Решение № 12364 от 28.9.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 506/2025 г.

Производството е по реда на чл.285 от ЗИНЗС и чл.203 от АПК. Образувано е по постъпила с вх. №4237/12.03.2025г. искова молба на И. А. Р. с [ЕГН] - изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – [населено място] против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място], с която се претендира присъждане на: 1/ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000лв./ равняващо се на 2556,46 евро/ , ведно със законната лихва до окончателно изплащане на сумата, които претърпял в периода от 13.02.2025г. до 24.02.2025г. от противоправното бездействие на администрацията на ответника да му подсигури подходящи условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в спално помещение № 224 в Затвора Варна, в което бил настанен през този период, защото в спалното помещение липсвали столове и шкафчета за лични вещи; стените били изкъртени и олющени и имало мухъл по стените и пода; имало неприятна миризма и влага в спалното помещение; липсвали седало и капак на тоалетната чиния, както и четка за почистването й; не му били осигурени принадлежности за почистване - кошче за отпадъци, метла, лопатка, моп и кофа. В резултат на тези условия ищецът твърди, че изпитал страх, безпокойство и тревожност за здравето си от невъзможността за хигиенизиране и поддържане на нормални битови условия в спалното помещение №224, унижение и накърняване на правата му да пребивава в нормална среда като лишен от свобода; 2/ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000лв. /равняващо се на 2556,46 евро/, ведно със законната лихва до окончателно изплащане на сумата, които претърпял в същия период - от 13.02.2025г. до 24.02.2025г. от противоправно бездействие на администрацията на ответника да му подсигури подходящи условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в спално помещение № 224 в Затвора Варна, в което не било осигурено достатъчно отопление за сезона, заради липсата на което му били причинени простуда и обостряне на хроничния му фарингит, заради които подал жалба на 17.02.2025г. и посетил медицинския център в затвора с оплакванията за болки в гърлото, температура и втрисане. В резултат на това твърди нарушение на законовото задължение да не бъде подлаган на изтезание и нечовешко унизително отношение, гарантирани му от чл.3 от ЗИНЗС във вр. с чл.3 от ЕКПЧОС като описва, че изпитал страх, безпокойство и тревожност за здравето си, унижение и накърняване на правата му да пребивава в нормални температурни условия в исковия период в затвора в [населено място]. Втората искова претенция е направена с подадена от Р. втора искова молба заведена с вх. №4781/20.03.2025г., по която било образувано адм. дело № 589/2025г. по описа на Административен съд – Варна, която е присъединена за съвместно разглеждане тъй като е предявена от същия ищец срещу същия ответник и касае същия исков период. В съдебно заседание ищецът поддържа исковите молби с предявените претенции. Ангажира показания на свидетели и писмени доказателства. В хода по същество моли да се уважат исковите претенции по основание и размер. Сочи, че съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека, чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи налага на държавата да се увери, че лишения от свобода изтърпява наказанието при условия, съответстващи на зачитането на човешкото достойнство, че начинът на изпълнение на мярката не излага лицето на отчаяние и изпитания. Изтъква, че в хода на делото по безспорен и категоричен начин е установено, че ответникът ГД„Изпълнение на наказанията“, съгласно чл. 12 от ЗИНЗС, носи отговорността за това, че е бил поставен в неблагоприятни условия и в унизително положение, които му причинили неприятни изживявания и страдания. Счита, че ответникът използва всякакви тактики, за да избегне директната отговорност, която носи и в нарушение на принципа за добросъвестност и достоверност в чл. 3 от ГПК във вр. с чл. 12, ал. 1 от АПК представил пред съда само информацията, която искал. В исковия период ответникът ГД“ИН“ го поставил против волята му в неблагоприятни условия и го подложил на изтезания и унизително отношение, изразяващо се в липса на минимално необходимите вещи и оборудване на спално помещение № 224, а именно: маса, стол, капак и седало на тоалетна чиния, кошче за отпадъци, метла, лопатка и моп за мокро почистване и др., както не му предоставил и препарати за почистване и дезинфекция на същото спално помещение, в което ищецът е пребивавал в процесния период. Счита за доказано, че тези вещи и оборудване са му предоставени едва при следващото му пребиваване в Затвора-Варна в същото спално помещение №224 на 12.06.2025г., когато му донесли маса, стол, седалка с капак за тоалетната и т.н., до която дата други лица не са били настанявани в същото спално помещение. Представя справка, че през исковия период температурите са достигали до минус седем градуса / -7°С/ и липсата на парно отопление в спално помещение №224 в него било студено и той се простудил, влошило се здравословното му състояние, имал температура и го втресло, обострил се фарингита му и се наложило да приема медикаментите, които са му дадени при прегледа му в Медицинския център. С бездействията на затворническата администрация през исковия период му било уронено човешкото достойнство и чувство на всякаква защитеност и му били причинени неимуществените вреди, за които претендира обезщетенията. Поведението на ответника било изцяло в противоречие с Националните стандарти за работата с лишените от свобода, осъдени на доживотен затвор по чл.215 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС, както и на международните стандарти за третиране на лишените от свобода, които са ратифицирани и са в сила за РБългария от 1992г. и се ползват с предимство пред нормите на вътрешното законодателство на основание чл.5, ал.6 от Конституцията на РБългария. С тези съображения в хода по същество моли да бъдат уважени предявените искови претенции в пълен размер, като се има предвид и оборимата презумпция в чл.284, ал.3 от ЗИНЗС. Оспорва претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, каквато възможност счита за изключена от законодателя по аргумент от чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС. Поради приложимостта на тази специална уредба в ЗИНЗС за разноските, счита за неприложими общите правила за разноските в АПК и в ГПК. Ответникът - ГД "Изпълнение на наказанията" – София се представлява от юрисконсулт, който в писмения отговор заявява, че оспорва изцяло по основание и размер предявените искове като неоснователни и недоказани. Счита, че не са налице незаконосъобразни действия на служителите на ответника, които да са били в нарушение на забраната в чл.3 от ЗИНЗС. Действията на специализирания орган по изпълнение на наказанията съответствали на нормалния процес на работа в затворите и се ръководели от интересите на задържаните лица, от тяхното еднакво третиране в изпълнение на правно-регламентираната дейност, каквото е дейността по изпълнение на наказанието. Забраната на чл.3 от ЗИНЗС касаела съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода и местата за задържане. Законът забранявал лишените от свобода лица да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или унизително отношение, като задължавал Държавата да им осигури условия, съобразени с уважение към човешкото достойнство. Начинът на изпълнение на наказанието не трябвало да ги подлага на страдание. Здравословното и физическото им състояние трябвало да бъдат адекватно гарантирани. Пълномощникът твърди, че по време на престоя на ищеца в Затвора-Варна през исковия период от 13 до 24.02.2025г. му е била осигурена такава среда и няма противоправни фактически действия и бездействия от страна на служители на ответника, с които да са нарушени разпоредби на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Твърденията за неосигуряване на подходящи условия от страна на ответника в Затвора-Варна не водели до извод за настъпили неблагоприятни последици за ищеца и за нарушение на правата му. С оглед наложеното наказание на ищеца, нямало надхвърляне на минималния предел на ограничения, които са пряк резултат от упражнената наказателна репресия за извършеното престъпление. Престоят на лицата в затворите в страната било под ограничителен режим. Твърди, че на лишените от свобода лица, вкл. на ищеца в исковия период били осигурени оптимални условия, при пълно съобразяване с личностните особености, с осигуряване на необходимата грижа. Това свидетелствало, че отношението към ищеца не е достигнало дори минимално изискуемата сериозност, за да попадне в обхвата на чл.3 от ЕКПЧ. Позовава се на справка №2285/25.04.2025г. от Началника на Затвора -Варна, че през периода 13.02.2025г. - 24.02.2025г. лишения от свобода И. А. Р. пребивавал в Затвора-Варна като „чужда делегация“ и бил настанен самостоятелно във 2В, коридор, 6-та група, в спално помещение № 224; в която справка е описано спалното помещение като площ и оборудване и на посочения в справката ред за раздаване на хигиенните материали. Прилага заповед №Л-703/19.11.2024г. на Началника на Затвора -Варна за отоплителния сезон, който започнал на 19.11.2024г. и се твърди, че действал по време на престоя на И. А. Р. в Затвора-Варна, като котлите от котелно стопанство на затвора се твърди, че работили съгласно график и осигурявали необходимата температура във всички помещения от корпуса на затвора, като нямало постъпили оплаквания от лишени от свобода за проблем с отоплението на спалните помещения. В уточнителна молба /с.д. №7785/12.05.2025г./ потвърждава, че на 17.02.2025г. е извършен медицински преглед И. А. Р. в Медицинския център на Затвора – Варна и са му предоставени медикаменти за лечение. В съдебно заседание юрисконсулта поддържа отговора и ангажира доказателства. Счита, че по делото не са събрани доказателства, които са обосноват извода за незаконосъобразни действия или бездействия на специализирания орган по изпълнение на наказанията, които да са в нарушение на забраната в чл.3 от ЗИНЗС. Недоказани останали и твърденията на ищеца, че е бил поставен в унизително положение, че са настъпили неблагоприятни последици за него и са му причинени вреди и засегнати правата му. Излага доводи за субективност в показанията на свидетеля М. С., поради което моли да сне се кредитират показанията му. В събраните доказателства нямало данни и не се установило конкретно увреждане на здравето /физическо или психическо/ на ищеца, което да бъде разглеждано като последица от престоя му в Затвора-Варна. Сочи, че практиката на ЕСПЧ по приложението на чл.3 „Забрана за изтезания“ от Конвенцията за правата на човека, изразена в много решения, предвижда, че ищецът трябва да докаже, че претърпените страдания и унижение превишават неизбежния елемент на страдание или унижение, присъщ на определена форма на законосъобразно отнасяне или наказание, т.е. че претърпените страдания или унижение са надвишили неизбежния минимум, присъщ на определената форма на наказанието му. Формира извод за липса на незаконосъобразни действия или бездействия от страна ответника по отношение на ищеца, а още по-малко на такива, които да са довели до унизително или нечовешко отношение. Моли исковата молба да бъде отхвърлена и на ответника да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура – Варна счита исковете претенции за допустими, но предлага да бъдат оставени без уважение. От събраните доказателства по делото счита за установено, че в периода 13.02.2025г. – 24.02.2025г., в който ищецът пребивавал в Затвора – Варна, администрацията на затвора е сторила необходимото за да му осигури сравнително нормални условия на пребиваване. В случая преценката на доказателствената съвкупност не обосновавала извод за незаконосъобразни действия на служители на ответната страна, осъществяващи нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, поради което липсвало основание за ангажиране отговорността на ответника по чл.284 от ЗИНЗС. Предлага исковете претенции да бъдат отхвърлени. Съдът като взе предвид доводите на страните и извърши преценка по отделно и в съвкупност на доказателствата по делото, достигна до следните установявания и изводи: Ищецът И. А. Р. изтърпява наказание "доживотен затвор" в Затвора- Ловеч. От писмо с.д.№ 2285/25.04.2025г. на Началника на Затвора Варна и от показанията на свидетелите и писмените документи постъпили от службите, осъществили конвоя на ищеца и на свид. М. С. от Затвора в Ловеч до Затвора -Варна и обратно, се установява, че И. Р. е пребивавал в Затвора-Варна в периода от 13.02.2025г. до 24.02.2025г., като "чужда делегация" - във връзка с вземане на участие в процесуални действия по съдебни производства в [населено място]. Няма спор между страните, че по време на престоя му в Затвора -Варна ищецът е бил настанен в спално помещение № 224в, във 2В, коридор, 6-та група. Съгласно посоченото от началника на затвора спално помещение № 224 е обособено за настаняване на лишени от свобода "чужда делегация" изтърпяващи наказание "доживотен затвор", „доживотен затвор без- замяна“. Съгласно писмо с.д. № 11388/03.07.2025г. от Началника на Затвора – Ловеч свидетелят М. С. С. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Ловеч, от където е бил конвоиран до Затвора – Варна за периода 14.02.2025г. до 19.02.2025г. във връзка с гр. дело №6190/2023г. по описа на РС – Варна. Видно от писмо с.д. №12093/15.07.2025г. от Началника на Затвора – Варна, лишеният от свобода М. С. С. е пребивавал като „чужда делегация“ през периода 14.02.2025г. до 19.02.2025г. в Затвора – Варна, където е бил настанен в спално помещение № 224 заедно с ищеца И. А. Р.. Във връзка с изявленията на страните и събраните доказателства с протоколно определение от 20.11.2025г. по делото е прието за безспорно установено, че от исковия период /от 13.02.2025г. до 24.02.2025г./ – до подаване на жалба №3236/12.06.2025г. от И. Р., единствено ищецът Р. и свидетеля М. С. са били настанени в спално помещение №224 в Затвора – Варна. За спалното помещение №224 администрацията на затвора Варна сочи и не се оспорва от ищеца, че помещението е с площ от 13.11 кв.м. и през исковия период е било оборудвано с три легла; че е имало в него обособен санитарен възел с тоалетна чиния и мивка с течаща вода, обособен при ремонта на затвора преди години, при който били подменени вратите и прозорците с ПВЦ дограма, подменена била ВиК инсталацията, монтирани били нови осветителни тела, при което били боядисани стените и таваните. От представената молба подадена на 11.06.2025г. от Р. до Началника на Затвора-Варна /л.80 и л.109 от делото/ се установява, че в нея той сочи, че от 10.06.2025г. отново е настанен в спално помещение №224, „чужда делегация“, където бил настаняван от край на 2021г. В молбата сочи, че до подаване на молбата – 11.06.2025г. в сп. помещение №224 продължава да липсват нормални условия, тъй като липсвали маса, стол, седалка и капак за тоалетната чиния, поради което отправил молба да се осигурят същите, тъй като били минимално необходими. Видно от поставените разпореждания върху молбата от 12.06.2025г. и доклада от инспектора отразен на гърба й , още същият ден при проверка в спалното помещение №224 са предприети действия по оборудването му с необходимия инвентар, посочен в Заповед №127/09.06.2016г. на Началника на Затвора относно правилата за вътрешен ред в Затвора – Варна, във връзка с което са приложени обяснения от И. Р.. В обясненията /л.110 от делото/, ищецът собственоръчно написал, че на 12.06.2025г. по повод на жалбата му по обяд било осигурено в килия №224 – стол, маса, седалка и капак за тоалетната, също и поправяне на контактите. Т.е. писмените доказателства преценени в съвкупност доказват верността на твърдението на ищеца, че през исковия период – от 13.02.2025г. до 24.02.2025г. в спално помещение №224 не е имало: стол, маса, седалка с капак за тоалетната чиния, които са били осигурени на 12.06.2025г., след проверка направена по повод подадена на 12.06.2025г. от него писмена молба с оплакване за липсата на оборудване в спално помещение №224. Съдът кредитира посоченото в справката от 15.07.2025г. от началника на затвора – Варна /л.78 от делото/, че след 24.02.2025г. в спално помещение №224 не бил извършван основен ремонт, поради липсата на необходимост от такъв. Това кореспондира с твърдението на ищеца, че в исковия период сп. помещение №224 се е нуждаело от боядисване и освежаване, каквото е установил, че е извършено след като той подал настоящата искова молба с описание на лошите условия в помещението заради мухъла, което е установил при следващото му пребиваване през юни 2025г. в същото. Относно материалите за хигиенно-битовите нужди за поддържане на хигиената администрацията на затвора сочи, че тези материали се раздават ежемесечно на коридорните отговорници. Представен е Протокол от 04.02.2025г. видно от който за месец февруари 2025г. на коридорния отговорник на 6-та група /в която е пребивавал ищеца Р./ са били дадени: препарат за под, гъби, четка пластмасова, дръжка, кофа плюс цедка, стирка и 10 броя чували за смет 130 литра. По Таблица № 6 на ГДИН ежемесечно се раздавали прах и сапуни за лична хигиена на лишените от свобода, срещу подпис. За месец февруари 2025г. праха и сапуните били раздадени на 06.02.2025г.- преди да бъде приведен ищеца Р. във Варна на 13.02.2025г. Това се изтъква от ответника като причина на Р. да няма предоставени прах и сапун. Съгласно таблица № 6 / л.31-32 от делото/ съобразно изискването на 1-во и на 15-то число на всеки месец се раздавали санитарно-хигиенни материали на лишените от свобода. Тъй като Р. пристигнал в Затвор-Варна на 13.02.2025г., сапун, прах за пране и др. подобни безплатни материали той следвало да получи от Затвора-Ловеч, където си изтърпявал наказанието. При привеждането му по „чужда делегация“ във Варна, той следвало да си носи личните хигиенни средства, които притежавал, с които ежедневно да поддържа личната си хигиена. Освен това при справка в деловодната система на Затвор-Варна не се установило Р. в исковия период да е подавал молба до администрацията на Затвор-Варна с искане за предоставяне на необходими хигиенни материали. Във връзка с организацията на отоплението по делото е приета Заповед № Л-703/19.11.2024г. издадена от Началника на Затвора Варна /л.29 от делото/, в която е разпоредено отоплението на затвора да се включи на 19.11.2024г. Тази заповед се сочи, че е действала през исковия период, в който И. Р. е бил във Врана. В справката от началника на затвора е посочено, че котлите от котелно стопанство на Затвора Варна са работили съгласно график, осигуряващ необходимата температура във всички помещения от корпуса на затвора. За посочения период нямало постъпили жалби и сигнали от други лишени от свобода и служители на Затвора Варна, че температурата в помещенията е по-ниска от нормалната. По отношение на работата в парното в Затвор – Варна, сочи, че за целта имало утвърден график за работното време на „огнярите“, като през отоплителния сезон парното работело 24 часа. През месец февруари 2025г. постъпила една молба с рег. № 1136/27.02.2025г. на л.св. И. Д. М. касаеща парното в Затвор – Варна, която била адресирана до ОП – Варна. С Постановление рег. №1353/2025г. по описа на ОП-Варна бил постановен отказ от образуване на производство. Това кореспондира с показанията на свидетелите, че отговарящия за парното лишен от свобода се оказал без нужната квалификация, поради което имало проблем с обслужването на отоплителната инсталация. От представената молба подадена на 17.02.2025г. от Р. до Началника на Затвора -Варна се установява, че още при пристигането и настаняването му в спално помещение №224 в Затвора Варна, в него нямало достатъчно отопление за нормално пребиваване в рамките на необходимото, за да не бъдат нарушени правата му по чл.3 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКПЧОС. Поради това отправил настоятелна молба за отстраняване на нарушението, тъй като се чувствал подложен на нечовешко и унизително отношение и у него се породило чувство на страх и тревожност за здравето му, тъй като имал регистрирани здравни проблеми – хроничен фаренгит и възпаление на дихателните пътища, а и скоро боледувал от тежък грип. Помолил за вземане на отношение и предприемане на необходимите мерки. Тази молба е разгледана същият ден – на 17.02.2025г. и е разпоредено извършване на проверка и доклад по случая. Под молбата е отразено на 19.02.2025г., че е извършена проверка за датата 13.02.2025г. и е установено, че котлите на парното са работили съгласно утвърдения график за осигуряване на необходимата температура във всички помещения на корпуса на Затвора-Варна и не е имало постъпили жалби и сигнали от други лишени от свобода и от служители на затвора, че температурата в помещенията е по-ниска от нормалната. От писмо рег. №2326/29.04.2025г. се установява, че на 17.02.2025г. е извършен медицински преглед на лишения от свобода И. А. Р. в Медицинския център на Затвора – Варна и са му предоставени медикаменти за лечение. От представеното копие-извадка от книгата за амбулаторните прегледи извършени от общопрактикуващия лекар в Медицинския център на Затвора – Варна е видно, че на 17.02.2025г. на Р. са изписани и предоставени 10 таблетки Ефизол, 20 таблетки Нурофен, 1бр. гентамицин и марли 5/5. Същият ден е бил извършен преглед и на свид. М. С., на който съгласно данните в книгата за прегледите са изписани и предоставени 10 таблетки Ефизол /л.41-42 от делото/. Това кореспондира с твърдението на ищеца и показанията дадени от свид. С., че в исковия период са настинали, защото е било студено в спално помещение №224, заради което ищецът имал болки в гърлото, втресло то и се наложило да посетят лекар, за да вземат медикаменти. Приложен е график за работното време на огнярите в сила от 20.02.2025г. и вещева ведомост №0007155 на И. А. Р. за периода 2018г. – 2021г. – която не касае исковия период. Със същото съдържание е писмо рег. №7063/03.11.2025г. Началникът на Затвора-Варна относно спалното помещение. В него е посочено, че при необходимост от извършване па текущи ремонти и поддръжка, на база на подадени молби от лишени от свобода и рапорти от служители се осигуряват необходимите строителни материали и чрез искане се изписват на работниците по поддръжка корпуса на затвора, които извършват съответните ремонти. В справката се твърди, че по време на настаняването и престоя на Р. в спално №224 той не бил подавал молби за липса на оборудване и или необходимост от извършване на ремонти в спалното помещение. Едва след връщането му в Затвора Ловеч на 12.03.2025г. той подал исковата молба до Административен съд Варна, по повод на която е образувано настоящото производство. Поради това се сочи, че до подаване на исковата молба администрацията на Затвора-Варна не била сигнализирана от ищеца за проблеми от каквото и да е естество, свързани с условията на настаняване, обзавеждане и ремонт на 224-то спално помещение. Във връзка с нормалната работа на котела в котелно стопанство в справката от затвора-Варна се описва, че котела бил оборудван с два броя терморегулатори, чрез които се контролирала нормалната температура на флуида в парната инсталация. Единият терморегулатор бил работен, а вторият - защитен. Горелката на котела работела на две степени, в зависимост от температурата на връщащият се флуид от корпуса на затвора и общежитието при Затвора Варна. Дежурният в паро-котелно стопанство имал вменена отговорност за обход на инсталацията, при който своевременно да реагира при сигнали на служители или молба от лишен от свобода, за възникнали проблеми при работата на котела. За контрол на температурата имало инсталиран контролен термометър в края на инсталацията, преди флуида да се върне отново в котела и при необходимост, можело да се повиши температура до подходяща такава, в зависимост от атмосферните условия. За исковия период администрацията на Затвора-Варна сочи, че нямало постъпили сигнали от служители и други лишени от свобода за отклонение от необходимата температура в корпуса на Затвора Варна, респективно в спалните помещения. От приетия по делото амбулаторен лист №1206 от 15.06.2017г. се установява, че ищецът страда от хроничен фарингит и епикриза от 10.07.2017г., издадена от лекари от Клиника по УНГ болести към УМБАЛ-д-р ••“, [населено място], от която е видно, че на Р. е била извършена биопсия на увула или меко небце. По искане на ищеца в подкрепа на твърденията му по делото са събрани гласни доказателства, които съдът кредитира като последователни, логични и кореспондиращи на събраните писмени доказателства. От разпита на свидетеля Х. А. Р. се установява, че познава И. Р. от Затвора Варна, тъй като в периода от 13.02.2025г. до 24.02.2025г. са били настанени в различни помещения, но в една и съща шеста група. Свидетелят бил в спално помещение №222. С ищеца се виждал по 3-4 пъти на ден, когато килиите били отключени. Когато бил в килия №224 на свидетелят му направило впечатление, че там имало само две вишки за спане и нищо друго. В неговото спално помещение имало кошче за боклук, шкафчета, маса, стол. В тяхното нямало абсолютно нищо, дори стените били изкъртени. Нямало никакви условия за живот. Не им подсигурявали метла, стирка, кофа за почистване и измиване на пода. Тези кофи трябвало да се дават служебно, защото на свиждане не им било разрешено да получават такива неща и затова администрацията трябвало да ги осигури. Свидетелят заявява, че узнал от ищеца, че Р. искал да му дадат кофа и стирка, но никой не му обърнал внимание. Казали, че такива вещи се полагали само на хигиенистите, които са ангажирани за почистване на помещенията, на коридора и банята. Спалните помещения се чистели от задържаните лица с обща стирка, която стояла в коридора. В спалното помещение на ищеца тъй като нямало шкафчета, маса и столове, Р. държал собствените си вещи в сак, който бил под леглото му - на пода. Стените на спално 224 не били боядисани. Свидетелят заяви, че ищецът не му е споделял да е писал жалби, но през м. март направили ремонт на помещението-шпакловали стените и ги боядисали. Поради това свидетелят мислил, че може би това се дължи на подадената жалба от Р.. В помещение 224 не влизало слънце, имало мухъл и прозорците не се затваряли добре, тъй като били изпочупени при обиск. В това помещение първоначално ищецът бил сам, а после настанили М. С.. По стените на помещението имало хлебарки, тъй като не се третирало за насекоми. Не позволявали на лишените от свобода да внасят отвън препарати, особено през зимата, а никой не отпускал пари за такива. Едва през лятото почнали обработка против насекоми. По отношение на тоалетната свидетелят заяви, че ищецът не му се оплаквал. Нямало в спално 224 кошчета за отпадъци, поради което се налагало да си събират отпадъците в торбички. По отношение на отоплението свидетелят заяви, че през зимата нямало отопление всеки ден. През месец април, когато се затоплило включили отоплението. От 13.02.2025г. до 24.02.2025г. нямало отопление, поради което стоели с якетата в спалните помещения, като свидетелят спял облечен и с качулка, защото било студено. Когато видял И., той бил болен – кихал и кашлял, заради което ходил на преглед и лекаря му дал някакви лекарства. Когато обсъждали положението в Затвора Ловеч ищецът заявил, че там имат много по-добри условия в спалните помещения, че имат маси, столове и по-добро отопление. Свидетелят Р. обясни, че е посещавал и други спални помещения в коридора, където условията били по-добри от тези в спално №224. В спално № 228 било боядисано и имало маси, столове и нужните неща. В спално №221 не било боядисано и там също имало хлебарки. В спално №222 пак имало хлебарки и не било боядисано, но имало маси, столове и шкафчета. В спално №225 имало само шкафове, нямало маси и столове. Само в спално № 224 нямало абсолютно нищо и не било боядисано. За прах и сапуни за лична хигиена сочи, че отговорникът на 6-та група ги раздавал на затворниците от групата. От разпита на свидетеля М. С. С. се установява, че заедно с ищеца изтърпяват наказание в Затвора Ловеч. Р. пребивавал в Затвора-Варна в периода от 13.02.2025г. до 24.02.2025г., където бил преведен по чужда делегация на 13.02.2025г., а свидетелят пристигнал на следващия ден – на 14.02.2025г. Така за периода 14-19.02.2025г. свидетелят бил настанен с ищеца на втория етаж във 2В коридор, където се помещавала килията за чужда делегация на лишените от свобода. Б. в дъното на коридора в килията в дясно, килия №224. Когато свидетелят влязъл в килията, там нямало никакви мебели, имало само две вишки, които описва като железни легла, направени от винкели. Леглата били поставени едно до друго и едната вишка била счупена. Т.к. леглата били без пружини, имало напречни шини на тях и заварени пръчки. Имало дюшеци, чаршаф, по едно одеяло и възглавница. Отстрани в килията имало обособен санитарен възел, мивка със студена вода и чешма. В обособеното в килията санитарно помещение имало тоалетна. Помещението било около 1м/1.20м - дължина и ширина, малко повече от един квадрат и било с преградни стени, направени от итонгови блокчета, с врата и прозорче за навънка, което било запечатано и не можело да се отваря. Вътре тоалетната чиния била само порцелановата част, нямало капак и седало. Наложило се когато ползват тоалетната да постилат вестници и да я почистват с мокри кърпички. В тоалетната имало мухъл и отгоре от тавана личало, че е имало прокапване, т.к. боята била олющена. В тоалетната нямало препарати и четка за измиване на седалото. В килията нямало кофа, кошче за боклук, метла и лопатка за почистване. Свидетелят и ищеца били принудени да хвърлят боклука си на вестник в единия край на спалното помещение или в някакво пликче. Това обаче водело до появата на много хлебарки по пода и други буболечки и паяци. Когато се хранели се налагало да го правят на леглата, защото нямало маса, столове или шкаф, който да се ползва отгоре. Ищецът държал дрехите си в сак, хвърлен на земята. Стените на килията и пода имали следи от боя и някакви дупки, а в банята имало мухъл, който миришел много. Боклука, който слагали на перваза също миришел, тъй като не можели да го изхвърлят често. Свидетелят заяви, че е виждал другите килии, които са били по-уредени – имали шкафчета, масички, столчета и било по-уредено в битово отношение, имали и телевизори. По отношение на отоплението свидетелят заявява, че за периода 14.02.2025г. -19.02.2025г., в който бил в затвора -Варна в килията имало два радиатора с около 3-4 ребра или 5 единият, а другият с около 3-4 ребра, в дъното на килията към стената под двата прозореца, но това парно не работело. Б. само с по едно одеяло, като ищецът спял с дрехи и със суитчъри, т.к. той нямал зимно яке, а свидетелят спял със зимно пухено яке, като си слагал качулката, защото било студено. Ищецът спял с няколко анцуга и с един суитчър, даже с качулка, защото нямало парно и било студено. Температурата вътре била между 15-16 градуса без да отварят прозореца. Питали защо е изключено парното, и първо им отговорили, че нямало параджия, че параджията бил също затворник и бил излязъл в отпуска или го пуснали и нямало кой да го замести. Тогава ищецът написал жалба за парното. Свидетелят си спомни, че ищецът страдал от хроничен фарингит, и го заболяло гърлото, кашлял. Ходили на лекар и на Р. му дали някакви хапчета за смучене. Оплакали се на инспектора по социалната дейност, който отговарял за самата група, но той не предприел действия. Втори одеяла не им дали, каквито по принцип през зимния период следвало да раздават. Според свидетеля всички затвори са на локално парно, поради което не са зависими от топлофикационните дружества и след като имало отпуснати пари - парното в затвора трябвало да работи. Ищецът бил възмутен, защото за първи път попаднал в такива условия. Чувствал се пренебрегнат, приемал за унизително пребиваването в тези условия. В момента свидетелят пак бил настанен в същата килия и видял, че има шкаф, който става за маса и върху който може да се сложат вещите. Имало и импровизирани стол и масичка. В тоалетната сега имало капак и седало, но пак нямало четки и парцал. Имало кофа и още една кофа за боклук. В момента стените били боядисани с бяла боя, не били изкъртени и нямало хлебарки. Р. се чувствал унизително в предишната обстановка, при която били през февруари 2025г. Съпоставял ги с условията в Затворите в Ловеч и в София. Във Варна не давали препарати за почистване на пода, който на места бил изпочупен и с дупки. Ищецът поискал устно да им предоставят препарати, но от администрацията не реагирали. Докато били в Затвора – Варна през месец февруари 2025г. свидетелят не видял за спално №224 да се давани прах, сапуни или санитарно-хигиенни материали. Свидетелят заяви, че в другите затвори при пристигане на лишени от свобода им давали кофа и стирка, правели разтвор с белина и пребиваващите в килиите нямали проблем да си ги почистят. В Затвора – Ловеч задължително им давали прах за пране, сапуни, препарати, веро, туби с белина за дезинфекция, с които да почистват. Според свидетеля администрацията била длъжна да ги снабдява с препарати за почистване и лишените от свобода не трябвало да пишат изрични молби за това. Свидетелят посочи, че в Софийския затвор имало чистач, който обикалял по килиите и питал от какво имат нужда лишените от свобода, за да го донесе, а прането се разделяло на бяло и цветно и така се перяло. Въз основа на така установените обстоятелства, съдът прави следните правни изводи: Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3. Чл.3, ал.1 от ЗИНЗС въвежда забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а според ал. 2, исковете за обезщетение се предявяват пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетението се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. С оглед изложеното, съдът счита, че двата съединени иска са предявени от лице с правен интерес срещу надлежен ответник - ГД "Изпълнение на наказанията"-[населено място], което е юридическо лице към Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, съгласно чл.12, ал. 1 от ЗИНЗС, с териториални служби, каквито са затворите, съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС, в структурата на което е и администрацията на Затвора-Варна. Исковите претенции са допустими за разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК и са подсъдни на Административен съд - Варна, съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС, съобразно твърдяното от ищеца място на увреждане – Затвора в [населено място]. Съдът намира предявените искови претенции за частично основателни по следните съображения: Държавата е отговорна за условията, при които осъдените и задържаните под стража изтърпяват наказанието, респективно мярката за неотклонение, определена им от съдебен състав. Тя има задължението да обезпечи спазването на забраната по чл.3, ал. 1 от ЗИНЗС като осигури на осъдените лица изтърпяване на наказанието при условия, в които да не са подложени на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, което е в съответствие със забраната по чл. 3 от ЕКПЧ, че никой не може да бъде подлаган на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. По аргумент от тази правна уредба и конкретно на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС за нарушение на забраната се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и в резултат на други действия и бездействия на затворническата администрация, които поставят лицето, което изтърпява наказанието си в условия и при обстоятелства, които уронват човешкото му достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Основателността на иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предполага установяване наличието, в условията на кумулативност, на следните материалноправни предпоставки: 1/ акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС; 2/ настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението, която се предполага до доказване на противното по силата на оборима презумпция, въведена с чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС; 3/наличие на пряка причинноследствена връзка между действията/бездействията на администрацията и причиненият вредоносен резултат. Европейският съд по правата на човека /ЕСПЧ/ установява и прилага по конкретни дела общи принципи за преценка дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл. 3 от Конвенцията. ЕСПЧ счита, че чл. 3 от Конвенцията налага на държавата задължението да гарантира, че всеки затворник е задържан в условия, които са съвместими с човешкото му достойнство, че начинът и методът на изпълнение на наказанието или мярката не го подлага на мъки и изпитания, надхвърлящи неизбежното ниво на страдание, свързано със задържането, и че предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, неговото добро здравословно състояние е гарантирано по адекватен начин. При преценяване на условията на изтърпяване на наказанието, респ. на задържането, следва да се вземат предвид кумулативните последици на тези условия и срока в продължение на който лицето е било подложено на неблагоприятното им въздействие. По първия иск ищецът е предявил претенция за обезщетение, основана на твърденията му за нарушение на чл. 3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващо се в поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание свързано с лишаване от свобода, които уронили човешкото му достойнство, причинили му болки и страдания. Твърдяните неблагоприятни условия се сочи, че са вследствие противоправното бездействие на затворническата администрация да осигури на ищеца шкафче за лични вещи, столове, маса, оборудвана тоалетна чиния, четка за почистване на тоалетната. Спалното помещение било с мухъл, изкъртена мазилка, имало неприятна миризма и влага. Нямало кошче за отпадъци, метла, лопатка, моп и кофа. В резултат на това имало наличие на насекоми, хлебарки и др. Незаконосъобразно бездействие на административен орган или длъжностно лице има във всички случаи на неизпълнение на задължение за фактическо действие, произтичащо пряко от нормативен акт. Нормата на чл. 20, ал.3 от ППЗИНСЗС сочи, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Съгласно чл. 21, ал.1 от ППЗИНЗС спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. Чл.21, ал.2 от ППЗИНЗС предвижда, че лишените от свобода са длъжни да спазват реда и хигиената в спалните помещения. За всяко спално помещение съответният инспектор по социални дейности и възпитателна работа определя отговорник, който изготвя месечен график за дежурства и следи за поддържането на реда и хигиената. Редът в помещенията и местата за излагане на информационни материали се определят от съответния инспектор по социални дейности и възпитателна работа. Нормата на чл. 151, ал.2 от ЗИНЗС предвижда, че под контрола на медицински специалист ежемесечно се извършва основно почистване и дезинфекция на спалните и помещенията за общо ползване. Не е спорно между страните, че за периода от 13.02.2025г. до 24.02.2025г. Р. е настанен в спално помещение № 224, за което от събраните по делото доказателства се установи, че в процесния период не е имало маса и стол, поради което ищецът и свид. С. били принудени да се хранят на леглата си, да стоят седнали само на леглата си, да държат вещите си в чанти на пода под леглата си. Доказано е, че тоалетната чиния в санитарното помещение не е била оборудвана със седало и капак, като не са имали четка за почистването й, поради което се налагало да поставят всеки път вестници и др. при сядане на нея за да я ползват и да я чистят с мокри кърпички. Едва след подадените от Р. искова молба до съда и молба от 11.06.2025г. до Началника на затвора-Варна, на 12.06.2025г. било оборудвано спално помещение №224 с маса и стол, а тоалетната – със седало и капак. Т.е. затворническата администрация е знаела за липсата на маса, стол и шкафче в сп. помещение №224, за липсата на седало и капак за тоалетната чиния, че това е най-лошото спално помещение в коридора, с мухъл и нужда от шпакловане и боядисване на стените и въпреки това е настанила в него лишените от свобода „чужда делегация“ Р. и С. и не е взела отношение по оборудването на спално помещение № 224 с необходимия инвентар докато не е била подадена за това искова молба и жалба. Предвид безспорно установения от съда факт, че от исковия период до подаване на жалба №3236/12.06.2025г. единствено ищеца и свидетеля М. С. са били настанени в спално помещение №224 в Затвора-Варна, съдът приема, че именно в процесния период в спалното помещение не е имало маса, стол, шкафче, седало и капак на тоалетната чиния. Видно от представените на л. 109 и 110 от делото жалба и обяснение, които не са оспорени от ответника именно при следващото идване по делегация на ищеца, администрацията на Затвора – Варна е осигурила липсващите в спалното помещение мебели и вещи. В подкрепа на горния извод са и показанията на разпитаните свидетели. Според свидетелят Р. „там ми направи впечатление, че има само две вишки за спане. Нямаше нищо друго в помещението. Даже кошче за боклук нямаше. В нашето спално помещение имаше кошче за боклук, имаше шкафчета, маса, стол. В тяхното нямаше абсолютно нищо. Даже стените бяха изкъртени. Нямаше никакви условия за живот. Не ни подсигуряваха метла, стирка, кофа за почистване и измиване на пода“. Свидетелят С. сочи „в килия 224 нямаше никакви мебели. Имаше две вишки - това са едни железни легла, направени от винкели… Тоалетната чиния беше само порцелановата част, нямаше капак, нямаше седало. Наложи се той и аз като я ползваме да постиламе вестници и да я трием с мокри кърпички. Вътре в самата тоалетна имаше мухъл и отгоре от тавана личеше, че е имало прокапване, течове разни, т.к. тя беше цялата олющена, боята беше изпопадала. В тоалетната нямаше друго. Нямаше препарати, четка за измиване на тоалетната….Оборудването в самата килия, както казах, беше само двете легла. Столове, маси, шкафчета - нямаше. Нямаше дори елементарно оборудване, даже някаква кофа или кошче за боклук, или някаква метла, лопатка за почистване…“ Показанията в тази част на двамата свидетели са непротиворечиви, логични, последователни, взаимнодопълващи се, кореспондират на установеното от приетите писмени доказателства. Поради това неоснователни са съображенията развити от представителя на ответника в писмената защита с искането да не се кредитират показанията на свидетелите при формиране на изводите в решението. По отношение на твърденията на ищеца, че не са били осигурени санитарни принадлежности за почистване - кошче за отпадъци, метла, лопатка, моп и кофа в спално №224, което довело до наличие на насекоми - хлебарки, буболечки, паяци и акари в килията, поради бездействие на затворническата администрация, съдът намира същото за подкрепено от доказателствата. Видно от приложения на л. 30 от делото Протокол, на 04.02.2025г. домакинът на затвора е предоставил на груповия отговорник на шеста група Х. препарат за под - 2 л., четка 1 бр., дръжка ПВЦ - 1 бр., кофа - 1 бр., стирка 1 бр., чували за смет -10 бр. и гъба съдове - 2 бр. и следователно в затвора са били доставени необходимите вещи и препарати за почистване на спалните помещения и коридорите. Но доколкото ищецът е постъпил по делегация в Затвора-Варна на 13.02.2025г. няма данни към тази дата на него да са му били предоставени хигиенни материали, а видно от свидетелските показания на М. С. и Х. Р., не само в спалното помещение на ищеца е нямало кофа и стирка, но и в помещението на свид. Х. Р., т.е. въпрос на преценка на ефективността на създадената вътрешна организация и на осъществяване на контрол за начина на изпълнението й е да се осигури и на пристигащите по „чужда делегация“ в затвора Варна възможност за достъп до хигиенни материали, почистващи препарати и средства като кофа със стирка, метла и лопатка, за да могат те да дезинфекцират спалното си помещение и санитарния си възел и мивката към него, както и на кофа за събиране на боклуците, за да не се разпиляват храни и др. по пода. Тъй като тежестта е на ответника, той не доказа наличие на организация, която да осигурява достъп на Р. и на свид. С. до хигиенни и почистващи материали и средства, респ. кофа за боклук и т.н., с които да могат да почистват и дезинфекцират спалното и санитарното си помещение в исковия период. Съгласно чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти. Приложението на тази процесуална презумпция предполага наличието на позитивно проявените факти – задължаване на специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото и неизпълнение на това задължение от тяхна страна, като при това положение, съвкупно, с оглед останалите събрани по делото доказателства, се презюмира проявлението или липсата на определен факт с правно значение. В случая, началникът на Затвора-Варна е бил задължен да представи подробна информация във връзка със заявените в исковата молба данни, което административният орган е изпълнил частично. Поради това неоснователни са доводите поддържани от представителя на ответника, че твърдените от ищеца неимуществени вреди са изцяло недоказани. Въз основа на събраните по делото доказателства и предвид разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС се налага обоснования и логичен извод, че са основателни и доказани твърденията на ищеца за неблагоприятното му засягане от част от условията в Затвора-Варна, при които е бил там в исковия период. Неосигуряването на ищеца през исковия период 13.02.2025г.-24.02.2025г. препарати за лична хигиена, за пране и за поддържане на чистотата в килията, принуждаването на ищеца в исковия период да съхранява всичките си вещи в торби на пода под леглото, поради липсата на шкаф; наличието на мухъл по стените и тавана в килията; влагата в нея и невъзможността за добра вентилация и проветряване през прозореца и на достъп до чист въздух; както и липсата на седало и капак на тоалетната чиния, на четка за почистването й са условия, които не отговарят на минимални критерии и стандарти на живот и не са способствали ищеца да поддържа физическото и психическото си здраве, а и не зачитат правата и достойнството му, които са създали у него притеснение за здравето му. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията на ответника задължения за създаване на условия за местата за лишаване от свобода, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. Видно е, че след исковия период сп. помещение е било шпакловано и боядисано още до края на февруари 2025г. Само за няколко часа на 12.06.2025г. то е било оборудвано с маса, стол и седало с капак за тоалетната чиния. Това налага извода, че не се касае за необходимост от значителни средства и за минимални усилия и организацията на администрацията на ответника, за да се осигурят минимално необходимите условия за нормално пребиваване в спално помещение №224, след като в него се настаняват осъдени лица по „чужда делегация“. Осигуряването на минимално необходимите условия за живот чрез обзавеждане на помещението с маса, стол, шкафче и кошче, чрез осигуряване на седало с капак и четка за тоалетната чиния, както и на шпакловане и боядисване с цел дезинфекция на помещението е задължение на ответника, тъй като е част от задължението му за недопускане на поставяне на изтърпяващите наказание лица в унизителни и неблагоприятни условия с оглед забраната в чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. Поради това неоснователна и в противоречие със задължението за спазване на забраната е позицията на представителя на ответника, че за осигуряване на всяко минимално необходимо условие за нормално пребиваване в спалното помещение следва да има изрична молба с искане от настаненото там осъдено лице. Липсата на установени по делото умишлени действия на служители на ГД „Изпълнение на наказанията“ не водят до неоснователност на предявения иск, при установените условия на живот, част от които не покриват минималните изисквания за незасягане на човешкото достойнство, които са резултат от бездействието на затворническата администрация да осигури изброеното по-горе минимално оборудване и средства за живот и хигиена на спално и санитарно помещение, което се използва за настаняване на осъдени лица, пък било то и за кратък период от време, тъй като са „чужда делегация“. Всички установени и описани по-горе факти и обстоятелства за условията в спално помещение №224, при които е бил принуден да пребивава и живее ищеца, вкл. с още един лишен от свобода, през времето на исковия период могат д асе определят като уронващи човешкото достойнство, което предпоставя наличието на увреждане на ищеца като последица от претърпените лишения и неудобства от поставянето му в неблагоприятната жизнена среда и поставящи го в унизително положение - да се моли, да подава жалби и молби за да може да му се предоставят гореописаните мебели, вещи и средства, за да посрещне елементарните си ежедневни нужди от битов и хигиенен характер. Тъй като искова претенция е за обезвреждане на неимуществени вреди съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението се определя по справедливост. Претендираното обезщетение по първия иск е в размер на 5000лв. равняващи се на 2556,46 евро. При определяне на размера на обезщетението следва да се отчете кумулативния ефект на въздействието на установените неблагоприятни условия, при които е бил ищеца, както и периода на въздействието на всяко от тях. През 2020г. Европейският съд по правата на човека постанови няколко осъдителни решения срещу Република България по дела относно оплаквания по чл.3 и чл.13 от Конвенцията за защита на правата на човека поради лошите условия при задържане под стража или изтърпяване на наказание. По делата Й. и Д. срещу * и И. и други срещу * ЕСПЧ приема, че компенсаторното средство за защита по чл.284 и сл. от ЗИНЗС принципно е ефективно, но присъдените от националния съд обезщетения са много ниски. В свое решение Stella and Others v. Italy , ЕСПЧ приема, че обезщетение от 8 евро на ден за подобни оплаквания е адекватно за Италия. Също така за справедлива база за размера на обезщетението се приема между 4 и 5, 3 евро на ден (така *vs *, жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014г.; *vs *, жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017г.), като посочената база е определена като справедлива за установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване на жизнения стандарт за страната. В този смисъл и доколкото според статистически данни на Евростат минималните месечни възнаграждения в България се явяват по-ниски от тези в Унгария средно с 40 %, то отчитайки жизнения стандарт в България, за справедлив размер за исковия период би следвало да се счита такъв между 2,00 евро и 2,55 евро на ден при констатирано едно нарушение, съответно до 5,00 евро на ден при констатирани повече от едно нарушение. От посоченото може да се направи извод, че обезщетение от 5 евро на ден е адекватно и не поставя под съмнение ефективността на производството за обезщетяване на вредите и би било достатъчно, за да обезщети вредите, произтичащи от нарушение на забраната за поставяне в лоши условия на задържане по смисъла на чл.3 от Конвенцията. Съгласно чл.284, ал.2 от ЗИНЗС в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Размерът на обезщетението зависи от степента и характера на вредите и от продължителността на периода, през който те са били претърпени. От данните по делото е видно, че неблагоприятните условия, в които е бил поставен ищецът, не са съществували трайно. Престоят му в Затвора-Варна е 12 дни, което е незначителен срок и съответно степента на вредите не е значителна. Поради това съдът намира, че обезщетение в размер общо на 60 евро, равняващи се на 117,35 лева е адекватно и справедливо. Същото ще овъзмезди най-точно причинените на ищеца емоционални и физически притеснения и неудобства съобразно обществения критерий за справедливост. Обезщетение в размер на 60 евро е справедливо и достатъчно за компенсиране на причинените на ищеца неимуществени вреди за процесния период, произтекли от нарушение на забраната за поставяне в лоши условия на задържане по смисъла на чл.3 от Конвенцията. Така определения размер на обезщетението отговаря на изискванията на Европейският съд по правата на човека в осъдителните решения срещу България по дела относно оплаквания по чл.3 и чл.13 от Конвенцията за защита на правата на човека поради лошите условия при задържане под стража или изтърпяване на наказание за присъждане на съответни и справедливи обезщетения, каквито не са когато определения размер е изключително нисък. Искът следва да бъде уважен до този размер, като за горницата до пълния предявен размер от 2556,46 евро , равняващи се на 5000лв. следва да бъде отхвърлен. Съответно, спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на главницата. Претендираното обезщетение по втория иск е в размер на 5000лв. равняващи се на 2556,46 евро, основано на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващо се в поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, уронващи човешкото му достойнство, причиняващи му болки и страдания, тъй като в спално помещение № 224 в Затвора Варна не било осигурено достатъчно отопление за сезона, като заради липсата на отопление в исковия период настинал, заболяло го гърлото, втресло го и се обострил хроничния му фарингит, заради които на 17.02.2025г. посетил медицинския център в затвора с оплакванията за болки в гърлото, температура и втрисане, а след прегледа лекаря му изписал и предоставил медикаменти за лечение. Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл.20, ал.2 от ППЗИНС е конкретизирано, че количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. От доказателствата се установи, че отоплението в спалните помещения в затвора-Варна, където е пребивавал в исковия период Р. се осигурява от собствена котелна инсталация, като според Заповед рег. №Л-703 от 19.11.2024г. началото на отоплението в Затвора през есенно-зимния сезон 2024/2025г. започнала работа на 19.11.2024г. Опровергани от писмените и събраните гласни показания са твърденията на ответника по делото, че отоплителната инсталация е работила нормално и е осигурила достатъчно топлина във всички помещения на корпуса на затвора- Варна. Показанията на свидетелите изцяло кореспондират с описаното в исковата молба, че в част от процесния период от февруари 2025г. парното не е работило, че радиаторите в спално помещение №224 където е бил ищеца и свид. С. са били студени, като студено е било и в помещението на свид. Р.. Толкова студено е било, че лишените от свобода описват как са спали с дрехи, вкл. облечени с якета и сложени качулки, суичъри и др.. Неопровергана е верността на показанията на свид. С., че с Р. са имали само по едно одеало, с което да се завият, че Р. не е имал яке и заради това е бил облечен със сютчер, че настинал, втресло го и го боляло гърлото, заради което посетили медицинския пункт и при прегледа това се потвърдило от лекаря, който им дал лекарства. Свидетелските показания на двамата свидетели, пребивавали с ищеца в същото време в Затвора-Варна – единия в същото спално помещение, а другия – в съседно помещение в същия коридор съдът приема за достоверни, дадени от очевидци на описаните от тях факти и обстоятелства, както и за споделените от Р. негативни емоции и преживявания, както и за здравословните му проблеми. Според свидетелят Р. “…през зимата нямаше отопление всеки ден. Месец април, когато се затопли - те тогава го включиха. От 13.02.2025г. до 24.02.2025г. нямаше отопление и с якетата стояхме в спалните помещения. И при нас и при Р. беше така. Не знам дали е имало авария. Не съм запознат дали парното е централно или локално, но нямаше през този период парно. Беше студено и стояхме с якетата, даже с качулката съм стоял и така съм спал през нощта, защото беше студено….Когато го видях И. кихаше, кашляше. Беше се поразболял“. Свидетелят С. сочи „вътре в килията имаше обособени два радиатора с около 3-4 ребра или 5 единият, а другият с около 3-4 ребра, в дъното на килията са те, към стената под двата прозореца, но това парно не работеше…. Ищецът спеше с дрехи и със суитчъри, т.к. той нямаше зимно яке, а аз спях с моето зимно яке, аз имах пухено зимно яке и си слагах качулката, защото ми беше студено. Той спеше с няколко анцуга и с един суитчър, даже с качулка, защото беше студено. В тази килия нямаше парно, не знам защо…Тъй като съм пребивавал и друг път и да Ви кажа имало е доста силно парно, чак сме отваряли прозорците да се проветри. В килията температурата, ние сме я измерили, т.к. той има часовник, който измерва температурата и аз също, макар и малко по-неугледен от неговия, беше между 15-16 градуса вътре в килията, без да отваряме прозореца и то в продължение на целия период на пребиваването ми от няколко дена в тази килия…Питахме защо е изключено парното, какво става. Те първо дадоха някакво обяснение, че нямало параджия, че параджията бил също затворник и бил излязъл в отпуска или го пуснали и нямало кой да го замести. Някакви такива обяснения ни дадоха…Спомням си, че тогава ищеца написа жалба относно парното. Спомням си и друго, той има хроничен фарингит, както и аз, и него го заболя гърлото и кашляше. И двамата ни заведоха при лекаря в медицинския център и той се оплака и на него, че няма парно. …… Помня, че на него някакви хапчета му изписаха за гърлото, не помня точно, едни червени бяха, кръгли и нещо за смукане, не знам какво точно, защото както казах той е с хроничен фарингит. Това беше оплакването“. Ангажираните свидетелски показания са в подкрепа на факта, удостоверен с книгата за медицински прегледи, от която е видно, че на 17.02.2025г. ищецът е потърсил медицинска помощ, като са му били дадени медикаменти – ефизол – 10 табл., нурофен – 20 табл., гентамицин – 1 бр., а на св. М. С. е даден ефизол – 10 бр., които са масово употребявани лекарствени препарати за лечение на болки в гърлото, температура, втрисане и др. Поради това доказано се явява твърдението на ищеца за липсата на отопление в спалното помещение №224 през исковия период, заради което се разболял и потърсил и лекарска помощ. От ангажираните от ищеца доказателства се доказаха твърденията му за увреждане на здравето му, вследствие пребиваването при описаните условия, като произходът на тези оплаквания, са в причинна връзка с бездействието на затворническата администрация за осигури нормално отопление в спално помещение №224 на Затвора - Варна. От ответника се представи график /актуализиран/ за работното време на огняри в сила от 20.02.2025г. С оглед доказателствената тежест на ответника, съдът намира, че за периода от 13.02.2025г. до 24.02.2025г., т.е. в продължение на дванадесет дни, с основание може да се приеме, че в килия №224 отопление не е имало или е било недостатъчно за постигане на нормална температура и ищеца с дни е пребивавал в студено спално помещение, което представлява поставянето му в неблагоприятни условия за живеене. По посочените по-горе аргументи за тази искова претенция съдът намира, че за установените 12 дни липса на отопление в спалното помещение се следва обезщетение общо в размер на 60 евро, равняващи се на 117,35 лева или 5 евро равняващи се на 9,78 лева на ден, и не се установява наличието на други съществени отклонения от изискуемите условия, които да са причинили твърдяните неимуществени вреди. Поради това искът следва да се уважи частично за 60 евро, равняващи се на 117,35 лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 2556,46 евро, равняващи са на 5000 лева. Съответно, спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на главницата. С оглед изхода на спора и по аргумент от чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В случая ищецът не е направил разноски и няма искане за присъждане на такива, поради което суми за разноски не следва да му бъдат присъждани. Неоснователно е направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството, като разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Нормите на чл.286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, са специални и дерогират общите правила за разноски в АПК и в чл.78, ал. 3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки частичната основателност на исковите претенции, искането за присъждане на ответника на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и суми за такова не следва да му бъде присъждана.