Решение № 1519 от 29.6.2026 г. на Административен съд - Перник по дело № 342/2026 г.

Административен съд - Перник29.06.2026reporting judge Ивайло Иванов

Ruling

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „•••“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], бл. •••, вх. „•••“, ап. •••, представлявано от управителя Е. О. А. против Отказ обективиран в Писмо изх. № 15-6836 от 29.04.2026 година на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Перник, с което е отказано да бъде извършена поправка и допълнение на кадастралния регистър за имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], като неоснователна. ОСЪЖДА „•••“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], бл. •••, вх. „•••“, ап. •••, представлявано от управителя Е. О. А. да заплати в полза на Агенция за геодезия, картография и кадастър съдебни разноски в размер на 766,93 евро /седемстотин шестдесет и шест евро и деветдесет и три цента/. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните. СЪДИЯ:

Grounds

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 53, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по жалба на „•••“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], бл. •••, вх. „•••“, ап. •••, представлявано от управителя Е. О. А. против Отказ обективиран в Писмо изх. № 15-6836 от 29.04.2026 година на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Перник, с което е отказано да бъде извършена поправка и допълнение на кадастралния регистър за имот с [идентификатор] по КККР на [населено място]. Жалбоподателят счита обжалвания отказ за незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния закон при съществено нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. По същество излага доводи в посока на това, че е налице неправилен извод относно липсата на вещно право. В тази връзка посочва, че е налице нотариален акт за покупко – продажба на право на пристрояване по чл. 181, ал. 1 от ЗУТ № 145, том I, рег. № 1671, дело № 124 от 2006 година с учредено и прехвърлено вещно право на пристрояване. Жалбоподателят твърди, че това право е реализирано чрез изграждането на самостоятелни търговски обекти, които фактически съществуват и са отразени в кадастралната карта и са със следните идентификатори: 55871.514.6915.1, 55871.514.6915.2 и 55871.514.6915.3. Твърди, че упражнявайки правото на строеж същото се трансформирало в право на собственост върху изградените обекти, поради което не могло да се приеме, че липсвало вещно право. На второ място посочва, че липсата на изрично посочване на правото на строеж в един от нотариалните актове за дарение не водело до отпадане на правото, като в тази връзка твърди, че в Нотариален акт за дарение № 24, том I, рег. 268, дело № 22 от 2024 година е вписан в Службата по вписванията в [населено място] това било изрично посочено, а видно от [нотариален акт], том II, рег. № 2675, дело № 281 от 2024 година, правото на строеж не е изрично посочено. Във връзка с последното навежда доводи, че липсва изрично изключване на това право от предмета на дарението, а и не били налице данни, че то е преминало към трети лица и по тази причина следвало да се прием, че е преминало в патримониума именно на жалбоподателя. На трето място посочва, че е налице нарушение на чл. 25 от Наредба № РД-02-20-5, тъй като административния орган неправилно е отказал вписване без да извърши цялостна преценка на доказателствата. На четвърто място навежда доводи за това, че е нарушен принципът на установяване на обективната истина, тъй като административният орган не бил изяснил в цялост всички релевантни факти. С оглед на тези доводи моли съда да постанови съдебен акт, с който постановения отказ на административния орган да бъде отменен като незаконосъобразен. В проведеното съдебно заседание на 15.06.2026 година жалбоподателят, редовно призован се представлява от управителя Е. А. и от адвокат В. В. от Адвокатска колегия София, която поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който същата да бъде уважена. Не претендира съдебни разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В проведеното съдебно заседание на 15.06.2026 година ответникът по жалбата – началник на Служба по геодезия, картография и кадастър, редовно призован не се явява, представлява се от адвокат В. К. от Адвокатска колегия София, която счита предявената жалба за неоснователна и моли съда да постанови съдебен акт, с който същата да бъде отхвърлена. Подробни съображения излага в представените писмени бележки. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски, за което прилага списък по чл.80 от ГПК. Настоящият съдебен състав на Административен съд – Перни, като обсъди процесуалните предпоставки за допустимост и доводите на страните, и прецени по реда на чл. 235, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, приети по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят се легитимира като собственик на следните недвижими имоти: 1) [УПИ] от квартал 40 по плана на [населено място], община Перник, област Перник, с площ по скица 701 квадратни мера и с площ по документ за собственост от 688 [жк], ведно с всички подобрения и приращения в имота; 2) на 1/2 идеална част от сграда с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 година на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: [населено място], [жк] [улица], която сграда е разположена в поземлен имот с [идентификатор] със застроена площ на сградата от 414 кв. м. с предназначение – сграда за търговия; 3) на 1/2 идеална част от сграда с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 година на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: [населено място], [жк], [улица], която сграда е разположена в имот с [идентификатор], със застроена площ на сградата от 178 кв.м. и с предназначение – сграда за търговия; 4) на 1/2 идеална част от сграда с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 година на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сграда: [населено място], [жк], [улица], разположена в поземлен имот с [идентификатор] и с предназначение сграда за търговия; 5) магазин за месо № 156, състоящ се от търговска зала, складови и сервизни помещения и представляващ самостоятелен обект в града с [идентификатор].37с адрес на самостоятелния обект: [населено място], [улица]блок 2 с площ от 135.65 кв.м, като този обект се намира в имот с [идентификатор]. Като доказателства за това са приложени Нотариален акт за дарение на недвижим [имот номер], том II, рег. № 2675, дело № 281 от 2024 година, Нотариален акт за дарение на недвижим [имот номер], том I, рег. № 268, дело № 22/2024 година и Нотариален акт за покупко – продажба на право на пристрояване по чл.181, ал.1 от Закона за устройство на територията № 145, том I, рег. 0 1671 №124 от 2006 година /лист 5-9 от делото/. С. З. № 01-27240 от 16.01.2026 година е поискано издаване на скица за поземлен имот с [идентификатор], като във връзка с него е издаден Скица за поземлен [имот номер]-58481-19.01.2026 година за поземлен [имот номер], в която е отбелязана следната информация: собственици по данни на КРНИ – Община Перник, съобразно Акт за общинска собственост № 948 от 04.04.2006 година, издаден от Община Перник, а така също и се съдържа информация за носителите на вещни права, както следва: „Н. –С.Ц.“ ЕООД е носител на право на строеж с ½ идеални части и площ от 432 кв.м., съобразно [нотариален акт], том 3, рег. № 916, дело 662 от 14.04.2004 година и право на строеж, представляващо ½ идеални част с площ от 325 кв.м., съобразно Договор за отстъпване на строеж върху общинска земя № 105, том 1, рег. 316, дело № 1229 от 13.03.2006 година; Х. Б. Т. е носител на право на строеж, представляващо ½ идеални части с площ 325 кв.м., съобразно [нотариален акт], том 5, рег. № 1306, дело № 10701 от 21.04.2006 година; ЕТ „•••“ притежава право на строеж с ½ идеални части с площ 432 кв.м., съобразно [нотариален акт], том.8, рег.№ 2166, дело № 1461 от 23.07.2009 година, като е отбелязано, че в имота се намират следните сгради: сграда с [идентификатор] със застроена площ от 414 кв.м. с предназначение сграда за търговия, сграда с [идентификатор] със застроена площ от 178 кв.м. с предназначение сграда за търговия и сграда с [идентификатор] със застроена площ 140 кв.м. с предназначение сграда за обществено хранене /лист 10/. На 17.03.2026 година е подадено ново заявление за издаване на скица с рег. № 15-393639 от 17.03.2026 година, като е издадена Скица за поземлен [имот номер]-393639 от 17.03.2026 година, като са отбелязани следните данни: собственици по данни на КРНИ: Община Перник и носители на други вещни права, както следва: 1) „Н. –С.Ц.“ ЕООД, който притежава право на строеж, представляващо 1/2 идеална част, с площ 432 кв.м. , съобразно [нотариален акт], том 3, рег. № 916, дело 662 от 14.04.2004 година и право на строеж, представляващо 1/25 с площ 325 кв.м., съобразно Договор за отстъпване право на строеж върху общинска земя № 105, том I, рег. 316, дело 1229 от 13.03.2006 година; 2) „•••“ ЕООД, където е отбелязано, че липсва информация за правото на строеж, но е посочено, че са налице следните сгради, попадащи в имота: сграда с [идентификатор] със застроена площ 414 кв.м., сграда с [идентификатор] със застроена площ 178 кв.м и сграда с [идентификатор] със застроена площ 140 кв.м. /лист 11/. Административното производство е образувано по повод на постъпила Молба вх.№ 07-6646 от 31.03.2026 година от страна на Е. О. А. с [ЕГН], в качеството й на управител на „РИДЖИ 24“ ЕООД, с която е поискано поправяне на кадастралния регистър на данни, свързани с имот с [идентификатор], тъй като липсвало посочване, че „•••“ ЕООД притежава право на строеж и не били посочени идеалните части и параметри на правото на строеж, съобразно представените документи /лист 13/. Във връзка с това от страна на началника на СГКК [населено място] до лицето е изпратено Писмо с изх. № 15-626836 от 29.04.2026 година, което съдържа отказ за удовлетворяване на така депозираната молба с мотив, че в документ за собственост – Нотариален акт, вписан в Службата по вписванията Перник, под № 196, дело № 1756, вх. Рег. № 2898 не било отразена собственост върху правото на строеж на фирма „•••“ ЕООД, както и идеалните части и параметри, които следва да бъдат вписани в кадастралния регистър. Писмото е връчено на жалбоподателя на 30.04.2024 година /лист 16/. При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения за това срок по чл. 140, ал. 1 от АПК, от легитимирано за това лице и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което същата се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване в настоящото производство е отказано изменение в кадастралния регистър досежно имот с [идентификатор], чрез вписване на притежавано от жалбоподателя право на строеж. Актът е издаден от компетентен за това административен орган, съобразно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗКИР, и в предвидената по чл. 53а от ЗКИР форма, а именно без да е необходимо издаване на нарочна заповед, а само с изготвено уведомително писмо до страната, съдържащо фактически и правни основания. Съдът счита, че при издаване на оспорения административен акт е спазена процедурата по чл. 53а, във връзка с чл. 53 от ЗКИР, при която липсва задължения за предварително уведомяване на страните. Предвид изложеното, съдът не констатира да са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК. Относно приложението на материалния закон, настоящият съдебен състав намира следното: Съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се създават чрез обединяване на данните за недвижимите имоти на територията на Република България (арг. от чл. 2, във връзка с чл. 23 от ЗКИР), съдържащи се в източниците, посочени в т. 1 – т. 3 на чл. 41 от ЗКИР. В разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ЗКИР са регламентирани източници, от които се набират и данните за собственици и носители на други вещни права върху тези имоти, както и за актовете, от които те черпят правата си: регистри към картите и плановете (т.1); представените актове по чл. 38, ал. 1, т. 3 (удостоверяващи правата върху имота) (т.2); регистрите на общинската и държавната собственост (т.3); регистрите на органите по приходите към общинските администрации (т.5); регистър на населението – Национална база данни „Население“ (т.6); службите по вписванията (т.7). Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 година за съдържанието, създаването и поддържането на КККР сред данните, които КРНИ съдържа са и данните за собственици и носители на други вещни права, както и данни за актовете, от които тези лица черпят правата си и данни за правата. Съгласно чл. 25, ал. 3, т. 1 от Наредбата, данните за актове и правата по ал. 1, т. 5 съдържат: вида на акта – нотариален или друг акт по чл. 112 от Закона за собствеността, подлежаща на вписване, включително договор за аренда, концесия или наем за срок, по – дълъг от една година. Според чл. 25, ал. 6 от Наредбата, данните за собствениците и носителите на ограничени вещни права в КРНИ се записват въз основа на акта, от който черпят правата си или въз основа на източници, които съдържат данни от акт, от който лицето черпи правата си. Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗКИР, измененията в КРНИ се извършват при възникване на нови или при промяна на данните, подлежащи на записване (т.1); при отпадане на основанието за извършено записване в случаите на ал. 2 и чл. 41, ал. 6 (т. 2); при констатиране на несъответствие между данните в КР на недвижимите имоти и източника, удостоверяващ данните (т. 3). Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗКИР при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно друго вещно право за едни и същи имот, в КРНИ се записват данните за всички лица и документи. Жалбоподателят претендира наличие на основание за изменение на кадастралния регистър чрез вписване в регистъра на притежавано от него вещно право на строеж по отношение на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 година на изпълнителния директор на АГКК с площ [рег. номер].м. В хода на съдебното дирене по настоящото дело, не са приобщени доказателства, годни да обосноват наличие на предпоставки за извършване на заявената услуга. В случая не се констатира нито хипотеза, регламентирана в чл. 53, ал. 1 от ЗКИР, нито в ал. 2 на същата разпоредба, а аргументите за това се изразяват в следното: С оглед на цитираната и приложима в настоящият случай нормативна рамка, във връзка, с която на основание чл. 170, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 154, ал. 1 от ГПК се разпредели и доказателствената тежест по делото, включваща за жалбоподателя доказателствено аргументиране на наличието на основание за извършване на исканото изменение на кадастралния регистър, по делото не се представиха доказателства, обосноваващи твърденията, изложени в жалбата, за наличието на този положителен факт. По делото по категоричен начин е доказано, че с Нотариален договор за дарение на недвижим [имот номер], том II, рег. № 2675, дело № 281 от 2024 година С. Х. Б. с [ЕГН], действащ лично за себе си и в качеството си на представляващ ЕТ „•••“ с [ЕИК] от една страна в качеството си на дарител и „•••“ ООД, в качеството си на дарен са сключили договор за дарение на недвижим имот, с който С. Х. Б. дарява на „•••“ ЕООД в пълен обем правото си на собственост върху следните недвижими имоти: 1) [УПИ] от квартал 40 по плана на [населено място], община Перник, област Перник, с площ по скица 701 квадратни мера и с площ по документ за собственост от 688 квадратни метра , ведно с всички подобрения и приращения в имота; 2) на 1/2 идеална част от сграда с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 година на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: [населено място], [жк] ул. Б. Г., която сграда е разположена в поземлен имот с [идентификатор] със застроена площ на сградата от 414 кв. м. с предназначение – сграда за търговия; 3) на 1/2 идеална част от сграда с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 година на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: [населено място], [жк], ул. Б. Г., която сграда е разположена в имот с [идентификатор], със застроена площ на сградата от 178 кв.м. и с предназначение – сграда за търговия; 4) на 1/2 идеална част от сграда с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 година на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сграда: [населено място], [жк], ул. Б. Г., разположена в поземлен имот с [идентификатор] и с предназначение сграда за търговия; 5) магазин за месо № 156, състоящ се от търговска зала, складови и сервизни помещения и представляващ самостоятелен обект в града с [идентификатор].37с адрес на самостоятелния обект: [населено място], [улица]блок 2 с площ от 135.65 кв.м, като този обект се намира в имот с [идентификатор]. Видно от изложеното в полза на жалбоподателя е дарено право на собственост върху вече построени сгради (факт, който не се отрича дори от самия жалбоподател) с [идентификатор], 55871.514.6915.2, 55871.514.6915.3. От тук следва първият извод, че в полза на жалбоподателя не е прехвърляно самостоятелно право на строеж, която да бъде отбелязано в кадастралните регистри, като дори само на това формално основание жалбата се явява неоснователна. За пълнота съдът следва да посочи, че проверката на СГКК по реда на чл. 53 от ЗКИР се ограничава до това дали актът има необходимата форма и съдържание, т.е. дали съдържа достатъчно данни за идентификация на страните и имота, а не дали той е годен да удостовери надлежно придобито право на строеж или каквото и да било друго вещно право. Ако този акт, с който се учредява дадено вещно право страда от някакви пороци, каквито доводи навежда жалбоподателя, то той разполага с възможност да ги атакува по реда на ГПК пред общия съд. Именно в рамките на спорното съдебно производство могат в пълна степен да бъдат осигурени правата на всички засегнати лица и спорът да бъде решен със силата на пресъдено нещо. Такъв спор обаче пред СГКК не може да бъде заявен, нито пък тя има право да откаже изменение под предлог, че е налице спор за материално право или че представените документи не удостоверяват действително възникнали вещни права, а това не е и от компетенцията на административните съдилища. След като представените документи отговарят от формална страна на изискванията за съдържание и форма и позволяват идентификацията на страните и имота, административния орган не е имал друга възможност освен да извърши исканото изменение. Нещо повече, в конкретния случай жалбоподателят навежда довод, че в Нотариален акт за дарение на недвижим [имот номер], том I, лег. № 268, дело №22/2024 година било изрично посочено, че за съответните обекти, с посочените вече идентификатори същите се даряват ведно с правото на строеж върху поземления имот. В този ред следва да се посочи, че правилно жалбоподателя посочва, че така учреденото право на строеж с Нотариален акт за покупко-продажба на право на пристрояване по чл.181, ал.1 от ЗУТ № 145, том I, рег. № 1671, дело № 124 от 2006 година, още към датата на сключване на посочения договор за дарение № 245 вече е било трансформирано в право на собственост върху процесните обекти. Това означава, че към настоящият момент жалбоподателката притежава право на собственост върху тези обекти, а такава възможност за вписване в кадастралния регистър на ограничено вещно право на строеж ще съществува, в случай, че сградата, за която то е учредено, не е изпълнена до груб строеж по аргумент от чл. 23, т. 2, във връзка с § 1, т. 2 от ДР на ЗКИР, каквато не е настоящата хипотеза / в този смисъл е и виждането на Върховния административен съд обективирано в Решение № 10 205 от 07.10.2021 година, постановено по адм. дело № 13323 по описа за 2020 година/. От изложеното следва, че административния орган, в конкретното производство има единствено правомощие да отрази данните на собствениците и на носителите на ограничени вещни права съобразно представени документи за собственост, като това означава, че той действа в условията на обвързана компетентност. С оглед на изложеното, не се констатира да са налице предпоставки за изменение на данните в кадастралния регистър нито на основание чл. 53, ал. 1, нито на основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, поради което съдът приема, че материалният закон е приложен правилно и не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Всичко изложеното до тук, според настоящият съдебен състав, налага извод, че оспореният индивидуален административен акт, издаден от началник на СГКК [населено място] е законосъобразен, като издаден от компетентен органи, при спазване на изискванията за форма и при съобразяване с административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите разпоредби на материалния закон, поради което депозираната срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Относно разноските: При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати съдебни разноски в полза на Агенция за геодезия, картография и кадастър /АГКК/, юридическо лице, в чиято структура се намира ответника, в размер на 766,93 евро /седемстотин шестдесет и шест евро и деветдесет и три цента/ с ДДС, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представена фактура № 0000100045 от 03.06.2026 година (лист 31) и извлечение по сметка № 1423008435 от 10.06.2026 година (лист 32). В тази връзка е неоснователно направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, тьй като е изцяло съобразено с нормата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за възнагражденията за адвокатска работа. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник

Cited provisions

36