Решение № 1667 от 11.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 3352/2025 г.

Административно наказателно дело № 20251110203352 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на •••••“ ЕООД с ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: •••••••••••••••, представлявано от управителя М. А. Н., чрез адв.В. К. от САК срещу Наказателно постановление /НП/ № 23 - 2400625 от 28.01.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със седалище гр.••• към Главна дирекция „Инспектиране на труда“, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1800,00 /хиляда и осемстотин/ лева за нарушение на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. Жалбоподателят не е доволен от издаденото наказателно постановление и моли същото да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно и неправилно. В тази връзка се сочи, че същото не е било връчено на жалбоподателя чрез писмо с обратна разписка, както е отбелязано в него. Твърди се, че дружеството вече е било санкционирано с друго наказателно постановление за същото нарушение. На следващо място в жалбата е посочено, че при издаване на НП са допуснати нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Контролните органи не са извършили пълна, задълбочена и цялостна проверка на всички факти и обстоятелства по случая, което е довело до издаване на необоснован административен акт. Липсват мотиви за налагане на санкция в по-висок от минимално предвидения размер. Алтернативно се застъпва становище за наличие на маловажен случай. В заключение се иска от съда да отмени НП, алтернативно да се приложи разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Претендира се присъждането на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна – Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ чрез процесуалния си представител моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на поисканото от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Софийски районен съд, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното: С акт за установяване на административно нарушение № 23 - 2400625 от 28.11.2024 г., съставен от Б. Л. Т., на длъжност „главен инспектор“ при Дирекция „Инспекция на труда Софийска област“, при извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство на 20.11.2024 г., 26.11.2024 г. и 28.11.2024 г. – по документи в сградата на Д „ИТСО“ със седалище гр.•••, било констатирано, че жалб.•••••“ ЕООД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: в •••••••••••••••, представлявано от управителя М. А. Н., ЕГН: ••••••••••, в качеството му на работодател по смисъла на параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ не е уредил отношенията по предоставяне на работна сила като трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор с лицето С. Г. П., ЕГН: •••••••••• преди постъпването му на работа в дружеството. Видно от представена по време на проверката отчетна форма за явяване/неявяване на работа през месец септември 2024 г. лицето С. Г. П. е започнал работа като „Шофьор на тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона“ на 24.09.2024 г. От представена разчетно-платежна ведомост за м. септември 2024 г. е установено, че П. има начислено трудово възнаграждение за четири дни. В писмено сведение управителят на •••••“ ЕООД, г-н М. Н. декларирал, че трудовият договор на С. П. е изпратен на лицето за подпис по негов колега /С. С./, с уговорката след подписването на договора да го върне. В сведението липсват данни кога трудовият договор на П. е бил изпратен за подпис, кога му е бил предаден и кога е следвало да бъде върнат подписан. До приключване на проверката от страна на дружеството –работодател не били представени документи, удостоверяващи уреждане на трудовите отношения между •••••“ ЕООД и лицето С. Г. П., ЕГН: ••••••••••. Представен бил проект на трудов договор № *9••/24.09.2024 г., в който липсвали подписи на страните -•••••“ ЕООД като работодател и С. Г. П. като работник/служител. Извършилият проверката главен инспектор при Д“ИТСО“ приел, че жалбоподателят •••••“ ЕООД, в качеството му на работодател, е извършил нарушение на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, както и че нарушението е извършено на 24.09.2024 г., и е установено при проверката по документи в Д „ИТСО“ със седалище гр.София. В акта е отразено, че нарушението се потвърждава от следните писмени материали: Протокол № ПР2444949 от 28.11.2024 г.; Призовки по чл. 45, ал. 1 от АПК - 2броя; Идентификационна карта; Трудов договор №*9••/24.09.2024 г.; Молба за назначаване от С. П.; Длъжностна характеристика; Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда с вх. №30Е001006270/26.09.2024 г.; Отчетна форма за явяването/ неявяването на работа през месец септември 2024 г.; Разчетно- платежна ведомост за м. септември 2024 г. Въз основа на акта е издадено процесното Наказателно постановление № 23 - 2400625 от 28.01.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което на основание чл. 416, ал.5 във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева за нарушение на чл. 61, ал.1 от КТ. Наказващият орган посочил, че съгласно изричната императивна разпоредба на чл. 415в, ал. 2 от КТ, нарушенията по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2, не могат да бъдат квалифицирани като маловажни. Законовите разпоредби, регламентиращи сключването, регистрацията и изпълнението на трудовия договор между работодател и работник са императивни. Тяхното нарушаване води до застрашаване на обществените отношения, свързани с предоставяне на работна сила от работника и на правата, с които той разполага като страна в едно трудово правоотношение. Предвид тежестта на процесното нарушение, и с оглед постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН наказващият орган посочил, че административното наказание следва да бъде определено над минимално предвидения от закона размер за извършеното нарушение. Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Б. Л. Т., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля Б. Л. Т., която лично е извършила проверката по спазване на трудовото законодателство на дружеството – жалбоподател и е констатирала нарушението. Показанията на свидетеля Т. са последователни, логични и напълно кореспондират на останалия събран по делото доказателствен материал. От представения в хода на проверката проект на трудов договор № *9••/27.09.2024 г. е видно, че срещу графите за подпис на работодател и служител/работник, такива не са положени от никоя от страните. Управителят на дружеството-жалбоподател в писмени сведения е посочил, че проектодоговорът е бил изпратен за подпис чрез посредник, но не са представени доказателства в тази насока, и по-конкретно – кога е бил изпратен, респ. кога е бил подписан. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, от легитимиран субект – санкционираното лице и в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, по следните съображения: Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, като АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, видно от приложените заповеди и длъжностните характеристики към тях. Спазени са давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и НП. Не са допуснати и нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити, съобразно посочените норми. Предвид изложеното, съдът намира, че наведените в жалбата твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство са неоснователни. Неоснователни са и възраженията за това, че дружеството е санкционирано повторно за едно и също нарушение. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ и чл. 61, ал.1 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Съдържанието на трудовото правоотношение е посочено неизчерпателно в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от КТ – място на работа, наименование на длъжността, срок на трудовия договор, основно и допълнително възнаграждение, продължителност на работния ден или седмица. Разпоредбата на чл. 61, ал.1 от НК предвижда, че трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Нарушението на посочената разпоредба е скрепено със санкцията на чл.414, ал.3 от КТ, където е предвидено, че работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалб. •••••“ ЕООД, в качеството му на работодател, не е уредил отношенията по предоставяне на работна сила като трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор с лицето С. Г. П. с ЕГН: •••••••••• преди постъпването му на работа в дружеството, в нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ. Предвид изложеното, съдът намира, че административно – наказващият орган законосъобразно е ангажирал административно - наказателната отговорност на жалбоподателя. Тъй като нарушителят е юридическо лице, не следва да се обсъжда субективната страна на нарушението, предвид уредената в чл. 83, ал. 1 от ЗАНН обективна отговорност. Санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ, действаща към момента на констатираното нарушение, предвижда, че работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер от 1800 лева. Съдът счита, че при така определената санкция не е било взето предвид обстоятелството, че нарушението е било констатирано за първи път, доколкото няма данни за други извършени от жалбоподателя нарушения от същия вид. С оглед на това съдът счита, че административно – наказателната санкция се явява необосновано завишена и същата следва да бъде намалена към минимално предвидения от закона размер, а именно в размер на 1 500 лева, което отговаря на характера и тежестта на извършеното нарушение. В случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, предвид наличието на специална норма в чл. 415в, ал. 2 от КТ , която гласи, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. Следователно изрично са изключени от кръга на маловажните нарушения тези по чл. 61 от КТ, което представлява законодателен израз на значимостта на обекта на нарушението, а именно обществените правоотношения по предоставяне на работна сила и по-специално сключването на трудов договор в писмена форма, с което в пълна степен са гарантирани правата на работниците и служителите. По отношение претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл.63д е предвидено, че в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Според разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на ИА „ГИТ“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 66, 47 евро /с левова равностойност 130 лева/, за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност. Водим от горното, Софийски районен съд