Решение № 660 от 2.10.2026 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 869/2026 г.

Производството е образувано по искова молба, депозирана от Ц. А. Б., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Б., чрез адв. З., АК Б. против Н. К. К., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. В.. С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да бъде заместено съгласието на бащата Н. К. К., ЕГН ••••••••••, за пътуване на ненавършилото пълнолетие дете - К. Н. К., ЕГН ••••••••••, роден на ••••••••г., по реда на ЗБЛД, извън територията на Република България, придружено от майката - Ц. А. Б., ЕГН ••••••••••, и/или упълномощени от нея трети лица, до страните от Европейския съюз, Великобритания и тези на Балканите: Гърция, Северна Македония, Албания, Турция, Черна гора, Сърбия, Босна и Херцеговина с цел екскурзия, почивка, туризъм, обучение, училищни екскурзии и състезания, зелено училище или спорни прояви-съревнования и изяви, лагери и др., за срок от 5 години, считано от постановяване на решението, без ограничение в броя на пътуванията му и без да се променя обичайното му местоживеене, както и по време, което не съвпада с режима на лични контакти на бащата с детето. Претендират се и сторените в производството разноски. Твърди се в исковата молба, че на 16.06.2024г., в гр. В., страните сключили граждански брак, като в следствие на брака си имат родено едно дете - К. Н. К., ЕГН ••••••••••, родено на ••••••••г., което към настоящия момент е малолетно. Твърди се, че с Решение № 40/20.03.2025г., постановено по гр.д. № 2444/2025г., по описа на Районен съд - Благоевград, влязло в законна сила на 20.01.2026г., е прекратен сключения между страните граждански брак, като са предоставени родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете на неговата майка, определено е местоживеенето на детето по постоянния адрес на майката, а на бащата (ответник по настоящия иск) - Н. К., е определен режим на лични контакти с детето. Твърди се, че миналата година на детето му бил издаден паспорт № ••••••••, издаден на ••••••••г. от МВР Б., валиден до 25.07.2030г. Излага се, че с оглед порастването на детето, следва да му бъде дадена възможност да пътува извън пределите на Република България, като по този начин, детето ще получи възможност да разшири своите социални контакти, да ходят заедно на почивки лятото и на екскурзии извън България, което би оказало благоприятно влияние върху личностното му развитие. Въпреки това, се твърди, че бащата Н. К. К., отказва да даде своето съгласие детето да напуска пределите на Република България, както и да подпише необходимата декларация за пътуване в чужбина, като мотивите му за отказа били, че детето, когато порасне само щяло да му потърси разрешение за пътуване. Навежда се, че този отказ на ответника препятства възможността детето да пътува извън страната и създава необосновани ограничения за неговото развитие и участие в семейни пътувания. Изпълнена е процедурата по чл.131 от ГПК, като изпратеното съобщение до ответника е връчено на 15.06.2026г. на ответника чрез К. В. – баща. Видно от данните по делото в законоустановеният едномесечен срок не е подаден писмен отговор от ответника. С Определение № 1222/04.08.2026 г. съдът е насрочил открито съдебно заседание по делото, произнесъл се е по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или други способи за доброволно разрешаване на спора. В съдебно заседание ищцата, редовно призована се явява лично и с адвокат З., която поддържа депозираната искова молба. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Ответникът, редовно призован, се явява лично, като в съдебно заседание заявява, че признава иска. С оглед изявлението на ответника в открито съдебно заседание, че признава иска ищцата, чрез процесуалния си представител, е направила искане да бъде прекратено съдебното дирене и съда да се произнесе с решение, съобразно признанието от ответника. В съдебно заседание по делото с оглед на направеното от ответната страна признание на иска и заявеното искане от страна на ищцата по чл.237 от ГПК, за постановяване на решение при признание на иска, съдът е прекратил съдебното дирене и е постановил, че ще се произнесе със съдебно решение съобразно направеното признание. Съгласно чл.237 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Съдът намира, че са налице условията за постановяване на съдебно решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК - при признание на иска, а именно: Решението, основано на признание на иска, може да се постанови само ако след проверка на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, се окаже, че предявеният иск е допустим. Затова, независимо от направено признание на иска, съдът следва да се произнесе по неговата допустимост, защото само един допустим иск може да бъде основателен или неоснователен. В този смисъл е Решение № 20 от 07.04.2014 г. по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о. на ВКС. В случая е предявен допустим иск с правно основание чл. 127а, ал.2 от СК. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237 ГПК. Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици. Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т. е. съдът преустановява извършването на по нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото ответникът в съдебно заседание е заявил, че счита иска за основателен и е сторил признание на същия. Ищцата, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, е поискала постановяване на решение при признание на иска. Съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно - признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение - чл. 339 ГПК. С оглед признанието на исковата претенция от страна на ответника, съдът намира, че във връзка с нормата на чл. 237, ал.1 ГПК, иска следва да бъде уважен на базата на това признание, тъй като признатото право не противоречие на закона и добрите нрави. Предвид изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.237, ал.1 от ГПК, като исковата претенция следва да бъде уважена, като бъде заместено съгласието на бащата Н. К. К., ЕГН ••••••••••, за пътуване на ненавършилото пълнолетие дете - К. Н. К., ЕГН ••••••••••, роден на ••••••••г., по реда на ЗБЛД, извън територията на Република България, придружено от майката - Ц. А. Б., ЕГН ••••••••••, и/или упълномощени от нея трети лица, до страните от Европейския съюз, Великобритания и тези на Балканите: Гърция, Северна Македония, Албания, Турция, Черна гора, Сърбия, Босна и Херцеговина с цел екскурзия, почивка, туризъм, обучение, училищни екскурзии и състезания, зелено училище или спорни прояви-съревнования и изяви, лагери и др., за срок от 5 години, считано от постановяване на решението, без ограничение в броя на пътуванията му и без да се променя обичайното му местоживеене, както и по време, което не съвпада с режима на лични контакти на бащата с детето. Следва да се посочи, че постановеното решение се основава на признание на иска от страна на ответника. Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, независимо от направеното признание, съдът намира, че ответника е дал повод за завеждане на иска, тъй като не е подписал нарочна декларация - съгласие, поради което следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея съдебни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер от 412,78 евро. Воден от гореизложените съображения и на основание чл.237, ал.1 от ГПК, при условията на признание на иска, съдът