Решение № 212 от 26.2.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 954/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1030-007914/ 16.10.2025г., издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР ПЛОВДИВ, сектор „Пътна Полиция“ което на Х. М. М. е наложена глоба с еврова равностойност- 51.13 евро (100 лева) за нарушение по чл. 181, т.1 от ЗДвП.

От жалбоподателя се навеждат конкретни възражения за незаконосъобразност на НП. Моли се за неговата отмяна и за присъждане на разноски. По-конкретно се сочи, че:

-липсвали доказателства, които да установят нарушението по несъмнен начин;

-в АУАН и НП не било описано от кога процесното МПС няма валиден технически преглед и колко време е продължило това състояние;

-от описанието в АУАН и НП било неясно дали ГТП изобщо липсвал или МПС просто не било представено за проверка в предвидения в закона срок;

-в АУАН и НП липсвало отразяване дали водачът бил собственик на МПС или не;

-било допуснато разминаване при описание на нарушението между АУАН и НП;

-санкционната норма била посочена неясно в НП;

-ако се приемело, че НП е издадено на основание чл. 181, ал.1, т.3 ЗДвП, то коректната материално правна норма се явявала чл. 100, ал.1, т.4 ЗДвП;

-НП било издадено в нарушение на чл. 52, ал.4 ЗАНН, доколкото не било проведено разследване на всички релевантни обстоятелства.

Въззиваемата страна взема със съпроводителното писмо становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

В НП е приета за установена следната фактическа обстановка: „На 01.10.2025г. в 22:28 часа, в община МАРИЦА, на път АВТОМАГИСТРАЛА № А-1 /АМ Тракия/ 140км., в посока към гр. София, Х. М. управлява лек автомобил •••••, с рег. номер •••••, собственост на М. Х.ва М.а, с ЕГН ••••••••••, като извършва следното нарушение: 1. Управлява посоченото МПС, като към момента на проверката същото няма валиден ГТП. Съставен фиш серия GT с номер 15970742, който водачът отказа да разпише.“

Противно на доводите в жалбата, съдът прие, че гореизложеното е съответно на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В този случай доказателствената тежест е разместена и в тежест на жалбоподателя е да обори констатациите от АУАН.

Така Решение по КАНД № 20247180701944/2024 на Административен съд-Пловдив, Решение по к.а.н.д. № 2613 по описа за 2023 г. на Административен съд-Пловдив.

Съдът намира, че това обратно доказване не бе успешно проведено от жалбоподателя.

Отразеното в АУАН се потвърждава от показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди, че е съставил АУАН и лично е възприел нарушението. Актосъставителят не само потвърди констатациите в АУАН, но и подробно разясни механизма на установяване на нарушението и по-конкретно: след спиране на водача била извършена справка на служебния таблет /техническа система Р-СОД/. Чрез Р-СОД служителите на пътна полиция имали служебен достъп до регистъра на техническите прегледи на МПС. Справката показала, че към датата на проверката 01.10.2025г. за автомобил с рег. номер СВ9933АА няма валиден годишен технически преглед. Водачът бил запознат с резултатите от извършената служебна справка, като не ги оспорил. Поради липса на оспорване на нарушението на водача бил издаден фиш. По време на издаване на фиша водачът провел консултация по телефона, вследствие на нея отказал да подпише фиша, поради което му бил издаден АУАН. При подписване на АУАН жалбоподателят не направил възражения. В нито един момент по време на проверката водачът не твърдял МПС да има валиден ГТП.

Съдът кредитира твърденията на актосъставителя като обективно и безпристрастно дадени от лице, което не е заинтересовано от изхода на спора. Освен това от жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства за провеждане на обратното доказване, вменено му със закона.

Аргумент за кредитиране на фактическите констатации на контролния орган е и обстоятелството, че АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и в него не са вписани възражения, като възражения не са постъпили и в срока за това по чл. 44 ЗАНН.

ОТ ПРАВНА СТРАНА ЗА НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 181, т.1 от ЗДвП.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващият орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 181, т.1 ЗДвП в третата му алтернатива, а именно санкциониране на водач, който не е собственик на управляваното МПС.

Особеност на нормата на чл. 181, т.1, пр.3 от ЗДвП е, че тя инкорпорира в себе си както диспозицията, така и санкцията на правилото за поведение.

Действително подобна конструкция не е типична за нарушенията по ЗДвП, но не и единичен случай, като типичен пример за друго такова нарушение, при което диспозиция и санкция са съчетани в една норма е чл. 174, ал.3 ЗДвП.

Така Решение № 1098/14 юни 2022 год. на Административен съд – Пловдив по КАНД № 808/2022г., Решение № 1839 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1806 / 2021 г. на Административен съд - Пловдив, Решение № 809 от 21.04.2016 г. по н. д. № 388/2016 г. на Административен съд - Пловдив, Решение № 131 от 22.01.2015 г. по н. д. № 3407 / 2014 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 787 от 16.05.2017 г. по н. д. № 710 / 2017 г. на Административен съд - Пловдив.

Всъщност новелата на чл. 181, т.1, пр.3 ЗДвП е въведена в позитивното ни право едва с измененията с ДВ , бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., като отговор на установилата се трайна съдебна практика, че легитимиран субект на нарушението по чл. 147 ЗДвП е само собственикът на МПС, но не и водач, който не е собственик.

Така решения по КАНД № 20247180700707/2024г., КАНД № 20257180700160/2025 по описа на Административен съд-Пловдив.

Поради изложеното с нарочно законодателно изменение на чл. 181, т.1 ЗДвП бе въведена и отговорността на водача, който не е собственик.

Процесното нарушение е извършено на 01.10.2025г., измененията са в сила от 07.09.2025г., поради което деянието се явява съставомерно.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ.

1/ Неоснователно е възражението, че в АУАН и НП не били описани редица съставомерни обстоятелства.

Противно на твърденията в жалбата, както в АУАН, така и в НП изрично е посочено, че автомобилът е собственост на трето лице- Милка Х.ва М.а, от което е изводимо без необходимост от каквито и да било други отбелязвания, че МПС е чужда за дееца собственост, респективно неговата отговорност се ангажира в качеството на несобственик.

Обстоятелствата:

-от кога МПС няма валиден технически преглед;

-колко време е продължило това противоправно състояние;

-дали МПС изобщо не е представено за ГТП или е представено със закъснение

са изцяло ирелевантни за отговорността на дееца, поради което, противно на твърденията на жалбоподателя, няма нужда да намират отражение в АУАН и НП.

Съгласно чл. 139, ал.1, т.1 ЗДвП движещите се по пътищата отворени за обществено ползване МПС следва да бъдат технически изправни.

Според чл. 147 ЗДвП, за да се гарантира техническата изправност на МПС, те подлежат на представяне на периодична техническа проверка, т.нар. ГТП (годишен технически преглед).

С изтичане на срока на действие на предходния ГТП, се създава едно трайно противоправно състояние, което трае до прекратяването му, респективно нарушението по чл. 181, т.1, пр.3 ЗДвП се върши на всяка една дата, на която е отчетено управление на МПС в рамките на този период на противоправно бездействие на собственика на МПС да го представи за нов ГТП.

В този изричен смисъл Решение № 2059/01.03.2024 г. на Административният съд - Пловдив по КАНД № 20237180703055/2023г., Решение № 1976/ 10.11.2023 год. на Административен съд - Пловдив по КАНД № 2182 по описа за 2023г.

Както вече се посочи, според трайната съдебна практика, задължението за представяне на МПС на ГТП тежи само върху собственика. Поради това за отговорността на третото лице- несобственик е неотносимо:

-кога точно е започнал периода на създаденото трайно противоправно състояние;

-кога ще приключи този период;

-по какви причини е създадено това противоправно състояние: извинителни или неизвинителни за собственика.

Напълно достатъчно за отговорността на третото лице несобственик е установяването на три обстоятелства:

-че е управлявал посоченото МПС на инкриминираната дата;

-че МПС е собственост на трето лице;

• ч е датата на управление е попадала в рамките на създадения период на трайно противоправно състояние, през който собственикът не е представил МПС за ГТП.

Всички тези обстоятелства се установяват по надлежен начин от показанията на актосъставителя.

Още повече, че относно наличие на валиден ГТП за автомобил е създаден и общодостъпен публичен регистър, в който всяко лице може да направи в рамките на секунди справка на адрес: https://rta.government.bg/services/check-inspection/index.html.

Всъщност наличието на посочения публичен регистър е доказателство, че дори водачът да не е знаел за изтичане срока на валидност на ГТП, то той би отговарял при форма на вина непредпазливост поради възможността да направи чрез лесен отдалечен достъп справка в посочения регистър.

Същият извод следва и от задължението на водача при предприемане на управление на чужд автомобил да се запознае с документите за същия, един от който е и удостоверението за преминат ГТП и срока му на валидност.

2/ Предвид приетото по-горе, че по делото са надлежно отразени в АУАН и НП и доказани по несъмнен начин от показанията на актосъставителя всички съставомерни елементи, обуславящи отговорността на жалбоподателя, то се явява неоснователно възражението за издаване на НП в нарушение на чл. 52, ал.4 ЗАНН.

3/ Неоснователно е възражението за неяснота при цифровото посочване на правната квалификация в НП. Действително в началото на НП като правна квалификация е посочена чл. 181, т.1 ЗДвП, а след това-чл. 181, т.1, пр.3 ЗДвП.

Видно е, че противоречие не е налице, доколкото и в двата случая нарушената разпоредба е чл. 181, т.1 ЗДвП, като във втория случай е налице и уточнението, че се касае за предложение 3 на т.1 на чл. 181 ЗДвП.

Същевременно от текстовото описание на нарушението е кристално ясно, че приложимата хипотеза е именно на чл. 181, т.1, пр.3 ЗДвП, доколкото е ангажирана отговорността на водач, който не е собственик на МПС.

Във връзка с горното следва да се съобрази и че съгласно чл. 26, ал. 1 и 2 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове всеки нормативен акт се състои от членове, като членът може да се състои от алинеи, алинеята - от точки, а точката - от букви.

Според трайната съдебна практика обаче, прецизирането на правното основание чрез посочване на структурни единици от по- ниско ниво, каквито са отделните изречения, предложения, хипотези, думи, няма правно значение. Използването им в теорията и съдебната практика е факултативно и има за цел единствено поясняване на изложението, без да е отговор на нормативно предписание и без да създава общо задължение за конкретизиране на отделните хипотези на правната норма.

В този смисъл при вярно посочване на члена, алинеята и точката на нормативната разпоредба и при вярно изписване на нарушението словесно е изцяло ирелевантно непосочването цифрово на единици от по нисък разред- изречения, предложения, алтернативи и др.

Така изрично Решение № 10289 от 23.11.2005 г. на ВАС по адм. д. № 3397/2004 г., Решение №23/08.05.2020 по дело №61/2020 на ВКС, Решение № 200 от 21.05.2014 г. по нак. д. № 574/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 2157 от 22.10.2014 г. по н. д. № 1782/2014 г. на Административен съд – Пловдив.

Точно такъв е и процесния случай. Още повече, че на едно място в НП всъщност цифрово е посочено и приложимото предложение, поради което не може да се говори за каквото и да било ограничаване на правото на защита.

4/ При внимателно запознаване с текста на НП се установява, че на нито едно място в него като санкционна норма не е посочена чл. 181, ал.1, т.3 ЗДвП, поради което се явява неоснователно възражението, че приложимата нарушена материално правна норма била чл.100, ал.1, т.4 ЗДвП. От една страна чл. 181 ЗДвП изобщо няма алинеи, поради което няма как в НП да е посочено чл. 181, ал.1, т.3 ЗДвП.

От друга страна, не подлежи на съмнение при запознаване със словесната част на НП, че деецът не е санкциониран за това, че не носи документ, удостоверяващ наличен валиден ГТП (в който случай правната квалификация би била чл. 181, т.3 ЗДвП, вр. чл. 100, ал.1, т.4 ЗДвП) , а за това, че автомобилът е бил управляван без изобщо да има такъв валиден ГТП.

5/ Противно на възражението на жалбоподателя, между словесното описание на нарушението в АУАН и НП няма каквото и да било различие.

Действително се констатира, че в АУАН е дадена грешна правна квалификация на нарушението-чл. 147 ЗДвП, която вече се каза касае само собственика на МПС.

При положение обаче, че в АУАН са надлежно описани всички съставомерни факти:

-извършеното управление на МПС от жалбоподателя;

-обстоятелството, че МПС е било без валиден ГТП;

-обстоятелството, че МПС е било собственост на трето лице, което е надлежно индивидуализирано в АУАН

то при неизменност на фактите, не е съществувало пречка за наказващия орган да упражни правомощието си по чл. 53, ал.2 ЗАНН да преквалифицира деянието от нарушение по чл. 147 ЗДвП в нарушение по чл. 181, т.1, пр.3 ЗДвП, точно както и е станало.

В случая не може да се говори за каквото и да било нарушаване на правото на защита, доколкото фактите остават неизменни, като правомощието, което е упражнил наказващият орган, издавайки НП за нарушение по чл. 181, т.1, пр.3 ЗДвП, е за приложение на закон за същото наказуемо нарушение. Така ТР 8/2021 на ВАС.

6/ По делото не възникват каквито и да било съмнения относно материалната и персонална компетентност на актосъставителя и наказващия орган.

Тук следва да се съобразят подробните показания на актосъставителя, че в продължение на повече от 10 години изпълнявал длъжността младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“-Пловдив, като включително заемал тази длъжност и към датата на съставяне на АУАН-01.10.2025г. От месец ноември 2025г. постъпил в школата към сектор „Специални тактически действия“, като през месец януари 2026г. била издадена заповедта за преназначаването му от сектор „Пътна полиция“ в сектор „Специални тактически действия“.

Относно тази част от показанията на актосъставителя, следва да се съобрази разпоредбата на чл. 14, ал.2 НПК, според която в процеса по НПК доказателствата не могат да имат предварително предопределена сила, тоест няма обстоятелства, които да не могат да се доказват със свидетелски показания, а задължително с писмени доказателства (за разлика от процеса по ГПК).

Освен това компетентността на актосъставител и наказващ орган се установява от приложените по преписката:

• точка 1.3.2 от Заповед 8121з-1632/02.12.2021г.;

• точка 3.11 от Заповед 8121з-1632/02.12.2021г.;

• точка 3 от Заповед 8121к-2836/11.03.2024г.

ПО НАЛОЖЕНАТА САНКЦИЯ

Приложена e коректната санкционна норма, като наложената санкция кореспондира на фиксирания размер, предвиден в закона към датата на извършване на нарушението, поради което НП следва да се потвърди.

В жалбата не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства процесното нарушение да разкрива по-ниска степен на обществена опасност от нарушенията със същата правна квалификация, поради което чл. 28 ЗАНН се явява неприложим.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на възнаграждение има въззиваемата страна.

При отчитане на ниската фактическа и правна сложност на делото съдът намира, че присъденият размер следва да тангира към минималния възможен според актуалната редакция на чл. 27а НЗПП, а именно 70 евро.

По аргумент от т.6 от ДР на АПК, разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващия орган. В случая това е ОДМВР- Пловдив.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.