Решение № 4880 от 14.7.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 3347/2024 г.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „БАНКА ДСК“ АД срещу З. Л., гражданин на Великобритания, с идентификатор GB••••••••••, с която са предявени искове с правно основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, с които се иска ответника да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 16.02.2015г., както следва:

-сумата от 104663,72 лв., представляваща изискуема главница

-сумата от 9626,15 лв, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода 28.11.2022г.-20.03.2024г.

-сумата от 698,33 лв., представляваща лихва за забава за периода 28.11.2022г.- 20.03.2024г.

-законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 21.03.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 16.02.2015г., по силата на който на ответника е отпуснат кредит в размер на 86056,52 лв. за заплащане на таксите за обучение в Медицински университет – гр. Пловдив, специалност „Медицина“. Срокът на издължаване на кредита е 120 месеца, считано от изтичане на гратисния период.

Първата падежна дата е 28.10.2021г., след която ответникът е следвало да погасява кредита на 120 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 546,33 1326,67 лв. Ответникът е погасявал задълженията си, като след 28.11.2022г. ответникът е преустановил плащанията по процесния договор за кредит, поради което и ищецът с исковата молба е обявил процесния договор за предсрочно изискуем.

В законоустановения срок ответникът З. Л., чрез своя особен представител адв. И. К. е подал отговор, с който оспорва исковете по основание и размер, поради което иска отхвърлянето им като неоснователни.

Ответникът оспорва твърденията на ищеца за предсрочна изискуемост на кредита; твърди договора за кредит да е нищожен поради наличие на неравноправни клаузи и противоречие с чл. 143-148 ЗЗП, както и поради липса на погасителен план; прави възражение за давност; твърди да не е доказано усвояването на кредита; оспорва начина на начисление на лихва по кредита като неправилно. Моли съда да отхвърли исковете.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани.

Исковете са предявени на 21.03.2024 г. срещу ответник, който е потребител и гражданин на Великобритания. Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия се оттегля от Европейския съюз, като преходният период за съдебни производства изтича на 31.12.2020 г.

От систематичното тълкуване на чл. 4 КМЧП, вр. Регламент /Е0/ № 1215/2012 г. на ЕП и Съвета е видно, че ищецът - българско юридическо лице винаги ще може да предяви иск срещу чужденец физическо или юридическо лице пред национален съд, извън случаите на приложимост на Регламент /Е0/ № 1215/2012 г. на ЕП и Съвета.

Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 КМЧП съдът намира, че е налице международната компетентност да се произнесе по настоящия правен спор. Същата произтича от разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от КМЧП, тъй като ищецът е българско юридическо лице, а ответникът е потребител, който има обичайно местоживеене във Великобритания. В същото време не съществува двустранен договор за правна помощ, определящ компетентния съд, приложим за спора, като не са налице и други условия, които да определят изключителна компетентност по правилата на Регламента. В този смисъл е и Определение № 308 от 28.02.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4055/2022 г., IV г.о., ГК.

На основание чл. 28, ал. 2 КМЧП, съдът намира, че е компетентен да разгледа настоящето дело.

По основателността:

За да бъдат уважени процесните искове с правно основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки:

1. наличие на валидно облигационно правоотношение по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 16.02.2015 г.

2. изпълнение на задълженията на ищеца по процесния договор

3. неизпълнение от ответника на задълженията по процесния договор

4. размера на неплатените вземания с настъпил падеж

Видно от Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 16.02.2015 г. ищецът „Банка ДСК“ АД е предоставила на ответника З. Л., гражданин на Великобритания банков кредит в размер на 86056,52 лева за заплащане на такси за обучение в Медицински университет – град Пловдив, специалност „Медицина“, с краен срок на издължаване 120 месеца, считано от изтичане на гратисния период. Същият подлежи на връщане на равни месечни вноски съгласно погасителен план, който се изготвя и предоставя след изтичане на гратисния период, но в случая погасителен план не е съставен.

Клаузата на чл. 5 от договора предвижда погасителният план да се изготви и предостави на кредитополучателя след изтичане на гратисния период.

Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗКСД освобождава кредитополучателят от задължението за погасяването на главницата и лихвите по кредита по време на гратисния период.

Съгласно чл. 23, ал. 2 от ЗКСД гратисният период е периодът от сключването на договора за кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователноквалификационна степен, съответно от датата, на която изтича определения срок на докторантурата.

Сключеният договор за кредит е потребителски по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Не са спазени изискванията на общия чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗПК, както и специалните чл. 17, ал. 1 - ал. 3 ЗКСД и чл. 24, ал. 1 - ал. 3, а именно: издължаване на кредита от потребителя едва след уговаряне на условията за неговото погасяване, включително с погасителен план, съдържащ ясна и разбираема информация за размера, броя, периодичността и датите за плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските, техния вид, размер и какви компоненти включват.

Според императивната разпоредба на чл. 24, ал. 1 ЗКСД, определяща задължителното съдържание на специфичния договор за финансово кредитиране на студенти и докторанти, общият размер на задължението на кредитополучателя се формира след изтичане на гратисния период и включва: т.1. главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка и т.2. лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит. Следващата ал. 2 изрично регламентира изплащането на кредита да започва един месец след изтичане на гратисния период съгласно погасителния план, уговорен между страните, каквито законови изисквания в случая не са спазени. Клаузата на чл. 5 от договора предвижда погасителният план да се изготви и предостави на кредитополучателя след изтичане на гратисния период. Съществените елементи от съдържанието на процесния договор, които подлежат на писмена конкретизация с погасителен план, не са достатъчно уговорени на ясен и разбираем език - чл. 17, ал. 3 ЗПК и чл. 10, ал. 1 ЗПК. Липсват данни погасителен план изобщо да е изготвян на след изтичане на уговорения гратисен период, да е двустранно подписван, доведен до знанието на ответницата и на същата да е предоставена възможност за запознаване и изразяване на становище по него. С оглед неспазено изискуемо писмено уговорено съдържание, на основание чл. 17, ал. 6 ЗКСД вр. чл. 17, ал. 1 и чл. 24, ал. 2 ЗКСД, договорът е недействителен и е налице е неравноправност - чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 17, ал. 5 ЗКСД. В подобен смисъл е определение № 1611 от 28.05.2025 г., т.д. № 2099/2024 г., ВКС, І ТО. Съгласно чл. 17, ал. 4 ЗКСД, кредитополучателят не е длъжен да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор.

Според чл. 10.2 от Общите условия към договора, лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира. Тази уговорка е в противоречие с нормативната регламентация на чл. 23, ал. 1 от ЗКСД за недължимост на главница и лихви през гратисния период, както и на чл. 24, ал. 1 ЗКСД за тяхната изискуемост след гратисния период. Добавянето към главницата на начислявани в гратисния период, но неизискуеми до изтичането му лихви, води до анатоцизъм, който е приложим само между търговци, като в случая едната страна е потребител. В Наредба № 9/03.08.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск (отм., но действаща към момента на одобряване на типовия договор) не се съдържа правило за начисляване на лихви върху лихви и посочената наредба не е такава по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Същевременно, не може да се приеме кредитополучателят да се е съгласил с неизгодните за него икономически последици от капитализацията, при положение, че липсва погасителен план към момента на сключване на договора, а дългът му нараства със сума, която съществено превишава размера на усвоената. Една от целите на ЗКСД е да гарантира равен достъп до висше образование, независимо от социалния статус на лицата, поради което получаването от банката на допълнително и забранено от закона възнаграждение не е допустимо. На основание чл. 143, ал. 1 и ал. 10 ЗПК вр. и чл. 20, ал. 1 и ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 10, ал. 3 ЗЗД клаузата на чл. 10.2 от ОУ е нищожна, като неравноправна. В този смисъл са определение № 1391 от 08.05.2025 г., т.д. № 2618/2024 г., ВКС, І ТО и определение № 1606 от 28.05.2025 г., т.д. № 647/2025 г., ВКС, І ТО.

При недействителност на договора за кредит кредитополучателят е длъжен да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, такси или други разходи - чл. 17, ал. 7 ЗКСД.

Според заключението на приетата без възраения като компетентно изготвена ССЕ общо платената от ответника сума възлиза на 18571,16 лева и същата следва да бъде приспадната единствено от дължимата главница (чистата стойност на кредита) - 86056,52 лева. Така се получава сума от 67485,36 лева (разликата между получено и платено), до който размер искът се явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен, като тази стойност представлява именно невъзстановеният остатък от усвоената от кредитополучателя сума. Сумата, за която се уважава иска (34504,72 евро – равностойни на 67485,36 лева), се дължи ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 21.03.2024 г., доколкото това е законна последица от уважаване на осъдителната претенция. За разликата над уважения размер на главницата, до пълния претендиран такъв от 53513,72 евро /равностойни на 104663,72 лева/, включващ освен невърната главница и капитализираната в съответствие с т. 10.2 от ОУ лихва, начислена през гратисния период, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Без значение е по какъв начин кредитора е отчитал счетоводно погашенията по кредита, защото в хипотезата на нищожен договор не се дължи нищо повече от полученото (в конкретния случай - разликата между дадено и върнато), като е напълно ирелевантно с кое плащане какво е било прието, че е погасявано, респективно - какъв е остатъкът по отделните пера.

Предвид недействителността на договора за потребителски кредит и дължимостта на основание чл. 17, ал. 7 от ЗКСД единствено на чистата стойност на договора, следва да се отхвърлят изцяло и останалите две претенции - за сумата от 4921,77 евро /равностойни на 9626,15 лв./ - договорна възнаградителна лихва за периода 28.11.2022г.-20.03.2024г. и за сумата от 357,05 евро /равностойни на 698,33 лв./ - лихва за забава за периода 28.11.2022г.- 20.03.2024г., които представляват акцесорни вземания и като такива в случая са недължими, защото по тях потребителя не дължи изпълнение.

Неоснователно е направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност. В съдебната практика последователно се приема, че уговореното погасяване на кредита на части не превръща договора за кредит в такъв за периодични плащания, а давността тече поотделно за всяка падежирала анюитетна вноска, считано от датата на нейния падеж. От това следва, че по отношение на задължението за главница е приложима общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД. При това положение считано от падежа на първата погасителна вноска по договора – 28.10.2021 г. до подаване на исковата молба в съда – 21.03.2024 г. не е изтекъл давностният срок.

По разноските:

Предвид изхода на делото - частичното уважаване на исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, всяка от страните принципно има право да получи разноски по съразмерност, които претендира и за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ищецът установява разноски в процеса в общ размер от 5508,53 евро /равностойни на 10773,75 лева/, съгл. представен списък по чл. 80 ГПК за внесени държавна такса, депозит за вещо лице по ССЕ, такса за публикация в ДВ, депозит за особен представител, разходи за превод на документи по съдебна поръчка, като на страната е дължимо още и юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на пълномощника й, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, което с оглед на фактическата и правна сложност на делото съдът определя в размер от 76,69 евро /равностойни на 150 лева/, съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид изхода на спора, съразмерно с уважената част от исковете на ответник се дължи присъждане на разноски в общ размер от 3277,91 евро/равностойни на 6411,03 лева/.

Ответникът е бил представляван от особен представител и не е реализирал разноски, поради което и такива не му се присъждат.

Така мотивиран, съдът