Решение № 4145 от 3.7.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 147/2026 г.

Съдебното производство е проведено по реда на чл. чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА) Образувано е по жалба, подадена от Р. И. Д., [ЕГН], с адресна регистрация: [населено място], [улица], със съдебен адрес: [населено място], [улица], адв. В. К., с която се иска съдът да постанови решение, с което да отмени Заповед № РД-07-7/ 20.01.2026 год., издадена от директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ Благоевград. Твърди се в обстоятелствената част на жалбата, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, сочейки конкретни фактически и правни твърдения, обосновани на приложението на конкретни цитирани норми на ЗДСл. Позовавайки се на посочените в обстоятелствената част на жалбата фактически и правни твърдения се иска съдът да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразна оспорената Заповед № РД-07-7/ 20.01.2026 год., издадена от директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“. С жалбата се претендира заплащане на сторените деловодни разноски. В съдебно заседание жалбоподателят лично и със становището, изразено от процесуалния пълномощник, поддържа жалбата, с която се твърди процесуална и материална незаконосъобразност на заповедта; ангажира нови доказателства, различни от наличните в административната преписка писмени такива; претендира възстановяване на разноски за водене на делото, за които не представя списък; представена е писмена защита. Ответникът, представляван от юрисконсулт, оспорва жалбата, за което е представен и писмен отговор; представя писмени доказателства, вкл. изисканите от жалбоподателя с жалбата. Претендира присъждане на деловодни разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното: Не е спорно по делото, че до издаване на обжалваната в настоящото производство заповед – 20.01.2026 год., оспорващият Р. И. Д., е заемал длъжността: Началник отдел „Разрешителни“ в Дирекция „Планове и Разрешителни, с III-ти младши ранг към Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ - Благоевград. С оспорената Заповед № РД-07-7/ 20.01.2026 год., издадена от директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, на основание чл. 107, ал. 2 във вр. с чл. 76 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ и въз основа на оценка на изпълнението на служебните задължения с окончателна годишна оценка на контролиращия ръководител за изпълнението на длъжността „неприемливо изпълнение“, е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя. Като причина за прекратяване на служебното правоотношение е посочена: „Липса на постигнати управленски резултати, съответстващи на заеманата ръководна длъжност, изразяваща се в неефективно планиране, организация, контрол и координация на дейността на отдел „Разрешителни“. Неосъществяването на необходимия контрол върху дейността на подчинените служители е довело до наличие на забавено произнасяне и неспазени законоустановени срокове за изпълнение по значителен брой заявления, входирани в БДЗБР. Липсата на постигнати управленски резултати е обоснована с констатацията на органа, че в оценявания период 01.01.2025 г. - 31.12.2025 г. служителят, в качеството си на началник – отдел „Разрешителни“, не е постигнал управленските резултати, произтичащи от заеманата ръководна длъжност. Според ръководителя на ведомството, е била налице липса на управленческа дисциплина, което води до системна неефективност при планирането, организирането и координацията на дейностите в повереното структурно звено, довело до непостигане на поставените цели и до затруднения в цялостното функциониране на отдела и БДЗБР. Сочи се също така, че тази липса на резултати не се изразява в единични пропуски, а в устойчива неспособност да се осигури ефективно управление, каквото се изисква от ръководна длъжност в държавната администрация. По отношение на следващото основание, неосъществен ефективен контрол върху подчинените служители, в оспорената заповед се сочи, че в оценявания период, служителят не е осъществил необходимия управленски и функционален контрол върху дейността на подчинените му служители, което е видно от изготвените от служителите на отдела и предоставени от началник — отдела ежеседмични справки във връзка с Заповед № РД-05-143/23.06.2025 г. на Директора на БДЗБР за неприключени задачи от подчинените му служители. Позовавайки се на въпросните справки (които не са ангажирани като доказателство по делото) е допуснато наличието на значителен брой просрочени процедури от служителите в отдел „Разрешителни“, включително ненадлежно приключили задачи в деловодната система „Акстър-офис“. Всички просрочени заявления по процедури, входирани в БДЗБР, са подробно описани в Доклад №Д-128 от 12.12.2025 г. до Директора на БДЗБР (л. 29 от делото), който съдържа данни занеприключени процедури с краен индивидуален административен акт по заявления за издаване, продължаване и изменение на разрешителни по реда на Закона за водите подадени в БДЗБР. Твърди се, че от изготвения Доклад е ясно, че към 04.12.2025 г., броя на неприключените процедури е 240, от които 232 броя са просрочени, както следва: За 2022 г. - Общо 6 броя просрочени преписки, от които 4 по заявления за издаване и изменение на разрешителни за водовземане от подземни води и по 2 броя по заявления за продължаване на разрешителни за водовземане от повърхностни води; За 2023 г. - Общо 14 броя просрочени преписки, от които 5 броя по завадения за издаване и изменение на разрешителни за водовземане от подземни води и 9 броя по заявления за издаване, изменение и продължаване на разрешителни за водовземане от повърхностни води; За 2024 г. - Общо 61 броя просрочени преписки, от които 30 броя по заявления за издаване, продължаване и изменение на разрешителни за водовземане от подземни води и 31 броя по заявления за издаване, изменение и продължаване на разрешителни за водозвземане от повърхностни води; За 2025 г. - Общо 151 просрочени преписки, от които 72 броя по заявления за издаване, продължаване и изменение на разрешителни за водовземане от подземни води, 64 броя по заявления за издаване, изменение и продължаване на разрешителни за водовземане от повърхностни води и 15 броя просрочени преписки по заявления за издаване, продължаване и изменение на разрешителни за заустяване на отпадъчни води. Към 12.12.2025 г. има и 88 броя необработени заявления за регистрация на водовземни съоръжения за стопански цели, които не са приключили с писма за регистрация на съоръженията или с отказ. Към доклада е приложена и подборна справка на всички неприключени и просрочени преписки, които с писмо изх. №РД-04-239/04.12.2025 г. от Директора на БДЗБР е изпратено в Дирекция ,.Управление на водите“ и Националния координационен център към МОСВ, като се е наложило да бъде ангажиран и допълнителен административен ресурс с цел обработването на преписките в най-кратък срок. В заключение административният ръководител е посочил, че е на лице липса на проследимост за изпълнението на възложените задачи, приемайки, че жалбоподателят като пряк ръководител не е предприел действия, които да коригират работата на отдел „Разрешителни“ и да доведат до по-бързото и ефективно отработване на забавените преписки, което обосновава извода за недостатъчен управленски капацитет за упражняване на контрол и координация на служителите в отдела, което е основна функция на заеманата длъжност „началник - отдел“. Нарушената управленска непрекъснатост в ключовия период в оспорената заповед е обоснована с отсъствието на служителя с продължителност над 90 календарни дни, през които периоди функциите му са изпълнявани от служител на отдела, заемащ експертна длъжност, натоварен освен да провежда процедури по ЗВ и същевременно да изпълнява длъжността на началник-отдел „Разрешителни“, което е довело до липса на управленска непрекъснатост в ръководенето и управлението на отдела. В резултат на което не е осигурено своевременно вземане на управленски решения, не е осъществявана ефективна координация на текущите дейности и не е гарантирано устойчиво функциониране на структурното звено. В заключение в заповедта административният ръководител е обосновал общата управленска оценка в случая, включително и като правен извод с твърдението, че в оценявания период се наблюдава системно нарушение на служебните задължения, както липса на управленчески капацитет, във връзка с което на служителя многократно са изисквани писмени обяснения по реда на чл. 93, ал. 1 от Закона за държавния служител, във връзка със забавено произнасяне по заявления и преписки, както и за неосъществен контрол върху просрочени преписки, което е довело до необходимост от включване на други служители извън отдела. Тези факти ясно показват, според ръководителя, непостигане на минималните професионални изисквания за заеманата длъжност. В допълнение е посочено, че служителят не е демонстрирал необходимия управленски капацитет за ефективно ръководене на отдел „Разрешителни“, не е постигнал заложените цели и не е изпълнил задълженията, произтичащи от длъжностната му характеристика и работен план, което обективно е довело до системни пропуски в работата на отдела, нарушаване на сроковете и преразпределение на ресурси от други структури, за да се овладеят последствията от неговото бездействие. С оглед на всички констатирани обстоятелства е формирана окончателна годишна оценка на контролиращия ръководител за изпълнението на длъжността „неприемливо изпълнение“. Заповедта е връчена на адресата на 20.01.2026 год., като видно от съдържанието на същата, връчването е осъществено при условията на отказ, удостоверен с подписа на свидетели. Жалбата срещу заповедта е подадена в Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ - Благоевград на 30.01.2026 год., т.е. в законноустановения 14-дневен срок. Към делото като доказателство в подкрепа на законосъобразността на оспорената заповед, ответникът е приложил административната преписка по издаване на оспорения административен акт, включваща: Справка за неприключени процедури по издаване, продължаване и изменения на разрешителни по реда на ЗВ – Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, която не съдържа като реквизити - датата на изготвяне, от кого е изготвена и от коя база данни, съставлява извадка, доклади, съпроводителни писма, писмени обяснения от жалбоподателя, формуляри за годишни оценки за изпълнение на длъжността, съответно за 2022 год., 2023 год., 2024 год. и 2025 год., кадровото досие на служителя. Справка за просрочени административни преписки от деловодна програма „Акстър-Офис“ за жалбоподателя Д. за периода 01.01.2025 – 31.12.2025 год., изготвена от ст юрисконсул в БДЗБР, П. и заповеди, съответно за утвърждаване на вътрешни правила за заплатите в БДЗБР, както и за изплащане на допълнителни възнаграждения за постигнати резултати, ведно с приложенията към същите. В приложения към делото Формуляр за оценка на изпълнението на длъжността от жалбоподателя през периода 01.01.2025 год. до 31.12.2025 год. в т. 2 Междинна среща с дата 31.07.2025 год. е отразено от оценяващия ръководител С. М., че служителят ежедневно е отсъствал от работното си място, с изрично посочване на периоди на отсъствие по месеци. В периода на оценяване, поради което и служителят не покрива регламентираното работно време от 8 часа, съгласно ДЛХ, което пречи на изпълнението на вменените му задължения и дава лош пример на подчинените си служители и на останалите служители в администрацията. Посочено е също така, че „Липсата на технически познания на пречат на изпълнението на преките задължения на подчинените му служители.“ По отношение на така формулираното изречение, поради използването на предлога „на“, (което явно се дължи на допусната техническа грешка), за съда е обективно невъзможно да определи съдържанието (значението) на въпросната констатация. По начина, по който е използвана в изречението не показва нейната зависимост като предлог в същото, поради което като цяло, съдът не може да се позове и не се позовава като конкретна оценка, дадена от оценяващия ръководител. Като оценка във формуляра с дата 31.07.2025 год,. е отразено също така, че служителят не упражнява достатъчен контрол върху качеството на работата на служителите и върху спазването на сроковете. Формулярът е подписан от директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ Благоевград, С. М., в качеството на оценяващ ръководителят, на когото съответният служител е непосредствено подчинен по аргумента на чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (Приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г., обн., ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г., в сила от 1.07.2012 г., изм. и доп.) и от оценявания служител Р. Д.. В същият с ръкописен текст е заявено възражение на последния, което обстоятелство съдът възприема като индиция за връчването му на Д.. С възражението, жалбоподателят е заявил, че написаното не отговаря на истината и представлява субективно отношение на директора демонстрирано лично без възможност за събиране на факти и обстоятелства различни от събраните по административен ред, достъпен единствено от ръководителя на БДЗБР. В раздел 3. Годишна оценка на изпълнението, са отразени следните мотиви на оценяващия ръководител: В оценявания период 01.01.2025 год. – 31.12.2025 год., Д. в качеството му на началник отдел „Разрешителни“ в БДЗБР не е осигурил ефективно планиране, организация и координация на дейностите в отдела. Не са използвани наличните ресурси по ефективен начин, както и не са намерени начини за повишаване на продуктивността и качеството на работата на служителите в отдел „Разрешителни“. От служителя не е осъществен необходимият контрол относно управлението, разпределянето и контролирането на работата в отдела, който ръководи, по отношение на спазването на нормативните изисквания и сроковете при провеждането на административни процедури, образувани по подадени заявления и молби. Констатираното забавяне при провеждането на процедурите за издаване, изменение, продължаване и прекратяване на разрешителни за водовземане и ползване на воден обект е видно от изпратените справки от началника на отдела до Директора на Дирекция „Планове и разрешителни“ и Директора на БДЗБР, изготвени в изпълнение на Заповед № РД-05-143/ 23.06.2025 год. на директора на БДЗБР. По отношение на последното, в случая е необходимо да се отбележи, че както в административната преписка, така и по настоящето дело не се съдържат, респективно не са представени въпросните доказателства, в частност посочените справки и заповед, поради което и съдът не би могъл да осъществи реален контрол за законосъобразност на посочената констатация в годишната оценка за изпълнение. Също така е повторена констатацията от междинната среща, с дата 31.07.2025 год. за обърнатото внимание, че служителят не спазва работно време от 8 часа, съгласно ДЛХ, което пречи на изпълнението на вменените му задължения и дава лош пример на подчинените си служители и на останалите служители в администрацията, без да е отбелязано дали същото като поведение е продължило и към 31.12.2025 год. или е налице промяна в поведението на жалбоподателя, т.е. за кой период същото е относимо. Посочено е също така, че в оценявания период, служителят в качеството си на началник отдел не е постигнал целите, определени в индивидуалният му работен план и изпълнението на задълженията, съгласно длъжностната му характеристика по отношение на управлението, координирането и контролирането на работата на отдела. Като извод е посочено, че Д. не постига изискваните управленски и професионални резултати, съответстващи на длъжността началник отдел „Разрешителни“ в БДЗБР, което обуславя определянето на обща оценка „изпълнението отговаря не напълно на изискванията“. Като коментар на оценявания с дата – 12.01.2026 год. е посочено, че не е съгласен направената оценка, удостоверен с подписа на последния. Отразен е и коментар на контролиращия ръководител, съгласно който подробния коментар е обективиран в попълнен образец съгласно Приложение № 5 към чл. 24 на Наредбата. Такъв не е приложен към формуляра, включително и към административната преписка. Също така не е представен по делото. Формулярът съдържа подписа както на контролиращ ръководител, така и на оценяващ ръководител, без посочване на имена и длъжност на същите. Към делото е приложен Формуляр за възражение срещу годишната оценка за изпълнението на длъжността от страна на жалбоподателя, входирано с дата – 15.01.2026 год. Приложен е и формуляр за корекция на годишна оценка на изпълнението на длъжността от 16.01.2025 год., подписана от директора на дирекция „ЗБР“ Благоевград, в качеството на контролиращ ръководител за окончателната годишна оценка на изпълнението на длъжността от служителя за проверявания период. В същата не е отразено връчването й на жалбоподателя, включително не са ангажирани други доказателства, установяващи връчването й, респективно не му е предоставено правото да възрази по отношение на окончателната оценка. При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка съгласно чл. 168 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, съдът достига до следните правни изводи: Жалбата срещу оспорената заповед е допустима – същата е подведомствена, родово и местно подсъдна на Административен съд – Благоевград, предвид разпоредбите на чл. 128, ал. 1 от АПК, чл. 132 и чл. 133, ал. 1 и ал. 2 от АПК вр с чл. 124 от ЗДСл. Постъпила е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от служителя, чиито права са засегнати, при наличието на право и интерес от оспорването. Оспорването, като направено в установения от закона срок, от легитимирано лице с правен интерес, и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Обжалваната заповед е издадена от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл., служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В случая орган по назначаването е директорът на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, който е и органът издал обжалваната в това производство заповед. Ето защо и същата представлява валидно властническо вореизявление, издадено в предвидената писмена форма (чл. 108, ал. 1), от материално компетентния орган, оправощен по силата на законова норма с такова правомощие и е издадена на валидно правно основание. В заповедта, в изпълнение на изискването по чл. 108, ал. 1 от закона, изричното е посочено правното основание за прекратяване на служебното правоотношение – чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, придобития ранг на държавна служба – III-ти младши ранг, дължимите обезщетения. Възприетото от органа по назначаването основание за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя е получената от Р. Д. възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността - "Неприемливо изпълнение". Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения: Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 2 ЗДСл изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки – получена възможно най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Задължителните правила за атестиране на държавните служители са уредени в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (Приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г., обн., ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г., в сила от 1.07.2012 г., изм. и доп.) (НУРОИСДА), като стриктното им съблюдаване е гаранция за обективността на извършеното оценяване. Оценяването на служителите преминава през три етапа, като годишната оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности от служителя за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия/контролиращия ръководител безпристрастно и компетентно, въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец. В тази връзка следва да се има предвид, че съдът не разполага с възможността да контролира правилността на оценяването на нивото на изпълнение и професионална компетентност на служителя, но следва да провери спазването от страна на административния орган на нормативните изисквания за провеждане на процедурата по оценяване, в това число спазване на изискванията за формулиране на целите в индивидуалния работен план и тези за формиране на годишната оценка на изпълнението. Условията и редът за атестиране на служителите в държавната администрация са уредени с Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА). Наредбата, с оглед основните цели на атестирането и правилата за извършването му предвижда, окончателната оценка за качеството на изпълнение на служебните задължения от държавния служител да бъде изготвена от неговия непосредствен ръководител, наречен „оценяващ” - чл. 4, ал. 1. Оценката подлежи на проверка от страна на контролиращия ръководител, след подадено от оценявания възражение. В случая, следвайки организационната структура на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ Благоевград, утвърдена със Заповед № РД-05-172 от 05.05.2017 год. на основание чл. 4, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 9, и чл. 9а, ал. 3, чл. 10 и чл. 11 от Правилника за дейността на работата и състава на Басейновите дирекции, чл. 2, ал. 3 от Закона за администрацията и чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, отдел „Разрешителни“, на който жалбоподателя е началникq функционално като обхват на дейност попада в Дирекция „Планове и разрешителни“, като специализирана администрация към Басейновата дирекция. (публикувана в интернет страницата на Басейновата дирекция „Западнобеломорски район“ Благоевград - [интернет адрес] и [интернет адрес]) Доказателства за промяна на същата по делото не се ангажираха в настоящето производство. Такива не се съдържат и представената административна преписка. Работата на Дирекция „Планове и разрешителни“, от своя страна съгласно утвърдената организационна структура се координира и контролира от директорът на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ Благоевград, т.е. последният се явява пряк ръководител на жалбоподателя, в качеството му на Началник отдел „Разрешителни“ в Дирекция „Планове и Разрешителни“. Видно от съдържанието на Формуляра за оценка от проведената на 31.07.205 год. междинна среща, на жалбоподателя е извършена оценка на изпълнението на длъжността от директорът на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ Благоевград, в качеството й на оценяващ ръководител (в това й качество е подписан формуляра) Годишната оценка на изпълнението от същият формуляр е подписана от контролиращ ръководител и от оценяващ ръководител, без посочване на имена и длъжността на същите. Единствено съпоставяйки идентичността на подписите е възможно да се направи обоснован извод, че директорът на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ Благоевград е подписал годишната оценка, в качеството на контролиращ ръководител. По отношение на оценяващия ръководител доказателства сочещи за конкретен служител, длъжност и изрично оправомощаване на същият за извършване на оценка по реда на приложимата наредба не се ангажираха. Такива не се съдържат и в представената административна преписка. Неустановеността на посоченото обстоятелство, въпреки изрично указаната доказателствена тежест на страните поставя под съмнение законосъобразността на проведената процедура съгласно изискванията регламентирани в Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация, включително съобразно контекста на факта, че в случая ръководителят на администрацията, в лицето на директорът на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ Благоевград е участвал в процесната процедура в две процесуални качества, веднъж като оценяващ ръководител, поставил оценка на междинното оценяване на оспорващият, а в последствие като контролиращ ръководител при подписване на окончателната годишна оценка на Формуляра. Към последното следва да се добави и факта, че Формулярът за корекция на годишна оценка на изпълнението на длъжността на оспорващият, с който е поставена окончателната годишна оценка на изпълнението на длъжността от служителя, също така е изготвен и подписан от директорът на дирекцията, но вече в качеството на контролиращ ръководител. Действително нормата на чл. 5, ал. 3 от приложимата Наредба позволява съвместяване на посочените качества, но при предвидената в същата хипотеза, а именно, за длъжностите, за които ръководителят на администрацията е оценяващ, той изпълнява функциите и на контролиращ ръководител. В случая ако съдът приема, че Формулярът за междинното оценяване е подписан от директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ Благоевград, С. М., в качеството на оценяващ ръководителят, на когото съответният служител е непосредствено подчинен по аргумента на чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (Приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г., обн., ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г., в сила от 1.07.2012 г., изм. и доп.), остават неустановени въпросите поради какви причини, на какво правно основание и/ или нарочна заповед на ръководителя на администрацията, с която евентуално е възложил функциите си на оценяващ ръководител по отношение на служителите, които са на негово пряко подчинение, годишното оценяване е осъществено от оценяващ ръководител. В случая няма приложена такава заповед, във Формуляра не е посочен и конкретен служител, като име и длъжност, за да може съдът да извърши преценка на законосъобразността на извършеното годишно оценяване, съобразно изискването на чл. 4, ал. 2 от Наредбата. Горното според съда сочи на извода, че така проведената процедура по оценка е в разрез с изрично регламентираните правила на наредбата. Освен гореизложеното, съдът счита, че в случая е допуснато и друго съществено нарушение на процесуалните правила от страна на административният орган, изразяващо се в следното: Законът за държавния служител, предвид съдържанието на Раздел VIIа „Оценяване на изпълнението“ (чл. 76), не предвижда възможност за съдебно оспорване отделно на самата оценка, дори когато тя е променена от контролиращия ръководител в посока понижаване с една оценка, правомощие за което му дава разпоредбата на чл. 76, ал. 10 ЗДСл. Получаването на възможно най-ниската оценка е самостоятелно основание за прекратяване на служебното правоотношение – чл. 107, ал. 2. С оглед на това, за да бъде гарантирано правото на защита на засегнатия служител, от особена важност е той да получи възможност за безпристрастно разглеждане на възражението против поставената му от оценяващия ръководител оценка. Т. разглеждане за случая не е било направено. Видно от съдържанието на Формуляра за корекция на годишната оценка на изпълнението на длъжността, с която от страна на контролиращия ръководител е поставена окончателна годишна оценка няма конкретно изложени мотиви по подаденото от оспорващия мотивирано писмено възражение, обективирано във Формуляра за възражение срещу годишната оценка за изпълнението на длъжността. Налице е лаконично отбелязване на определени факти, включително и обръщане на внимание, което според съда е равнозначно но липса на мотиви съдържащи конкретно обективно установени факти и свързани с тях обстоятелства. Освен, че мотивираните възражения на оценявания на практика са игнорирани от страна на ръководителя, по делото не се ангажираха доказателства сочещи за връчване на въпросният Формуляр за корекция на годишната оценка на изпълнението на длъжността, с която от страна на контролиращия ръководител е поставена окончателна годишна оценка на оценявания. Последното съдът възприема като съществено нарушение на процесуалните правила на оценяването, поради обстоятелството, че с тези си действия оценяващия ръководител е ограничил правото на защита на оценявания, като страна в конкретното правоотношение. Освен гореизложеното, съдът приема, че са налице и други основания за отмяна на оспорения акт, изразяващи се в следното: Според ал. 7 на чл. 76 ЗДСл. и чл. 18, ал. 1 от Наредбата, оценката на изпълнението на длъжността на държавния служител следва да бъде направена безпристрастно и компетентно и да бъде мотивирана, като се основава на обективно установими факти и обстоятелства. Изричната разпоредба на чл. 24, ал. 1, изр. първо НУРОИСДА за окончателност на решението на контролиращия ръководител не означава, че Съдът не може да осъществява контрол, относно правилността на поставената обща оценка при атестирането, от гледна точка качествено и съответстващо на изискванията изпълнение на служебните задължения. Наличието на мотиви е и част от изискванията за законосъобразност на административния акт, и по аргумент от чл. 169 АПК подлежи на съдебен контрол, само в обхвата на тази норма - разполагал ли е административният орган с оперативна самостоятелност; спазени ли са изискванията за законосъобразност на акта, с който е прекратил служебното правоотношение. Съдът приема, че ответникът не установи и не доказа, посредством представените писмени доказателства, наложената на служителя Р. Д. окончателна годишна оценка „Неприемливо изпълнение“. На първо място, съдът изхождайки от разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 5 от НУРОИСДА, законодателят изисква кумулативно наличието на предвидените в б. „а“ и б. „б“ от т. 5 предпоставки, за да бъде обоснована определянето на оценка "Неприемливо изпълнение", а именно: „а) не е изпълнил преобладаващата част от задълженията си на нивото на изискванията за обем, качество и срокове; б) (доп. – ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 11.12.2020 г.) е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, които не отговарят на изискванията в приложение № 1 и приложение № 1а.“ На първо място, според съда в разглеждания случай с индивидуалния работен план не са определени конкретни, измерими, постижими, ориентирани към резултати и определени във времето цели. Липсват каквито и да било изисквания към изпълнението, с които служителят следва да се съобразява. Допуснато е съществено нарушение на установените с наредбата процесуални правила, още в първия етап от атестирането на служителя, което се е отразило и върху крайната годишна оценка. Целите с индивидуалния работен план са дефинирани в четири пункта абстрактно, като: „т. 1 Управление, разпределяне, координиране и контролиране работата на отдела, по отношение на точно спазване на нормативните изисквания и срокове при провеждане на административните процедури, образувани по подадени заявления и молби. т. 2 Преглед и съгласуване на документи във връзка с провеждане на процедури в отдела по реда на закона за водите,, както и отговори и становища по други услуги извършване от отдела. т. 3 Провеждане на процедури по издаване и изменение , продължаване прекратяване на разрешителни за водовземане и ползване на воден обект. т. 4 “Тълкуване на действащото законодателство и даване на методически указания и консултации на служителите в отдела и на служителите от другите дирекции и Директора на БД. Даване на становища по отношение на необходимостта от изменение на нормативната база в ЗБР – Благоевград.“. Междинната среща е проведена, без да са набелязани конкретни действия, които служителят следва да предприеме за подобряване на изпълнението на дейността, респективно не са набелязани изисквания за промяна в работата му. На същата са констатирани отсъствия от работно място с изрично посочване на периоди на отсъствие по месеци. За последното не се сочат в конкретика обстоятелства относно начина на установяване на въпросната констатация, включително и евентуално издадена заповед за извършване на проверка и последващ административен акт, установяващ посоченото обстоятелство. На тази среща няма набелязани конкретни действия за подобряване на изпълнението от страна на служителя, не са дадени препоръки, нито пък е преценено, че е необходимо преработване на цели или конкретни задачи в работния план, както изискват нормите на чл. 12, ал. 2 и ал. 3 НУРОИСДА. В тази връзка следва да се има предвид, че целта на междинната среща е да се обсъдят и дадат на оценявания конкретни насоки относно изпълнението на отделните цели, заложени в индивидуалния работен план, с които той да може да се съобрази, така че да има възможност да ги изпълни до края на периода. След като на тази междинна среща не са изменени някои от целите в индивидуалния работен план, не са набелязани конкретни действия за подобряване на изпълнението от страна на държавния служител, то безспорно в случая са налице съществени нарушения на изискванията на нормативната уредба относно процедурата по междинното атестиране на служителя. Това от своя страна е лишило оценявания служител от възможността да подобри изпълнението на служебните си задължения. Оценката, следва да бъде определена на годишна база, а в случая по време на междинната среща не са посочени никакви забележки и слабости при изпълнението на дейността на служителя по набелязаните в т. 1 – т. 4 цели от индивидуалния работен план, поради което крайната оценка не кореспондира с действителното положение през целия оценяван период. От съдържанието па оспорената заповед и формуляр за корекция на годишната оценка на изпълнението на длъжността се сочи, обстоятелството, че към 31.12.2025 год. са налични общо 151 броя просрочени преписки и 88 броя необработени заявления, които на практика се явяват единствените конкретно и ясно посочени факти и данни от цялото съдържание на оспорената заповед, както и единствените такива измерими по обем и срок. В случая, съдът дори и да приеме за обективни така констатираните общо 239 броя просрочени преписки и необработени заявления, не става ясно дали същите представляват преобладаваща част от общия обем на всички цели възложени с индивидуалния работен план, като се има предвид още, че посочените преписки и заявления представляват целите само по две от всичките седем точки от ИРП, а именно тези по точка 1 и точка 3. От страна на ответника, по делото не се ангажираха доказателства, от които да се установи какъв е общия обем на възложените и съответно изпълнени от жалбоподателя цели за целия процесен период, които цели съпоставени с обема на претендираните като неизпълнени такива да даде категоричен и ясен отговор на въпроса дали неизпълнението обхваща и представлява преобладаващата част от поставените цели по всичките седем точки от ИРП съгласно разпоредбата на чл.16, ал. 1, т.5, буква "а" от НУРОИСДА. По отношение на посоченото обстоятелство в показанията си св. Р. К. сочи приблизителни данни за броя на документите по точка 1 и точка 3 от ИРП, а именно: преписки между 2 и 3 хиляди на година и заявления за регистрация на кладенци на физически лица между 3 и 4 хиляди на година. В контекста на последното съдът намира за необходимо да посочи, че както в оспорената заповед, така и във формуляра за корекция на годишната оценка на изпълнението и самата годишна оценка на изпълнението не се сочат конкретни факти, данни и обстоятелства за наличието на останалите две кумулативни предпоставки, а именно че претендираното неизпълнение се дължи на обстоятелства, зависещи от жалбоподателя, както и че същия е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията, по смисъла на чл.16, ал.1, т.5, буква "а" и буква "б" от Наредбата. В показанията си св. К. сочи, че като причина за неспазване на срокове редица обективни причини, които са извън поведението на жалбоподателя. Последната твърди, че в отдела на жалбоподателя е имало значително текучество на служители и са липсвали подготвени специалисти, което е било дотолкова сериозно, че е наложило предишния директор на дирекцията да разпореди част от работата на отдела на жалбоподателя да бъде поето от отдела на свидетеля Р. К.. Сочи се, че се касае за много специфична работа, а именно документи, които са свързани и придружени с обосновки, с чертежи, които следва да бъдат разгледани от хидрогеолози или други специалисти, поради което не всеки служител в отдела на жалбоподателя е имал компетентността и необходимите знания да ги разглежда и обработва. Според свидетеля именно поради тези причини сроковете не са могли да бъдат компенсирани по никакъв начин. Свидетеля подробно описва и процедурата по разглеждане на постъпило заявление, като изрично сочи, че невъзможността за спазване на сроковете е извън компетенциите на отдела на жалбоподателя, понеже за приключване на цялата преписка, освен технологично време за преценка и допълнително обсъждане са необходими извършването на редица проверки /отправяне на запитване към митници, получаване на информация от НУП, получаване на информация от съответната община за наличието или липса на задължения, получаване на информация от дирекция „Контрол“ за наличието или липса на неизплатени към държавата задължения и т.н./, снабдяване с документи от други институции /евентуално разрешително от РИОСВ/, както и редица други действия на други лица извън жалбоподателя или неговия отдел, което според свидетеля значително увеличават времето за обработка и произнасяне по заявленията. В унисон със соченото от свидетеля, в индивидуалния работен план, съдържащ се във Формуляра, не е посочен конкретен срок, като период за изпълнение на целите и задачите на оценявания. Свидетелят също така сочи, че освен с процедурите по издаване на разрешителни отдела на жалбоподателя се е занимавал и с регистрация на кладенците за лични нужди на физически лица, по които за регистрация само през 2025 година са постъпили много голям брой заявления - над 3-4 хиляди, които са били със срок за регистрация до 28.11.2025 година, който срок поради големия брой заявления е бил удължен до 2039 година. Освен посочените дейности свидетеля сочи още, че отдела на жалбоподателя разглежда и заявления за стопански цели на юридическите лица, което е изисквало разглеждане и проверки на място, съгласно приетите вътрешни правила в БДЗБР. Както се посочи по - горе разпоредбата на чл. 18, ал.1 от НУРОИСДА вменява задължение оценката на изпълнението да се основава на обективно установими факти и обстоятелства. В случая липсата на посочени в заповедта и формуляра конкретни и обективно установими факти и обстоятелства за констатираното неизпълнение води до невъзможност те да бъдат проверени, сравнени и анализирани, което от своя страна води до извода за пълна липса на обективност и безпристрастност при извършеното оценяване на жалбоподателя. В допълнение към гореизложеното, отново изхождайки от съдържанието на оспорената заповед - т. 4 и формуляра за корекция на годишната оценка на изпълнението на длъжността, с което се претендира нарушена управленска непрекъснатост в ключов момент поради обстоятелството, че жалбоподателя е отсъствал над 90 дни, отново позовавайки се на разпоредбата на чл.18, ал.1 от Наредбата, съгласно която оценката на изпълнението трябва да се основава на обективни факти и обстоятелства, а съгласно разпоредбата на чл.16, ал.1, т. 5, буква "а" ом НУРОИСДА оценката се поставя за неизпълнение, което е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя, приема същите за необосновани от конкретни обективни факти и обстоятелства. От съдържанието на служебното досие се установява, че претендираното отсъствие от 90 дни е в резултат на сериозно заболяване на жалбоподателя (бронхопневмония), което обстоятелство явно не може да бъде вменено в негова вина. Т.е. и по отношение на същото липса обосновка както в контекста на описаните и приети цели в ИРП, така и с цялостното изпълнение на преките служебни задължения от страна на служителя. На следващо място, съдът също така намира за необходимо да бъде отбелязано и следното обстоятелството, което въпреки, че се намира формално извън процедурата по оценяване на изпълнението на длъжността от жалбоподателя през периода 01.01.2025 год. до 31.12.2025 год., възприема като индиция относно качеството и срочността на работата на последният и реално постигнатите през периода резултати. По делото са изискани и съответно приложени като писмени доказателства - четири броя заповеди: Заповед № РД 05-94 от 16.04.2025 год.; Заповед № РД 05-169 от 17.07.2025 год.; Заповед № РД 05-247 от 16.10.2025 год. и Заповед № РД 05-14 от 19.01.2026 год., от които се установява, че за периода, считано от 01.01.2025 год.. до 31.12.2025 год.., припокриващ се в процесният по делото период, на основание чл. 67, ал. 7, т. 5 от ЗДСл. и чл. 24 от Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация е наредено изплащане на допълнителни възнаграждения за постигнати резултати на всички служители в Басейнова дирекция „Западно беломорски район“ Благоевград. Първата от тях е издадена от предходен директор на БДЗБР, а останалите три са издадени от настоящия директор С. М.. От съдържанието на приложените четири броя поименни справки приложени към горепосочените заповеди за заплатено допълнително възнаграждение се установява, че на жалбоподателя е заплатено такова за периода, считано от 01.01.2025 година до 30.09.2025 година, в посочените в справките размери, като същевременно не е заплатено допълнително възнаграждение само за периода от 01.10.2025 год. до 31.12.2025 год. поради обстоятелството, че жалбоподателя е отсъствал поради временна неработоспособност. Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал.7, т. 5 от ЗДСл., на служителите в държавната администрация се заплащат допълнителни възнаграждения за постигнати резултати, а по аргумента на чл. 24, ал. 1 от Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, допълнителното възнаграждение за постигнати резултати се определя за точно и в срок изпълнение на поставените задачи, включително за служителите, командировани по реда на чя.86а от ЗДСЛ., както и за дейности по управление и изпълнение на проекти и програми. Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Вътрешни правила за заплатите в БАЗБР, регламентира правилото, че на служителите се заплащат допълнителни възнаграждения за постигнати резултати за точно, качествено и в срок изпълнение на поставените задачи и за дейности но управление и изпълнение на проекти. Горното сочи на извода, че ръководителят на администрацията в друго проведено административно производство е оценил оспорващият определяйки му допълнително възнаграждение при констатирано наличие за същият период и безспорно установено ефективно, качествено, количествено и в срок изпълнение на работата, като служител в държавната администрация, а в процесното производство, същият административен ръководител за същият период е поставил във формуляра за корекция на годишната оценка на изпълнението на длъжността на оспорващия, окончателна годишна оценка "Неприемливо изпълнение". Последното освен, че буди недоумение, поставя под съмнение обективността на приетите за установени в производството по издаване на оспорената заповед факти и обстоятелства. В заключение, съдът, приемайки, че прекратяването на служебно правоотношение, на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл., предвид израза „може да прекрати”, не е задължително, но възможността да бъде направено е ограничена с едномесечен срок от получаването на такава оценка, приема, че в случая този срок е спазен, но възможно най – ниската оценка, предвидена в НУРОИСДА е била поставена след като не са спазени изискванията за изготвяне на работен план, съдържащ ясни, точни и обективно изпълними цели. Изложените мотиви, с които е обоснована най- ниската оценка на изпълнение, освен че са абстрактни, не сочат на безпристрастност и честност при оценяването. Предвид допуснатите при поставяне на междинната оценка нарушения посочени по-горе в настоящия съдебен акт очевидно е, че окончателната най-ниска оценка на изпълнение е използвана като способ за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя Д., поради други, предполагаеми субективни причини. Липсата на обективност и поставяне на най-ниската оценка в изпълнение на цели, различни от тези на специалната наредба (чл. 1, ал. 2) Съдът обосновава със следните мотиви. Според чл. 3, ал. 2 от Наредбата „оценяването на изпълнението на длъжността на всеки служител в държавната администрация се извършва от оценяващ ръководител под наблюдението и контрола на контролиращ ръководител“, но нормата на чл. 5, ал. 3 допуска възможност „за длъжностите, за които ръководителят на администрацията е оценяващ (както е в случая), той да изпълнява функциите и на контролиращ ръководител. За гарантиране обаче на обективност и безпристрастност при изготвяне на окончателната оценка разпоредбата на чл. 4, ал. 2 НУРОИСДА дава възможност на ръководителя на административната структура, да възложи функциите си на оценяващ ръководител по отношение на служителите, които са на негово пряко подчинение, на свой заместник. В случая поради участието на ръководителя на администрацията в двете фази на оценяване в две различни процесуални качества остана според съда неустановен въпроса, дали тази възможност е била използвана от ръководителя. От друга страна целта на предвидената задължителна междинна среща е да бъде обсъдено с оценявания служител изпълнението на конкретно поставените цели към момента на срещата, което предполага и евентуално коментари и насоки от страна на оценяващия ръководител. Т. както бе посочено по-горе не е извършено. Посочените нарушения на изискванията на чл. 14, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 НУРОИСДА са съществени тъй като опорочават изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 76, ал. 7 ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван, с оглед обективно установени факти и обстоятелства - същата не отразява изпълнението на целите и задачите, както и демонстрираните професионални компетентности за периода на оценяване, а съдържа общи изрази и констатации за неизпълнение, които са в противоречие с целите на атестирането, регламентирани в чл. 1, ал. 2 НУРОИСДА. От съдържанието на Формуляра за оценка на изпълнението на длъжността началник отдел "Разрешителни“ от Р. Д. безспорно се установява, че изложените мотиви от оценяващия ръководител при определяне на годишната оценка на изпълнението не мотивират оценяване, извършено съобразно чл. 14, ал. 1 НУРОИСДА и целите, заложени в индивидуалния работен план, които и цели не отговарят на изискването на чл. 76, ал. 6 ЗДСл. В случая поставената оценка "неприемливо изпълнение" е в нарушение и на разпоредбата на чл. 16, т. 5 НУРОИСДА, която изисква да бъде установено, че служителят едновременно не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя и е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, които не отговарят на изискванията в приложение № 1 и приложение № 1а от НУРОИСДА. Констатираните нарушения на изискванията на чл. 14, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 НУРОИСДА са съществени, тъй като опорочават изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 76, ал. 7 ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността. Спазването на установената с НУРОИСДА процедура за провеждане на оценяването, неизлагането на мотиви (същите, както и целите в индивидуалния работен план са общи, декларативни и неподкрепени с конкретни, обективно установими данни) относно степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности съставляват съществено нарушение на административно производствените правила и нарушение на материалния закон, обосноваващи незаконосъобразността на оспорената заповед. Водим от посочените в настоящия съдебен акт мотиви, според съда, обжалваната заповед, като незаконосъобразна, следва да бъде отменена. Отговорността за разноски произтича от повдигнатия правен спор, за разрешаване на който е образувано делото. Разноските са своевременно заявени за присъждане, поради което и според изхода от спора следва да бъдат присъдени на жалбоподателя. От доказателствата по делото се установява, че същите възлизат на 1 500. 00 евро, заплатени в брой при подписване на приложения договор за правна услуга адвокатски хонорар. Съдът намира за неоснователно направеното от ответникът възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, имайки предвид обема на осъщественото процесуално представителство на адвоката в настоящето производство, ведно с фактическата и правна сложност на казуса. Други разноски не се констатират (по производството не се събира държавна такса - чл. 126 ЗДСл.). Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд – Благоевград,