Присъда № 3 от 15.1.2026 г. на Районен съд - Хасково по дело № 734/2025 г.

и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност Мотиви към Присъда, рег. № 3 от 15.01.2026 г. на Районен съд – Хасково, постановена по НОХД № 734 по описа за 2025 година. Районна прокуратура – Хасково са внесли срещу подсъдимия С. М. А. обвинителен акт, с който на същия му е предявено обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т. 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 28, ал. 1 от Наказателния кодекс, за това, че на 12.06.2025 г. в град Хасково, отнел чужди движими вещи - 1 бр. черна на цвят чанта, платнена с презрамка с надпис „••••••“ с два ципа, на стойност 10,50 лева; 1 бр. мобилен телефон, марка „•••••“, модел „•••••••“ с IMEI 1: 862536047092416 и IMEI 2: 862536047092424, на стойност 70 лева; сумата от 50 лева и 8 бр. секретни ключа, от които 2 бр. с надпис „••••••“, 2 бр. с надпис „••••••“, 1 бр. с надпис „•••••“, 2 бр. с надпис „••••“ и 1 бр. с надпис „••••“, всички на стойност 44 лева, от владението на М. Б. К. от гр.Хасково, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно и случаят е немаловажен. В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства то било доказано. Предлага съдът, при индивидуализация на наказанието, да отчете всички факти, свързани с обществената опасност на деянието и дееца, като акцентира на съдебното му минало и на осъждането, обуславящо квалификация по чл. 28, ал. 1 от НК и да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК, да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години. Защитникът на подсъдимия С. М. А. – адв. В. Л. АК - Хасково пледира за оправдателна присъда, като счита повдигнатото обвинение за недоказано. Сочи, че приобщените обяснения, дадени от подсъдимия в качеството на обвиняем в хода на досъдебното производство, не били достатъчни и не били подкрепени от останалите събрани гласни доказателства и противоречията в тях не можели да обосноват обвинителната теза по отношение неговия подзащитен, като излага конкретни съображения в тази насока. При условията на евентуалност, в случай, че бъде признат за виновен, моли съда на подсъдимия бъде наложено наказание“лишаване от свобода” за срок от 7 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК, да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години Подсъдимият С. М. А., не се явява, за да заяви становище по обвинението, като производството по отношение на него протече задочно, в негово отсъствие. ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна: Подсъдимият С. М. А. е роден на ••••••••••••••••••. Видно от приложената по делото Справка за съД.ст, рег. № 2507311005000337062, валидна до 31.01.2026 г., издадена от Районен съд – Хасково, ведно с бюлетините за съД.ст, подсъдимият С. М. А. е осъждан към датата, респ. периода на визираното в обвинителния акт деяние. Налице са общо 17 записа на осъждания, като в значителната им част е настъпила реабилитация, а от значение за преценката и правната квалификация на деянието е осъждането с Присъда №57/14.10.2024 г., в сила от 29.10.2024 г., постановена по НОХД № 57/2024 г. на Районен съд - Хасково, с която за престъпление по чл.194, ал.1 от НК му е наложено наказание „Пробация“ с пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 1 година и „задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от 1 година и периодичност 2 пъти седмично. От представената по досъдебното производство характеристична справка за подсъдимия се установява, че срещу него има заявителски материали и криминалистически регистрации. Същият се сочи като лице, попадащо в криминалния контингент по линия на извършване на кражби. Има данни за връзки на подсъдимия с наркозависими лица и лица от криминалния контингент. Подсъдимият С. М. А. не се ползва с добро име сред съседите и има пристрастеност към хазартни игри. Установено в хода на съдебното следствие е, че на 12.06.2025 г., свидетелят М. Б. К., в около 11:00 - 11:30 часа, се намирал на строеж, на ул. „•••••• в гр.Хасково, където работел, а автомобилът му, марка „•••••“, модел „•••••“ с рег. № ••••, бил паркиран непосредствено до строежа, на улицата. Автомобилът не бил заключен, бил със свалено предно ляво стъкло, а на предната лява седалка се намирала чантата на пострадалия, платнена, черна на цвят, с презрамка с надпис „••••••“ с два ципа, в която се намирали 1 бр. мобилен телефон, марка „•••••“, модел „•••••••“ с IMEI 1:862536047092416 и IMEI 2: 862536047092424; сумата от 50 лева, 8 бр. секретни ключа, от които 2 бр. с надпис „••••••“, 2 бр. с надпис „••••••“, 1 бр. с надпис „•••••“, 2 бр. с надпис „••••“ и 1 бр. c надпис „••••“; личната му карта; свидетелството за управление на МПС, издадено на негово име и дебитна карта, също на негово име, издадена от „Общинска банка“ АД. В около 11:30 часа, покрай автомобила на свидетеля М. Б. К., преминало непознато за него лице, което пострадалият преценил, че виД. било от ромски произход и му казало, че имало паднал транспарант на обекта, на който работел. Това накарало свид. М. К. да се отдалечи от превозното средство, за да провери, като няколко минути след това, като се завърнал, установил, че липсвала чантата му с вещите и документите, съдържащи се в нея. Подал жалба в РУ на МВР – Хасково, като в хода на работата по възложените ОИМ по полицейска преписка с №1970-ЗМ 509/2025 г. по описа на РУ на МВР - Хасково свид. И. Р. Т., разузнавач в Сектор „КП“ при РУ на МВР - Хасково, след преглед на видеозаписи и камери за видеонаблюдение, възприел подсъдимия като извършител на кражбата, след което установил същия в дома му. Подсъдимият му посочил и обяснил как е извършил кражбата. Посочил, че преминавайки покрай автомобила на свид. М. К. решил да провери и видял процесната чанта на предната лява седалка на автомобила, както и отворения преден ляв прозорец на автомобила, и решил да отнеме чантата, предполагайки, че обичайно в нея може да има пари и/или вещи, които да продаде впоследствие и си набави по този начин неправомерно парични средства, и в изпълнение на взетото решение, през отворения прозорец, с ръка взел чантата на пострадалия и бързо се отдалечил, след което се прибрал в дома си. Там проверил съдържанието на чантата, и установил сумата от 50 лева, което веднага изхарчил за храна. Предал от дома си всички останали откраднати вещи и документи, без сумата от 50 лева, за което бил съставен Протокол за доброволно предаване от 12.06.2025 г., които вещи и документи впоследствие били върнати на правоимащото лице. Според заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство съдебно - оценителна експертиза към датата на инкриминираното деяние 1 бр. черна на цвят чанта, платнена с презрамка с надпис „••••••“ с два ципа е на стойност 10,50 лева; 1 бр. мобилен телефон, марка „•••••“, модел „•••••••“ с IMEI 1: 862536047092416 и IMEI 2: 862536047092424 е на стойност 70 лева; 8 бр. секретни ключа, от които 2 бр. с надпис „••••••“, 2 бр. с надпис „••••••“, 1 бр. с надпис „•••••“, 2 бр. с надпис „••••“ и 1 бр. с надпис „••••“ са на обща стойност 44 лева. Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе , както и от приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справка за съД.ст и бюлетини за съД.ст, от заключението на вещото лице по назначената оценителна експертиза, преценено като компетентно и безпристрастно изготвено, както и от анализа на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите М. Б. К. и И. Р. Т.. Те са кредитирани с доверие относно фактите, изложени от тях, свързани с начина на установяване на деянието и най – вече по отношение на идентифициране предмета на посегателство с индивидуализиране на отнетите вещи по вид, състояние и собственост, съответстващи на други приобщени в хода на разследването доказателства – гласни и писмени. Дадените от тези свидетели показания съдържат и насоки за извършителя, с оглед видяното от записите на камерите за видеонаблюдение и разпознаване на подсъдимия като известно на органите на МВР лице. В този аспект са намерили потвърждение в останалия събран доказателствен материал, включително и косвено в показанията на свид. И. Р. Т., имащ също възприятия в тази част, в която показанията му се кредитират с доверие. Наведените в показанията на свидетелите индиции, сочещи на съпричастност от страна на подс. С. М. А. в извършване на деянието са намерили потвърждение в извършените издирвателни мероприятия и в този смисъл показанията на свид. И. Р. Т., който макар и опосредено, е придобил подробни възприятия въз основа на изложеното от подсъдимия за механизма на деянието, за предмета на престъплението и за конкретните действия по своене и разпореждане с него, или поне с част, се приемат за достоверни и също намерили потвърждение в писмени и веществени доказателства, приобщени по делото. Показанията на този свидетел са дадени при липса на каквито и да е индиции за възможна негова предубеденост или заинтерисованост от изхода на делото, като съдът споделя изцяло изложеното в показанията му относно предприетите от него действия във връзка с разпределения му сигнал по установяване на деянието и възможния извършител, за възприятията му относно изявленията на подс. С. М. А. в хода на проведените беседи и еднопосочни с изложеното от самия него в дадените пред орган на досъдебното производство обяснения в присъствие на защитник, приобщени чрез прочитането им по реда и на основание чл. 279, ал. 1, т. 2 от НПК, които макар и пределно лаконични, консолидират преценката за достоверност на останалите гласни доказателства. Отделните нюанси в показанията на част от свидетелите се дължат на липсата на ясен спомен с оглед изминалия период от време и не обосновават тезата за противоречие от естество да ги дискредитира откъм достоверност, с изключение на твърденията на свид. М. Б. К., че е възприел подсъдимия да отнема вещите. Тези несъответствия, преодолими със способите по чл. 281 НПК, които в хипотезите на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, респ. ал. 2 НПК бяха реализирани, не променят генералния извод за правдивост на изложеното от този свидетел в останалата част. Всъщност, спорът относно осъществената фактическа обстановка между страните по делото, не налага по – задълбочен анализ относно достоверността на гласните доказателствени източници, доколкото дори само тяхното схематизиране води до еднопосочен извод относно фактите, необходими за даване отговор на въпросите по същество. Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършените деяния, се налага недвусмислен и категоричен извод, че подсъдимият С. М. А. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, субсумирано под състава на чл. 195, ал.1, т. 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 28, ал. 1 от Наказателния кодекс, за което с повдигнатото му обвинение е привлечен към наказателна отговорност, тъй като на 12.06.2025 г. в град Хасково, отнел чужди движими вещи - 1 бр. черна на цвят чанта, платнена с презрамка с надпис „••••••“ с два ципа, на стойност 10,50 лева; 1 бр. мобилен телефон, марка „•••••“, модел „•••••••“ с IMEI 1: 862536047092416 и IMEI 2: 862536047092424, на стойност 70 лева; сумата от 50 лева и 8 бр. секретни ключа, от които 2 бр. с надпис „••••••“, 2 бр. с надпис „••••••“, 1 бр. с надпис „•••••“, 2 бр. с надпис „••••“ и 1 бр. с надпис „••••“ -всички на стойност 44 лева, от владението на М. Б. К. от гр.Хасково, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. Прекъсването на владението от страна на подсъдимия и установяване на негово е станало без съгласие на владелеца и собственика, с намерение противозаконно да ги присвои, което е и реализирано с последващите действия по разпореждане с част от противозаконно придобитите вещи. От събраните данни е безспорно установена обективната страна на деянието, механизма на осъществяването му, предмета на престъпно посегателство, както и авторството на престъплението - а именно, че подсъдимият е извършил същото. Обстоятелства, които въпреки, че се оспорват от защитата, не са оспорвани от самия подсъдим, с оглед направените в досъдебна фаза самопризнания, а се потвърждават изцяло от събрания в хода на разследването и приобщен в съдебно следствие по съответния ред доказателствен материал, съобразно изложеното по – горе, което не е необхоД. да се преповтаря на това място. Ще следва да се маркира, че показанията на пострадалото лице безсъмнено установяват и чрез изложеното от него са индивидуализирани всички вещи, предмет на престъплението, а този момент от изследването по делото е категорично доказан, както към момента на самото подаване на сигнала за извършеното престъпното посегателство, така и след това - при разкриване на деянието и установяване на документите и вещите във фактическа власт именно на подсъдимия, който сам е признал за противоправното им придобиване. В този ред на мисли следва да се отбележи, че възраженията на защитника на подсъдимия са неоснователни. Действително, приобщени по реда на чл. 279, ал. 1 от НПК са обясненията, дадени от С. М. А. в качеството на обвиняем пред орган на досъдебното производство, в присъствие на защитник, в хипотезата на разглеждане на делото задочно – в отсъствие на лицето, привлечено към наказателна отговорност, които са пределно лаконични, а и осъдителна присъда не може да се основава само на тях, но наред с това са приобщени достатъчно други годни доказателства, чрез които спорните моменти да се приемат за несъмнено установени. Най – напред преки са доказателствата относно предмета на престъпление в две направления. Първото за неговото очертаване и второто – относно лицето, у когото тези вещи са установени, имащо отношение по въпроса с авторството. Връзката на това лице, а именно подсъдимия с предмета на престъпление е пряко установена, както със свидетелки показания, така и с писмени доказателства, годни да установят държането, а липсата на доказателства за правомерно придобиване на фактическата власт от това лице, на фона на неговите признания, в това число и несъдебни за начина на придобиване, подкрепено от възприятията на полицейския орган от технически средства, създават годна доказателствена съвкупност от преки и косвени доказателства, които да опровергаят възраженията на защитата за недоказаност на обвинението. Нещо повече, тази съвкупност е напълно достатъчна по несъмнен начин да обезпечи достоверността на фактическите изводи на съда, градени по делото относно наличието на деяние, неговия предмет, механизма на осъществяване и конкретно авторството, така че да осигурят нужната категоричност на извода за съответствие на повдигнатото обвинение с доказателствата по делото и неговата обоснованост по отношение на целия кръг от въпроси от значение за реализиране на отговорността на подсъдимия. От спецификите относно изпълнителното деяние не е спорен и моментът с установяване, на база интерпретацията на също безпротиворечиво установените факти за съД.стта и наличието на квалифициращия признак по т. 7 на чл. 195, ал. 1 от НК, доколкото са налице предпоставките за това. По отношение на повторността по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК, като обективен признак на деянието, а оттам и определяща за правната му квалификация, следва да се изтъкне, че от обективните данни по делото, касаещи механизма на осъществяване на деянието, а именно обстоятелствата, свързани с преднамереността и дързостта при осъществяване на инкриминираната деятелност предпоставят невъзможността случаят да бъде квалифициран като маловажен, въпреки стойността на предмета на престъплението – под минималната работна заплата. За квалифицирането на случая като маловажен и разколебаване на извода за възможност за квалификация на кражбата по т. 7 на чл. 195, ал. 1 НК е необхоД. процесният случай, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи вината обстоятелства, да разкрива по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. В случая се касае се деяние против собствеността, като въпреки ниската обща стойност на отнетите вещи, деянието не би могло да се квалифицира като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като обуславят основание за носене на по-тежка отговорност, какъвто е обективният признак „повторност“. Налице е този квалифициращ признак по чл.28, ал.1 от НК и поради това, че деянието, осъществено от подсъдимия за посочения период от време е довършено преди да изтече срокът по чл. 30, ал.1 от НК и след анализ на данните за съД.стта на подсъдимия и конкретно осъжданията на последния към датата на извършване на деянието, описано в обвинителния акт – с Присъда №57/14.10.2024 г., в сила от 29.10.2024 г., постановена по НОХД № 57/2024 г. на Районен съд - Хасково, с която за престъпление по чл.194, ал.1 от НК му е наложено наказание „Пробация“ с пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 1 година и „задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от 1 година и периодичност 2 пъти седмично. Липсата на възможност да се приеме, че случаят е с по – ниска степен на обществена опасност от обикновените, навежда на извода, че обосновано и в съответствие с материалния закон деянието е квалифицирано и по т. 7 на чл. 195, ал. 1 НК. Тази квалификация изключва възможността за приложение на привилегирования състав и по чл. 195, ал. 4 НК. От субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено от подс. С. М. А. умишлено, при пряк умисъл, т.е съзнавал е, че с действията си лишава от фактическа власт владелеца на чужди вещи, предвиждал преминаването им в негова фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на престъплението с цел последващото разпореждане с тези вещи и извличане по този начин на материална облага, каквито действия е предприел и реализирал по отношение на паричната сума. При индивидуализацията на наказанието за подсъдимия, съдът взе взе предвид: от една страна степента на обществена опасност на деянието, както и общата стойност на предмета на престъпно посегателство – сравнително ниска, съпоставен с размера на минималната работна заплата, приложим за съответния период, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на престъплението. При определяне вида и размера на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца. Подсъдимият е с обременено съдебно минало, а за него са събрани негативни данни, характеризиращи личността му, към които следва да се причислят и деянията, за които е реабилитиран. От друга страна, като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете съдействието, което деецът е оказал на разследващите органи, като по този начин е спомогнал за по - бързото разкриване на случая, а въпреки процесуалното му поведение в съдебна фаза, производството по делото продължи само с няколко необходими отлагания на съдебни заседания за разглеждане по общия ред. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното и съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, настоящият съдебен състав прие, че наказанието за подсъдимия С. М. А. все пак може и следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, предвид възможността да се разсъждава в аспекта на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства в контекста на изложеното по – горе за ниската стойност на предмета на престъпление, за поведението му в досъдебна фаза и за възстановяване на част от отнетото имущество. По този начин, предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде определено по реда на чл. 55 от НК за срок, под специалния минимум в приложимата правна норма от особената част на НК, а именно 7 месеца. Така определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован, от гледна точка целите, визирани в чл. 36 от НК и е от естество да допринесе за личната, но най – вече за генералната превенция като подейства предупредително за останалите членове на обществото, а поради наличието на формалните предпоставки по чл. 66, ал. 1 от НК и липсата на необхоД.ст от ефективно изтърпяване, изпълнението му бе отложено с изпитателен срок от 3 години. С оглед обстоятелството че подсъдимият С. М. А. бе признат за виновен в извършване на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, в негова тежест, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, следва д а се възложат разноските по делото, като същият бе осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата в размер на 115,65 евро, представляваща направени по досъдебното производство разноски за възнаграждение на вещо лице, а по сметка на Районен съд – Хасково – сумата в размер 24.45 евро – разноски за възнаграждение за вещо лице за явяване в съдебно заседание и сумата в размер на 2,56 евро, представляваща държавна такса при всяко служебно издаване на изпълнителен лист. Така мотивиран, съдът постанови присъдата си. Председател:/п/ не се чете. Вярно с оригинала! Секретар: Г.С.