Решение № 4973 от 17.7.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 6266/2026 г.

Производството е по реда на чл. 463 вр. чл. 274 ГПК. Образувано е по жалби разпределение, обективирано в протокол от 08.05.2026г. на ЧСИ С.А. с рег. № 919 на КЧСИ по изпълнително дело № 20259190430595 (предишен № 20249240402753 по описа на ЧСИ Г. К. с рег. № 924 на КЧСИ), предявен на 08.05.2026г., както следва: -от „СТРОИТЕЛ МТ“ООД, с което оспорва включването в разпределението на взискателя "СТРОЙКОМПЛЕКТ 2011" ЕООД, като твърди че не е надлежно уведомен за присъединяването му, оспорва както сумите за разпределение, така и разпределението по отделните приети размери на задълженията. Оспорва разпределението и поради неяснота относно начина на формиране на разноските, които длъжниците следва да заплатят вкл. и реда на удовлетворяване; -от "СТРОЙКОМПЛЕКТ 2011" ЕООД с твърдение, че при изготвянето на протокола за разпределение за нарушени правилата относно привилегиите, реда за удовлетворяване, съразмерността и пресмятането на сумите. Твърди, че в полза на "СТРОЙКОМПЛЕКТ 2011" ЕООД следва да се включат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 9900,00 лв., доколкото са приети в хода на изпълнителния процес като дължими на първоначалния взискател Т.Д.И., което разпореждане на ЧСИ е връчено на длъжниците и същите не са възразили, респективно същото е влязло в сила. Доколкото "СТРОЙКОМПЛЕКТ 2011" ЕООД като цедент черпи права от прехвърлените му от първоначалния взискател, то е налице легитимация да получи и вече приетите и признати разноски в посочения размер. По делото са депозирани мотиви на ЧСИ Г.К., който не е извършил обжалваното разпределение. От ЧСИ С.А. с рег. № 919 от КЧСИ не е постъпило становище, такова не е постъпило и от останалите страни в изпълнителното производство. Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното: Жалбите са подадени в срока по чл.426 ал.2 ГПК /видно от пощенското клеймо на писмата, с които са изпратени жалбите – 11.05.2026г./, от процесуално легитимирани страни, срещу подлежащо на основание чл.463 ал.1 вр. чл.460 от ГПК обжалване действие на съдебния изпълнител. Разгледани по същество, настоящият състав намира следното: Производството по обжалване на разпределението по чл.460 от ГПК изготвено от съдебния изпълнител и предявено на страните в изпълнителното производство има контролно отменителен характер. В него съдът проверява законосъобразността на действията на съдебния изпълнител въз основа на данните по изпълнителното дело. Съгласно ТР № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, в това производство съдът не решава със сила на пресъдено нещо спорове относно съществуването на субективното материално право /вземането/, а дава защита на процесуалните права на страните в изпълнителния процес. Съгласно задължителните указания, дадени с т. 1 и т. 2 на посоченото тълкувателно решение, при проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. При обжалване на разпределение по реда на чл. 463 ГПК съдът следи служебно за валидността и допустимостта на обжалвания акт. Съдът служебно проверява дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели. Тъй като присъединените по право взискатели са задължителни участници в изпълнителния процес във фазата на разпределението като условие за неговата допустимост, съдът следи служебно за спазване от съдебния изпълнител на правилата на чл. 458 и чл. 459 ГПК , гарантиращи правото на участие като страни в изпълнителното производство на присъединените по право взискатели. Разяснено е още, че законосъобразността на разпределението по чл. 460 ГПК може да се изразява: 1) в неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; 2) неправилно приложение на чл. 76 ЗЗД; 3) неправилно прилагане на правилото на чл. 136 ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; 4) грешка в пресмятането на сумите. С този кръг от въпроси може да бъде сезиран съдът при обжалване на разпределението. Жалбоподателят е този, който сезира съда и определя предмета на проверката в производството по чл. 463 ГПК . Ако оплакванията в жалбата са неоснователни, съдът не може да променя служебно разпределението в части и на основания, които не са наведени в жалбата. В случая атакуваното разпределение е валиден акт, доколкото волята на съдебния изпълнител е ясно изразена. То е и допустимо, доколкото от ЧСИ са спазени правилата на чл. 458 и чл. 459 ГПК , като предвид установените публични задължения на длъжника като присъединен взискател е конституирана държавата по реда на чл. 458 ГПК . Следователно извън предмета на проверка по настоящия ред е дали взискателите са титуляри на вземанията, които са поискали да бъдат събрани от съдебния изпълнител, както и дали те изобщо съществуват. Видно от изложените в жалбата доводи, длъжникът „СТРОИТЕЛ МТ“ООД оспорва именно съществуването на вземанията и техния размер, които въпроси са извън допустимата проверка в производството чл.463 от ГПК и в която част жалбата е неоснователна. Относно оспорване на включени/невключени в разпределението разноски и реда за тяхното удовлетворяване: Видно от протокола за разпределение предявен на страните в изпълнителното дело на 08.05.2026г., т.I.касае разноски по обезпечаването и принудителното изпълненние, както следва:1. В полза за цесионера „СТРОЙКОМПЛЕКСТ 2011“ЕООД – такси по ТТРЗЧСИ 354,34 евро с ДДС и 2. Начислени такси по ИД – 168,72 евро с ДДС в полза на ЧСИ. В случая макар и да не създава сила на присъдено нещо дадените от съда указания във връзка с изготвяне на сметката по разпределение за задължителни за съдебния изпълнител. Видно от мотивите на решение № 1821/18.03.2026г. по ч.гр.д. № 13693/2025г. по описа на Софийски градски съд, II-В въззивен състав, са дадени задължителни указания за начина на изготвяне на разпределението досежно претендираните от взискателя /присъдениния цесионер/ при съобразяване каква част от тях са били направени по приложения изпълнителен способ и каква не – както за таксите, така и за адвокатското възнаграждение, като изрично е указано да се изготви акт за установяване на размера на разноските, който подлежи на самостоятелно обжалване /предид невъзможността да се оспорва размера им при обжалване на сметката по разпределение/ и едва след това да бъдат включени в същата. Към настоящият момент липсват такива предприети действия от ЧСИ, като същия, без да изготвя допълнително постановление/разпореждане за разноските, е изготвил ново разпределение, в което изобщо не е разпределил суми за адвокатско възнаграждение на взискателя, а само внесените такси и то в пълен размер /без яснота кои от тях за приложения изпълнителен способ с оглед ТР № 2/2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което се приема, че длъжникът не отговаря за разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени. В същия смисъл е и т. 5 от ТР 3/2017 по тълк. д. 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС /. При това положение и при наличие на втората хипотеза, описана в т. 2 от тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 г. на ВКС, ОСГТК, тъй като описаните по-горе пороци на разпределението препятстват възможността за реализиране на съдебен контрол за законосъобразност, с оглед на което следва делото да се върне на съдебния изпълнител за съставяне на ново разпределение, в което крайните суми за получаване от всеки от взискателите бъдат включени и разноски – по вид и размер съответстващи на приложения изпълнителен способ /след стабилизирането на акта за определяне на вида и размера разноски, за които длъжника отговаря вкл. и пътя на обжалване от страните/, след което спрямо тях се приложи съответния ред за събиране. По изложените съображения Софийски градски съд