Решение № 2354 от 24.2.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 132/2026 г.
Административен съд - Варна24.02.2026reporting judge Ралица Андонова
Ruling
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1306/10.11.2025г по АНД № 706/2025г на ВРС, 44-ти с-в. ОСЪЖДА Община Варна да заплати на „Малката Марица на морето“ ООД -Варна, [ЕИК], разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 255.65 (двеста петдесет и пет евро и 0.65 евроцента) евро. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Председател: Членове: �
Grounds
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН вр.чл.208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба от Зам. Кмета на Община Варна чрез процесуалния му представител ю.к. С. Д., против Решение №1306/10.11.2025г по АНД № 706/2025г на ВРС, 44-ти с-в, с което е отменено издаденото от касатора НП № 10534/15.11.2024г и наложената на „Малката Марица на морето“ ООД -Варна, [ЕИК], имуществена санкция в размер 1 400 лв. за нарушение по чл.27 т.3 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на община Варна (НУОТОВ) на осн.чл.119 ал.3 от НУОТОВ. Релевирано е основанието по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63а от ЗАНН - неправилно приложение на материалния закон. Конкретно се оспорват доводите на ВРС за приложимата санкционна разпоредба, като се твърди, че приложима в случая е нормата на чл.134 ал.1 т.2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и се поддържа, че съдът евентуално е дължал да измени обжалваното НП в частта за правната му [жк], а не да го отменя изцяло. С тези съображения за законосъобразност на постановлението се претендира отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на НП, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание по същество касаторът се представлява от ю.к. С. Д., която поддържа изцяло жалбата на изложените в нея основания, както и претенцията за присъждане на разноски. Ответникът „Малката Марица на морето“ ООД чрез пълномощника си адв. Р. Д. от АК – Варна с писмения си отговор оспорва жалбата като неоснователна. Конкретно сочи, че разпоредбата на чл. 134 ал. 1 т. 2 от ЗУО не е приложима, тъй като касае нерагламентирано изгаряне или друг тип третиране на неопасни отпадъци, което напълно неотносимо към случая. Изтъква, че цитираната практика на АС - Варна също потвърждава, че смесването на разделно събрани биоотпадъци с други видове отпадъци следва да бъде санкционирано по чл.136 ал.1 от ЗУО, а доколкото минималния размер на имуществената санкция по него е в размер от 3000 лева, приложението му и изменението на акта по чл. 58д от ЗАНН ще доведе до влошаване на положението на наказаното дружество, което би било в нарушение на материалния закон. С тези съображения настоява за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна, и претендира присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание ответникът се представлява от адв.Д., която поддържа исканията си пред съда. Участващият в производството представител на В. О. прокуратура счита жалбата за неоснователна. Касационната инстанция преценява жалбата като неоснователна. Анализирайки събраните в хода на съдебното следствие релевантни доказателства, с проверяваното си решение ВРС приел от фактическа страна, че на 25.08.2025г. около 12:15 часа св. А. Д. Г. – ст. инспектор в отдел „Контрол и опазване и чистотата на обществените територии“, дирекция „Екология и опазване на околната среда“ към Община Варна, извършила проверка по спазване на нормите на Наредбата за управление на отпадъците на територията на община Варна в ресторант „Малката Марица на морето“, находящ се в [населено място], Крайбрежна алея, стопанисван от едноименното дружество. В хода на проверката в кухненската част на заведението св.Г. установила три броя кофи, вързани с розови чували, предназначени за биоразградими отпадъци, а същевременно в помещение до миялното, отделно от кухнята, в кофа, вързана с черен чувал, констатирала смесване на биоразградимите отпадъци със смесените битови отпадъци от дейността на ресторанта. Приемайки, че с това свое поведение дружеството „Малката Марица на морето“ ООД е нарушило разпоредбата на чл.27 т.3 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на община Варна, на следващия ден след проверката на място, т.е. на 26.08.2024г., св.Г. съставила АУАН против дружеството за нарушение на посочената нормативна разпоредба. В предвидения в разпоредбата на чл. 44 ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН. На 15.11.2024г. Зам. кметът на община Варна, приемайки идентична с изложената в обстоятелствената част на АУАН фактическа обстановка, издал оспореното НП, с което на осн.чл.119 ал. 3 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на община Варна наложил на „Малката Марица на морето“ ООД имуществена санкция в размер [рег. номер]. за извършено нарушение на разпоредбата на чл.27 т.3 от същата Наредба. При така установената фактология, от правна страна съдът приел, че нарушението е безспорно доказано от фактическа страна, но в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Съдът посочил, че разпоредбата на чл.119 от НУОТОВ била обявена за нищожна с влязло в сила решение на АС- Варна, но независимо от това счел, че следва да прецени дали описаната фактическа обстановка в обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него НП не осъществява състав на друго административно нарушение. Въззивната инстанция приела, че приложима в случая е санкционната разпоредба на чл.136 ал.1 т.1 от ЗУО, според която с имуществена санкция в размер [рег. номер] 10 000 лева се наказва едноличен търговец или юридическо лице, което нарушава разпоредбите относно събирането, включително разделното, съхраняването, транспортирането или третирането на битови или строителни отпадъци. При това съдът приел, че доколкото така установената приложимата санкционна норма предвижда специален минимум на имуществена санкция [рег. номер]., изменението на акта по реда на чл.58д от ЗАНН би довело до влошаване на положението на наказаното дружество, което е недопустимо нарушение на материалния закон. С тези съображения съдът отменил НП изцяло. Настоящата касационна инстанция преценява така достигнатите крайни правни изводи на предходната като доказателствено обвързани, обосновани и законосъобразни, изцяло ги споделя и се позовава на тях на осн.чл.221 ал.2 изр.2 от АПК. Всички възражения на касатора са неоснователни. От словесното описание на нарушението в АУАН и в наказателното постановление е видно, че отговорността на дружеството-ответник по касация е ангажирана за това, че при извършена проверка на 25.08.2024г. е констатирано смесване на биоразградими кухненски отпадъци със смесените битови отпадъци от дейността, извършено в кухненските помещения към ресторанта, стопанисван от дружеството. Ответникът по касация е санкциониран за нарушение на чл.27 т.3 от НУОТОВ, която предвижда забрана за изхвърлянето на биоотпадъци в съдовете за събиране на смесени битови отпадъци при наличие на изградени системи за разделно събиране на биоотпадъци. Т.е. за ангажиране на административнонаказателната отговорност за нарушение на посочения текст на първо място следва да е доказано наличието на биоотпадъци, и на второ място да е установено последващото им изхвърляне в съдове за събиране на смесени битови отпадъци. В случая при определяне на санкционната норма административнонаказващият орган е допуснал нарушение на закона, като е квалифицирал неправилно констатираното административно нарушение и съответно е наложил неправилна по размер санкция. В обстоятелствената част на АУАН и НП на касатора е вменено деяние „смесване на биоразградими със смесени битови отпадъци“, каквото не е предвидено в избраната санкционна норма на чл.119 ал.1 т.1 от НУОТОВ – тя предвижда имуществена санкция за юридическо лице, което изхвърля неопасни отпадъци на неразрешени за това места или в съдове или торби, различни от определените от общината за измерване на количество битови отпадъци по чл.67 ал.8 от Закона за местните данъци и такси. Според легалната дефиниция на §1 т. 1 от НУОТОВ „биоотпадъци“ са биоразградими отпадъци от парковете и градините, хранителни и кухненски отпадъци от домакинствата, ресторантите, заведенията за обществено хранене и търговските обекти, както и подобни отпадъци от предприятията на хранително-вкусовата промишленост, а според т.2 „биоразградими отпадъци“ са всички отпадъци, които имат способността да се разграждат анаеробно или аеробно, като хранителни и растителни отпадъци, хартия, картон и други. В случая с АУАН на ответното дружество е повдигнато обвинение, за „смесване на биоразградими отпадъци (от кухненски произход) със смесени битови отпадъци от дейността“. Според тълковния речник на българския език понятието „смесване“ означава „прибавям, присъединявам едно нещо към друго; примесвам“, което в настоящия случай може да се обхване от няколко понятия, чиито дефиниции са регламентирани в ДР на ЗУО. Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1 т. 44 от ДР на ЗУО, „съхраняване“ е дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране, за срок, не по-дълъг от три години - при последващо предаване за оползотворяване, и една година - при последващо предаване за обезвреждане. Съгласно § 1 т. 41 от ДР на ЗУО „събиране“ е натрупването на отпадъци, включително предварителното сортиране и предварителното съхраняване на отпадъци, с цел транспортирането им до съоръжение за третиране на отпадъци. „Третиране на отпадъците“ по см. § 1 т. 44 от ДР на ЗУО са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане. Съгласно § 1 т. 43 от ДР на ЗУО „транспортиране“ е превозът на отпадъци, включително съпътстващите го дейности по товарене, претоварване и разтоварване, когато се извършва от оператора като самостоятелна дейност. В настоящия случай от фактическа страна в АУАН и в НП не е описана нито една от посочените във визираните като нарушени текстове от ЗУО форми на изпълнително деяние. Въззивната инстанция обосновано е приела, че установените от административнонаказващия орган фактически констатации за действията на санкционираното лице сочат съставомерност на извършено нарушение по чл.136 ал.1 т. 1 от ЗУО, която предвижда имуществена санкция при нарушения на разпоредбите относно събирането, включително разделното, съхраняването, транспортирането или третирането на битови или строителни отпадъци. Но доколкото наказанието по чл.136 ал. 1 т. 1 от ЗУО е по-тежко, съгласно чл. 84 от ЗАНН и по аргумент на противното от чл. 63 ал. 7 т. 1 от ЗАНН вр. чл. 337 ал. 1 т. 2 от НПК, съдът правилно е приел, че не е възможно изменение на НП, тъй като при изменение на НП е допустимо прилагането на закон само за същото, еднакво или по-леко наказуемо наказание. Неоснователно в касационната жалба се релевира приложимост на санкционната разпоредба на чл.134 ал.1 т.2 от ЗУО, която предвижда административнонаказателна отговорност за лице, което нерегламентирано изгаря или извършва друга форма на нерегламентирано третиране на неопасни отпадъци, доколкото възприетото в АУАН и в НП като изпълнително деяние активно действие е „смесване“, а не „изгаряне“. По арг. от § 1 т. 44 от ДР на ЗУО, „третиране на отпадъците“ са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане. Т.е. в хипотезата на чл. 134 ал.1 т. 2 от ЗУО законодателят изрично разграничава дейностите по третиране на отпадъците и забранените дейности по нерегламентираното им изгаряне, които сами по себе си представляват самостоятелни и различни изпълнителни деяния, и в случая са напълно неприложими. В идентичен смисъл обосновано, законосъобразно и правилно се е произнесъл и ВРС с проверяваното си решение. То не е обременено с наведените касационни пороци, а други такива – налагащи неговата ревизия или отмяна – не бяха констатирани и в кръга на служебно дължимата проверка по чл.218 ал.2 от АПК. Изложеното квалифицира касационната жалба като неоснователна и налага отхвърлянето й. При този изход на делото претенцията на ответника по касация за разноски е основателна и следва да бъде уважена. Според чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 от Наредба № 1/2004 г. минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие в случая, съобразно размера на санкцията, е 440 лв. Договореното възнаграждение по представения договор за правна защита и за осъществяване на процесуално представителство по настоящето дело е заплатено в брой в размер на 500 лева, което съдът намира, че не е прекомерно с оглед на извършените процесуални действия, действителната правна и фактическа сложност на делото и при съобразяване с разрешенията, дадени с Решение на СЕС (втори състав) от 25.01.2024 г. по дело С-438/22. Претендираното възнаграждение в размер на 255.65 евро (500лв.), като съответно на обема на извършената работа и фактическата и правна сложност на спора, съотв. справедливо и обосновано по см.чл. 36 от Закона за адвокатурата, подлежи на заплащане от касатора. Така мотивиран и на осн.чл.221 ал.2 от АПК касационният съдебен състав
Cited provisions
26- чл. 134, ал. 1, т. 2 ЗУО
- чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗУО
- чл. 58 ЗАНН
- чл. 63 ЗАНН
- чл. 1
- чл. 27, т. 3
- чл. 208 АПК
- чл. 218, ал. 2 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 44, ал. 1 ЗАНН
- чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН
- чл. 84 ЗАНН
- чл. 136, ал. 1 ЗУО
- чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК
- чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК
- чл. 119, ал. 1, т. 1 НУОТОВ
- чл. 119, ал. 3 НУОТОВ
- чл. 119 НУОТОВ
- чл. 27, т. 3 НУОТОВ
- чл. 119, ал. 3
- чл. 134, ал. 1, т. 2
- чл. 18, ал. 2
- чл. 221, ал. 2
- чл. 36
- чл. 67, ал. 8
- чл. 7, ал. 2