Решение № 737 от 3.6.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 4854/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН . Обжалвано е Наказателно постановление № НП –КД-11/14.07.2025г. издадено от Изпълнителен директор на Агенция за качеството на социалните услуги, с което на "Про Тревъл 2" ЕООД на основание чл. 170 от Закона за социалните услуги е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 7000 /седем хиляди/ лева за нарушение на чл. 134 ал. 3 от Закона за социалните услуги. Жалбоподателят с жалбата си , с допълнително писмено становище и в съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Х. моли да се отмени наказателното постановление, като навежда конкретни аргументи за неправилност и незаконосъобразност на същото. Претендира разноски. Въззиваемата страна ,не се представлява в последното съдебно заседание ,но взима отношение в писмено становище по делото .Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображенията за този извод са следните: В АУАН и НП са изложени следните фактически параметри на вмененото административно нарушение: На 13.05.2025г. комисия, определена със Заповед № РД-18-3 22/08.05.2025 г. на изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги (АКСУ), извършила периодична комплексна проверка за спазването на стандартите за качество на социалните услуги, съответствието с изискванията н а Закона за социалните услуги и нормативните актове по неговото прилагане, спазването на правата на потребителите в социалните услуги, както и за начина, по който общините и частните доставчици разходват средства от държавния бюджет в социалната услуга "Резидентна грижа", с целева група "Пълнолетни лица с деменция", предоставяна от "Про Тревъл 2" ЕООД, ЕИК •••, на адрес, гр. Пловдив, ул. "•••, и установила, че: На 13.05.2025г. частния доставчик "Про Тревъл 2" ЕООД, ЕИК •••, на адрес: гр. Пловдив, район Централен ул. "•••, община Пловдив, представлявано от Р. Я. при предоставяне на социалната услуга "Резидентна грижа" за целева група "Пълнолетни лица с деменция" и „Резидентна грижа“ за целева група“Възрастни хора в надтрудоспособна възрас.Като същата се предоставяла на посочения адрес и място.Като по време на проверката е установено,че същата се предоставя едновременно в обща специализирана среда и по този начин е допуснато интегрирано предоставяне на на отделни социални услуги за „Резидента грижа“ в обща специализирана среда с общи помещения и служители ,всекидневна-кухня,санитарни възли и пр.,при което е нарушено изискването за обособеност на средата за всяка отделна резидентна услуга. Въз основа на така констатираното е прието , че дружеството – жалбоподател е нарушило чл.134 ал.3 от Закона за социалните услуги, поради което бил издаден АУАН № АКД-29 /19.06.2025г. Като преди това е съставен констативен протокол .АУАН е бил съставен в присъствието на Гюлджан Мурадова – пълномощник на дружеството – жалбоподател, която подписала акта,отбелязвайки, че няма възражения. След това въз основа на АУАН било съставено и обжалваното НП, с което на основание чл.170 ЗСУ на дружеството – жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 7000 лева за нарушение на чл. 134 ал.3 от ЗСУ. Фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства. В хода на съдебното производство е разпитана като свидетел С. В. .Същата споделя за проверката и за констатациите си,което се потвърждава и от писмените доказателства .По искане на жалбоподателя чрез пълномощника му адв.Х. е разпитана и св.Й. Т.,която е работила в дружеството през периода на проверката.Като същата потвърждава част от констатациите по време на проверката ,но посочва,че е имало смесване на различни хора по стаите ,не поради настаняването им ,а поради свободното им придвижване. Съдът кредитира събраните по делото доказателствени източници, като намира, че в същите не се установяват съществени противоречия поради което не се явява необходимо тяхното подробно обсъждане и базира фактическите си изводи въз основа на тях.касае се по-скоро за различна интерпретация на фактите. При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните изводи от правна страна: Предвид разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗАНН , в настоящото производство районният съд следва да провери изцяло законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,. От прочита на акта и оспореното НП е видно, че актосъставителят и наказващият орган са изпълнили акуратно задълженията си по чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН, съответно по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН за детайлно описание на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност. За да се гарантира правото на защита на лицето, срещу което е съставен АУАН е необходимо да бъдат посочени точно, ясно и конкретно с кои точно фактически действия или бездействия дружеството е нарушило закона. На дружеството-жалбоподател е вменено нарушение на чл. 134, ал. 3 от ЗСУ , съгласно която разпоредба "Доставчиците на социални услуги могат да предоставят интегрирано всички видове социални услуги, като не се допуска интегрирано предоставяне на отделни социални услуги за резидентна грижа в обща специализирана среда". В конкретния случай е допълнено ,че самото предоставяне едновременно в една обща специализирана среда на социалните услуги „резидентна грижа „за „възрастни хора в надтрудоспособна възраст „ и „ резидентна грижа“ за „пълнолетни лица с деменция“ и по този начин е допуснато интегрирано предоставяне на отделни социални услуги за“резидентна грижа“ в обща специализирана среда с общи помещения и служители,всекидневна – кухня,санитарни възли и пр.,при което е нарушено изискването за обособеност на средата на всяка отделна резидентна услуга.Цитирането на текстът от закона е допълнено от допълнителни и конкретни факти ,като по този начин не може да се твърди ,че е нарушен на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН , тъй като става ясно какви точно фактически действия са били осъществени, които да изпълват състава на тази норма. Съгласно параграф 1 от ДРЗСУ 15. "Резидентна грижа" по чл. 15, т. 8 е дейност за осигуряване на място за настаняване на деца, младежи до 25 годишна възраст, лица с трайни увреждания и лица в надтрудоспособна възраст и в зависимост от индивидуалните потребности – за осигуряване на 24-часова грижа за посрещане на ежедневните потребности и потребностите от развитие на лицата или за осигуряване на подкрепа за водене на самостоятелен начин на живот. Според настоящия съд по идентичен начин са описани конкретните действия за твърдяното нарушение ,както в АУАН ,така и в НП.В този смисъл съдът не съгласява,че липсва яснота относно извършеното нарушение. По-нататък, за да санкционира твърдяното нарушение на чл. 134, ал. 3 от ЗСУ административнонаказващият орган се е позовал на разпоредбата на чл. 170 от ЗСУ . Съгласно нея "на орган на управление на социална услуга, който не изпълни задължение по този закон и нормативните актове, приети в изпълнение на този закон, се налага глоба от 3000 до 5000 лв. или имуществена санкция от 5000 до 7000 лв. – при първо нарушение, и глоба от 5000 до 7000 лв. или имуществена санкция от 7000 до 10 000 лв. – при повторно нарушение, ако деянието не съставлява престъпление". Видно е, че съгласно този законов текст субект на отговорност е орган на управление на социална услуга. Законът не съдържа легална дефиниция на понятието орган на управление на социална услуга. Всъщност на нито едно друго място в закона не се среща това понятие, поради което за съда е неясно кои точно лица /физически и юридически – видно от предвидените административни наказания/ имат качеството орган на управление на социална услуга и биха могли да носят отговорност за неизпълнение на задълженията си по закон. В процесния случай дружествотожалбоподател " Про Тревъл 2" ЕООД има качеството частен доставчик на социална услуга по смисъла на чл. 28 вр. чл. 30, т. 1 от ЗСУ . Приложената санкционна норма обаче не предвижда административно наказание за доставчик на социална услуга, а за орган на управление на социална услуга. Очевидно е, че двете понятия не са еднозначни, а съгласно Указа по прилагане на Закона за нормативните актове - чл. 37, ал. 1 "думи или изрази с утвърдено правно значение се използуват в един и същ смисъл във всички нормативни актове", а на още по-голямо основание – в един и същи акт. Съгласно ал. 2 "Ако се налага отклонение от общоприетия смисъл на дума или израз, с допълнителна разпоредба се определя смисълът им за съответния нормативен акт" В случая, ДР на ЗСУ не съдържа дефиниране на понятието "орган на управление на социална услуга", нито пък съдържанието на това понятие може да се извлече от други разпоредби на този закон. Волята на законодателя не се изяснява и при запознаване с мотивите към проекта на ЗСУ, в които няма пояснение кой е органът на управление на социалната услуга, нито какви са неговите функции, а по отношение административнонаказателната отговорност се сочи единствено, че компетентният орган е Агенция за качеството на социалните услуги и че са въведени минимални и максимални размери на глобите и имуществените санкции при първо и повторно нарушение, но не са изложени пояснения във връзка със субектите на отговорността и по-конкретно тези по чл. 170 от закона. Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗСУ нарушенията по този закон и неизпълнението на задължителните предписания се установяват с акт за установяване на административно нарушение, съставен от служител от Агенцията за качеството на социалните услуги, каквото качество видно от представената заповед № РД-18-323/08.05.2025 г. актосъставителят В. има ,както и същата е назначена заедно с М. С. да извърши конкретната проверка.От друга страна компетентността на изпълнителния директор на АКСУ да издава НП следва от изричната разпоредба на чл. 171, ал. 2 ЗСУ . От адв.Х. се поставя въпрос и за промяната в законовата разпоредба на чл.170 от ЗСУ във връзка със субекта ,който следва да носи отговорност.Като по този въпрос съдът ще вземе отношение по надолу.Съгласно (Предишен текст на чл. 170, изм. – ДВ, бр. 115 от 2025 г.)“ На орган на управление на доставчик на социална или интегрирана междусекторна услуга, който не изпълни задължение по този закон и нормативните актове, приети в изпълнение на този закон, се налага глоба от 6000 до 8000 лв. или имуществена санкция от 8000 до 12 000 лв., и глоба от 8000 до 12 000 лв. или имуществена санкция от 12 000 до 18 000 лв. – при повторно нарушение, ако деянието не съставлява престъпление. Основният спорен въпрос в конкретния казус е дали санкционираното дружество е само доставчик на социална услуга "Резидентна грижа" или следва да се счита освен за доставчик и за орган на управление на така предоставяната социална услуга. Съгласно текста на санкционната разпоредба на чл. 170 от ЗСУ / в актуалната му към датата на вмененото административно нарушение редакция/ "на орган на управление на социална услуга, който не изпълни задължение п о този закон и нормативните актове, приети в изпълнение на този закон, се налага глоба или имуществена санкция". Принцип в административно-наказателното производство е законоустановеността на наказанието. Съдът намира, че за целите на административно- наказателното преследване, субектът на отговорността не може да се определя посредством тълкуване по аналогия на съдържанието на правни норми и извеждане дефиниции на понятия, които не са дадени в закона. Законодателят е определил лицата, предоставящи социалната услуга "Резидентна грижа" за доставчици. Органите на управление на такива услуги имат властнически правомощия, каквито доставчикът не притежава. От закона ясно се установява, че правомощия по контрол и мониторинг са предоставени само на кметовете на общини /чл. 113 от ЗСУ / и Агенцията за качеството на социалните услуги /АКСУ/ /чл. 114 от ЗСУ /. Ето защо, настоящата инстанция намира, че не е налице идентичност между двете понятия. Отделно от това, дори и да се приеме, че е налице непълнота, несъвършенство на терминологията или неприцизност на законодателя, то е недопустимо подобни пропуски да се отстраняват по пътя на тълкуването, още по-малко в строго формален процес, какъвто е административно-наказателният. С оглед изложеното съдът намира, че при съставяне на НП е неправилно приложена санкционна норма, която не предвижда отговорност за доставчик на социална услуга, за друг субект – орган на управление на социалната услуга, чието съдържание е неясно и не се установи дружеството да има това качество. С оглед тези съществени пороци на обжалваното наказателно постановление същото следва да бъде отменено. С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното НП страда от съществен недостатък, който налага неговата отмяна, тъй като при издаването му е приложена санкционна норма, която не предвижда отговорност за доставчик на социална услуга, за друг субект – орган на управление на социалната услуга, чието съдържание е неясно и не се установи дружеството да има това качество. За пълнота на произнасянето следва да се посочи,както беше споделено от адв.Х.,че в новата редакция на чл.170 от КСУ вече има промяна и допълнено ,че :“На орган на управлението на доставчик на социална или интегрирана услуга ,който не изпълни задължението си по този закон…. „.Действително в процесните АУАН и НП дружеството е наричано доставчик на социална услуга ,а не орган на управление на социална услуга,което още веднъж е в противоречие с духа на закона,действащ към датата на посоченото нарушение.В тази връзка е цитирал и изобилна практика от съдебни решения. Предвид горното безпредметно се явява обсъждането на останалите възражения на жалбоподателя. Във връзка със Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ съдът следва да съобрази предвиденото в разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от същия закон, съгласно която в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. По разноските: Във връзка с изхода на делото основателна се явява претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане в полза на последния на направените разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.В съдебно заседание е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между жалбоподателя и адв.Х. . От същия евидно,че определеното и заплатено възнаграждение на същия за процесуално представителство на жалбоподателя по настоящото дело е в размер на 600, 00 лева, с еврова равностойност 306, 78 евро.От въззиваемата страна няма претенции за намаляване на възнаграждението.Предвид санкцията ,която е наложена,фактическата сложност на делото и броя съдебни заседания ,то не се налага редукция на това възнаграждение,а следва да се присъди изцяло. Съгласно пар. 1, т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски" от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ от което е част наказващият орган, а именно Агенция за качеството на социалните услуги. Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, седемнадесети н. с.,