казино“ в гр.Вършец. Следва да се има предвид, че изпълнителното деяние на нарушението по чл. 71, ал.1, т.1 от ЗКН се осъществява чрез бездействие, от което следва, че установяването на времето на бездействието съвпада с датата на установяване на нарушението. В случая това е 30.03.2022 г. Настоящият съдебен състав намира, че нарушението е подробно описано, както и обстоятелствата, при които е извършено, в АУАН и в НП – посочено е какво точно е състоянието на „Старата баня“ - в лошо, предаварийно състояние: на много места по фасадите има следи от увредена от влага мазилка, на места паднала с разкрит и увреден тухлен градеж; липсват стъкла на входната врата и много от прозорците, които в сутеренната част са заменени с дървесни плоскости: отвори на фасадата (вероятно прозорци) отляво на входната врага са покрити с текстилна материя, има деформирани водосточни тръби в приземната част. Сградата на бившето казино („Градското казино“) е в аварийно състояние: покривната конструкция е компрометирана, на места с липсващи керемиди и паднали части от нея; мазилката на фасадите е силно увредена и паднала на места; дограмата също е увредена от атмосферните условия, с липсващи стъкла на прозорците и вратата; от направените през отворите на прозорците снимки е видно, че вътрешността също е силно увредена от атмосферни води вследствие на падналите части от покрива; по същата причина има и паднали части от стените на южната фасада на сградата в гр.Вършец. Как точно трябва да се грижи не е посочено в закона – законодателят е казал "необходимите грижи". Не се спори, че Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс“ ЕАД е ползвател на „Старата баня“ и „Бившето казино“ в гр.Вършец. Следва да бъде посочено, че моментът на откриване на нарушителя е фактически въпрос, който подлежи на изследване във всеки конкретен случай и по отношение конкретното лице, чиято административна отговорност е ангажирана. В случая нарушителят е установен най-рано на датата на приключване на проверката (на място и по документи) – 30.03.2022 г., на която дата е извършено и документалното констатиране на извършеното деяние. От тази дата следва да се изчислява тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2, предл. 1 от ЗАНН, като в настоящия случай той изтича на 30.06.2022 г. Именно в рамките на този срок, на 23.06.2022 г., срещу ответника е бил съставен АУАН. Видно от датата на съставяне на акта – 23.06.2022 г., и датата на издаване на наказателното постановление – 22.12.2022 г., са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Наред с това с оглед приложеното по делото писмо от НИНКН на л.48 по нахд № 29 по описа за 2023 г на РС Берковица „Старата баня“ и „Бившето казино“ в гр.Вършец са декларирани с писмо № 2831 от 09.08.1990 г. като недвижими културни ценности /самостоятелни обекти/ и съгласно чл. 59, ал. 4 от ЗКН /ДВ бр. 19 от 2009 г. с изм. и доп./ и § 12, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗКН, притежават статут на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност. При влизане в сила на Закона за културното наследство в него не е съществувала категория "архитектурен паметник на културата категория, Но съгласно § 10 от ПЗР на закона