Решение № 236 от 5.3.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 730/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 1019/ 17.12.2025 г., издадено заместник - кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на основание чл. 178е от ЗДВП на А. И. Й. е наложена глоба с еврова равностойност 25,56 евро /50 лева/ за нарушение по чл. 94, ал.3 ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се релевират конкретни съображения за незаконосъобразност на НП, като е формулирано искане за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, действаща чрез юр. Р. се противопоставя на доводите на жалбоподателя, като моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от жалбоподателя.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество е основателна. Съображенията за този извод са следните:

В АУАН и НП са изложени следните фактически параметри на вмененото административно нарушение:

При направена проверка на 18.08.2025 г. в гр. Пловдив, около 13,45 часа, в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор •••, попадащ в улична регулация, между кварталите 15, 15А, 156 и квартал 16 по регулационен план на Северна индустриална зона Пловдив е установено, че е паркиран товарен автомобил „Мерцедес“, с регистрационен № •••, собственост на „ПИМК“ ООД с ЕИК •••, на тротоара, без мястото да е определено от администрацията на пътя.

По делото липсва спор между страните, а и от доказателствата се установява, че

на 18.08.2025г. в поземлен имот № ••• била извършена проверка от общинска полиция по получен сигнал, като проверката била осъществена със съдействието на служители на общината и кадастъра;

в поземления имот имало изградено пътно платно с двупосочно движение;

пътят не обхващал цялата площ на поземления имот, като служителите на кадастъра са направили съответните измервания, да очертаят и да посочат на инспекторите от общинска полиция границите на поземления имот, в рамките на които следвало да се извърши проверка;

поземленият имот не бил ограден, като на входа му нямало поставени бариери;

от дясната страна, по посока на движението, физически бил наличен добре видим пътен знак В27, забраняващ престоя и паркирането в зоната му на действие;

след пътния знак имало множество паркирани полуремаркета, собственост на „ПИМК“ ООД;

от лявата страна на пътното платно била изградена конструкция, която по физическите си характеристики наподобявала тротоар, а именно надлъжно на пътното платно била разположена издигната част от пътя, с бордюр и настилка, която не била от плочки, а от асфалт;

върху така наподобяващата „тротоар“ конструкция били разположени множество МПС, собственост на „ПИМК“ ООД, включително и товарен автомобил „Мерцедес“, с регистрационен № •••;

за констатираното нарушение по ЗДвП била издадена глоба с фиш, която била надлежно оспорена в предоставения 7-дневен срок, което наложило реализиране на процедурата по чл. 39, ал. 3 ЗАНН;

редовно поканен да подаде декларация по чл. 188, ал.2 ЗДвП, управителят на „ПИМК“ ООД А. И. Й. не се отзовал на поканата, поради което процесните АУАН и НП били издадени именно срещу него;

АУАН бил издаден при условията на чл. 40, ал.2 ЗАНН в отсъствие на нарушителя.

За посочените обстоятелства способстват показанията на актосъставителя К., които съдът кредитира изцяло като добросъвестно дадени и съответни на останалите кредитирани от съда писмени доказателствени източници и тези приложени към АНП, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.

В аспект на гореизложената фактическа обстановка спорът по делото е съсредоточен върху това дали в действителност жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му от администрацията противоправно поведение.

В тази връзка съдът взе предвид приобщените по надлежния ред писмени доказателства - извадка от общ устройствен план на гр. Пловдив - извадка от комуникационно –транспортната схема на гр. Пловдив, извадки от генерален план за организация на движението на община Пловдив, както и писмо от заместник кмет „Строителство, инвестиции, общинска собственост и икономика“ в Община Пловдив. От посочените доказателствени източници се установява, че процесният поземлен имот с идентификатор ••• е предвиден за озеленени площи. Същият е публична общинска собственост, като съгласно предвижданията на ПУП начинът на трайно ползване на имота /НТП/ е за движение и транспорт. Наред с това, в съответствие с посочения начин на трайно ползване в действащия регулационен план на Северна индустриална зона, одобрен със Заповед №57-03-02/1973г., в ПИ № ••• се предвижда изграждане на улица.

В аспект на горното, не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя, като в случая не е налице противоречие между начина на трайно ползване на процесния имот и общия устройствен план. Общият устройствен план обхваща големи площи от територията на страната и обстоятелството, че част от тази територия е предвидена за озеленени площи, не изключва възможността сред тези зелени площи да се изгради път, който да осигурява достъп до тях.

Точно такъв е случаят с процесния имот, който е част от по-голям земен масив, който общо е отреден за зелени площи и озеленяване, но конкретно имот ••• по предвиждания е отреден за изграждане на улица, по която да се осъществява достъп до тези площи.

Нещо повече, по-горе вече бе прието за безспорно установено, че чисто фактически предвижданията на регулационния план са изпълнени, доколкото физически е изградена улица с двупосочно движение, в дясната част на улицата е поставен пътен знак В27 „забранени са престоят и паркирането“ и в лявата част на улицата е изградено съоръжение, което по физическите си характеристики наподобява тротоар.

Въпреки горното обаче, от юридическа гледна точка цитираните доказателствени източници сочат, че за ПИ ••• няма издадено разрешение за строеж, респективно няма открита строителна площадка или свидетелство за въвеждане в експлоатация на строителния обект. Наред с това съгласно генералния план за организация на движението на община Пловдив за този поземлен имот няма разработена улична мрежа. По предвиждания посоченият участък следва да е продължение на бул. „Марица север“, но в генералния план липсва нанесена улица в посочения поземлен имот. Освен това, в генералния план за организация на движението на община Пловдив за този поземлен имот липсват нанесени пътни съоръжения - тротоари, банкети, липсват предвидени и приложени елементи от проектно знаково пространство - пътни знаци и пътна маркировка, както и липсват приложени правила за предимство и посочност на движението; правила за режими на престой и паркиране; правила за скоростни режими; забрани за движение; правила за пешеходно движение.

Съдът кредитира както извадките от действащи планове, представени от жалбоподателя, така и писмото от „Заместник кмет „Строителство, инвестиции, общинска собственост и икономика" в община Пловдив, доколкото съответстват на публично достъпната информация, качена на сайта на община Пловдив, както следва:

-общ устройствен план на гр. Пловдив, наличен на интернет адрес: https://www.plovdiv.bg/item/building/oup/;

• генерален план за организация на движението на Община Пловдив, наличен на интернет адрес:

https://www.plovdiv.bg/%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0 %D0%BF%D0%BB%D0%

B0%D0%BD%D0%B7%D0%B0%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%

%D0%BD%D0%B0-% D0 %B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6/.

От гореизложеното се налага извод, че е налице разминаване между фактическо положение и юридически правила, важащи за процесния поземлен имот.

От общия принцип за законоустановеност на нарушенията и наказанията (чл. 9 НК и чл. 2 ЗАНН) следва, че меродавни за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя са реално съществуващите юридически правила за движение в поземления имот, като отговорността му не може да бъде ангажирана за несъобразяване с фактическо положение, което не отговаря на действителната юридическа рамка.

По-конкретно във връзка с вмененото административно обвинение за нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, поради твърдяно паркиране върху съоръжението, което чисто физически наподобявало на тротоар, следва да се съобразят дадените в пар. 1 от ДР на ЗДвП легални дефиниции:

• т. 5. „Пътен банкет“ е надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение. Банкетът може да бъде укрепен или неукрепен;

• т. 6. „Тротоар“ е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци.

Видно е, че според дадената легална дефиниция водещата характеристика, за да бъде определена дадена част от пътя за тротоар не са физическите конструктивни особености, доколкото е допустимо в условията на алтернативност тази част от пътя да бъде изградена, оградена или очертана, а предназначението на тази част от пътя само за движение на пешеходци.

С оглед визираните легални дефиниции и при положение че, както вече се посочи, от юридическа гледна точка улица в процесния имот, която да е отразена в генералния план за организация на движението на гр. Пловдив изобщо не съществува, като в плана липсва отразяване и на наличен тротоар и в генералния план за организация на движението на гр. Пловдив за процесния имот изобщо не са уредени правила за движение на пешеходци или правила за предимство, следва да се приеме, че процесното съоръжение, макар по чисто физическите си характеристики да прилича на тротоар (издигната повърхност, бордюр и настилка), то не представлява тротоар по смисъла на дадената легална дефиниция, защото не е установено да отговаря на критерия да е част от път, която да е предназначена „само за движение на пешеходци“.

Всъщност при положение, че в генералния план за организация на движението на гр. Пловдив посоченото съоръжение (макар и физически съществуващо) юридически не фигурира и за него няма каквито и да било правила, то не може да се приеме, че има каквото и да било специално предназначение - било то за движение само на пешеходци или за спиране, за паркиране, за движение на МПС, или каквото и да било друго предназначение.

Следователно, след като процесното съоръжение, състоящо се от издигнат бордюр и настилка от асфалт, не представлява тротоар по смисъла на дадената легална дефиниция, то и извършеното деяние се явява несъставомерно като нарушение по чл. 94, ал.3 ЗДвП.

Гореизложеното се явява първо самостоятелно основание за отмяна на НП. Следващо такова е свързано с издаване на АУАН в отсъствие на нарушителя при липса на законовите предпоставки за това.

Действително в чл. 40, ал.2 ЗАНН е предвидено правомощие за актосъставителя да състави АУАН в отсъствие на нарушителя. Съгласно трайната съдебна практика, обаче тази норма може да бъде приложена при една от две алтернативно предвидени хипотези:

• нарушителят да е редовно призован и да не се яви за съставяне на акта;

• нарушителят да не е намерен за връчване на поканата за съставяне на АУАН, въпреки добросъвестно положените усилия за намирането му от контролните органи.

Важно е да се отбележи, че за да намери приложение чл. 40, ал.2 ЗАНН деецът следва да е редовно призован и да не се яви конкретно за съставяне на АУАН, а не призоваването да е за други процесуални действия или действия по разследване. Това е така, доколкото нарушителят следва да има възможност да направи информиран избор дали да се яви лично за предявяване на административното обвинение, което няма как да се случи, ако за него не съществува несъмненост, че е призован именно за съставяне на АУАН, а не за други действия.

В процесния случай от текста на поканата е видно, че жалбоподателят е уведомен, че предвид подаденото от него възражение срещу глобата с фиш е необходимо да се стартира процедура по чл. 39, ал.3 ЗАНН. Изрично е поканен да се яви на 01.10.2025г. в 10.00 часа в сградата на сектор „Общинска полиция - Пловдив“ за стартиране на тази процедура, като е посочено, че във връзка с горното е необходимо да представи попълнена приложената декларация съгласно чл. 188 от ЗДвП, чрез която да се удостовери кой е извършил цитираното в оспорения фиш нарушение.

От този текст на поканата е видно, че към момента на изпращането й за наказващия орган все още не е била известна личността на нарушителя, като именно с цел нейното установяване жалбоподателят е поканен да се яви на 01.10.2025г.

В този смисъл към момента на изпращане на поканата евентуалното съставяне на АУАН именно на жалбоподателя се явява бъдещо несигурно събитие, доколкото ако същият представи декларация по чл. 188 ЗДвП, АУАН следва да бъде съставен именно на това посочено лице.

Същевременно съгласно трайната съдебна практика покана, с която деецът се кани да представи документи от значение за проверката, като се предупреждава, че при непредставяне на документите ще му бъде съставен АУАН в негово отсъствие, е нередовна по смисъла на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Това е така, тъй като от една страна същата е условна, а не изрична, предвид поставеното условие, че АУАН ще се състави при бъдещо непредставяне на изискваните документи, а от друга страна, защото основанието за ангажиране отговорността на поканения все още не е възникнало към момента на отправяне на поканата, тоест той бива канен за съставяне на АУАН за „бъдещо нарушение“. В този смисъл - Решение № 978 от 14.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 178 / 2021 г. на Административен съд - Пловдив, Решение № 932 от 05.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 600 / 2020 г. на Административен съд – Пловдив и др.

Всичко гореизложено е важимо на още по-силно основание за процесния случай, доколкото

към момента на изпращане на поканата изобщо не е било ясно, че именно жалбоподателят е пасивно легитимиран да понесе отговорността за твърдените нарушения;

в поканата изобщо не се съдържа предупреждение, че при неявяване и непредставяне на декларация по чл. 188 ЗДвП АУАН ще бъде съставен именно на жалбоподателя, при това в негово отсъствие;

в поканата изобщо липсва уведомление, че АУАН ще се състави още на същата дата, на която жалбоподателят е поканен да представи документи във връзка с установяване самоличността на нарушителя.

Следователно с приложената по преписката покана, от една страна жалбоподателят е поканен да се яви в сектор „Общинска полиция“ във връзка с „едно бъдещо“ нарушение, евентуално извършено от него, а от друга изобщо не е бил поканен редовно за съставяне на АУАН именно на дата 01.10.2025г.

Ето защо и предвид неспазване на процедурата по чл. 40, ал.2 ЗАНН, то е налице съществено процесуално нарушение, представляващо безусловно основание за отмяна на НП. Това е така, доколкото липсата на покана или ненадлежно връчената покана за съставяне на АУАН ограничава правото на дееца да участва в най-ранния етап на административно - наказателното производство.

Това нарушение не се санира с факта, че по-късно АУАН е надлежно връчен (предявен) на нарушителя, доколкото личното присъствие при съставяне на АУАН и връчването (предявяването) на същия са гаранции за различни интереси на нарушителя.

Връчването на АУАН е гаранция, че нарушителят ще бъда запознат с повдигнатото му обвинение и ще може да направи своите възражения срещу него и да организира зашитата си.

Личното присъствие от друга страна е гаранция за законосъобразността при съставяне на АУАН. Чрез личното си присъствие нарушителят може да се увери, че АУАН действително е съставен на мястото и във времето, посочени в него, от лицето, което се твърди да го е издало и в присъствието на лицата посочени като свидетели.

Съставянето на АУАН е първият формален акт, с който се поставя началото на административно наказателния процес и нарушенията при неговото съставяне, опорочават процеса до степен да обуславят отмяната на наказателното постановление, независимо, че последващите действия са извършени надлежно.

Личното присъствие при съставяне на АУАН е важна гаранция и че той действително е съставен на датата, която се сочи в него и че не е антидатиран, което пък е от значение за преценката за спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН.

По изложените съображения жалбата се явява основателна, поради което атакуваното НП следва да бъде отменено като неправилно постановено.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 180,00 евро с ДДС за адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството предвид представените по делото фактура, договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане.

От представителя на въззиваемата страна своевременно е релевирано възражение за прекомерност, което настоящият съдебен състав намира за основателно. Съображенията за този извод са следните:

Действително претендираният размер на адвокатско възнаграждение попада в хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа.

Същевременно съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/ 16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C 438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС , националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

С оглед посочените по - горе принципни съображения и като взе предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, която е сравнително ниска и не се отличава съществено от типичната за подобен вид нарушения; имуществения интерес от водене на делото – глоба в размер от 50 лева – еврова разностойност 25,56 евро, като на жалбоподателя не е налагано наказание лишаване от права; вида и обема на осъществената адвокатска защита и съдействие, съдът намира, че не следва да се присъди в цялост претендираното адвокатско възнаграждение, а следва да се присъди възнаграждение в размер на 70,00 евро. За този си извод, съдът съобрази и горецитираните постановки на решението на СЕС, поради което и намира, че именно това е възнаграждението което следва да бъде присъдено за положения от адвоката труд.

Съгласно пар. 1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на разноски“ от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

В случая въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно Община Пловдив.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът