Решение № 2416 от 11.6.2026 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 343/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на С. В. Т. с адрес гр. Свищов, [улица], чрез адв. Хр. Т., против Удостоверение за право на извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав № 04205291--027/04.02.2026 г., издадено от началник сектор „Рибарство и контрол“ гр. Велико Търново при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, в частта, в която е отказано предоставяне на право на извършване на стопански риболов с ръчни въдичарски уреди и въдици, обозначени като LHP. В съдебно заседание жалбоподателят уточнява, че оспорва мълчалив отказ за предоставяне на право на извършване на стопански риболов с ръчни въдичарски уреди и въдици, обозначени като LHP, по подаденото от него заявление. Жалбоподателят счита, че обжалваният отказ е в противоречие с материалния закон. Излага подробни съображения, че в националното законодателство няма забрана за извършване на стопански риболов с ръчни въдичарски уреди и въдици; електронната система на ответника позволявала подаването на такова заявление; за предходни периоди са му били издавани такива разрешения; в списъците с риболовни уреди и операции по Регламент за изпълнение на ЕС № 404/2011 г. на Комисията също били посочени „куки и въдици“ с код LHP, което било съобразено и във вътрешни актове. По тези съображения, доразвити в писмена защита моли за отмяна на обжалвания отказ и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания. Претендира направените по делото разноски, както и заплащане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА. Ответникът по жалбата, началник сектор „Рибарство и контрол“ гр. Велико Търново при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, в представено писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи, че със въдици може да се осъществява единствено любителски риболов, а също така жалбоподателят не бил заплатил съответната такса. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: На 03.02.2026 г. Х. С. Т., като пълномощник на С. В. Т. подал по електронен път пред ИАРА заявление за удостоверение за стопански риболов в р. Дунав. Като риболовни уреди са посочени хрилни мрежи – 32 бр. и чепарета, ръчни въдичарски уреди и въдици – 2 бр. На същата дата Х. Т. в лично качество е подал и друго аналогично заявление, предмет на разглеждане по адм. дело № 342/2026 г. по описа на АдмСВТ. С уведомление изх. № Z-1086-2/17.02.2026 г. на началник сектор „Рибарство и контрол“ гр. Велико Търново при ИАРА, жалбоподателят е уведомен на 18.02.2026 г., че посочените в двете заявления риболовни уреди „Чепарета, ръчни въдичарски уреди и въдици“ /LHP/ не попадат сред разрешените уреди за извършване на стопански риболов в р. Дунав по смисъла на чл. 18е, ал. 3 във вр. с т. 35 от ДР на Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ и чл. 12 от Наредба № 37 от 10.11.2008 г. за ползването на язовирите - държавна собственост, в рибностопанско отношение и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и аквакултури в обектите - държавна собственост по чл. 3, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите. Според ответника съгласно тези разпоредби стопански риболов се извършва единствено с изрично допустими риболовни уреди, като уредите „Чепарета, ръчни въдичарски уреди и въдици“ /LHP/ съгласно законовата дефиниция за чепаре служи единствено за осъществяване на морски риболов, а не за риболов във водите на р. Дунав. Посочено е, че предвид това заявените уреди не могат да бъдат вписани в удостоверенията за стопански риболов и маркирани, и е поискано в 14-дневен срок заявленията да бъдат коригирани като се посочат само допустими риболовни уреди. В отговор на горното, жалбоподателят подал на 27.02.2026 г уточнение, в което е изразил несъгласие с изводите на ответника и е потвърдил подадените заявления с посочените в тях „хрилни мрежи“ и „куки и въдици“. На 17.03.2026 г. на жалбоподателя е връчено Удостоверение за право на извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав № 042605291-027/04.02.2026 г., издадено от началник сектор „Рибарство и контрол“ гр. Велико Търново при ИАРА. Удостоверението е издадено за периода от 04.02.2026 г. до 31.12.2026 г. с риболовен кораб с район на плаване: р. Дунав в участъка на РБългария. Като разрешени риболовни уреди са посочени общо 32 бр. хрилни мрежи /дрифтерни, плаващи/, като липсва произнасяне по заявените ръчни въдичарски уреди и въдици. При тази фактическа обстановка С. Т. е подал жалбата до АдмСВТ на 27.03.2026 г. чрез пощенски оператор, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство. В производството пред съда от страна на жалбоподателя и ответника са представени горепосочените доказателства. От ответника е представена и заповед № РД-835/13.12.2017 г., с която изп. директор на ИАРА е оправомощил на основание чл. 17б, ал. 1, чл. 18а, ал. 6, чл. 18в, ал. 1 във вр. с ал. 5, чл. 18е, ал. 5 и 6 от ЗРА служителите на длъжност „началник сектор“, а при отсъствието им съответния началник отдел „Рибарство и контрол“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ на ИАРА, да издават разрешително за стопански риболов и удостоверение за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми съгласно чл. 17б, ал. 1 от ЗРА, както и да отказват с мотивирана заповед издаването на разрешително за стопански риболов при условията на чл. 18а, ал. 6 от ЗРА. По искане на жалбоподателя са изслушани показанията на свидетеля П. П. К., който заявява, че се занимава със стопански риболов в р. Дунав. Сочи различни фактори, които препятстват извършването на такъв риболов с мрежи, при което е възможно това да става единствено с въдици. На свидетеля в миналото са му разрешавали да извършва стопански риболов с въдици, но сега възпирали този начин. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: В издаденото Удостоверение за право на извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав № 04205291-027/04.02.2026 г., липсват мотиви и диспозитив относно заявените от жалбоподателя ръчни въдичарски уреди и въдици, т.е. с оглед липсата на произнасяне по точно този въпрос е налице формиран мълчалив отказ на административния орган. Жалбоподателят в отговор на изпратеното му уведомление е подал уточнение на 27.02.2026 г., при което срокът за произнасяне на административния орган е изтекъл на 13.03.2026 г. Жалбата е подадена на 27.03.2026 г., в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК от лице, което има правен интерес от оспорването, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: Съгласно императивната разпоредба на чл.18а, ал. 6 от ЗРА отказът да се издаде разрешително за стопански риболов, следва да бъде под формата на мотивирана заповед. Според настоящия състав е неприемлива тезата, че само в хипотезите на чл. 18а, ал. 6, т. 1 – 6 от ЗРА трябва да се издава мотивирана заповед за отказ, а в останалите хипотези административният орган може да обективира отказа си без изрично произнасяне. Това би означавало да се обвърже формата на отказа с основанието на отказа и в зависимост от конкретния казус административният орган да отказва мълчаливо или изрично. Подобен еклектичен завършек на производството по издаване на един административен акт не би могъл да бъде оправдан с никакви рационални или прагматични съображения. Затова е по-логично да се приеме, че чл. 18а, ал. 6 от ЗРА въвежда императивното задължение за административния орган да отказва в писмена форма и че правните основания на отказа по чл. 18а, ал. 6, т. 1 – 6 ЗРА са неизчерпателно изброени. Предвид императивността на това изискване на закона, мълчаливият отказ противоречи на разпоредбата на чл. 18а, ал. 6 от ЗРА, представлява нарушение на изискването за форма на индивидуалния административен акт, постановяван от задължения субект, поради което е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Мълчаливият отказ е постановен и в нарушение на материалния закон. Неоснователно е становището на ответника, че в р. Дунав е недопустимо извършването на стопански риболов с ръчни въдичарски уреди и въдици, които били риболовни уреди за извършването на любителски риболов съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗРА. Такава забрана липсва в действащата правна уредба – както в общностното право в Регламент за изпълнение (ЕС) № 404/2011 на Комисията от 8 април 2011 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, в Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 година за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006; в Регламент (ЕС) 2019/1241 на ЕП и на Съвета от 20 юни 2019 година за опазване на рибните ресурси и защита на морските екосистеми чрез технически мерки, за изменение на регламенти (ЕО) № 1967/2006 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и на регламенти (ЕС) № 1380/2013, (ЕС) 2016/1139, (ЕС) 2018/973, (ЕС) 2019/472 и (ЕС) 2019/1022 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 894/97, (ЕО) № 850/98, (ЕО) № 2549/2000, (ЕО) № 254/2002, (ЕО) № 812/2004 и (ЕО) № 2187/2005 на Съвета; в Регламент (ЕС) № 1380/2013 на ЕП и на Съвета от 11 декември 2013 година относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета, така и в националното законодателство в Закона за рибарството и аквакултурите. Забраните следва да са въведени в законодателството ясно и недвусмислено, като е недопустимо извеждането им по тълкувателен път. Забрана в националното законодателство има единствено по отношение на чепаретата, които не са предмет на настоящото дело. Следва да се посочи, че съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 28 от ДР на ЗРА "Риболов - стопански" е риболов по смисъла на т. 26 - дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми в определените за това обекти с разрешени уреди и средства с цел стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от това, дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно. За стопански риболов по смисъла на този закон се смята и риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл. 24, ал. 1, и/или при който уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 3 количества. Използваният във второто изречение съюз „или“ означава, че за да е налице стопански риболов е достатъчно уловените количества риба или други водни организми да надхвърлят количествата по чл. 24, ал. 3, като е без значение с какви уреди е извършван, т.е. е допустимо и това да става с уредите по чл. 24, ал. 1 от закона – въдици. На следващо място, в Регламент за изпълнение (ЕС) № 404/2011 на Комисията от 8 април 2011 година въдиците изрично са посочени като пасивен риболовен уред в чл. 2, пар. 6, б. „в“, чл. 11, пар. 2, б. „б“ и в Приложение XI „Кодове на риболовни уреди и риболовни операции“, без да има каквито и да е ограничения за използването им в стопански риболов или в сладки води. В съответствие с пряко приложимото общностно право, в Наредба № 7 от 21 ноември 2019 г. за водене на регистрите по чл. 16, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите на МЗХГ същите фигурират в Таблица за определяне код на основното и допълнителното риболовно съоръжение в регистъра на риболовните кораби - Приложение № 5 към чл. 14, т. 17 и 18. Неоснователно е позоваването на ответника на нормата на чл. 12, ал. 1 от Наредба № 37 от 10.11.2008 г. за ползването на язовирите - държавна собственост, в рибностопанско отношение и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и аквакултури в обектите - държавна собственост по чл. 3, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите на МОСВ и МЗХ, според която стопански риболов в р. Дунав се извършва с мрежи с фани с размер на окото не по-малък от 40 mm, както и с размер на окото не по-малък от 16 mm за уклейка, 36 mm за костур, морунаш и скобар, 45 mm за бяла мряна, 60 mm за щука и бяла риба, 65 mm за шаран и растителноядни видове риби (толстолоб и амур) и 70 mm за европейски сом. От тази разпоредба не може да се направи извод, че това са единствените разрешени риболовни уреди за стопански риболов в р. Дунав, което е видно и в сравнението с ал. 2 на чл. 12 от същата наредба, съгласно която стопански риболов на дунавска скумрия (карагьоз) се извършва само с едностенни мрежи с минимален размер на окото не по-малък от 36 mm. Освен това в чл. 5, т. 2 от Тарифата за таксите, събирани по Закона за рибарството и аквакултурите изрично е предвидена годишна такса за придобиване на право за извършване на стопански риболов с риболовен кораб във водите на р. Дунав с капани (винтери) за улов на риба и други водни организми – 117,60 евро, т.е. очевидно са допустими и други риболовни уреди освен мрежеви риболовни уреди. На последно място следва да се посочи, че с оглед липсата на ограничение на ниво регламент или закон е недопустимо евентуалното въвеждане на такова с национален подзаконов нормативен акт. Неоснователно е възражението в писмените бележки на процесуалния представител на ответника, че жалбоподателят не е заплатил съответните такси за „Чепарета, ръчни въдичарски уреди, въдици“, поради което правилно не му било издадено съответното удостоверение. Съгласно чл. 18а, ал. 4 от ЗРА при установени непълноти или неточности органът по чл. 17б, ал. 1 в 7-дневен срок от получаване на заявлението изпраща съобщение за отстраняването им. В случая безспорно не е изпращано до жалбоподателя съобщение да внесе съответните такси, поради което формираният мълчалив отказ не може да бъде законосъобразен на това основание. Предвид изложеното обжалваният мълчалив отказ следва да се отмени, а преписката да се изпрати за ново произнасяне на административния орган в 14-дневен срок от влизане в сила на настоящото решение по подаденото заявление в частта относно заявените ръчни въдичарски уреди и въдици, съобразно даденото в настоящото решение тълкуване по прилагането на закона. При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 5,12 евро. На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и след съобразяване с критериите по чл. 36, ал. 3 от същия закон и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в полза на адв. Х. С. Т. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПКQ съдът