Решение № 1450 от 29.10.2024 г. на Административен съд - Смолян по дело № 285/2024 г.

Административен съд - Смолян29.10.2024reporting judge Игнат Колчев

Ruling

ОТХВЪРЛЯ жалбите на П. Т. З., [ЕГН] и Т. И. Д., [ЕГН], и двамата със съдебен адрес [населено място], [улица]адв. Б.Б. срещу подточка 1.1 от раздел „Регионален исторически музей“ от Приложение № 6 към Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община [област]. ОСЪЖДА П. Т. З., [ЕГН] и Т. И. Д., [ЕГН], и двамата със съдебен адрес гр. [област], [улица]адв. Б.Б. ДА ЗАПЛАТЯТ на ОбС- [област], представляван от председателя Д. К. деловодни разноски в производството в размер на 1200 лв. РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок, считано от съобщението на страните.

Grounds

Производството е образувано по жалба, подадена от П. Т. З., с адрес за призоваване [населено място], [улица]бл. №4-Б-21 срещу срещу подточка 1.1 от раздел „Регионален исторически музей“ от Приложение № 6 към Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община [област]. В жалбата се твърди, че цитираната правна норма в актуалната си редакция предвижда отделни цени за вход за индивидуални посетители- възрастни, деца и пенсионери, като моли съда да прогласи нейната нищожност. Според жалбоподателя ответникът бил лишен от компетентност да определи размер на цената на входен билет в музея по аргумент от чл. 187, ал.2 от ЗКН. Липсвал и определен ден от седмицата за безплатен вход. Правният си интерес с оспорването на посочения текст З. обосновава с това, че при посещение в музея заплатил входна такса от 5 лв. Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на атакувания текст от Наредба №2 на Община [област] за определянето и адмиинистрирането на местните такси и цени на услуги на територията на общината, приета с Решение №53/30.12.2019г. на ОбС-[област], изм. И доп. С Решение № 339/22.12.2020г.; № 695/22.12.2021г.; 1071/30.12.2022г. и 29/21.12.2023г. След насрочване на делото, е постъпила молба вх. № 2288/16.09.2024г. от Т. И. Д., [ЕГН] чрез адв. Б. за конституирането й като оспорваща страна в производството срещу същата разпоредба. С Определение № 1236/16.09.2024г. Д. е конституирана от съда като оспорваща страна, като доводите й са идентични с тези на З.. В съдебно заседание оспорващите не се явяват и не изпращат процесуален представител. От адв. Б. са постъпили писмени бележки с които поддържа доводите, развити в жалбите на З. и Д.. Ответникът чрез адв. М. оспорва жалбата. Счита същата за процесуално недопустима поради липса на правен интерес от търсената защита, позовавайки се на съдебна практика на ВАС в посочения от него смисъл. Претендира присъждане на съдебни разноски. Участващият по делото прокурор от ОП-[област] заема становище за недопустимост на подадените жалби, основано на цитираната съдебна практика- Определение №5154/24.04.2024г. по адм.д. № 2823/2024г. на ВАС, VІ отд. и Определение № 7966/26.06.2024г. по адм.д. № 5756/2024г. на 5-членен състав на ВАС. След преценка на изложеното в жалбите, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, АССм в настоящия си съдебен състав приема от фактическа и правна страна следното: Жалбите, подадени от адв. Б. в качеството му на процесуален представител на П. З. и Т. Д. са процесуално допустими и по тях се дължи произнасяне по същество. Цитираната от участващия по делото прокурор от ОП-[област] и процесуалния представител на ответника е известна на настоящия съдебен състав. Тя касае сходен казус. В случая обаче е налице и съдебна практика в противоположния смисъл, съгласно която актове от категорията на оспорената разпоредба се прилагат неограничено към всички граждани, независимо дали имат или нямат адресна регистрация, изборни права за местни органи на власт или местоживеене на територията на съответната община (Определение № 10982 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8821/2024 г., I о.). Това определение е постановено по дело на АССм, също по сходен казус, при което следва да се приеме като по- актуално правно разрешение по този въпрос. Разгледани по същество жалбите са неоснователни. Това е така по следните съображения: По делото са представени в съдебно заседание от ответната страна Заповед № 45/31.03.2009г. и Заповед № РД-11-183/28.11.2018г., и двете на Директора на РИМ „С. Ш.“ [населено място]. С първата от тях на основание Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите в община [област] и Правилника за дейността на регионалния исторически музей са определени такси и цени на услугите, включително вход за индивидуални посетители, вход за пенсионери и лица с трайни увреждания, включително и безплатно посещение. Цитираната заповед е издадена на това правно основание, тъй като нормата на чл. 187, ал.2 ЗКН е в сила от 10.04.2009г., т.е. към момента на издаване на тази заповед цитираната норма не е била част от позитивното право. През 2018г., когато ЗКН вече съществува в правния мир е издадена втората представена като доказателство заповед, съдържаща корекции в някои от цените на билетите и деня за безплатен вход в музея. При тези доказателства съдът намира, че атакуваната от жалбоподателите норма- подточка 1.1 от раздел „Регионален исторически музей“ от Приложение № 6 към Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община [област] не е нищожна. Действително нормата на чл. 187, ал.2 ЗКН регламентира, че цените на входните билети в държавните и общинските музеи се определят от техния директор съгласувано с финансиращия музея орган. В случая това е направено. Издадена е заповед от директора на РИМ, определяща цената на входните билети. В случая „финансиращия музея орган“ е община [област], тъй като въпрос на нормативна уредба (напр. чл. 53 и чл. 54 от ЗДБРБ за 2024г.) са бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините. Ето защо не държавата, а общината е субсидиращия музея орган. Обстоятелството, че определената след съгласуване от директора на музея цена на входен билет за възрастен е посочена и в оспорената от жалбоподателите подточка 1.1 от раздел „Регионален исторически музей“ от Приложение № 6 към Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община [област] не означава, че цената е определена от органа на местно самоуправление, а е включена в този акт предвид обществените отношения които се регулират с него. По тези съображения настоящия съдебен състав счита, че довода за нищожност на атакуваната разпоредба е неоснователен. Несъстоятелни са и твърденията в жалбите, че директора на РИМ-[област] не е изпълнил задължението си да определи един ден от седмицата за безплатен вход в музея. В случая този ден е последната сряда от месеца- т.2 от Заповед № РД-183/28.11.2018г. Съдът счита за неоснователен и довода, че в случая е допуснато нарушение на чл. 26 и чл. 28 ЗНА. Както бе посочено и по-горе, цените за вход в музея не се определят от ОбС-[област], а от директора на РИМ, при което той не е задължен да публикува на сайта на община [област] проекта на заповедта, да провежда обществено обсъждане и пр. На последно място в случая с определянето на цена от 5 лв. за входен билет за възрастни не е допуснато и нарушение на чл. 4 ЗЗДискр. Цитираната норма гласи, че Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който [държава] е страна.

2

Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.

3

Непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. В случая не е налице по-неблагоприятно третиране на посетители на музея на нито един от посочените признаци. Заповедта на директора на музея определя вход за различни категории лица, като индивидуализацията съдържа социален момент, основан не на дискриминация спрямо възрастните, а на защита и социално отношение към чувствителни групи от обществото- лица с увреждания, учащи и пенсионери. Определените от директора на музея цени за вход са инкорпорирани в цитирания акт на ОбС-[област], което нито го прави автор на определения размер на входните цени, нито на кръга от лица, по отношение на които се определят преференциални цени в зависимост от уязвимия им социален статус. По тези съображения жалбите на З. и Д. са изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Като последица от това следва да им бъдат възложени разноските, направени от ответника в производството в размер на 1200 лв.

Cited provisions

7